№ 593
гр. Варна, 12.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Даниела Д. Томова
Членове:Галина Чавдарова
Радостин Г. Петров
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Въззивно гражданско дело
№ 20223100500525 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба,
подадена от „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр.София,
срещу решение №262961/16.12.21г., постановено по гр.д. №16836/20г. на ВРС, с което е
осъдено „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД да заплати на Й. В. ИВ. от гр.Варна сумата от
533лв, представляваща дължимо застр.обезщетение за претърпени имуществени вреди,
изразяващи се в увреждане на предна броня, решетка декоративна част 1ч.рем., дифузьор
радиатор долен, в резултат на настъпило застр.събитие по застр.полица
№440117031038541/07.07.17г. за Каско на л.а. Смарт с рег.№ ********, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба – 30.12.2020г. до окончателното
изплащане на задължението, както и сумата от 124лв, представляваща обезщетение за
забава за периода 11.09.18г.-29.12.20г., на основание чл.405, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
В жалбата са наведени оплаквания за неправилност и необоснованост на
решението и постановяването му в противоречие с материалния закон и
съдопроизводствените правила. Въззивникът твърди, че процесният договор е сключен при
условията на „експертна оценка“, която клауза дава право на застрахования при нанесени
вреди да получи обезщетение единствено на база експертна оценка на застрахователя, както
и че при този продукт било съобразено техн.състояние и експлоатационната годност на
автомобила. Счита, че като е посочил ясно и недвусмислено по какъв начин ще бъде
1
определено дължимото обезщетение застрахователят не е накърнил правата на
застрахования, който е запознат и е приел ОУ. Позовава се на разпоредбата на чл.20 от ЗЗД
като приложима към процесния договор, считайки, че същият следва да се изпълнява от
страните точно и съобразно договореното. Моли да бъде отменено решението и да бъдат
отхвърлени исковете.
Въззиваемата страна Й. В. ИВ. от гр.Варна, е депозирала отговор, с който
счита жалбата за неоснователна и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.
За да се произнесе по спора Варненски Окръжен съд съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявен от Й. В. ИВ. срещу „ДЗИ-
Общо застраховане“ ЕАД иск с правно основание чл.405, ал.1 от КЗ за осъждане на „ДЗИ-
Общо застраховане“ ЕАД да заплати на Й. В. ИВ. сумата от 533лв / с оглед извършено в с.з.
изменение на иска по чл.214, ал.1 ГПК/, представляваща дължимо обезщетение за
претърпените имуществени вреди, изразяващи се в увреждания по предна броня,
декоративна решетка, дифузьор радиатор долен на л.а. Смарт с рег.№ ********, в резултат
на настъпило застрахователно събитие по застраховка „КАСКО“, както и сумата от 124лв,
представляваща обезщетение за забава за периода 11.09.18г. до 29.12.20г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба–
30.12.2020г. до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че между страните била налице валидно сключена
застраховка КАСКО по застр.полица №440117031038541 от 07.07.2017г. със срок на действие от
13.07.17г. до 12.07.18г., за л.а. Смарт с рег.№ ********. Излага, че на 28.05.18г., в гр.Варна, на
паркинга на ул.Струга №23, били причинени увреждания, изразяващи се в увреждания по
предна броня, декоративна решетка, дифузьор радиатор долен. Твърди, че на 30.05.18г. е
уведомил застрахователя за настъпилото застр.събитие, като бил изготвен опис на щета
№44010311804271, както и му било изплатено застр.обезщетение в размер на 276,79лв. на
11.09.18г., която сума не покривала щетите. Счита, че от 11.09.18г. застрахователят бил
изпаднал в забава.
В отговор на исковата молба „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД оспорва иска по
размер. Не оспорва наличието на валидно застр.правоотношение по застраховка „Каско+“,
твърдените дата и място на настъпване на увреждането, но намира претенцията за завишена
по размер. Счита, че условията на договора дават право на ищцата да получи обезщетение
единствено по експертна оценка на застрахователя. Твърди, че изплатената сума от 276,79лв
е достатъчна за отстраняване на уврежданията и съответства на условията на договора.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и
като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и
отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.2 от ГПК, от надлежно
легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
2
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. В рамките на тази проверка
настоящият състав намира предявените искове с правно основание чл.405, ал.1 КЗ и чл.86,
ал.1 ЗЗД за процесуално допустими, поради което и дължи произнасяне по същество на
спора.
По делото между страните не е налице спор относно наличието на договорно
правоотношение помежду им за застраховка „Каско+“, настъпването на застр.събитие, както
и естеството, вида и обема на подлежащите на обезщетяване вреди, факта на завеждането на
щета при застрахователя за това, по която е изплатено застр.обезщетение в размер на
276,79лв.
Основният спорен момент между страните, въведен с въззивната жалба, е
относно начина на обезщетяване на причинените щети, съответно относно размера на
дължимото за тях обезщетение.
По делото няма спор относно приложимостта на ОУ за застраховката Каско+,
с които застрахованият е бил запознат и ги е приел, поради което и те обвързват страните по
силата на чл.20а от ЗЗД. Видно от приложената застрахователна полица изрично е
отбелязано липсата на постигнати специални договорености, възможност за каквито е
предвидена в раздел II, т.3 от ОУ, сред които е и допълнението „експертна оценка“ /т.3.3/.
Установява се, а и по делото няма спор, че едва в уведомлението за щета застрахованият е
посочил като начин на определяне на размера на обезщетението „по оценка на
застрахователя“. Ответникът твърди заплащане на обезщетение, определено по експертна
оценка, но липсват както наведени твърдения за съобразените конкретни параметри при
определяне на обезщетението, така и посочени и представени доказателства за тяхното
установяване. Следователно застрахователят не е доказал приетата от него стойност на
определеното обезщетение.
Отделно от това методиката на застрахователя следва да бъде съобразена като
минимална долна граница в случаите, когато между страните не е налице спор относно
размера на дължимото застрахователно обезщетение, но при съдебно предявена претенция
за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи същото съобразно
предвидените императивни законови правила. Съгласно правилото на чл.386, ал.2 КЗ
обезщетението трябва да бъде равно на действително претърпените вреди към деня на
настъпване на застрахователното събитие, като доказването на вредите е в тежест на
застрахования. Обезщетението не може да надвишава действителната (при пълна увреда)
или възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото имущество, т. е.
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със
същото качество /чл.400, ал.1 КЗ/, съответно стойността, необходима за възстановяване на
имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство,
монтаж и други, без прилагане на обезценка /чл.400, ал.2 КЗ/. Смисълът е да бъде
реализирана в пълен обем обезвредата на пострадалия, така че да бъде избегнато
3
обезпеченото с полицата обедняване на патримониума му вследствие на настъпилия
застрахователен риск.
От изслушаната и неоспорена по делото експертиза се установява, че
необходимите за възстановяване на автомобила части по средни пазарни цени на труд и
части, са на стойност 813,30лв. С оглед на гореизложеното съдът намира възприетия от
първата инстанция размер на обезщетението за съответен на цитираните законови
разпоредби.
Като е достигнал до същия краен извод районният съд е постановил
законосъобразен и правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден изцяло.
При този изход на спора в тежест на въззивника следва да бъдат възложени
сторените от въззиваемата страна във въззивно производство разноски. От страна на ищеца
е направено искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2
във вр. с ал.1, т.3 от ЗАдв. Представен е договор за безплатна правна помощ, подписан от
ищеца, в който е уговорено осъществяването на безплатно процес.представителство на
основание чл.38, ал.1, т.3 от ЗА. С оглед на това съдът намира, че дължимото адвокатско
възнаграждение следва да бъде определено в размер, посочен в разпоредбата на чл.7, ал.2,
т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
а именно 300лв за осъществено процесуално представителство на ищеца пред
възз.инстанция. Предвид това на осн. чл.78, ал.1 ГПК на процесуалния представител адв.Р.Р.
следва да се присъди сумата от 300лв за възз.инстанция.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №262961/16.12.21г., постановено по гр.д. №
16836/20г. на ВРС.
ОСЪЖДА „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, ул. „Витоша“ №89Б, ДА ЗАПЛАТИ на адв.Р.В.
Р., ЕГН **********, с адрес гр.Варна, ул.Патриарх Евтимий №11, оф.1, сумата от 300лв,
представляваща адв.възнаграждение за проц.представителство за въззивна инстанция, на
основание чл.38, ал.2 във вр. с ал.1, т.3 от ЗАдв.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване съгл. чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5