№ 248
гр. София, 10.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
Силвия Тачева
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело
№ 20211100508967 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника Г. Й. СТ. срещу решение от 07.05.2021
г. по гр.д. №26135/2019 г. на Софийския районен съд, 155 състав, в частта, в която е
признато за установено на основание чл.422 вр. чл.415 ГПК вр. чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД и чл.86
ал.1 ЗЗД, че жалбоподателят дължи на „Т.С.” ЕАД сумата от 2386,13 лв. - главница,
представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода мес.05.2016 г. -
мес.04.2018 г., ведно със законната лихва от 15.11.2018 г. до окончателното изплащане, и
сумата от 127,95 лв. – лихва за забава за периода 15.09.2017 г. - 26.10.2018 г., като
ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски за заповедното и исковото производство.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно. Поддържа, че по делото не е
установен броят на живущите лица в процесния апартамент, както и че съдът не е следвало
да кредитира заключението на СТЕ. Сочи, че липсва основание за начисляване на топлинна
енергия за БГВ, тъй като не е спазена Наредба №16-334/2007 г. и методиката към нея, както
и че по делото липсват доказателства за извършени реални отчети. Предвид изложеното,
жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да отхвърли изцяло
предявените искове. Претендира разноски.
Въззиваемата страна „Т.С.” ЕАД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва
жалбата и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Третото лице-помагач „Т.С.” ЕООД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема
становище по въззивната жалба.
Решението на СРС в частта, в която предявените установителни искове за главница за
дялово разпределение и лихва за забава върху нея са отхвърлени изцяло, не е обжалвано от
ищеца и е влязло в сила.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
1
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд
следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно, като
въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща
към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва
да се добави и следното:
Обстоятелството колко точно количество топлинна енергия е доставено в сградата и
конкретно в жилището на ответника е от значение единствено към доказването на размера
на иска, като евентуалната недоказаност на този размер не може да доведе до отхвърлянето
му, съгласно чл.162 ГПК. В случая количеството на доставената в цялата сграда топлинна
енергия е отчетено от общия топломер, за който се установява от СТЕ, че отговаря на
метрологичните изисквания. Съобразно чл.139 ал.1 ЗЕ, разпределението на отчетената от
общия топломер топлинната енергия между отделните етажни собственици е извършено по
системата на дяловото разпределение по начина, регламентиран в действащата през периода
нормативна уредба. От заключението на СТЕ се установява, че в конкретния случай
дяловото разпределение е извършено от „Т.С.“ ЕООД правилно и съобразно нормативните
изисквания.
Неоснователни са доводите на въззивника, че по делото не са установени извършвани
реални отчети на топлинните уреди в процесния апартамент и следователно сумите са
изчислени на база, а не на реален отчет. По делото се представени протоколи за главен
отчет от 28.04.2017 г. и 29.04.2018 г., носещи подпис за клиент, неоспорени от страните, от
които се установява извършването на отчети през процесния период на топлинните уреди в
имота на ответника.
Не следва да бъдат разглеждани доводите, касаещи приложението на разпоредбите на
Наредба №16-334/2007 г. и методиката към нея относно начисляването на количествата БГВ
при неосигурен достъп за отчитане на индивидуалните водомери, доколкото, както вече бе
посочено по-горе, в процесния топлоснабден имот през процесния период са извършвани
отчети на топлинните уреди, като това обстоятелство се установява и от приетото по делото
заключение на СТЕ, което настоящият съдебен състав кредитира напълно като обосновано,
компетентно изготвено и неоспорено от страните.
От заключението на СТЕ се установява още, че общата дължима от ответника сума за
топлинна енергия за периода мес.05.2016 г. – мес.04.2018 г. е в общ размер на 2486,18 лв., а
от заключението на ССчЕ се установява, че размерът на лихвата за забава за периода
15.09.2017 г. – 26.10.2018 г. е 127,95 лв.
Поради изложеното и поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни
инстанции, решението на СРС следва да бъде потвърдено изцяло.
С оглед изхода на делото и направеното искане, на въззиваемата страна на основание
чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК следва да се присъдят разноски във въззивното производство в размер
на сумата от 100,00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение, и сумата от
2
203,00 лв., представляваща депозит за особен представител.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20110528 от 07.05.2021 г., постановено по гр.д.
№26135/2019 г. по описа на СРС, ГО, 155 състав, в обжалваната част.
ОСЪЖДА Г. Й. СТ. , ЕГН **********, адрес: гр. София, ул. ****, да заплати на
„Т.С.“ ЕАД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ****, на основание
чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК сумата от 303,00 лв., представляваща разноски във въззивното
производство.
Решението е постановено при участие на третото лице-помагач на страната на ищеца
„Т.С.” ЕООД.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3