РЕШЕНИЕ
№ 612
гр. Пловдив, 10.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева Атанасова
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно гражданско
дело № 20235300500225 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на С. Г. П. ЕГН ********** от ***,
чрез адв.С. Ж. П. от ПАК срещу решение № 4007/28.11.2022г. на Пловдивски
районен съд, ІІІ граждански състав, постановено по гр.дело № 7895/2022г. С
обжалваното решение е отхвърлен на основание чл.439 ГПК предявения от С.
Г. П. ЕГН ********** против „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНС БГ“ ЕАД,
ЕИК: ***, отрицателен установителен иск, че С. Г. П. ЕГН ********** не
дължи на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНС БГ“ ЕАД, ЕИК: ***, следните
суми: 245,21 лв. – главница, възнаградителна лихва за периода 15.05.2009 год.
до 15.03.2010 год. в размер на 56.95 лева, мораторна лихва за периода
15.06.2009 год. до 28.11.2011 год. в размер на 66.30 и законна лихва от
19.12.2011 год. до изплащане на вземането и 125 лева разноски по издаден
изпълнителен лист от 05.01.2012 год. по ч.гр.д.№ 1547/2011г. на РС Пещера,
както и 460,84 лв. – главница, възнаградителна лихва за периода 15.12.2009
год. до 15.04.2010 год. в размер на 104.64 лева, мораторна лихва за периода
15.01.2010 год. до 28.11.2011 год. в размер на 90.71 лева, ведно със законна
лихва върху главницата от 19.12.2011 год. до окончателното изплащане на
1
сумата и 125 лева разноски по издаден изпълнителен лист от 17.01.2012 год.
по ч.гр.д.№ 1550/2011г. на РС Пещера, на основание на които е образувано
изпълнително дело № 20218890400863 по описа на ЧСИ С. с район на
действие ОС Пазарджик, като неоснователен и недоказан.
Решението се обжалва изцяло.
Жалбоподателката обжалва решението като неправилно и необосновано,
при неправилни фактически и правни изводи и неправилно приложен
материален закон. Сочи се, че разпореждането на ЧСИ за насрочване опис на
движими вещи не е извършено. Не е налице валидно изпълнително действие,
което прекъсва давността, което се потвърждава от чл.116, б. В от ЗЗД. Сочи
се, че взискателите са искали насрочване и извършване на опис на движими
вещи в дома на длъжника, но тази молба не е уважена от ЧСИ, тъй като не са
платени държавните такси. Сочи се, че не е достатъчно взискателят да посочи
искания изпълнителен способ, а е необходимо да се внесе и държавна такса,
за да се извърши изпълнително действие. Молбата, в която не е посочен
изпълнителен способ подлежи на връщане и не прекъсва давността. Сочи се,
че единственото действие годно да прекъсне давността е запора по банкова
сметка от 03.08.2021 г., но тогава давността вече е била изтекла. Сочи се, че
вследствие прекратяване на изпълнителното производство с обратна сила се
заличават всички изпълнителни действия и последиците от образуване на
изпълнителното производство, като се сочи практика на Върховен касационен
съд в тази насока. Сочи се, че всички изпълнителни действия след 13.05.2016
г. са по прекратено изпълнително производство и нямат действие. Иска се
отмяна на обжалваното решение, уважаване на исковете, присъждане на
разноски по чл. 38, ал. 2 от ЗА.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от „КРЕДИТ ИНКАСО
ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, с който жалбата се намира за неоснователна.
Иска се потвърждаване на обжалваното решение. Претендират се разноските
по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав, след като прецени
данните по делото въз основа на доводите на страните и при дължимата
служебна проверка, намира следното:
Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок от
легитимирани страни, внесена е дължимата държавна такса за въззивно
2
обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на
изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.
Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно при
постановяването му не е нарушена императивна материалноправна норма.
Основателно е възражението на жалбоподателката, че не е налице
валидно изпълнително действие, което прекъсва давността, а именно
насрочване на опис на движими вещи, което се потвърждава от чл.116, б. „в“
от ЗЗД.
При правилно установена фактическа обстановка по делото, първата
инстанция е направила неправилни правни изводи. Двата изпълнителни
листове по делото за исковите суми са издадени на дати 05.01.2012г. и на
17.01.2012г. преди изтичане на петгодишната давност за тези всички вземания
по чл.110 от ЗЗД е било образувано на дата 07.04.2016г. изпълнително дело
№ 355/2016г. по описа на ЧСИ Д.Д.. Като тук следва да се посочи, че по
силата на ТР №3/28.03.2023г. по т.д. №3/2020г. на ОСГТК на ВКС
погасителната давност не тече докато трае изпълнителния процес относно
вземането по изпълнителни дела образувани до приемането на 26.06.2015г. на
ТР №2/26.06.2015г. по т.д.№2/2013г. на ОСГТК ВКС. В казуса
изпълнителното дело №355/2016г. е образувано на 07.04.2016г., тоест от
датите на издаване на изпълнителни листове 05.01.2012г. и на 17.01.2012г.,
ето защо погасителна давност е текла и изтича след 5 години – 2017 година.
За прекъсването на давността тук вече важат новите тълкувания на ВКС
отразени в т.10 на ТР №2/26.06.2015г. по т.д.№2/2013г. на ОСГТК ВКС.
РС Пловдив приема, че давността е прекъсната, тъй като се установява,
че в този изпълнителен процес са предприети валидни действия по
изпълнение, а именно насрочването на опис на движимите вещи на ищцата,
извършено с разпореждане на ЧСИ от 13.05.2016 год. Според настоящият
въззивен състав разпореждането на ЧСИ от 13.05.2016 год. за насрочване на
опис на движими вещи, не се явява изпълнително действие прекъсващо
теченето на погасителната давност по чл.116 б.“в“ от ЗЗД. Това е така, защото
т.10 от ТР № 2/26.06.2015г. по тълкувателно дело № 2/2013г. на ОСГТК на
ВКС приема за изпълнително действие извършването на опис на движими
вещи, но не и насрочването на такова действие, без реалното му извършване.
Това е така и защото в чл.465 от ГПК, описа на движимите вещи е първото
3
действие от производството по изпълнение върху движими вещи на
длъжника, като подготовката за описа, не съставлява отделно и
самостоятелно изпълнително действие. Ето защо при неизвършване на реален
опис на движими вещи, неговата подготовка или намерението да се извърши
такъв опис е без правно значение, като някакво реално извършено
изпълнително действие. В тази насока на мисли са и мотивите по посоченото
от РС Пловдив по друг въпрос решение №37/24.02.2021г. по гр.д.
№1747/2020г. на ВКС, ІV г.о.
Пак по посоченото в решение №37/24.02.2021г. по гр.д. №1747/2020г.
на ВКС, ІV г.о. от влизане в сила на заповедта за изпълнение, след
изтичането на срока за възражение, започва да тече 5-годишната давност за
вземанията, установени със сила на пресъдено нещо. Доказателства за
влизането в сила на двете заповеди за изпълнение по делото няма, но от
датите на издаване изпълнителните листове 05.01.2012г. и на 17.01.2012г.
погасителната давност е изтекла през 2017 година и вземанията са погасени
по давност. Поради което в казуса молбата на взискателя „КРЕДИТ ИНКАСО
ИНВЕСТМЪНС БГ“ ЕАД от 2019г. е ирелевантна и не се обсъжда от съда,
защото към този момент погасителната давност вече е била изтекла.
Ето защо обжалваното решение е неправилно и следва да се отмени
изцяло, като се уважи предявният иск по чл.439 от ГПК за недлъжимост на
исковите вземания, поради настъпила след издадените изпълнителни листи
погасителна давност на вземанията.
Предвид изхода на делото право на разноски се поражда в полза на
страната взела участие в него, съразмерно на уважената, респективно
отхвърлената част от предявената претенция. Ето защо в полза на
жалбоподателката С. П. следва да се присъдят разноски на основание чл.78
ал.1 от ГПК, съобразно уважената част от иска при следните предели.
Разноски направени в производството пред първата инстанция държавна
такса 50 лв. по сметка на СРС /л.11/ и 50 лв. по сметка на РС Пловдив /л.8/, за
такса за копие на изпълнително дело /л.57-60/ 24 лева и за държавна такса
пред ПОС 50 лева /л.9 и л.12/, тоест общо 174 лева.
На основание чл.38 от ЗА на защитавалия безплатно ищцата адвокат С.
Ж. П. се дължи възнаграждение за един предявен иск. Това е така, защото в
обжалваното решение съдът се е произнесъл по един иск с един диспозитив, а
4
искът по чл.439 от ГПК е един за недължимост на вземания по давност, като
техния правен произход /главници, лихви и разноски/ е без значение. На адв.
П. следва да се платят 319,64 лева по чл.7 ал.2 т.1 от Наредбата за
минималните адвокатски хонорари по първоинстанционното дело на РС
Пловдив. По новата редакция на чл.7 ал.2 т.1 от същата наредба за защита
пред въззивната инстанция се дължат 428,06 лева. Общо дължими 747,70
лева.
Мотивиран така съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО решение № 4007/28.11.2022г. на Пловдивски
районен съд, ІІІ граждански състав, постановено по гр.дело № 7895/2022г. и
вместо това решава:
ПРИЗНАВА за установено на основание чл. 439 във вр. с чл. 124, ал. 1
ГПК, че С. Г. П. ЕГН ********** не дължи на „КРЕДИТ ИНКАСО
ИНВЕСТМЪНС БГ“ ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление ***
следните суми: 245,21 лв. – главница, възнаградителна лихва за периода
15.05.2009 год. до 15.03.2010 год. в размер на 56.95 лева, мораторна лихва за
периода 15.06.2009 год. до 28.11.2011 год. в размер на 66.30 и законна лихва
от 19.12.2011 год. до изплащане на вземането и 125 лева разноски по издаден
изпълнителен лист от 05.01.2012 год. по ч.гр.д.№ 1547/2011г. на РС Пещера,
както и 460,84 лв. – главница, възнаградителна лихва за периода 15.12.2009
год. до 15.04.2010 год. в размер на 104.64 лева, мораторна лихва за периода
15.01.2010 год. до 28.11.2011 год. в размер на 90,71 лева, ведно със законна
лихва върху главницата от 19.12.2011 год. до окончателното изплащане на
сумата и 125 лева разноски по издаден изпълнителен лист от 17.01.2012 год.
по ч.гр.д.№ 1550/2011г. на РС Пещера, на основание на които е образувано
изпълнително дело № 20218890400863 по описа на ЧСИ С. с район на
действие ОС Пазарджик, поради погасяване по давност.
ОСЪЖДА „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНС БГ“ ЕАД, ЕИК: ***,
със седалище и адрес на управление *** да заплати на С. Г. П. ЕГН
********** от *** сумата от 174 лева за деловодни разноски направени пред
първата и въззивната инстанция по това дело.
5
ОСЪЖДА „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНС БГ“ ЕАД, ЕИК: ***,
със седалище и адрес на управление *** да заплати на адв.С. Ж. П. от АК
Пловдив, съдебен адрес *** сумата от 747,70 лева, за осъществена безплатна
защита по чл.38 от ЗА на ищцата по това дело С. Г. П. ЕГН ********** за
двете съдебни инстанции.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6