Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 23.04.2021
год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Г състав, в публично заседание на двадесет
и трети март две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
ДИМИТРИНКА
КОСТАДИНОВА-
МЛАДЕНОВА
при секретаря Антоанета Петрова, като разгледа
докладваното от съдия Орешарова гражданско дело № 13058 по описа за 2020 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С
решение № 191307 от 03.09.2020г., постановено по гр. д. № 55312/2019 г.,
Софийския
районен съд, ГО, 154-ти състав, е осъдил „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
„Б.В.И.Г.“ АД да заплати на „Д.Е.С.“ ЕООД на основание чл. 405, ал. 1 КЗ вр.
чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 200 лв., предявена като част от
вземане в общ размер от 485,21 лв., представляваща застрахователно обезщетение
по претенция № 61-01600-8278/18.05.2018 г., ведно със законната лихва за
периода от 27.09.2019 г. до окончателното му изплащане, сумата от 25,38 лв.,
предявена като част от вземане в общ размер от 62,81 лв., представляваща
законна лихва за забава върху застрахователното обезщетение от 200 лв. за
периода от 27.06.2018 г. до 26.09.2019 г., сумата от 100 лв., предявена като
част от вземане в общ размер от 220 лв., представляваща застрахователно
обезщетение по претенция № 61-01600-8281/05.06.2018 г., ведно със законната лихва
за периода от 27.09.2019 г. до окончателното му изплащане, и сумата от 12,69
лв., предявена като част от вземане в общ размер от 28,29 лв., представляваща
законна лихва за забава върху застрахователното обезщетение от 100 лв. за
периода от 27.06.2018 г. до 26.09.2019 г., като е отхвърлил исковете по чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за заплащане на лихва за забава върху застрахователното обезщетение
по претенция № 61-01600-8278/18.05.2018 г. за разликата над сумата от 25,38 лв.
до пълния предявен размер от 25,89 лв., както и за заплащане на лихва за забава
върху застрахователното обезщетение по претенция № 61-01600-8281/05.06.2018 г.
за разликата над сумата от 12,69 лв. до пълния предявен размер от 12,85 лв. С
оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответното застрахователно дружество
е осъдено да заплати на ищеца сумата от 688,65 лв. – разноски за първоинстанционното
производство съразмерно на уважената част от предявените искове, съответно на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от
0,19 лв. – разноски за първоинстанционното производство съразмерно на отхвърлената
част от предявените искове.
В
законоустановения срок срещу решението, в частта, в която предявените искове са
уважени, е постъпила въззивна жалба от „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „Б.В.И.Г.“
АД, в която същото се оспорва като неправилно поради необоснованост и
неправилно прилагане на материалния закон. Въззивникът счита, че
първоинстанционният съд неправилно е приел посочените в исковата молба щети по
застрахования лек автомобил за доказани, основавайки се на обстоятелството, че
същите са включени в описите-заключения на застрахователя и извършените от
последния плащания по щетите. На следващо място жалбоподателят оспорва размера
на застрахователното обезщетение, като счита, че неправилно съдът е определил
същия на основата на действителната стойност на щетите, вместо по най-ниската
пазарна цена. Моли решението да бъде отменено като неправилно и вместо него бъде постановено друго, с което
предявените искове бъдат отхвърлени изцяло. Претендира разноски.
Въззиваемата
страна „Д.Е.С.“ ЕООД с подадения в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК отговор на
въззивната жалба оспорва същата, като излага подробни съображения в подкрепа на
първоинстанционното решение в обжалваната част. Счита, че правилно първоинстанционният
съд е приел претендираните щети за доказани с оглед включването им в
опис-заключенията на застрахователя и извършените по тях плащания, макар и
възлизащи в по-нисък от претендирания размер. Поддържа възприетото в
обжалваното решение, че определящо за размера на застрахователното обезщетение
е действителния размер на щетите. Моли съда да остави въззивната жалба без уважение
и да потвърди решението в обжалваната част. Претендира разноски, като представя
списък по чл. 80 ГПК.
Софийският градски съд,
като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно
чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания
съдебен акт и възраженията на въззиваемата страна, намира следното от
фактическа и правна страна:
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните основания във
въззивната жалба. Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Въззивният
съд споделя фактическите и правните изводи, възприети в обжалваното решение,
поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на
първоинстанционния съд в съответната част. Независимо от горното и във връзка с
наведените доводи в жалбата, следва да се добави и следното:
Съдът
е сезиран с обективно съединени искови претенции съответно с правно основание
чл.405, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
За
основателността на исковете по чл. 405, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 99 ЗЗД за
присъждане на претендираните застрахователни обезщетения следва да бъде
установено съществуването на валиден договор за имуществено застраховане,
сключен между застрахователя и собственика на увредения автомобил, настъпване в
срока на застраховката на събитие, което съгласно договора е риск, който
застрахователят покрива, наличието на щети по застрахованото имущество, които
да са в причинна връзка със събитието, както и сключен между ищеца, от една
страна, и застрахованото лице, от друга, договор за прехвърляне на неизплатения
остатък от застрахователните обезщетения, съобщен на застрахователното
дружество.
Между
страните не се спори, а и от представеният като писмено доказателство по делото
договор за застраховка „Булстрад – Каско 100“ № 471618080000003 от 06.02.2018г.
се установява, че между К.И.Д.и „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „Б.В.И.Г.“
АД е възникнало правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско“ на
МПС за лек автомобил марка „BMW“, модел „316 TI компакт“, рама № WBAAT51070FW43513, с рег. № ******и
срок на застрахователното покритие за периода от 07.02.2018 г. до 07.02.2019 г., като по силата на
договора застрахователят е поел задължение да покрие риска от настъпването на
щети върху застрахования лек автомобил вследствие на посочените в
застрахователната полица и общите условия към нея рискове, в това число щети,
нанесени на застрахованото моторно-превозно средство, докато то е било в
паркирано състояние или в резултат от сблъсък и/или удар от други физически
тела“.
От
събраните по делото доказателства, в това число заявление за изплащане на
застрахователно обезщетение от 05.06.2018г., опис-заключение от 05.06.2018г. по
претенция № 61-01600-8278/18 и опис-заключение от 05.06.2018 г. по претенция №
61-01600-8281/18, както и от показанията на свидетелката К.Д., се установява,
че на 04.06.2018 г. – в срока на действие на застрахователното покритие – след
измиване на автомобила застрахованото лице установило щети по същия, а на следващия ден завело две застрахователни
претенции, по първата от която били установени щети по предната дясна врата,
задния десен панел (калник), PVC облицовката на десния праг, съответно по втората –
щети по тавана на автомобила и по дясната лайсна водобранна. Посочените щети са
включени в описите-заключения на застрахователя по двете претенции, така както
са предявени от застрахованото лице, като по всяка от претенциите
застрахователят е извършил плащане – в размер на сумата от 83,59 лв. по първата
претенция, съответно в размер от 42,80 лв. по втората – поради, което съдът намира
същите за установени съответно на заявения характер и обхват. Доколкото
причината за настъпване на констатираните увреждания се характеризира като
събитие, представляващо покрит застрахователен риск, настъпило в срока на
действие на застрахователното покритие, в тежест на ответното дружество е
възникнало задължение за заплащане на застрахователно обезщетение –
обстоятелство, по отношение на което не би могло да има спор, предвид
извършените плащания по претенциите. Спорен по делото е въпросът за размера на дължимите
застрахователни обезщетения.
Досежно
размера на обезщетението, дължимо на основание чл. 405, ал. 1 КЗ от
застрахователя по имуществената застраховка, същият се определя в зависимост от
действителния размер на вредата към деня на настъпване на застрахователното
събитие в рамките на уговорената застрахователна сума. Неоснователни в тази
връзка са доводите на застрахователя, че относима при определяне на размера на
застрахователното обезщетение е най-ниската пазарна цена на частите за подмяна.
Заключението на автотехническата експертиза изчислява стойността, необходима за
възстановяване на застрахования лек автомобил марка „BMW“, модел „316 TI
компакт“, с рег. № ******в размер на сумата от 813,31 лв., от които 568,80 лв.
– за поправяне на щетите съгласно опис-заключение по щета № 61-01600-8278/18 и
сумата от 244,51 лв. – за щетите по опис-заключение по щета № 61-01600-8281/18.
При съобразяване на извършените от застрахователя частични плащания по всяка от
двете щети се установява, че непогасеният остатък от дължимото застрахователно
обезщетение по щета № 61-01600-8278/18 възлиза в размер на сумата от 485,21
лв., съответно в размер на сумата от 201,71 лв. по щета № 61-01600-8281/18.
От
представения по делото договор от 16.05.2019 г. се установява, че К.Д., в
качеството на застрахован по договор за застраховка „Булстрад – Каско 100“ №
471618080000003 от 06.02.2018 г., е прехвърлила в полза на „Д.Е.С.“ ЕООД непогасеният
остатък от дължимите застрахователни обезщетения по щета № 61-01600-8278/18 и
щета № 61-01600-8281/18 по описа на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „Б.В.И.Г.““
АД. Ответното застрахователно дружество е уведомено за извършеното прехвърляне от
адв. Г.В., упълномощен от цедента да уведоми длъжника за цесията съгласно
представено като писмено доказателство по делото пълномощно от 16.05.2019г., с
уведомление вх. № 2320/17.05.2019г. В резултат на съобщаването на цесията на
длъжника извършеното прехвърляне е произвело действие по отношение на него,
като считано от получаване на уведомлението в отношенията между страните по
делото легитимиран да получи остатъкът на дължимите застрахователни обезщетения по
щета № 61-01600-8278/18 и щета № 61-01600-8281/18 е „Д.Е.С.“ ЕООД.
Ответното
застрахователно дружество е изпаднало в забава с изтичане на установения
съгласно чл. 108, ал. 1 КЗ срок от петнадесет работни дни, считано от
представяне на всички доказателства за установяване на основанието и размера на
претенцията му, за който съдът приема да е изтекъл към 27.06.2018 г., след като
няма спор, че застрахователят е уведомен за щетите на 05.06.2018 г., когато са
му представени и всички доказателства по чл. 106 КЗ. Считано от 27.06.2018 г. върху
дължимото от ответника застрахователно обезщетение е започнало да се начислява
законна лихва за забава., като нейният размер възлиза на сумата от 25,38 лв. за
исковия периода от 27.06.2018 г. до 26.09.2019 г. върху обезщетението до
размера на сумата от 200 лв. по щета № 61-01600-8278/18, съответно на сумата от
12,69 лв. върху обезщетението до размера на сумата от 100 лв. по щета №
61-01600-8281/18.
При
изложените съображения и предвид съвпадането на изводите на двете съдебни
инстанции, решението на първоинстанционния съд, като правилно, следва да бъде
потвърдено в обжалваната част.
По отговорността за
разноски:
При
неоснователност на въззивната жалба не се дължат разноски на въззивника за
настоящото производство. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски следва да се
присъдят в полза на въззиваемото дружество – „Д.Е.С.“ ЕООД – възлизащи в размер
на 390 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за въззивна
инстанция с оглед на приложения по делото договор за правна защита и съдействие
от 12.03.2021 г.
Така
мотивиран, Софийският градски съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 191307 от 03.09.2020г. на Софийски районен съд, ГО, 154-ти състав, постановено
по гр. д. № 55312/2019 г. в обжалваната осъдителна част.
ОСЪЖДА
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „Б.В.И.Г.“АД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, пл. „***** да заплати на
„Д.Е.С.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 390 лв. – разноски за въззивното
производство.
Решението в отхвърлителната част не е обжалвано и е
влязло в сила.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на
основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.