№ 18005
гр. /.../, 16.07.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20221110121333 по описа за 2022 година
Постъпила е молба с вх. № 127685/21.06.2022 г. от името на Г. С. КР., чрез
адвокат М.М. от САК, с която се иска допълване на разпореждане №
50162/07.06.2022 г., постановено по гр.д. № 21333/2022 г. по описа на СРС, II ГО,
160 състав, в частта за разноските. Моли се за допълване на посоченото
разпореждане, като насрещната страна по делото бъде осъдена да заплати в полза
на Г. С. КР. сторените от последния разноски в размер на 300,00 лева,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство по ч. гр. д. № 3986/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав,
във връзка с което е образувано настоящото исково производство.
В молбата се излагат съображения, че срещу ответника /длъжник в
заповедното производство/ била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
по ч. гр. д. № 3986/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав. Ответникът
поддържа, че в срока по чл. 414 ГПК е депозирал възражение срещу издадената
заповед, чрез адв. М.М., на когото заплатил адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство в размер на 300 лв. Ответната страна твърди, че е
направила искане по ч. гр. д. № 3986/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав за
присъждане на сторените в заповедното производство разноски, за което е
представила и съответните доказателства. Посочва, че настоящото исково
производство е образувано по повод подаденото възражение по чл. 414 ГПК, като
поради неизпълнение от страна на ищеца на указания на съда, настоящото исково
производство е прекратено и издадената заповед е обезсилена, без съдебният
състав да се е произнесъл по направено от ответника в заповедното производство
искане за присъждане на разноски.
Моли се, съдът да се произнесе със съдебен акт, с който да допълни
разпореждане № 50162/07.06.2022 г., постановено по гр.д. № 21333/2022 г. по
описа на СРС, II ГО, 160 състав, в частта за разноските, като осъди насрещната
страна по делото „/..../“ ЕООД“ да заплати в полза на Г. С. КР., сторените от
последния разноски в размер на 300,00 лева, представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по ч. гр. д. №
3986/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, във връзка с което е образувано
настоящото исково производство.
1
Насрещната страна по молбата – „/..../“ ЕООД, чрез юрк. Г. П., изразява
становище за неоснователност на същата. Поддържа, че единственото действие,
извършено от процесуалния представител на длъжника в заповедното
производство, е било подаването на бланкетно възражение. Цитира определение
на ВКС, според което на ответника в исковото производство не се дължат
разноски, сторени в заповедното производство, тъй като се касае за една и съща
адвокатска защита – по подаване на възражение по чл. 414 ГПК, което може да не
е мотивирано, и по защита срещу иска в исково производство по реда на чл. 422
ГПК. В случай че молбата бъде уважена, ищецът релевира възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар, предвид липсата на фактическа и правна
сложност на делото и извършените от процесуалния представител на ответника
действия, изразяващи се в подаване на бланкетно възражение срещу издадената
заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 3986/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160
състав.
Софийски районен съд, след като съобрази доводите на страните и
прецени данните по делото, намира следното:
В полза на ищеца „/..../“ ЕООД е била издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК по ч. гр. д. № 3986/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав срещу
ответника Г. С. КР..
В заповедното производство ответникът е упълномощил адв. М.М. от САК
за свой процесуален представител, на когото е заплатил възнаграждение в размер
на 300,00 лв., видно от представения договор за правна защита и съдействие №
142/18.02.2022 г., който има характер и на разписка за извършеното плащане /в
този смисъл и т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк.
д. № 6/2012 г., ОСГТК/
От името на ответника Г. С. КР. адв. М.М. е депозирал бланкетно
възражение вх. № 37093/25.02.2022 г. срещу издадената заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 3986/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
С разпореждане № 19684 от 05.03.2022 г. съдът е указал на заявителя /сега
ищец/ „/..../“ ЕООД, че може да предяви иск за установяване на вземането си, като
последният се е възползвал от предоставената му възможност и е депозирал
искова молба вх. № 79968/20.04.2022 г., по която е образувано настоящото исково
производство, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК.
С разпореждане № 36691 от 26.04.2022 г., постановено в настоящото
производство, съдът е указал на ищеца да отстрани допуснатите нередовности на
исковата молба, като внесе по сметка на СРС държавна такса в размер на 100, 00
лева и представи доказателства за извършеното плащане.
Предвид неизпълнение на така дадените указания, с разпореждане № 50162
от 07.06.2022 г. съдът е върнал исковата молба, прекратил е настоящото исково
производство и е обезсилил издадената по ч. гр. д. № 3986/2022 г. по описа на
СРС, II ГО, 160 състав заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Разпореждане № 50162 от 07.06.2022 г., постановено по гр.д. № 21333/2022
г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, е влязло в законна сила на 21.06.2022 г.
С посоченото разпореждане настоящият състав не се е произнесъл по
2
разпределението на отговорността за разноските.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от
правна страна:
Допълване на съдебното решение, като способ за неговото поправяне се
предприема, когато то не съдържа произнасяне по целия въведен спорен предмет.
Съдът дължи произнасяне по всички искове, с които е сезиран, в определените от
ищеца рамки. Този способ за промяна на решението е уреден в чл. 250 ГПК.
Претенцията за разноски, макар и обусловена от разрешаване на повдигнатия
спор, има относителна самостоятелност, тъй като отговорността за разноски не е
правна последица, по която съдът дължи служебно произнасяне, а въпрос, по
който се произнася, само, след като бъде сезиран. В чл. 248, ал. 1 ГПК е
предвидено, че съдът по искане на страната може да допълни или да измени
решението в частта му за разноските. Следователно текстът разграничава две
хипотези, свързани с промяна на вече постановения съдебен акт в частта му, с
която е определена отговорността за разноски, установени като изключение от
правилото на чл. 246 ГПК. Аналогично на чл. 250 ГПК, първата хипотеза на чл.
248, ал. 1 ГПК обхваща случаите, при които съдът не се е произнесъл по иначе
валидно заявено и прието искане за разноски. Разгледаната правна характеристика
на допълване на съдебния акт в обсъжданата част е процесуален способ за
отстраняване непълноти при формиране волята на съда. Уредена като изключение
от принципа, въведен с чл. 246 ГПК, тази непълнота може да бъде отстранена, без
да се променя вече постановения съдебен акт в същата част /в този смисъл и т. 8
от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г.,
ОСГТК/.
Производството по чл. 248 ГПК не е самостоятелно производство, а е
продължение на делото по повод дължимостта и размера на направените от
страните разноски в съответната инстанция. То е способ за защита срещу
неправилно присъждане на разноски – чрез допълването на съдебния акт, когато
те не са присъдени или чрез неговото изменение, когато са неправилно
определени, без да се обжалва по същество съдебния акт (в този смисъл
Определение № 627/18.08.2014 г. по ч.гр.д. № 696/2014 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС;
Определение № 114/20.05.2016 г. по ч.гр.д. № 1847/2016 г., Г.К., ІІ Г. О. на ВКС;
Определение № 196/12.06.2015 г. по гр.д. № 9/2015 г., Г. К., І Г. О. на ВКС).
Съгласно разрешенията, дадени в т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като
съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в
исковото, така и в заповедното производство.
В този смисъл и доколкото по делото не е налично произнасяне по
разпределение на отговорността за разноски в производството по ч. гр. д. №
3986/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, настоящият съдебен състав
намира, че е сезиран с искане за допълване на разпореждане № 50162 от
07.06.2022 г., постановено по гр.д. № 21333/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160
състав, в частта за разноските.
3
Искането е направено в законоустановения срок, от легитимирана страна и
се явява процесуално допустимо. Разгледано по същество, същото се явява
основателно.
Съгласно общата норма на чл. 81 ГПК във всеки акт, с който приключва
делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски.
Тази разпоредба е проявление и на уредения в чл. 6, ал. 2 ГПК принцип на
диспозтивното начало, според който предметът на делото и обемът на дължимата
защита и съдействие се определят от страните.
В хода на заповедното производство длъжникът Г.С. К. е упълномощил адв.
М.М. да осъществи процесуално представителство по ч.гр.д. № 3986/2022 г. по
описа на СРС, за което е представен договор за правна защита и съдействие, в
който страните са уговорили адвокатско възнаграждение в размер на по 300,00
лева. В договора е отбелязано, че уговореното възнаграждение е платено в брой
при подписване на същия, поради което и той служи за разписка, съгласно
разрешенията, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение 6/2012 г. от 6 ноември 2013
год. по тълк. дело 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
С оглед изхода на спора и обезсилване на заповедта за изпълнение, съдът
намира искането за изменение на постановеното разпореждане в частта за
разноските за основателно. По отношение на размера на адвокатското
възнаграждение, което следва да се присъди, съдът намира следното:
Съдът споделя доводите на ищците в становището им, че делото не се
отличава с особена фактическа или правна сложност. Преценката в подобни
случаи следва да бъде съобразена както с правната квалификация и извършените
процесуални действия по установяване на релевантните за делото факти и
събиране на доказателства, така и с настъпването на евентуални усложнения,
свързани с предмета на спора или със страните. Следва, разбира се да се отчете и
активността на процесуалния представител на страната - изготвяне и депозиране
на отговори, жалби, молби и изобщо всички действия, извършени по съответното
дело.
Фактическата и правна сложност на делото в случая се явяват несъразмерни
на уговореното адвокатско възнаграждение от длъжника в заповедното
производство, тъй като действията, извършени от процесуалния представител на
длъжницата се изчерпват единствено с депозирането на възражение по чл. 414
ГПК. По делото не са налице доказателства преди подаване на възражението
процесуалният представител да е извършвал справки по него или да го е проучил
по някакъв начин.
Както беше посочено по-горе, в конкретния случай релевантно за
преценката на размера на адвокатското възнаграждение е единствено изготвянето
и депозираното възражение по чл. 414 ГПК. Претендираният размер адвокатско
възнаграждение, обаче, е несъразмерен с посочените действия, извършени във
връзка с представителството в заповедното производство.
Процесуално представителство за подаване на възражение по чл. 414 от
ГПК от длъжник срещу издадена заповед за изпълнение не е сред изрично
предвидените в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. случаи, поради което и на основание
§ 1 от ДР на Наредба № 1, възнаграждението следва да се определи по аналогия.
4
За да се приложи по аналогия възнаграждението, следва да се изходи от вида на
самото процесуално действие.
За възражението е налице утвърден от министъра на правосъдието образец.
Според утвърдените образци на заповед за изпълнение към заповедта винаги е
приложена бланка за възражение, която се връчва на длъжника и която съдържа
указания за попълването и, включително за необходимостта, когато част от
вземането се признава, това да се посочи изрично.
В настоящия случай длъжникът чрез процесуален представител е подал
възражение, в което е посочил, че възразява срещу дължимостта на
претендираните суми и твърди, че има насрещно вземане срещу заявителя, като
тези изявления за явно оформени в бланков документ.
Ето защо с оглед извършените от адвоката действия по изготвяне на
възражението, съдът намира, че по аналогия следва да намери приложение
разпоредбата на чл. 6, т. 5 от Наредба № 1 – възнаграждения за изготвяне на
книжа и молби, чиито минимален размер е 50 лева, доколкото тези действия на
адвоката са най-близко до действията му свързани с подаване на възражение по
чл. 414 от ГПК.
В конкретната хипотеза, за определяне на минималния размер на
възнагражденията е неприложима разпоредбата на чл. 7, ал. 7 от Наредбата - за
процесуално представителство, защита и съдействие в производства за издаване
на заповед за изпълнение, тъй като същата се прилага единствено по отношение
на кредитора, подал молба за издаване на заповед за изпълнение. Подаването на
възражение по чл. 414 от ГПК е една от възможностите за защита на длъжника
срещу заповедта, наред с обжалването на разпореждането за незабавно
изпълнение, обжалването на заповедта в частта и за разноските и искане за
спиране на изпълнението, поради което адвокатското възнаграждение за този вид
защита, не може да бъде обусловено от материалния интерес.
Съобразявайки тези основни положения и като има предвид изложеното
по-горе относно същността на възложеното и извършено от адвоката правно и
фактическо действие /подаване на възражение срещу заповедта за изпълнение в
срока по чл. 414 от ГПК/, съдът приема, че размера на адвокатското
възнаграждение, което кредитора дължи да репарира като сторени разходи на
длъжника, следва да се определи в размер на 50,00 лева, до който размер искането
му за допълване на разпореждане № 50162 от 07.06.2022 г., постановено по гр.д.
№ 21333/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, в частта за разноските, е
основателно. В останалата част /над сумата от 50 лева до пълния претендиран
размер от 300 лева/ искането на длъжника е неоснователно и следва да бъде
оставено без уважение.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА, на основание чл.248 ГПК, разпореждане № 50162 от
07.06.2022 г., постановено по гр.д. № 21333/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160
състав, в частта за разноските, по следния начин:
5
ОСЪЖДА /..../ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. /.../, бул. /.../ № 49, бл. /.../, вх. В да заплати в полза на Г. С. КР.,
ЕГН **********, с адрес: гр. /.../, ж.к. /.../, бл. /../, вх. А, ап. 4, на основание чл. 78,
ал. 4 ГПК, сумата от 50,00 лева /петдесет лева/, представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение в заповедното производство по ч.гр.д. № 3986/2022 г.
по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Г. С. КР., ЕГН **********, с
адрес: гр. /.../, ж.к. /.../, бл. /../, вх. А, ап. 4 за допълване на разпореждане № 50162
от 07.06.2022 г., постановено по гр.д. № 21333/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160
състав, в останалата част.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6