Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 10.03.2020г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски окръжен съд,гражданско
отделение,първи въззивен състав, в публично заседание
на 04.03.2020г. в състав:
Председател:
Дора Михайлова
Членове:1.
Евгения Генева
2. Николай Василев
при участието на секретаря Теодора
Вутева
разгледа докладваното от Генева гр.д.
№ 878/19 г. на СОС и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.258 ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба на Х.Л.Г. с ЕГН **********о***,против
решение№ 135 на РС-Самоков по гр.д. № 1213/2018г., с
което са уважени исковете на Л.М.Г./Касъм/ с ЕГН **********
с правно основание чл.127а, ал.2 от СК и е дадено разрешение,заместващо
съгласието му,да бъдат издадени задгранични паспорти или други заместващи
документи на децата Людмил Христов Г. с ЕГН ********** и М.Х. Г. с ЕГН **********,без
съгласието на бащата,само по искане на майката;да пътуват от Р.Г. до Р.Б.и
обратно, както и до всички държави –членки на Европейския съюз,да пребивава в Р.
Г.,без ограничение на броя на пътуванията,тяхната продължителност и
времето,през което ще се осъществяват,за срок от пет години,считано от влизане
в сила на решението,без съгласието на бащата и само със съгласието на майката. Релевират се оплаквания за необоснованост на решението.
Жалбоподателят поддържа,че фактът на недаване на издръжка от бащата е ирелевантен по отношение правото му да дава съгласие за
издаване на задгранични паспорти и заместващи документи и за пътуване на децата
в чужбина и пребиваването им извън България.Решението е било
незаконосъобразно,тъй като накърнявало правото му да поддържа лични отношения с
децата предвид поведението на майката,която ги отчуждавала от техния родител.
Ответницата по жалбата е депозирала
отговор,с който я оспорва както неоснователна.Поддържа,че с противопоставянето
си за издаване на документи и съгласие за пътуване бащата постига обратния резултат-децата
фактически са в Г. и липсата на документи и съгласие е пречка те да се върнато
в родината си,да поддържат контакт с близките си,включително бащата.На второ
място,поставянето на отпътуването обратно за Г. в зависимост от съгласието на
бащата застрашава здравето на Л.,който се лекува в Г..
След преценка на данните по делото
поотделно и в тяхната съвкупност,съдът намира въззивната
жалба процесуално допустима като депозирана от легитимна страна в законния срок
и атакуваща съдебен акт, подлежащ на обжалване.По същество жалбата е неоснователна.
С решение № 301 41/17 на РС в К.,Ф.с.,
Г.,влязло в сила на 02.09.2017г.,е предоставено упражняването на родителските
права на майката.С разпореждане № 614/06.06.2018г. на
СОС ,влязло в сила на 13.07.2018г.,
решението е признато на територията на република Б. и е допуснато
изпълнението му.От приложения задграничен паспорт на Л./копие/ е видно,че
срокът на валидност на същия е изтекъл на 21.05.2018г.От удостоверението за
раждане на М. се установява,че е роден в К., Г.. В мотивите на решението за
предоставяне на родителски права е прието,че М. не познава баща си, а Л. се
страхува от него,защото го е удрял.Л. е диагностициран с емоционално разстройство и има нужда от
логопед, ерготерапия,терапия за учене и
психотерапия.Изрично е посочено: „Бащата не е в състояние да взема рещения относно грижите за децата“.“Отвметникът
не се е държал с децата отговорно“.“Поддържането на съвместна родителска грижа
се приема като увреждане интерпесите на детето“.Социалният
доклад на службата за благоденствие на младите хора в К. е установил,че Л. реактивира разстройството си при контакт с баща си.Съдът е
добил лични впечатления от детето,които потвърждават констатациите на
социалната служба.
По заведено в РС-Самоков
дело за заместващо съгласие са изслушани свидетели на страните и всеки от тях
поддържа съответната версия.И двамата свидетели/сестра на майката и баща на
бащата/ не са виждали децата повече от 4 години преди разпита,което прави
показанията им недостоверни по отношение на актуалното развитие на отношенията
между бившите съпрузи и между родителите и децата. Първоистанционният
съд е приел,че не съществува основание за отказ на бащата да даде съгласието си
за издаване на документи ,за пътуване и престой в чужбина.Тъй като майката
едновременно работи и полага грижи за децата като единствен родител,биха се
създали значителни неудобства за тези функции, ако се наложи ограничение за конкретни
пътувания.Майката би могла най-добре да прецени интереса на децата при
осъществяване на пътуванията в страните от ЕС.
Настоящият състав споделя изводите на
първоинстанционния съд, поради което приема,че
решението следва да бъде потвърдено.
Водим от горното,съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №
135/12.07.2019г. по гр.д. № 1213/2018г. на Районен съд Самоков.
Решението може да се обжалва с
касационна жалба пред ВКС на Р.Б. в едномесечен срок от съобщаването му на
страните чрез връчване на препис от него.
Председател:
Членове:1.
2.