Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 08.06.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на осми юни през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛЕНА МАВРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
РАЙНА МАРТИНОВА
като разгледа докладваното от
съдия Григорова ч.гр.д. № 5234 по описа на съда за 2021 г., констатира
следното:
Производството е по реда на чл. 436 вр.
чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК.
Образувано е по жалба на „Ч.Е.Б.“ АД срещу
постановление на частен съдебен изпълнител рег. № 851 на Камарата на ЧСИ по
изп.д. № 20218510400512, с което е отказано намаляване на приетите разноски за
адвокатски хонорар от 400 лева и на пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
В жалбата си
длъжникът излага, че не дължи такси и разноски по ТТР към ЗЧСИ над сумата от
86.14 лева и над сумата от 200 лева адвокатски хонорар. Претендира разноски по
делото.
Ответникът по жалбата „С.У.“ ЕООД счита
жалбата за недопустима, евентуално - неоснователна.
Частният съдебен
изпълнител е депозирал мотиви, в които излага доводи за неоснователност на
жалбата. Приетите вземания били правилно определени, а таксите – начислени
съгласно ТТР към ЗЧСИ.
Съдът, след като обсъди доводите на
жалбоподателя и събраните по делото доказателства намира за установено
следното:
Изпълнително дело
№ 20218510400512 по описа на ЧСИ рег. № 851 на Камарата на ЧСИ е образувано по
молба на процесуалния представител на „С.У.“ ЕООД – адв.
В. С.. Към молбата е приложен изпълнителен лист от 14.01.2020 г., според който „Ч.Е.Б.“
АД е осъден да заплати на Й.И.Й., действаща като ЕТ „Й.-Й.Й.Й.“ сумата от 317.84 лева, представляваща съдебни разноски
в исковото производство.
Приложен е и
договор за цесия от 14.12.2019 г., с който Й.И.Й., действаща като ЕТ „Й.-Й.Й.Й.“ е прехвърлила вземането
си по изпълнителния лист за разноски срещу „Ч.Е.Б.“ АД на „С.У.“ ЕООД.
„С.У.“ ЕООД е
упълномощил Адвокатско съдружие „Б.Ф.“ за образуване на изпълнително дело и
процесуално представителство, защита и съдействие в изпълнителното производство
за събиране на вземането по изпълнителния лист от 14.01.2020 г., като според
споразумението от 25.02.2021 г. е уговорено възнаграждение в размер на 400
лева, платимо по банков път. Доказателства за извършеното плащане на
адвокатския хонорар от 400 лева са представени с молбата за образуване на
изпълнителното дело.
Взискателят е поискал и събиране на разноските за
издаване на изпълнителния лист – 5.91 лева.
На 26.02.2021 г.
съдебния изпълнител е съставил сметка за дължими суми: 20 лева за образуване на
изпълнително дело, 20 лева – за връчване на призовка до длъжника и 15 лева – за
налагане на запор.
На 01.03.2021 г. на
длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение за заплащане на сума на
обща стойност 891.45 лева, от които 317.84 лева присъдени разноски, 414.41 лева
разноски по изпълнителното дело и 159.20 лева такси по ТТР към ЗЧСИ.
Поканата е
получена от длъжника на 02.03.2021 г.
На 09.03.2021 г.
„Ч.Е.Б.“ АД е подал възражение срещу размера на приетото адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лева и срещу размера на начислените такси по ТТР
към ЗЧСИ. На същата дата съдебния изпълнител е постановил отказ да намали
сумите поради тяхната прекомерност.
Въпреки че липсва
съобщение до взискателя, на 16.03.2021 г. от процесуалния представител на
взискателя е постъпило становище за неоснователност на възражението на
взискателя.
На 18.03.2021 г.
на длъжника е изпратено съобщение за отказа да бъдат намалени адвокатското
възнаграждение и таксите по ТТР към ЗЧСИ, което е получено от адресата на 23.03.2021
г.
На същата дата е
изпратено и запорно съобщение до „УниКредит Булбанк“
АД за налагане на запор върху вземания по банкови сметки на „Ч.Е.Б.“ АД до
размера на сумата от 427.98 лева, от които 317.84 лева присъдени разноски и
110.14 лева такси и разноски в изпълнителното производство.
На 30.03.2021 г.
е съставена допълнителна сметка за сумата от 44.14 лева с ДДС , от които 38.14
лева такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ и 6 лева – за извършване на справка за
длъжника и неговото имущество.
На 31.03.2021 г. длъжникът
е подал жалба срещу отказа на съдебния изпълнител да намали приетите от него
разноски по изпълнителното дело.
При така
установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:
Жалбата е подадена от легитимирана страна в
срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния
изпълнител, поради което е процесуално допустима.
Настоящият
съдебен състав не приема доводите на взискателя, че правото на жалба е
преклудирано. Неправилно е прието, че срокът за обжалване тече от получаване на
поканата за доброволно изпълнение. В него са посочени приетите от съдебния
изпълнител такси и разноски. По свой почин съдебният изпълнител не може да
преценява прекомерност на адвокатското възнаграждение. В изпълнителното
производство важат общите правила за произнасяне по размера на приети разноски,
когато някоя от страните поиска преразглеждане на техния размер. Длъжникът е
упражнил правото си на възражение срещу техния размер. Едва след произнасяне на
съдебния изпълнител по основателността/неоснователността на това възражение, за
страните се поражда право на жалба срещу окончателните разноски, които
съдебният изпълнител приема за събиране в изпълнителното производство.
В случая жалбата
е подадена в двуседмичния срок от съобщаване на отказа таксите и разноските да
бъдат намалени, поради което е допустима.
По
основателността на жалбата съдът намира следното:
Според нормата на
чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения за образуване на изпълнително дело се дължат 200 лева, а за
процесуално представителство, защита и съдействие и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания до
1000 лв. – 200 лв., и за вземания над 1000 лв. – 1/2 от съответното
възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2 – 7. (чл. 10, т.
2 от Наредба № 1/2004 г.).
Адвокатското възнаграждение
следва да се присъди в минималния размер от 200 лева, тъй като след подаване на
молбата за образуване на изпълнително дело не са извършвани други действия,
налагащи процесуално представителство чрез защита и съдействие на взискателя и
насочени към събиране на вземането по изпълнителния лист. Още със съставената
на 26.02.2021 г. сметка съдебният изпълнител е събрал от взискателя сумата за
налагане на запор. Без значение е подадената на 01.03.2021 г. нова молба от
представителя на „С.У.“ ЕООД. Пропускът да се поиска налагане на запор по банкови
сметки на длъжника с молбата от 26.02.2021 г. е негов пропуск, който е изправил
с последваща молба. Тя обаче не материализира искане за ново изпълнително
действие, обусловено от обстоятелството, че първоначално посочените не са
послужили за събиране на вземането му. В този смисъл молбата не представлява
защита и съдействие, което да оправдава присъждане на допълнително адвокатско
възнаграждение в размерите по чл. 10, т. 2 от Наредба № 1/2004 г.
Делото не
представлява и фактическа и правна сложност. Необосновано е присъждане на
разноски в полза на взискателя в размер, по-висок от този за образуване на
изпълнителното производство – 200 лева.
Що се отнася до
таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ, тя се определя върху главницата по изпълнителния
лист – 317.84 лева. В случая съдебният изпълнител е съставил сметка за таксата
по т. 26 в размер на 31.78 лева без ДДС, 38.14 лева с ДДС и тя следва да бъде
събрана от длъжника в този размер. Към нея следва да се прибавят онези такси,
които са събрани за действително извършени изпълнителни действия и за които са
съставени сметки. В случая това са 66 лева с ДДС за образуване на изпълнително
дело, изпращане на призовка за доброволно изпълнение до длъжника и на запорно
съобщение до „УниКредит Булбанк“ АД.
Неоснователно е
възражението на жалбоподателя за недължимост на 15 лева за налагане на запор. Запорното съобщение е изпратено след като е изтекъл срока
за доброволно изпълнение на 16.03.2021 г. Сумата от 15 лева длъжникът не би
била възложена на длъжника в случай, че той бе платил в срока за доброволно
изпълнение.
Не се установява
от приложеното копие на изп.д. № 20218510400512 съдебният изпълнител да е
извършвал проучване на имущественото състояние на длъжника.
Общата стойност
на дължимите от „Ч.Е.Б.“ АД такси е 104.14 лева.
Разноски в
настоящото производство не се присъждат, съгласно практика на ВКС, обективирана
в определение № 489/17.10.2017 г. по ч.гр.д. № 3926/29017 г. на ІV г.о на ВКС и
определение № 933 от 17.09.2018 г. по ч.гр.д. № 2845/2018 г. на ІV г.о. на ВКС.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ разпореждане от 09.03.2021 г. на ЧСИ, рег. № 851
по изп.д. № 20218510400512, с което са приети разноски за адвокатско
възнаграждение в изпълнителното производство над сумата от 200 лева и такси и
разноски по ТТР към ЗЧСИ над сумата от 104.14 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на страните за присъждане
на разноски за производството.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.