Р Е Ш
Е Н И Е
№………………2022 г. гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският
административен съд,
двадесет
и четвърти състав
в
открито заседание, проведено на двадесет и седми октомври 2022 г.,
в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ
МИЛАЧКОВ
при участието на секретаря Нина Атанасова,
като разгледа докладваното от съдия Милачков
административно дело №2495 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 156 и сл. от ДОПК.
Производството по делото е
образувано по жалба подадена от К.Т.Д. с ЕТ „2002 К.Д.“, ЕИК********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, ж.к. „Трошево“ № 32, вх. Е, ет. 1,
ап.76, против Ревизионен акт №Р-03000320007109-091-001/20.07.2021 г., издаден
от органи по приходите при ТД на НАП-Варна, потвърден с Решение №222/15.10.2021 г., на директора на
дирекция „ОДОП”-Варна при ЦУ на НАП, с който на жалбоподателя са установени
задължения както следва: 1. По чл. 48, ал.1 от ЗДДФЛ за 2015 г., в размер на 509.70
лв. главница и 270.03 лв. лихви; за 2016 г. в размер на 4680.98 лв. главница и 2003.88
лв. лихви; за 2017 г. в размер на 3720.47 лв. главница и 1215.45 лв. лихви и за
2018 г. в размер на 571.35 лв. главница и 128.73 лв. лихви; 2. Задължения за
данък върху доходите на ЕТ за 2014г. в размер на 28809.13 лв. главница и
18257.88 лв. лихви и 3. Задължения за данък върху добавената стойност по ЗДДС за
д.п. м. 12.2014г. в размер на 105339.17лв. главница и 69637.92 лв. лихви, за
д.п. м. 01.2015г. в размер на 7139.59лв. главница и 4654.34 лв. лихви, за д.п. м. 02.2015г. в размер на 7635.52лв. главница и 4918.18 лв.
лихви, за д.п. м. 03.2015г. в размер на 5.39лв.
главница и 3.42 лв. лихви, за д.п. м. 04.2015г. в
размер на 2.89лв. главница и 1.81 лв. лихви,
за д.п. м.
05.2015г. в размер на 48048.82лв. главница и 29733.174 лв. лихви, за д.п. м. 07.2015г. в размер на 7.43лв. главница и 4.47 лв. лихви, за д.п. м. 08.2015г. в размер на 1513.46лв. главница и 1010.51 лв.
лихви, за д.п. м. 09.2015г. в размер на 5.00лв.
главница и 4481.00 лв. лихви, за д.п. м. 10.2015г. в
размер на 380.80лв. главница и 223.85 лв. лихви, за
д.п. м. 11.2015г. в размер на 4.26лв. главница и 3.74 лв. лихви, за д.п. м. 12.2015г. в размер на 184.22лв. главница и 1698.10 лв. лихви, за д.п. м. 01.2016г. в размер на 28.68лв. главница и 17.81 лв. лихви.
Жалбоподателя твърди, че
обжалвания ревизионен акт е незаконосъобразен, необоснован, немотивиран и
постановен в нарушение на процесуалните правила. Оспорва се наличието на
основания за преминаване към особения ред на облагане по чл. 122 от ДОПК.
Излагат се твърдения, че нито в хода на ревизионното, нито в хода на
административното обжалване са обсъждани представените доказателства, в т.ч.
първични счетоводни документи, доказателства за плащане, договори и т.н. Сочи,
че в частта по ЗДДС са налични всички кумулативни елементи от сложния
фактически състав на чл. 68, ал.1 и ал. 2 от ЗДДС, обуславящи възникването на
правото на приспадане на данъчен кредит. Намира, че ревизионните органи не са
извършили преценка за реалното извършване на доставките по процесните фактури,
а са посочили формално разпоредбата на чл. 71, т. 1 от ЗДДС, което е в
противоречие с представените при насрещните проверки доказателства за реалност
на доставките. Твърди, че процесните стоки са използвани за целите на
извършените от ЕТ облагаеми доставки. Възразява и срещу извода на проверяващите
за увеличаване на финансовия резултат на ЕТ поради непризнаване на разходите за
придобиване на стоките.
Иска се отмяна на
ревизионния акт. В съдебно заседание, жалбоподателя се явява лично и с
процесуален представител, който поддържа жалбата на сочените в нея основания.
Претендират се разноски по делото.
Ответникът Директора на
Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр. Варна при ЦУ на НАП,
чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. В писмени бележки развива
подробни доводи за правилност на оспорения РА. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
След преценка на събраните
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
І. По допустимостта на жалбата :
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от
легитимирано лице и при наличие на интерес от обжалване, поради което е
допустима.
Обжалва се Ревизионен акт
№Р-03000320007107-091-001/22.07.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД
на НАП-Варна, потвърден с Решение
№241/26.11.2021 г., на директора на дирекция „ОДОП”-Варна при ЦУ на НАП.
Настоящото
производство е започнало със Заповед за възлагане на ревизия №
Р-03000320007109-020-001/20.11.2020г. /л.922/, изменяна със Заповеди
№Р-03000320007109-020-002/05.03.2021г. /л.924/ и №Р-03000320007109-020-003/05.03.2021г.
/л.926/, спирана със Заповеди №Р-03000320007109-023-001/29.03.2021г. /л.928/ и №Р-03000320007109-023-002/12.07.2021г
и възобновена със Заповед №Р-03000320007109-143-001/09.04.2021г. и №Р-03000320007109-143-002/19.07.2021г.
/л.931/, издадени от компетентен орган по приходите - началник сектор
„Ревизии" в дирекция „Контрол" при ТД на НАП Варна, е възложено
извършването на ревизия на К.Т.Д. с ЕТ „2002 – К.Д.“ с обхват: установяване на
задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода от 01.01.2014г.
до 31.12.2017г.; Данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за
периода от 01.01.2014г. до 31.12.2018г. и Данък върху добавената стойност за
периода от 01.12.2014г. до 01.11.2017г. Процесните заповеди са връчени
електронно по реда на чл.29, ал.4 от ДОПК.
За резултатите от ревизията е съставен Ревизионен
доклад /РД/ № Р- 03000320007109-092-001/31.05.2021 г. /л. 1664-1624/. Срещу РД
е подадено възражение в срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК и са представени
доказателства /л.1698-1669/. Ревизията е приключила с издаването на РА №
Р-03000320007109-091-001/20.07.2021 г. /л. 1711-1701/, с който на К.Т.Д. с ЕТ
„2002 – К.Д.“ за процесните данъчни периоди са определени задължения върху
годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ в размер на 9482.50 лв. главница и 3618.09
лихви, годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ в размер на 28809.13 лв. главница
и 18257.88 лихви и по ЗДДС в размер на 181002.06 лв. главница и 116388.41 лихви.
ІІ. По процесуалната законосъобразност на РА :
При извършване на задължителната проверка по чл. 160,
ал. 2 от ДОПК, съдът констатира, че ревизията е възложена от компетентен орган
и е приключила в определения срок. РД е съставен в 14-дневен срок от
приключване на ревизията. РА е издаден от компетентни органи и определя данъчни задължения за периода, за
който е възложена ревизията, поради което не страда от пороци, водещи до
нищожност. Актовете са подписани с валиден електронен подпис.
ІІІ. По материалноправната законосъобразност на РА:
В хода на ревизията е установено, че жалбоподателят е местно
физическо лице по смисъла на ЗДДФЛ, с постоянен адрес ***. Установено е, че за ревизирания период 2014г. -
2018г. К.Д. има участие и е управител в шест търговски дружества-
"Плазмакс" ООД, "Пи Ем
България" ООД, "Плазмакс
България" ЕООД, "Увеселителни влакчета" ООД, "Пи Ем Грил и пица" ООД, „Пи Ем
Атракциони“ ООД. Лицето е участвало и в консорциуми: "Еврогеймс"
ДЗЗД, „Интимпекс" ДЗЗД, „Флай 2002" ДЗЗД, Център за бизнес култура и
иновации. Извършвал е дейност и като ЕТ "2002-К.Д.“, дерегистриран по ЗДДС
на основание чл.176, т.3 и т.6 от ЗДДС, считано от 01.11.2017г.
В хода на ревизията са присъединени документи от
извършена проверка на жалбоподателя, приключила с протокол на 20.11.2020г.
/л.919/. В хода на проверката са връчени искания за представяне на документи и
писмени обяснения от 06.02.2020г. /л. 10/, от 25.09.2020г. /л.564/, от
09.06.2020г. /л.312/ и от 23.11.2021г. /л.936/. Лицето е представило справки,
писмени обяснения, декларации /л.95/ и по електронна поща писмени обяснения /л.
950/. Извършените процесуални действия са подробно описани на стр.6-16 от РД.
След анализ на събраните документи, органите по
приходите са извършили съпоставка за 2014г. /стр.32-34 от РД/, за 2015г.
/стр.35-37 от РД/, за 2016г. /стр.38-39 от РД/, за 2017г. /стр.42-43 от РД/ и
за 2018г. /стр.45-46 от РД/ на притежаваното имущество, направените разходи и
получените доходи по години от ревизираното лице. За отчетните 2016г., 2017г. и
2018г. е установено превишение на извършените разходи над получените доходи. За
2015г. и 2017г. са установени внесени суми по личната сметка на лицето в Банка
ДСК ЕАД в евро 0000000015901383 /л. 1444/ без посочен източник.
Горепосоченото е квалифицирано от ревизиращите органи,
като обстоятелство по чл.122, ал. 1, т.2 и т.7 от ДОПК за физическото лице, а
именно: т.2 - данни за укрити приходи или доходи; т.7 - декларираните и/или
получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на
безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не
съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период.
По отношение на качеството му на едноличен търговец е установено и обстоятелство
по чл.122, ал.1, т.4 от ДОПК - липсва или не е представена счетоводна отчетност
съгласно Закона за счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност
за установяване на основата за данъчно облагане.
С Уведомление от 25.01.2021г. /л.972/ на основание
чл.124, aл.1 от ДОПК лицето е уведомено, че основата за облагане с годишен
данък по чл.17 от ЗДДФЛ за 2014г. - 2018г., годишен и авансов данък като ЕТ за
2014г. и по ЗДДС за периода от 01.12.2014г. до 29.02.2016г. ще бъде определена
по реда на чл.122 от ДОПК. До ревизираното лице е изпратено и Уведомление по
чл.17. ал.1, т.2 от ДОПК с № Р-03000320007109-139-001/25.01.2021г. /стр.970-968/
и ИПДПОЗЛ изх.№Р-03000320007109-040-002/25.01.2021г. /стр.974-973/, с което са
изискани декларации за имущественото състояние по чл.124, ал.3 от ДОПК. От ревизираното лице в ТД на НАП-Варна не е
представен нито един документ и/или обяснение относно дейността на ЕТ, а в
частта за физическо лице са представени писмени обяснения, приети с вх.
№ЕП6601-2/19.01.2021г. /стр.950-947/. С Протокол
№Р-03000320007209-ППД-002/19.01.2021г. са присъединени документи от предходно
производство УИН: Р-22221014001950.
При липса на подадена от Д. декларация по чл.124, ал.3
от ДОПК, за да определят началното салдо за 2014 г., органите по приходите не
са приели писменото обяснение за наличие на 14615лв. в брой поради липса на
приложени писмени доказателства за това. При извършена проверка в
информационния масив на НАП за доходите на лицето от 2013г., като е установено,
че те са недостатъчни за обосноват наличие на такова салдо в брой към
01.01.2014г., ревизиращите са приели за налични парични средства в брой към
01.01.2014г. сумата в размер на 5000лв. По отношение на крайното салдо към
31.12.2014г. и крайните салда и началните салда на наличните парични средства в
брой към 01.01. и 31.12. на всяка от ревизираните години, ревизираното лице,
след като е запитано двукратно, не декларира наличие на такива. В тази връзка,
ревизиращите са приели, предвид липсата на деклариране от страна на
ревизираното лице и вида и размерите на доказаните доходи, за които са събрани
данни в производството, че разполагаемата сума в брой към 31.12.2014г. и към
01.01. и 31.12. на всяка от ревизираните години е 5000лв.
За отчетната 2014г. от извършената съпоставка на
постъпленията и разходите на лицето не е установено превишение на разходите над
доходите, съответно не са определени задължения по чл.17 от ЗДДФЛ.
За отчетната 2015г. от извършената съпоставка на
постъпленията и разходите на лицето не е установено превишение на разходите над
доходите. Ревизиращият екип е установил внесени суми от К.Д. по личната му
сметка в Банка ДСК ЕАД в евро 0000000015901383 /л.1744/ в общ размер
5097.02лв., за които лицето не е представило документи, сочещи произхода на
сумите. Внесените от ревизираното лице суми по личната банкова сметка ***и за
доходи от други източници по смисъла на чл.35, т.6 от ЗДДФЛ и укрит приход по
смисъла на чл. 122, ал.1, т.2 от ДОПК. По реда на чл.122, ал.2 от ДОПК е
определена данъчна основа за 2015г. в размер на 5097.02лв., съответно е
определено задължение по чл.17 от ЗДДФЛ в размер на 509.70лв.
За отчетната 2016г. от извършената съпоставка на
постъпленията и разходите на лицето /стр.38-39 от РД/ е установено превишение
на разходите над доходите в размер на 46809.80лв.
Ревизиращият екип е установил получени от лицето
приходи за годината, описано на стр.37 от РД, посочени в таблицата за
съпоставка в общ размер 2522.88лв., формирани от получени суми по банковата
сметка на лицето в Банка ДСК ЕАД №0000000023086958 /л.855/. Ревизиращият екип е
установил извършени от лицето разходи за годината, описани на стр.37-38 от РД,
посочени в таблицата за съпоставка, в общ размер 49917.87лв. Предвид гореизложеното за отчетната 2016г. по
реда на чл.122, ат.2 от ДОПК е установена данъчна основа в размер на
46809.80лв. с определено задължение по чл. 17 от ЗДДФЛ в размер на 4680.98лв.
За отчетната 2017г. от извършената съпоставка на
постъпленията и разходите на лицето /стр.42-43 от РД/ е установено превишение
на разходите над доходите в размер на 27097.34лв. Ревизиращият екип е установил
получени от лицето приходи за годината, посочени в таблицата за съпоставка
/стр.40 от РД/ в общ размер 14753.54лв. Ревизиращият екип е установил извършени
от лицето разходи за годината, описани на стр.41-42 от РД, посочени в таблицата
за съпоставка в общ размер 42350,85лв. За отчетната 2017г. по реда на чл.122,
ал.2 от ДОПК е установена данъчна основа от съпоставката на получените приходи
и извършени разходи от лицето в размер на 27097.34лв. Установена е и внесена от
ревизираното лице сума в размер на 10107.35лв. по банковата му сметка в евро в
Банка ДСК ЕАД /стр.1746гр.-1747гр/ и сметка при Банка ДСК ЕАД в лв. /стр.1750-1751/,
за която няма доказателства за произход и данни за облагането й. Тази сума е
приета за доход от други източници по см. на чл.35, т.6 от ЗДДФЛ. Определена е
обща данъчна основа в размер на 37204.69лв. с определено задължение по чл.17 от ЗДДФЛ в размер на 3720.47лв.
За отчетната 2018г. от извършената съпоставка на
постъпленията и разходите на лицето /стр.45-46 от РД/ е установено превишение
на разходите над доходите в размер на 5713.51лв. Ревизиращият екип е установил
получени от лицето приходи за годината, описано на стр.43-44 от РД, посочени в
таблицата за съпоставка в общ размер 2932.09лв. За отчетната 2018г. е
установена по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК данъчна основа в размер на
5713.51лв. с определено задължение по чл. 17 от ЗДДФЛ в размер на 571.35лв.
В частта за установяване на задължения по ЗДДФЛ за
2014г., в качеството на едноличен търговец, ревизиращите са установили, че за отчетната
2014г. ЕТ "2002-К.Д." е декларирал в ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ
осъществявана дейност- производство на компютърна техника. В Приложение
2-Доходи от стопанска дейност като едноличен търговец и доходи от друга
стопанска дейност по чл.29а от ЗДДФЛ /стр.75гр./, лицето е декларирало приходи
от дейността в размер на 1199264.55лв. и разходи в общ размер 1039154.96лв.
След анализ на декларираните данни пред НАП и частично
представени счетоводни регистри, оборотна ведомост и главна книга, ревизиращият
екип е установил, че декларираните приходи от едноличния търговец в ГДД по
чл.50 от ЗДДФЛ в размер на 1199264.55лв. от продажба на продукция, стоки,
услуги, други продажби и лихви, посочени по вид и размер в т.2 на стр.47 от РД,
са правилно определени.
По отношение на осчетоводените разходи, ревизиращият
екип е установил, че в счетоводството на
търговеца са осчетоводени, респ. декларирани разходи в общ размер 1039154.96лв.
Във връзка с изискани от търговеца документи - фактури, счетоводни регистри,
оборотна ведомост, амортизационен план и др. с искания от 09.06.2020г. /стр.312/,
от 06.02.2020г. /стр. 10/, от 16.04.2020г. /стр.101/ и от 23.11.2021г. /стр.938/
и частично представени документи с писмо вх.№21050-1/28.05.2020г. /стр.309/,
вх.№21050-3/15.07.2020г. /стр.511,1589/, ревизиращият екип е установил
документално доказани разходи в общ размер на 847 094.08лв.
След анализ по реда на чл. 122, ал.2 от ДОПК,
ревизиращият екип е заключил по отношение на непризнатите разходи за материали
в размер на 104825.71лв., за външни услуги /извън признатите/ в размер на
18885.58лв., за амортизациите в размер на 20858.40лв., разходи за заплати в
размер на 28300.17лв., други разходи 17584.25лв., лихви /извън признатите/ в
размер на 1065.10лв. и финансови разходи /извън признатите/ в размер на
541.67лв., т.е. общо 192060.88лв., че липсва идентификация за вид на услугата, вида
материал и неговата обвързаност с отчетения за периода приход. Също така липсва
информация за вид на активите и завеждането им в ДАП и САП, дата на
придобиване, прилагана амортизационна норма и др., както и вида на другите
разходи /не би могло да се приеме, че е балансова стойност на продадени активи,
предвид посочването им като такива в частта на ОПР. Балансовата стойност на
продадените активи - стоки е отделно декларирана и съответстваща на
осчетоводените обобщени счетоводни записи по Дт на с/ка 702 "Приходи от
продажба на стоки" и с/ка 703 "Приходи от продажба на услуги" и
Кт на сч. с/ки 302 "Материали" и 304 "Стоки"/.
Ревизиращият екип е заключил, че в хода на ревизията
лицето не представя търговска, счетоводна и банкова документация,
удостоверяваща извършването на разходи в декларираните размери, поради което за
2014г. е определен данъчен финансов резултат /данъчна основа/ по реда на
чл.122, ал.2 във вр. с ал.4 от ДОПК в размер на 352170.47лв. /декларирана от
търговеца данъчна печалба 160109.59лв. + непризнати разходи в размер на
192060.88лв./.
След приспадане на задължителни осигурителни вноски по
КСО и ЗЗО, внесени авансово през годината и окончателни осигурителни вноски по
реда на КСО и ЗЗО е определена годишна данъчна основа по реда на чл.122 от ДОПК
за дейност като ЕТ в размер на 344740.07лв. с годишно данъчно задължение /15%/
в размер на 51711.01лв. Предвид внесен данък в размер на 22901.88лв. е
определен данък за довнасяне в размер на 28809.13лв. и лихва - 17795.81лв.,
определена за периода от 01.05.2015г. до 31.05.2021г. /датата на РД/. Тъй като
търговецът не е внасял своевременно тримесечните авансови вноски, съгласно
чл.90, ал.2 от ЗКПО за 2014г., ревизиращият екип е установил от ДОС на
едноличния търговец в ПП „СУП" доначислени лихви, описани на стр.50 от РД,
в размер на 61.91лв., и в резултат е определена лихва към РД в общ размер
17857.72лв. След доначисляване на лихва към датата на РА в размер на 400.16лв.
/стр.1724/ е определена лихва в общ размер 18257.88лв.
В частта по ЗДДС е установено, че ЕТ „2002-К.Д.“ е
упражнил право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от:
"СОД-Варна“ АД, „Еврогеймс“ ООД, „Ай Пи Ен България" ООД, „Алфа
Сервиз Плюс" ЕООД, "КМениджмънт“ ООД, „Катуза-С и Ан с-ие“ СД.
Органите по приходите приемат, че по фактури издадени
от "СОД-Варна" АД, "КМениджмънт“ ООД и от „Катуза-С и Ан с-ие" СД не се следва право на приспадане
на данъчен кредит на основание чл.68, ал.1, т.1, чл.68, ал.2, чл.69, ал.1,
чл.70, ал.1, т.3 и чл.71, т.1 от ЗДДС и чл.122, ал. 1- ал.4 от ДОПК.
По отношение на издадените фактури от "СОД-Варна“
АД, описани на стр.54-55 от РД в т.1.1, ревизиращият екип е установил, че по 10бр.
фактури /стр.1019-1014/, описани в табличен вид, е фактурирана такса СОД
едновременно за магазин за компютри с адрес ж.к. „Трошево“, бл.32, вх.Е и за
дома на К.Д.,***. Фактурираните услуги за дома на ревизираното лице не са
използвани за извършване на облагаеми доставки по смисъла на чл.69, ал.1 от ЗДДС, предвид което е отказан ДК за м.12.2014г., м.01.2015г., м.02.2015г.,
м.05.2015г., м.08.2015г., м.09.2015г., м.12.2015г.и м.01.2016г. на основание
чл.68, ал.1, т.1, чл.68, ал.2, чл.69, ал.1 от ЗДДС.
Относно издадени фактури от "КМениджмънт"
ООД, описани на стр.59 от РД в т.1.7, ревизиращият екип е установил от
представените фактури /стр. 1181,1183/ и обяснение /стр. 1187/, че предмет на
процесните фактури е резервация №9291 за нощувки в хотел „Камелия", к.к. Пампорово.
Предвид разпоредбата на чл.70, ал.1, т.3 от ЗДДС, вр. чл 62, ал.1 от ППЗДДС е
отказан данъчен кредит за м.12.2014г. в размер на 59.04лв. и за м.01.2015г. в
размер на 82.57лв.
Относно издадена от „Катуза-С и Ан с-ие" СД фактура №408/23.12.2015г., описана
на стр.62 от РД в т.1.14, ревизиращият екип е установил от представено
обяснение /стр. 1556/, че предмет на процесната фактура е мероприятие, като
същата не може да се предостави, поради наводнение на мястото й на съхранение.
Предвид разпоредбата на чл.70, ал.1, т.3, чл.71, т.1, чл.68, ал.1, т.1, чл.69,
ал.1 от ЗДДС е отказан данъчен кредит за м.12.2015г. в размер на 150лв.
Органите по приходите са констатирали, че не се следва
право на приспадане на данъчен кредит на основание чл.68, ал.1, т.1 и ал.2 във
вр. с чл.25, ал.2, чл.6, чл.71, т.1 от ЗДДС и чл.122, ал.1-ал.4 от ДОПК, по
фактури, издадени от „Еврогеймс" ООД, „Ай Пи Ен България" ООД, ,,Алфа
Сервиз Плюс" ЕООД, предвид следното следното:
Относно издадени фактури от „Еврогеймс" ООД,
описани на стр.56-57 от РД в т.1.3, ревизиращият екип е установил, че дружеството
е дерегистрирано по ЗДДС, считано от 14.09.2018г. по реда на чл.176 от ЗДДС и е
с определени задължения в големи размери. В отговор на Искане от 05.03.2021г. /стр.1754/
"Еврогеймс" ООД не е представило документи, удостоверяващи
прехвърлена собственост върху стоки. Първични счетоводни документи не са
представени от ревизираното лице в отговор на връчено Искане от 25.01.2021г. /стр.974/
и Искане от 23.11.2020г. /стр.938/. Предвид липсата на представени документи,
сочещи и доказващи извършена доставка по смисъла на чл.6, ал.1 от ЗДДС,
възникнало данъчно събитие по чл.25, ал.2 от ЗДДС и изискуемост на данъка по
смисъла на чл.25, ал.6 от ЗДДС по процесните 7бр. фактури, описани в табличен вид
на стр.56 от РД, е отказан данъчен кредит - за м.12.2014г., за м.01.2015г., за
м.02.2015г., за м.05.2015г., за м.08.2015г. и за м.10.2015г.
Относно издадени фактури от „Ай Пи Ен България"
ООД на стр.57-58 от РД в т.1.4, ревизиращият екип е установил, че с изрично
искане /стр. 1078/ от дружеството са изискани копия на издадени фактури и
документи, удостоверяващи предаване на стоките по фактурите, лицата и обекта, в
който са предавани/приемани стоките по фактурите, издадени от „Ай Пи Ен
България" ООД на едноличния търговец с предмет - тонер бутилки, тонер
касети, ролки, барабани и др„ приложени на стр.1144-1116 и стр.1112-1104. Тъй
като не са представени документи, сочещи и доказващи несъмнено извършена
доставка по смисъла на чл.6, ал.1 от ЗДДС, възникнало данъчно събитие по чл.25,
ал.2 от ЗДДС и изискуемост на данъка по смисъла на чл.25, ал.6 от ЗДДС по
процесните фактури, е отказан данъчен кредит за м.12.2014г., за м.01.2015г., за
м.02.2015г., за м.03.2015г., за м.04.2015г., за м.05.2015г., за м.07.2015г., за
м.08.2015г., за м.10.2015г., за м.11.2015г., за м.12.2015г. и за м.01.2016г.
Относно издадени фактури от „Алфа Сервиз Плюс"
ЕООД на стр.58-59 от РД в т.1.6, ревизиращият екип е установил, че в отговор на
искане /стр. 1148/ от дружеството са представени копия на издадените фактури /стр.
1169-1160/ и обяснения /стр. 1174/, в които е посочено, че фактурите са платени
и осчетоводени. Не са представени документи, сочещи и доказващи транспортиране
и предаване на стоки, лицата и обекта, в който са предавани стоките по
издадените фактури на едноличния търговец с предмет- материали по опис - шкаф,
алуминиев радиатор, ламиниран паркет, дограма, спално бельо, хавлии,
телевизори, маси, надуваем басейн, химическа тоалетна и мн.др. разнообразни
стоки. Тъй като не са представени документи, сочещи и доказващи без съмнение
извършена доставка по смисъла на чл.6, ал.1 от ЗДДС, възникнало данъчно събитие
по чл.25, ал.2 от ЗДДС и изискуемост на данъка по смисъла на чл.25, ал.6 от ЗДДС по процесните фактури, е отказан данъчен кредит за м.12.2014г. в размер на
104871.90лв. В хода на административния контрол от приложените към фактурите,
издадени от „Алфа Сервиз Плюс" ЕООД описи – стр.1169гр., 1168гр., 1167гр.,
1166гр., 1165гр., 1164гр., 1163, 1162гр., 1161гр., 1160гр. е установено, че
описите не са подписани, както от съставителя, така и от получателя. В описите
не е посочено име на съставителя, а само в 4 описа /стр.1169гр.,1168гр.,1167гр.,1162гр./
е посочено име на получателя без подпис. В нито един от описите не е посочено
място и дата на предаване на големия брой разнообразни стоки.
Установено е, че за данъчен период м.09.2015г.,
допълнително определеното задължение с РА е в размер на 5.00лв., но търговецът
не е внесъл декларирания ДДС по СД за ДДС в размер на 7652.99лв., предвид което
за периода са определени лихви за забава в размер на 4481лв. върху главница
7657.99 лв. Аналогично и за данъчни периоди м.08, м.10, м.11, м. 12.2015г. и
м.01.2016г. жалбоподателят не е внесъл декларираното от него задължение за внасяне,
което в РА е включено в размера на дължимата за съответния период сума за
внасяне, ведно със съответните лихви. За данъчен период м.02.2016г. не е
определено допълнително задължение, като с РА за периода е определена сума за
внасяне 0.17лв. и лихва 0.09лв.
В хода на съдебното производство беше допусната ССЕ,
която да определи разполагаема сума на
ревизираното лице към 01.01.2014 г., както и да извърши съпоставка на приходите
и разходите на ревизираното лице за всеки един от данъчните периоди от 2014г.
до 2018г., като и да изчисли дължимия данък. По отношение на дейността като ЕТ
вещото лице следваше да установи налице ли са в счетоводството на ЕТ „2002 К.Д."
първични счетоводни документи по отношение получените от същия доставки и
упражненото право на данъчен кредит за ревизираните данъчни периоди, които да
отговарят на изискванията на ЗДДС, включени ли са същите в отчетните регистри
по чл. 124 от ЗДДС на жалбоподателя, извършените счетоводни записвания по
отношение на процесните фактури и разплащанията по тях. Вещото лице следваше да
установи и дали предметът на доставката,
документиран с процесните фактури съответства на протоколите за приемане на
получените стоки и извършените услуги, както и каква индивидуализация е
представена в отчетните документи, като след извършената съпоставка по т. 2 и
отчитане на документално обоснованите разходи на ЕТ, да изчисли дължимия данък,
ведно с лихвите за всеки един от данъчните периоди, предмет на ревизията.
Въз основа на горната фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи.
Жалбоподателят неоснователно оспорва
наличието на основания за облагането му по аналог.
Съгласно чл. 124, ал. 2 от ДОПК, в производството по
обжалване на ревизионен акт при извършена ревизия по чл. 122 от ДОПК,
фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното,
когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 от ДОПК е подкрепено от
събраните доказателства. Според константната съдебна практика, за да се приложи
разпоредбата на чл. 122 от ДОПК при установяването на дължимия данък, следва да
е налице особен случай, който да препятства извършването на ревизия по общия
ред за определяне на конкретното данъчно задължение, за конкретния данъчен
период и за конкретния данъчен субект. Тези особени случаи са уредени
изчерпателно в разпоредбата на чл. 122, ал. 1, т. 1 – т. 8 от ДОПК и следва да
са установени обективно от органите по приходите в условията на пълно
доказване, за да премине ревизията по особения ред, регламентиран в същата
разпоредба. Установяването на основанията следва да е доказано с допустимите от
ДОПК доказателства, като доказателствената тежест е за органите по приходите и
не е допустимо прилагането на разпоредбата при само предполагаемо наличие на
основание.
В случая, сочените в РА основания са тези по чл. 122,
ал. 1, т. 2, т. 4 и т.7 от ДОПК.
Съдът намира, че законосъобразно данъчната основа за
облагане на доходите на Д. като физическо лице и като ЕТ за ревизирания период
е определена по особения ред на чл.122 и сл. от ДОПК. Въз основа на събраните в
хода на ревизионното производство доказателства, органите по приходите са
установили, че за 2016, 2017 и 2018г. е налице превишение на извършените
разходи над получените доходи, а за 2015г. и 2017г. са установени внесени суми
по личната сметка на лицето в Банка ДСК ЕАД в евро без посочен източник.
Горепосоченото е квалифицирано от ревизиращите органи, като обстоятелство по чл.122,
ал. 1, т.2 и т.7 от ДОПК за физическото лице, а именно налице са данни за
укрити приходи или доходи и декларираните и/или получените приходи, доходи не
съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период.
А по отношение на качеството му на едноличен търговец и обстоятелство по
чл.122, ал.1, т.4 от ДОПК - липсва или не е представена счетоводна отчетност
съгласно Закона за счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност
за установяване на основата за данъчно облагане, както и когато документите,
необходими за установяване на основата за облагане с данъци или за определяне
на задължителните осигурителни вноски, са унищожени не по установения ред. Предвид
връчено ИПДПОЗЛ № Р-03000320007109-040-001/23.11.2020г., с което са изискани за
ревизираният период всички първични документи, счетоводни регистри и
хронологии, банкови документи, справка за получени и предоставени заеми, ведно
с договори и анекси към тях, справки за получени и преведени аванси, счетоводен
и данъчен амортизационен план за съответните години, инвентарна книга и всички
договори и анекси към тях свързани с дейността на едноличния търговец и
представена малка част от изисканите документи, органите по приходите са достигнали до
обоснован извод за наличие на основанията по чл. 122, ал. 1, т.4 от ДОПК.
В случая е изпълнено изискването на разпоредбата чл.
124, ал. 2 от ДОПК, регламентираща презумпцията, че в производството по
обжалването на ревизионен акт при извършена ревизия по реда на чл. 122,
фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното.
Независимо от горното съдът намира, че в частта за
ДДФЛ по чл. 48, ал.1 от ЗДДФЛ жалбоподателят успя да обори законовата презумция
по чл. 124 от ДОПК. Съдът не споделя изводите на органите по приходите, че
началното салдо към 01.01.2014 г., както и към началото на всички проверявани
периоди, следва да е в размер на 5000 лв. За да определят този размер органите
по приходите са приели, че липсват категорични доказателства за наличните пари
в брой у жалбоподателя и приемат, че тези пари са били на стойност 5000 лв.
От една страна, съдът намира, че за
определяне на наличните средства в брой към 01.01.2014 г., органите по
приходите са разполагали с достатъчно данни. Веднъж от обяснението на Д. от
18.01.2021г., че притежава 14615 лв., и втори път от данни установени в
предходно ревизионно производство проведено по отношение на жалбоподателя и
приключило с РА №Р-22221014001950-091-001/23.04.2015 г., както и Протокол сер.
АА №0309554 и Протокол сер.АА №0428976, издадени от органите по приходи.
От друга страна остава без логично
обяснение обстоятелството, как след като в края на предходната година се
установява превишение на разходите над приходите в определен размер, то за
начално салдо за следващата година се приема отново 5000 лв., а не установената
от проверяващите сума. Липсва логика и в изчисленията на органите по приходите
и начина по който формират приходите и разходите на лицето. Без обяснение
остава обстоятелството, защо в колонка 5 на таблицата, в която е отразена
съпоставката изготвена от проверяващите, освен наличните парични средства в
банкови сметки се появява отново сума в размер на 5000 лв., която е посочена от
проверяващите, за налична в края на годината.
Ето защо съдът кредитира приетата по
делото ССЕ, както досежно определените налични парични средства в брой към
01.01.2014 г. в размер на 29 462.82 лв., така и в частта за изчисленията
направени от експерта при съпоставката между приходи и разходи по години за
2014, 2015, 2016, 2017 и 2018 г.
Видно от заключението на ССЕ, за да
определи началното салдо за 2014 г., вещото лице е взело предвид данните
установени от данъчните органи в ревизионното производство приключило с РА
№Р-22221014001950-091-001/23.04.2015 г., както и предхождащите ревизията Протокол
сер. АА №0309554/04.07.14г. и Протокол сер. АА №0428976/27.01.14г., тъй като то
е обхващало данъчен период 2013 г. включително. Вещото лице е взело сумата от 15 853.44
като налична към 01.01.2012г., което е установено в Протокол сер. АА, №0309554/04.07.14г.
и използвайки методите на органите по
приходите за съпоставка на имущественото състояние е определило наличните суми
в брой към 01.01.2013 г.: 22 118.23
лв. и към 01.01.2014г.: 29 462.82 лв. за начално салдо към 01.01.2014 г. В
тази връзка съдът не споделя възражението на процесуалния представител на
ответника срещу експертизата в тази част относно начините на изчисляване,
възприети от вещото лице. Видно от таблиците изготвени като приложения към ССЕ,
вещото лице е използвало абсолютно същите суми и методи използвани от органите
по приходите. Използвана е и същата формула /к.2+к.3-к.4-к.5/. Единствената
разлика е в това, че вещото лице не е прибавило наличните суми в брой от
началото на годината, като налични и в края на периода, както е в анализа на
административния орган. Логичен е и резултата от ССЕ, в смисъл, че след като се
извадят разходите и паричните средства по банкови сметки в края на данъчния
период от паричните средства в началото на данъчния период и постъпленията, останалото
следва да се приеме като налични парични средства в брой и те да бъдат приети
като начално салдо за следващата календарна година.
Изводимо от горното, съдът приема,
че за 2014, 2015 и 2016 г. липсва превишение на извършените разходи спрямо получените доходи, а за 2017 г. това
превишение е в размер на 360 лв., а не както е посочено в РА в размер на 27 097.34
лв. Съответно съгласно заключението на вещото лице, за 2014, 2015 и 2016 г. не
се дължи данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ, а за 2017 г. данъкът е в размер на 36
лв. главница и лихви в размер на 11.76 лв.
По отношение на определения данък за
2018 г., съдът намира жалбата за неоснователна. За 2018 г. според ССЕ по
Справка за съпоставяне стойността на имуществото на ревизираното лице спрямо
направените от него разходи и декларираните или получени доходи за 2018г.,
Приложение №7, установеното превишение е в размер на 5 713,51 лв., данъка по
чл.48, ал. 1 от ЗДДФ е 571,35 лв., а лихвата за забава е 128,73 лв., каквито са
и установяванията в РА.
Съдът изцяло споделя мотивите на органите по приходите
относно констатациите в частта за задълженията по ЗДДФЛ за 2014г. в качеството
на едноличен търговец.
Според чл.26, ал.1 от ЗДДФЛ облагаемият доход от
стопанска дейност като едноличен търговец е формираната по реда на ЗКПО данъчна
печалба.
За отчетна 2014г. ЕТ „2002-К.Д." декларира
осъществяване на дейност с код 2620- Производство на компютърна техника.
Подадена е ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ вх.№0300И0241221/30.04.2015г, с която в
Приложение № 2 - Доходи от стопанска дейност като едноличен търговец и доходи
от друга стопанска дейност по чл.29а от ЗДДФЛ декларира :
Общо приходи от дейността -1199264.55лв., Общо разходи
-1039154.96лв., Счетоводна печалба- 160109.59лв., Данъчна печалба – 160109.59лв.,
Облагаем доход-160109.59лв., ЗОВ по КСО и ЗЗО, внесени авансово през годината
-1702.80лв., Окончателни ОВ по КСО и ЗЗО, включително за минали години –
5727.60лв.,
Годишна данъчна основа по чл.28,ал.1 от ЗДДФЛ
-152679.19лв.
Данък върху годишната данъчна основа – 22901.88лв.,
Направени авансови вноски за годината – 0.00лв.,
Дължим данък за довнасяне – 22901.00лв.
Декларираният данък е внесен на 17.08.2015г., ведно с
начислена лихва по чл.89 от ЗКПО в размер на 1038.51лв.
Предвид частичното представяне на изискани документи
по ИПДПОЗЛ № Р-03000320007109-040-001/23.11.2020г. и Искане за представяне на
документи и писмени обяснения от ЗЛ № Р-03000320007109-040-002/25.01.2021г. и
извършения анализ на относимите към ЕТ „2002 - К.Д.“ обстоятелства, визирани в
чл.122, ал.2 от ДОПК и преценка на представените от ЗЛ в хода на ревизионното
производство документи – търговски и счетоводни, както и документи, представени
от трети лица- контрагенти на ЗЛ и констатациите от предходна приключила
проверка, правилно органите по приходи са установили приходи от продажби в
размер на 1199264.55лв. Реално това са съответните размери декларирани от ЗЛ и
в ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за ревизираният период като данните са съгласно
обобщени счетоводни регистри – оборотна ведомост и главна книга 2014г.
По смисъла на чл.10, ал.1 и ал.2 от ЗКПО счетоводен
разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез
първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ
вярно стопанската операция. Счетоводен разход се признава за данъчни цели и
когато в първичния счетоводен документ липсва част от изискуемата информация по
Закона за счетоводството, при условие че за липсващата информация са налице
документи, които я удостоверяват. Признаването на разходите за материали,
външни услуги, амортизации, работни заплати, други разходи и финансови такива
за ЕТ "2002-К.Д." изисква същите, освен документално обосновани, да
са и вярно отразени в счетоводните регистри, да са доказано необходимо присъщи,
което в случая не е налице.
По отношение на осчетоводените разходи в
счетоводството на търговеца са осчетоводени, респ. декларирани разходи в общ
размер 1039154.96лв., органите по приходите правилно са признали за документално
доказани разходи в общ размер на 847 094.08лв. в т.ч.:
- разходи за външни услуги в размер на 11817.92лв.
/вместо декларираните 30703.50лв. - разлика 18885.58лв./. Сумата е формирана на
база начислени в полза на ЕТ и осчетоводени от търговеца разходи за тел. услуги
и ел. енергия по сч.с/ка 602 "Разходи за външни услуги", съгласно
представени при извършена проверка на лицето първични счетоводни документи и
регистри - фактури и хронологични дневници за съответните доставчици БТК ЕАД
/л. 142/ и Е.ОН България Продажби АД /л. 124/. От регистрите са установени
осчетоводени разходи за тел. услуги по фактури от БТК ЕАД/Vivacom в размер на
6937.76лв. в т.ч. и неустойки, лихви за забава по тях, и ел. енергия по фактури
от Е.ОН България Продажби АД /л.142/ в размер на 4880.16лв.;
- разходи за социални осигуровки и надбавки /разчети
ДОО, ДЗПО, ЗО/ в размер на 6131.47лв./ като същите са установени на база декларираните
от лицето данни в декларация обр.1 и обр.6, съгласно ПП "СУП“ от
информационния масив на НАП, и са документално обосновани по смисъла на чл.10,
ал.2 и 3 от ЗКПО;
- отчетна стойност на продадените стоки в размер на
814316.97лв. е декларираната от лицето отчетна стойност на продадените стоки,
осчетоводена от ЕТ и декларирана в ОПР /л. 1619/. Стоките са осчетоводени по Дт
на с/ки 702 "Приходи от продажба на стоки", 703 "Приходи от
продажба на услуги" и Кт на сч.с/ки 302 "Материали" и 304
"Стоки", описано на стр.48 от РД;
- разходи за лихви в размер на 9314.97лв., плащани от
21.02.2014г. до 22.12.2014г. /вместо декларираните от лицето 10380.07лв. -
разлика 1065.10лв./, установени от ревизиращият екип, съгласно извлечение от
банкова сметка *** - BG03UNCR75271054065918 /л.1731/ при Уникредит Булбанк АД с
основание „погасяване на лихва за редовна главница" и „погасяване на лихва
за просрочена главница", съответстваща на осчетоводената по сч.с/ка 621
"Разходи за лихви" /л.498/ в кореспонденция със сч.с/ка 5032 - съгл.
главна книга;
- други финансови разходи в размер на 5512.75лв.
/вместо декларираните 6054.42лв. - разлика 541.67лв./, касаещи платени/удържани
суми за такси, комисионни и др. подобни удръжки по банкови сметки на ЕТ, съгл.
Главна книга /л.498/.
Съдът споделя направения от ревизиращия екип извод след
анализ по реда на чл. 122, ал.2 от ДОПК, че по отношение на непризнатите
разходи за материали в размер на 104825.71лв., за външни услуги /извън
признатите/ в размер на 18885.58лв., за амортизациите в размер на 20858.40лв.,
разходи за заплати в размер на 28300.17лв., други разходи 17584.25лв., лихви
/извън признатите/ в размер на 1065.10лв. и финансови разходи /извън
признатите/ в размер на 541.67лв., т.е. общо 192060.88лв., липсва идентификация
за вид на услугата, вида материал и неговата обвързаност с отчетения за периода
приход. Също така липсва информация за вид на активите и завеждането им в ДАП и
САП, дата на придобиване, прилагана амортизационна норма и др., както и вида на
другите разходи /не би могло да се приеме, че е балансова стойност на продадени
активи, предвид посочването им като такива в частта на ОПР. Балансовата
стойност на продадените активи - стоки е отделно декларирана и съответстваща на
осчетоводените обобщени счетоводни записи по Дт на с/ка 702 "Приходи от
продажба на стоки" и с/ка 703 "Приходи от продажба на услуги" и
Кт на сч.с/ки 302 "Материали" и 304 "Стоки"/.
Следователно жалбоподателят не успя да докаже осъществяване
на гореописаните разходи, в т.ч. вида на съответните материали, услуги и
разходи, свързаността им с икономическата дейност на търговеца, произхода им.
Не беше доказано чрез съответните аналитични счетоводни регистри, правилното им
счетоводно отчитане, както и съставени ли са съответните първични счетоводни документи,
отразяващи тези стопански операции. За разходите за амортизации не се установи
правилно и законосъобразно ли са начислявани амортизациите.
Както беше посочено по-горе документалната
обоснованост е основно правило за отчитане и признаване на разходи, съгл.
правилата на Закона за счетоводството и ЗКПО и липсата й означава основателно
да се приеме, че определен разход не е извършен, респ. не може да бъде признат
за данъчни цели и не следва да бъде счетоводно отчитан. Това обосновава
правилното заключение на органите по приходите, че в случая не е налице
идентификация на недоказаните разходи, в т.ч. вид и стойност на услугата, вид
на материалите и обвързаността им с отчетените приходи, както и въобще с
икономическата дейност на търговеца. Следователно данъчната основа за 2014г. за
доходи от дейност като едноличен търговец е правилно определена от ревизиращите
органи по особения ред за ревизии, като основателно при определяне на
финансовия резултат е изключена недоказаната част от разходите.
В тази връзка съдът не кредитира ССЕ по т. 9 в частта
за данъка върху дохода на ЕТ, тъй като в посоченото заключение са взети предвид
разходи на ЕТ, за които съдът намира, че не са събрани достатъчно доказателства
за документална обоснованост.
Предвид гореизложеното за 2014г. правилно е определен
данъчен финансов резултат /данъчна основа/ по реда на чл.122, ал.2 във вр. с aл.4
от ДОПК в размер на 352170.47лв. /декларирана от търговеца данъчна печалба
160109.59лв. + непризнати разходи в размер на 192060.88лв./. След приспадане на
задължителни осигурителни вноски по КСО и ЗО: внесени авансово през годината -
1702.80лв. и окончателни осигурителни вноски по реда на КСО и ЗЗО - 5727.60лв. е
определена годишна данъчна основа по реда на чл.122 от ДОПК за дейност като ЕТ в
размер на 344740.07лв. с годишно данъчно задължение - 15% в размер на
51711.01лв. Предвид внесен данък в размер на 22901.88лв., правилно е определен
данък за довнасяне в размер на 28809.13лв. и лихва - 17795.81лв., определена за
периода от 01.05.2015г. до 31.05.2021г. /датата на РД/. Тъй като търговецът не
е внасял своевременно тримесечните авансови вноски, съгласно чл.90, ал.2 от ЗКПО за 2014г., ревизиращият екип е установил от ДОС на едноличния търговец в
ПП „СУП“ доначислени лихви, описани на стр.50 от РД, в размер на 61.91лв., и в
резултат е определена лихва към РД в общ размер 17857.72лв. След доначисляване
на лихва към датата на РА в размер на 400.16лв. /л.1724/ е определена лихва в
общ размер 18257.88лв.
Относно задълженията по ЗДДС, настоящият състав
намира, че установените с оспорения РА са съответни на закона и фактите по
делото.
За възникването и признаването на правото на
приспадане на данъчен кредит е необходимо да се установи действителното
извършване на доставките, по които то се претендира. Съгласно чл. 69, ал. 1, т.
1 от ЗДДС, когато стоките или услугите се използват за целите на извършените от
регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне данъка за
стоките или услугите, които доставчикът, регистрирано по този закон лице, му е
доставил или предстои да му достави. Съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС
данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да
приспадне от данъчните си задължения по закона за получени стоки или услуги по
облагаеми доставки. Разпоредбата на чл. 68, ал. 2 от ЗДДС обуславя възникването
на субективното публично право на приспадане на данъчен кредит на данъчно
задълженото лице от кумулативното осъществяване на елементите от
регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав. Същият, наред с притежаването
на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, включва и установяването на
реално получаване на стоките или извършването на услугите по облагаемата
доставка – аргумент от чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС. Съгласно чл. 71,
ал. 1 от ЗДДС лицето упражнява правото си на приспадане на данъчен кредит
когато притежава данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на
чл. 114 и 115 от ЗДДС, в който данъкът е посочен на отделен ред – по отношение
на доставки на стоки или услуги, по които лицето е получател.
Според постоянната съдебна практика правото на данъчно
задължените лица да приспаднат от ДДС, на който са лица-платци, дължимия или
платения ДДС за закупени от тях стоки или за получени от тях услуги,
представлява основен принцип за въведената със законодателството на ЕС обща
система на ДДС. Реалното извършване на облагаема доставка на стоки или услуги е
задължително условие за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит
по чл. 68, ал. 1, т. 1 вр. чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, без което то не може
валидно да се упражни по чл. 71, т. 1 от ЗДДС. При положение, че органите по
приходите са стигнали до констатации за липсата на облагаеми доставки, при
оспорване, националната юрисдикция трябва да извърши глобална преценка по
приложимите във вътрешното й право правила за доказване на всички елементи и
фактически обстоятелства, за да определи дали това данъчно задължено лице има
или не право на приспадане по тези доставки. Само ако при тази преценка
установи, че доставките са реално осъществени и впоследствие стоките са
използвани от получателя за целите на негови облагаеми сделки, правото на
приспадане не може да се откаже. Едва след това националната юрисдикция
проверява дали това право не е изключено поради обективни данни, че данъчно
задълженото лице, получило стоките или услугите, е знаело или е трябвало да
знае, че сделката, с която го обосновава, е част от данъчна измама, извършена
от доставчика или друг стопански субект нагоре или надолу по веригата доставки
(решение на СЕС от 06.12.2012 г. по дело С-285/11 – т. 44, 45 и 52). Ако
реалността на доставките не се докаже в процеса, правото на приспадане на
данъчен кредит не може да се счита възникнало, фактическото му упражняване като
ненадлежно не подлежи на зачитане, независимо от (не) добросъвестността на
данъчно задълженото лице - получател на стоките или услугите по фактура.
В конкретния
случай страните не спорят относно наличието на формалната предпоставка за
упражняване правото на данъчен кредит – притежаването от жалбоподателя на
редовни фактури, съставени в съответствие с изискванията на ЗДДС. Това
обстоятелство се потвърждава и от приетата по делото ССЕ.
Спорно в случая се явява обстоятелството дали по
процесните фактури са извършени реални доставки на стоки и дали същите са
използвани за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки.
По отношение на издадените фактури
от „СОД-Варна“ АД няма спор, че същите са издадени по Договор от 12.02.2009г. с
предмет „поддръжка на сигнално-известителна система за обезопасяване и охрана
на Дом К.Д., с адрес ***. Безспорно е, че фактурираните услуги за дома на
ревизираното лице не са използвани за извършване на облагаеми доставки по
смисъла на чл. 69, ал.1 от ЗДДС, поради което правилно органите по приходите са
отказали данъчен кредит за м.12.2014г., м.01.2015г., м.02.2015г., м.05.2015г.,
м.08.2015г., м.09.2015г., м.12.2015г. и м.01.2016г. на основание чл. 68, ал.1,
т.1, чл.68, ал.2, чл.69, ал.1, вр. чл. 70, ал.1, т.2 от ЗДДС.
Относно издадените фактури от „КМениджмънт“
ООД и „Катуза-С и Ан с-ие“ СД правилно
органите по приходите не са признали правото на приспадане на данъчен
кредит на осн. чл. 70, ал.1, т. 3 от ЗДДС. Съгласно чл. 70, ал. 1, т. 3 от ЗДДС,
правото на данъчен кредит не е налице, независимо, че са изпълнени условията на
чл. 69 и чл. 74, когато стоките или
услугите са предназначени за представителни или развлекателни цели. Дефиницията
за последните е дадена в чл. 62, ал. 1 от ППЗДДС –
посрещане, престой и изпращане на гости и делегации; нощувки; консумация на
храна и напитки; организиране на делови срещи; тържества, развлекателни
мероприятия; екскурзии. Ревизираното лице не е установило и да попада в
изключенията, предвидени в ал. 2 на цитираната разпоредба,
а именно: организиране на симпозиуми, конгреси, конференции и други подобни
мероприятия, които са пряко свързани с представяне или тестване на предлаганите
от лицето стоки или услуги в рамките на независимата му икономическа дейност. Член 176 от Директива 2006/112/ЕО
на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху
добавената стойност гласи, че Съветът единодушно, по предложение на Комисията
определя разхода, по отношение на който ДДС не подлежи на приспадане. В никакъв
случай данъкът върху добавената стойност не подлежи на приспадане по отношение
на разход, който не представлява стриктно разход за стопанската дейност, като
луксозни стоки, забавления и развлечения. Предвид предмета на фактурите –
резервация за нощувки в хотел „Камелия“, кк. „Пампорово“ и дадена вечеря, обосновано
и правилно органите по приходите са приложили разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 3 от ЗДДС и са
отказали правото на приспадане на данъчен кредит за м. 12.2014г., м. 01.2015г.
и м. 12.2015г.
Относно издадените фактури от
“Еврогеймс“ ООД, „Ай Пи Ен България“ ООД
и „Алфа Сервиз Плюс“ ЕООД съдът споделя извода на органите по приходите, че
правото на данъчен кредит за съответните периоди не се следва на основание чл.68, ал.1, т.1 и ал.2 вр. чл.25 и чл.6, ал.1 от ЗДДС. Жалбоподателят не
се справи с тежестта за доказване на всички правопораждащи претендираното право
положителни факти, като не ангажира в хода на съдебното производство относимите
към спора доказателства.
Фактурите, издадени от горните дружества са с
предмет доставка на различни видове стоки, материали и оборудване. В случаите,
в които се касае за родовоопределени вещи, прехвърлянето на собствеността,
което е релевантният факт за наличието на доставка по арг. от чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, се извършва с предаването на стоките. Както в хода на ревизията, така и в
настоящото производство, доказателства в тази насока не бяха ангажирани.
Представените фактури и фискални бонове сами по себе си не удостоверяват, че
стоките са били предадени, респ. получени. Липсват протоколи за предаване,
заявки, доказателства относно транспортирането, складирането и съхранението на
стоките. По-голямата част от фактурите отразяват доставки на
обемни стоки в големи количества - шкафове,
ламиниран паркет, радиатори, стъклени витрини и др, за които е нужна
организация по приемо-предаването, в т.ч. подходящо място за съхранение,
подходящи транспортни средства, работна ръка за товарене и разтоварване. Например
„Алфа сервиз плюс“ ЕООД фактурира: 1420бр. радиатори, 46бр. шкафове, ламиниран
паркет 3719,43кв.м., дограма - 555кв.м., химически тоалетни - 8бр., перални,
сушилни, контейнери, маси, сгъваеми легла, телевизори, хладилници, възглавници,
комплекти спално бельо - 54бр., абсорбатори, фурни, компютри, меки мебели,
канапета, табуретки, фотьойли, мивки, матраци, беседки, стъклопакет -
1515кв.м., пейки – 30бр., беседки - 7бр., костюми - 124бр., тонколони - 28бр.,
усилватели - 9бр., столове - 24бр. и др. Само превоза на стъклопакета изисква
наличието на ППС със специални съоръжения, а превоза на останалите стоки
изисква също собствени или наети обемни ППС, доказателства за каквито не бяха
представени от търговеца. Жалбоподателят обяснява, че лично е приел всички
стоки и материали от представител на „Алфа сервиз плюс“ ЕООД от складовите му бази,
находящи се в гр. Варна, бул. “Хр. Смирненски“ и ЗПЗ, като ги е транспортирал с
лични на едноличния търговец ППС, но доказателства за това не представя.
Горните изводи за недоказаност на доставките се отнасят и за фактурираните от „Еврогеймс“
ООД стоки: витрини – 32бр., амфитеатрални платформи - 4бр., балисти - 2бр.,
гюллета - 84бр., византийски и български мъжки костюми - 90бр., копия, ножници,
щитове, лъкове, шлемове, колчани, мечове, саби, ризници, стрели, бойни кули,
мишени и др. Представените описи по
фактурите, издадени от “Еврогеймс“ ООД и
„Алфа Сервиз Плюс“ ЕООД са подписани единствено от съставител, а не и от
получател. В нито един от описите не е посочено място и дата на предаване на
огромния брой разнообразни стоки, поради което същите не могат да докажат
приемането и предаването на стоките.
На следващо място за нито от една от спорните фактури
не са представени доказателства, че доставките по фактурите отговарят на
условието, предвидено в чл. 69, ал. 1,
т. 1 от ЗДДС, предвиждащо стоките да се използват за целите на извършваните от
регистрираното лице облагаеми доставки. Само като пример за фактурите, издадени
от „Еврогеймс“ ООД №1054/20.01.2015г, №463/16.01.2015г. с предмет „доставка на
обзавеждане по опис за безистена в гр. Ямбол“ и №1076/12.05.2015г. „оборудване
за гр. Карнобат“ липсват и данни за получаване на обзавеждането в съответните
градове. Във възражението срещу РД от 30.06.2021г. ревизираното лице излага
твърдения, че извършените доставки имат право на данъчен кредит тъй като към
онзи момент е бил изпълнител на доставки по договори за обществени поръчки,
които могат да се видят на сайта на АОП. Така направеното възражение не е
подкрепено нито с писмени доказателства, нито с установявания по ССЕ.
Във връзка с горното следва да бъде
отбелязано, че от приетата от страните ССЕ в частта за ДДС, не се оборват
изводите за липса на реални доставки. Счетоводството е производно и
отразяването в него на първични счетоводни документи, които не отразяват
действителна стопанска операция, не обосновава реалност на доставките.
Наличието на счетоводно отразяване не е равнозначно на реално изпълнени
доставки съобразно предмета на спорните фактури, поради което съдът не
кредитира ССЕ по т. 9 в частта за определяне на ДДС.
Съдът намира, че неоснователно жалбоподателят се
позовава на решението на СЕС по съединени дела С-80/11г. и С-142/11г. за да
обоснове правото си на данъчен кредит. В цитираното решение на СЕС са
разгледани хипотези на осъществени и доказани доставки, какъвто настоящият
случай не е. Преценката налице ли е осъществена доставка следва да се извърши
от националния съд по националните процесуални правила, като правото на
приспадане на данъчен кредит може да бъде признато, когато е доказано. В
конкретния случай е налице само документално оформяне на процесните доставки при
липса на установяване на фактическо предаване на стоките от издателите на
фактурите. Без основание жалбоподателят се позовава и на Решение от 31.01.2013
г. по дело С-643/11 на СЕС. Вярно е, че СЕС в своите решения подчертава, че принципът
на данъчния неутралитет изисква приспадане на ДДС да се признае, ако
материалноправните изисквания са изпълнени, дори и ако данъчнозадължените лица
са пропуснали някои формални изисквания, същият този съд обаче приема, че „правото
на Съюза, както и принципите на данъчен неутралитет, на правна сигурност и на равно
третиране допускат на получател на фактура да се откаже право на приспадане на
ДДС, платен за получена доставка, по съображение, че липсва действително
извършена облагаема сделка", какъвто е настоящия случай. Непосочването и
недоказването по безспорен начин на съществени елементи от претендираните
доставки води до обоснованото предположение, че такива не са извършени и то
именно от дружествата, издали фактурите. При това положение, макар
жалбоподателят да притежава данъчни фактури съобразени с изискванията на ЗДДС,
които надлежно е отразил и осчетоводил при съвкупната преценка на наличните
доказателства се установяват обективни обстоятелства, от които може да бъде
направен обоснован извод, че тези фактури не са издадени във връзка с
действителна доставка на отразените в тях стоки, т.е. че не документират
действителни стопански операции, извършени от издателите. В случая липсва
доказано данъчно събитие по чл. 25, ал. 1 и 2 от ЗДДС, както и предпоставките
по чл. 68, ал. 1, т. 1 и ал. 2, във вр. чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, поради
което данъкът не е станал изискуем и не е възникнало задължение за
начисляването му, и съответно на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС не следва да
бъде признато право на данъчен кредит за жалбоподателя за процесните периоди,
поради което жалбата в тази част следва да се отхвърли.
Предвид изхода на делото и
направеното искане и от двете страни за
присъждане на разноски по делото, съдът намира, че следва да ги удовлетвори
съобразно уважената, респективно отхвърлена част от жалбата. Материалният
интерес по делото е в размер на 346851.15лв. Отхвърлената част от претенцията е
в размер на 334498.40лв. Жалбоподателя претендира разноски в общ размер от 7747.20лв.
от които 7236лв. с ДДС за адвокатско възнаграждение и 511,20лв. за вещо лице. Съобразно
изхода на делото и уважената част на жалбата съдът намира, че на жалбоподателя
се дължат разноски в размер на 275.91лв. На административния орган от претендираните 5998.51лв.,
съобразно отхвърлената част от жалбата се дължи юрисконсултско възнаграждение в
размер на 5784.88 лв. След приспадане, съдът намира, че следва да осъди
жалбоподателя да заплати на ответника разноски в размер на 5508.97лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Ревизионен акт №Р-03000320007109-091-001/20.07.2021
г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-Варна, потвърден с Решение №222/15.10.2021 г., на директора на
дирекция „ОДОП”-Варна при ЦУ на НАП, с който на К.Т.Д. с ЕТ „2002-К.Д.“, са
установени задължения по чл.48, ал. 1 от ЗДДФЛ за д.п. 2015 г. в размер на
509.70лв. главница и 270.03лв. лихви, за д.п. 2016г. в размер на 4680.98лв.
главница и 2003.88лв. лихви, за д.п. 2017 г. в размер над 36.00лв. до
3720.47лв. главница и над 11.76лв. до 1215.45лв. лихва.
ОТХВЪРЛЯ жалбата В ЧАСТТА, с която са му установени задължения по чл.48, ал.
1 от ЗДДФЛ за д.п. 2017 г. в размер на
36.00лв. главница и на 11.76лв. лихва и за д.п. 2018 г. в размер на 571.35лв. главница и 128.73лв. лихва, както и В ЧАСТТА, с която са му установени задължения за данък върху доходите на ЕТ за
2014г. в размер на 28809.13 лв. главница и 18257.88 лв. лихви и задължения за
данък върху добавената стойност по ЗДДС за д.п. м. 12.2014г. в размер на
105339.17лв. главница и 69637.92 лв. лихви, за д.п. м. 01.2015г. в размер на
7139.59лв. главница и 4654.34 лв. лихви, за д.п. м. 02.2015г. в размер на
7635.52лв. главница и 4918.18 лв. лихви, за д.п. м. 03.2015г. в размер на
5.39лв. главница и 3.42 лв. лихви, за д.п. м. 04.2015г. в размер на 2.89лв.
главница и 1.81 лв. лихви, за д.п. м. 05.2015г. в размер на 48048.82лв.
главница и 29733.174 лв. лихви, за д.п. м. 07.2015г. в размер на 7.43лв.
главница и 4.47 лв. лихви, за д.п. м. 08.2015г. в размер на 1513.46лв. главница
и 1010.51 лв. лихви, за д.п. м. 09.2015г. в размер на 5.00лв. главница и
4481.00 лв. лихви, за д.п. м. 10.2015г. в размер на 380.80лв. главница и 223.85
лв. лихви, за д.п. м. 11.2015г. в размер на 4.26лв. главница и 3.74 лв. лихви,
за д.п. м. 12.2015г. в размер на 184.22лв. главница и 1698.10 лв. лихви, за
д.п. м. 01.2016г. в размер на 28.68лв. главница и 17.81 лв. лихви.
ОСЪЖДА К.Т.Д., ЕГН **********, действащ като ЕТ „2002-К.Д.“,
ЕИК********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ж.к. Трошево, бл. 32, вх. Е, ет. 1, ап. 76 да
заплати на Дирекция „ОДОП”- Варна при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в
размер на 5508.97 лв. /пет хиляди петстотин и осем лева и деветдесет и седем стотинки/
лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд, в 14-дневен срок от
получаване на съобщението от страните.
СЪДИЯ: