РЕШЕНИЕ
№ 10736
гр. София, 05.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20221110111493 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба /уточнена с молба с вх. № 83838/2022 г./ на К.
С. К. и Л. Г. К. срещу С. Д. С., с която е предявен иск за осъждане на ответника да премахне
постройка тип „барбекю“, изградена в имот с идентификатор ****, находящ се в ****.
Ищците твърдят, че са собственици в режим на съпружеска имуществена общност на
имот с идентификатор *** и двуетажна жилищна сграда с идентификатор ***.1, находящи
се в ***, по силата на покупко-продажба от 1991 г. Сочат, че в съседство се намира
собственият на ответника имот с идентификатор ****, находящ се в ****. Излагат, че в
имота на ответника е незаконно изградена постройка тип „барбекю“, която е с височина над
5 м. и се намира непосредствено до фасадата на ищцовата сграда, като коминът на
барбекюто е изведен над нивото на първи жилищен етаж, поради което димът от комина
постоянно навлиза в стаите на жилището им, а терасата на първи жилищен етаж е
невъзможно да се ползва заради дима. Сочат, че имат множество придружаващи
заболявания, включително белодробни, поради което животът им е застрашен от
непрекъснато навлизащия в дома им вреден дим, отделен от барбекюто на ответника.
Твърдят, че постоянно се тревожат от възникването на евентуален пожар, защото барбекюто
е опасно и създава предпоставки за възникване на такъв. Поради това считат, че
неоснователните действия на ответника по ползване на барбекюто им пречат да упражняват
правото си на собственост върху техния имот в пълен обем, поради което молят той да бъде
осъден да го премахне.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
1
оспорва предявения иск като неоснователен. Оспорва ищците да са собственици на поземлен
имот с идентификатор ***, а той – на съседния поземлен имот с идентификатор ****, при
твърдения, че се касае за съсобствен между ищците и него при равни квоти имот, по
отношение на който не е извършена делба, защото имотът е реално неделим, нито е
извършена регулационна процедура с вещноправен ефект по ЗПИНМ /отм./. Изтъква, че
липсват доказателства за разпределяне на правото на ползване. Сочи, че щом процесното
барбекю е построено в съсобствения на страните УПИ, нормата на чл. 50 ЗС е неприложима,
защото липсва съседен имот. Твърди, че процесното барбекю не е постройка /строеж/ по
смисъла на § 1, т. 38 ДР ЗУТ. Оспорва ищцовите твърдения, че димът от него създава
опасност за здравето на ищците или опасност от възникване на пожар. Сочи, че барбекюто
се използва спорадично и за кратко време. Моли за отхвърляне на иска. Претендира
разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
страна следното:
От Нотариален акт за продажба на недвижим имот № ****, том ****, дело №
9575/1991 г. на нотариус при Нотариална служба при ІІ Районен съд, се установява, че
ищецът К. е придобил на 24.07.1991 г. чрез покупко-продажба собствеността на
еднофамилна вилна сграда, находяща се в ****, представляваща западен близнак, заедно с
избени помещения под сградата и заедно с гараж, ведно с 1/2 ид. ч. от мястото, върху което
е построена, цялото от 1 250 кв. м., съставляващо парцел **** от кв. 8 по плана на ****, при
съседи: улица, парцел **** и имот за озеленяване.
С Определение № 5383/08.02.2023 г., в което е обективиран изготвеният от съда
проект за доклад, приет за окончателен без възражения на страните, е обявено за безспорно,
че ищците са били в граждански брак към 1991 г.
Видно е от Нотариален акт за замяна на недвижим имот *** на І нотариус при
Ленински районен съд, че ответникът на 23.09.1987 г. е придобил чрез замяна собствеността
върху 1/2 ид. ч. от застроено дворно вилно място, цялото с площ от 1 250 кв. м.,
съставляващо парцел **** от кв. 8, м. ***я, при съседи: улица, парцел **** и имот № ***,
заедно с построения източен близнак, представляващ двуетажна еднофамилна жилищна
сграда, и заедно с гараж.
От заключението на съдебно-техническата експертиза и разясненията на вещото лице
Й. в открито заседание на 30.03.2023 г. се установява следното: Дворното място на ищците е
нанесено в действащите КККР като поземлен имот с идентификатор ***, намиращата се в
него жилищна сграда /част от сграда – близнак/ – като еднофамилна жилищна сграда с
идентификатор ***.1, а дворното място на ответника – като поземлен имот с идентификатор
****. Всяка от страните е построила от своята страна камина – огнище за приготвяне на
храна тип „барбекю“, което е покрито с навес, достигащ до първия етаж на основната сграда,
представляваща сграда – близнак, като двете барбекюта са идентични, допрени са едно до
друго и са на разстояние 3.40 м. от основната сграда. Барбекюто на ответника е с обща
2
височина от 3.60 м., а височината на комина над навеса е около 90 см., т.е. на височината на
първи жилищен етаж, като горният край на комина е на 3.40 м. от втория етаж на сградата в
хоризонтално отношение. Процесното барбекю е изградено от огнеупорни тухли. Коминът и
огнището видимо се ползват, като се използват дърва за приготвяне на храна. За процесното
барбекю няма издавано разрешение за строеж, защото то не представлява строеж съгласно
нормативната уредба по време на построяването му – Наредба № 5 за ПНТСУ и ППЗТСУ,
но въпреки това при изграждането му е следвало да бъдат спазени следните нормативи:
когато разстоянието между елементите е 3 м. или повече, както е в случая, устието на
комина не трябва да е под линията, изтеглена от билото надолу към хоризонта под ъгъл от
10 градуса, или минималната дължина на целия канал за дим трябва да е 5 м. В случая
коминът на процесното барбекю е с височина около 2.60 м., респ. не отговаря на условието
за минимална височина на комина от 5 м. Процесното съоръжение следва да отговаря и на
противопожарните изисквания, които в случая не са спазени. Като се има предвид
конфигурацията на основната сграда и близостта на комина до нея, процесното барбекю
създава условия при неговата експлоатация за задимяване и обгазяване на вторите етажи на
сградата, респ. на жилищните помещения, защото пушекът, който излиза, в зависимост от
атмосферните условия и наличието на вятър отива директно в сградата, както и създава
потенциални условия за възникване на пожар при самозапалване на комина от натрупани
мазнина и сажди. За предотвратяване на обгазяването и задимяването, както и за да няма
пожароопасност, коминът следва да бъде удължен в съответствие с горепосочените
изисквания, като при удължаването следва да се обърне внимание на сеизмичното укрепване
на комина и изпълнението на „шапката“ му, която да изхвърля дима.
От заключението на допълнителната съдебно-техническа експертиза и разясненията
на вещото лице в открито заседание на 09.05.2024 г. се изяснява следното: Извършено е
преправяне на комина на процесното барбекю, изразяващо се в изграждане на метален
хоризонтален димоотвод на ниво над покрива на навеса с дължина 4 м. в посока,
противоположна на оградата, и трайно замонолитване на комина отгоре чрез замазване с
бетон. Въпреки това коминът все още не отговаря на противопожарните норми, изискващи
димоотводните канали на комините да се проектират отвесни с допустими отклонения до 30
градуса спрямо вертикалата с дължина до 1 м. За да отговаря на противопожарните норми,
коминът на процесното барбекю следва да бъде удължен и укрепен. Общите условия, на
които следва да отговаря удължението, изискват да е изпълнено едно от следните условия –
по-голямата стойност, която определя височината на комина: минимална височина от 5 м.
или устието на комина да не е под линията, изтеглена от билото надолу към хоризонта под
ъгъл от 10 градуса. Това изискване в случая не е спазено, но на практика неспазването му е
свързано с тягата на комина – по-ниският комин може да не тегли и да се опушва там,
където е отворена самата камина. За да бъде спазено изискването, в случая краят на комина
следва да бъде над кота стреха и да завършва с детайл, който да позволява димът да отива
нагоре, а не да се разстила. Възможните варианти за техническо изпълнение на
удължаването са следните: иззиждане с коминни тела, измазване и изпълнение на шапка;
3
удължаване с метални елементи с топлоизолация; изпълнение на удължаване от метални
елементи без топлоизолация. И при трите варианта коминът следва да бъде конструктивно
укрепен, щом свободно стоящата височина над най-горната конструктивна опора е повече от
3 м., но поради това, че комините на ищците и на ответника са един до друг,
конструктивното укрепване само на комина на ответника е невъзможно. При контролно
запалване на огнището на ответника е констатирано от вещото лице, че след извършеното
преправяне липсват условия за задимяване, защото през комина изобщо не може да излиза
пушек, а той отива 4 м. навътре в двора на ответника, както и че въпреки несъответствието
на комина с противопожарните норми, той не създава условия за пожар на сградата на
ищците. Изпълненото преустройство е временно решение, докато страните съвместно
изпълнят удължението на двата комина, защото укрепването следва да бъде изпълнено от
двете страни.
Съдът кредитира заключенията на съдебно-техническата и на допълнителната
съдебно-техническа експертизи в посочените по-горе части /ведно с разясненията на вещото
лице/ като обективни и компетентно изготвени, а в частите, касаещи барбекюто на ищците,
не ги обсъжда, защото то нито е предмет на делото, нито е предмет на поставените на
вещото лице задачи.
От показанията на свид. *** се установява следното: Тя има имот, намиращ се през
един имот от този на ответника. През летния сезон живее там със съпруга си, а през зимата
двамата също го посещават. В дясната част на имота на С. има барбекю, което е залепено до
каменната ограда към имота на съседа Косьо. Въпреки че няма пряка видимост от своята
къща към барбекюто на ответника поради наличието на високи борове и въпреки че не
общува всеки ден с него, тя знае, че той ползва барбекюто много рядко дори и през летния
сезон, защото отдавна живее сам и не посреща често гости – веднъж в годината го посещава
приятел от казармените години, един или два пъти в годината ходят на гости дъщеря му и
нейното семейство, а другите хора, които го посещават, са тя и съпругът й. С. през 2023 г.
направил ремонт на барбекюто, изразяващ се в извеждането на комина успоредно на земята
с материал тип ламарина на около 4 м. навътре в неговия имот и затваряне на комина в
горната част с плоча. Преди със съпруга й да се върнат в София около м. 10.2023 г. ремонтът
на барбекюто вече бил извършен и след ремонта двамата отишли на гости на ответника,
сядали на маса и пушекът идвал към тях. При последното си посещение при С., осъществено
1 – 2 седмици преди датата на разпита, барбекюто не било запалено. Тогава тя
полюбопитствала и се качила на втория етаж, откъдето видяла затапването на комина.
Съдът кредитира изцяло показанията на свид. ***, защото тя е собственик на близко
разположен имот, в който живее през част от годината, а през другото време продължава да
го посещава, и е гостувала в имота на ответника след преправянето на комина на неговото
барбекю, което обуславя наличието на преки впечатления за обстоятелствата, за които
разказва, а липсата на данни за толкова близки или за влошени отношения с някоя от
страните по делото я охарактеризира като незаинтересован свидетел. Нейните показания
хармонират с представения от страните след спирането на производството снимков
4
материал относно извършеното преправяне, както и със заключението на допълнителната
съдебно-техническа експертиза.
Другите събрани по делото доказателства съдът намира за неотносими към предмета
на доказване, поради което не ги обсъжда.
При така установената фактическа обстановка съдът формира следните правни
изводи:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 109 ЗС. Негаторният иск като иск за
защита на собствеността предоставя правна защита на правото на собственост срещу всяко
пряко и/или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над
обекта на правото на собственост, което пречи на допустимото пълноценно ползване на
вещта /имота/ според нейното предназначение, но без да отнема владението на собственика.
Това въздействие или посегателство може да се изразява в действие или бездействие, като
чрез предявяване на иска по чл. 109 ЗС се цели преустановяването на същите, които пречат
на ищеца да упражнява неговото право на собственост, т.е. следва да е налице неправомерно
въздействие върху имуществената сфера на ищеца, за да е адекватна и търсената с иска по
чл. 109 ЗС защита срещу въздействия, надхвърлящи законните ограничения на
собствеността.
Негаторният иск предоставя защита на правото на собственост, която може да бъде
упражнена срещу всяко трето лице, което създава или се ползва от /поддържа/ създадено
противоправно състояние, което ограничава, смущава или пречи на пълноценното ползване
на вещта /имота/ според нейното предназначение. Следователно пасивно легитимиран да
отговаря по предявения по реда на чл. 109 ЗС иск е този, който извършва или поддържа
неоснователно действие, с което създава пречки за упражняване на правото на собственост.
В случая негаторният иск е предявен срещу ответника в качеството му на собственик
на съседен поземлен имот, за когото се твърди в исковата молба, че извършва лични
действия, изразяващи се в поддържане съществуването и ползване на незаконно построено
барбекю, намиращо се непосредствено до фасадата на ищцовата жилищна сграда и
употребата на което я задимява и създава предпоставки за възникване на пожар, с които
действия според ищците се засяга правото им ползване на сградата. С предявения негаторен
иск се цели твърдяните от ищците неоснователни въздействия върху тяхната сграда да бъдат
окончателно прекратени чрез премахване на барбекюто, чието ползване смущава правото им
на собственост.
По предявения иск в тежест на ищците съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК е да докажат
следните обстоятелства: че са собственици на засегнатия имот; осъществено от ответника
неоснователно въздействие върху техния имот; че именно неоснователното въздействие от
ответника ограничава, смущава или препятства възможността им да ползват пълноценно
имота си по предназначение.
В случая по делото се установява, че ищците са собственици в режим на съпружеска
имуществена общност на жилищна сграда с идентификатор ***.1 по действащите КККР,
5
находяща се в ***, и представляваща сграда – западен близнак, построена в поземлен имот с
идентификатор ***, а ответникът е собственик на намиращия се в съседство поземлен имот
с идентификатор ****. Обстоятелството дали се касае за отделни поземлени имоти или за
един съсобствен поземлен имот, заснет в действащите КККР с два отделни идентификатора,
респ. дали е разпределено ползването на съсобствения парцел, е без значение, защото в
случая чрез предявения иск се защитава правото на ищците върху жилищната сграда, което е
видно от изложените в исковата молба твърдения, че именно пълноценното ползване на
същата е засегнато от неоснователните действия на ответника.
В Решение № 150/25.05.2011 г. по гр.д. № 551/2010 г. на ВКС, II ГО, е прието, че не
всяко въздействие върху имота може да обоснове основателност на предявения по чл. 109
ЗС иск, а само онова въздействие, което засяга неоснователно обекта и посредством което
обективно се създават пречки за упражняване на установения правен режим на ползване на
имота, като по този начин се накърняват правата на собственика и се създават пречки
правото на собственост да се упражнява в пълен обем. В същия смисъл е и т. 3 от ТР №
4/06.11.2017 г. по тълк. д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС, според която: „За уважаване на иска
с правна квалификация чл. 109 ЗС е необходимо ищецът да докаже, че неоснователното
действие на ответника му пречи да упражнява своето право“. Понякога естеството на
извършеното от ответника нарушение е такова, че е ясно, че с него се пречи на собственика
да упражнява правото си в пълен обем, а в останалите случая в процеса следва да бъде
установена връзката между неоснователното действие и създаденото състояние на пречене
на упражняване правото на собственост.
За да бъде уважен искът по чл. 109 ЗС, с който съдът дава търсената защита за
нарушеното право на собственост от всяко неоснователно действие, което пречи на
собственика да упражнява правото си в пълен обем, собственикът следва да установи кое е
действието, което препятства упражняване правото на собственост, кой е авторът на това
действие и в какво се състои нарушението. Неоснователното действие следва да е такова, че
да създава пречки за ползване на собствената вещ. Граматическото тълкуване на
употребената глаголна форма, сочеща на резултат в сегашно време, изисква установяване на
действието и съществуването му в рамките на висящия процес, както и наличието на
връзката между конкретното неоснователно действие на ответника и обема на препятстване
упражняването на правото на собственост на ищеца от тези действия.
Съгласно чл. 50 ЗС собственикът на недвижим имот не може да извършва такива
действия в своя имот, с които се създават пречки за използването на съседния имот, по-
големи от обикновените.
В случая съдът намира, че е без значение дали процесното барбекю на ответника
представлява незаконен строеж, както твърдят ищците, защото само построяването на
незаконна сграда в /съ/собствен имот от /съ/собственик не представлява неоснователно
действие, изпълващо хипотезата на чл. 109 ЗС, а уважаването на иска е функция от
несъмненото доказване, че то пречи на собствениците на намиращата се в съседство
жилищна сграда да упражняват в пълнота своето право на собственост върху нея.
6
В случая се установява от заключението на съдебно-техническата експертиза, че в
първоначалния си вид барбекюто на ответника, освен че не е отговаряло на нормативните
изисквания за височина на коминното тяло и за пожаробезопасност, но едновременно с това
при неговата експлоатация то е създавало условия за обгазяване и задимяване на къщата на
ищците и риск от възникване на пожар. Ищцовият имот представлява жилищна сграда и се
ползва именно като жилище, а жилището е предназначено за постоянно обитаване. Поради
това съдът счита, че появата на обгазяване и задимяване в него има за последица влошаване
на хигиенно-битовите условия за живеене. На следващо място, съществуването на риск от
пожар създава сериозна опасност от настъпване и на друго противоправното въздействие
върху ищцовия имот в бъдеще, поради което основание за защита чрез иска по чл. 109 ЗС
има, за да бъде то предотвратено, без да се изчаква да бъде извършено реалното
посегателство върху имота чрез опожаряването му. Ето защо съдът намира, че употребата на
процесното барбекю от ответника в първоначалния му вид /но не и неговото просто
съществуване/ представлява неоснователно въздействие, водещо до смущаване на правото
на собственост на ищците върху жилищната сграда, макар това смущаване да е спорадично
предвид изключително рядката експлоатация на барбекюто, установена от показанията на
свид. ***.
В случая въз основа на заключенията на двете експертизи съдът приема за
установено, че за отстраняване на смущенията за ищците не е необходимо премахване на
барбекюто от ответника, а е достатъчно неговото преправяне. Последователно и
непротиворечиво ВКС приема, че съдът не може да осъди ответника да извърши действие
/или да се въздържа от извършването на действие/ в по-голям обем от този, който е
необходим за пълноценното упражняване на правото на собственост върху имота на
ищците, защото както правото на собственост на ищците, така и правото на собственост на
ответника, не следва да търпи неоснователни ограничения. Ето защо в случая съдът намира,
че търсена от ищците по реда на чл. 109 ЗС защита не съответства на естеството и тежестта
на неоснователните въздействия върху тяхната жилищна сграда. Същевременно в Решение
№ 170/08.01.2019 г. по гр. д. № 65/2018 г. на ВКС, I ГО, е прието, че при наличие на
техническа възможност за преработването на канавката в съответствие с техническите
правила и норми /в съответствие с приетите ПУП и инвестиционни проекти за имота на
ищеца/, по начин, по който тя да не прегражда и ограничава достъпа на пътни транспортни
средства до имота на ищеца, искането за премахването й би било неоснователно, т.е.
възприето е, че в някои случаи съдът може да постанови извършването на действия,
различни от поисканите с исковата молба. Следователно съдът може да осъди ответника да
извърши преустройство вместо да премахва барбекюто и това не би представлявало
произнасяне по непредявен иск.
Предвид изложеното и с оглед доказателствата по делото искането за осъждане на
ответника да премахне барбекюто не следва да бъде уважено, защото е несъответно на
естеството и тежестта на неоснователните въздействия върху засегнатата сграда на ищците,
вместо което следва да бъде направена преценка дали извършеното в хода на процеса
7
преправяне на процесното барбекю е достатъчно за отстраняване на неоснователните
въздействия върху ищцовата жилищна сграда или е необходимо ответникът да бъде осъден
да предприеме допълнителни действия по преправянето му.
Въз основа на заключението на допълнителната съдебно-техническа експертиза, от
което се изяснява, че след преправянето коминът на барбекюто нито задимява сградата на
ищците, нито създава условия за пожар, и разясненията на вещото лице в открито заседание
на 09.05.2024 г., според които „при положение че в момента коминът е запушен и
замонолитен, на практика изобщо не може да излиза нито пушек, нито искри“, съдът
намира, че след извършеното преправяне на комина правото на собственост на ищците
върху тяхната сграда вече по никакъв начин не е засегнато от барбекюто на ответника. Този
извод не се опровергава от обстоятелството, че и след преправянето барбекюто не отговаря
на всички нормативни изисквания, защото за основателността на негаторния иск от значение
е не толкова съответствието на барбекюто с установените нормативни изисквания, а
обективният факт на пречене или липса на пречки за пълноценно упражняване на правото на
собственост на ищците. Такова пречене понастоящем не се установява, в който смисъл са и
показанията на свид. ***, че при употребата на барбекюто след ремонта пушекът отива към
двора на ответника. При това положение без значение са констатациите на вещото лице в
допълнителната съдебно-техническа експертиза, че изпълненото преустройство е временно
решение, докато страните съвместно изпълнят удължението на двата комина, защото
укрепването следва да бъде изпълнено от двете страни. Целта на негаторния иск е да
отстрани въздействията, които реално пречат на ползването на ищцовия имот, а не всяко
едно нормативно нарушение.
По изложените съображения съдът приема, че в хода на процеса неблагоприятни
въздействия, свеждащи се до задимяване на ищцовата жилищна сграда и създаване на риск
от пожар в нея, са отстранени, респ. вече не е налице смущаване по какъвто и да е начин
правото им на собственост върху нея, поради което искът по чл. 109 ЗС е изцяло
неоснователен.
По разноските:
Независимо от изхода на спора, доколкото неговото отхвърляне е обусловено от
извършеното от ответника в хода на процеса преустройство на процесното барбекю, право
на разноски имат ищците. На същите се дължат разноски в общ размер на 1 450 лв., както
следва: 50 лв. – държавна такса, 400 лв. – депозит за вещо лице; 1 000 лв. – заплатено
адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 77 ГПК ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на СРС сумата
от 200 лв. – дължима от тях част от възнаграждението за допълнителната съдебно-
техническа експертиза, заплатена от бюджета на съда, която не са платили и в допълнително
предоставения им в откритото заседание на 09.05.2024 г. срок.
Така мотивиран, съдът
8
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. С. К., ЕГН ****, и Л. Г. К., ЕГН **********, и
двамата с адрес: ****, срещу С. Д. С., ЕГН **********, с адрес: *****, иск с правно
основание чл. 109 ЗС за осъждане на С. Д. С. да премахне постройка тип „барбекю“,
изградена в имот с идентификатор № ****, находящ се в ****.
ОСЪЖДА С. Д. С., ЕГН **********, с адрес: *****, да заплати на К. С. К., ЕГН
****, и Л. Г. К., ЕГН **********, и двамата с адрес: ***, сумата от 1 450 лв. – разноски по
делото.
ОСЪЖДА К. С. К., ЕГН ****, и Л. Г. К., ЕГН **********, и двамата с адрес: ***, да
заплатят на основание чл. 77 ГПК на Софийски районен съд сумата от 200 лв. – разноски за
възнаграждение за допълнителна съдебно-техническа експертиза.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9