Р Е Ш Е Н И Е
№183
гр. Велико Търново, 24.06.2022
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр.Велико Търново –
шести състав, в съдебно заседание на тринадесети юни през две
хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН БУЮКЛИЕВ
при участието на секретаря С.А., изслуша
докладваното от председателя адм. дело № 94 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 172, ал.5 от ЗДвП.
Жалбоподателят „Виена Тренд Инвест“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в град Велико Търново, ул. ***,
представлявано от управителя Т.С.С., обжалва като незаконосъобразна заповед за
прилагане на принудителна административна мярка №22-1275-000043 от 26.01.2021
година на началника на сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Велико Търново, с
която му е наложена ПАМ по чл.171, т.2а, буква "а"„от ЗДвП –
прекратяване на регистрацията на ППС – лек автомобил марка „Ауди Ку 7“ с
регистрационен номер ***, за срок от 6 месеца, считано от 24.01.2022г., и са отнети СРМПС №********* и 2 бр.
регистрационни табели № ***.
Поддържа
се издаване на заповедта при допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила, в разрез с целта на закона и в
нарушение на материалния закон. Конкретно прави оплакване, че в обжалваната
ЗППАМ не е посочено точно и ясно обстоятелството, въз основа на което същата е
издадена – непредставяне на СУМПС от водача или лишаването му да управлява МПС
с влязла в сила друга ЗППАМ. Според жалбоподателя, дори да се приеме, че
основанието за прилагане на процесната ПАМ е лишаване на водача по
административен ред да управлява МПС, то органът не бил съобразил, че водачът
на процесното МПС към момента на проверката притежавал валидно свидетелство за
управление, издадено в САЩ, щата Флорида. Намира, че ограничението се отнася
единствено до издаденото СУМПС от българските органи, но не и до това, издадено
от чуждата държава. Отделно от това излага съображения, че процесната заповед е
издадена в нарушение на процесуалния ред и срокове, както и че с нея се
затруднява дейността на дружеството – собственик. В съдебно заседание не се
явява и не се представлява. В депозираното пред съда Становище вх. №1748/18.04.2022г.
чрез упълномощения адв. Н. поддържа жалбата по изложените в същата съображения.
Не се претендират разноски.
Ответникът по делото, началника на
сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Велико Търново, не изпраща представител и не взема становище
по жалбата.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и представените по делото
доказателства, приема за установено следното:
Жалбата, като подадена в срок, от
легитимирано лице, против подлежащ на оспорване акт, е допустима за разглеждане по същество.
Видно е от съдържанието на самата
заповед, че същата е връчена на 14.02.2022 г. на управителя на дружеството -
жалбоподател, като жалбата е подадена чрез ответника до съда на 17.02.2022
година, видно от дадения входящ номер №127500-2858/17.02.2022г. , при което е
спазен 14 -дневния решителен и преклузивен срок за подаването и. Жалбоподателят
е адресат на заповедта и последната е неблагоприятна за него, поради което е
налице процесуална легитимация за обжалването й.
По същество жалбата е неоснователна.
Според доказателствата, представени по
преписката, съответно събрани от съда, се установява следната обстановка:
От
съдържанието на представения по делото АУАН серия GA, №***/лист 7 от делото/, на
24.01.2022 година, съставен в присъствието на един свидетел се установява, че
този акт е съставен против Г.Р.Р.от град Велико Търново, който в 16.55 часа на
същата дата в град Велико Търново, ул. „България“ до номер 10, посока към град
София, управлявал лек автомобил
марка „Ауди Ку 7“ с регистрационен номер ***, собственост на „Виена Тренд
Инвест“ ЕООД, след като е лишен от право на управлява МПС с влязла в сила ЗППАМ
№22-1275-000001/2022г. Този акт е подписан с възражения от сочения в
него нарушител, без конкретно да са изложени такива.
Въз основа на
този АУАН, на 26.01.2022г. е издадена и процесната пред съда ЗППАМ, като в
мотивите й са описани идентични фактически обстоятелства. Прието е, че
адресатът на заповедта, като собственик на посоченото моторно превозно средство,
е допуснал управлението му на посочената дата от водача Г.Р.Р., който не
представя СУМПС (лишен е с влязла в сила ЗППАМ №22-1275-000001/2022г.)
Като правно основание е посочена разпоредбата на чл. 171, т.2а, буква“а“ от ЗДвП.
Какви са
изводите на съда при така установената обстановка съобразно събраните
доказателства?
Според разпоредбата на чл.172 от ЗДвП „Принудителните
административни мерки по чл. 171, т. 1,
2,
2а,
4, т.
5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат
с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон
съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица“.
Според представената Заповед № 366з-4488/31.12.2021 г. на директора на ОДМВР –
Велико Търново /лист 9 и сл. от делото/, началниците на сектор „Пътна полиция“
при ОДМВР – Велико Търново могат да издават заповеди за ПАМ по чл.171, т.1,
буква 2а, буква „а“ от ЗДвП за цялата територия, обслужвана от дирекцията.
Посоченото правомощие за това възниква от заповед №8121з-1632 от 02.12.2021 г.
на министъра на вътрешните работи, съдържанието на която е служебно известно на
съда. При това положение заповедта за прилагане на принудителната мярка е
валиден административен акт, като той е издаден от компетентен по степен,
материя и територия административен /полицейски/ орган.
Оспорената ЗППАМ от 26.01.2022г. е
издадена в предписаната от закона писмена форма и съдържа реквизитите по чл.
59, ал. 2 от АПК, включително фактически и правни основания за издаване на
акта. Съдът счита че в заповедта са посочени установените от прилагащия мярката
фактически обстоятелства, а именно: като собственик на лек автомобил „Ауди Ку
7“ с рег. номер ***, притежаваното от дружеството - жалбоподател МПС е било управлявано
от лице, което не е представило СУМПС, поради това, че същото е отнето с влязла
в сила друга заповед за прилагане на ПАМ. В процесният случай, макар и
лаконично, са изложени фактическите обстоятелства, квалифицирани като
нарушение, даващо правомощие за прилагане на мярка като оспорената. В
конкретният случай е разпореден правен резултат, който е следствие на
посочените в ПАМ факти и обстоятелства и който според ответника се вписва в
нормата на чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, като това изпълнява изискването на
закона за мотивиране на административния акт.
Наред с това, следва да се отбележи, че
съставеният при проверката от контролните органи АУАН има обвързваща съда
доказателствена сила, че фактите, предмет на удостоверителното изявление, са се
осъществили така, както се твърди в документа. Материалната доказателствена
сила на акта за установяване на административно нарушение представлява
фактически оборима презумпция за истинност. Именно поради това тежестта да
обори презумпцията е на адресата на акта. Ако адресатът на акта не стори това,
съдът е длъжен, с оглед на обвързващата го материална доказателствена сила на
акта за установяване на административно нарушение, да приеме, че същото е
извършено по сочения в акта начин. Това правно действие на акта за установяване
на административно нарушение е и изрично посочено в чл. 189, ал. 2 ЗДвП, които
сочи, че редовно съставените актове имат доказателствена сила до доказване на
противното. По този начин законодателят изрично е разпределил доказателствената
тежест и е възложил на адресата на акта доказването на факти, които оборват
установеното в акта. Затова обструкцията на жалбоподателя за неустановеност на
фактическите положения от прилагащия мярката орган е неприемлива. Верността на
фактическите констатации и направените въз основа на тях правни изводи касае
материалноправната, а не формалната законосъобразност на акта. В този смисъл е
например решение № 10583 от 16.08.2018 г. на ВАС, постановено по АД № 7811/2017
г.
Съдът счита, че няма съществено
нарушени административно-производствени правила, които да са повлияли на
проявлението на принципа на истинност, прогласен в чл.7 от АПК досежно тази
процесна част. Не са налице две издадени ЗППАМ, които да влизат в колизия една
с друга, тъй като административното производство във връзка с предходна ЗППАМ
от 24.01.2022г. е прекратено от органа, видно от представената справка.
Процесната ЗППАМ от 26.01.2022г. е издадена два дни след извършената от
контролните органи проверка и издаването на АУАН за констатираното нарушение,
поради което съдът намира, че не е налице забавяне от страна на органа за
издаване на ЗППАМ за постигане на законово регламентираната цел на тези мерки. Следва
да се отбележи още, че прилагането на принудителните административни мерки по чл.
171, т. 2а от ЗДвП е специално производство, на които основна цел е незабавно
преустановяване на правонарушението и самата специфика на тези мерки изключва
приложението на чл.26 и чл. 34 от АПК.
Разпоредбата на чл. 172, ал.
5 от ЗДвП препраща към АПК единствено по отношение на обжалването на
заповедта за налагане на ПАМ. В случая, оспорената заповед за прилагане на ПАМ
е издадена след като административният орган е съобразил констатираното
нарушение, установено със съставения АУАН, при съблюдаване на основните
принципи на административния процес – преди да издаде заповедта за прилагане на
ПАМ да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая, както е
регламентирано в чл. 35 от АПК,
принципа за законност /чл. 4, ал. 2
от АПК/ и принципа за служебното начало в административния процес/чл. 9, ал. 2
от АПК/.
Заповедта съответства и на материалния
закон.
Според нормата на чл.171, т.2а, буква
„а“ от ЗДвП „За осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се прилагат следните
принудителни административни мерки:
без да е
правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство,
или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно
отнето по реда на чл. 171, т. 1
или 4
или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието
моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези
обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година“.
В
конкретния случай, процесната ЗППАМ е издадена за това, че притежаваният от
дружеството „Виена Тренд Инвест“ ЕООД автомобил е бил управляван на посочената
дата и час от трето лице, което не е притежавало свидетелство за управление на
моторно превозно средство, поради факта, че е лишено с влязъл в сила
административен акт – ЗППАМ №22-1275-000001/01.01.2022г.
За да са налице предпоставките за
налагане на тази принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б.“а“ на ЗДвП следва в хода на административното производство да са доказани правото на
собственост върху автомобила и управлението му от водач, който е с отнето
СУМПС. По отношение на собствеността на превозното средство няма спор между
страните, а и се установява от представения по делото договор за продажба на
МПС от 03.01.2022г. с нотариална заверка на подписите, че към момента на
проверката от полицейските служители на 24.01.2022г. лекият автомобил – обект
на ПАМ, е собственост на дружеството „Виена Тренд Инвест“ ЕООД. По тази причина
съдът намира, че адресата на принудителната административна мярка правилно е
определен.
Посочената в заповедта материалноправна предпоставка за прилагане на мярката е управление на МПС, собственост на оспорващото дружество, от лице, лишено от това си право чрез влязла в сила ЗППАМ.
Жалбоподателят оспорва обстоятелствата
като твърди, че при проверката от контролните органи на 24.01.202г. водачът на
лекия автомобил Радев е представил международно свидетелство за управление на
МПС, издадено в щата Флорида, САЩ, като прилага същото с жалбата. В хода на
съдебното производство е представен превод на български език на чуждестранното
СУМПС, видно от който същото е издадено на 03.01.2022г. със срок на валидност
до 03.01.2025г.
Отделно от това счита, че Радев може да
управлява МПС на територията на Република България с това чуждестранно
национално свидетелство и затова не следва да бъде адресат на приложената ПАМ.
Както се посочи, разпоредбата на чл.
189, ал.2 ЗДвП придава доказателствена сила до доказване на противното на редовно
съставените актове по ЗДвП. Видно от съдържанието на съставения АУАН Серия G №***/24.01.2022г., а и от съдържанието
на издадената впоследствие процесна ЗППАМ, липсва отбелязване водачът на лекия
автомобил да е представил притежаваното от него международно свидетелство за
управление на СУМПС, издадено в САЩ, напротив, изрично е посочено, че същият не
представя СУМПС. При съставянето му Радев не е вписал конкретни възражения
относно установеното от фактическа страна. От страна на жалбоподателя не е
оборена доказателствената сила на АУАН с допустимите процесуални способи и АУАН
валидно доказателство, обвързващо съда във вр. с чл. 189, ал.2 от ЗДвП, по
отношение на установеното от фактическа страна в мотивите на процесната
заповед. Съдът приема , че отразените в същото факти за верни, а твърдението,
че при проверката от полицейските
служители Радев е представил при прверката чуждестранно СУМПС за недоказано.
По принцип разпоредбата на чл. 162, ал.
1 ЗДвП във връзка с разпоредбата на чл. 161 ЗДвП,
допуска българските граждани да управляват моторни превозни средства на
територията на Република България с чуждестранно национално свидетелство, в т.ч
и издадено от държави, които не са членки на ЕС при определени условия, но
нормата обхваща случаите, при които българските граждани не притежават издадени
от българските власти валидни СУМПС. ОТ друга страна дали американското СУМПС е
валидно на територията на РБългария в случая е ирелевантно, тъй като освен, че
същото е представено едва с жалбата до съда, от събраните по делото
доказателства безспорно се доказва, че процесния лек автомобил е бил управляван
от лице, спрямо което е била наложена ПАМ, с която му е било отнето българското
СУМПС. Съдът намира, че от страна на ответника е доказана материалноправна
предпоставка за налагане на мярката, тъй като видно от представената по делото
ЗППАМ № 22-1275-000001/01.01.2022г./л.19 от делото/ на Г.Р.Р.на основание чл.
171, т.1, буква „б“ от ЗДвП временно е отнето СУМПС като водач, управлявал МПС
с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 промила , до решаване на въпроса за
отговорността, но за не повече от 18 месеца.
Цитираната заповед е необжалвана от
лицето и е влязла в законна сила на дата 15.01.2022г. Към датата на проверката
на 24.01.2022г. от контролните органи, на Радев е била временно отнето СУМПС с
влязъл в сила административен акт, поради което в съответствие с чл. 171, т.
2а, б. "а" от ЗДвП са били налице предпоставките за налагане на
собственика на МПС на атакуваната ЗППАМ от 26.01.2022г.
Неправилни са наведените в жалбата
разсъждения, че отнемането на СУМПС на едно лице чрез ЗППАМ има отношение
единствено към издаденото му от българските компетентни органи СУМПС, но не към
това, издадено от чужда държава и лицето няма никакви ограничения да управлява
МПС именно с него. Независимо от това дали едно лице е лишено по съдебен или
административен ред или временно му е отнето СУМПС на някое от основанията по чл. 171, т.1 от ЗДвП, забраната за управление
на МПС на територията на България в
срока на налагане на ПАМ е абсолютна и е насочена към водача, за който са
налице предвидените в тази разпоредба предпоставки, който именно е и субекта
спрямо, който се налага ПАМ, а не спрямо отнетите документи.
Да се приеме, че при отнето СУМПС на водач
поради извършване на нарушение по ЗДвП или на тежко престъпление по транспорта
от НК, например, лицето съвсем безпроблемно да може отново да управлява МПС в
срока на действие на наложената ПАМ или на присъдата чрез издадено друго такова
от чужда държава противоречи на разума и целта на закона - да се осигури
безопасността, защита на живота и здравето на всички участници в движението по
пътищата.
В случая, от всички приложени по
административната преписка доказателства се установява, че към датата на налагане
на ПАМ лицето Радев е управлявал МПС, собственост на адресата на мярката. след като му е било отнето СУМПС с влязла в
сила друга ЗППАМ от 01.01.2022г., което законодателят приравнява на липса на
такова. С оглед установените факти, съдът намира, че са налице
материалноправните предпоставки за налагане на административна принуда п
чл.171, т.2а, буква „а“ от ЗДвП спрямо собственика на процесното превозно
средство, който в случая се явява юридическо лице.
Развитите в жалбата доводи относно
формата на вината са неприложими в настоящия случай доколкото оспорващото
търговско дружество, като юридическо лице, не би могло да формира вина, като
субективно отношение към дадено деяние и оттам да се изследва знаело ли е то
дали този, на когото предоставя МПС, е със или без СУМПС. В случая, мярката се
прилага спрямо собственика – юридическо лице, чието поведение не съдържа
субективен елемент, но задължение за физическото лице, представляващо
дружеството по закон, е било да се увери, че лекият автомобил ще бъде управляван
от водач, притежаващ валидно свидетелство за управление.
Настоящият състав намира и че чрез
издаването на заповедта е спазена и целта на закона. Законът допуска да се
наложи превантивна принудителна административна мярка, като се прекрати
регистрацията на автомобил на собственик, чието моторно превозно средство е
управлявано от лице, лишено от право да управлява моторно превозно средство по
административен ред, т.е допуска засягане на права на собственик с оглед
постигане целта, регламентирана в чл. 1, ал. 2, както и в чл. 171 от ЗДвП, а
именно: опазването на живота и здравето на участниците в движението по
пътищата, както и преустановяването на административните нарушения. След като
безспорно е установено, че процесният автомобил е еднолична собственост на
търговското дружество – жалбоподател, това е достатъчно основание да бъде
наложена принудителната административна мярка, при положение, че са налице
другите основания по чл. 171, т. 2а от ЗДвП, а не е пречка за налагането й. С
въпросната ПАМ не се цели санкциониране на нарушителя и/или трети лица, а
постигане на правноопределен резултат – подобряване на пътната обстановка в
страната, ограничаване и намаляване на пътнотранспортните произшествия.
Продължителността на срока на мярката е
определен от органа съобразно степента на обществена опасност на деянието.
Следва
жалбата да се отхвърли.
Разноски по
делото не следва да бъдат присъждани, тъй като такива не се претендират.
Водим от изложеното, Административният
съд – В. Търново, шести състав,
Р
Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Виена Тренд
Инвест“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в град Велико
Търново, ул. ***, представлявано от управителя Т.С.С., против Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка №22-1275-000043 от 26.01.2021
година на началника на сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Велико Търново
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :