Решение по дело №60293/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 6644
Дата: 16 юни 2022 г.
Съдия: Ивета Венциславова Иванова
Дело: 20211110160293
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 октомври 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 6644
гр. София, 16.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА
при участието на секретаря ДИАНА АЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА Гражданско
дело № 20211110160293 по описа за 2021 година
Предмет на делото са обективно кумулативно съединени осъдителни искове
по чл. 411 КЗ и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът [фирма] твърди, че на 17.12.2020 г. е настъпило пътно-транспортно
произшествие на изхода на автомагистрала „Т.“ при кръстовище с път за гр. С.. Сочи,
че водачът на товарен автомобил "Д." с рег. № [№] поради движение с несъобразена
скорост и неспазване на необходимата дистанция ударил в задната част спрелия на
кръстовището лек автомобил „Ш.С.“ с рег. № [№]. В резултат на този инцидент били
причинени щети на лек автомобил марка „Ш.С.“ – по задна броя, панел заден ляв, стоп
ляв, основа заден ляв калник и др. В исковата молба е изложено, че към датата на
произшествието увреденият автомобил бил застрахован при ищцовото дружество по
договор за застраховка „Каско +“ със застрахователна полица № [№]/ 27.04.2020 г. със
срок на валидност от 30.04.2020 г. до 29.04.2021 г. Навеждат се доводи, че ремонтът на
автомобила бил възложен на доверен сервиз, на който ищецът платил възнаграждение,
представляващо застрахователно обезщетение по договора за имуществена
застраховка, в размер на 2587,34 лева. Към датата на настъпване на застрахователното
събитие отговорността на виновния водач била покрита от ответника [фирма] по
силата на договор за застраховка „Г.о.”. Поради това ищецът изпратил до ответното
дружество покана с изх. № [№]/ 12.06.2021 г. за заплащане на сумата 2602,34 лева,
включваща платеното застрахователното обезщетение и ликвидационните разноски за
определянето му в размер на 15 лева. Поканата била получена на 14.05.2021 г., но
[фирма] не изпълнило задължението си да заплати претендираната сума. С оглед на
изложените съображения [фирма] моли да бъде постановено решение, с което
ответникът да бъде осъден да му заплати сумата 2602,43 лева, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и
64,34 лева - лихва за забава за периода от 16.07.2021 г. до 12.10.2021 г.
Ответникът [фирма] оспорва предявените искове. Оспорва, че е настъпило пътно
1
произшествие между автомобил "Д." с рег. № [№] и лек автомобил „Ш.С.“ с рег. №
[№] при твърдените в исковата молба обстоятелства, че същото е реализирано поради
виновно и противоправно поведение на застрахования при него водач на автомобил
"Д.", както и причината връзка между вредите, за които е заплатено застрахователно
обезщетение, и инцидента. Намира твърденията на ищцовото дружество за
несъответстващи на действителното положение при реализиране на инцидента, като
сочи, че вината за настъпването му е на водача на лек автомобил „Ш.С.“. Поддържа, че
непосредствено преди произшествието водачът на автомобил "Д." спрял на „Т”-
образно кръстовище и изчакал преминаването на останалите участници в движението
преди предприемане на десен завой, за да се включи в пътя по посока гр. П.. Водачът
на лек автомобил „Ш.С.“ се престроил отдясно на тежкотоварния автомобил "Д.",
независимо че пътят, от който двамата водачи предприели десен завой, се състоял от
една еднопосочна лента за движение, от която участниците в движението можели да
извършат завой. Според ответника вероятно по този начин лек автомобил „Ш.С.“
попаднал в мъртвата точка на видимост на водача на товарния автомобил, като чрез
това противоправно поведение поставил последния в ситуация, в която
произшествието било непредотвратимо за него. Според изложеното в отговора на
исковата молба водачът на лек автомобил „Ш.С.“ е нарушил нормите на чл. 5, ал. 1,
чл. 25, ал. 1 и чл. 41, ал. 1 ЗДвП. При условията на евентуалност с оглед на посочените
обстоятелства ответникът навежда възражение, че водачът на лек автомобил „Ш.С.“ е
допринесъл за настъпване на застрахователното събитие. Изразява становище, че
претендираното обезщетение е завишено по размер, който не съответства на средните
пазарни цени, на които автомобилът е можел да бъде ремонтиран. С отговора на
исковата молба ответникът е признал обстоятелството, че към 17.12.2020 г.
отговорността на водача на автомобил "Д." с рег. № [№] е била покрита от него по
силата на договор за застраховка „Г.о.”, както и че ищецът е заплатил застрахователно
обезщетение в твърдения размер.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и
правна страна:
Съгласно чл. 411 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има сключена
застраховка "Г.о.", застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя или неговия застраховател по застраховка "Г.о." –
до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията
си направо към застрахователя по договора за застраховка "Г.о.". За да бъде уважен
искът по чл. 411 КЗ, предявен срещу последният, ищецът следва да докаже при
условията на пълно и главно доказване следните кумулативни предпоставки:
настъпилото пътно-транспортно произшествие; противоправно и виновно поведение на
водача, чиято отговорност е покрита от ответника; причинените вреди на процесния
автомобил и техния размер; причинна връзка между настъпилото произшествие и
вредите; че към датата на произшествието процесният автомобил е бил застрахован
при него по договор за имуществена застраховка; наличието към датата на
произшествието на валидно застрахователно правоотношение по договор за
застраховка „Г.о.” между виновния водач и ответника; както и заплащането на
застрахователно обезщетение за отстраняване щетите на процесния автомобил от
ищеца и размера му.
С доклада на делото са обявени за безспорни между страните на основание чл.
146, ал. 1, т. 3 ГПК следните обстоятелства: че към 17.12.2020 г. отговорността на
водача на товарен автомобил „Д.“ рег. № [№] е била покрита от ответника по силата на
2
договор за застраховка „Г.о.“; че към същата дата лек автомобил „Ш.С.“ с рег. № [№] е
бил застрахован при ищеца по договор за имуществена застраховка; както и че ищецът
е заплатил застрахователно обезщетение в размер 2587,34 лева за отстраняване щетите
на лек автомобил „Ш.С.“, поради което съдът приема същите за установени.
За доказване на факта на настъпване на процесния пътен инцидент, на неговия
механизъм и на обстоятелствата, при които е реализиран, са допуснати по искане на
всяка от страните и са изслушани свидетелски показания на АТ. К. АТ. и на В. Г. Н..
Свидетелят АТ. К. АТ. установява, че управлявал товарен автомобил „Д.” и на изхода
на автомагистрала „Т.“ в посока С.-П., представляващ еднопосочен път с една пътна
лента за движение, спрял пръв пред „Т”– образно кръстовище, за да изчака
преминаващите с предимство автомобили преди да предприеме маневра завой на
дясно. Подал светлинен сигнал за десен завой. Следял трафика по пътя с предимство
от ляво и от дясно. В момента, в който имал възможност, потеглил. Тъй като
управляваната от него автомобилна композиция била дълга 16 метра, за да вземе завоя
и да не пропадне в канавката в дясно, се наложило да се изнесе вляво. Почти бил
завършил маневрата, когато чул звук от клаксон на автомобил и спрял. Слязъл, за да
провери и установил, че е закачил лявата част на лек автомобил с втората ос на
ремаркето отдясно. Според АТ. К. АТ. преди удара лекият автомобил се намирал зад
управлявания от него товарен автомобил, но в момента на тръгване на последния
лекият автомобил преминал от дясната му страна и останал в сляпата точка на
огледалата. Същият не очаквал автомобила от тази страна, тъй като считал, че първо
той следва да завие на дясно, а след това лекият автомобил. Свидетелят В. Г. Н. излага,
че управлявала лек автомобил „Ш.С.“ и на излизане от автомагистрала „Т.“ на „Т”-
образно кръстовище карала зад товарния автомобил. Видяла, че той ще завива на ляво,
без да е подал светлинна сигнализация за това. Тя предприела маневра завой на дясно.
Спряла, за да изчака товарният автомобил да се изнесе и да има възможност да прецени
трафика от ляво. В един момент товарният автомобил завил на дясно и закачил лекия
автомобил в лявата му задна част. В. Г. Н. натиснала клаксона. Нямала възможност да
избяга от удара с автомобила си. Макар в по-голямата си част показанията на двамата
свидетели да установяват един и същ механизъм на настъпване на инцидента, е налице
разминаване между тях по отношение на някои обстоятелства, довели до
реализирането му. Съдът намира, че следва да бъде дадена вяра на свидетелските
показания на АТ. К. АТ., тъй като са по-подробни, последователни и кореспондират с
отразеното в съставения от свидетелите двустранен констативен протокол за ПТП, в
който изрично е посочено от тях, че произшествието е настъпило при завой на двете
превозни средства на дясно, като този факт е отбелязан и на начертаната върху
протокола схема. Освен това повечето от отговорите на свидетеля В. Г. Н. на
поставените й от страните въпроси са уклончиви и неуверени, а на голяма част от тях е
заявила, че не си спомня добре. С оглед на тези съображения настоящият състав
приема, че процесният пътен инцидент е настъпил по описания от свидетеля АТ. К.
АТ. начин. Въз основа на така установения механизъм на реализирането му обаче не
може да се приеме, че поведението на последния е противоправно. Същият се е движел
с товарен автомобил с прикачено ремарке по еднопосочен път с една пътна лента за
движение и е предприел завой на дясно, за което е сигнализирал с подаден светлинен
сигнал по надлежния ред, но поради дължината на автомобилната композиция е
следвало да я изнесе вляво, за да има възможност да вземе безпрепятствено завоя.
Доколкото лекият автомобил се е движел зад товарния автомобил в единствената пътна
лента, В. Г. Н. е следвало да го изчака да извърши маневрата си преди самата тя да
предприеме завой на дясно, но това не е направено, като лекият автомобил е
придвижен към кръстовището вдясно от товарния автомобил, за да завие на дясно,
вследствие на което е настъпил ударът между тях. От заключението на съдебно-
3
автотехническата експертиза, което не е оспорено от страните и се кредитира от съда
като обективно и компетентно дадено, се установява, че водачът на товарния
автомобил не е имал друга възможност да осъществи маневрата завой на дясно, освен
да се изнесе предварително в лявата част на пътното платно. Вещото лице е разяснило,
че водачът има видимост назад към идващите зад него превозни средства чрез дясното
огледало за обратно виждане до началото на същинската маневра десен завой, а след
това я губи и минава известно време и разстояние преди да получи видимост през
стъклото на дясната врата на кабината. Според него по този начин се получава „сляпа”
зона вдясно, а когато се касае за лек автомобил видимостта е по-малка заради ниските
му габарити. Водачът на товарния автомобил не е бил длъжен освен това да
предполага, че лекият автомобил ще се нареди от дясната му страна при еднолентов
път, за да завие на дясно. Според заключението на съдебно-автотехническата
експертиза пътният инцидент е бил предотвратим за водача на лекия автомобил, при
условие че изчака удобен момент зад товарния автомобил, а не до него.
Предвид изложеното настоящият състав намира, че липсва една от
кумулативните предпоставки на предявения иск по чл. 411 КЗ, а именно
противоправност на поведението на водача на товарен автомобил "Д." с рег. № [№],
чиято отговорност е била покрита от ответника [фирма] по силата на договор за
застраховка „Г.о.”. Поради това се налага извод, че искът е неоснователен и подлежи на
отхвърляне.
Поради неоснователността на исковата претенция по чл. 411 КЗ, неоснователна
се явява и тази по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за акцесорното вземане за сумата 64,34 лева - лихва
за забава за периода от 16.07.2021 г. до 12.10.2021 г., което налага и нейното
отхвърляне.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцовото дружество
следва да бъде осъдено да заплати на ответника сторените от него съдебни разноски за
депозит за свидетел, депозит за вещо лице по допусната съдебно-автотехническа
експертиза и юрисконсултско възнаграждение в общ размер 385 лева.
По изложените съображения Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от [фирма], ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на
управление: [адрес], срещу [фирма], ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на управление:
[адрес], искове по чл. 411 КЗ и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 2602,34 лева, включваща
2587,34 лева – регресно вземане за застрахователно обезщетение за отстраняване
щетите по лек автомобил „Ш. С.” с рег.№ [№], причинени от пътно-транспортно
произшествие на 17.12.2020 г. на изхода на автомагистрала „Т.“ при кръстовище с път
за гр. С. с товарен автомобил „Д.“ с рег. № [№], и 15 лева ликвидационни разноски за
определяне на обезщетението, и за сумата 64,34 лева– обезщетение за забава за
периода от 16.07.2021 г. до 12.10.2021 г.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [адрес], да
заплати на [фирма], ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [адрес], на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 385 лева – съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис от него на страните.
Препис от решението да се изпрати на страните.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5