Р Е Ш
Е Н И Е
Номер………. 16.12.2020 година Град С.З.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
На
04.11 2020 година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА БОНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНЕЛА
КАРАДЖОВА
ТРИФОН
МИНЧЕВ
Секретар: Стойка И.
като
разгледа докладваното от съдията КАРАДЖОВА
в.т.д. № 1160 по
описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 -
273 ГПК.
Обжалвано е решение № 37/20.03.2020г.,
постановено по гр.д. № 570/2019г. по описа
на Районен съд – гр. Ч., с което е признато за установено по отношение на Г.С.Х.,
с адрес: ***, съществуването на вземанията на „В.“ ЕООД, град С.З., за следните
суми: сумата 74.94 лева, представляваща 1/2 част от сумата 149.89 лева –
главница, представляваща цените на доставената и изконсумирана питейна и
отведена канална вода партида № 000033 за имот, находящ се в община Б.Д., село Б.Д.,
собственост на Г.С.Х., съгласно квитанция № ********** от 01.01.2017 г. на
стойност 6,52 лв., квитанция № ********** от 01.02.2017 г. на стойност 6,52
лв., квитанция № ********** от 01.03.2017 г. на стойност 6,52 лв., квитанция №
********** от 01.04.2017 г. на стойност 6,52 лв., квитанция № ********** от
01.05.2017 г. на стойност 8,68 лв., квитанция № ********** от 01.12.2017 г. на
стойност 10,86 лв., квитанция № ********** от 28.08.2018 г. ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда -
12.04.2019г. до изплащането й, както и за сумата 7.15 лева, представляваща 1/2
части от сумата 14.23 лева - общ размер на мораторната лихва по всяка една от
квитанциите, както следва: квитанция № ********** от 01.01.2017 г. на стойност
6,52 лв., квитанция № ********** от 01.02.2017 г. на стойност 6,52 лв.,
квитанция № ********** от 01.03.2017 г. на стойност 6,52 лв., квитанция №
********** от 01.04.2017 г. на стойност 6,52 лв., квитанция № ********** от
01.05.2017 г. на стойност 8,68 лв., квитанция № ********** от 01.12.2017 г. на
стойност 10,86 лв., квитанция № ********** от 28.08.2018 г., като е отхвърлен
иска за главница над установения размер до пълния претендиран от 81.47 лева,
съгласно квитанции от 01.11.2016г. и 01.02.2016г., вкл. и иска за мораторна
лихва над установения размер до пълния претендиран размер от 8.62 лева, като
неоснователни и са присъдени разноските по делото. Първоинстанционното решение се обжалва в
частта,с която се уважава предявения иск.
Във въззивната жалба въззивника излага съображения за
незаконосъобразност и неоснователност на постановеното решение с обжалваната
част. Твърди
се, че събраните в хода на производството доказателства не изясняват пълно и
всестранно фактическата обстановка, както и че неправилно са възприети и
интерпретирани от решаващия съд. Сочи се, че ищецът не е доказал по категоричен
начин заявената си претенция, тъй като по делото не се е установило защо именно
отразените в карнетите количества са били начислени и на каква база е бил
определен размерът им и дали същите са били правилно определени. Сочи се, че
приложените от ищеца карнети са негодни доказателства и представляват частни
свидетелстващи документи, съдържащи изгодни за издателя факти. Развити са подробни съображения във връзка с
направените оплаквания. Направено е искане да се отмени решението на РС в обжалваната
част и да се потвърди в частта, с която се отхвърлят частично исковите
претенции на ищеца. Претендират се разноските пред двете инстанции.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от
страна на въззиваемия „В.“ ЕООД, с който се взима становище, че жалбата е
неоснователна и следва да се отхвърли. Изложени са съображения по направените
във въззивната жалба оплаквания. Моли съда, да потвърди обжалваното решение
като законосъобразно и правилно.
Окръжен съд – гр. С.З., в настоящия състав, след като обсъди данните
по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено
следното:
Пред първоинстанционния съд е предявен иск с
правно основание чл.422, вр. чл. 415, ал.
1 от ГПК.
Ищецът „В.“ ЕООД гр. С.З. моли
съда, да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
"В. " ЕООД, че Г.С.Х., дължи сума в размер на 81,47лв., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда до
окончателното изплащане на сумата, както и 1/2 част от сумата 8,62 лв. /осем
лева и 62 стотинки/, представляваща общ размер на лихва по всяка една от
квитанциите за периода 01.12.2016 г. до 02.10.2018 г., съобразно падежа на
всяка квитанция или сума в размер на 4,31лв.
В едномесечния срок по чл.
131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Г.С.Х., чрез назначения му
особен представител – адв. Д.Д. ***, с който взема становище, че ИМ е
допустима, но неоснователна, поради което следва да бъде отхвърлена.
Представен е по делото Нотариален
акт от 16.05.1996 г. за продажба на недвижим имот срещу задължение за гледане и
издръжка № 37, том II, дело № 1093 г. по описа на Районен съд – Ч., по силата на
който С.Г. Х. е прехвърлил (продал) на сина си Г.С.Х. описаните в акта имоти:
дворно място, масивна жилищна сграда, кухня и стопански постройки, както и
празно дворно място, всички находящи се в с. Б.Д..
По делото са представени и
приети процесните квитанции, издадени в периода от 01.11.2016 г. до 28.08.2018
г., от които е видно, че партида №********* за имот в с. Б.Д., Община Б.Д., се
води на името на С.Г. Х., абонат № 324746. Всички квитанции са издадени по
карнета № 412/6-1, съставена от инкасатор П.Н.Ш..
Представено е досие на абонат № 0000033, като
бе установено, че сумите за ползвани ВиК услуги са вписвани първоначално по
карнета, а от 2017 г. са определяни на база отчетени от радио-модул данни за
потребено количество вода, т.е. било е извършвано дистанционно отчитане на
потребена вода. Представен е хартиен карнет за периода за месеците ноември и
декември 2016 г., в който са посочени показания, но липсва подпис на потребителя.
Видно от приложеното ч.гр.дело
№ 249/2019 г. по описа на Районен съд - Ч. е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК за сумата от 171.55 лв., от
които сумата 162.93 лв., представляваща дължими главници по посочените
квитанции, ведно със законната лихва в общ размер на 8,62 лв., както и сумата 25 лв. за платена държавна такса, 180 лв.
– адв. хонорар и 5 лв такса за издаване на съдебно удостоверение, срещу която
длъжникът не е подал възражение. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по
реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което в законоустановения срок ищецът е
предявил иск за установяване на вземането си.
По делото е депозирано заключение на
назначената съдебно-икономическа експертиза, от което се установява,че за
партида № 000033 с титуляр С.Г. Х. с ЕГН ********** за имот, находящ се в с. Б.Д.
и за периода от 01.11.2016 г. до 28.08.2018 г. има задължения в размер на 162.93 лева като до момента на
изготвяне на заключението на вещото лице няма извършени плащания по посочената
партида. Вещото лице сочи, че през периода от 01.10.2016 г. до 31.08.2018г.
ползваната питейна вода по партида № 000033 е начислявана и отчитана по
показанията на водомера от инкасатор П.Н.Ш. по реда на Наредба № 4 от
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационни системи. Потребената вода била
начислена съобразно подадени данни от радио-модул на водомера с дистанционно
отчитане на адреса на ответника за процесния период от м. януари 2017г. до м.
август 2018г. Вещото лице сочи също, че към 12.04.2019 г. е в размер на 17.30
лева и не са платени от ответника.
При така установеното от
фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана
в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, поради което е
процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав
приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната му
част. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Решението е правилно, като
на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от РС.
Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното
решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на
първоинстанционния съд. В случая, при обсъждане само на оплакванията по
въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2 ГПК, настоящият съдебен състав намира,
че крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Възприема фактическите и правни
констатации в обжалваното решение. В настоящото производство не са представени
нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани
на препращане към мотивите на първоинстанционния съд, срещу които има доводи.
Независимо от това и във
връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
Съгласно разпоредбата на чл.
3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, потребители на услугите В и К са собствениците и
лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на
жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост.
Получаването на услугите В и
К се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и
одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и канализационните
системи или от оправомощени от тях лица и от съответния регулаторен орган /чл.
8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г./ Общите условия се публикуват най-малко в
един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила в едномесечен срок
от публикуването им в централния ежедневник (чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от
наредбата).
В производството е
установено, че оператор на В и К услуги на територията на община Б.Д. е „В.“ ЕООД, град С.З.. В границите на една обособена територия
само един оператор може да извършва тази дейност - арг. чл. 198, ал. 1 и ал. 2
ЗВ.
В производството е
установено, че за целия процесен период от м. януари 2017г. до м. август 2018г. ответникът има качеството на потребител на ВиК
услуги като собственик на процесния недвижим имот - дворно място, масивна
жилищна сграда, кухня и стопански постройки, както и празно дворно място,
всички находящи се в с. Б.Д., видно от представения по делото Нотариален акт от
16.05.1996 г. за продажба на недвижим имот срещу задължение за гледане и
издръжка № 37, том II, дело № 1093 г. по описа на Районен съд – Ч..
Съгласно Наредба № 9 от
14.09.1994 г. за ползване на водоснабдителните и канализационните системи
/обн., ДВ, бр. 77 от 23.09.1994 г., отм., бр. 88 от 08.10.2004 г. /, Наредба №
4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи /обн., ДВ, бр. 88 от
08.10.2004 г. /, както и Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от ВиК оператор „В.“ ЕООД, лицето Г.С.Х. безспорно е собственик
на процесния недвижим имот.
Възраженията на ответника,
че в производството не е доказано, че Г.Х. е приел наследството, съдейки от
факта, че не е изпълнявал задълженията си в това си качество, са неоснователни.
Тежестта да докаже, че е направил отказ от наследство, се поема от страната, за
която този факт носи благоприятни последици. Тъй като не са ангажирани
доказателства в тази насока, не следва да се приема, че лицето Г.Х. няма
качеството на наследник. Освен това, последният е имал качеството собственик на
процесния имот години преди смъртта на своя наследодател С.Г. Х..
Съгласно чл. 32, ал. 1 от Наредба № 4/2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи услугите ВиК се заплащат въз
основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система
на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно
отклонение. Според чл. 35, ал. 1 от същата наредба показанията на водомерите се
отчитат с точност до 1 куб. м. за период, който се определя в общите условия
или договора, но не по-дълъг от шест месеца.
По отношение на направеното
от въззивника възражение, че „В.“ ЕООД не
е изпълнил задължението си да уведоми потребителя на предоставените му услуги
за дължимите суми. Настоящият състав намира възражението за неоснователно, тъй
като за ответното дружество няма предвидено задължение за изрично уведомяване
на потребителя за дължими суми. Дружеството единствено е ангажирано от
разпоредбата на чл. 58 от Общите условия, който гласи, че „В случай, че
потребителят не е уведомил В и К оператора за промяна на адреса си за
кореспонденция се счита, че предизвестията и уведомленията са редовно връчени,
ако са изпратени на посочения в партидата адрес“, което задължение е неотносимо
към настоящия случай.
Несъстоятелно е и
възражението, с което се твърди, че дружеството не е изпълнило задължението си
да преустанови водоподаването. За въззиваемия „В.“ ЕООД
няма задължения в законови и подзаконови нормативни актове да спира
водоподаването. Такова задължение е регламентирано единствено и само за собствениците
и ползвателите на имоти. Чл. 38 от Общите условия на дружеството предвижда, че
подаването и отвеждането на вода може да бъде преустановено (спряно частично) или
прекратено (спряно напълно) от В иК оператора без предварително уведомяване на потребителите
само в изрично изброените случаи. Докато чл. 39 от ОУ предвижда правото на
потребителите да поискат преустановяване на водоподаването само при следване на
предварително определена процедура за това. Следователно и това възражение се
явява неоснователно по гореизложените причини.
По отношение на исковите
претенции за дължимост на суми за потребена и отведена канална вода по
квитанциите от от 01.01.2017 г. до 28.08.2018 г. видно от представено досие на абонат № 0000033,
отчитането на процесния водомер е ставало с радио-модул, като по делото не са
събрани доказателства подставящи под съмнение или оборващи отчетените данни от
радио-модула. Поради това следва да се приеме, че ответникът дължи стойността
на потребена и отведена канална вода по квитанциите от 01.01.2017 г.
до 28.08.2018 г.
Съгласно разпоредбата чл. 40, ал. 1 от
Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи,
при неспазване на сроковете за плащане на изразходваното количество вода,
определени в общите условия и договорите, се заплаща законна лихва по реда на
чл. 86, ал. 2 от ЗЗД. Тази разпоредба е възпроизведена и в чл. 44 от Общите
условия на ищеца. Съгласно чл. 33, ал. 2 от същите потребителите са длъжни да
заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след
датата на фактуриране. Следователно дължимата сума е 7.15 лева, представляваща
½ част от сумата 14.23 лева - общ размер на мораторната лихва по всяка
една от квитанциите.
Крайните изводи на двете
съдебни инстанции съвпадат. Първоинстанционното решение на основание чл. 271,
ал. 1, изр. 1, І пр. ГПК следва да се потвърди в обжалваната част.
По отношение на разноските:
При този
изход на спора в полза на въззиваемия „В.“ ЕООД, видно от представения списък
на разноските, следва да бъде присъдена сумата 660лв. за заплатено адвокатско
възнаграждение и заплатена сума за възнаграждение на особен представител.
Водим от
горните мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 37/20.03.2020г., постановено по гр.д.№ 570/2019г. по описа
на Районен съд – гр. Ч..
ОСЪЖДА
Г.С.Х., с ЕГН **********, с адрес: ***,
да заплати на „В.“ ЕООД, със
седалище и адрес на управление град С.З., ул. ***, ЕИК ***, представлявано от ***,
сумата от 660 /шестстотин и шестдесет лева/ лева - разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение за въззивното производство и заплатена сума за възнаграждение на
особен представител.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: