№ 137
гр. Варна, 12.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
четиринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Весела Гълъбова
Членове:Светла В. Пенева
мл.с. Цвета Б. Борисова
при участието на секретаря Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от мл.с. Цвета Б. Борисова Въззивно гражданско
дело № 20243100501115 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
Образувано e по въззивна жалба от „Муасел“ ООД, ЕИК *********
против Решение № 936/20.03.2024г., постановено по гр.д. № 5569/2023г. по
описа на Районен съд Варна, с което „Муасел“ ООД е осъдено да заплати на
„Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК ********* на основание чл.79 и чл.86 от
ЗЗД сумата в размер на 2643,11 лв., представляваща главница за стойността на
незаплатени ел. енергия и мрежови услуги за обект с абонатен номер ***,
клиентски номер ***, находящ се в гр. Варна, бул. С. №40 прикл. МП, за
период на потребление от 01.08.2022 г. до 31.08.2022 г., ведно със законната
лихва върху посочената главница, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда - 04.05.23г. до окончателното изплащане на задължението,
сумата от 176 лв., представляваща мораторна лихва, начислена за периода от
24.09.2022г. до 04.05.2023г. Изложени са подробни оплаквания за
неправилност на атакувания акт. Според жалбоподателя правните изводи на
съда противоречат на събрания доказателствен материал. Сочи се, че
процесната фактура и дебитно известие са издадени на трето лице, поради
което липсват надлежно издадени счетоводни документи. Твърди се, че
1
електромерът не е отчитан регулярно, соченото количество ел.енергия не е
потребено от жалбоподателя и същото не е потребено за посочения от ищеца
период. Искането към въззивния съд е за отмяна на обжалвания акт.
Претендират се разноски.
Ответникът по жалбата „Енерго-Про Продажби“ АД заявява
становище за неоснователност на жалбата и иска потвърждаване на
обжалваното решение. Претендират се разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със
становищата на страните, окръжният съд приема следното:
Въззивната жалба е подадена в предвидения от закона срок от лице,
имащо право на жалба и е процесуално допустима. Разгледана по същество,
същата е неоснователна по следните съображения:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните основания в жалбата.
Настоящият състав намира обжалваното решение за валидно и
допустимо, поради което дължи произнасяне по същество на правния спор в
рамките на заявените във въззивната жалба доводи.
При въззивната проверка за нарушение на императивни
материалноправни норми при постановяването му и при проверка на неговата
правилност по изложените в жалбата оплаквания Варненски окръжен съд
намира следното:
Производството е образувано по искове с правна квалификация чл.79
и чл.86 от ЗЗД, предявени от „Енерго-Про Продажби“ АД срещу„Муасел“
ООД, с които се иска ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от
2643,11 лв., представляваща главница за стойността на незаплатени ел.
енергия и мрежови услуги за обект с абонатен номер ***, клиентски номер
***, находящ се в гр. Варна, бул. С. №40 прикл. МП, за период на потребление
от 01.08.2022 г. до 31.08.2022 г., за което е издадена фактура от 14.09.2022г.,
ведно със законната лихва върху посочената главница до окончателното
изплащане на задължението, сумата от 176 лв., представляваща мораторна
лихва, начислена за периода от 24.09.2022г. до 04.05.2023г.
Ответникът „Муасел“ ООД оспорва исковете, като счита същите за
2
неоснователни и моли за тяхното отхвърляне.
С постановеното по спора Решение № 936/20.03.2024г. по гр.д. №
5569/2023г. по описа на Районен съд Варна, първостепенният съд е приел
исковете за основателни.
Пред настоящата инстанция не се повдига спор относно установените
от РС обстоятелства, както следва:
Не се спори, че на 23.08.2022г. „Муасел“ ООД е подало заявление за
достъп и пренос на ел.енергия и е депозирано съгласие от „Строител“ ЕООД –
собственик на процесния имот, да бъде открита партида на ползвателя на
имота „Муасел“ ООД. Приложено е и копие от договор за наем на процесния
имот, сключен на 20.05.2022г.
По делото са представени дебитно известие № **********/14.09.2022г.,
Приложение А към фактура №**********/14.09.2022г.; справка за
потребление за последните 12/24/36м. към дата 05.04.2023г.; извлечение за
фактури към дата 04.04.2023г.; констативен протокол от 29.08.2022г. и
протокол от 18.04.2019г. за монтаж на електромер.
В хода на първоинстанционното производство е прието заключение на
изготвена СТЕ, от което се установява, че реално предоставената мощност за
обекта се изчислява на базата на тока на предпазителите в таблото. Те са били
63А, като изчисленията са 63А х 0,658 /трифазно захранване/ = 41,45 Kwh .
Това е максималната мощност, която може да бъде потребена. Затова е
избрана предоставена мощност - 40 Kw. За предоставената мощност за
отчетния период може да се съди по тази, която е записана в Заявление са
достъп и пренос на ел. енергия (стр. 15 от делото). И тя е 40 Kw. Захранването
на обекта на потребление е трифазно.
От допълнителното заключение по СТЕ се установява, че СТИ се отчита
ежемесечно по утвърден график. Датата, на която се извършва отчетът е първо
число на месеца. Като причина за липсата на отчет в справката е записано „без
достъп - обитаем". Без достъп е бил на: 21.04.2019 г., 30.09.2020 г., 02.01.2022
г., 01.05.2022 г., 30.08.2022 г., 02.01.2023 г. , 01.04.2023 г„ 01.07.2023 г. В
съдържанието на процесното дебитно известие се посочва, че същото се
отнася за задължения за мес. август 2022г. Предвид невъзможността за точно
отчитане и предоставяне за фактуриране на консумираните през съответния
месец количества ел. енергия, то действителният период, който е посочен в
3
дебитното известие, не отговаря на периода, през който са потребени
количествата ел. енергия. Както се посочи по-горе при отговора на въпрос №
1, през 2022г. неколкократно (над 3 пъти) отчетникът не е имал достъп до СТИ
би могъл да се наложи извод, че в процесното дебитно известие са включени и
количества ел. енергия, потребени в предишни месеци. СТИ е монтирано в
главно разпределително табло, което се намира в мазата на блока. През 2022 г.
отчетникът е имал достъп до СТИ на следните дати: 05.01.2022г. , 01.02.2022г.,
01.03.2022 г., 01.04.2022 г., 05.05.2022 г., 01.06.2022 г., 01.07.2022 г.,
01.08.2022г., 01.09.2022г., 30.09.2022г., 01.10.2022г., 01.11.2022 г., 02.12.2022 г.
През 2022г. отчетникът не е имал достъп до СТИ на следните дати: 02.01.2022
г., 01.05.2022г., 30.08.2022г. Видно от приложената към исковата молба
справка за потреблението, през последните 12/24/36 мес, са фактурирани
следните количества ел. енергия: За мес. май 2022г. - 1 808 кВтч; За мес. юни
2022г. -1 212 кВтч; За мес. юли 2022г. - 2 261 кВтч и За мес. август 2022г. - 6
571 кВтч. Фактурираните количества за мес. август 2022г. са около и над 3
пъти над тези, които са фактурирани за предходните месеци, считано от мес.
май 2022г. Отчетникът поставя код за аномалия „Без достъп - обитаем" в
случаите, когато имотът е обитаем, но в деня за отчет при посещението си на
адреса, не е имал достъп до СТИ. Видно от съдържанието на КП №
6235535/29.08.2022г., към посочената дата са записани показания на СТИ,
както следва: Нощна тарифа - 15 222, Дневна тарифа - 51 649 и Върхова
тарифа - 28 059. В справката с отчетените показания на дата 01.09.2022 г. са
нанесени следните показания: Нощна тарифа - 15 267, Дневна тарифа - 51 845
и Върхова тарифа - 28119. На 30.08.2022 г. отчетникът не е имал достъп до
СТИ, поради което и на дата 01.08.2022 г. и на 30.08.2022 г. в справката са
нанесени едни и същи показания, както следва: Нощна тарифа - 14 760,
Дневна тарифа - 49 612 и Върхова тарифа - 27 350. Показанията, нанесени в
справката към дата 30.08.2022 г., отговарят всъщност на дата 01.08.2022г., а
към дата 30.08.2022г. не разполагаме с показания, т.к. същите не са снети от
СТИ поради липсата на достъп до него. Относно нанесените показания в КП
от 29.08.2022г. и към дата 01.09.2022г. в справката същите са с натрупване и
както е логично - тези на 01.09.2022 г. са на по-голяма стойност спрямо тези
на 29.08.2022г. Видно от справката, се потвърждава, че на 30.08.2022г.
отчетникът не е имал достъп до СТИ. Прехвърлянето на партидата е
извършено по повод депозирано заявление за встъпване в договорни
4
отношения от страна на ответника „Муасел" ООД и на база съдържащите се
данни в КП № 6235535/29.08.2022г. и снетите количества ел. енергия от СТИ
на дата 01.09.2022г.
Прието е и заключение по ССчЕ, от което се установява, че по
процесния счетоводен документ ДИ № 03259789790/12.08.2022г., издаден за
периода от 01.08.2022г. до 31.08.2022г., са приложени правилните цени
съгласно тези, определени от КЕВР с Решение № Ц-19 от 01.07.2022г. Към
датата на проверката съществуват незаплатени задължения за ел. енергия и
мрежови услуги на стойност 2643,11 лв. за периода от 01.08.2022г.. -
31.08.2022г. и лихви за просрочие по процесната фактура. Неплатената
главницата към 01.02.2023г. и 09.02.2023г. е 2643,11 лв. Датата на депозиране
на заявлението по чл. 410 от ГПК в PC Варна е 09.02.2023г. Размерът на
мораторната лихва от деня, следващ датата на падежа - 09.02.2023г., е 99
,52лв. Размерът на мораторната лихва към 01.02.2023г. е 106,23 лв. След
проверка в счетоводството на ответника „Муасел" ООД се констатира, че
дружеството ответник не е регистрирано по ЗДДС. Фактурата не е
осчетоводена. Фактурата е издадена на дружеството „М.Г.'' ЕООД. По данни
от „Енерго про Продажби" партидата за периода от 01.07.2021г. до
31.08.2022г. се води на „М.Г." ЕООД.
От показанията на разпитания по делото свидетел О. П. се установява, че
в неговия район на отчетник попада бул. С. 40. На втория етаж има една
фирма, която му дава ключ за мазата. Електромерите са в мазата. Ако тази
фирма не работи, събота, неделя, празник или самата тя не работи него ден, не
може да ги отчете. Ако няма достъп до обекта, е възможно за месеца да не
бъде отчетен. Като го отчете, излиза фактически двойна сметка - за предния и
за този месец.
Спорен по делото е въпросът дали ответникът има качеството
потребител на ел.енергия, с оглед сключения от него договор за наем от
20.05.2022г. В тази връзка ВОС намира следното:
Според нормата на чл. 98а от ЗЕ, продажбата на електрическа
енергия от крайния снабдител на потребители се осъществява при публично
известни общи условия на оператора, които не е спорно между страните, че
обвързват ответната страна, без изрично писмено да са приети от нея.
Съгласно чл. 4, ал. 2 и, ал. 3 от Общите условия на дружеството
5
понятието "потребител на енергия за стопански нужди" е физическо или
юридическо лице, присъединено към електроразпределителната мрежа на
"Енерго Про Мрежи" АД, което купува ел. енергия за стопански нужди,
включително и лица на издръжка на държавния или общинския бюджет вкл.
възложителят, собственикът на сградата, в случаите на временно снабдяване с
ел. енергия, необходима за извършване на строителството, ремонт или
реконструкция.
Съгласно легалното определение на понятието "потребител на
енергийни услуги" дадено в § 41б, б. "б. " на ДР на ЗЕ, това е лице, което
купува електрическа енергия, а краен клиент по см. на § 27 б. "г" е клиент,
който купува електрическа енергия за собствено ползване. Съгласно т. 8 от
ПТЕЕ "мрежови услуги" са достъп, пренос и системно управление. Понятието
"достъп" е легално определено в § 1, т. 15 от ДР на ЗЕ като право за
използване на преносната мрежа и/или разпределителните мрежи за пренос на
електрическа енергия срещу заплащане на цена и при условия, определени с
наредба.
Не се спори между страните, че именно ответникът е ползвател на
процесния имот в качеството му на наемател. От тук следва, че същият е и
потребител на енергия за стопански нужди. Не се споделя възражението на
жалбоподателя за недължимост на претендираните суми, тъй като фактурата и
дебитното известие са издадени на „М.Г.“ ЕООД – собственик на процесния
обект. В случая не са представени доказателства за собствената изправност на
възззивника по задължението за писмено съобщаване пред "Енерго-Про
Продажби" АД на настъпилата промяна в идентифициращите данни в срока
по чл. 17, т. 3 вр. чл. 12 от ОУДПЕЕ. Съгласно чл. 17, т. 3 от обвързващите
страните ОУДПЕЕ потребителят е поел задължение да съобщава на "Енерго-
Про Продажби" АД в 30 дневен срок в писмена форма за всяка промяна в
данните относно постоянния си адрес и административния адрес на обекта на
потребление, снабдяван с ел. енергия, както и за промени свързани със
собствеността относно обекта, в който дружеството доставчик доставя ел.
енергия. Действително се установява, че на 23.08.2022г. „Муасел“ ООД е
подало заявление за достъп и пренос на ел.енергия и е депозирано съгласие от
„Строител“ ЕООД – собственик на процесния имот, да бъде открита партида
на ползвателя на имота „Муасел“ ООД. Това обаче не е сторено в предвидения
в закона 30-дневен срок, с оглед сключения договор за наем от 20.05.2022г.
6
Неоснователно е и възражението на жалбоподателя за недължимост на
процесните суми, доколкото соченото количество ел.енергия не е потребено от
него и същото не е потребено за посочения от ищеца период. Този извод
следва от приетите по делото експертни заключения.
На първо място, причината за липса на регулярен отчет в представената
справка е неосигуряването на достъп до СТИ. Следователно, макар
действителният период, който е посочен в дебитното известие, да не отговаря
на периода, през който са потребени количествата ел. енергия, същото се
дължи на невъзможността за точно отчитане и предоставяне за фактуриране
на консумираните през съответния месец количества ел. енергия, поради
неосигуряване на достъп. Това обаче не означава, че през периодите, в които
липсва отчитане, ел.енергия не е потребявана. Ето защо са и налице периоди,
чиито фактурирани количества ел.енергия са повече от тези, фактурирани за
други – при които е имало достъп до СТИ и е било възможен отчет. На
следващо място, от заключението по ССчЕ се установява, че по процесния
счетоводен документ ДИ № 03259789790/12.08.2022г., издаден за периода от
01.08.2022г. до 31.08.2022г., са приложени правилните цени съгласно тези,
определени от КЕВР с Решение № Ц-19 от 01.07.2022г.
С оглед гореизложеното, въззивната жалба следва да бъде оставена без
уважение, а първоинстанционното решение – да се потвърди.
Изходът на спора налага присъждане на разноски в полза на въззиваемата
страна. Съдът, като взе предвид направеното възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар и с оглед фактическата и правна сложност на делото,
намира, че претендираният размер от 708 лева с ДДС за процесуално
представителство на „Енерго-Про Продажби“ АД не е прекомерен и същият
следва да бъде заплатен от жалбоподателя.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 936/20.03.2024г., постановено по гр.д.
№ 5569/2023г. по описа на Районен съд Варна.
ОСЪЖДА „Муасел“ ООД, ЕИК ********* да заплати на “ЕНЕРГО-
ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК ********* сумата от 708 лева, представляваща
7
адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8