Р Е Ш Е Н И Е
№ .........
04.02.2014г., гр. С.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV-Д въззивен състав, в публично
заседание на дванадесети ноември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА И.
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
ПЕПА ТОНЕВА
при секретаря А.Т., като
разгледа докладваното от съдия Тонева гр.дело № 16279 по описа за 2012 година,
за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С
решение № ІІ-55-161 от 30.08.2012г. по гр.д. № 45937/2011г. Софийски районен
съд, 55 състав признал за установено по искове, предявени по реда на чл. 415,
ал. 1 ГПК, че М.С.Д., ЕГН **********, дължи на “Т.С.” ЕАД, ЕИК ********, сумата
5 495.82 лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия в периода 01.05.2009г.
– 30.04.2011г. в имот, находящ се в гр. С., ж.к. „Б.”, бл. 17, вх. 1, ап. 41,
ведно със законната лихва от 12.09.2011г. до изплащане на вземането, сумата
507.78 лв. – лихви за забава за периода 01.07.2009г. – 25.08.2011г., и сумата
436.27 лв. – разноски за заповедното производство, за които е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК по гр.д. № 12967/2011г. на СРС, 90 състав, като
отхвърлил иска за главницата за разликата над 5 495.82 лв. до предявения размер
от 5 668.23 лв. На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК ответницата е осъдена да
заплати на ищеца сумата 460.30 лв. – разноски за исковото производство
съразмерно с уважената част от исковете, а ищецът – да й заплати сумата 16.75 лв.
– разноски съразмерно с отхвърлената част.
И
двете страни са упражнили правото си на жалба, като ищецът обжалва решението в
частта, с която искът за главницата е отхвърлен за разликата над 5 495.82 лв. до
предявения размер от 5 668.23 лв. и за съответната част разноски в заповедното
производство, с оплаквания за неправилност на решението в тази част като
постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано.
Неправилно първостепенният съд игнорирал и не взел предвид приетото и
неоспорено от страните заключение на ССЕ, съгласно което сумата от изравнителни
сметки за съответните периоди била в размер на 172.41 лв. за доплащане. От
приетото заключение на СТЕ се установила реално доставената на ответника
топлинна енергия (ТЕ), както и че сумите за ТЕ за процесния период за имота на
ответника са изчислени в съответствие с действащата нормативна уредба в
областта на енергетиката. Поради това моли съда да отмени решението в
обжалваната част и вместо него да постанови друго, с което да уважи иска за
главницата изцяло, като претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.
С
отговора по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК въззивницата-ответница оспорва
въззивната жалба на ищеца и моли съда да я остави без уважение. Обжалва
решението в частите, с които исковете са уважени, с оплаквания за неправилност
на решението в тези части като постановено в нарушение на материалния закон,
при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано. Неправилно
СРС приел исковете за доказани. По делото не било доказано по безспорен начин,
че ответницата е собственик или ползвател на имота, както и че в процесния
период между страните е имало сключен валиден договор за продажба на ТЕ. Неправилно
било прието, че договорът между етажните собственици и ФДР автоматично се
продължава, като липсвала и нотариална заверка на подписите на етажните
собственици. Неправилно СРС приел за доказано количеството реално доставена в
имота ТЕ. Единствените доказателства били представените дялови разпределения,
като не били представени нито съставени по надлежния ред фактури, нито документи
за главен отчет, подписани от потребителя. Вещите лица изготвили заключенията
си само на базата на представена от ищеца документация. Липсвали и свидетелства
за проверка и протоколи за подмяна на топломера в АС, не било установено налице
ли е общ водомер и какви са неговите показатели. Иска отмяна на решението в
уважителните части, вкл. в частта за разноските, и вместо него въззивният съд
да постанови друго, с което да отхвърли изцяло исковете. Претендира разноски и
за въззивното производство.
Третото
лице помагач на ищеца – “Т.С.” ЕООД, не взема становище по жалбите.
Въззивните
жалби са процесуално допустими като подадени от надлежни страни, в срока по чл.
259, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.
За
да се произнесе по основателността на жалбите, Софийски градски съд като
въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства съобразно чл. 235,
ал. 2 и 3 и чл. 12 ГПК, във връзка с изтъкнатите от страните доводи, при което намира
за установено следното:
Видно
от приетия и неоспорен нотариален акт № **,
том ІІ, рег. № 740, д. № 57/1999г. на нотариус с рег. № 209 на НК, на
25.03.1999г. ответницата е придобила собствеността върху процесния апартамент №
41, находящ се в гр. С., ж.к. „Б.”,, бл. **,
вх. „*”.
Приет
по делото е протокол от 24.09.2002г. на ОС на ЕС на процесния адрес, съгласно
който етажните собственици са взели решение за възлагане на услугата „топлинно
счетоводство” на третото лице помагач, като е упълномощен представител, който
да сключи договор от името на етажните собственици. Към протокола е приложен
нотариално заверен списък на етажните собственици, под № 41 от който е посочен
единият от праводателите на ответницата – В. Б.. Заявени за имота са 4 бр.
разпределители. Договор с третото лице помагач е сключен на 15.10.2002г., като
съгласно т. 1.7 изпълнителят има право да възложи дейностите по отчет на
уредите на подизпълнител – „Директ – Ц.Н.”.
По
делото са представени изготвените от третото лице помагач дялови разпределения
за имота за периоди 01.05.2009г. – 30.04.2010г. и 01.05.2010г. – 30.04.2011г.,
съгласно които за процесния аб. № 7072 е начисляван служебен разход на
максимална мощност. ТЕ за БГВ е начислявана на база брой обитатели. С отговора
на исковата молба ответницата е оспорила верността на дяловите разпределения.
Съгласно
заключението на СТЕ, прието в първоинстанционното производство, топломерът в АС
е преминал през изискваните метрологични проверки, свидетелствата за които се
съхраняват в ТР „С.”. В Приложение № 1 към заключението е отразено, че през м.
май 2009г. АС е сменена с нова автоматизирана, а през м. юни 2010г. е извършена
метрологична проверка на топломера в АС (така и обясненията на вещото лице в
открито съдебно заседание на 08.05.2012г.). Технологичните разходи в АС са
определяни в съответствие с методиката към Наредбата за топлоснабдяване и
приспадани от ищеца. Въз основа на представените индивидуални справки за
изравнителните сметки (дялови разпределения) вещото лице е посочило стойността
им по периоди и подпериоди, като е отбелязало, че за двата отоплителни периода
ТЕ за отопление е начислена служебно по инсталирана мощност поради неосигурен
достъп за отчет, без да е посочило в топлорайона или от третото лице помагач да
са му предоставени протоколи за неосигурен достъп. Топлата вода е начислявана
на база брой обитатели. Общо за процесния период на абоната са начислени 5
495.82 лв., от които ТЕ за БГВ – 1 665.01 лв., и ТЕ за отопление – 3 830.81
лв., в т.ч. за отопление на имот – 3 541.80 лв., и ТЕ от сградна инсталация –
289.01 лв.
Съгласно
приетото в първоинстанционното производство заключение на ССЕ, начислената по
фактури сума за аб. № 7072 за процесния период възлиза на 5 495.82 лв. Сумата
за доплащане от изравнителни сметки е в размер на 172.41 лв., или общо
начислената главница за периода м. 05.2009г. – м. 04.2011г. възлиза на 5 668.23
лв. Лихвата за забава върху фактурираните прогнозно начислени суми за периода
01.07.2009г. – 25.08.2011г. е в размер на 507.78 лв.
При
така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
Първоинстанционният
съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени положителни установителни
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124, ал.
1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно
чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното
решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да
ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в
обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1
на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г., ОСГТК на ВКС).
Атакуваното
решение е валидно и допустимо. Възражението на длъжника срещу издадената
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за исковите суми е
постъпило в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, а установителните искове по чл. 422
вр. чл. 124, ал. 1 ГПК са предявени в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК и за ищеца е
налице интерес от исканото установяване. Съгласно постановеното по реда на чл.
274, ал. 3 ГПК определение № 417/03.06.2011г. по ч.т.д. № 315/2011г. на ВКС, І
т.о., което според Тълкувателно решение №
2/28.09.2011г. по тълк.д. № 2/2010г. на ОСГТК на ВКС е задължително за
съдилищата, съдът, разглеждащ установителния иск, следва да се произнесе за
отговорността за разноските в заповедното производство в зависимост от
резултата по спора, поради което следва да се приеме, че решението е допустимо
и в тази част.
По
делото е установено по безспорен начин, че ответницата е била за процесния
период собственик на процесния имот, както и че сградата, в която се намира
имотът, е топлоснабдена. В качеството й на собственик на топлоснабден имот,
ответницата е била за процесния период потребител на ТЕ по смисъла на чл. 153,
ал. 1 ЗЕ (обн. ДВ бр. 107/09.12.2003г.) в редакцията му преди изменението с ДВ
бр. 54/2012г. и по смисъла на § 1, т. 42 ДР ЗЕ (обн. ДВ бр. 107/09.12.2003г.,
отменен с ДВ бр. 54/2012г., но в сила към процесния период). Съгласно чл. 150,
ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
ДКЕВР. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ, Общите условия влизат
в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
приемане от потребителите. Общите условия на ищеца от 2008г. са публикувани (във вестник "Дневник", в брой от
14.01.2008г.) и са влезли в сила. Ето защо правилно първоинстанционният
съд е приел, че между страните са възникнали договорни правоотношения по
продажба на топлинна енергия за битови нужди, със съдържание по общите условия,
като отношенията им в процесния период се регулират от ЗЕ и Наредба № 16-334 от
06.04.2007г. за топлоснабдяването (обн. ДВ бр. 34 от 24.04.2007г.).
Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ, разпределението на топлинната енергия в сграда -
етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в чл. 139 - чл. 148 ЗЕ и в
подзаконовите актове по прилагането му. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление
на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ), като според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната
енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост при прилагане на
дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията
на топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл. 143, ал.
1 ЗЕ (в редакция ДВ бр. 74/2006г., в сила от 08.09.2006г.) топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация при въведена система за дялово разпределение
чрез индивидуални разпределители, се определя от лицето, извършващо дялово
разпределение на топлинната енергия в сградата съгласно методика по наредбата
по чл. 125, ал. 3 ЗЕ. Според ал. 3 на същия член, ТЕ, отдадена от сградна
инсталация, се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия
обем на отделните имоти по проект. Съгласно § 1, т. 38 ЗЕ, "отопляем обем
на имот" включва обема на всички собствени и/или ползвани от абоната
помещения и съответните припадащи се части от общите части на сградата,
предвидени за отопление по проект.
В случая етажните собственици в процесната сграда,
след взето решение на проведено на 24.09.2002г. общо събрание, са възложили
извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и
вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на третото
лице-помагач - “Т.С.” ЕООД. Съдът
намира за неоснователен довода на въззивника-ответник, че договорът с третото
лице помагач бил прекратен. Действително,
договорът е сключен за срок от пет години, с възможност за автоматично продължаване
за още една (т. 2.4). Съдът намира обаче, че с изтичане срока на договора
същият не се прекратява автоматично, само с факта на изтичане на срока.
Необходимо е и отправено предизвестие от страната, желаеща да прекрати
договора. И това е така, първо, предвид специфичния предмет на договора -
дялово разпределение на използваната топлинна енергия, и второ, предвид
уговореното (т. 2.4 и т. 7.2 от договора), че всяка от страните може да поиска
прекратяване на действието на договора само с писмено предизвестие, но не
по-малко от месец преди изтичане на текущия отчетен период. На следващо място,
съгласно чл. 139б ЗЕ (в редакция след изменението с ДВ бр. 74/2006г.),
потребителите в сграда етажна собственост избират лице, регистрирано по реда на
чл. 139а, за извършване на услугата дялово разпределение. Изборът по ал. 1 се
извършва въз основа на решение на потребителите на ТЕ в сградата етажна
собственост, взето на общо събрание на етажната собственост, свикано по реда на
ПУРНЕС (отм.), притежаващи най-малко две трети от собствеността в сградата. За
резултатите от избора потребителите уведомяват писмено топлопреносното
предприятие или доставчика на топлинна енергия. Това не е изпълнено от етажните
собственици на адреса на ответника, поради което и договорът с третото лице
помагач е продължил своето действие, като изпълнението по него е продължило от
двете страни по договора.
Въз основа на заключението на СТЕ съдът приема за
установено и обстоятелството, че средството за търговско измерване – общият
топломер в АС, е преминал през изискваните метрологични проверки.
Съдът намира за частично основателен довода на
ответницата, че ищецът не е доказал пълно и главно обема на доставената й ТЕ, и
по-конкретно ТЕ за отопление на имот. Вещото лице от СТЕ е основало
заключението си, че за ТЕ за отопление на имот се дължи сумата 3 541.80 лв., на
оспорените от ответницата дялови разпределения, като е посочило, че за двата
процесни периода сумите са начислени служебно, на база максимален специфичен
разход. Въпреки дадените му указания, ищецът не ангажира доказателства за
твърдението си, че разпределението е извършвано на база реален отчет на уредите
в имота на ответницата – документи за главен отчет, подписани от потребителя,
респ. протоколи за неосигурен достъп, съставени по реда на чл. 23 и чл. 24 от
Специалните условия към ОУ на договорите между „Т.С.” ЕАД и ФДР (л. 36 от
делото на СРС). Поради това съдът намира, че ищецът не е доказал реалното
количество доставена на ответницата ТЕ за отопление на имот. В тази връзка
неоснователен се явява и доводът в жалбата му, че неправилно СРС не признал за
дължима и сумата за доплащане в размер на 172.41 лв.
Що се отнася до ТЕ от сградна инсталация, съгласно
заключението на СТЕ сумите (общо 289.01 лв.) са правилно начислявани -
съобразно отопляемия обем на имота по проект, поради което се дължат от
потребителя. Ответницата нито е твърдяла, нито е доказала в имота да има
монтирани и надлежно пломбирани водомери за топла вода, поради което съдът
приема, че сумите за ТЕ за БГВ (общо 1 665.01 лв.) са правилно начислявани на база брой обитатели. Искът за
главницата е основателен до размер от 1 954.02 лв., а за разликата до пълния му предявен размер е недоказан и
като такъв – неоснователен.
Крайните
изводи на двете инстанции частично не съвпадат, поради което обжалваното
решение в частта, с която искът за главницата е уважен за разликата над 1 954.02 лв.
до 5 495.82 лв. следва да бъде отменено и вместо него
постановено друго, с което искът бъде отхвърлен и за тази част. Съответно
решението следва да бъде отменено и в частта му по иска за лихви, като съобразно
заключението на ССЕ и на основание чл. 162 ГПК въззивният съд приема, че
дължимите лихви за забава за периода 01.07.2009г. – 25.08.2011г. са в размер на
180.54 лв. Дължимите разноски за заповедното производство възлизат на 155.11 лв.
При
този изход, решението следва да бъде отменено и в частта, с която ответницата е
осъдена да заплати на ищеца разноски за първоинстанционното производство над 335.45
лв., а на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да й заплати
разноски за първоинстанционното производство в размер на още 376.07 лв. На
основание чл. 273 вр. чл. 78 ГПК въззивникът-ищец следва да бъде осъден да
заплати на въззивницата-ответница сумата 78.61 лв. - разноски за въззивното
производство съразмерно с уважената част.
Воден от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение
№ ІІ-55-161 от 30.08.2012г., постановено по гр.д. № 45937/2011г. на Софийски
районен съд, 55 състав в частите, с
които е признато за установено по искове с правно основание чл. 422 вр. чл.
415, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл.
86, ал. 1 ЗЗД, че М.С.Д., ЕГН **********, дължи на “Т.С.” ЕАД, ЕИК ********,
сумата над 1 954.02 лв. до 5 495.82 лв. - главница,
представляваща цена на доставена топлинна енергия в периода 01.05.2009г. –
30.04.2011г. в имот, находящ се в гр. С., ж.к. „Б.”, бл. **,
вх. *,
ап. **,
ведно със законната лихва от 12.09.2011г. до изплащане на вземането, сумата над 180.54 лв. до 507.78 лв.
– лихви за забава за периода 01.07.2009г. – 25.08.2011г., и сумата над 155.11 лв. до 436.27 лв. – разноски
за заповедното производство по гр.д. № 12967/2011г. на СРС, 90 състав, както и в частта, с която М.С.Д. е
осъдена да заплати на “Т.С.” ЕАД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за
първоинстанционното производство над 335.45
лв., И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените
от “Т.С.” ЕАД, ЕИК ********, против М.С.Д.,
ЕГН **********, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК
вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата 3 541.80
лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода 01.05.2009г. –
30.04.2011г. в имот, находящ се в гр. С., ж.к. „Б.”, бл. 17, вх. 1, ап. 41, и
иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 327.24 лв., представляваща
обезщетение за забава за периода 01.07.2009г. – 25.08.2011г., като недоказани и
неоснователни.
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ ІІ-55-161 от 30.08.2012г., постановено по гр.д. № 45937/2011г. на Софийски
районен съд, 55 състав в останалите му части.
ОСЪЖДА “Т.С.”
ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я.” №
**, да заплати на М.С.Д., ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от още
376.07 лв. (триста седемдесет и шест лева и 07 ст.), представляващи
разноски за първоинстанционното производство, както и сумата 78.61 лв. (седемдесет и осем лева и 61
ст.) – разноски за въззивното производство.
Настоящото
въззивно решение е постановено при участието на “Т.С.” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „П.Г. П.” №
*, като
трето лице помагач на страната на въззивника-ищец “Т.С.” ЕАД.
Решението
подлежи на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.