Р Е
Ш Е Н
И Е №
гр.
Плевен,01.03.2021г
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
трети наказателен състав в публично
заседание на двадесет и пети февруари ,
две хиляди и двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ МИТЕВА
при участието на
секретаря: ВАЛЯ СТОЯНОВА ,като разгледа докладваното от съдията АНД №2534 по
описа за 2020 година на ПлРС, трети наказателен състав и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 59 и следващи от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление № 19-0938-004841 от 16.09.2019г. издадено от ******” , с
което на Г.В.Н. ЕГН ********** на
основание чл.53 от ЗАНН и чл 183ал4,т6 ЗДвП глоба в размер на 50лв за нарушение на чл 104 А от ЗДвП.
В издаденото НП е
посочено, че на основание Наредба № Iз-2539 на МВР се отнемат общо 6 контролни точки.
Жалбоподателят Г.Н.
обжалва издаденото НП считайки същото за опорочено от процесуална страна ,както
и за неправилно тъй като не е извършил посоченото в него нарушение. С жалбата
се излагат доводи в подкрепа становището на жалбоподателят относно издаденото
НП, както и по същество на искането му за неговата отмяна,тъй като е нарушена
процедурата по връчване на НП, а именно чл 58 ал2 от
ЗАНН. Жалбоподателят Н. - редовно призован, в съдебно заседание се явява лично
в производството по делото.
В хода по същество жалбоподателят
поиска от съда да отмени посоченото в АУАН нарушение,като считат че в АУАН и НП
са допуснати съществени процесуални
нарушения и не е извършил посоченото в тях нарушение.
Административно
наказващия орган редовно уведомен, не изпраща представител.
Съдът, въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното
наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност,
обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:
Жалбоподателят Н. е
правоспособен водач на МПС. Атакуваното НП е издадено въз основа на съставен от
К.Ч.П. АУАН , на длъжност мл.автоконтрольор
в сектор ***05.09.2019г в 10:45ч в ***движейки се в посока към ***КМ,като използва мобилен телефон по
време на движение,без устройство „Свободни ръце” по време на движение.
Актът е бил съставен в
присъствието на друг свидетел М.А.Х. ,
очевидец и в присъствието на нарушителят. Актът
е подписан от лицето посочено в него, като в графата за
обяснения/възражения след запознаване със съдържанието на акта съдът не
установи наличието на вписвания от страна на лицето посочено в акта като
нарушител възражение.
В законоустановения
три дневен срок пред контролните органи са били представени писмени възражения
от страна на жалбоподателя,като същият е отрекъл да е извършил визираното в
АУАН нарушение. Въпреки това, административно наказващият орган е издал НП.
С издаденото НП е
ангажирана административната отговорност на жалбоподателя като му е наложено наказание на основание чл.
183,ал.4,т.6 ЗДвП глоба в размер на 50 лв.
за нарушение на чл. 104 А от ЗДвП .
Издаденото НП е връчено
на жалбоподателя на осн.чл58,ал2 от ЗАНН,като за
връчването е съставено Докладна записка ,че НП е връчено на 15.02.2020г. сестра
му ***,която се задължава да му го предаде,а същият при посещение на ***по
повод смяна на лични документи на 22.12.2020г му е връчено НП .Издаденото НП е
обжалвано пред РС гр.Плевен-29.12.2020г.
Разпитан като свидетел
в съдебно заседание актосъставителят К.Ч.П. посочи, че при изпълнение на
служебните си задължения, заедно с негов колега от ***” при ОДМВР Плевен са
били на територията на посоченото в АУАН място
със служебният автомобил.При движението по ул. ***, като водача на л. а ***,
използва мобилен телефон по време на движение, без устройство „Свободни ръце”
по време на движение. Свидетелят М.Х. в показанията си възпроизведе фактите посочени
като констатации от акта. Поради не наличие на основания за критика, съдът
кредитира като обективни, логични и непротиворечиви показанията на актосъставителя П.
свидетелят Х. .
При така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По допустимостта на
жалбата: Жалбата е с правно основание чл.59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал.2 от този текст, от легитимиран
субект / срещу който е издадено атакуваното НП /, при наличие на правен интерес
от обжалване и пред компетентния съд /
по местоизвършване на твърдяното нарушение /, поради
което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество
жалбата е НЕ ОСНОВАТЕЛНА и съдът не възприема
изложените доводи за НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНОСТ
и НЕПРАВИЛНОСТ.
По същество на
спора: За да се произнесе по съществото
на правния спор / по основателността на жалбата /, съдът съобрази, че
настоящото производство е от административно - наказателен характер и
същественото при него е да се установи има ли извършено административно
нарушение от лицето посочено в АУАН и НП. Тук следва да се отбележи, че
актовете за установяване на административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита
за доказано. Това означава, че в тежест на административно - наказващия орган,
тъй като именно той е субекта на административно - наказателното обвинение, е
да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че
има административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено
като нарушител.
Следва да бъдат спазени
и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на Наказателното
постановление, както и сроковете за реализиране на административно
наказателното преследване. В тази насока е налице различие в понятията
„неправилно” и „незаконосъобразно” наказателно постановление. Когато АУАН
или НП не са издадени от надлежен орган или не са издадени в
установените законови срокове или не съдържат изискуемите от закона реквизити
или са нарушени съществени процесуални правила при съставянето на акта и
издаването на НП, то последното ще следва да бъде отменено като
незаконосъобразно. Тук следва да се посочи, че критерият за определяне на
съществените нарушения на процесуалните правила е този, че нарушението е
съществено, когато ако не е било допуснато, би могло да се стигне и до друго
решение по въпроса, или когато е довело до ограничаване на правата на страните
в която и да е фаза на процеса. Когато, обаче, са спазени всички процесуални
правила и срокове, то НП е законосъобразно издадено и именно тогава съдът
следва да провери дали то е правилно, т. е. дали има извършено административно нарушение. Именно
административно наказващия орган е този, който следва да установи пред съда, че
има извършено административно нарушение / такова, каквото е описано в акта / и
че същото е извършено от лицето, посочено като нарушител. Ако това не бъде
доказано пред съда, то НП следва да бъде отменено като неправилно, тъй като не
е доказано извършването на нарушението. Едва когато НП е законосъобразно и се докаже извършването на съответното
нарушение може да бъде разгледан и въпроса за съответствието на наложената
санкция с тежестта на нарушението / само когато размерът на административното
наказание или имуществената санкция може
да бъде определен в някакви граници, а не е фиксиран в закона /.
Като съобрази всичко по
горе изложено и прецени фактическа обстановка с оглед нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения и при цялостната
служебна проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН,
настоящият състав на Плевенски
районен съд, достигна до следните
правни изводи:
С оглед
изложеното, съдът след запознаване със
приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП
отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи
притежаващи нужните правомощия за тези
действия. По делото е представена и приета Заповед № № 8121з-515/14.05.2018г.
на министъра на вътрешните работи,
удостоверяваща материалната компетентност на контролния орган, с правомощия да съставя
актове за установяване на нарушения по ЗДвП по отношение на актосъставителят,
както и тази на АНО да издава НП при установени нарушения по ЗДвП. Спазени
са и сроковете по чл.34 от ЗАНН.
При съставянето на АУАН
и при издаването на НП не са налице съществени нарушения на процесуалните
правила, които водят до опорочаване на
административно - наказателното производство по налагане на административното
наказание глоба на жалбоподателят. АУАН е издаден при спазване на императивните
изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не
създава неяснота относно нарушенията
визирани в процесния АУАН, което не води до
ограничава право на защита на
жалбоподател и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в три дневен
срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него. Атакуваното
НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН
в него не съществуват съществени
пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподател.
Атакуваното НП е
издадено в срок, и също не следва да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно .
Съдът не споделя
доводите на жалбоподателя за допуснати процесуални нарушения както при
издаването на АУАН,така и при съставянето на НП. По отношение на нарушението по
чл. 104 А от ЗДвП - като
това е бил и повода за извършената му проверка.
Установи се по един
безспорен начин, че жалбоподателят е
управлявал МПС на 05.09.2019г
в 10:45ч в гр.Плевен,по ул. Стоян Заимов до хотел Сити,движейки се в
посока към ***КМ,като използва мобилен
телефон по време на движение,без устройство „Свободни ръце” по време на
движение.
Тези обстоятелства се
установиха от показанията на актосъставителя П., свидетеля по акта Х.. Показанията на свидетелите са последователни
и непротиворечиви и сочат обстоятелства, които са установили по време на
изпълнение на служебните си задължения. Нещо повече – те се потвърждават отчасти и от самия жалбоподател, който не
отрича, че е говорил в автомобила си по телефон по време на проверката,но е
използвал Bluetooth
които
е снабден автомобилът му,за което представя и копие от техническите
характеристики на автомобилът. Съдът намира, че от страна на жалбоподателя не
се ангажират достатъчно доказателства в подкрепа на тези му твърдения.,тъй като
това обстоятелство твърди само жалбоподателят, а това че автомобилът му у
снабден с тази функция по никакъв начин не опровергава констатираното от
двамата служители на пътна полиция,които категорично заявяват че,са видели
жалбоподателят да разговаря по мобилният телефон по време на движение. Съдът
намира, че АНО правилно и законосъобразно е приложил материалния закон, като е
приел, че извършеното нарушение съставлява такова по чл.104 а от ЗДвП и е ангажирал административно
наказателната му отговорност за това деяние, като е наложил съответстващото му
наказание глоба в предвидения в закона размер.
Възраженията на
жалбоподателя, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно,
са НЕОСНОВАТЕЛНИ, тъй като :
-
същият е извършил нарушението на правилата за движение по пътищата, за
което е санкциониран – съображенията на съда защо приема това са изложени
по-горе;
- при съставяне на акта и при
издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални
нарушения, довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя. АУАН
отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, а наказателното постановление – на
изискванията на чл. 57 от ЗАНН. Мястото на извършване на нарушението е
конкретизирано до степен, която дава
възможност на жалбоподателя да защити правата си, с оглед на нарушението, за
което е санкциониран. В АУАН и НП е изложена една и съща фактическа
обстановка и нарушителят безспорно е
разбрал в какво е обвинен.
Съдът намира, че
правилно и законосъобразно АНО не е счел, че деянието съставлява маловажен случай, предвид липсата
на мотиви в този смисъл, като с оглед
изложеното от жалбоподателя за наличие на обстоятелства – водачът е говорил по
телефона си но
е използвал Bluetoot които е снабден автомобилът
му,за което представя и копие от техническите характеристики на автомобилът съдът намира, че доказателствата по делото
сочат на друга фактическа обстановка- водачът е управлявал автомобилът като е
говорил по мобилният си телефон и това е бил поводът за спирането му по
проверка.,а фактът че автомобилът притежава такава функция и същият е
използвал в момента на проверката не се
доказва и това му поведение не
обосновава приложение нормата на чл.28 от ЗАНН.
Относно твърдението на
жалбоподателят ,че е нарушен чл. 58, ал.2 от ЗАНН, съдът намира ,че разпоредбата
на чл.58, ал.1 от ЗАНН императивно урежда начина на връчване на наказателните
постановления, а именно- срещу подпис, което в случая не е изпълнено. Тази
разпоредба цели да гарантира правото на нарушителя да узнае за какво е наказан
и да му бъде осигурена възможност да обжалва наказателното постановление, ако
счита същото за незаконосъобразно. Освен срещу подпис в разпоредбата на чл.58,
ал.2 от ЗАНН е предвидена и друга възможност, приравнена на редовно връчване на
НП- ако нарушителят не е намерен на посоченият от него адрес, а новият му адрес
е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху наказателното
постановление и то се счита за връчено от деня на отбелязването. Съгласно чл.84 ЗАНН, вр. чл.180 от НПК призовките, съобщенията и книжата се връчват лично срещу разписка,
подписана от лицето, за което са предназначени
или на пълнолетен член от семейството, а ако няма такъв- на
домоуправителя, както и на съквартирант или съсед, когато поеме задължение да
ги предаде, в случай, че лицето, за което са предназначени отсъства. Това в
конкретният случай е спазено като е написана Докладна разписка ,че НП е връчено
на пълнолетен член от семейството на жалбоподателят, а именно неговата
сестра ***,което писмено доказателство е
приложено към преписката на административно наказващият орган.
Съгласно чл.58, ал. 2
от ЗАНН, когато нарушителят не се намери на посочения от него адрес, а новият
му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху наказателното
постановление и то се счита за връчено от деня на отбелязването. Тези
предпоставки са нарушителят да не е намерен на посочения от него адрес и новият
му адрес да е неизвестен. Касае се за кумулативно предвидени в хипотезата на
правната норма предпоставки, поради което, за да се прояви фактическия състав
по чл.58, ал. 2 от ЗАНН и да се приеме, че е налице редовно връчване, е
необходимо не просто нарушителят да не е намерен на посочения адрес, но и
същият да е променен, и новият му адрес да е неизвестен. Следователно за да се
приложи чл.58, ал.2 от ЗАНН не е достатъчно инцидентното неоткриване на лицето
на посочения от него адрес, а следва да се установи, че той трайно не пребивава
на този адрес.
В процесния случай съгласно
чл.84 ЗАНН, вр. чл.180 от НПК призовките,
съобщенията и книжата се връчват лично
срещу разписка, подписана от лицето, за което са предназначени или на пълнолетен член от семейството, а ако
няма такъв- на домоуправителя, както и на съквартирант или съсед, когато поеме
задължение да ги предаде, в случай, че лицето, за което са предназначени
отсъства При това положение не може да
се приеме, че лицето не е било надлежно
уведомено от служители. В този смисъл, настоящият състав намира, че са били налице предпоставки за връчване реда
на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, съответно извършеното по този ред връчване се явява редовно,като
и е връчено в денят на подаване на заявление за нови документи в РУП –Ч.Бряг, а
депозираната пред районния съд жалба - подадена в срок и процесуално допустима
и по никакъв начин не са нарушени правата на жалбоподателят.
По никакъв начин не е
накърнено правото на защита на
нарушителя, който има право да узнае какви точно нарушения се твърди, че е
извършил. Нарушаването на правото на защита във всички случаи води до порочност
на издаденото НП, в конкретният случай
не е констатирано такова нарушаване а от
тук и отговорността на жалбоподателя за горепосоченото нарушения следва да се ангажира.
По изложените
съображения и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, СЪДЪТ
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 19-0938-004841 от 16.09.2019г. издадено от ******”, с което на Г.В.Н.
ЕГН ********** на основание чл.53 от ЗАНН и чл. 183, ал.4, т.6 ЗДвП глоба в
размер на 50 лв. за нарушение на чл. 104 А от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО не е
окончателно и подлежи на обжалва пред Административен съд Плевен от
страните в 14-дневен срок от получаване на съобщението по реда на Глава
ХІІ .
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: