№ 172
гр. Варна, 18.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и пета годИ. в следния състав:
Председател:Георги Йовчев
Членове:НиколИ. П. Дамянова
Даниела Ил. Писарова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от НиколИ. П. Дамянова Въззивно търговско
дело № 20253001000144 по описа за 2025 годИ.
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна
жалба вх. № 1618/20.01.2025г. на ДП „ПРИСТАНИЩНА
ИНФРАСТРУКТУРА“ АД – гр. София, представлявано от Димитър Руменов
Николов- Директор на Клон- ТП „Пристанище Варна“, чрез юрк. Д. Г., и
въззивна жалба вх. № 1978/22.01.2025г. на ЗАД ”ОЗК - Застраховане” АД – гр.
София, представлявано от адв. И. Л. от АК- София, срещу решение №
521/17.12.2024г., постановено по т. д. № 36/2024г. по описа на Варненския
окръжен съд.
ДП „ПРИСТАНИЩНА ИНФРАСТРУКТУРА“ АД обжалва
първоинстанционното решение в частта, с което е отхвърлен искът на
въззивника, предявен срещу ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД за заплащане
на сумата 30 166.96 лв., претендирана като неустойка по чл. 31, ал. 1 от
Договор за застраховка № 34/08.04.2021г. С оплаквания за неправилност на
решението, като постановено при съществени нарушения на процесуален
закон, в противоречие с материалния закон и необосновано, моли за отмяната
му в съответната част. Излага доводи за неправилност на извода на съда за
нищожност на клаузата, обективирана чл. 31, ал. 1 от договора. Счита, че
1
държавното предприятие има качеството на търговец по арг. на чл. 62, ал. 3
ТЗ, но след като ответникът по иска е търговско дружество, той не може да се
ползва от възражение за прекомерност на неустойката, дори и ищецът да не е
търговец. На следващо място, твърди липса на мотиви относно извода за
нищожност на договорната неустоечна клауза. Намира решението за
постановено в противоречие със задължителна тълкувателна практика на ВКС
и съдебни актове по реда на чл. 290 ГПК. Твърди, че съдът е следвало да вземе
предвид балансовата стойност на застрахованото имущество или
застрахователната стойност на увреденото имущество, на база на която е
сключен процесния договор и е изчислена застрахователната премия,
дължима от застраховащия. Намира претендираната неустойка по договора за
стимулираща точното му изпълнение, както и обезщетяваща вредите от
чистото неизпълнение и/или санкционираща нарушение на съществени
задължения по договора. Претендира се присъждане на разноски за две
инстанции.
С въззивна жалба вх. № 1978/22.01.2025г. на ЗАД ”ОЗК- Застраховане”
АД се обжалва първоинстанционното решение в частта, с която въззивникът е
осъден да заплати на ДП „Пристанищна инфраструктура“ АД сумата 15 432
лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинени имуществени
вреди по навигационно съоръжение буй № 11, дължимо по сключен между
страните договор за застраховка, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба в съда - 23.01.2024г. до окончателното изплащане
на задължението. С твърдения за неправилност и необоснованост на съдебния
акт в атакуваната част, като постановено в противоречие с материалните и
процесуалноправни норми, се иска неговата отмяна и отхвърляне на иска.
Излагат се съображения за недоказаност настъпването на застрахователно
събитие от страна на ищеца и основаването на фактически изводи на съда
върху косвени доказателства и предположения, при недоказана и неизяснена
причИ.та за настъпването на вредата. На следващо място, сочи се
несъответствие между Приложение 1 по договора и възприетото за доказано,
че сторените от ищеца разходи за отстраняване на вредата са отнесени към
актив с инвентарен № 20452000027, какъвто липсва в списъка на имуществото
на ДП, подлежащо на застраховане- Приложение 1 към договора. По тези
съображения, застрахователят счита, че не е отговорен за обезщетяването на
нанесена щета на вещ (буй № 11), която не е включена в застрахователното
2
покритие. Претендира се присъждане на съдебно- деловодни разноски.
Жалбите са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирани
лица, чрез надлежно упълномощени процесуални представители, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от
обжалването в съответните части съобразно процесуалните качества на
страните и се преценяват като допустими.
Представителите на страните представят писмени отговори в срок, в
които е изразено становище за неоснователност на жалбата на насрещната
страна, с подробно изложени доводи и съображения.
За да се произнесе по спора съставът на ВнАпС съобрази следното:
Варненският окръжен съд е бил валидно сезиран с разглеждането на
обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.
405, ал. 1 от КЗ вр. чл. 79, ал.1, предл. първо ЗЗД, чл. 92 и чл. 86 от ЗЗД,
предявени от ДП „Пристанищна инфраструктура“- гр. София, ЕИК
*********, чрез Директора на клон ТП „Пристанище Варна“, срещу ЗАД
„ОЗК - Застраховане“- гр. София, ЕИК *********.
Застрахователят оспорва исковете изцяло по основание.
Обжалваното решение, с което искът по чл. 405, ал. 1 от КЗ е уважен
изцяло за сумата 15 432 лв., представляваща застрахователно обезщетение за
причинени имуществени вреди по навигационно съоръжение буй № 11,
дължимо по сключен между страните Договор за застраховка №
34/08.04.2021г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба- 23.01.2024г. до окончателното погасяване на задължението, а искът за
присъждане на сумата 30 166.96 лв., претендирана като неустойка за забава по
чл. 31, ал. 1 от по чл. 92 е отхвърлен изцяло, е валидно по критериите,
възприети в мотивите към ТР № 1/2011г. от 10.02.2012г. по тълк. д. № 1/2011г.
на ОСГТК на ВКС, като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките
на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, и съдържащо
реквизитите по чл. 236 ГПК.
Същото е допустимо. Налице са всички предвидени от закона
предпоставки и липсват процесуални пречки за възникване и надлежно
упражняване на правото на иск, включително и специалните такива съобразно
КЗ. Подадена е извънсъдебна претенция за определяне и изплащане на
3
застрахователно обезщетение от застрахования ищец- Уведомление от
28.07.2022г. за щета по застрахователна полица № 0110200202200032, въз
основа на което е образувана щета № 0110-200-0023-2022 във връзка с
настъпилото събитие на 25.07.2022г. – увреден буй № 11 в района на котвена
станция „Звездица“, по която ответникът е отказал изплащане на
застрахователно обезщетение с писмо изх. № 17-400/16.08.2022г. по
съображения, че застрахованият не е представил външна експертиза за
причините за причинните щети на буй № 11.
Съставът на въззивния съд намира, че възприетата от окръжния съд
фактическа обстановка е в съответствие с фактите и обстоятелства,
установими от съвкупната преценка на събраните доказателства. Установено е
по безспорен начин, че между страните е възникнало валидно
правоотношение по Договор за застраховка № 34 от 08.04.2021г., обективиран
в застрахователна полица № 0110-200-2022-00032 от 24.03.2022г. със срок на
действие 01.04.2022г. – 31.03.2023г., сключен след провеждане на обществена
поръчка по чл. 112, ал. 1 ЗОбП и Решение № D4911623/25.03.2021г. на
управителния орган на държавното предприятие, Съгласно чл. 7
застрахователната премия е в размер на 147 934.12 лв. , включваща 2% ДЗП в
размер на 2 900лв., която е била заплатена от възложителя, с изключение на
сумата за гаранция за изпълнение в размер на 5 % от общата застрахователна
премия. По силата на договора ответното дружество е приело да застрахова
цялото имущество, предоставено за управление на Държавно предприятие
„Пристанищна инфраструктура“, подробно описани в Техническа
спецификация за обществена поръчка, Обособена позиция №1 Застраховка
„Пожар и природни бедствия“ и „Щети на имущество“ и Приложение №1,
неразделна част от договора – сгради, оборудване, машини, съоръжения,
стопански инвентар, компютърна и офис техника и други активи, публична
държавна собственост. Периодът на застраховката е 24 месеца, считано от
01.04.2021г. В раздел IV, Покрити рискове, от Техническа спецификация за
обществена поръчка, Обособена позиция №1 Застраховка „Пожар и природни
бедствия“ и „Щети на имущество“ е направено детайлно описание на:
основни покрити рискове, разширено покрити рискове и допълнителни
покрити рискове, като в обхвата на последните са и рисковете от увреждане на
имуществото вследствие на удар от плавателен съд (самоходен и несамоходен)
и/или друго превозно средство (вкл. моторно или релсово), както и
4
злоумишлени действия на трети лица. Съгласно раздел IV, 2. Допълнителни
разходи за отстраняване на последиците от настъпило застрахователно
събитие застрахователят поема риска и задължението да заплати обезщетение
за настъпилите вреди от застрахователни събития, извън описаните в т.1, а
именно: разходи за демонтиране на увреденото застраховано имущество и
разходи за преместване, предпазване и съхранение на застрахованото
имущество. В съответствие с т.3 на същия раздел оценката на щетите и
изплащането на застрахователното обезщетение се извършва от
застрахователя като размера на застрахователното обезщетение се определя на
база възстановителната стойност на съответния актив, определяема съгласно
чл. 400, ал. 2 от КЗ, с включени всички разходи, в т. ч. за извънреден труд и
доставки и всички допълнителни разходи. Застрахователното обезщетение се
изплаща без да се доказва на застрахователя дали се изгражда или подменя
увреденото при застрахователното събитие имущество до вида, в който е било
преди събитието. Неразделна част от договора е Списък – Приложение №1
към Техническа спецификация към договора по застраховка „Пожар и
природни бедствия“ и „Щети на имущество“, в който се съдържат обектите за
застраховане, представляващи материални дълготрайни активи, като видно от
приложен допълнителен списък под № 3, в същия са описани всички вещи,
представляващи „Навигационно оборудване“, с поставени инвентарни номера
за целите на счетоводното им отчитане.
По делото е представен Доклад за неизправност на средство за
навигационно оборудване (СНО) № 11/2022г. от дежурен оператор при ПИ
Териториално поделение Пристанище Варна до ръководителя на поделението,
видно от който на 25.07.2022г. в 8.20 часа капитанът на м/к Manuel de Olineira
подава сигнал, че буй № 11 се е преместил и дрейфа в района на котвена
станция Звездица. Съгласно съставен Протокол за дефектация с дата
25.07.2022г., в който са обективирани констатациите на експерт в отдел СЕГК
и капитан на м/к „Тангра“ в ТП Пристанище Варна на ДППИ, на същата дата е
извършен оглед на нанесените щети на буй 11. Установено е изместване на буя
от щатното му място, като позицията му е локализирана в района на котвена
стоянка Звездица. След изваждане на буя от водата е установена повреда в
котвеното устройство и скъсана верига, вследствие контакт с неизвестен
плавателен съд. Записано е, че следва да бъдат извършени ремонтни дейности
преди навигационен знак № 11 да бъде позициониран на щатното му място,
5
като същите са подробно описани по вид и характер и са оценени общо на
сумата от 14 020 лева без ДДС.
Видно от протокол за обследване на причините, довели до вреди,
изготвен на 26.07.2022г. от експерт в отдел СЕГК и капитан на м/к „Тангра“ в
ТП Пристанище Варна на ДППИ, след извършен оглед на буй № 11 и
разглеждане на причините и обстоятелствата, довели до настъпилото събитие,
е констатирано, че по котвената верига на буя не се наблюдават
компрометирани и износени участъци, от което се предполага, че е имало
контакт с неизвестен плавателен съд, довел до повредата в котвеното
устройство.
Въз основа на посочената фактическа установеност въззивният съд
намира следното по основателността на предявения иск с правно основание
чл. 405, ал. 1 от КЗ:
Съгласно разпоредбата на чл. 405, ал. 1 КЗ, при настъпване на
застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение в уговорения срок. За да бъде успешно проведен
предявения срещу застрахователя иск, следва да се установят, при условията
на пълното и главно доказване, наличието на валиден договор за имуществена
застраховка, сключен между застрахователя и увреденото лице, с предмет
процесното имущество, настъпването в периода на застрахователното
покритие на събитие, попадащо в обхвата на покрития от застрахователя риск,
наличието на щети по застрахованото имущество, настъпили в резултат на
застрахователното събитие и изправност на застрахованото лице по
отношение на задълженията му за заплащане на застрахователна премия,
както и уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното
събитие в срок и представяне на необходимите за установяването му
документи.
Липсва спор между страните, че същите са обвързани от валидно
правоотношение по договор за имуществена застраховка, обективиран в
застрахователна полица № 0110-200-2022-00032 от 24.03.2022г. със срок на
действие 01.04.2022г. – 31.03.2023г.
По безспорен начин се установява от събраните писмени и гласни
доказателства причиняването на щета на имущество на застраховащия, в
срока на действие на договора, в резултат на повреда в котвеното устройство и
6
скъсана верига на средство за навигационно осигуряване- пристанищно
съоръжение буй № 11, дължаща се на контакт с неизвестен плавателен съд.
Във въззивната жалба, при пълно игнориране на проведеното
доказване в хода на първоинстанционното производство, представителят на
застрахователя поддържа възражението, посочено в отговора, че в
предоставения списък на застрахованото имущество относно навигационното
оборудване, не е налице буй № 11 и следователно това съоръжение не се
намира под застрахователното покритие. Видно от приложенията към
застрахователния договор, предмет на имуществено застраховане е цялото
предоставено на държавното предприятие имущество, включително всички
средства за навигационно осигуряване, без изключение, с посочени
инвентарни номера.
От съдържанието на кореспонденцията между страните, която е
разменена преди завеждане на исковете, (писмо на л. 64 и 65 от
първоинстанционното дело), се установява, че застрахователят е напълно
наясно с предмета на извънсъдебната претенция- определяне и изплащане на
застрахователно обезщетение за щети, нанесени на буй 11, съставляващ актив
с № ********** съгласно справка от инвентарната книга на предприятието от
30.06.2022г. С уведомително писмо изх. № 17- 400/16.08.2022г.
застрахователят заявява, че не е доказано основание за изплащане на
застрахователно обезщетение именно за актив с № **********, под който е
инвентаризирано увреденото съоръжение, за целите на счетоводното отчитане
на държавното предприятие. Аргументите на застрахователя в писмото до
застрахования са, че в застрахователното покритие не се включвали
допълнителни дейности, като освобождаване, изваждане, спускане, транспорт
и др. За подобни аргументи дружеството не е имало основание, тъй като
съгласно раздел IV, 2. Допълнителни разходи за отстраняване на последиците
от настъпило застрахователно събитие ясно и изрично е посочено поемането
на задължение за заплащане на застрахователно обезщетение за настъпилите
вреди от застрахователни събития, извън описаните в т. 1, а именно: разходи за
демонтиране, преместване, предпазване и съхранение на застрахованото
увредено имущество.
Във връзка със съображенията във въззивната жалба за тежест на
доказване относно настъпването на покрит риск по процесния договор
7
въззивният съд намира следното:
В чл. 345, ал. 5, т. 1 КЗ е предвидено, че застрахователният договор
трябва да определя ясно, недвусмислено и изчерпателно покритите рискове и
изключенията от покритие. За да бъде обоснован отказът на застрахователя за
изплащане на застрахователно обезщетение, в процеса е необходимо да се
релевира и докаже, че е уговорен конкретен фактически състав, обосноваващ
правото на отказ. Тежестта на доказване съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК е върху
застрахователя, защото той цели да се освободи от отговорност.
В конкретния казус, в раздел IV, Покрити рискове, от Техническа
спецификация за обществена поръчка, Обособена позиция №1 Застраховка
„Пожар и природни бедствия“ и „Щети на имущество“ е направено детайлно
описание на възможните житейски ситуации, обективиращи основни покрити
рискове, разширено покрити рискове и допълнителни покрити рискове, като в
обхвата на последните са рисковете от увреждане на застрахованото
имущество вследствие на удар от плавателен съд (самоходен и несамоходен)
и/или друго превозно средство (вкл. моторно или релсово), включително
злоумишлени действия на трети лица. Няма изключения от покритието, а е
посочено, че то не може да бъде ограничавано в зависимост от вида,
спецификацията и местонахождението на застрахованото имущество.
При това описание на покритите рискове в раздел IV от Техническа
спецификация за обществена поръчка, без уговорени изключения от
покритието, в тежест на застрахования във връзка с основанието на
претенцията се явява доказването на настъпила щета на застраховано
имущество в срока на договора, което е осъществено в пълнота пред
първоинстанционния съд, както и представянето на писмените документи,
свързани с увредения актив, с които предприятието разполага. Без основание в
договора и закона застрахователят твърди, че за да докаже претенцията си
застрахованият е следвало да направи на свои разноски и да представи на
застрахователя анализ на условията за получаване на урежданията,
географското местоположение, дълбочИ., анализ на плавателните съдове,
премИ.ли в близост за определен период, за който се сочи, че е настъпила
повредата, металография за обследване на материала, външна експертиза за
доказване на причините и др. Така поставените от застрахователя
изискванията към застрахования са безпредметни с оглед конкретно
8
възникналата щета, след като последният има право да получи обезщетение
независимо от географското местоположение на застрахованото увредено
средство за навигационно осигуряване, дълбочИ.та, на която е настъпила
увреждащото съприкосновение, какъв плавателен съд е причинил вредите,
дали той е установен и дали щетите са причинени по непредпазливост или
умишлено (дружеството отговаря и за щети от злоумишлени действия на
трети лица). Съгласно Приложение № 2, стр.3, т. 3, неразделна част от
договора за застраховка, възложителят е бил длъжен да уведоми
застрахователя за настъпилото застрахователно събитие, което изискване е
спазено, тъй като ответникът е уведомен в рамките на два календарни дни
след установяване на щетите, причинени на буй 11. След получаване на
уведомление застрахователят е бил задължен да сформира комисия,
включваща и вещо лице, наето от него, и да уговори със застрахования ден и
час за съвместен оглед. Същото условие е вписано и в Раздел III, т. 3 от
приложение № 1 към договора – Техническа спецификация. Вместо да
изпълни процедурата, предвидена в договора, застрахователят е възложил
непредвидени с договора задължения на застрахования, като е поставял
множество изисквания за представяне на документи и провеждане на
„външна“ експертиза, на разноски на държавното предприятие.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че няма никакви данни
по делото за друг механизъм на застрахователното събитие, различен от
посочения в съставените официални документите- контакт на буй 11 с
неизвестен плавателен съд.
По изложените съображения съдът прави правния извод, че се
установяват всички елементи от фактическия състав на чл. 405, ал. 1 КЗ,
посочени по- горе в мотивите, за възникване на задължение за застрахователя
за изплащане на застрахователно обезщетение по Уведомление от 28.07.2022г.
за щета по застрахователна полица № 0110200202200032, въз основа на което е
образувана щета № 0110-200-0023-2022 във връзка с настъпилото
застрахователно събитие на 25.07.2022г.
По отношение проведеното доказване в първоинстанционното
производство относно размера на застрахователното обезщетение във
въззивната жалба отново се релевират неверни твърдения за това, че не всички
навигационни съоръжения на държавното предприятие са в списъка на
9
застрахованите обекти, и конкретно че актив с № **********, по отношение
на когото първоначално е било отнесено осчетоводяването на разходите за
отстраняване на щетите, не е застрахован. Според страната отстраняването на
счетоводната грешка в хода на процеса обосновава извод за недоказани
разходи за отстраняване на щетите.
По това възражение съдът намира за необходимо да посочи, преди
всичко, че съгласно Техническата спецификация, „Срок и начин за изплащане
на застрахователни обезщетения по застраховка „Пожали природни бедствия“
и „Щети на имущество“, т. 2, „Застрахователното обезщетение се изплаща без
да се доказва на застрахователя дали ще изгражда или подменя увреденото при
застрахователното събитие имущество до вида, в който е било преди
събитието. Т. е. застрахователят дължи обезщетение на база
възстановителната стойност на съответния актив, определена съгласно чл. 400,
ал. 2 от КЗ, с включени всички разходи, в това число за извънреден труд и
доставка и допълнителни разходи (Техническата спецификация, т. 3),
независимо от това дали увреденото имущество е подменено, ремонтирано и
др. или е във вида, в който е било вследствие на застрахователното събитие.
С оглед възложената с доклада доказателствена тежест на ищеца
относно установяване застрахователната стойност на увреденото имущество,
съгласно разпоредбата на чл. 400 от КЗ, по неговото искане по делото са
изслушано заключение на съдебно- техническа експертиза, съгласно което
осреднената сумарна стойност на услугите по отстраняване на щетите възлиза
на 13 710лв. без ДДС, или 16 452лв. с ДДС, т. е. по- висока от платената на
изпълнителя по обществената поръчка цена от 15 432лв. с ДДС, която се
претендира за присъждане като дължимо застрахователно обезщетение.
Няма спор, че уговорената от страните сума за гаранция за изпълнение
в размер на 5 % от общата застрахователна премия не е платена на
застрахователя, но доколкото основанията за изплащането на застрахователно
обезщетение и неустойка е спорно между страните, за да може да се усвои
сумата за гаранция следва да бъде постановено и да влезе в сила положително
за застраховащия осъдително решение срещу застрахователя.
Следователно искът с правно основание чл. 405 КЗ, предявен за сумата
15 432лв. с ДДС е доказан изцяло и по размер, ведно с акцесорната претенция
с правно основание чл. 86 ЗЗД, за присъждане на законна лихва, считано от
10
датата на подаване на исковата молба до окончателното погасяване на
задължението.
Както е посочено по- горе в мотивите, застрахователят е напълно
наясно с предмета на извънсъдебната претенция преди предявяване на
исковата молба- определяне и изплащане на застрахователно обезщетение за
щети, нанесени на буй 11, съставляващ актив с № ********** съгласно
справка от инвентарната книга на предприятието от 30.06.2022г. Представени
от ищеца писмени доказателства доказват по безспорен начИ. извършването
на качествен ремонт на увреденото съоръжение и заплащането на разходите от
държавното предприятие. Съгласно протокол по чл. 192, ал. 4 от Закона за
обществените поръчки, на 25.01.2023г. за изпълнител на обществена поръчка
„Авариен ремонт на буй №11“ е класиран участник „Алфори Меритайм“ ООД
ЕИК *********. Подписан е договор № 2/28.02.2023г. между възложителя ДП
Пристанищна инфраструктура ТП Пристанище Варна и „Алфори Меритайм“
ООД за извършване на възложената работа. Представен е разписан
Окончателен приемо-предавателен протокол, на основание чл. 2, ал. 2 от
договора, в който подробно са въведени видовете дейности, количество и цена,
съгласно техническата спецификация и договора. Съгласно текста на
протокола работата е извършена на много добро ниво, като изпълнителят е
заявил гаранционен срок за доставените изделия и устройства – 1 годИ. и 3
години за извършената работа по оборудването и монтажа на съоръжението.
Определена е окончателна цена от 15 432 лв. с ДДС, издадена е фактура № 42
от 02.03.2023г. на стойност 15 432 лв., която е постъпила по сметка на
„Алфори Меритайм“ ООД на 10.03.2023г.
Окръжният съд е назначил и комплексна съдебно- техническа и
счетоводна експертиза, от заключението на която се установява, че в
счетоводството на ищеца липсват данни през процесния период да е
извършван ремонт на друг буй, освен този с инвентарен № **********,
отговарящ на буй № 11. В хода на производство е установена грешка в
счетоводните записвания при разпределение на разходите за ремонта на буй
№11, които са отнесени в увеличаване отчетната стойност на актив с инв. №
20452000027 вместо на актив **********, отговарящ на буй № 11. Допусната
грешка между два дълготрайни актива от един клас, осчетоводени в една
счетоводна сметка на типа дълготрайни активи, която не влияе върху
годишния отчет и фИ.нсовия резултат, е отстранена, и към момента на
11
изготвяне на експертизата разходите са отнесени правилно към поправения
буй № 11, отговарящ на инв. № **********. С оглед всички други данни по
делото и установени факти и обстоятелства, поправената грешка в отчитането
по никакъв начин не влияе на осъщественото успешно доказване в процеса
относно предявения за присъждане размер на дължимото застрахователно
обезщетение. Следователно, ищецът е провел успешно главно пълно
доказване за обстоятелство, което не е било задължително необходимо за
доказване размера на обезщетението съгласно Техническата спецификация,
„Срок и начин за изплащане на застрахователни обезщетения по застраховка
„Пожали природни бедствия“ и „Щети на имущество“, т. 2, а именно, че
исковата сума съставлява реално направени от застрахованото държавно
предприятие разходите за поправка на увреденото застраховано имущество.
По втория осъдителен иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, за
присъждане на неустойка по чл. 31, ал. 1 от застрахователния договор,
съгласно която в случай на забавено плащане, изпълнителят дължи на
възложителя неустойка в размер на 0.2 % от стойността на договора за всеки
просрочен ден, но не повече от 20 % от стойността по договора, въззивният
съд намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 405, ал. 1 от КЗ, касаеща имущественото
застраховане, при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е
длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок, който не
може да бъде по-дълъг от срока по чл. 108, ал.1-3 или 5, в конкретния случай в
срок до 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106,
като определи и изплати обезщетението или застрахователната сума, или
мотивирано откаже плащането.
Както беше посочено по- горе в мотивите, след получаване на
Уведомление от 28.07.2022г. за щета по застрахователна полица №
0110200202200032, въз основа на което е образувана щета № 0110-200-0023-
2022 във връзка с настъпилото събитие на 25.07.2022г., ответното
застрахователно дружество е следвало да сформира комисия, включваща и
вещо лице, наето от него, и да уговори със застрахования ден и час за
съвместен оглед. Вместо да изпълни процедурата, предвидена в договора,
както и в Раздел III, т. 3 от приложение № 1 към договора – Техническа
спецификация, застрахователят е поставил множество изисквания към
12
застраховащия, включително провеждане на „външна“ експертиза за
причините за констатираните на 25.07.2022г. щети на буй № 11, на разноски на
държавното предприятие, непредставянето на която е ползвано като мотив за
отказ за изплащане на застрахователно обезщетение съгласно писмо изх. №
17-400/16.08.2022г.
С договорната клауза на чл. 31, ал. 1 от застрахователния договор
размерът на задължението е лимитиран до не- повече от 20 %, отговарящ на
начисляване на 0.2 % за всеки просрочен ден неустойка за 100 дни забава. В
периода от изпадане в забава за заплащане на застрахователно обезщетение до
завеждане на исковата молба застрахователят е забава около пет месеца,
следователно, при действителна клауза за неустойка искът би бил основателен
до размер, отговарящ на 100 дни забава.
Относно предпоставките за нищожност на клауза за неустойка,
обезщетяваща неточно изпълнение в срочно отношение на парично
задължение и критериите, които следва да се преценяват при произнасяне по
въведено в процеса правоизключващо възражение от ответника, в конкретния
казус са приложими дадените разрешения по приложение на закона, както по
т. 3, така и по т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010г. по тълк. дело
№ 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, тъй като база за определяне на уговорената
неустойка в чл. 31, ал. 1 от договора не е дължимото забавено застрахователно
обезщетение, а стойността на договора по чл. 7, ал. 1 в размер на сумата
147 934.12 лв.
Според задължителните за съдилищата указания, неустойката следва
да се прецени като нищожна, когато единствената й цел излиза извън
присъщите функции– обезпечителна, обезщетителна и санкционна.
Преценката относно валидността на клаузата за неустойка се извършва към
момента на сключване на договора, съобразно всеки конкретен случай, при
спазване на примерно изброените в тълкувателното решение критерии –
естество и размер на обезпеченото с неустойката задължение; наличие на
други обезпечения на същото задължение; вид на уговорената неустойка и на
съответното неизпълнение; съотношение на неустойката с очакваните вреди
от неизпълнението. В мотивите на ТР № 1/2009 г. е застъпено разбирането, че
съдът следва и служебно да преценява дали клаузата за неустойка съответства
на добрите нрави и на принципа за справедливост в гражданските и търговски
13
правоотношения. Изразеното в ТР разбиране е доразвито в последваща
практика на ВКС, напр. в соченото в жалбата на застрахователя ЗАД „ОЗК-
Застраховане“ АД решение № 223/19.04.2016г. по т. д. № 3633/2014 г., І т.о., в
което, при извършено съпоставяне между прекомерност на неустойката и
нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави, е прието, че
въпросът за накърняване на добрите нрави по отношение на уговорена
неустойка следва да бъде решен чрез комплексна преценка не само на
съдържанието на договорната клауза, но и при отчитане на други фактори.
Такива са свободата на договаряне, равнопоставеността между страните,
функциите на неустойката, както и възможността неизправният длъжник сам
да ограничи размера на неизпълнението, за да не се превърне неустойката в
средство за неоснователно обогатяване.
Същевременно, с т. 4 на ТР № 1/2009 на ВКС-ОСТК е прието по
задължителен начин разрешение по приложение на закона, по повод
противоречива практика на съдилищата при решаване на спорове по чл. 92
ЗЗД във връзка с еднотипни неустоечни клаузи, включени в
приватизационните договори, в които е уговорено неустойката за забава да се
определя не на базата на забавеното парично вземане в размер на съответната
изискуема, но неплатена на падежа част от цената, а върху целия остатък от
цената, включващ и неизискуемите вноски. Разрешението на ВКС по т. 4 от
тълкувателното решение е, че базата, върху която се изчислява размерът на
неустойката е всяка отделна неплатена изискуема вноска. С решение №
230/13.07.2011 г. по т. д. № 1088/2009г. е прието, че даденото с тълкувателното
решение разрешение намира приложение и в случаите извън
приватизационните договори, в които е уговорено разсрочено плащане на
цената, и неустойката следва да се изчислява на база изискуемата и неплатена
на падежа част от цената, а не на база цялата цена.
С оглед така установената практика на ВКС, която настоящият състав
на съда намира за съответно приложима, следва да се приеме, че договорна
клауза като разглежданата в настоящия случай не е недействителна изцяло, а
само частично - по отношение на предвидената база за определяне на размера
на неустойката. В тази част клаузата е в противоречие със закона доколкото не
държи сметка за неплатеното в срок застрахователно обезщетение, което по
конкретното правоотношение може да варира в границите от под 100 лв. до
сума, неколкократно надвишаваща пълния размер на стойността на договора-
14
147 934.12 лв., а се начислява върху изпълненото още при сключването на
договора парично задължение на застрахованото лице към застрахователя по
чл. 7, ал. 1 от договора, съставляващо застрахователната премия, респ. цена на
застраховката, без релевантност на забавеното плащане, за което се
претендира неустойка. Нищожната част на договорната клауза е очевидна,
произтича пряко от съдържанието на договора и установяването й не зависи
от изследването на факти, за които съдът трябва да бъде уведомен от едната
страна, а другата страна съответно трябва да има възможност да ги
опровергае или неутрализира. Тъй като се касае за прилагане на повелителни
(императивни) норми, чието спазване в обществото е предпоставка за
справедливо правораздаване, след като съдът установи нищожност на
договор, в частност на договорната клауза, от която страните черпят права,
той е длъжен да се съобрази с тази нищожност при решаване на спора по
същество.
Изложените съображения в предходните абзаци не обосновава извод за
нищожност изцяло, поради противоречие с добрите нрави на процесната
клауза за неустойка. Уговорен по този начин- 0.2 % за всеки просрочен ден, но
не повече от 20 %, размерът на неустойката е от значение за нейната
прекомерност, на каквато не може да се позове застрахователят– търговско
дружество. Поради това, както е посочено и в тълкувателното решение, тази
прекомерност не прави неустойката a priori нищожна поради противоречие с
добрите нрави, тъй като преценката за прекомерност не може да се направи
към момента на сключване на договора. Отделно от това, размерът от 0.2 %
дневно сам по себе си, преценяван с оглед обстоятелствата към момента на
сключване на договора, макар и да надхвърля седемкратно размера на
законната лихва, не може да обоснове краен извод за накърняване на добрите
нрави с оглед принципа за свобода на договарянето и при липсата на факти,
показващи, че страните са уговорили неустойката с единствена цел извън
присъщите й функции.
С оглед изводите на въззивния съд, че преценяваната договорна клауза
не е недействителна изцяло, както е приел първоинстанционният съд, а само
частично- по отношение на предвидената база за определяне на размера на
неустойката, поради противоречие със закона, предявеният иск с правно
основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, се явява частично основателен до размер на 0.2 %
15
на ден, върху застрахователното обезщетение, за 100 дни забава, а именно за
сумата 3 086.40 лв.
Поради противоречивите правни изводи по част от предмета на спора,
обжалваното решение следва да се отмени в частта, с която искът с правно
основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД е отхвърлен за сумата 3 086.40лв., като се постави
друго, съобразно изводите на въззивната инстанция за основателност на иска.
В останалата част, поради съвпадение на правните изводи на двете съдебни
инстанции по съществото на спора, решението на ОС- Варна следва да се
потвърди.
По въпроса за отговорността за разноски за първа и въззивна
инстанции.
Искания за присъждане на съдебно - деловодни разноски за всяка от
инстанциите са направени от процесуалните представители на двете страни, с
прилагане на списъци по чл. 80 ГПК.
С оглед резултата от въззивното обжалване, на основание чл. 78, ал. 1 и
ал. 3 ГПК, сумата, която ответникът дължи на ищцовото държавно
предприятие е 1166.12лв., от която с първоинстанционното решение са
присъдени 1 071.95лв, т. е. остават за присъждане 94.17лв., а дължимата сума
от насрещната страна е 59.39 лв., при присъдена с решението сума от 66.20лв.
След приспадане на насрещните задължения за разноски за първа инстанция
решението на ВОС следва да бъде отменено в частта за разноските за сумата
66.20 лв., като на ищеца се дължат допълнително 27.97лв.- разноски за първа
инстанция.
За въззивна инстанция ответникът дължи на ищеца сумите 61.73 лв.-
част от заплатена държавна такса съразмерно с основателната част от жалбата,
и 182.79лв.- съответна част от юрисконсултско възнаграждение, на основание
чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 от ГПК. Ищецът не дължи репариране на разноски за
заплатената от насрещната страна държавна такса, тъй като въззивната жалба
на застрахователя е преценена като изцяло неоснователна. От платеното на
пълномощника на ответника адвокатско възнаграждение, възлизащо на сумата
5 160лв. се дължи част- 3064.47лв. съразмерно с отхвърлената част от
исковете.
След приспадане на насрещните задължения за разноски сумата, която
ищецът дължи на ответника и следва да бъде осъден да заплати е в размер на
16
2 791.98 лв.
Воден от горното, ВнАпС, ТО, III - ти състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 521/17.12.2024г., постановено по т. д. №
36/2024г. по описа на Варненския окръжен съд, в частта, с която е отхвърлен
иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, предявен от Държавно предприятие
„ПРИСТАНИЩНА ИНФРАСТРУКТУРА“ със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н СлатИ., ул. „Шипченски проход“ № 69 срещу № 7,
ет. 5, срещу ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж. к. „Възраждане“, ул. „Света София“ № 7,
ет. 5 за присъждане на неустойка по чл. 31, ал.1 от Договор за застраховка №
34 от 08.04.2021 г. до размер на сумата 3 086.40 лв., както и в частта, с която
Държавно предприятие „ПРИСТАНИЩНА ИНФРАСТРУКТУРА“ ЕИК
*********, е осъдено да заплати на ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕИК
*********, съдебно-деловодни разноски в размер на 66.20 лв., като вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. „Възраждане“, ул. „Света
София“ № 7, ет. 5, да заплати на Държавно предприятие „ПРИСТАНИЩНА
ИНФРАСТРУКТУРА“ ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
гр. София, р-н СлатИ., ул. „Шипченски проход“ № 69, сумата 3 086.40 лв. (три
хиляди осемдесет и шест лева и четиридесет ст.), представляваща неустойка,
уговорена в чл. 31, ал. 1 от сключен между страните Договор за застраховка №
34 от 08.04.2021г., обективиран в застрахователна полица № 0110-200-2022-
00032 от 24.03.2022г., дължима за забавено плащане на застрахователно
обезщетение в размер на 15 432лв., на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 521/17.12.2024г., постановено по т. д. №
36/2024г. по описа на Варненския окръжен съд, в останалата част.
ОСЪЖДА Държавно предприятие „ПРИСТАНИЩНА
ИНФРАСТРУКТУРА“ ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
гр. София, р-н СлатИ., ул. „Шипченски проход“ № 69, да заплати на ЗАД
„ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕИК ********* със седалище и адрес на
17
управление: гр. София, ж.к. „Възраждане“, ул. „Света София“ № 7, ет. 5,
сумата 2 791.98 лв. (две хиляди седемстотин деветдесет и един лева и
деветдесет и осем ст.), представляваща направени съдебно-деловодни
разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете, на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК, след приспадане на дължимите разноски от насрещната
страна, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК.
Решението на въззивния съд подлежи на касационно обжалване
пред Върховния касационен съд, при условията на чл. 280 ГПК, в
едномесечен срок от връчването му на страните в частта по осъдителния
иск за неустойка с правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД.
В останалата част въззивното решение е окончателно, респ. не
подлежи на касационно обжалване съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2
от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18