ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 24 ноември 2021 година гр. Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, VІІ състав, в закрито заседание на 24 ноември 2021 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВИЛЕН ЖЕКОВ
при секретаря …………………………………………………. и с участието на
прокурор ………………………………………………………………като разгледа
докладваното……. от съдия ЖЕКОВ………………. гр. дело № 337 по описа за 2021 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по искова молба подадена от И.Х.Г. против К.Т.Д., с която са
предявени обективно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 31,
ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждане на обезщетение за лишаване от
ползване на съсобствен имот. Бил е предявен насрещен иск от ответника К.Т.Д. срещу И.Х.Г. с правна
квалификация чл. 30, ал. 3 ЗС вр. чл. 61, ал. 2 ЗЗД и чл. 61, ал. 2 ЗЗД
съответно за обезщетение за направени необходими разноски и подобрения.
С определение от о.с.з. на
28.10.2021 г. производството по делото е спряно по взаимно съгласие.
С молба вх. № 276587/23.11.2021
г. подадена от И.Х. и молба вх. № 276588/23.11.2021 г. подадена от К.Т.Г. страните
са направили волеизявление за отказ от предявените от тях искове /първоначален
и насрещен/, предмет на настоящото производство и молят производството да бъде
прекратено, поради извършения отказ от исковете.
Съдът намира, че са налице
процесуалните предпоставки на чл.233 ГПК за прекратяване на производството по
делото, тъй като ищецът може да се откаже от иска във всяко положение на
делото. Отказът от иск по чл. 119, ал. 2 ГПК /отм./, съответно по чл. 233 ГПК,
е валидно изявление на страна в съдебния процес, която е носител на правото на
иск, с което десезира съда. Това процесуално действие зависи изцяло от волята
на ищеца /както и подаването на исковата молба, вкл. насрещната искова молба/,
не се взема съгласие на противната страна и съдът проверява дали изхожда от
легитимно лице и висящ ли е процесът. В случаите, когато според естеството на
спорното право или на търсената защита, отказът от иск е недопустим,
изявлението на ищеца по чл. 119, ал. 2 ГПК /отм./, респ. чл. 233 ГПК, няма
десезиращ ефект /така решение № 360/ 13.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 796/2012
г., IV г. о./. Поради това ищецът има право да се откаже от спорното право във
всяко положение на делото, като в тази хипотеза съгласието на ответника не е
необходимо. Причината, поради която се прави отказът, е без значение. Освен
това съдът съобрази, че изявленията са направени по отношение на спорни права
чието естество позволява отказ от иск, тъй като в случаите, когато според
естеството на спорното право или на търсената защита, отказът от иск е
недопустим, изявлението на ищеца по чл. 119, ал. 2 ГПК /отм./, респ. чл. 233 ГПК, няма десезиращ ефект /така решение № 360/ 13.06.2014 г. на ВКС по гр. д. №
796/2012 г., IV г. о./.
С отказ от иска ищеца десезира
съда с предявените от него искове, поради което и на основание чл. 233 ГПК
производството по делото, предвид диспозитивното начало в гражданския процес,
следва да бъде прекратено. Молбите подадени от страните предполагат
въобновяване на производството с цел да се постигне целения от тях процесуален
ефект – прекратяване на делото поради уреждане на всички спорни въпроси между
страните.
Мотивиран от горното,
Старозагорски районен съд,
О П Р Е Д Е Л И:
ВЪЗОБНОВЯВА производството по гр.д. № 337/2021 г. по описа на Старозагорски районен
съд.
ПРЕКРАТЯВА
на основание чл. 233 ГПК изцяло производството по гр.д. № 337/2021 г. по описа
на Старозагорския районен съд, гражданско отделение, VII състав поради отказ от исковете
от страна на И.Г. и К.Т..
Определението подлежи на
обжалване пред Старозагорски окръжен съд в седмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: