Решение по дело №25040/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 10991
Дата: 11 октомври 2022 г.
Съдия: Аспарух Емилов Христов
Дело: 20211110125040
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 май 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 10991
гр. С., 11.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. Х.В
при участието на секретаря СИМОНА СВ. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. Х.В Гражданско дело №
20211110125040 по описа за 2021 година
Производството е образувано по подадена от ЗД „Б.И. искова молба насочена
против В. М., с която е предявена искова претенция с правно основание чл. 500, ал. 2
КЗ с искане да се постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от 2378.87лв., - изплатено застрахователно обезщетение с включени
ликвидационни разноски в размер на 25.00лв., ведно с лихва от исковата молба до
окончателно изплащане на сумата.
Ищцовото дружество извежда съдебно предявените си права при твърдения, че
на 22.01.2018г., в с. З.П.“ на АДРЕС, е настъпило ПТП между лек автомобил „Н.П.“ с
ДК № СВ ... ВН, застрахован при ищеца по застраховка „Гражданска отговорност“ и
лек автомобил „Ф.Ф.“ с ДК № ЕН ...Х, застрахован при „Б.В.И.Г.“ АД, по застраховка
„Каско“. Сочи се, че виновен за настъпване на произшествието е ответникът, в
качеството му на водач на застрахования при ищеца лек автомобил „Н.П.“ с ДК № СВ
... ВН. Твърди се, че след заведена преписка по щета по застраховка „Каско“ „Б.В.И.Г.“
АД е изплатило застрахователно обезщетение в размер на 2353.87лв. и е сторило
ликвидационни разноски в размер на 25.00лв. или общо 2378.87лв. На основание чл.
412 КЗ дружеството е предявило пред ищеца, в качеството му на застраховател по
застраховка „Гражданска отговорност“ регресна претенция, по която от страна на „Бул
инс“ е изплатена по сметката на „Б.В.И.Г.“ АД сумата от 2378.87лв. Сочи се, че към
датата на настъпване на процесното ПТП, ответникът е управлявал лек автомобил
„Н.П.“ с ДК № СВ ... ВН, въпреки че е бил неправоспособен водач, като в тази връзка
се твърди, че на основание чл. 500, ал. 2 КЗ дължи възстановяване на изплатената от
ищеца сума по регресната претенция на застрахователя по застраховка „Каско“.
В срока по чл.131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил отговор от ответника, чрез
назначения му особен представител – адв. И. И., с който исковата претенция се
оспорва изцяло. Твърди се, че от представените от ищеца писмени доказателства не
може да се установи, че В. М. е управлявал процесното МПС без да притежава валидна
правоспособност за това. Оспорват се твърденията на ищеца, че цялата сума по
регресната претенция е платена на „Б.В.И.Г.“ АД, като се излагат съображения в тази
насока.
1
Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявена е искова претенция с правно основание чл. 500, ал. 2 КЗ с искане да
се постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата
от 2378.87лв., - изплатено застрахователно обезщетение с включени ликвидационни
разноски в размер на 25.00лв., ведно с лихва от исковата молба до окончателно
изплащане на сумата.
Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 500, ал. 2 КЗ застрахователят
има право да получи платеното обезщетение заедно с платените лихви и разноски от
лицето, управлявало моторното превозно средство, когато не притежава
правоспособност за управление на съответната категория моторно превозно средство,
или на което временно е отнето свидетелството за управление на моторното превозно
средство. Изречение първо не се прилага, когато превозното средство е учебно и е
управлявано от кандидат за придобИ.е на правоспособност за управление на моторно
превозно средство по време на обучението му по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т.
3 от Закона за движението по пътищата и при провеждането на изпита за придобИ.е на
правоспособността по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 4 от Закона за движението
по пътищата.
В тежест на ищеца е да докаже, че е налице валиден договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност”, с предмет на застраховане лек автомобил
„Н.П.“ с ДК № СВ ... ВН в срока на застрахователното покритие на който е настъпило
застрахователно събитие, покрит риск по последния, че виновен за събитието е
застрахования при ищеца водач – ответникът В. М., който управлявал застрахованото
МПС без да притежава правоспособност за управление на съответната категория
моторно превозно средство, като в изпълнение на договорното си задължение
застрахователят е изплатил застрахователно обезщетение за уврежданията по
пострадалото от произшествието МПС в твърдения размер от 2378.87лв. на „Б.В.И.Г.“
АД.
В тежест на ответника е при доказване на горните факти, да докаже плащането.
Не е спорно по делото, а и от приобщената доказателствена съвкупност се
установява, че на 22.01.2018г., в с. З.П.“ на АДРЕС, е настъпило ПТП между лек
автомобил „Н.П.“ с ДК № СВ ... ВН, застрахован при ищеца по застраховка
„Гражданска отговорност“ и лек автомобил „Ф.Ф.“ с ДК № ЕН ...Х, застрахован при
„Б.В.И.Г.“ АД, по застраховка „Каско“.
От приложеното на л. 9 копие на полица за застраховка се установява, че
управляваният от ответника лек автомобил „Н.П.“ с ДК № СВ ... ВН, към датата на
настъпване на процесното ПТП е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“
сключена с ищцовото дружество застраховател.
Вината на водача се предполага по силата на оборима законова презумпция /
чл.45, ал.2 ЗЗД /, която поради липсата на проведено обратно доказване от страна на
ответника, е необорена и следва да бъде приложена. Вината на ответника, в качеството
му на водач на застрахования при ищеца лек автомобил, се установява и от
материалите към административно-наказателната преписка във връзка с процесното
ПТП, настъпило на 22.01.2018г., в с. З.П..
От приложените по делото копие на заявление за изплащане на застрахователно
обезщетение по застраховка „каско“ /л.14/, Доклад по щета № 470417181803718, опис –
заключение по претенция /л. 16/, опис претенция /л.19/ се установява, че към датата на
настъпване на процесното ПТП увредения автомобил „Ф.Ф.“ с ДК № ЕН ...Х е имал
валидна застраховка „Каско“ при ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп“.
От приложените на л. 30, л. 32 и л. 34 доклади по щета се установява, че ЗАД
„Булстрад Виена иншурънс груп“, в качеството му на застраховател по застраховка
„Каско“ е изплатило на собственика на увреденото МПС „Ф.Ф.“ с ДК № ЕН ...Х
2
застрахователно обезщетение в размер на 2353.87лв. / 1522.68лв. – платежно л. 31,
685.75лв. – платежно л. 33 и 145.44лв. – платежно л. 36/.
От заключението на вещото лице по допуснатата и изготвена съдебно –
счетоводна експертиза се установява, че сумата е преведена от ищцовото дружество, в
качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на ЗАД
„Булстрад Виена иншурънс груп“ на 05.10.2018г., респективно неоснователно се явява
възражението на назначения на ответника особен представител, че не се доказване
плащане на сумата.
Видно от заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-автотехническа
експертиза, всички вреди по лек автомобил Фокус“ с ДК № ЕН ...Х се намират в пряка
причинна връзка с процесното ПТП, като стойността необходима за възстановяване на
МПС-то, изчислена на база средни пазарни цени е 4336.69лв. По изложената
аргументация съдът намира за неоснователни доводите на особения представител на
ответника за липса на причинна връзка и тези, че размерът на претенцията е завишен.
Съдът намира, че е налице и елементът от фактическия състав на чл. 500, ал. 2
КЗ – ответникът да е управлявал процесното МПС, докато е бил с отнето СУМПС.
Това обстоятелство се установява по безспорен начин от приложеното на л. 117 писмо,
изпратено от СДВР – Отдел „Пътна полиция“, от което става ясно, че В. М. се води на
отчет, като водач на МПС в СДВР с издържан изпит за придобИ.е на правоспособност
и издадено СУМПС № *********, което обаче към датата на настъпване на процесното
ПТП - 22.01.2018г. е било отнето, респективно М. е бил лишен от правото да управлява
МПС. Този извод се потвърждава и от приложената на л. 118 справка картон на водача
В. М., от която е видно, че издаденото СУМПС е отнето на 20.01.2018г., като
възстановяването на правата му като водач е осъществено на 29.12.2020г.
По изложената аргументация на основание чл. 500, ал. 2 КЗ ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 2378.87лв., включваща - 2353.87лв.-
изплатено застрахователно обезщетение и 25.00лв. – ликвидационни разноски,
доколкото ищцовото дружество при условията на пълно и главно доказване доказа
елементите от фактическия състав на материалноправната разпоредба, под която е
заведена исковата претенция.

По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, ответникът
следва да заплати на ищеца сторените по делото разноски в размер на 1344.43лв., от
които 96.16лв. – внесена държавна такса, 650.00лв. – депозит за вещи лица, 100.00лв.
– депозит за свидетел, 398.27лв. – възнаграждение за особен представител и
100.00лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. С. М., ЕГН **********, с адрес: гр. С., АДРЕС, да заплати на ЗД
„Б.И., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „АДРЕС, на основание
чл. 500, ал. 2 КЗ сумата от 2378.87лв., - изплатено застрахователно обезщетение с
включени ликвидационни разноски в размер на 25.00лв. по щета № **********, във
връзка с настъпило на 22.01.2018г. в с. З.П. ПТП между лек автомобил „Н.П.“ с ДК №
СВ ... ВН и лек автомобил „Ф.Ф.“ с ДК № ЕН ...Х, ведно със законна лихва от датата на
подаване на исковата молба – 05.05.2021г. до окончателно изплащане на сумата.
ОСЪЖДА В. С. М., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК,
да заплати на ЗД „Б.И., ЕИК ..., сумата от 1344.43лв. – разноски.
3
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4