Присъда по дело №169/2012 на Окръжен съд - Русе

МОТИВИ към присъда по НОХД № 169/2012 год. на РОС.

 

Против подс. М.К. *** са предявени следните две обвинения:

1. По чл. 213а ал.3 т.5 и т.6, вр. с ал.1 пр. 3 от НК - за това, че на 13.12.2008 год. в ЦКБ АД клон гр. Р., с цел да принуди С.О.Д. ***, да поеме имуществено задължение – да подпише Запис на заповед за сумата от 50 000.00 (петдесет хиляди) лв., като я заплашил с насилие и деянието му е било придружено със заплаха за причиняване на телесна повреда спрямо Д.: - „ще стана и ще ти разцепя главата”, и заплаха, свързана с противозаконни действия: - „ще ти вземем жилището, ще те разведем; ще направим така, че да нямаш работа в този град”, свързани с тежки последици за нея и нейните ближни – съпругът и нейното дете, като деянието е извършено в качеството му на длъжностно лице – з. д. по с. в Д. „С” в ЦКБ АД гр. С., спрямо С.О.Д., в качеството й на длъжностно лице – касиер в „ЦКБ” АД клон гр. Р. и във връзка с изпълнение на службата й, а също така и

2. По чл. 142а ал.1 от НК (изм.) - за това, че на 06.03.2009 год. в гр. Р. от офиса на „ЦКБ” клон гр. Р. е отвлякъл св. Г.С.Р. *** с цел противозаконно да го лиши от свобода.

Гражданският ищец и частен обвинител С.О.Д. ***, лично и чрез своя повереник адв. Д.С. от РАК е предявила за съвместно разглеждане по делото против подс. М.К. граждански иск за паричната сума от 10 000 лв., представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди, ведно с полагащата се законната лихва, считано от датата на деликта - 13.12.2008 год., до окончателното му изплащане.

Представителят на Окръжна прокуратура гр. Р. поддържа обвинението, както е предявено. В съдебно заседание развива подробни съображения по всеки един от пунктовете на обвинителния акт, спирайки се детайлно на престъпната дейност на подс. К.. Прокурорът настоява, пред съдебната инстанция да го признае за виновен по всички обвиняния, да бъде осъден по тях, като му определи съответни наказания, ориентирани под минимума предвиден в закона, съобразно правилата на чл. 55 ал.1 т.1 от НК, след което да ги групира на основание чл. 23 ал.1 от НК и да му наложи най-тежкото измежду тях наказание, чието изтърпяване на основание чл. 66 ал.1 от НК да бъде отложено за подходящ изпитателен срок. Освен това прокурорът, настоява предявения против подсъдимия граждански иск да бъде уважен по справедливост с произтичащите от това законни последици.

Гражданският ищец и неговият повереник, поддържат обвинението така както е повдигнато, а също така и предявения граждански иск. Иска се и присъждане на разноски по делото в размер на 850 лв.

Подсъдимият М.К.К. дава подробни обяснения в края на съдебното следствие, като заявява, че не се признава за виновен и оспорва изцяло двете обвинения, твърдейки, че са недоказани, поради което настоява да бъде оправдан по тях. Същият заявява в съдебно заседание, че не е извършил двете престъпления и не е имал намерение да принуждава пострадалата Д. да извършва действия по поемането на имуществено задължение в размер на 50 000 лв., както и че не и лишил от свобода другия пострадал Г.Р..

Договорно упълномощеният от подс. К. защитник в лицето на адв. Д.Ц. от РАК, оспорва изцяло и двете обвинения твърдейки, че същите са недоказани, поради което моли неговия подзащитен да бъде оправдан изцяло, а гражданския иск да бъде отхвърлен.

Русенският окръжен съд, след като прецени по отделно и в съвкупност събрания по делото доказателствен материал, както доводите и становищата на страните, прие за установено следното:

По фактите.

Подсъдимият М.К. е роден на *** ***. Към настоящият момент не бил е осъждан. Има завършено висше икономическо образование. Същият е семеен. В момента заема длъжността зам. директор в Дирекция – „Сигурност” в банка „Ц.К.Б.” гр. С.. Основната му функция, съобразно длъжностната му характеристика е била да организира и координира изпълнението на функциите и задачите, свързани с обезпечаване сигурността на банката. Освен това в задълженията му влизали също така организация и контрол по отношение обезпечаване сигурността на банката, ръководство, координация и контрол на регионалните служители по сигурността в клоновете на банката и др. Подсъдимият и пострадалата Д. са се познавали по повод служебните им задължения в банката

Пострадалата С.Д. е заемала длъжността „К.” в банка „ЦКБ” клон гр. Р. и като такава е приемала и изплащала парични средства в лева и чужда валута. Освен това е изплащала приети банкови чекове, съхранявала и отговаряла е за поверените й парични и други ценности.

Визираните служебни задължения и произтичащите от тях права и на двамата им придават качеството на „Длъжностни лица” по смисъла на чл. 93 т.1 от НК.

По отношение първото извършено от подс. К. престъпление.

При такива предпоставки на 12.12.2008 год. сутринта около 09.00 ч. на касата на св. С.Д. е била извършена внезапна проверка, при която е била установена липса в размер на 50 000 лв. За този резултат е бил уведомен директора на клона в лицето на св. С.С., която реагирала веднага, тъй като до този момент никога не е била констатирана толкова голяма липса на паричен ресурс от банката. Съгласно процедурата в такива случаи тя е разпоредила извършването на пълна проверка по повод констатирания дефицит. За целта са били извършени проверки за допуснати счетоводни грешки, завишена наличност при другата касиерка, а също така е била направена разпечатка от счетоводната програма. След като не са били констатирани никакви грешки органите по „сигурността” и св. С. са предприели преглеждане на видео-записите от охранителните камери, с оглед евентуалното установяване на извършена кражба от касата. Същевременно е била направена ревизия и на другата каса, както и проверка по наличността в банкоматите и отново не била установена причината за липсата. Поради това директора на клона в лицето на св. С. устно е наредила всички служители от банковия клон да останат на работните си места и след края на работния ден, с оглед продължаване на проверката и установяване причината за липсата. През светлата част на деня за случилото се е бил уведомен регионалния началник по сигурността в гр. В. Т. в лицето на Д. З., който от своя страна е сезирал неговите началници в централата на банка „ЦКБ” гр. С..

Вечерта на същата дата 12.12.2008 год. около 23.00 ч. в сградата на банковия клон в гр. Р. са пристигнали подс. М.К., св. А.П. също изпълняващ длъжността з. Д. „С.” в банката, гл. к. на „ЦКБ” гр. С. - С.К. и Д. З. - регионален началник „С.”, които според служебните си задължения са имали отношение по случая. В тяхно присъствие и участие повторно е била извършена проверка на касата обслужвана от св. С.Д., по време на която отново не е била констатирана счетоводна грешка както и достъп на външни лица до паричните средства, находящи се в нейната каса.

След тази проверка вниманието на проверяващите е било насочено към св. Д., като конкретно материално отговорно лице за липсата на парите. Докато останалите служители са пребивавали в салона за клиенти, св. Д. е била извикана в кабинета на гл. счетоводител, където с нея се е водел разговор, свързан с липсата на парите от нейната каса, поради което тя е следвало да ги възстанови. Разговорът се е провеждал в присъствието на св. А.П., а епизодично е присъствала и св. С., като активното лице е бил подс. К.. Преобладаващо в този кабинет той е оставал с пострадалата на четири очи и по този начин започнал да упражнява натиск върху нея с оглед тя да извърши акт на имуществено разпореждане с липсващата парична сума. Поради възникналите у него съмнения за съпричастност в появилата се липса последният е обвинил св. Д., че именно тя е взела парите и следва да ги върне, а ако ги няма в наличност може да помоли по нейния телефон свои познати да й предоставят паричен заем, като настоятелно й предложил да започне да се обажда по мобилния си телефон да се снабди с парите. В определен момент тя потърсила съпруга си по телефона, който по това време се е намирал в Германия, на когото му е казала, че макар и толкова късно през нощта тя се е намирала в банката, тъй като липсват 50 000 лв. от нейната каса. Освен това му е казала, че някой следва да донесе парите в противен случай няма да я пуснат, при което той поискал да говори с директора на клона в лицето на св. С.С.. Последната потвърдила казаното от св. Д., след което подс. К. взел телефона и му е казал, че тя няма да напусне офиса на банката докато не възстанови тази парична сума.

Периодично в кабинета е влизал св. А.П., който й е предложил няколко варианта за решаване на проблема, като първия е бил тя да подпише запис на заповед за същата сума, да им прехвърли жилището или да вземе кредит за същата сума, с оглед да си остане на работа и да върне по този начин парите. След проведения със съпруга си разговор той от своя страна се е обадил на св. О.М. – адвокат от РАК, който е реагирал веднага, като около 03.00 ч. се е обадил по телефона на св. Д., като я предупредил да не подписва никакви документи. След като тя не реагирала на предложението на подс. К., това нейно поведение го е изнервило и той видимо ядосан й е заявил, че ако се наложи нейното жилище ще бъде продадено, а майка й която живеела в него ще бъде изхвърлена на улицата. По този повод св. Д. късно през нощта се е обадила на своята майка в лицето на св. П.А., която рано сутринта вече пътувала за гр. С.. С нея споделила, че е била задържана в една стая на банката, тъй като от касата й липсват 50 000 лв. Тя от своя страна веднага се е обадила на адв. А.Б. и на свой познат бивш полицай, който от своя страна се е обадил на дежурния полицай в І-во РУП гр. Р.. Не след дълго време двама полицейски служители между които е бил и св. Р.П. са посетили банковия клон и там са разговаряли със св. С.С., която им е обяснила, че не са включили СОТ през цялата нощ, тъй като са имали техни си служебни проблеми, поради което те са си заминали и в управлението по нареждане на началника е бил изготвен доклад по случая. Свидетелката Д. също ги е видяла, но не е предприела никакви действия. След това св. А.Б. се е обадила на св. Д., която й обяснила за липсата от нейната каса в размер на 50 000 лв. и за оказания й от страна на подс. К. натиск да подписва разни документи между, които запис на заповед. От своя страна адв. Б. я предупредила да не подписва никакви документи докато не се изясни случая.

През цялото време св. Д. с едно изключение е била лишена от възможността да излиза от кабинета за да посети тоалетната, което било сторено при сопровождането й от подс. К.. Тогава тя е изпушила и една цигара, като през останалото време не й е давана никаква възможност да излиза, тъй като входната врата на банката е била заключена и никой от персонала не е имал правото да напуска сградата.

Предупрежденията давани с висок тон са били придружени с удари върху бюрото с цел да я мотивира към конкретни действия по връщане на парите, като същевременно той я заплашил, че докато не върне парите няма да напусне кабината, в който се е намирала. Използвал е изразите, „ще ти разцепя главата”, „ще направя така, че да не си намериш работа в този град”, „ще ти вземем жилището”, „ще те разведем”. Така проведения разговор с такъв тон, насочен към принудителното мотивиране към връщане на сумата е продължил няколко часа, до около 05.00 ч. на следващия ден 13.12.2008 год., когато по-голямата част от служителите са били освободени, които напуснали сградата на банковия клон. Независимо от това св. Д., заедно с другия касиер св. П. Ц., д. св. С.С. и останалите служители на „ЦКБ”, които са дошли в гр. Р. са останали в сградата.

През цялото денонощие почти всички служители също са чули високия тон, с който подс. К. е говорел на св. Д. в това число св. Г. Р., св. П. Ц. и св. Д. С., а останалите свидетели не си спомнят как е бил провеждан разговора, макар че също са се намирали в салона, където са пребивавали цяла нощ. С изключение на подс. К. и св. К., които около 04.00 ч. са посетили нощно заведение за да се навечерят всички останали служители на банката цяла нощ са останали гладни. По-късно около 07.00 ч. по-голяма част от служителите са били освободени с изключение на двете касиерки.

Същевременно в определен момент св. С., като директор на банковия клон е предложила на св. Д. да подпише „Запис на заповед” със задължение към „ЦКБ” – АД гр. Р., като в срок от 7-дни ще върне сумата от 50 000 лв., или да изтегли кредит за същата сума, която да изплаща впоследствие, на което предложение тя категорично отказала. След това са й предложили тя да подпише акт за начет за липсата, което сторила и около 08.00 ч. заедно със св. П. Ц. двете са били освободени и напуснали офиса на банката. Тогава св. Д. се е срещнала със св. О.М. на когото разказала някои подробности около липсата и проведените между нея разговори с подс. К., и свидетелите Св. С. като неен директор и А.П. от сигурността на банката.

Изложеното налага извода, че след констатираното при втората проверка извършена с участието и на служителите по сигурността, действията на подс. К. са били насочени, чрез принудително въздействие към мотивирането на св. Д. за връщане на липсващата от касата й сума в размер на 50 000 лв.

Поради нейният отказ, той е използвал изрази и прийоми представляващи, а същевременно приемани от св. Д. като заплахи с насилие спрямо нея и предупреждения за негативно въздействие по отношение на семейството и нейните близки. Резултатът от тези му действия се е подсилвал от създалата се напрегната обстановка и св. Д. е била в състояние на стрес от факта, че от нейната каса липсвала тази значителна парична сума, а също така че почти цяло денонощие не е могла да напусне сградата на банковия клон, че не намира подкрепа от прекия си ръководител в лицето на директора - св. С.С. и чувството за безпомощност.

По отношение второто извършено от подс. К. престъпление.

Към датата на установяване на липсата – 12.12.2008 год., в клона на банката в гр. Русе, като охранител работел св. Г.Р., който по субективната преценка на подс. К. попадал в кръга на лицата, заподозряни в съпричастност към паричната липса. По тази причина подс. К. решил, че и по отношение на него следва да се осъществят действия, насочени към установяване обстоятелствата свързатни с този дефицит.

Поради това няколко месеца по-късно - на 06.03.2009 год. подс. К. е пристигнал в гр. Р. с няколко мъже в два автомобила, като единия марка „Мерцедес” е бил управляван лично от него. На обяд около 12.30 ч., след разговор с коменданта на охраната, в лицето на св. О.Ч., подс. К. е наредил на св. Г.Р., който бил на смяна да си остави служебното оръжие и да го последва извън офиса на банката. На паркинга пред сградата му е наредил да влезе в другия автомобил, след което те се насочили в посока извън гр. Р. по пътя за гр. В.. По време на пътуването на св. Р. не му било обяснено къде отиват и защо, като по време на пътуването двамата непознати за него мъже изобщо не разговаряли с него, а шофирали с много висока скорост. След като и двата автомобила пристигнали в гр. В., те са спрели пред сграда с надпис „ЦКБ”.

По нареждане на подс. М.К., придружен от двамата охранители, св. Р. е бил отведен в някакво помещение от сградата, където е бил претърсен за наличие на оръжие. Там подсъдимият го е подсетил, че е отведен от тях в гр. В., поради липсата на същите 50 000 лв., от клона в гр.Р. Предложил му е да си признае, че е взел парите, като в разговора с неговия началник, са му казали че ще бъде отведен, което след това станало. После подс. К., придружен от другите двама охранители са го отвели в друго помещение, където с него е провел разговор непознат за него мъж. Последният го е попитал колко време му е нужно да върне парите, като същевременно му дал срок от 30 дни да стори това. След този разговор св. Р., придружен от подс. К. и един от охранителите е бил откаран до автогарата в гр. Варна, където подсъдимия му е дал сумата от 40 лв. за да отпътува с автобус до гр. Р., който тръгвал в 16.00 ч. Преди това от там св. Р. се е обадил по мобилния си телефон на своята съпруга, обяснил й къде се намира, а също така какво се е случило с него, след което се е прибрал в гр. Р.. Притеснен от случилото се, след един месец той напуснал местоработата си в банка „ЦКБ” - АД клон гр. Р..

Начинът на закарването на св. Г.Р. ***, без да бъде уведомен предварително и без да е било поискано неговото съгласие, неочаквано и без връхна дреха, без знанието на прекия му ръководител и неговите близки, придружен от непознати мъже - охранители, отвеждането му в сградата на „ЦКБ” клон гр. В., постоянното присъствие на същите охранители до освобождаването му на автогарата, налагат извода, че в този период от време от 12.30 ч. до 16.00 ч., на 06.03.2009 год., всички тези действия, които са осъществени от подс. К. са били противно на волята и желанието на св. Р..

По доказателствата.

Съдът приема, изложената фактическа обстановка за доказана по безспорен и категоричен начин от събрания по делото съвкупен доказателствен материал, а именно – от свидетелските показания на св. С.Д., св. Г.Р., св. И.Ч., св. Д.С. св. О.Ч., св. П. Ц., св. П. П., св. С.С., св. Г.В., св. А.П., св. П. А. св. О.М., св. А.Б., св. Р.П., св. С.К., св. А.И., св. Д. Д. и св. П.К., дадени от тях в съдебно заседание. В подкрепа на тези фактически положения съдът възприе, приложените по делото писмени доказателства и доказателствени средства - свидетелство за съдимост, справки, писмена кореспонденция, длъжностни характеристики, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние и протоколи за извършени процесуално-следствени действия.

Принципно в подробните си обяснения, дадени в края на съдебното следствие подс. К. оспорва изложената в обвинителния акт и възприета от съда фактическа обстановка, твърдейки, че не е имал никакъв контакт с пострадалите и това, което те двамата твърдят не отговаря на истината.

По отношение на първото извършено от него престъпление.

Както от неговите обяснения така и от показанията на св. Д. безспорно се установява от кога и по какъв повод те са се запознали и какви са отношенията по между им. Безспорен е факта, че на 12.12.2008 год. сутринта е била извършена внезапната проверка на касата на Д. и по този повод от гл. счетоводител, директора на банковия клон и от други длъжностни лица е започнала ревизията, която е продължила през цялата светла част на деня. По устно нареждане на директора на клона - св. С.С. входната врата е била заключена и всички служители е трябвало да останат в салона до изясняване на всички въпроси свързани с липсата от касата на Д. в размер на 50 000 лв. Това обстоятелство се установява от показанията както на св. С.Д., св. П. Ц., св. Г.Р. така и от всички останали свидетели, които са останали до сутринта на 13.12.2008 год.

Няма спор, че след приключване на работното време на 12.12.2008 год. около 22.00 - 23.00 ч. в банковия клон са пристигнали посочените лица от „сигурността” Д. З. – регионалния началник, а също така подс. М.К. и св. А.П. изпълняващи длъжноста зам. Д. „С.” в банката, както и гл. касиер на „ЦКБ” гр. С. - С.К., които според служебните си задължения са имали отношение по случая. Това се потвърждава от показанията на свички разпитани по делото свидетели, включително и от подс. К., св. П. и св. К., които започнали отначало цялата проверка. Беспорно е, че св. К. с гл. счетоводител, главно се е занимавал с проверката на счетоводните и касови документи, а подс. К. и св. П. заедно с директора на банката в лицето на св. С. след като са разгледали видеозаписите са останали сами със св. Св. Д. в кабинета на гл. счетоводител, където са провели с нея продължителен разговор, продължил късно през нощта след 00.00 ч.

Следва веднага да се отбележи, че първоначално обвинения за изнудването на пострадалата св. Д. са били повдигнати както на подс. К. така и на двамата свидетели А.П. и на С.С., като в последствие наказателното производство по отношение на последните двама е било прекратено.

По делото е установено по безспорен начин, че постоянно в този кабинет с изключение на времето от 04.00 до 05.00 ч. (когато подс. К. със св. К. са отишли да вечерят в някакво заведение в центъра на гр. Р.) само той е бил със св. С.Д. и е провеждал разговори на четири очи с нея. Това обстоятелсдтво се потвърждава както от нейните показания, от тези на св. П. Ц. и св. Г.Р., частично и от неговите обяснения, от показанията на св. К., така и от останалите разпитани свидетели. Другите двама свидетели П. и С. периодично са излизали и влизали от време на време в кабинета, където се е провеждал разговора с Д., като перманентно са подкрепяли подс. К. в изречените от него думи и изрази.

Безспорен е фактът, че по време на разговора под давлението на подс. К., св. Д. е разтговаряла по мобилния си телефон с нейния съпруг Д., със свидетелите А.Б., О.М. и с майка си П. А., на които им е съобщила, че е задържана от органите на „сигурността” на „ЦКБ” в офиса на банката тъй като от нейната каса липсват 50 000 лв., които по нареждане на подс. К. следва тя веднага да възстанови. Това се потвърждава от техните показания и от обясненията на самия подсъдим К.. Свидетелката Д. е казала на тези свидетели, че следва да намерят пари на такава стойност, които й донесат за да ги внесе в касата на банката, в противен случай за нея ще следват отрицателни последици.

В показанията си в съдебно заседание св. Д. твърди, че подс. М.К. в присъствието на другите двама свидетели П. и С., удряйки с юмрук по масата е отправял следните заплахи към нея, а именно - „ще ти разцепя главата”, „ще направя така, че да не си намериш работа в този град”, „ще ти вземем жилището”, „ще те разведем”. Твърди се също така, че същите изрази са били казани на висок тон, който е бил чут от св. Ц., св. Р. и св. С.. Останалите свидетели обаче отричат тонът да е бил висок и твърдят, че не са чули какво се е говорело в кабинета.

Поради това съдът счита, че са спорни обстоятелствата, свързани с протичане на разговора в кабинена, изречените от подс. М.К. изрази и следващите се действия, предприети по отношение упражнения от него психически натиск върху св. С.Д., с цел да я принуди да извърши акта на имуществено разпореждане с нейни и на семейството си парични средства. Никой не твърди и няма спор, че физически контакт и физическо насилие по отношение на пострадалата е нямало от страна на подсъдимия.

Обширните обяснения, които подс. М.К. дава в съдебно заседание признава, че е участвал в разговора със св. Д. в кабинета на гл. счетоводителка, че там са присъствали другите двама свидетели П. и С., но отрича да е изричал сочените от нея изрази и същевременно да е оказал съществен натиск върху нейната психика с цел да извърши акта на имуществено разпореждане с нейни и на нейното семейство парични средства с цел да възстанови липсващата от касата й 50 000 лв. в полза на банката. В действителност обаче, пряко от показанията на св. Д. и косвено от показанията на останалите петима свидетели Ц., Р., С., Б., М. и А. става ясно, че именно подс. К. е отпрявал цяла нощ цитираните заплахи и закани с цел тя да възстанови липсващата парична сума.

Разбираемо е, по посочените по-горе причини свидетелите П. и С. защо отричат изреченото от подс. К., т.е. ако те бяха потвърдили това обстоятелство биха се самоуличи в помагачество или подбудителство, като форми на съучастие в извършване на инкриминираното престъпление – изнудване, за което в края на краищата само на него му е било повдигнато такова обвинение. Поради това съдът частично дава вяра на техните показания и на неговите обаснения, а изцяло кредитира показанията на св. С.Д. и на останалите петима свидетели. Същите са последователни, житейски логични, непротиворечиви, правдоподобни и коресподиращи помежду си. Останалите цитирани гласни доказателства стоят изолирано от кредитирания доказателствен материал, тъй като правната конструкция за липсата на какъвто и да е натиск от негова страна е била изградена на много по-късен етап, след като по отношение на двамата свидетели П. и С. наказателното производство е било прекратено. Поради тези съображения техните показания, съдът като противоречащи, нелогични и несъстоятелни не ги кредитира.

По нататък в обясненията си подс. К. твърди, че не е имал за цел принуждаването на св. Д. да продава жилището си за да покрие липсата, а само да гарантира нейното възстановяване, но същевременно не дава отговор на въпроса кое е наложило присъствието на всички служители в банката през цялото денонощие, както и защо цяла нощ е било необходимо да се провежда разговор с пострадалата Д.. Неадекватни отговори на тези въпроси дават и двамата свидетели П. и С., които заявяват, че в действителност, чрез предложените й три варианта за решаване на въпроса се е целяло тя да възстанови сумата и нищо друго. Същевременно обаче освен, че са й предложили да подпише записът на заповед, на което Д. отказала категорично, в края на краищата тя е подписала акта за начет и за констатираната липса на посочената парична сума, което в последствие е послужило като основание за търсене на имещуствена отговорност от нея по съдебен ред.

Не могат да бъдат споделени твърденията на св. П., че независимо от това, че до сега в системата на тяхната банка не е имало такъв случай, по този начин той и подс. К. са искали св. Д. веднага да възстанови липсващата от нейната каса значителна парична сума и нищо друго. Същевременно заявява, че това било проблем на банката и на нейните служители, поради което не е било нужно да бъде сезирана полицията и органите на досъдебното производство, които единстевено са оторизирани да провеждат такива действия по разледване на извършено от някого престъпление. Независимо от това, че св. Д. е настоявала да бъде повикана полиция, те са й отговорили, че в неен интерес е това да не се случва, тъй като щяло да рефлектира отрицателно върху нейната личност.

Следва да се отбележи, че въпреки това св. Д. се обадила по телефона на своята майка св. А., която от своя страна се е обадила на високопоставено лице в ОДМВР гр. Р., което е сезирало органите на полицията от І-во РУП гр. Р., за съдействие, в резултат на което е последвало посещение на патрулна група ведно със св. П. – началник ГООР при това РУП, който при посещението е бил уведомен от св. С., че не са задействали СОТ, защото имали свои си проблеми, свързани с приключване на годината, без да му съобщи за евентуално извърщено в банката престъпление.

Този факт се установява както от неговите показания така и от тези на св. С., св. П. и св. Д. и от някои от останалите свидетели, като още веднаж потвърждава желанието им сами да си решат въпроса, без да бъдат ангажирани органите на полициата и на досъдебното производство.

Не на последно място по делото по категоричен начин се установява от приложените по делото писмени доказателства – длъжностни характеристики, че както пострадалата С.Д. така и подс. М.К. са длъжностни лица по смисъла на чл. 93 т.1 от НК.

Във връзка със становището на защитата на подсъдимия за съпричастност на пострадалата Д. в констатираната липса от нейната каса, следва да се отбележи, че от свидетелските показания на св. П.К. се установява, че денонощно именно нейната каса не се е заключвала, тъй като е имало проблем с вратата, за което всички служители, и най-вече св. С. като директор на клона са били запознати. Въпреки, че е имало видеозапис не е било установено кога и по кое време и кой е проникнал в нея и е отнел паричната сума от 50 000 лв. Това се потвърждава и от показанията на св. И.Ч., който заявява, че вратата та касата, използвана от Д. трудно се е затваряла и е имало проблем с нея.

От показанията на св. О.Ч., който през този период от време е заемал длъжността – началник на охраната на банковия клон се установява, че на инкриминираната дата е бил в отпуск и не е бил на работа. Същият подробно обяснява, каква е системата на видеонаблюдение в салона и на самите две каси, както и каква е ролята на охранителите, като също потвърждава за проблемната каса на св. Д.. Тези факти и обстоятелства в общи линии се потвърждават и от показанията на св. Г. В., който на 12.12.2008 год. е бил първа смяна като охранител, който е бил сменен от св. Г.Р.. Свидетелят В. също се е намирал в офиса на банката и си спомня, че подс. К. продължително е провеждал разговори със св. Д., като в определен момент е чул, че същият й е казал и наредил да подпише записът на заповед за сумата от 50 000 лв. Същият дзаявява, че всички  служители доброволно  са останали цяла нощ в банката с оглед да се разкрие каква е причината за липсващите пари.

При настоящото разглеждане на делото защитникът на подс. М.К. изцяло поддържа защитната теза, според която той като добросъвестен служител на банката е съдействал без користна цел да бъде установена липсата. Същевременно се твърди, че неговия подзащитен не е имал никакви намерения да принуждава пострадалата Д. да извършва акт на имуществено разпореждане със собствени средства да покрие лисващата от нейната каса парична сума от 50 000 лв. Освен това адв. Д. Ц. заявява в съдебно заседание, че в кориците на делото нямало никакви категорични доказателства, които да уличават подс. М.К. в извършване на престъплението „рекет” – изнудване по смисъла на чл. 213а ал.1 от НК. Твърди се също така, че представителят на обвинението гради обвинителната си теза само върху показанията на пострадалата С.Д., а останалите гласни доказателства са неотносими към предмета на доказване, тъй като са недостоверни и противоречиви. Освен това защитата заявява, че дори да се приемело за доказано, че установената липса няма връзка с настоящото обвинение то извършеното от подс. К. не съставлявало престъпление по смисъла на закона. Този извод следвало да се изведе от визираното в чл. 207 от КТ задължение работодателят да търси отговорност за причинените от неговите работници и служители вреди и липси на предприятието. Поради това директорката Св. С. и подс. К. са търсили отговор на въпроса кой и как е причинил тази липса от касата на св. Д., в резултат на което е следвало тя да носи и дисциплинарна отговорност по смисъла на чл. 193 ал.1 от КТ. Твърди се също така, че подписването на записът на заповед от страна на св. Д. не щяло да се отрази на нейното имуществено състояние, тъй като с него се е целяло гарантиране на възстановяването на липсващата парична сума. Същевременно подлага на критичен анализ показанията на св. Д. дадени от нея в съдебно заседание и тези дадени в хода на досъдебното производство, като се твърди, че същите са вътрешно противоречиви и непоследователни. Същите са съпоставени с обясненията на подсъдимия и на показанията на свидетелите С. и П., което водело до недоказаност на обвинението. По всички останали факти и обстоятелства, в обхвата на предмета на делото, защитата заема становището, че показанията на тази свидетелка както и на крудитиранети показания на останалите свидетели са непоследователни и недостоверни, без да посочва защо, а тези на св. Д. са били неправдоподобни, неточни, тенденциозни и лъжливи, като единствената й цел е била да отклони вниманието на съда от нейното поведение, свързано с установяване на липсата на паричната сума от нейната каса, сочейки в тази насока влезлите в сила две решения за нейното осъждане да заплати в полза на банката тази липсваща парична сума и това, че дисциплинарно е била уволнена от заеманата от нея длъжност. Макар и да не са лишени от основание, доводите на защитата на подс. К. съвсем не са достатъчни да опровергаят и да представят предявеното му първо обвинение като необосновано и недоказано. Независимо от нежеланието от страна на подс. К., да бъде обсъден въпроса за неговото действително участие в осъществяване на деянието, съдът приема за категорично доказано, че поведението му е било насочено към принуждаването на пострадалата Д. да извърши акта на имуществено разпореждане със свое имущество в полза на другиго в лицето на банката в която е била к.. В случая останалите възражения за налчието на трудово правни отношения са неотносими, до толкова, че те са били предмет на разглеждане от гражданския съд, в каквато насока има и съответен резултат.

По отношение на второто осъществено от подс. К. деяние.

Фактологията по извършването на второто престъпление – противозаконно лишаване от свобода основно се установява от показанията на св. Г.Р., който подробно заявява в съдебно заседание, че няколко месеца по-късно на 06.03.2009 год. когато е бил на смяна се е намирал в стаята на охраната заедно със своя началник св. О.Ч., когато при тях дошъл подс. К.. Същият му наредил да остави оръжието си и да тръгне след него. Качил го е в един от автомобилите марка „Мерцедес” и отпътували в посока пътя за гр. В., което се потвърждава от показанията на св. О.Ч.. След като пристигнали в гр. В. влезли в сградата на ЦКБ, респ. в офиса на т.н. групировка „ТИМ” без да са му давали каквито и да са обяснения защо и поради какви причини е доведен на това място. Там са го обискирали и проверили за носене на друго оръжие и тогава подс. К. го е попитал дали предполага защо е доведен в гр. В. и докато чакали да бъде отведен в стоята на „големия шеф” го е попитал какви са му отношенията със св. Д.. Освен това го е попитал къде са парите, което е стресирало св. Р., тъй като не е знаел нищо друго освен това, което е било установено до този момент от извършените проверки. Попитал го е дали иска да си купи нова кола или нова къща, на което Р. уплашен от това му е отговорил, че не е хазартен тип, че няма никакви интимни връзки с Д. и че е не искал да си купува нова кола или ново жилище, тъй като е бил материолно обезпечен. Тогава му е казал да си признае и всичко да приключи преди да го заведат при „шефа”, на което св. Р. му е отговорил, че няма какво да му каже по случая. Пак от неговите показания става ясно, че охранителите заедно с подс. К. са го отвели в кабинета на непознатия за него „шеф”, за който по-късно разбрал, че се казва М., който го е попитал колко време му е необходимо да върне парите, на което Р. му е отговорил, че няма основание да се съмняват в него и че не е забъркан в липсата на парите от касата на Д. в размер на 50 000 лв.. Тогава той му е казал, че му дава тридесет дневен срок да стори това, след което го е освободил. На излизане от кабинета му, двамата охранители заедно с подс. К. с колата „Мерцедес” са го отвели на автогарата в гр. В., където той му е дал 40 лв. да се прибере в гр. Р.. Още на гарата св. Р. се е обадил на съпругата си, че противно на неговата воля е бил отведен в гр. В. и от 11.30 до края на работното време се е намирал в сградата на ЦКБ клон гр. В.. Отрекъл е да са му опражнили психически или физически тормоз, като я помолил да се обади на св. Ч. да му донесе дрехите и документите, тъй като са се намирали в офиса на банката в гр. Р.. Същата вечер за това са разбрали както коменданта Ч., така и св. Д., които са му се обадили за да разберат какво се е случило. По този начин косвено тези двама свидетели установяват факта на незаконното лишаване от свобода за този темпорален период от време от подс. к. и неговите двама охранители. Също от неговите показания се установява, че на следващия ден притеснен от случилото се е обърнал за съдействие към органите на полицията, а по – късно е напуснал тази работа. В резултат на този стрес впоследствие св. Р. заболлял от диабет и е с разклатено здравословно състояние.

В портивовес на тези гласни доказателства са обясненията на подс. К., който заявява, че не е имал намерение да го лишава от свобода, а са го отвели в гр. В. за да се установят някои факти и обстоятелства, свързани с причиняването на липсата, като отрича да му е говорел това което Р. твръди.

Въз основа на това, неговият защитник необосновано, извежда извода, че обясненията, дадени от подс. К. следва да бъдат кредитирани изцяло, тъй като той нямал никакви незаконни намерения, а напротив като негов началник с никакви действия не го е принуждавал да си оставя оръжието, да си качва в автомобила и да бъде откаран в гр. В.. Същевременно се твърди, че от показанията на св. Р. не става ясно, защо не е възразил за пътуването им извън гр. Р. и не е бил принуждаван да влиза в сградата на ЦКБ гр. В. за да разговаря с непознатото на св. Р. лице. В общи линии становището както на подс. К. така и на неговия защитник е, че с действията си той не е лишил от свобода противозаконно св. Р. за този период от време, а това е била чисто служебна среща. Тези заключения съдът не възприема, тъй като преценка за достоверността на цитираните гласни доказателства, следва да се прави не изолирано от останалия доказателсвен материал, а съобразно съдържащите се в тях улики за поведението конкретно на този подсъдим. Недопустимо е без да му се съобщава защо да не носи оръжие, да се качва в автомобил с неизвестни лица и да се тръгва в неизвестна посока да е запознат с целта на пътуването и в противовес на това да се твърди, че няма противозаконно лишаване от свобода. Същевременно, обосновано може да се приеме, че св. Р. в един продължителен период от време продължавал да изпитва страх от случилото се, в резултат на което е заболял от тежка болест каквато е диабета.

Тази линия на защитна теза от страна на неговия адвокат продължава по-нататък по отношение на показанията на другите двама свидетели Ч. и Д., от анализа на които става ясно, че тези свидетели също са били информирани за случилото се на тази дата. И двамата свидетели категорично определят какво е било психическото състояние на Р. в този период от време, като подчертават, че той действително се е страхувал както за себе си, така и за членовете на неговото семейство. Тези техни показания също не би трябвало да бъдат игнорирани от доказателствената съвкупност, тъй като същите са последователни, логични, непротиворечиви и с висока степен на достоверност. Действително независимо от техните колегиални отношения, показанията на св. Р. касаещи релевантни факти по предмета на делото не са лишени от доказателствена стойност. След като анализира защитната теза на подсъдимия и неговия защитник, съдът достигна до заключението, че тя е лишена от нормална житейска логика, поради което в нейната цялост и в повечето от детайлите й звучи неубедително.

Съдът приема, че разгледани по отделно неговите обяснения, са противоречили, фрагментарни, житейски нелогични и непоследователни, тъй като необяснимо е едно такова противозаконно поведение от страна на подс. К.. Дори само според изложените съображения неговите обяснения могат да бъдат в по-голямата си част отхвърлени като необосновани. В действителност те категорично се опровергават от доказателствата, съдържащи се в показанията на Р., Д. и Ч.. По-подробно обсъждане на тези въпроси, съдът ще направи в последващия правен анализ на възприетите фактически положения.

От правна страна по квалификацията на деянията.

Първоинстанционният съд след като извърши обстойна проверка по отделно и в съвкупност на събрания по делото доказателствен материал и въз основа на така приетата за доказана фактическа обстановка достигна до следните правни изводи:

От данните по делото става ясно, че подс. М.К. ***, като субект на двете престъпления е наказателно-отговорно лице по смисъла на чл. 31 ал.1 от НК.

С последователните си действия този подсъдим, от обективна и субективна страна е консумирал престъпните състави на две деяния по отношение на пострадалите св. С.Д. и св. Г.Р.,***.

1. На първо място по чл. чл. 213а ал.3 т.5 и т.6, вр. с ал.1 пр. 3 от НК, тъй като на 13.12.2008 год. в „Ц.К.Б.” АД клон гр. Р., с цел да принуди С.О.Д. ***, да поеме имуществено задължение – да подпише Запис на заповед за сумата от 50 000.00 (петдесет хиляди) лв., като я заплашил с насилие и деянието му е било придружено със заплаха за причиняване на телесна повреда спрямо Д.: - „ще стана и ще ти разцепя главата”, и заплаха, свързана с противозаконни действия: - „ще ти вземем жилището, ще те разведем; ще направим така, че да нямаш работа в този град”, свързани с тежки последици за нея и нейните ближни – съпругът и нейното дете, като деянието е извършено в качеството му на длъжностно лице – з.. д. по с. в Д. „С.” в ЦКБ АД гр. С., спрямо С.О.Д., в качеството й на длъжностно лице – к. в „Ц.К.Б.” АД клон гр. Р. и във връзка с изпълнение на службата й.

Съобразно правната доктрина и възприетата съдебна практика, престъплението „изнудване” по смисъла на чл. 213а ал. 1 от НК, по своята правна природа, съставлява престъпна дейност, съдържаща в себе си упражнената от дееца принуда в случая от подс. К. върху св. Д., чрез действие в нейната разновидност - заплашване с бъдещо деяние с цел пострадалото лице да извърши акт на имуществено разпореждане в полза на дееца. Средствата с които деецът предизвиква страх у пострадалия са изчерпателно посочени в закона и се изразяват в насилие, разгласяване на позорящи обстоятелства, увреждане на имуществото му или друго противозаконно действие с тежки последици за жертвата или нейните ближни. За да бъде извършено изнудването по основния състав на чл. 213а ал.1 от НК е необходимо деецът да доведе до знанието на пострадалия какво поведение той следва да осъщистви. Субектът на престъплението трябва да поиска от пострадалия да се разпореди със своя вещ или със свое право или да поеме някакво имуществено задължение. Освен това този рекет представлява формално престъпление, тъй като не предвижда нищо друго освен осъществяване на изпълнителното деяние, защото законът не предвижда пострадалия да е предприел конкретното искано от дееца поведение. Самото заплашване трае известно време и то ще е довършено винаги когато е предизвикан страх у пострадалото лице.

В конкретният случай съдът приема за безспорно установено, че от обективна страна самото изнудване се е изразило в отправени от подс. К., цитирани по-горе конкретни заплахи за упражняване на насилие спрямо св. Д., включително и със закана, че - „ще стана и ще ти разцепя главата”, и заплаха, свързана с противозаконни действия: - „ще ти вземем жилището, ще те разведем; ще направим така, че да нямаш работа в този град”, което е довело до появата на страхови представи в нейната психика. В резултат на тези негови действия, които са имали за цел единствено да мотивират пострадалата Д. да извърши акта на имуществено разпореждане неговото деяние е било довършено престъпление, въпреки, че ва действителност не са настъпили вредоносни последици. Поради това престъплението по чл. 213а ал.1 от НК е на просто извършване, тъй като липсва престъпен резултат, но същевременно е осъществено с користната цел Д. да се разпореди със свое имуществено право, което ако беше осъществено, би имало тежки последици както за нея, така и за членовете на нейното семейство. Заплахите, които са били отправени лично от подс. М.К. са били между тях двамата като формирането на страхови представи у пострадалата станало в продължение на много чесова през цялото денонощия. Всички негови действия в тяхната съвкупност са били насочени единствено към мотивирането на св. Д. сама да се разпореди с паричните средства, нейна собственост, а именно да даде сумата от 50 000 лв. на банката без никакво правно основание. Същевременно те са били възприети от тази пострадала непосредствено, което я е накарало пряко своята воля да отказва подписването на записа на заповед, с единствената цел избягването да  даде исканата парична сума. Принудена обаче по този начин в крайна сметка тя е подписала акта за начет за същата парична сума.

Съдът приема, че е налице квалифициращото обстоятелство по чл. 213а ал.3 т.6 от НК, тъй като пострадалата С.Д. в качеството й на к. в банката е изпълнявала работа свързана с пазенето на чуждо имущество, поради което тя е „длъжностно лице” по смисъла на чл. 93 т.1 б. „б” пр.2 от НК.

Освен това, съдът отчита като квалифициращо обстоятелство по смисъла на чл. 213а ал.3 т.5 от НК – деянието е извършено он длъжностно лице, тъй като подс. М.К. към момента на извършване на престъплението е заемал ръководна длъжност в банката като з. д. по „с.” при „Ц.К.Б.” гр. С. по смисъла на чл. 93 т.1 б. „б” пр.1 от НК.

Както вече беше маркирано по-горе, оставайки без каквато и да е защита от страна на директора на банката в лицето на св. С., сама сред тях включително и подс. К., след като той директно й е казал, че за толкова много пари няма да излезе от банката докато не ги върне, като я заплашил, че - „ще ти вземем жилището, ще те разведем; ще направим така, че да нямаш работа в този град”. Именно тези заплахи, изразяващи се в психическа принуда св. Д. е осъзнала, че нито ще може да работи, нито ще може да живее спокойно в града, поради което решила в края на краищата да се откаже от понататъшната си съпротива. Поради това е подписала и акта за начет.

От субективна страна престъплението е осъществено от подс. К. с пряк умисъл и користна цел, тъй като той е съзнавал, че пострадалата Д. не желае да извърши акта за имуществено разпореждане, подписвайки записа на заповед. Същевременно К. е предвиждал, че в резултат на заплашването у Д. може да възникне страх, което в крайна сметка е била неговата пряка цел. Тази особена користна цел на К. е била да принуди пострадалата Д. да извърши тези разпоредителни действия или да поеме имущественото задължение въпреки нейното нежелание да стори това.

 

 

2. На второ място, по отношение на подс. М.К. следва да бъде ангажирана и наказателна отговорност и за престъпното деяние по чл. 142а ал.1 от НК (изм.), тъй като на 06.03.2009 год. в гр. Р. от офиса на „Ц.К.Б.” клон гр. Р. е отвлякъл св. Г.С.Р. *** с цел противозаконно да го лиши от свобода.

Същото е осъществено от подс. К. в реална съвкупност с първото престъпление, тъй като няколко месеца по-късно на 06.03.2009 год. в гр. Р. от офиса на „Ц.К.Б.” е отвлякъл св. Г.Р..

В правната доктрина е застъпено становището, че от обективна страна чрез отвличането на жертвата се цели нейното противозаконно лишаване от свобода. Винаги едно лишаване от свобода ще бъде противозаконно, когато това действие е извършено от дееца в противоречие с нормативните актове, които регламентират тази правна материя, тъй като конституционно е закрепен приннципа на неприкосновеноост на личността. в чл. 30 от Конституцията на РБ е предвидено, че „...Никой не може да бъде задържан, подлаган на оглед, обиск или на друго посегателство върху личната му неприкосновеност, освен при условията и реда определен със закон.” Именно тази конституционна норма е детаелирана в раздел ІV на глава ІІ-ра от НК озаглавена „Отвличане и противозаконно лишаване от свобода”, където е предвиден този престъпен састав на чл. 142а ал.1 от НК.

Обективно от доказателствата по делото съдът приема за установено, че на посочената инкриминира дата, противно на неговата воля по нареждане на подс. К., пострадалия Р. е бил качен в един автомобил и откаран без неговото знание в с сградата на „Ц.К.Б”, находяща се в гр. В., където няколко часа е бил лишен от възможността свободно да се придвижва, да разполага със себе си, ограничен в действията си. По този начин св. Р. е бил лишен от свобода за определен период от време, което противоречи на каквито и да са нормативни актове. Законът който регламентира лишаването от свобода е НПК и ЗМВР, а налагане на наказанието лишаване от свобода е визирано в НК, което се налага само и единствено от съда. В конкретния случай няма никакво основание подс. К. да нарежда на св. Р. да предаде оръжието си, да бъде качен в автомобила, да бъде отведен в неизвестна посока, която св. Р. впоследствие разбира, че се намира в гр. В. и да бъде подлаган на обискиране от подъсимия и принуждаван на прави признания, които биха го уличили в извършване на престъпление.

Както и при предходното престъпление освен наличието на основните елементи от състава на чл. 142а ал.1 от НК, свързани с упражняването на принудата, в настоящото изпълнително деяние подс. К. има водещата роля в отвличането и самото противозакнно лишаване от свобода, макар и за кратко време. Безспорно е субектът на престъплението в лицето на подс. К. не е бил управомощен по силата на нормативен акт да лишава пострадалия от свобода. Нещо повече то не е осъществено на определените в закона места, а също такае в разрез със законно регламентирания начин.

От субективна страна деянието е извършено от подс. М.К. с пряк умисъл, тъй като той е искал настъпването на тези общественоопасни последици, а именно противозаконното лишаване на конкретното лице – св. Р. от свобода, по време, място и начин в противовес на закона. Между неговите действия и противоправния характер на деянието съществува пракя причинна връзка.

Мотивите за извършването на тези престъпления са осъзнатата у подсъдимия потребност, чрез конкретните си действия да принудят двамата пострадали, респ. св. Д. да извърши акта на имуществено разпореждане, чрез подписването на запис на заповед за сумата от 50 000 лв., а св. Р. да признае, че той е взел от касата тези 50 000 лв., като за тази цел е бил лишен от свобода за няколко часа на инкриминирата дата и място.

Причините за извършване на тези две престъпления са постигане на определени цели с противозаконни средства и начини за тяхното осъществвяване и постигане от страна на дееца.

По вида и размера на наложените наказания.

Съобразно принципа на законоустановеност на наказателната репресия съдът счита, че при определяне на наказанията на подс. М.К., следва да се вземе предвид завишената степен на обществена опасност на този вид деяния, тази на дееца, а също така вида и размера на предвиденото в закона конкретно наказание, съответстващо на извършените от него две престъпления. При индивидуализация на всяко едно от тях, съдът след като взе предвид гореизложеното, отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства – чистото му съдебно минало, сравнително добрите му характеристични данни, полагането на труд и семейното положение – женен с едно дете, по отношение на престъплението по чл. 213а от НК.

Освен това като отегчаващо отговорността обстоятелство съдът възприе - проявената упоритост в умисъла при осъществяване на деянието по чл. 142а ал.1 от НК.

Окръжният съд, след като взе предвид високата степен на обществена опасност на деянията и конкретно на личността на дееца, на мотивите и причините за извършване на тези престъпления, в съответствие с процесуалните изисквания на чл. 301 ал.1 от НПК, пристъпи към определяне на всяко едно от наказанията.

По отношение на първото престъпление по чл. 213а ал.3 т.5 и т.6, вр. с ал.1 пр.3 от НК е предвидено наказание лишаване от свобода от пет до петнадесет години, глоба от пет хиляди до петнадесет хиляди лв. и конфискация на половината от имуществото на дееца. Намирайки, че са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, съдът счита, че най-лекото предвидено в закона наказание се оказва несъразмерно тежко с извършеното от подс. К.. Поради това на основание чл. 55 ал. 1 т.1 от НК, следва да му бъде определено наказание под предвидения мининмум, което да се изрази в ТРИ ГОДИНИ лишаване от свобода, както и да му бъде наложено наказание ГЛОБА в размер на 3 000 лв., платими в полза на Държавата.

Предвид диспозитивния характер на чл. 213а ал.3 от НК, досежно налагане наказанието конфискация до ½ от имуществото на дееца, съдът по изложените вече съображения намира, че такова акцесорно наказание не следва да се налага на подс. К..

По отношение на второто престъпление по чл. 142а ал.1 от НК е предвидено наказание до шест години лишаване от свобода. За разлика от първото престъпление освен отчетените смекчаващи отговорността обстоятелства - чистото му съдебно минало, сравнително добрите му характеристични данни, полагането на труд и семейното положение – женен с едно дете, съдът отчита като отегчаващо вината обстоятелство - упоритостта проявена при осъществяване на второто престъпление. Поради това счита, че това наказание следва да бъде определено при превес на смекчаващите вината обстоятелства и на основание чл. 54 ал.1 от НК то да се изрази в ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода.

При наличието на, визирани в чл. 23 ал.1 от НК предпоставки, тъй като подс. М.К. е извършил двете престъпления в съвкупност, преди да бил осъден с влязла в сила присъда за което и да било от тях, след тяхното групиране, съдът намира че следва да му бъде наложено най-тежкото измежду тях наказание изразяващо се в ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДа.

Предвид това, че са налице положителните предпоставки, предвидени в чл. 66 ал.1 от НК съдът намира, че изтърпяването на така наложеното му наказание от ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, следва да бъде отложено за изпитателен срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в законна сила.

Освен това на основание чл. 23 ал.3 от НК, следва също така към наказанието лишаване от свобода да бъде присъединено и наказанието ГЛОБА в размер на ТРИ ХИЛЯДИ лв., която подс. М.К. със снета по делото самоличност следва да заплати в полза на Държавата.

Първоинстанционният съд счита, че в този си вид и размер, наложеното на подс. М.К. наказание ще изиграе своята превантивна, възпираща и възпитателна роля. По този начин с прилагането на такава наказателна репресия, по отношение на него ще се постигнат целите на наказанието предвидени в разпоредбата на чл. 36 ал.1 от НК за индивидуална и генерална превенция.

По предавеният граждански иск.

Същият е допустим, тъй като е предявен своевременно от активно легитимирано лице, каквато е пострадалата от първото престъпление С.Д.. С това деяние по чл. 213а ал.3 т.5 и т.6, вр. с ал.1 пр. 3 от НК, подс. М.К. по отношение на св. С.Д. е причинил неимуществени вреди, които са в обхвата на възприетата от съда правна квалификация. С последователните си действия подс. К. е заплашил св. Д. лично, с цел да извърши акта на имуществено разпореждане. Поради това, тя е претърпяла страдания от причинения й стрес и създадените от него в нейното съзнание страхови представи, както за нея така и по отношение на членовете на нейното семейство. Същите представляват непозволено увреждане, по смисъла на чл. 45 ал. 1 от ЗЗД, което влече след себе си носенето на съответната деликтна отговорност.

Предявената претенция от 10 000 лв., представлява пряк и непосредствен отрицателен резултат от това престъпление, поради което съдът приема, че искът частично е доказан по основание и размер. Тъй като конкретно причинения от подс. М.К. на пострадалата св. С.Д. деликт е причинен лично от него, същият следва на основание чл. 52 от ЗЗД по справедливост да й заплати сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение за нанесените й неимуществени вреди, ведно с полагащата се законна лихва от датата на деликта 13.12.2008 год. до окончателното му изплащане.

При това положение в останалата част до 10 000 лв. искът предявен от пострадалата Д. се явява неоснователен и недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен до този размер.

По направените деловодни разноски.

При този изход на делото съдът счита, че подс. М.К.К. със снета по делото самоличност, следва да заплати в полза на С.О.Д. *** сумата от 850 лв., представляваща направени разноски по делото пред тази инстанция.

Освен това същият подсъдим М.К. със снета по делото самоличност следва да бъде осъден да заплати в полза на Републиканския бюджет сумата от 55 лв., представляваща направени разноски в хода на досъдебното производство, както и в полза на Окръжен съд гр. Русе сумата от 200 лв., представляваща полагаща се държавна такса (ДТ) върху уважения размер на присъденото обезщетение на предавения от името Д. граждански иск.

Мотивиран така съдът постанови присъдата си.

 

 

 

Председател: