№ 1050
гр. Варна , 11.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в публично заседание на двадесет
и осми май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно гражданско дело
№ 20213100500840 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по
въззивна жалба вх. № 284045/24.11.2020 г. на ОРЛ. Д. ГР., ЕГН **********,
с местожителство в ******* срещу Решение № 260993/02.11.2020 г.,
поправено с Решение № 260632/23.02.2021 г., постановени по гр.д. №
6378/2020 г. по описа на ВРС, XXIV с.,, с което е отхвърлен иск за приемане
за установено, че не дължи на „МАКРОАДВАНС“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Г. С. Раковски“, № 147, ап.
14, сумата 10649.16 лв., главница по договор за потребителски кредит от
19.06.2008 г., сключен между с „АЛФА БАНК“ А.Е., чрез „АЛФА БАНК –
КЛОН БЪЛГАРИЯ“ КЧТ, ведно със законната лихва от датата на депозиране
на заявлението по чл. 417 ГПК – 04.05.2010 г. до окончателното изплащане;
сумата 1602.50 лв., просрочена лихва върху редовна главница за периода
23.11.2008 г. - 14.03.2010 г.; сумата 25.96 лв., наказателна лихва върху
просрочена главница за периода 23.12.2008 г. - 14.03.2010 г., както и
сторените съдебно – деловодни разноски възлизащи на 495.55 лв., за които е
издадена Заповед по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 6394/2010
г., на ВРС, XXXIV с., и е образувано изп. д. № 20108070400210, по описа на
ЧСИ рег. № 807, на осн. чл. 439 ГПК. Претендира разноски.
1
Въззивникът излага, че първоинстанционното решение е неправилно и
незаконосъобразно. Счита за неправилен извода на ВРС, че в конкретния
случай приложение намира ППВС № 3/1980 г. и до отмяната му на 26.05.2015
г. с ТР № 2/2013 г., на ОСГТК на ВКС давност в изпълнителния процес не е
текла. Счита, че дори да се възприеме тезата, че ТР започва да се прилага от
момента на обявяването му, то отново е налице погасяване на правото на
принудително изпълнение и погасяване на цялото вземане по давност. Излага
доводи в подкрепа на горното, както и хронология на действията в
изпълнителното производство. По същество отправя искане за отмяна на
атакуваното решение и уважаване на предявения иск. В с.з. чрез процесуален
представител поддържа въззивната жалба.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззивникът „МАКРОАДВАНС“ АД,
ЕИК *********, депозира отговор, с който оспорва въззивната жалба като
неоснователна. От своя страна излага тълкуване на правната уредба по
давността и приложението на постановеното ТР № 2/2013 г., на ОСГТК на
ВКС Счита, че перемция в конкретния случай не е настъпила и това правилно
е установено от първоинстанционния съд. Излага хронология на действията
по изпълнителното производство. В заключение сочи, че безспорният между
страните срок на давността – 5 години, не е изтекъл, поради многократното й
прекъсване. В с.з. не изпраща представител, поддържа отговора в писмено
становище.
Варненски Окръжен Съд по предмета на спора, съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявен от ОРЛ. Д. ГР.,
ЕГН ********** иск с правно основание чл. 439 ГПК за приемане за
установено, че не дължи на „Макроадванс” АД ЕИК ********* (частен
правоприемник на „Алфа Банк“ АД) сумите: - 10649.16 лв., представляваща
главница по договор за потребителски кредит от 19.06.2008 г.; - 1602.50 лв.,
представляваща просрочена лихва върху редовна главница за периода
23.11.2008 г. - 14.03.2010 г., - 25.96 лв., представляваща наказателна лихва
върху просрочена главница за периода 23.12.2008 г. - 14.03.2010 г., ведно със
законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на
заявлението в съда - 04.05.2010 г. до окончателното й изплащане, сумата
245.55 лв., държавна такса и сумата 250.00 лв., адв. възнаграждение, за които
2
суми е била издадена заповед и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 6394/2010 г.
на ВРС, XXXIV с. и е било образувано изп. дело № 210/2010 г., по описа на
ЧСИ, рег. № 807.
Ищeцът твърди, че процесните суми са предмет на издаден в полза на
„Алфа Банк“ АД изпълнителен лист по влязла в сила заповед по ч.гр.д. №
6394/2010 г., на ВРС, XXXIV с. Сочи, че с молба от 22.06.2010 г. за
вземанията било образувано изп. дело № 210/2010 г., на ЧСИ рег. № 807 като
в хода на изпълнението, в резултат на прехвърляне на вземанията, като
взискател е конституиран ответника. Сочи, че на 13.08.2010 г. взискателя е
поискал извършване на опис и оценка на движимите вещи на длъжника като
след тази дата други изпълнителни действия в продължение на 2-години не са
извършвали, поради което и на 13.08.2012 г. производството е било
прекратено по силата на закона. Счита, че след изтичането на още 3 години, а
именно на 13.08.2015 г. възможността на ответника да събира вземането по
принудителен ред и била погасена по давност.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира писмен отговор, в който
оспорва предявения иск като неоснователен. Твърди, че в хода на
образуваното изпълнително производство, както по молба на първоначалния
взискател, така и по молба на частния правоприемник, са предприемани
изпълнителни действия, които многократно са прекъсвали теченето на
давностния срок. Излага, че давността е била спряна, съобразно ППВС №
3/1980 г., действало до неговата отмяна на 26.06.2015 г., а след тази дата е
започнал да тече нов петгодишен срок, който към момента на предявяване на
иска не е изтекъл, поради което предявения иск подлежи на отхвърляне.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и
отговора, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:
Не е било предмет на спор между страните, че в полза на „АЛФА
БАНК“ А.Е., чрез „АЛФА БАНКА – КЛОН БЪЛГАРИЯ“ КЧТ по ч.гр.д. №
6394/2010 г., на ВРС, е издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист срещу О.Г., за заплащане на сумата 10649.16 лв.,
представляваща главница по договор за потребителски кредит от 19.06.2008
г.; - 1602.50 лв., представляваща просрочена лихва върху редовна главница за
3
периода 23.11.2008 г. - 14.03.2010 г., - 25.96 лв., представляваща наказателна
лихва върху просрочена главница за периода 23.12.2008 г. - 14.03.2010 г.,
ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на
заявлението в съда - 04.05.2010 г. до окончателното й изплащане, сумата
245.55 лв., държавна такса и сумата 250.00 лв., адв. възнаграждение
От материалите по приложената преписка от изп.д. № 210/2010 г., на
ЧСИ, рег. № 807 се установява, че същото е образувано на 22.06.2010 г. по
молба на „АЛФА БАНК“ А.Е., чрез „АЛФА БАНКА – КЛОН БЪЛГАРИЯ“
КЧТ. С молбата взискателят е възложил на ЧСИ служебното предприемане на
всички действия по принудителното изпълнение.
Установява се следната хронология на извършените по изпълнителното
дело действия:
След образуване на изпълнителното дело е извършено проучване на
имущественото състояние на длъжника. В резултат на справките е
установено, че ищецът притежава л.а. „Мерцедес“.
На 05.08.2010 г. е изпратено съобщение до Началника на Сектор „ПП“
при ОДП – Варна, за налагане на запор върху собствения на длъжника лек
автомобил, наложен на 13.08.2010 г.
На 23.08.2010 г. на вписания в НБД постоянен и настоящ адрес на
ищеца е изпратена покана за доброволно изпълнение, придружена с препис от
издадената Заповед по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист. На посочения адрес
на 09.09.2010 г. е залепено уведомление по чл. 47 ГПК. С изтичането на срока
за възражение по чл. 414 ГПК на 07.10.2010 г., считано от 08.10.2010 г.
издадената заповед е влязла в сила.
С молба от 19.10.2011 г. настоящият ответник, в качеството си на частен
правоприемник на взискателя – цесионер по договор за цесия от 23.06.2011 г.,
е поискал да бъде конституиран като взискател по делото. С молбата не е
посочен изпълнителен способ. С разпореждане от 15.10.2011 г. ответникът е
бил конституиран като взискател.
С молба от 14.02.2012 г. ответникът е поискал извършване на справка за
регистрирани трудови правоотношения, по които длъжникът е страна.
4
Посочен е изпълнителен способ – запор върху трудовото възнаграждение.
Видно от отбелязването на молбата справката е извършена на 15.02.2012 г. и
трудови правоотношения не са установени.
С нова молба от 03.12.2012 г. взискателят е поискал извършване на нова
справка за регистрирани трудови правоотношения, по които длъжникът е
страна. Посочен е изпълнителен способ – запор върху трудовото
възнаграждение. Видно от отбелязването на молбата справката е извършена
на 15.02.2012 г. и трудови правоотношения не са установени.
С нова молба от 11.04.2014 г. взискателят е поискал извършване на нова
справка за регистрирани трудови правоотношения, по които длъжникът е
страна. Посочен е изпълнителен способ – запор върху трудовото
възнаграждение. Видно от отбелязването на молбата справката е извършена
на 22.02.2014 г. и трудови правоотношения не са установени.
На 17.08.2015 г. взискателят отново е поискал извършване на справка за
наличие на трудови правоотношения и налагане на запор върху
възнаграждението по тях. Видно от отбелязването такива не са открити.
На 25.08.2015 г. е изпратено запорно съобщение до „Банка ДСК“ ЕАД за
запор върху банковите сметки на длъжника. Запорът е наложен на 31.08.2015
г.
С молба от 21.11.2016 г. взискателят е поискал налагане на запор върху
л.а. „Мерцедес“. Запорното съобщение е получено на 30.11.2016 г. Видно от
изпратеното уведомление е, че запорът е наложен на 13.08.2010 г.
С молба от 27.10.2017 г. е депозирана молба с искане за налагане на
запор върху банковите сметки на длъжника. На 14.11.2017 г. запорно
съобщение е изпратено до „Юробанк И Еф Джи България“, което е получено
на 17.11.2017 г.
Със следваща молба от 19.12.2018 г. взискателя е поискал извършването
на опис на движими вещи в дома на длъжника. Описът е насрочен за
23.01.2019 г. и на 12.01.2019 г. на адреса на длъжника е залепено уведомление
по реда на чл. 47 ГПК.
5
На 16.01.2019 г. по делото е постъпила молба от длъжника чрез
процесуален представител за копия по делото.
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от
обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК - въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част. В обхвата на така посочените въззивни предели, съставът на ВОС
съобрази следното: Атакуваното съдебно решение е постановено от надлежен
съдебен състав, в границите на предоставената му правораздавателна
компетентност и съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК. Искът с правно
основание чл. 439, ал. 1 ГПК, е предявен при наличието на влязла в сила
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 6394/2010 г., на ВРС, XXXIV с. и е
обоснован с твърдения за новонастъпил факт – погасяване по давност на
изпълняемото право на ответника, след стабилизиране на изпълнителния
титул. Произнасянето на ВРС съответства на заявената за разглеждане
претенция, поради което обжалваното решение е валидно и допустимо.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпоредбата на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
По оплакванията във въззивната жалба:
С оглед характера на предявеният иск, а именно отрицателен
установителен, с който се иска съдебно установяване на несъществуването на
вземане на ответника срещу ищеца, което е предмет на образувано
производство за принудително събиране, доказателствената тежест за
установяване на фактите погасяващи правото на принудително събиране на
вземането се носи от ищеца.
Съставът на въззивния съд е съгласен с принципните постановки
изложени от въззивника, че перемирането на изпълнителното производство в
хипотезата, когато в продължение на две години взискателят не е поискал
6
извършването на изпълнителни действия настъпва по силата на закона и
независимо от това налице ли е или не нарочен акт на съдебния изпълнител в
тази насока.
При разрешаването на настоящият спор обаче следва да бъде
съобразено и постановеното Решение № 37/24.02.2021 г., по гр.д. №
1747/2020 г., ВКС, IV ГО, в което един от разрешените по касационен път
въпроси е относно значението на прекратяването на изпълнителното дело на
някое от основанията посочени в чл. 433, ал. 1, т. 1-8 ГПК за давността В
решението е застъпено становището, че перемцията е без правно значение за
давността и, че макар и едни и същи факти да биха имали значение, както за
перемцията, така и за давността, това са различни правни институти с
различни правни последици. Посочено е още, че дори и в случаите, когато
искането за нов изпълнителен способ, прекъсващ давността, е направено след
настъпване на перемция, съдебния изпълнител не може да откаже
изпълнението му като единствената последица от перемцията е, че следва да
бъде образувано ново изпълнително дело. Необразуването на такова обаче не
вреди на взискателя, нито ползва длъжника.
Още се разяснява в коментираното Решение, че перемцията е имала
значение при действието на ППВС № 3/1980 г., тъй като съобразно
разрешението дадено с него, новата давност е започвала да тече от
прекратяването на изпълнителното дело и с оглед, на което на разрешеният с
т. 10 от ТР № 2/2013 г., ВКС, ОСГТК, въпрос е даден отговор, че новата
давност в случаите на перемция започва да тече от последното й прекъсване с
надлежно извършено изпълнително действие или признание на вземането от
длъжника, а ППВС № 3/1980 г. е обявено за изгубило сила.
Съобразно възприетото за установено по фактите, съставът на
Варненски Окръжен Съд намира, че изп.д. № 210/2010 г., на ЧСИ, рег. № 807,
образувано по издадената по ч.гр.д. № 6394/2010 г., на ВРС, Заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист не е било перемирано, тъй
като взискателят не е бездействал, а многократно е отправял искания за
извършване на изпълнителни действия спрямо длъжника.
За разрешаването на спора следва да бъде отчетено и посоченото по-
горе обстоятелство, че издадената Заповед по чл. 417 ГПК е влязла в сила на
7
08.10.2010 г., с изтичане на срока за възражение по чл. 414 ГПК. Настоящият
състав намира, че с влизането в сила на издадената заповед теченето на
давностния срок за вземането е бил прекъснат и е започнал да тече нов
давностен срок. Преди това давността е била прекъсната с наложения на
13.08.2010 г., запор върху собствен на длъжника лек автомобил. Доколкото се
касае за вземане установено със заповед за изпълнение, то приложение по
отношение продължителността на новата давност следва да намери
разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. Тази разпоредбата предвижда, че ако
вземането е установено с влязло в сила решение, то новата давност всякога е
5 години. Не е налице основание да бъде отречено схващането, че влязлата в
сила заповед има значение на влязло в сила решение по отношение на нейния
предмет, в случая парични задължения, доколкото съобразно разпоредбите на
действащия процесуален закон е приравнена по последици на този акт.
Този давностен срок започнал да тече на 08.10.2010 г. е бил прекъснат с
налагането на 31.08.2015 г. на запор върху банковите сметки на длъжника в
„Банка ДСК“ ЕАД, по молба на взискателя от 25.08.2015 г. Следващото
прекъсване на новият давностен срок е налагането на 17.11.2017 г. на запор
върху банкови сметки на длъжника в „Юробанк И Еф Джи България“, по
молба на взискателя от 27.10.2017 г.
Ирелевантни за теченето на давността са отправените молби с посочени
изпълнителни способи, до прилагането на които не се е стигнало, било поради
липса на установени действащи трудови правоотношения, било поради липса
на установени недвижими имоти и банкови сметки на длъжника.
Следователно към датата на предявяването на иска – 12.06.2020 г.
правото на принудително изпълнение на въззиваемия не е било погасено,
поради изтичане на 5-годишния давностен срок и въззивникът продължава да
дължи изпълнение по отношение на вземането по издадената заповед.
Поради крайните правни изводи на двете съдебни инстанции
първоинстанционното решение ще следва да бъде потвърдено.
Предвид резултата от въззивното обжалване, на основание чл. 78, ал. 3
ГПК, на въззиваемият се следват направените разноски за въззивна
инстанция, за юрисконсултско възнаграждение, което определено служебно
8
от съда по реда на чл. 78, ал. 8, вр. чл. 25 НЗПП, възлиза на 200.00 лв.
Мотивиран от изложеното, съставът на ВОС.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260993/02.11.2020 г., поправено с
Решение № 260632/23.02.2021 г., постановени по гр.д. № 6378/2020 г. по
описа на ВРС, XXIV с.
ОСЪЖДА ОРЛ. Д. ГР., ЕГН **********, с местожителство в *******
да заплати на „МАКРОАДВАНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, ул. „Г. С. Раковски“, № 147, ап. 14 (частен
правоприемник на „АЛФА БАНК“ А.Е., чрез „АЛФА БАНК – КЛОН
БЪЛГАРИЯ“ КЧТ), сумата 200.00 лв. (двеста лева), разноски по делото, на
осн. чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК, вр. чл. 25 НЗПП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС, в 1-месечен
срок от съобщаването му, по аргумент на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9