№ 2757
гр. София, 19.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20241110147422 по описа за 2024 година
Предявени са от „Т.С.“ ЕАД срещу Н. В. В. и А. И. В. обективно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на следните вземания: цена на
доставена от дружеството топлинна енергия в размер на 8957,43 лв. за топлоснабден имот,
находящ се в ***, аб. №*** за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2023 г., мораторна лихва в
размер на 1 544,59 лв. за периода от 15.09.2021 г. до 08.04.2024 г., сумата от 36,94 лв. – цена
на услугата за дялово разпределение за периода от 01.03.2021 г. до 30.04.2023 г., и сумата от
8,14 лв. – мораторна лихва, дължима върху цената на услугата за дялово разпределение за
периода от 16.05.2021 г. до 08.04.2024 г., ведно със законна лихва върху главниците за
периода от 22.04.2024 г. до изплащане на вземането, за които вземания е издадена заповед за
изпълнение по ч. гр. д. № 23811/2024 г. на СРС, 179-ти с-в, при квоти 1/3 за първия ответник
и 2/3 за втория. Претендира разноски за исковото и заповедното производство.
В исковата молба се твърди, че е налице облигационно отношение между него и
ответникът по силата на сключен договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо
изричното им приемане, като в изпълнение на този договор е доставил за периода от
м.05.2020 г. до м.04.2023 г. топлинна енергия, а потребителите не я заплатили, в 45-дневен
срок от датата на публикуването на месечните фактури на интернет страницата на
дружеството, дължимата цена, поради което е изпаднал в забава. Искането към съда е да
уважи предявените искове. Претендират се разноски по делото.
В срока по чл.131, ал. 1 ГПК ответникът дава становище за недопустимост и
неоснователност на предявените искове. Релевира възражение за изтекла погасителна
давност.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.
2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
В тежест на всяка от страните е доказването на твърдените от нея положителни
факти, както и оборването на оспорените от нея и твърдени от другата страна отрицателни
факти, в частност: в тежест на ищеца е доказването на валидно правоотношение между
1
страните и изпълнение на задълженията му по него, в т.ч. и нормативни, размера на
претендираните лихви, истинността на представените доказателства, а на ответника –
извършени плащания за потребена енергия и евентуално – демонтаж на радиатори с
документи.
Съгласно нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2
е предвидено, че Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да
е необходимо изричното им писмено приемане от страна на клиентите. Според чл. 153, ал. 1
ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия. С оглед изложеното следва изводът, че
потребители/клиенти на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение
по договор за доставка на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или
титулярите на вещно право на ползване на топлоснабдени имоти, намиращи се в сгради в
режим на етажна собственост, в които ищцовото дружество доставя топлинна енергия.
Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни
от посочените в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на
топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна
енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето
ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК,
например с открИ.ето на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното
дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения
имот.
В настоящия случай по делото е представен Нотариален акт за продажба на
недвижим имот ***, том III, рег. № 11777, дело ***20 от 01.11.2019 г., видно от който А. И.
В. в изпълнение на задължения по издадени в полза на Н. В. В. записи на заповед, е продал
на същия 1/3 от свой собствен недвижим имот – самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ***, с адрес ***. Видно от представения нотариален акт за дарение на
недвижим имот ***, том LLIX, дело 21253/1997 г. И. А.ов В. и Д.И.В. са дарили на А. И. В.
5/6 от съсобствения с дарения (т.е. А. В.), имот – ап. № 52, находящ се в ***, преди „***, в
жилищна сграда, *** преди ***, ***. Видно от нотариален акт за собственост на апартамент
по чл. 55 ЗПИНМ № 177, том XLIII, дело № 8577/1969 г. И. А.ов В. и М.И. В.а са придобили
по покупка правото на собственост върху *** „***. По делото е представена и молба-
декларация, изходяща от А. И. В. до председателя на УС на „Т.С.“ АД от 27.11.1997 г. за
открИ.е на партида на адрес ***.
От представените доказателства съдът достига до извода, че през процесния период
собственици на процесния имот са ответниците при квоти 2/3 за А. И. В. и 1/3 за Н. В. В. (с
оглед Нотариален акт за продажба на недвижим имот ***, том III, рег. № 11777, дело
***20 от 01.11.2019 г.) Доколкото по делото е представена и молба-декларация за открИ.е на
партида, изходяща от А. И. В., съдът намира за необходимо за пълнота да посочи, че
източник на облигационно договорно отношение може да бъде само договор. По общите
правила на облигационното право това съглашение се счита за постигнато, когато
обективираните насрещни волеизявления на страните съвпаднат, като обективирането им
следва да бъде изрично или с действия, изразяващи съгласие /конклудентни действия/, но в
определени случаи законът може да изисква форма за валидност на тези волеизявления. Този
начин на облигационно обвързване е приложим и в областта на продажбата на топлинна
енергия - чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ изрично предвижда, че продажбата на топлинна енергия се
2
извършва въз основа на писмени договори при общи условия, сключени между доставчика
на топлинна енергия и клиентите /потребителите/ в сграда - етажна собственост.
Същевременно, законът предвижда хипотеза на договорно обвързване и без наличието на
подобен изричен писмен договор, а именно - когато се касае до топлоснабдена сграда -
етажна собственост, то всички собственици или титуляри на вещно право на ползване върху
самостоятелен обект в етажната собственост са потребители на топлинна енергия, т.е. страни
по договорното правоотношение с доставчика /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/. В тази хипотеза законът
приравнява придобИ.ето на право на собственост или вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот със сключването на договор с топлопреносното предприятие. Законът
по императивен ред приема, че договорът се смята за сключен със самия факт на придобИ.е
на имота с новия собственик /собственици/ или вещен ползвател на същия.
Топлопреносното предприятие е в облигационни отношения за доставка на топлинна
енергия за даден обект с това лице, с което последно по време има сключен договор за
същия обект. Договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот от етажна
собственост може да бъде както изричен писмен /при постигане на съгласие относно
същественото съдържание на договора/, така и презюмиран /сключен със самия факт на
придобИ.е на собствеността или вещното право на ползване/, като всеки нов договор за
този имот, сключен по който и да е от двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява
действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице.
Следователно, за преценката с кого дружеството - ищец е в облигационни отношения за
доставка на топлинна енергия за процесния имот през процесния период, е меродавно
обстоятелството с кое лице последно по време е бил сключен договор за доставка на
топлинна енергия /изричен или презюмиран/. С оглед изложеното съдът достига до извода, че
облигационно отношение за доставка на ТЕ през процесния период е съществувало между
ищеца и ответниците, които се явяват купувачи на топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Съгласно чл. 139, ал. 2 от ЗЕ,
дяловото разпределение на топлинна енергия между клиентите в сгради-етажна собственост
се извършва от топлопреносното предприятие или чрез възлагане на лице, вписано в
публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. Съгласно чл. 149б, ал. 3 ЗЕ услугата дялово
разпределение се извършва от и за сметка на доставчика на топлинна енергия или по
сключен от него договор с лице, регистрирано по реда на чл. 139а, вкл. в хипотезата на чл.
139б от ЗЕ (когато клиентите в сграда - етажна собственост са избрали лице, регистрирано
по реда на чл. 139а, за извършване на услугата дялово разпределение) като сумите за дялово
разпределение се заплащат от потребителите на продавача - чл. 36 от ОУ. В случая етажните
собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване
на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление
и топла вода на третото лице „Д.Е.“ ЕООД.
От представените писмени доказателства, се установява, че са ползвани услугите за
доставка на топлинна енергия и дялово разпределение.
От заключението на вещото лице по съдебно–техническата експертиза, което съдът
кредитира като обективно и компетентно дадено, се установява, че количеството ТЕ за
абонатната станция се измерва и отчита съгласно ЗЕ от СТИ – общ топломер, монтиран в
абонатната станция. Посочено е, че топломерът в АС се отчита от служители на ищеца в
началото на всеки месец по ел. път чрез преносим терминал, с който се снема показанието на
ТЕ в 0.00 часа на първо число от месеца. Според експерта технологичните разходи в АС за
целия процесен период са изчислявани ежемесечно по Наредбата и са отчислявани от ТЕ
преди нейното разпределение между абонатите съгласно действаща нормативна уредба.
Експертът е изложил, че ФДР „Д.Е.“ ЕООД е извършвала разпределение на ТЕ в блока след
отчет на уредите за дялово разпределение и водомерите за топла вода, монтирани в имотите
3
на абонатите в СЕС. Посочено е, че за процесния период ФДР е отчитала водомера в имота
само 2021 г., за периода 2021-2023 не бил осигурен достъп за отчет, като по време на
отчетите, с изключение на май 2021 г., били попълнени протоколи за неосигурен достъп. По
данни на ФДР в процесното жилище е имало 3 монтирани отоплителни тела, но не били
монтирани топлоразпределители. В имота имало и щранг лира за отопление в банята, за
която се изчислявала служебна ТЕ, отдадена от щранга съгласно НТ. За процесния период
вещото лице сочи, че е изчислен служебен разход на максимална мощност на отоплителните
тела, съгласно чл. 61, т.6.5. НТ. Експертът сочи, че в имота се ползва топла вода и е
начисляван ТЕ за загряване на топла вода, като за процесния период разходът се изчислявал
на 2 броя потребители при норма 140 литра на потребител за едно денонощие, съгласно НТ.
Относно ТЕ, отдадена от сградна инсталация е изложено, че изчисленията са извършени
съгласно методиката за дялово разпределение към действащата наредба за
топлоснабдяването. Според експерта общият размер на дължимите суми за процесния
период възлиза на 8844,07 лв., от които 402,87 лв. ТЕ за сградна инсталация, 5695,46 лв. ТЕ
за отопление имот и 2745,74 лв. ТЕ за подгряване на топла вода. Съгласно заключението,
сумите за ТЕ са начислявани в съответствие с действащата нормативна уредба, като са
извършвани и периодични проверки на топломера отново в съответствие с нормативната
уредба. Съдът намира за необходимо да посочи, че съгласно Наредба за топлоснабдяването,
основната предпоставка за определяне на служебна енергия за отопление и подгряване на
вода е неизпълнение на задължението на потребителя да осигури достъп до уредите, и да се
монтират такива, разположени в имота му. Начисляването на служебна енергия представлява
изключение от общото правило, че количеството на потребената от потребителите в сграда в
режим на етажна собственост топлинна енергия се определя въз основа на отчет на уредите
за дялово разпределение и водомерите за топла вода, което изключение е обусловено от
фактическата невъзможност посочените уреди да бъдат отчетени поради причини, за които
отговаря съответният потребител, а именно да не са монтирани такива, или да не е осигурен
достъп. В настоящото производство се установи, че са налице и двете предпоставки, липсват
монтирани топлоразпределители, а от друга страна за част от периода не е и осигурен
достъп за отчитане. Поради гореизложеното съдът приема, че ищецът е доказал наличието
на основната предпоставка за начисляване на служебна енергия по реда на Наредбата за
топлоснабдяването, а именно липсата на топлоразпределители и осигурен достъп за част от
периода, поради което съдът приема, че главният иск за доставена в имота топлинна енергия
е доказан в своето основание.
Съгласно заключението на вещото лице по СсЧе, което съдът също кредитира като
обективно и компетентно изготвено се установява, че за процесния период дължимите, но
неплатени суми възлизат на 8957,43 лева – главница за ТЕ; 36,94 лева – главница за дялово
разпределение. Според експерта дължимата лихва върху главницата за ТЕ възлиза на
1543,43 лв., а на лихвата върху главницата за дялово разпределение – 8,18 лева. С оглед
изложеното съдът достига до извода, че ищецът е доставил до процесния имот през
процесния период ТЕ, чиято стойност възлиза на претендираната от ищеца сума.
При формиран извод за основателност на главния иск, следва да бъде разгледано
възражението за давност. Задълженията за заплащане стойността на топлинна енергия са
такива за периодични плащания, тъй като са налице повтарящи се през определен период
еднородни задължения, чийто падеж е уговорен в общите условия на ищеца, като не е
необходимо плащанията да са еднакви по размер. Същите се погасяват с изтичането на
тригодишна давност. Съгласно нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от
деня, в който вземането е станало изискуемо, а според ал. 2 ако е уговорено, че вземането
става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е
възникнало. Чл. 116, б. „б” ЗЗД предвижда, че давностният срок се прекъсва с предявяване
на иск относно вземането, като според чл. 422, ал. 1 ГПК, искът за съществуване на
вземането се смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение. В случая заявлението е подадено на 22.04.2024 г., когато е прекъснат
давностният срок. С решение по протокол №7/23.10.2014 г. на съвета на директорите на
„Т.С.“ ЕАД са приети нови ОУ, одобрени с решение ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, влезли в
4
сила през м.08.2016 г. Според чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 (приложим в настоящия
случай) в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Тоест по отношение
на тях е приложима нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД. Непогасените по давност вземания
обхващат периода от м.03.2021 г. до м.04.2023 г. Същите съгласно заключението на ВЛ по
СсЧе са в размер на 7361,66 лева до който размер искът следва да се уважи, а за горницата
над него подлежи на отхвърляне като погасен по давност. От посочената сума ответникът
Н. В. В. дължи 1/3 или сумата от 2 453,89 лв., а А. И. В. 2/3 или сумата от 4 907,77 лв.
По отношение претенцията за заплащане на стойността на дяловото разпределение,
съдът намира, че с оглед заключението на СТЕ, услугата е действително предоставена,
поради което се дължи и заплащането на нейната цена. Видно от заключението на вещото
лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза размерът на начислената сума за
дялово разпределение за процесния период е 36,94 лева, която сума не се явява и погасена
по давност с оглед датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК, поради което съдът
намира, че искът следва да бъде уважен в пълния предявен размер. От посочената сума
ответникът Н. В. В. дължи 1/3 или сумата от 12,31 лв., а А. И. В. 2/3 или сумата от 24,63 лв.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава – уговорен падеж за
плащане на цената на доставена топлинна енергия, респ. датата на публикуване на общите
фактури. Съгласно заключението на СсЧе дължимата лихва върху главницата за ТЕ в размер
на 7 361,66 лв. /непогасената по давност такава за периода от м.03.2021 г. до м.04.2023 г./
възлиза на сумата от 1077,00 лв., до който размер предявеният иск следва да бъде уважен, а
за разликата над него подлежи на отхвърляне. От посочената сума ответникът Н. В. В.
дължи 1/3 или сумата от 359,00 лв., а ответникът А. И. В. 2/3 или сумата от 718,00 лв.
Неоснователен е и следва да бъде отхвърлен искът за мораторна лихва за неплатена
услуга дялово разпределение. По арг. от чл. 36 от ОУ не се установява уреден ред и начин за
заплащане на услугата, което касае и въпросът с изпадането в забава при неточно
изпълнение в темпорален аспект. Освен това, не се представя и покана до длъжника за
плащане, поради което правото на парично вземане съдът приема, че не е възникнало.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение ***/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
При този изход на спора, право на разноски имат и двете страни.
Ищецът претендира разноски за заповедното производство: 210,94 лева за заплатена
държавна такса и 50,00 лева за юрисконсултско възнаграждение; за исковото производство:
210,92 лева за държавна такса, 100,00 лева юрисконсултско възнаграждение в исковото
производство /определен от съда по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК съобразно обема на
извършените от юрисконсулта действия по защитата, както и фактическата и правна
сложност на делото/, 300,00 лева за депозит по допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза и 300,00 лв. за депозит по допуснатата съдебно-техническа експертиза.
Съобразно уважената част от исковете и на основание чл. 78 , ал. 1 ГПК на ищеца се
дължи сумата от 209,69 лв. – разноски в заповедното производство, от които Н. В. В. дължи
69,90 лв., а А. И. В. 139,79 лв.; и сумата от 732,01 лв. – разноски в исковото производство,
от които Н. В. В. дължи 244,00 лв., а А. И. В. 488,01 лв.
Ответниците са претендирали разноски в заповедното производство – всеки по 700,00
лв. за адвокатски хонорар /съобразно представените договори за правна помощ и
съдействие л.21 и л. 25 по ч.гр.д. 23811/2024 по описа на СРС, 179-ти състав/. Още с
исковата молба ищецът е направил възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, което съдът намира за основателно. С оглед постановките на решение от
25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/2022 г., съдът не е обвързан в преценката си от
критериите по НМРАВ, а следва да преценява фактическата и правна сложност на всяко
5
дело. Дори и при съобразяване на минималните размери по НМРАВ, то следва да се вземе
предвид вида на процесуалното действие. Относно възражението срещу издадена заповед за
изпълнение с Наредба № 6/20.02.2008 година на Министъра на правосъдието е утвърден
образец. Към заповедта за изпълнение винаги е приложена бланка за възражение, която се
връчва на длъжника, съдържаща указания за нейното попълване, включително при
признаване на част от вземането това обстоятелство да се посочи изрично. Подаването на
възражение срещу издадена заповед за изпълнение не се отличава нито с фактическа, нито с
правна сложност, поради което съдът намира, че адв. възнаграждение следва да бъде
намалено до 50,00 лв. за всеки.
С оглед отхвърлената част от исковете на ответника Н. В. В. следва да се присъдят на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК 9,82 лв. – сторени разноски в заповедното производство, а на
ответника А. И. В. 9,82 лв. – сторени разноски в заповедното производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете, предявени от „Т.С.” ЕАД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: ***, срещу Н. В. В., ЕГН **********, с адрес ***, с
правно основание чл. 415, ал.1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че
ответникът дължи на „Т.С.” ЕАД следните суми: 2 453,89 лв., представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в ***, аб.
№*** за периода от 01.03.2021 г. до 30.04.2023 г., 359,00 лв. мораторна лихва за периода от
15.09.2021 г. до 08.04.2024 г., сумата от 12,31 лв. – цена на услугата за дялово разпределение
за периода от 01.03.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва върху главниците за
периода от 22.04.2024 г. до изплащане на вземането, за които вземания е издадена заповед за
изпълнение по ч. гр. д. № 23811/2024 г. на СРС, 179-ти с-в, като ОТХВЪРЛЯ иска за
главница за доставена от дружеството топлинна енергия за сумата над 2 453,89 лв. до
пълния предявен размер от 2985,81 лв. и за периода от м.05.2020 г. до м.02.2021 г., иска за
мораторна лихва върху главницата за доставена ТЕ за сумата над 359,00 лв. до пълния
предявен размер от 514,86 лв. и иска за сумата от 2,71 лв. мораторна лихва върху главницата
за дялово разпределение за периода от 16.05.2021 г. до 08.04.2024 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете, предявени от „Т.С.” ЕАД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: ***, срещу А. И. В., ЕГН **********, с адрес ***, с
правно основание чл. 415, ал.1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че
ответникът дължи на „Т.С.” ЕАД следните суми: 4 907,77 лв., представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в ***, аб.
№*** за периода от 01.03.2021 г. до 30.04.2023 г., 718,00 лв. мораторна лихва за периода от
15.09.2021 г. до 08.04.2024 г., сумата от 24,63 лв. – цена на услугата за дялово разпределение
за периода от 01.03.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва върху главниците за
периода от 22.04.2024 г. до изплащане на вземането, за които вземания е издадена заповед за
изпълнение по ч. гр. д. № 23811/2024 г. на СРС, 179-ти с-в, като ОТХВЪРЛЯ иска за
главница за доставена от дружеството топлинна енергия за сумата над 4 907,77 лв. до
пълния предявен размер от 5971,62 лв. и за периода от м.05.2020 г. до м.02.2021 г., иска за
мораторна лихва върху главницата за доставена ТЕ за сумата над 718,00 лв. до пълния
предявен размер от 1029,73 лв. и иска за сумата от 5,43 лв. мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода от 16.05.2021 г. до 08.04.2024 г.
ОСЪЖДА Н. В. В., ЕГН **********, да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ***, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 69,90 лв. разноски в заповедното производство и
сумата от 244,00 лв. – разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА А. И. В., ЕГН **********, да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ***, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 139,79 лв. разноски в заповедното производство и
сумата от 488,01 лв. – разноски в исковото производство.
6
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК *** да заплати на Н. В. В., ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал. 3 сумата от 9,82 лв. – сторени разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК *** да заплати на А. И. В., ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал. 3 сумата от 9,82 лв. – сторени разноски в заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7