Определение по дело №398/2020 на Окръжен съд - Шумен

Номер на акта: 260113
Дата: 3 ноември 2020 г.
Съдия: Ралица Иванова Хаджииванова
Дело: 20203600500398
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 7 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е     № 260113

 

гр. Шумен, 03.11.2020 год.

 

 Шуменски окръжен съд в закрито заседание на трети ноември, през две хиляди и двадесета година  в състав:

   Председател: Р.Хаджииванова

Членове:1.З.Иванова

                                                                                             2.мл.с. С. Стефанова

 

 като разгледа докладваното от съдия Р. Хаджииванова в.ч.гр. дело № 398 по описа за 2020  год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производство по чл.274 и сл., във вр. с чл.419, ал.1 ГПК.

Постъпила е частна жалба вх. № 260212/21.08.2020 г. от „Радев трейд 666“ ООД, гр. Шумен, представлявано от управителя Н.Р.Р., действащо чрез пълномощника си адв. А.Д.Д. ***, против разпореждане за незабавно изпълнение, материализирано в Заповед № 508/09.07.2020 г. по ч.гр.д. № 1201/2020 г. на ШРС и издадения въз основа на нея изпълнителен лист. Жалбоподателят счита разпореждането за неправилно и незаконосъобразно, тъй като районният съд не проверил и не установил нередовността на записа на заповед от външна страна, съгласно чл.418, ал.2 от ГПК. Твърди, че записът на заповед бил нередовен от външна страна, тъй като не съдържал всички изискуеми по чл.535 ТЗ реквизити, а бил и с невярно съдържание. В него не било посочено мястото на плащане, който недостатък  не можел да се санира. Бил издаден от лицето Д.Г., в качеството му на представител на „Радев трейд 666“ ООД, но същият нямал представителна власт, нито по закон, нито по пълномощие за извършване на фактически и правни действия от името и за сметка на дружеството, а бил само съдружник в дружеството. Счита, че при извършване на справка в търговския регистър съдът бил установил, че въпросното лице е италиански гражданин и не говори български език. В случая текстът на записа на заповед бил изписан на български език, което също било нередовност на документа. Сочи още, че било невъзможно Д.Г. на 01.06.2020 г. и 01.07.2020 г. да е бил в РБългария, тъй като документът му за самоличност бил с изтекъл срок. Моли въззивния съд да отмени атакуваното разпореждане, да остави без уважение искането на заявителя и обезсили издадения въз основа на заповедта за изпълнение, изпълнителен лист.

            Ответникът по частната жалба „Плевенски хляб – ПАК“ ЕООД- гр. Плевен е депозирал отговор в срока по чл.276, ал.1 от ГПК, в който взема становище за нейната неоснователност. Излага, че Д.Г. имал мандат от ОС на дружеството за сключване на сделки по смисъла на ТЗ. Твърди, че всички документи били преведени на италиански от заклет преводач, В.К., а голяма част от тях били и нотариално заверени, а в периода 02.03.2020 г. – 17.07.2020 г. лицето легално е пребивавало в България.

Частната жалба е подадена в срока по чл.419, ал.1 във вр. с ал.2 от ГПК, заедно с възражението срещу издадената заповед за незабавно изпълнение, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт и при наличието на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна, поради следните съображения:

Ч.гр.д. № 1201/2020 г. по описа на ШРС е образувано по подадено на 08.07.2020 г. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист от „Плевенски хляб - ПАК“ ЕООД гр. Плевен, представлявано от И.В.М., против длъжника „Радев трейд 666“ ООД, ЕИК *********, гр. Шумен, за заплащане на сумата от 2 500 лв. В заявлението е посочено, че вземането произтича от запис на заповед, издаден от длъжника на 01.06.2020 г., с падеж 01.07.2020 г. Към заявлението е приложен издаденият от длъжника „Радев Трейд 666“ ООД, чрез представителя Д.Г. запис на заповед за сумата от 2500 лв., с дата на издаване 01.06.2020 г., с падеж 01.07.2020 г., място на издаване: гр. Плевен, ул. ...“, 1А, ап.6, изрично е посочено, че издател е Д.Г. в качеството му на представляващ „Радев трейд 666“ ООД. В текста на документа се съдържа наименованието „запис на заповед”, както и безусловното обещание на длъжника да заплати на И.В.М., в качеството му на представляващ „Плевенски хляб - ПАК“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Плевен, посочената в него парична сума. В записа на заповед не е посочено мястото на плащане. Подписан е от издателя.

На 09.07.2020 г. с разпореждане № 1820 по ч.гр.д. № 1201/2020 г., ШРС е уважил заявлението на заявителя и издал Заповед № 508 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, за посочената сума. Постановено е незабавно изпълнение по чл.418, ал.1 от ГПК и е издаден изпълнителен лист. Срещу заповедта за изпълнение е депозирано възражение от „Радев трейд 666“ ООД, в срока по чл.414, ал.2 от ГПК.

С оглед така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи: Съгласно чл.418, ал.2 ГПК, за да бъде уважено заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на документ по чл.417 ГПК, съдът следва да провери дали представеният от заявителя документ е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение притезание срещу лицето, против което се иска издаването на заповедта и изпълнителния лист. Достатъчно е от външна страна документа да е редовно оформен. Съгласно разпоредбата на чл.417, т.9 ГПК, заповед за изпълнение се издава и въз основа на запис на заповед, менителница или приравнена на тях друга ценна книга на заповед, както и облигация или купони по нея. Изискуемите реквизити на записа на заповед като ценна книга са посочени в разпоредбата на чл.535 от ТЗ. Законът прогласява, че не е запис на заповед документ, който не съдържа посочени реквизити, но от това правило допуска изключения /при непосочване на падежа, мястото на плащане и мястото на издаване/.

В случая, в приложения запис на заповед не е посочено мястото на плащане /чл.535, т.4 ТЗ/, но липсата на този реквизит не води до нередовност на ценната книга. Съгласно чл.536, ал.3 ТЗ запис на заповед, в който не е посочено място на плащане, ако не е уговорено друго, мястото на издаване се смята за място на плащане. Ето защо в случая мястото на издаване се счита място на плащане, а именно: гр. Плевен, ул. ...“, 1А, ап.6. Следователно представеният запис на заповед, съдържа посочените в чл.535 ТЗ реквизити в тяхната кумулативна наличност. Същият представлява редовно от външна страна изпълнително основание и удостоверява неудовлетворено изискуемо и ликвидно притезание на заявителя за сумата посочена в него срещу лицето, което се сочи като длъжник /доколкото по делото липсват данни вземането на заявителя да е погасено чрез изпълнение/.  

Що се отнася до твърденията в жалбата, че лицето, издало и подписало записа на заповед от името на жалбоподателя е действало без представителна власт, че същото не владее български език, което е довело до порок на волеизявлението, обстоятелството дали същото е пребивавало в пределите на Р България през релевантния период, съответно възраженията на другата страна, са такива, който могат да бъдат релевирани и разгледани едва в състезателното исковото производство, образувано въз основа на предявения иск по чл.422 ГПК, а не в заповедното производство. С оглед едностранния характер на производството, имащо за цел да установи дали вземането е безспорно, съдът е ограничен само до проверка редовността на документа от външна страна.   

Предвид изложеното съдът намира, че атакуваното разпореждане за незабавно изпълнение се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, а частната жалба против същото, като неоснователна, следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното, съдът 

           

О П Р Е Д Е Л И :

 

Оставя без уважение частна жалба вх. № 260212/21.08.2020 г. на „Радев Трейд 666“ ООД, ЕИК *********, гр. Шумен, представлявано от управителя Н.Р.Р., действащо чрез пълномощника си адв. А.Д.Д. ***, против разпореждане за незабавно изпълнение, материализирано в Заповед № 508/09.07.2020 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, по ч.гр.д. № 1201/2020 г. на ШРС.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                            ЧЛЕНОВЕ: 1.                    

 

 

                                                                                     2.