Определение по дело №463/2024 на Окръжен съд - Сливен

МОТИВИ
Към определение № 337 от 08.08.2024 г., постановено по ВЧНД № 463/2024 г.
по описа на Окръжен съд – С.

Производството е по реда на чл.64, ал.7 и сл. от НПК, образувано по
протест на прокурор при РП – С., ТО Н.З., срещу определение №
220/02.08.2024г. по ЧНД № 326/2024 г. на Районен съд Н.З., с което не е
уважено искането на прокурора за вземане на мярка за неотклонение
„задържане под стража“ по отношение на обвиняемия А.Й.М. и спрямо него е
взета мярка за неотклонение „домашен арест“, която да се контролира със
средства за електронно наблюдение.
С частния протест прокурорът изразява несъгласие с възприетите и
обективирани в съдебния акт изводи относно отсъствието на достатъчно
данни по делото, на основата на които да се направи заключение за
съществуваща реална опасност от укриване на обвиняемия или извършване на
престъпление. Оспорвайки съображенията на съда в горната насока,
прокурорът сочи наличието на законова презумпция по чл.63, ал.2, т.1 от НПК,
а същевременно подчертава многократните осъждания на М. за престъпления
против собствеността, изтърпяваните ефективни наказания лишаване от
свобода, които не са оказали възпиращо и възпитателно въздействие и той е
продължил да извършва престъпна дейност. Акцентира върху липсата на
трудова заетост, което обстоятелство може да улесни обвиняемия да напусне
адреса си и да се премести на неизвестно за органите на досъдебното
производство място. Прави искане за отмяна на акта на първата инстанция и
вземане на най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“
спрямо обвиняемия.
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – С.
поддържа протеста, като излага доводи за наличието на кумулативно
предвидените предпоставки на чл.63, ал.1 от НПК за вземане мярка за
неотклонение „задържане под стража“ по отношение на обвиняемия. Пледира
за отмяна на атакуваното определение и постановяване на ново, с което
спрямо обв. М. да бъде взета най-тежката мярка за неотклонение „задържане
под стража“.
Защитникът на обв. А.Й.М. – адв.А.А. от АК – С., оспорва протеста, като
споделя аргументите в атакуваното определение на първоинстанционния съд
относно липсата на предпоставки по чл.63, ал.1 от НК за постановяване
спрямо обв.М. на мярка за неотклонение „задържане под стража“. Моли актът
на първата инстанция да бъде потвърден.
В личната си защита пред съда и в последната си дума обв. М. моли да
му бъде определена мярка за неотклонение „домашен арест“.
Съдът, като съобрази доводите на страните и с оглед представените по
делото доказателства, взе предвид следното:
Досъдебното производство по делото е започнато на 25.07.2024 г. по
реда на чл. 212, ал.2 от НПК, за престъпление по чл. 194, ал.1 от НК, с първото
1

действие по разследването, а именно разпит за свидетел.
С постановление на разследващия орган от 30.07.2024г. като обвиняем
по делото е привлечен А.Й.М. с обвинение за извършено престъпление по
чл.196, ал.1, т.1 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1 б. „а“ от НК.
С постановление на РП – С. от 30.07.2024 г. на основание чл.64, ал.2 от
НПК обвиняемият е задържан за срок до 72 часа, считано от 15:20 ч. на
30.07.2024 г. с оглед довеждането му пред съда в производство по вземане на
мярка за неотклонение.
С определение № 220 от 02.08.2024 г. по ЧНД № 326/2024 г. по описа на
РС – Н.З. по отношение на обв.А.Й.М. е взета мярка за неотклонение
„домашен арест”, която да се контролира със средства за електронно
наблюдение, като съдът е намерил неоснователно искането на РП – С. за
вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража“.
В хода на разследването до настоящия момент са приобщени писмени и
гласни доказателствени материали, съдържащи данни относими към
повдигнатото обвинение. Видно от приложеното по делото свидетелство за
съдимост, обв.М. е осъждан многократно за престъпления от общ характер,
включително с ефективно изтърпяване на наказания лишаване от свобода.
Последното осъждане е по НОХД № 187/2019 г. по описа на РС – Н.З., по
което му е наложено наказание две години лишаване от свобода при
първоначален строг режим за кражба на стойност 5 456,95 лв., извършена с
съучастие и при условията на опасен рецидив. След изтърпяване на
наказанието, лицето е освободено от местата за лишаване от свобода на
14.05.2021 г.
Обв. М. дава обяснения по досъдебното производство, признавайки
съпричастност към деянието, за което му е повдигнато обвинение. Върнал е
отнетите вещи и съжалява за извършеното. Има дете, за което се грижи сам.
В приобщената характеристична справка е отразено наличието на данни
за употреба на наркотични вещества и алкохол от обвиняемия, същият е
безработен и извършител на множество кражби на територията на гр. Н.З..
В декларацията за семейно и материално положение и имотно състояние
обв. М. е отразил липса на доходи и имущество, както че семейството му се
състои от него и сина му на седем години.
Събраните по досъдебното производство писмени и гласни
доказателства са били обсъдени от РС – Н.З., като правилно е прието
наличието на обосновано предложение за съпричастност на обвиняемия към
деянието, за което е привлечен към наказателна отговорност. При
самостоятелен анализ на наличните в досъдебното производство
доказателства и в частност от свидетелските показания, обясненията на
обвиняемия и писмените документи, настоящият състав на въззивния съд
също достигна до извод за наличието на обосновано предположение, че
обвиняемият е вероятен участник в престъпната деятелност, която касае
повдигнатото обвинение.
С оглед събраните до момента доказателства районният съд е приел, че е
2

налице обосновано предположение, че обвиняемият е извършил деянието, в
което е обвинен. Съдът е приел обаче, че няма доказателства за
съществуването на реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши
престъпление. Съдът е приел, че не следва да се взема мярка за неотклонение
„задържане под стража”, а най-подходяща е намерил мярката за неотклонение
„домашен арест”, която взел спрямо обвиняемия.
Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът направи
следните правни изводи:
Частният протест на РП – С. срещу определението на РС – Н.З. е
основателен. Определението на първоинстанционния съд е неправилно и
незаконосъобразно, поради което следва да се отмени и да се уважи искането
за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“ по отношение на
обв. А.Й.М.. Съображенията за това са следните:
Налице са законовите предпоставки за вземане на най-тежката мярка за
неотклонение спрямо обв. М.. Констатира се наличието както на обосновано
предположение, че обвиняемият е съпричастен към престъплението, в което е
обвинен, така също и реална опасност от укриване или извършване на
престъпление. В подкрепа на горния извод са наличните по делото
доказателствени материали. Писмените доказателствени материали, както и
свидетелските показания установяват конкретните действия на обв. М..
Кореспондиращи в тази връзка са обясненията на самия обвиняем – по
въпроса за наличието на обосновано предположение относно съпричастността
на обвиняемия към деянието по делото няма спор, доколкото и самият М.
признава конкретни факти в обясненията си и е върнал отнетите вещи, след
установяването му от полицейските служители.
От друга страна съдът отчита наличието на опасност обвиняемият да се
укрие или да извърши престъпление. Опасността от укриване е реална,
предвид характера на обвинението и наказателната отговорност, която следва
да се носи за такава престъпна проява.
Несъмнено е налице и опасност от извършване на престъпление,
предвид конкретните обстоятелства, при които е извършено деянието, за което
е повдигнато обвинение, както и с оглед обременената съдимост. Факт е
отсъствието на трудова ангажираност, същевременно са налице отрицателни
характеристични данни, състоящи се в информацията за употреба на
наркотични вещества и алкохол. Тези обстоятелства сочат завишена лична
опасност на обвиняемото лице. По тези съображения съдът отчита реална
опасност от извършване на престъпление, ако по отношение на обв. М. не
бъде взета най-тежката мярка за неотклонение, а именно “Задържане под
стража”. В горния смисъл не е разколебана въведената от законодателя
презумпция с разпоредбата на чл.63, ал.2, т. 1 от НПК.
По изложените съображения, единствената адекватна на този етап от
разследването мярка за неотклонение по отношение на обвиняемия се явява
задържането под стража. По този начин ще бъде препятствана възможността
същият да се укрие, както и ще се обезпечи извършването на всички
3

процесуално-следствени действия в кратки срокове. Няма обратен аргумент в
доводите на защитата за ангажиментите на обвиняемия към малолетното му
дете, спрямо което упражнява родителски права. Видно от характеристичната
справка, обвиняемият има роднини, а в случай, че действително за детето няма
кой да се грижи, следва органите на досъдебното производство незабавно да
упражнят правомощията си по чл.63, ал.12 от НПК. Констатираната висока
обществена опасност на самия обвиняем, с оглед наличните данни за
поведението и начина на живот, дават основание да се приеме, че същият
може да се укрие или да извърши престъпление в случай, че спрямо него бъде
взета друга по-лека мярка за неотклонение от „задържане под стража“.
Мотивиран от гореизложеното, съдът намира, че по отношение на обв.
М. следва да бъде взета мярка за неотклонение „задържане под стража”.
Определението на РС – Н.З., с което спрямо обвиняемия е взета мярка за
неотклонение „домашен арест“ следва да се отмени, като вместо това спрямо
обвиняемия А.Й.М. настоящият състав на въззивния съд следва да вземе
мярка за неотклонение „задържане под стража“.
Така мотивиран и на основание чл.64, ал.8 от НПК съдът постанови
определението си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
4

Номер на акта:	337
Дата:	8 август 2024 г. (в сила от 8 август 2024 г.)
Съдия:	Яница Събчева Събева Ченалова

Дело:	20242200600463
Тип на делото:	Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване:	6 август 2024 г.

Определение по дело №463/2024 на Окръжен съд - Сливен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите