М
О Т И В И по Присъда № 67/08.07.2020г., постановена по НЧХД № 681/2020г. по описа
на ЯРС:
Производството е образувано по тъжба на П.Я.П. от гр.Я.против
К.М.К. *** за престъпление по чл.130, ал.1 от НК.
Частен тъжител П. и нейния повереник
поддържат обвинението срещу подсъдимия и молят съда същия да бъде признат за
виновен по предявеното му обвинение и да му бъде наложено съответстващото
наказание.
Подсъдимият К.,
редовно призован, участва в съдебно заседание лично и с упълномощен защитник –
адвокат от АК-гр.Ямбол. Не се признава за виновен. Защитникът пледира за
признаване невиновността на подзащитният му, като
счита, че по делото не са събрани достатъчно доказателства, които да обусловят
осъдителна присъда.
Съдът,
след като извърши цялостна преценка на всички събрани по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
Частният тъжител П. и подсъдимия К. ***, като П.
обитава първия етаж, а К. втория.
На 14.07.2018 год.
сутринта, около 08:00 часа П. простирала дрехи на двора, а кученцето й лаело. В
този момент подсъдимия, който също на двора го замеря с чехъла си. П. прави
забележка на подсъдимия К. . Веднага
след това подсъдимият К. замахва и нанася удар с ръка в областта на лявата буза
на П.. В резултат на удара П. пада на земята , а подсъдимият К. се прибира в
къщата. На място пристигат служители на РУ – Ямбол, сред които свидетелите Д.И.
и Ж.Г.. П. е откарана в ЦСМП – Ямбол, където е прита в 10:22 часа. На същата дата в 12:57 часа е посетила и
съдебен лекар в гр. Сливен, където й е издадено съдебномедицинско удостоверение
№ *** год. за констатираните увреждания.
Видно от цитираното
СМУ № *** год. при прегледа на П. е констатирано кръвонасядане
и оток на тъканите в областта на лявата половина на лицето, контузия на гръдния
кош в ляво с болки в областта на лявата
половина на гръдния кош , контузия на лявата мишница с охлузвания на кожата,
болезнен оток на тъканите и кръвонасядания и болки с леко изразено кръвонасядане
в областта на задностраничната повърхност на лавото бедро.
От заключението на
назначената по делото съдебномедицинска експертиза се установява, че П. е
получила следните увреждания: контузия на лицето в неговата лява половина,
изразяваща се в зачервяване на кожата с болезненост; контузия на гръдния кош с
наличие на болезненост по лявата странична повърхност ; контузия на лявата
ръка с наличие по страничната повърхност
на мишничната й област , в нейната средна и долна
трета на дълбоки охлузвания на кожата ; кръвонасядане със синкав цвят и болезнен травматичен оток на меките тъкани
в областта на площ 10-15 см. ; контузия на левия крак с наличие по задно –
страничната част на бедрото в неговата средна трета на кръвонасядане
със синкаво-морав цвят с размери 4-5 см. и болезненост.
Описаните
увреждания са причинила на П.Я.П. временно разстройство на здравето, неопасно
за живота, т.е. разстройство на здравето ,
извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
Видно от приложената по делото справки за
съдимост подсъдимия е неосъждан към момента на извършване на деянието.
Възприетата от съда и изложена по-горе
фактическа обстановка се установява от разпитаните по делото свидетели К.Г. Д.
В., Д.И., Ж.Г., отчасти от обясненията
на подсъдимия К. и отчасти от показанията на свидетелите М. М. и Н.Й., от лист за преглед
на пациент № *** год. от заключението на съдебно-медицинската
експертиза и от приложените по делото
справки за съдимост и докладна записка от 14.07.2018 год.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите К.Г. , Д. В., Д.И., Ж.Г., Я.Я., както и
заключението на назначената по делото съдебно-медицинска експертиза.
Свидетелката К.Г. е съсед на П. и К..
Намирала се е в непосредствена близост до мястото и е видяла как подсъдимия К.
нанася удар с ръка в областта на главата на П., след което тя пада на земята и
се удря в циментовия трегер върху който
е издигната оградата. Свидетелката Г. не е заинтересована от изхода на
делото и показанията й отговарят на
изнесеното в тъжбата, както и констатираните телесни увреждания в СМУ № ***
год., заключението на съдебномедицинската експертиза. Свидетелката Д. В. е
жената, която е откарала частния тъжител за преглед при съдебния лекар в гр. Сливен. Същата има
преки впечатления от видимите телесни увреждания по П. и е забелязала синината по бузата и по ръката й , охлузването по крака.
Показанията й съответстват на приложената по делото медицинска документация.
При постановяване на присъдата съдът даде
вяра и на заключението на
назначената по делото съдебно-медицинска експертиза,
като обосновано и изготвено от компетентно вещо лице.
Падането на П. на земята е станало на страни
и на ляво, като увреждането е най-тежко
по страничната повърхност на лявата мишница. , което отговаря да е
получено при контакт с циментовия под. Уврежданията на лявата половина на
гръдния кош се дължи на силно притискане в тази част. Всички увреждания са от
лявата страна на пострадалата и са в резултат на падането.
В съдебномедицинското удостоверение и в
заключението на съдебномедицинската експертиза обаче няма увреждания на левия
лакът, което да обясни механизма на получаване на увреждането на контузията на
лицето в неговата лява половина, даден от подсъдимия К. и свидетелите М.и Й..
Начина на получаване на това увреждане - кръвонасядане и оток на тъканите
в областта на лявата половина на лицето съответства на показанията на свидетелката К.Г.
и на изнесеното в тъжбата от частния тъжител П..
Свидетелите Д.И. и Ж.Г. са полицейските
служители, които са се отзовали на подадения сигнал за възникналия инцидент на
ул. С.№ ***. Същите са посетили адреса , констатирали са телесни увреждания на П.
и са извикали екип на ЦСМП.
Съдът
кредитира показанията и на
свидетеля Я.Я., но същия не е очевидец на случилото
се тъй като дори от обясненията на подсъдимия К. става ясно, че от улицата по
която е вървял не се вижда мястото на
инцидента. Я. е видял само как подсъдимия и П. се прибират към жилищата си и
как свидетелят М. излиза от вратата. В показанията на свидетеля Я. обаче става
ясно, че инцидента действително е станал около 08:30 часа на 14.07.2018 год.
Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия К.
и показанията на свидетелите М. и Й. в частта им в която описват механизма на
получените телесни повреди от П.. Същите заявяват, че частния тъжител П. е замахнала да удари подсъдимия, но той се предпазил , като
при това положение ръката й се приплъзнала по
неговата , тялото й се е усукало, опитала се е да се хване за мрежата , но
паднала на лявата си страна, като при падането си ударила левия лакът в бетона
и с дланта си ударила лявата част на лицето. Обясненията на подсъдимия и
показанията на свидетелите в тази им част противоречат на показанията на
свидетелката К.Г., както и от приложената по делото медицинска документация.
Нито в съдебномедицинското удостоверение, нито в заключението на съдебномедицинската
експертиза е констатирано увреждане по лактите на П.П.. Обясненията на
подсъдимия К. в тази им част съдът приема за защитна теза, която не се подкрепя
от събраните по делото доказателства. Нещо повече, подсъдимия е изградил тази
теза веднага след като е нанесъл удара на П., като е казал на намиращата се там свидетелка К.
Т. „Тя ме удари първа“. Свидетелите М. и Й. са заинтересовани от изхода на
делото, тъй като подсъдимия К. е *** на М., а Й. е *** на св. М. Разминавания в
показанията на свидетелите М. и Й. има и относно присъствието на свидетелката К.Г..
Докато свидетелят М. заявява, че тя не е била на мястото на инцидента, то
свидетелката Й. заявява , че тя е била на двора.
Съдът
споделя доводите на защитника на подсъдимия, че в тъжбата е описан
погрешен час на инцидента, но в случая това разминаване е около час и не
нарушава по никакъв начин правото на подсъдимия да организира правилно защитата
си. Същия е наясно за кой случай се води делото , както и кога е станал той,
въпреки изминатия период от две години от датата на инцидента, до постановяване
на присъдата.
С оглед на така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
От всички събрани по делото доказателства по безспорен
и несъмнен начин се установява, че подсъдимият К.М.К. е осъществил както от
обективна, така и от субективна страна състава на престъплението по чл.130,
ал.1 от НК, тъй като на 14.07.2018 г., около 08.30 ч. в гр. Ямбол, на ул. С. ***, чрез
нанасяне на удар с ръка в лицето
на П.Я.П. й е причинил лека телесна повреда,
изразяваща се във временно разстройство
на здравето, неопасно за живота
Извършено е съставомерно
деяние по посочения текст от материалния наказателен закон на РБ.
От събраните по делото и кредитирани от съда доказателства –
писмени и гласни се установява,
че нанесения удар с ръка в лицето от
страна на подсъдимия К. е причинил на П.Я.П. на 14.07.2018
год.. лека телесна повреда, посочена изчерпателно по-горе,
изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота на
пострадалия, т.е. извън случаите по чл.128 и чл.129 от НК.
От субективна страна подсъдимия К. е действал с пряк умисъл. Същият ясно е съзнавал,
че чрез действията си пряко засяга телесната неприкосновеност на отделния
индивид, причинявайки телесни увреждания на П. и е искал и предвиждал
настъпване на разстройство на здравето Разбирал противоправния
характер на извършваното, както и общественоопасните
последици на същото, но въпреки това е искал настъпването им.
С оглед на гореизложеното, съдът счита, че
подсъдимият действително е осъществил както от обективна, така и от субективна
страна състава на престъплението по чл.130, ал.1 от НК, поради което бе признат за виновен по така повдигнатото им
обвинение.
Относно вида и размера на наложеното
наказание, съдът взе предвид следното:
За извършеното от подсъдимия престъпление законът предвижда наказание “лишаване от свобода”
до две години или пробация. Същия към момента на извършване на престъплението е с чисто съдебно минало
и по отношение на него не е прилагана разпоредбата на чл.78 А от НК и от деянието няма причинени
имуществени вреди. Поради това съдът
намира, че в настоящият случай са
налице условията на чл.78 А от
НК за освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание - “глоба”. При определяне
на размера на последната, съдът от една страна взе предвид , че деянието е извършено на място където няма
много хора, с ниската степен на обществена опасност
на личността на подсъдимия, дадените от него обяснения
с които до известна степен допринася за разкриване на обективната истина
по делото и му наложи глоба в минималния
предвиден от закона размер, а имено 1000лв.
Съдът намира, че така наложеното
административно наказание е необходимо и достатъчно за постигане
на целите на наказателната репресия и преди всичко счита, че
същото ще окаже предупредително, превъзпитателно и възпиращо въздействие както върху
подсъдимия, така и върху останалите членове на обществото.
При този изход на делото, тъй като подсъдимия
К. бе признат за виновен по обвинението по чл.130, ал.1 от НК, на осн. разпоредбата на чл.189, ал.3 от НПК, съдът го осъди да заплати на частния тъжител П. сума в
размер на 1232 лв., съставляваща направените от нея разноски по делото във
връзка с предявяването на частната тъжба, поддържането й и упълномощаването на
адвокат, и платени 200 лв. за еспертиза, както и
сумата от 111 лв. в приход на бюджета на съдебната власт , по сметка на ЯРС.
Причините за осъществяване на деянието от
подсъдимия са незачитане на установения в страната правов ред и телесната
неприкосновеност на личността.
Мотивиран от
изложеното съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: