№ 500
гр. София, 08.06.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Веселин Пенгезов
Членове:Десислав Любомиров
Атанаска Китипова
като разгледа докладваното от Веселин Пенгезов Въззивно частно
наказателно дело № 20221000600511 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.440, ал.2 от НПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от осъдения Б. Н. С., чрез служебния му защитник-
адв. Д. С. срещу протоколно определение от 18.05.2022 г. на СГС, НО, 31-ви състав,
постановено по ч.н.д. № 1301/2022 г., с което е оставена без уважение молбата на осъдения
С. за предсрочно условно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието
„лишаване от свобода“ за срок от 2 години.
В жалбата са развити съображения, че съдът неправилно е преценил, че към настоящия
момент осъденият не отговаря на изискванията на чл. 439а от НПК, поради което е
отправено искане за отмяна на постановеното определение и уважаване на молбата му за
условно предсрочно освобождаване.
Апелативен съд- София, след като обсъди доводите в жалбата и в съответствие с чл. 345
НПК провери изцяло правилността на атакуваното определение, констатира, че същото е
законосъобразно и обосновано, поради което трябва да бъде потвърдено, по следните
съображения:
С определение от 18.05.2022 г., постановено по н.ч.д. № 1301/2022 г., СГС е оставил без
уважение молбата на осъдения Б.С. да бъде условно предсрочно освободен от изтърпяване
на неизтърпяната част от наложеното му наказание „лишаване от свобода“ за срок от 9
месеца и 02 дни /към момента на произнасянето/. Мотивите за това се споделят изцяло и от
настоящия състав. Правилно е било прието, че осъденият е изтърпял фактически повече от
1/2 от наложеното му наказание, съгласно разпоредбата на чл. 70, ал.1, т.1 от НК, с което е
изпълнена обективната предпоставка, даваща му право да иска предсрочно освобождаване.
По отношение на изискването на закона осъденият да е дал доказателства за своето
поправяне, законосъобразно е било прието, че тази предпоставка все още не е изпълнена.
1
След анализ на затворническото досие на С., не може да се приеме, че са налице достатъчно
доказателства за обосноваване на извода, че поправителния и превъзпитателен ефект на
наказанието при осъденото лице е постигнат. Тези данни се съдържат в становищата на
експертния състав на затвора / Началника на Затвора- ***, ИСДВР- Д., Н. и М./, според
които е необходимо продължаване на корекционната работа с осъденото лице. Именно
работещите в затворническата администрация осъществяват пряко наблюдение и
непосредствен контакт с осъденото лице, не само в рамките на едно съдебно заседание, а за
един по-значителен период от време, какъвто е изтърпяваната част на наказанието.
Последните не оспорват, че в развитието и поведението на осъдения С. започват да се
наблюдават положителни тенденции, като това е документирано и оценено от тях, но
същевременно тези служители обективно са преценили, че работата по поправянето на
осъденото лице следва да продължи. Така, съобразно препланирания план към присъдата,
задачите над които следва да се работи с осъденото лице до края на престоя му в МЛС са в
насока към мобилизиране и развитие на умения за самоконтрол, последователност и
целенасоченост, намаляване на дисциплинарните нарушения, както и преосмисляне на
криминалното поведение и вредите от него.
Правилно и законосъобразно СГС се е позовал и на данните за нарушаване на правилата за
поведение от осъдения в контролирана среда, навеждащи на извода, че последният все още
няма достатъчно изградени задръжки за законосъобразно поведение в условията на живот
извън МЛС.
В този смисъл, правилна и обоснована се явява констатацията на контролирания съд, че
макар и формално да са изпълнени част от предпоставките визирани в закона, а именно за
изтърпяване на съответното време от наказанието, то по отношение на поправителния
ефект, все още не се наблюдават изцяло покрити критерии, за да може в пълна степен да се
приеме, че процеса по превъзпитание и осъзнато поправяне е завършил при осъдения Б.С..
Неговото поведение, предвид извършваните дисциплинарни нарушения, дори не отговаря
на установените норми на ЗИНЗС, за да се обсъжда по-нататък, че се отличава от
общоприетото и нормално за условията на пенитенциарното заведение. Съдът не може да не
отбележи усилията, които осъденият С. полага при престоя си в местата за лишаване от
свобода и изрично трябва да посочи, че тези усилия заслужават поощрение и съдействие от
затворническата администрация, но все още се налага изпълнението на наказанието да
продължи, за да се затвърди постигнатото до момента, като осъденият трябва да продължи
да доказва, че заслужава доверието да бъде освободен условно предсрочно от остатъка на
наложеното му наказание „лишаване от свобода”. В този смисъл, следва да се акцентира и
на приложения препланиран план към присъдата от 09.03.2022г., който е с фиксирана
продължителност една година, и с чиито цели осъденото лице се е съгласило.
Целите на наказанието по чл.36 НК все още не са изпълнени в цялост, като към момента е
необходимо да продължи работата по специалната превенция на осъденото лице и да се
използва ресурса от връзката с неговото семейство. Изтъкнатите в жалбата срещу
определението на СГС доводи, не дават основания за отмяна на първоинстанционното
2
определение. Твърденията, че администрацията на затвора има некоректно отношение към
осъденото лице не кореспондират с писмените материали в затворническото му досие,
според които се полагат усилия за неговото превъзпитаване.
Предвид горното, настоящият съд намира, че правилно в мотивите си към атакувания
съдебен акт първият съд е обобщил, че съществуващите данни указват на необходимост от
продължаване на поправителното въздействие спрямо осъдения С. за пълното постигане на
целите на наложеното наказание, поради което обжалваното определение, като правилно и
законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от посочените съображения и на основание чл. 345 във вр. 341, ал. 2 от НПК,
Софийски апелативен съд, НО, 5-ти състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 18.05.2022 г., постановено по н.ч.д. №
1301/2022г. на СГС, НО, 31-ви състав.
Определението не подлежи на касационно обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3