№ 8022
гр. София, 30.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20221110161577 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от
[***], ЕИК [***] срещу С. В. С., ЕГН **********, като собственик на топлоснабден имот,
находящ се в [***], с присъединен абонатен № [***], с искане да се признае за установено,
че ответника му дължи сумата от:
177,12 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
период от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва за период от 21.04.2022 г.
до изплащане на вземането;
37,41 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 15.09.2019 г. до
11.04.2022 г.;
21,65 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
период от 01.03.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва за период от 21.04.2022 г.
до изплащане на вземането и
4,98 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 01.05.2019 г. до
11.04.2022 г., за които суми има издадена заповед за изпълнение от 19.05.2022 г. по ч. гр.
дело № 21723/2022 г. по описа на СРС, 164-и състав.
В исковата молба ищецът [***], ЕИК [***], поддържа, че ответникът С. В. С., ЕГН
1
**********, в качеството му на собственик на топлоснабден имот, находящ се в [***], с
присъединен абонатен № [***], по смисъла на 153, ал.1 от ЗЕ се явява клиент на топлинна
енергия за битови нужди относно топлоснабдявания имот. Твърди се, че продажбата на
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия,
които имат характер на договор между топлопреносното предприятие и потребителя, а
именно одобрените ОУ, влезли в сила на 11.07.2016 г., за продажба на топлинна енергия от
[***] на потребители за битови нужди, които са в сила и съответно са относими към
процесния период. Поддържа, че с ОУ от 2016 г. е установено задължение за изплащане на
месечните задължения в определения за това 45- дневен срок, считано от изтичане на срока
за който се отнасят, като обезщетение за забава се начислява само по изготвените
изравнителни сметки. Твърди, че топлоснабденият имот се намирал в сграда-етажна
собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано от [***]
съобразно сключения между това дружество и сградата в етажна собственост, договор.
Правният интерес от предявените искове ищецът обосновава с подаденото от ответника
възражение по чл. 414 ГПК срещу издадената за посочените суми в негова полза заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК и с даденото указание от съда в разпореждане по ч. гр. дело №
21723/2022 г. по описа на СРС, 164-и състав. Претендира разноски.
Ищецът е представил писмените доказателства, с които разполага, като е заявил и
допълнителни доказателствени искания, в т.ч. за изслушване на съдебно-техническа
експертиза и съдебно-счетоводна експертиза, със заключенията по които вещите лица да
отговорят на поставени в исковата молба въпроси, касаещи топлоснабдяването и
заплащането на отоплителната услуга през процесния период. Приложено е за послужване
и ч. гр. дело № 21723/2022 г. по описа на СРС, 164-и състав, по което е била издадена в
полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за
процесните суми.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът С. В. С., ЕГН **********, не депозира отговор на
исковата молба. На същата е бил назначен на разноски на ищеца особен представител, в
лицето на адв. К. от САК, която не е подала отговор в оставащия срок за отговор по чл.131
от ГПК. В съдебно заседание, ответника се явява лично и с адв. К., като оспорват исковете
по основание и размер, евентуално ако съдът уважи същите, претендират основателност на
иска за ТЕ до размер от 57,14 лв., равняващ се на 15 % дела на разхода на топлинната
енергия, свързан с топлоотдаването от главните линии на общите сградни инсталации,
съобразно уговореното в Договора сключен между ФДР и СЕС, в която се намира процесния
топлоснабден имот. До този размер ответника признава иска.
Третото лице-помагач на страната на ищеца [***] заявява становище за основателност
на исковете, като представя доказателства за извършеното дялово разпределение в имота
през процесния отоплителен период.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
2
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:
Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Съгласно §1, т.2а от ДР на
ЗЕ /в редакцията му към 17.07.2012 г. относима към процесния период/ битов клиент е
този, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара
за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови
нужди, а потребител на енергия или природен газ за битови нужди е физическо лице,
собственик или ползвател на имота, което използва ел. или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за
домакинството си.
От представените по делото писмени доказателства в тяхната съвкупност, както и от
изричното признание на този факт, ответника С. С. се явява единствен собственик на
процесния топлоснабден имот, представляващ [***], с аб. № [***]. От представените от
ФДР талони за отчет /2 бр./ относими към периода от 01.05.2018 до 30.04.2019 г. и от
01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., неоспорени от ответника и носещи нейн подпис за клиент, се
установява, че в апартамента на ответника С. действително не се използва ТЕ за отопление
и подгряване на топла вода, като единственото потребление се изразява в начисляваната
„сградна инсталация“. От заключението на СТЕ се установява, че СЕС в [***] е с намалено
потребление за отопление на имот, като от 461.711 кВт проектна мощност, през процесния
отоплителен период, за първия сезон 2018/2019 г. инсталираната мощност на отоплителните
тела е 287.688 кВт, а за втория отоплителен сезон в периода, от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г.
– 281.538 кВт. От обясненията на в.л. изпълнило СТЕ е видно още, че при намаляване на
потреблението за отопление (демонтаж на радитори) инсталацията действа неефективно и
процента на ТЕ за сградна инсталация се повишава като процент спрямо количеството
енергия за отопление. Процентите за сградна инсталация от общото количество ТЕ за
отопление в ЕС за периода от м.11.2018 г. до м.04.2019 г. /т.е. за отоплителния сезон/ е 45.40
%, а за периода от м.11.2019 г. до м.04.2020 г., съответно е 47,9 %, което не надвишава
нормативно установените максимални размери от не повече от 50 %. В съдебно заседание,
в.л. К. допълни, че „това е сграда, в която голяма част от живущите са изключили
отоплението си, но не са го сторили всички, поради което натрупаната ТЕ по общия
топломер се преразпределя към всички живущи и по този начин се увеличава процента на
сградна инсталация, който вече не е посочения в договора такъв от 15 %, а много по-висок.
По делото няма спор, че за процесния отоплителен период от 01.05.2018 г. до
30.04.2020 г. потребител на ТЕ, респ. клиент на [***], се явява именно ответника С. С., в
качеството й на единствен собственик на апартамент [***], находящ се в [***].
Предвид горното, съдът приема, че в периода между 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г.
ответницата С. С., като собственик на имот в СЕС, присъединен към абонатна станция има
качеството на клиент на дружеството – доставчик на топлинна енергия, респ. същата е
потребител на доставеното количество топлоенергия до имота.
3
От приложените по делото писмени доказателства – извлечения от сметки, протокол
от ОС на ЕС от 18.05.2002 г. и сключения Договор № 2742 от 02.08. 2008г., дялово
разпределение за процесния период, главен отчет /всички те неоспорени от ответника/ както
и от заключението на СТЕ, се установява, че в апартамент [***] е начислявана топлинна
енергия през целия отоплителен период /2018-2020 г./, единствено за сградна инсталация,
като разпределението й е извършвано съгласно зависимост, описана в Приложение към
чл.61, ал.1, т.6.1.1. на Наредба № 16-334 от 2007 г. за топлоснабдяването, като за
апартамента на ответника „сградна инсталация“ е разпределяна в зависимост от пълния
отопляем обем на апартамента от 88 куб. м.и този на ЕС – 7617 куб.м.
От заключението на СТЕ се установява още, че за целия период от м.05.2018 г. до
м.04.2020 г., [***] ежемесечно е извършвала отчети на общия топломер в АС, който е от
търговски тип, преминал е задължителния метрологичен контрол, съгласно Наредбата и са
отчислявани технологични разходи за сметка на ищеца, изчислявани, съгласно зависимост,
която включва данни за съоръженията в АС от производителя, температури на
топлоносителя – подаваща и връщаща, температура на почвата, измерена на дълбочина 125
см. и броя работни часове на АС. Както и вещото лице по СТЕ е установило, дяловото
разпределение за периода е извършвано от ФДР [***]. За абоната са представени 2 бр.
редовни отчета, от 03.05.2019 г. и 13.06.2020 г., подписани от абоната. Въз основа именно на
отчетеното от ФДР, изравнителната сума за целия период за процесния апартамент [***]
възлиза на -3,51 лв., която сума е за получаване от абоната.
Страните по делото не спорят, а от представените по делото писмени доказателства, в
т.ч. извлечение от сметки за аб. № [***], представените от ответника и издадени от третото
лице-помагач индивидуални справки и главен отчет, вкл. заключението на СТЕ, прието без
възражения от страните, се установява, че сградата в режим на ЕС, находяща се на горния
адрес в гр. София, [***], в която се намира и процесния апартамент [***], е непрекъснато
топлоснабдена през целия процесен период.
От приетата по делото СТЕ се установява също, че за процесния отоплителен период
общата сума за ТЕ, прогнозно фактурирана е 180,63 лв., от която сума 180,63лв. за
отопление на имота и сградна инсталация и 0,00 лв. е за БГВ, а след съответно
изравняването, извършено от [***] изравнителната сума е с - 3,51 лв. /т.е. за получаване от
абоната/ доплащане, а реално потребената ТЕ за процесния период от 01.05.2018 г. до
30.04.2020 г. възлиза на 177,12 лв. Неоснователно се явява възражението на ответника, че
аритметичния сбор на сумите по издадените от ФДР 2 бр. изравнителни сметки бил 147 лв.,
а не както се претендира от ищеца 177,12 лв., доколкото сумите които ответника събира са
посочени без ДДС, а при начисляването на 20 % ДДС се получава именно сумата, която
ищеца е фактурирал в общите фактури и претендира в производството за плащане.
Доколкото възраженията на ответника по отношение на размера на иска касаят единствено
претендирана грешка в изчисленията, която както се посочи по-горе не се установява по
делото, съдът не е допуснал и не е изслушана в производството ССчЕ. Такава не е
необходима, тъй като ответника не твърди да е извършвал плащания на процесните суми, а
4
посочената от него аритметична грешка не се установява при прегледа на приетите писмени
доказателства /изравнителни сметки, главни отчети/, а и от приетото без възражения,
заключение на СТЕ. Ето защо съдът приема, че цялата претендирана от ищеца сума е
дължима към датата на подаване на заявлението в съда, тъй като няма плащане на суми от
абоната, относими към периода.
Предвид изложеното по-горе и от приетите доказателства, в тяхната съвкупност,
настоящият съдебен състав приема, че по делото се установяват безспорно, въведените от
ищеца с ИМ твърдения, че ответника С. С., в качеството си на собственик на
топлоснабдения имот – апартамент [***], находящ се на посочения по-горе адрес в гр.
София да е потребител на доставяната до имота й топлинна енергия. Предвид разп. на
чл.149, ал.1, т.6 и чл.150 от ЗЕ, ответника С., като собственик топлоснабдения имот, е
обвързана по силата на закона от облигационни отношения по Договор за продажба на
топлинна енергия при Общи условия с ищцовото дружество /актуалните такива относими
към процесния период са тези, приети с Решение по Протокол № 7/23.10.2014 г. на Съвета
на директорите на [***] и одобрени с Решение № ОУ-01/27.06.2016 г. на КЕВР, приложени
по делото/ досежно доставяната до собствения й имот топлинна енергия, без да е
необходимо нарочно изявление от нейна страна, че желае да закупува доставяната в имота й
от ищеца [***], топлинна енергия. Без значение за валидното възникване на облигацията по
договор за доставка на топлинна енергия са качествените параметри на реално доставяната
такава. Доколкото закона обвързва качеството ползвател на топлинна енергия с
притежаваните вещни права върху топлоснабдения имот, то и отговорността на ответника за
задължения за цена на доставена до имота му топлинна енергия във връзка с чл. 150 от ЗЕ
следва да е съответна на участието му в собствеността, т.е. доколкото се установява имота
да е в изключителна собственост на ответника С., то именно посочения от ищеца, ответник
ще следва да отговаря за дължимата цена за доставената до имота топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни ОУ, редложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от КЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответника и без приемането им.
Съгласно чл. 150, ал. 3 от ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия,
клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно
предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се
установява, а и не се твърди С. С. да се е възползвала от правото си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ.
Предвид изложеното, съдът приема, че между страните за процесния период е
действал валиден Договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни ОУ.
От събраните по делото писмени доказателства съдът приема за установено, че при
спазване на чл. 125, чл.139 и чл.141 от ЗЕ, на ответника на горепосочения адрес е доставяна
топлинна енергия при дялово разпределение в сграда в режим на етажна собственост, при
отчитане и заплащане на потребената топлинна енергия на месечни вноски, определени по
5
прогнозна консумация и съгласно зависимост определена в Приложение към чл.61., ал.1, т.1
на Наредба № 16-334/2007 г. за топлоснабдяването и Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020 г. за
топлоснабдяването. От третото лице-помагач са приети като доказателства 2 бр. редовни
отчети, подписани от абоната/клиента, приети като неоспорени от ответника. От тези
доказателства, в т.ч. от кредитираната СТЕ, съдът приема, че по делото безспорно се
установява, че в имота на ответника е потребявана ТЕ единствено от начислената „сградна
инсталация“, в установения и посочен по-горе размер.
Съгласно чл. 143 от ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация при
въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални разпределители, се определя
от лицето, извършващо дялово разпределение на топлинната енергия в сградата съгласно
Методика по Наредбата за топлоснабдяването. При анализ на приетите доказателства, съдът
приема, че начислените при ищеца количества потребена от ответника топлинна енергия /по
показанията на уредите до 30.04.2020 г. са съответни на отчетената от измервателните
уреди и разпределена от ТЛП при спазване поднормативната уредба. Не се установи по
делото да са правени рекламации от ответника, във връзка с отразеното по изравнителните
сметки количество на топлинната енергия, доставена за процесния период от време, като
именно показанията по последните сметки /отразени в приетите по делото Индивидуални
справки за използвана топлинна енергия на л.96,97/ са послужили за определяне на
количествата топлинна енергия, за които на ответника С. С. са начислени сметките за
процесния период. Видно от приетите индивидуални справки за отопление и топла вода,
през двата отоплителни сезона, се установява, че ответника има да получава 3,51 лв.
Дължимата от ответника сума се дължи от доставената ТЕ за отопление и сградна
инсталация, като начисленото количество отговаря на реално потребеното.
От приложените по делото съобщения към общите фактури /на л.21-23 от делото/ се
установява, че данните от дяловото разпределение са коректно отчетени във фактурите, вкл.
и данните от изравнителните сметки.
С оглед изложеното, съдът приема, че претендираните за плащане суми от ответника
са правилно изчислени, отговарят на доставеното и реално потребено количество ТЕ, като
стойността на ТЕ е в съответствие с одобрените от КЕВР за периода цени на ТЕ.
В производството няма заявено своевременно възражение за давност от ответника,
поради което съдът не следва да разглежда такова за евентуално погасяване на част от
вземането на ищеца по давност.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Предвид чл. 150 от ЗЕ отношенията по повод продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие и потребителя на същата се уреждат от публично известни
Общи условия. Предвид липсата на данни по делото за възражение от ответника по чл. 150,
ал. 3 ЗЕ съдът намира, приетите от [***] и одобрени от комисията /през м.06.2016 г./ Общи
условия за процесния период да са обвързващи и за ответника С. С.. С разпоредбата на чл.
33, ал.2 от същите се определя срок за заплащане на дължимата от купувача месечна цена на
6
доставената топлинна енергия – 45 дни след изтичане на периода, за който се отнасят.
Съгласно чл.33, ал.4 от ОУ продавачът начислява обезщетение за забава в размер на
законната лихва, само за задълженията по чл.32, ал.2, ако не са заплатени в срока по ал.2.
В този смисъл и на основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД, считано от деня следващ последния
ден от горния срок купувачът на топлинна енергия изпада в забава за изпълнение на
задължението си за заплащане на цената на доставената му топлинна енергия и дължи
обезщетение в размерите по чл. 86 ЗЗД. Доколкото съдът приема за безспорно, че
ответницата е изпаднала в забава по отношение на претендираната за плащане от ищеца
главница за ТЕ, а и самата ответница не твърди да е плащала задълженията си през
процесния период, размерът на обезщетението за забава възлиза на претендирания от ищеца
размер, установен и посредством приетото без възражения заключение по ССчЕ. Така
размерът на мораторната лихва върху установената като дължима главница за ТЕ от общо
177,12 лв. изчислена за претендирания от ищеца по ИМ период от 15.09.2019 г. до
11.04.2022 г., възлиза на сумата от 37,41 лв., до който размер предявения иск ще следва да
се уважи. Същият е установен и от съда, по реда на чл.162 от ГПК, посредством онлайн
лихвен калкулатор.
По иска за главница и мораторна лихва върху таксата за дялово разпределение:
От приетите по делото доказателства, касаещи дяловото разпределение в имота, както
и от заключението на СТЕ, се установява, че в апартамента, собственост на С. С. е
извършвана дейност по топлинно счетоводство, като абоната е предоставял ежегодно
достъп до имота за реален отчет на индивидуалните уреди за доставеното и изразходвано
количество ТЕ за отопление и топла вода, което е удостоверено в приетите по делото
Протоколи за отчет на уредите.
От приетата по делото справка /неоспорена от ответника/ отразяваща извлечението
от сметката за аб. № [***] се установява, че фактурираната и незаплатена цена на
извършваната услуга по дялово разпределение от ФДР за периода от м.03.2019 г. до
м.04.2020 г. възлиза на сумата от 21,65 лв. /за различните месеци, фактурираната цена е
между 1,49 лв. и 1,74 лв./м./. По делото няма своевременно заявено възражение от ответника
за погасяване на част от вземането на ищеца по давност, като съдът не следва да разглежда
такова.
Следователно, предявения иск за главницата за ДР, дължима за периода от м.03.2019 г.
до м.04.2020 г. в размер на 21,65 лв., като основателен и доказан, ще следва да се уважи
изцяло в предявения размер.
Ответницата С. не твърди, и не представя доказателства за плащане на дължимата
сума, поради което предявения иск за цената на услугата „дялово разпределение“ която
същата не е заплатила в срок следва да бъде уважен, в посочения по-горе размер от 21,65
лв., какъвто е и претендирания от ищеца.
Съгласно чл. 36 от ОУ на ищеца, клиентите заплащат цена за услугата „дялово
разпределение“, извършвана от избран от клиента Търговец /ФДР/, като стойността й се
7
формира от цената за обслужване на партидата на клиента, вкл. изготвянето на
изравнителните сметки и цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на
уредите в имота на Клиента, за отчитате на уредите за дялово разпределение извън
обявените от търговеца дати, се заплаща допълнителна цена, по ценоразпис определен от
Продавача. Редът и начина на заплащане на услугата дялово разпределение се определя от
продавача, съгласувано с търговците извършващи услугата.
По делото няма доказателства какъв е установения ред и начин на заплащане на
услугата по ДР, нито в какъв срок се дължи ежемесечната такса за нея. Следователно, за
изпадане в забава на длъжника, кредитора следва да е отправил нарочна покана. По делото
няма доказателства за отправена такава към ответника, поради което съдът приема, че иска
за обезщетение за забава, дължимо върху главницата за ДР /в претендиран размер от 21,65
лв./ за периода от 01.05.2019 г. до 11.04.2022 г. и в размер от 4, 98 лв., следва да се отхвърли
изцяло като недоказан.
В заключение и на база приетите, и обсъдени по-горе доказателства, общата дължима
сума от ответницата С. В. С., след приспадане на неоснователно претендираните суми,
възлиза на 236,18 лв., от която сума 177,12 лв. съставляваща дължима главница за ТЕ за
периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г .; 37,41лв. - дължима мораторна лихва върху
главницата за ТЕ за претендирания период от 15.09.2019 г. до 11.04.2022 г . и 21,65 лв.
съставляваща дължимата главница за дялово разпределение за периода от м.3.2019 г. до
м.04.2020 г. Искът за мораторна лихва върху главницата за ДР в размер на 4,98 лв., като
недоказан подлежи на отхвърляне.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски имат и двете страни. Ищецът на осн.
чл.78, ал.1 от ГПК, съответно на уважената част от исковете му, а ответника, на осн. чл.78,
ал.3 от ГПК, съобразно с отхвърлената част от исковете.
Ответникът е представляван от назначен от съда служебен защитник, осъществяващ
безплатна за ответника правна помощ и съдействие, поради което не му се следват съдебни
разноски за адвокатско възнаграждение, а няма данни за извършени други такива.
По делото има приложени доказателства за извършени съдебни разноски от страна на
ищеца в общ размер на 225,00 лв., от която сума 75,00 лв. довнесена държавна такса и
150,00 лв. – депозит за експертиза. С оглед факта, че е представляван в производството от
юрисконсулт на осн. чл.78, ал.8 от ГПК ищеца претендира и му се следва и юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определя в минимален размер /с оглед липсата на фактическа
и правна сложност на делото/, т.е. сума от 100,00 лв. Така общия размер на съдебните
разноски на ищеца в настоящото исково производство възлиза на 325,00 лв., от които
съобразно с уважената част от исковете, в тежест на ответницата ще следва да се възложат
разноски до размер от 318,29 лв.
Съгласно задължителните указания на ВКС, дадени с т. 12 от Тълкувателно решение
№ 4 от 18.06.2014г., постановено по тълк.д. № 4/2013г. ОСГТК, съдът, който разглежда
8
иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство.
Съобразно с изхода на делото, в полза на ищеца ще следва да се признаят и разноски
от заповедното производство до размер от 73,45 лв.
Така мотивиран съдът на осн. чл.235, ал.1 от ГПК
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявените искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ, че С. В. С., ЕГН **********, в
качеството му на собственик на топлоснабден имот, находящ се в [***], с присъединен
абонатен № [***] е потребител на топлинна енергия за този имот и дължи на „[***]“ ЕАД,
ЕИК [***], сумите от общо 198,77 лв., от която сума:
177,12 лв. представляваща дължима главница за ТЕ доставяна до топлоснабден имот –
Апартамент [***], находящ се в [***], с присъединен абонатен № [***], в периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., а
21,65 лв. представляваща дължимата главница за дялово разпределение, извършвана в
периода от м.3.2019 г. до м.04.2020 г.,
за част от които вземания по ч.гр.д. № 21723/22г. по описа на СРС, 164-и състав на
19.05.2022г. е издадена заповед по чл. 410 ГПК.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявените искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че С. В. С., ЕГН **********, в качеството му на
собственик на топлоснабден имот, находящ се в [***], с присъединен абонатен № [***]
дължи на [***], ЕИК [***], сумата от:
37,41 лв. - представляваща дължима мораторна лихва върху главницата за ТЕ за
претендирания период от 15.09.2019 г. до 11.04.2022 г . като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от
4,98 лв. представляваща обезщетение за забава върху главницата за ДР, дължимо за периода
от 01.05.2019 г. до 11.04.2022 г., като НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, С. В. С., ЕГН ********** да заплати на
[***], ЕИК [***] сумата от 318,29 лв., представляваща съдебни разноски в настоящото
исково производство, както и 73,45 лв., представляваща разноските в заповедното
производство по ч.гр.д. № 21723/2022 г. по описа на СРС.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца –
[***], с ЕИК [***] със седалище в [***].
9
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните, чрез връчване на препис от същото.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10