№ 502
гр. Враца, 18.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на втори септември
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Катя Н. Гердова
при участието на секретаря Галя Цв. И.ова
в присъствието на прокурора Ц. Й. Р.
като разгледа докладваното от Катя Н. Гердова Гражданско дело №
20241400100379 по описа за 2024 година
Постъпила е искова молба от П. А. Б., ЕГН ********** с адрес: ***,чрез
пълномощника му адв. И. В. от АК - Плевен, със съдебен адрес: *** против Прокуратурата
на Република България, с правно основание чл.2, ал.1, т.1 от ЗОДОВ, с която е поискал съдът
да постанови решение, с което да осъди Прокуратурата на Република България, да заплати
на П. А. Б. сумата от 40 000,00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяваща се в неправомерно задържане, лишаване от право на свобода и свободно
придвижване, на осъществяване на трудова дейност, чувство на срам и преживени
негативни емоции, чувство на безполезност към семейството, безпомощност,
безнадеждност, както и сумата от 1200,00 лв., имуществени вреди, представляващи разходи
за един адвокат.
Моли да бъдат присъдени направените разноски по делото по реда чл.38 от Закона за
адвокатурата относно адвокатския хонорар.
ИСКОВЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.2,ал.1,т.3 вр.т.1 от ЗОДОВ вр.чл.4 от
ЗОДОВ, вр.чл.52 от ЗЗД.
Ответника Прокуратурата на Република България, в писмения отговор по делото, в
срока по чл.131 от ГПК, оспорва предявените искове, като неоснователни и недоказани по
изложените в него съображения. Писмени доказателства не са представени.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства.
Приложено е НОХД № 306/2023 г. по описа на ОС-Враца, ведно с приложените към
него пр.пр. № 986/2022 г. по описа на Окръжна прокуратура-Враца, съответно ДП №
370/2022 г. по описа на РУ-Бяла Слатина.
Съдът като взе предвид доводите изложени в и.м. и тези в с.з. и след преценка на
събраните в хода на процеса доказателства в тяхната съвкупност и поотделно,
приема за установено следното от фактическа страна:
Ищеца П. А. Б. в исковата молба навежда твърдения, че пр. пр. № 986/2022 г. по описа
на Окръжна прокуратура-Враца, съответно ДП № 370/2022 г. по описа на РУ-Бяла Слатина,
е образувано по реда на чл.211, ал.2 от НПК, за това, че на 08.06.2022 година в с. ***, обл.
1
Враца, са отнети от владението на С. Н. Д. от същото село, ***, сумата от 4000,00 лв. негова
собственост, с намерение противозаконно да присвоят, като е употребено за това сила и
заплаха и грабежът е придружен със средна телесна повреда - престъпление по чл.199, ал.1,
т.3 от НК.
Твърди се още, че с постановление от 09.06.2022 г. ищецът П. А. Б. е привлечен в
качеството на обвиняем за това, че за времето от 23:30 ч. на 07.06.2022 г. до 00:30 ч. на
08.06.2022 г. в с.***, обл.Враца, в частен дом, находящ се на ***, в съучастие, като
съизвършител с Г. А. Б., Г. Б. Б. и К. М. К., всички от същото село, като за обвиняемия Г. Б. и
при условията на опасен рецидив, са отнели чужди движими вещи - парична сума в размер
на 1500,00 лв. от владението на С. Н. Д. от с.***, обл.Враца, с намерение протовизаконно да
ги присвоят като са употребили за това сила, изразяваща се нанасяне на удари с ръце и
твърди предмети по главата, тялото и крайниците, с което му е причинена средна телесна
повреда - счупване на лява ръка - престъпление по чл. 199, ал.1, т.3, алт.2 вр. чл.198, ал.1
вр.чл.20, ал.2 от НК, а за обвиняемия Г. Б. - чл.199, ал.1, т.3, алт.2 вр. чл.198, ал.1 вр.чл.29,
ал.1, б."а" и б."б" вр. чл.20, ал.2 от НК.
С постановление от 30.01.2023 г. е извършено ново привличане на Г. Б. за това, че на
08.06.2022 г. в с. ***, обл. Враца, в частен дом, находящ се на ***, в условията на опасен
рецидив, е отнел чужди движими вещи - парична сума в размер на 4 000 лв. от владението
на С. Н. Д. от с.***, обл.Враца, с намерение противозаконно да я присвои, като е употребил
за това сила, изразяваща се нанасяне на удари с твърди предмети по главата, тялото и
крайниците, с което му е причинено комплексна средна телесна повреда, от която на *** е
настъпила смъртта на пострадалия - престъпление по чл.199, ал.2, т.1, пр.2 вр. ал.1, т.4 вр.
чл.198, ал.1 вр.чл.29, ал.1, б."а" и б."б" от НК.
С постановлението за привличане в качеството на обвиняем от 09.06.2022 г. на ищеца е
взета мярка за неотклонение за срок до 72 часа, след което по искане на ОП-Враца му е
наложена мярка за неотклонение "Задържане под стража" и бил приведен в ареста в град
Враца.
С постановление от 19.09.2022 г. на ОП-Враца мярката му за неотклонение е изменена
в "Подписка".
С постановление на ОП-Враца от 14.03.2023г. за частично прекратяване на
наказателното производство, същото е прекратено в частта по обвиненията на Г. А. Б., П. А.
Б. и К. М. К., като били отменени мерките за неотклонение "Подписка", взети по отношение
на тримата обвиняеми.
Ищецът навежда твърдения, че бил задържан в ареста от 09.06.2022 г. до 19.09.2022 г.
включително, а с мярка за неотклонение "Подписка" бил от 20.09.2022 г. до 14.03.2023 г.
включително или общо 176 дни.
Ищецът твърди, че се чувствал изключително зле, тъй като бил обвинен в
престъпление, което не е извършил. Твърди още, че през цялото време се чувствал сринат
психически, страдал и не могъл да спи и да се храни нормално. Мярката ограничавала
предвижването му и напускането на територията на страната. Преди работел в чужбина,
където изкарвал прехраната си. Бил лишен от възможността да избира местоживеенето и
местоработата си. Поддържа, че живее в с.***, което е малко населено място и всички се
познават. Изтъква, че с голяма част са роднини, с друга част са приятели, с трета съученици.
За времето, през което бил задържан в Ареста-гр.Враца, бил в изключително тежко
психично състояние. Бил обвинен за престъпление, в резултат на което е настъпила смъртта
на лице, което познавал, тъй като човекът бил от селото. При свижданията роднините му
казвали, че са отбягвани, близките и познатите са се отдръпнали от тях, тъй като с брат му Г.
А. Б., са участвали в причиняването на смъртта на С. Д..
С оглед на горното желае да бъдат компенсирани неимуществените и имуществените
2
вреди, които са резултат от причинените му болки и страдания.
Предвид гореизложеното за ищеца се породил правен интерес от търсената съдебна
защита, обективирана в петитумната част на исковата молба.
В съдебно заседание ищеца и неговият процесуален представител поддържат исковата
молба и желаят нейното уважаване с всички законни последици. Други доказателства не са
представени.
Ответникът Прокуратурата на Република България, в писмения отговор по делото,
в срока по чл.131 от ГПК, оспорва предявените искове, като неоснователни и недоказани.
Посочва, че действително на 09.06.2022 г. ищецът бил привлечен като обвиняем по
горното досъдебно производство за посоченото престъпление. На същата дата е задържан на
основание чл.64, ал.2 от НПК, а с определение на ВрОС от 12.06.2022 г., постановено по
ЧНД № 298/2022 г. му е взета мярка за неотклонение "Задържане под стража". На 19.09.2022
г. мярката му за неотклонение на основание чл.63, ал.6 от НПК е изменена в мярка за
неотклонение "Подписка", а с постановление от 14.03.2022 г. наказателното производство по
отношение на ищеца е прекратено. Изтъква, че за проведеното срещу ищеца наказателно
преследване е необходимо да се имат предвид фактите за неговото поведение, при наличието
на които той е привлечен като обвиняем. В тази насока следва да се отчете, че наказателното
производство по ДП по пр. пр. № 986/2022 г. по описа на Окръжна прокуратура-Враца,
съответно ДП № 370/2022 г. по описа на РУ-Бяла Слатина, е започнато от разследващ орган
от посоченото управление на МВР със съставянето на протокол от извършен оглед на
местопроизшествие. В хода на първоначалните действия по разследване като свидетели са
разпитани множество лица от с.***, сред които и ищецът П. А. Б., а в разпита си като
свидетел същият е дал подробни показания, според които той заедно с още три познати лица
от с.***, които посочил, в деня на деянието, след като употребили алкохол заедно влезли в
дома на пострадалия, нанесли му побой и отнели намерената в дома му парична сума.
Предвид на събраните доказателства включително и изложените от ищеца обстоятелства по
случая, той е привлечен като обвиняем за извършено престъпление по посочената
разпоредба на НК. Посочва, че в обясненията си като обвиняем е потвърдил обстоятелствата
относно участието си в деянието, което е дало основание по отношение на ищеца да се иска
вземане на мярка за неотклонение задържане под стража.
Предвид тези обстоятелства сочените действия на ищеца представляват изключителна
негова вина за увреждането, чието обезщетяване се претендира, а в условията на
евентуалност поддържа, че с поведението си ищецът виновно е допринесъл за привличането
му към наказателна отговорност по обвинението, по което наказателното производство е
прекратено и моли да бъде приложена разпоредбата на чл.5, ал.2 от ЗОДОВ.
Оспорва твърденията на ищеца във връзка с правна квалификация на престъплението,
за което е бил привлечен към наказателна отговорност. Изтъква се, че неотносими към
предмета на правния спор са твърденията на ищеца, че негови роднини са отбягвани и
близки и познати са се отдръпнали от тях, доколкото в настоящето производство не се дължи
обезщетение на трети лица, каквито са роднините на ищеца. Поддържа, че освен общи и
неподкрепени с доказателства твърденията в исковата молба, че наказателното производство
е лишило ищеца от възможността да работи в чужбина, където изкарвал прехраната си, не
могат да представляват проявна форма на неимуществени вреди, тъй като такива
обстоятелства биха могли да доведат до имуществени вреди, каквито претенции в случая не
са заявени. Възразява срещу размера на претендираното обезщетение за неимуществени
вреди от 40 000 лв., като завишен и не в съответствие с чл.52 ЗЗД, с установените от
съдебната практика критерии за справедливост, с обстоятелствата относно
продължителността на наказателното производство, тежестта на обвинението, личността и
начина на живот на ищеца, както и с обществено-икономическите условия в страната.
3
Изтъква, че при определяне размера на претендираното обезщетение следва да се има вземе
предвид, че на ищеца е предявено едно обвинение, а наказателното производство е
приключило в разумен срок с оглед неговия обем и сложност, както и с оглед на това, че е
водено срещу още три лица. В тази връзка счита, че следва да се отчете и това, че през
исковия период срещу ищеца са водени още три наказателни производства: по пр.пр.№
437/2021г. на РП-Плевен, по което ищецът е привлечен като обвиняем на 28.06.2022 г. и е
предаден на съд с обвинителен акт; по пр. пр. № 934/2021 г. на РП-Враца и по пр. пр. №
7229/2022 г. на същата прокуратура, по които също е предаден на съд и осъден съответно по
НОХД № 372/2022 г. по описа на PC- Бяла Слатина и по НОХД № 170/2023 г. по описа на
същия съд.
Отделно от това по АНД № 76/2021 г. по описа на PC- Кнежа ищецът е признат за
виновен за извършено престъпление по чл.345, ал.2 вр. ал.1 НК и е санкциониран по реда на
чл.78а НК в сила от 10.05.2021 г.
С оглед на тези обстоятелства, счита още, че ако съдът приеме, че ищецът е претърпял
неимуществени вреди, то те не са единствено от прекратеното наказателното производство.
Ответникът оспорва изцяло и иска за имуществени вреди. Изтъква, че исковата молба
не съдържа изложение на обстоятелствата, на които тази претенция се основава, нито са
посочени и представени доказателства за уговореното и реално изплатено възнаграждение,
както и за обема на процесуалните действия с участието на договорен защитник.
В с.з. представителя на Прокуратурата поддържа писменият отговор и желае
отхвърляне на исковете, поради тяхната неоснователност и недоказаност, а в условията на
евентуалност намаляване размера на обезщетението. Други доказателства не е посочил.
От приложено НОХД № 306/2023 г. по описа на ОС-Враца, ведно с приложените към
него пр.пр. № 986/2022 г. по описа на Окръжна прокуратура-Враца, съответно ДП №
370/2022 г. по описа на РУ-Бяла Слатина е видно, че Досъдебното производство е
образувано на основание чл.211, ал.2 от НПК, за това, че на 08.06.2022 година в с. ***, обл.
Враца, са отнети от владението на С. Н. Д. от същото село, ***, сумата от 4000,00 лв. негова
собственост, с намерение противозаконно да се присвоят, като е употребено за това сила и
заплаха и грабежът е придружен със средна телесна повреда - престъпление по чл.199, ал.1,
т.3 от НК./л.4 от ДП-1 том/.
С Постановление от 09.06.2022 г. ищецът П. А. Б. е привлечен в качеството на
обвиняем за това, че за времето от 23:30 ч. на 07.06.2022 г. до 00:30 ч. на 08.06.2022 г. в
с.***, обл.Враца, в частен дом, находящ се на ***, в съучастие, като съизвършител с Г. А. Б.,
Г. Б. Б. и К. М. К., всички от същото село, е отнел чужди движими вещи - парична сума в
размер на 1500,00 лв. от владението на С. Н. Д. от с.***, обл.Враца, с намерение
противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила, изразяваща се нанасяне на
удари с ръце и твърди предмети по главата, тялото и крайниците, с което му е причинена
средна телесна повреда - счупване на лява ръка - престъпление по чл. 199, ал.1, т.3, алт.2 вр.
чл.198, ал.1 вр.чл.20, ал.2 от НК./л.159 от ДП/. Същият е задържан за 72 часа на основание
чл.199 НПК и чл.64,ал.2 НПК с прокурорско постановление от 09.06.2024г./л.162 от ДП-1
том/.
С Определение № 265/12.06.2022г. по ЧНД № 298/2022г. по описа на ОС-Враца, влязло
в законна сила на 16.06.2022г.е взета МНО“Задържане под стража“ на П. А. Б. за
престъпление по чл. 199, ал.1, т.3, алт.2 вр. чл.198, ал.1 вр.чл.20, ал.2 от НК./л.12 от ДП—2-
ри том/, както и на останалите трима обвиняеми.
С Определение № 326/13.07.2022г. по ЧНД № 358/2022г. по описа на ОС-Враца, влязло
в законна сила на 19.07.2022г.е оставено без уважение искането на П. А. Б. за изменение на
взета МНО“Задържане под стража“ в по-лека./л.171 от ДП—2-ри том/.
С Постановление от 19.09.2022 г. на ОП-Враца, МНО на ищеца П. А. Б. е изменена в
4
"Подписка"./л.5 от ДП-3 том/.
С Постановление от 30.01.2023 г. е извършено ново привличане на Г. Б. за това, че на
08.06.2022 г. в с. ***, обл. Враца, в частен дом, находящ се на ***, в условията на опасен
рецидив, е отнел чужди движими вещи - парична сума в размер на 4 000 лв. от владението
на С. Н. Д. от с.***, обл.Враца, с намерение противозаконно да я присвои като е употребил
за това сила, изразяваща се нанасяне на удари с твърди предмети по главата, тялото и
крайниците, с което му е причинено комплексна средна телесна повреда, от която на *** е
настъпила смъртта на пострадалия - престъпление по чл.199, ал.2, т.1, пр.2 вр. ал.1, т.4 вр.
чл.198, ал.1 вр.чл.29, ал.1, б."а" и б."б" от НК.
С Протокол от 30.01.2023г. /л.309 от ДП-3 том/ е предявено на основание чл.227-229 от
НПК разследването по ДП № 370/2022 г. по описа на РУ-Бяла Слатина на П. А. Б. в
присъствието на упълномощения му защитник адв.В. за извършено престъпление по чл.199,
ал.1, т.3 вр. чл.198, ал.1 от НК, но с него не е повдигнато ново обвинение срещу Б., както
твърди процесуалният му представител в съдебно заседание.
С Постановление на ОП-Враца от 14.03.2023г. за частично прекратяване на
наказателното производство, същото е прекратено в частта по обвиненията на Г. А. Б., П. А.
Б. и К. М. К., като били отменени и мерките за неотклонение "Подписка", взети по
отношение на тримата обвиняеми.
От изискано и приложено по делото писмо вх.№ 5437/12.07.2024г. изд.от ГД“ИН“,
Затвора-Арест гр.Враца се установява, че П. А. Б. е задържан в ареста към Затвора-Враца на
09.06.2022г. на основание постановление на ВрОП за извършено престъпление по чл. 199,
ал.1, т.3 вр. с чл.198, ал.1 НК, като с Определение № 265 от 12.06.2022г. по НЧД №
298/2022г. е взета мярка за неотклонение "Задържане под стража" от Окръжен съд-Враца, а с
Постановление № 986 от 20.09.2022г. на Окръжна прокуратура-Враца, взетата мярка е
изменена в "Подписка" и задържаният освободен от ареста на 21.09.2022г. в 17.05 часа.
От електронната справка за съдимост на П. А. Б. представена с писмения отговор на
ответната Прокуратура се установява, че с Решение № 18/15.04.2021г. по АНД № 76/2021г.
по описа на РС-Кнежа му е наложено административно наказание „Глоба“ на основание
чл.378, ал.4, т.1 от НПК вр.чл.345,ал.2вр.ал.1 от НК, вр.чл.78а,ал.1 от НК, влязло в законна
сила на 10.05.2021г.
Със Споразумение № 46/06.04.2023г. по НОХД № 170/2023г. по описа на РС-Бяла
Слатина, влязло в сила на 06.04.2023г. на П. А. Б. му е наложено наказание „Глоба“ за
извършено престъпление по чл.345,ал.1 от НК вр.чл.54,ал.1 от НК и за престъпление по
чл.345,ал.2,вр.ал.1 от НК вр.чл.54,ал.1 от НК, като на основание чл.23,ал.1 от НК му е
определено общо наказание „Глоба“ в размер на 500,00 лв.
С последващо Споразумение № 55/04.05.2023г. по НОХД № 372/2022г. по описа на РС-
Бяла Слатина, влязло в сила на 04.05.2023г. на П. А. Б. му е наложено наказание „Шест
месеца лишаване от свобода“ за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.4 и т.5 от НК
вр.чл.194,ал.1 от НК вр.чл.55,ал.1,т.1 от НК и на основание чл.66,ал.1 от НК е отложено
изпълнението на наказанието с изпитателен срок от три години, считано от 04.05.2023г.
От приложеният от Прокуратурата регистър на лица с неприключили наказателни
производства/л.47 от настоящото дело/ към дата 12.06.2024г. се установява, че срещу П. А.
Б. е образувано ДП № 232/2020г. на РУ-Долни Дъбник, пр.пр.№ 437/2021г. по описа на РП-
Плевен за престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и т.4 от НК вр.чл.194,ал.1 от НК вр. чл.26,ал.1 от
НК вр. чл.20,ал.2 вр.ал.1 от НК и е внесен обвинителен акт , като делото все още не е
приключило. В тази връзка са и приложените с писмения отговор на Прокуратурата справка
от ЕИСПП на ПРБ и НСлС за образувани и водени наказателни производства срещу П. А.
Б../л.51-53 от настоящето дело/.
В защитната теза на ищеца са разпитани свидетелите А. Б. Б. и Г. А. Б. /първата е
5
майка, а втория е брат на ищеца/.
На свидетелите им разяснено от съда правото на отказ от свидетелстване на основание
чл.166,ал.1,т.2 от ГПК, като същите заявили, че желаят да свидетелстват, въпреки
разясненото им право на отказ от съда.
Свидетелката А. Б. Б. свидетелства, че на 09.06.2023г. синът й П. А. Б. позвънил по
телефона, като съобщил, че той и другият й син Г. са задържани в ареста за убийство на
един старец от с.*** и за някакви пари.
Свидетелства, че преди задържането П. бил общителен, не бил конфликтна личност и
работил на частни начала.
Преди този инцидент, П. работил в Нидерландия, в месарски комбинат повече от
година. Върнал се в Р.България по настояване на майка си, която била сама и имала
финансови затруднения.
Преди задържането му, П. живял при баба си и дядо си в с. ***. Свидетелката не
посещавала синовете си в ареста, тъй като била в тежка бременност. Посочва, че П. бил в
ареста 4 месеца, като при разговорите с нея по телефона, той й споделял, че е обвинен в
престъпление, което не е извършил. Плакал, оплаквал се от тормоз, осъществен над него от
другите му съкилийници, храната и хигиенните условия в ареста били лоши. Не знае дали
двамата братя били в една килия.
Впоследствие разбрала, че след 4 месеца П. бил освободен и отишъл да живее при
баба си и дядо си в с.***. Не могъл да понесе хорските приказки по негов адрес, тъй като
хората от с.*** го наричали „убиец“. Поради тази причина три седмици след
освобождаването му, отишъл да живее при майка си в с.***, общ. Ботевград, където живее и
към настоящия момент. За известен период от време се бил върнал отново в с.***, за да
помага в домакинската работа на своите дядо и баба.
В момента П. работи в хотел в с.***, като работник по поддръжката. Не е създал свое
семейство, но има финансови затруднения.
Имал нестабилно емоционално състояние след освобождаването му от ареста, тъй като
не се хранел и плакал. Трудно преживял престоя в ареста.
Свидетелката посочва, че ищеца не е посещавал специалисти в областта на
психологията и психиатрията, единствено пиел обезболяващи лекарства: парацетамол и
беналгин за болките, тъй като има разширени вени. Тези лекарства ги пил и преди
задържането му, докато живял при баба си и дядо си.
В момента П. се чувства по-добре, работи и не контактува с хората.
Другият свидетел Г. А. Б. посочил, че на 09.06.2022г. в с. *** разбрали за инцидента с
побой над възрастен човек, в който той и П. не участвали, но въпреки това били задържани
за побоя, първоначално в полицията в гр.Бяла Слатина, впоследствие в ареста в гр.Враца. И
двамата престояли в ареста около 4 месеца, където условията били много лоши, след което
били освободени.
При разходките в ареста двамата братя се виждали, като П. се тормозил и плакал,
затова, че се чувства невинен. Посещавали ги баба им и дядо им, но не и майка им, поради
тежката й бременност. С нея разговаряли по телефон, но рядко, с цел да не я притесняват
заради бременността й.
Свидетеля посочва, че полицаите ги водили в полицията за разпити и те им съобщили
за смъртта на пострадалия Д..
Впоследствие им била изменена МНО „Задържане под стража“ в МНО “Подписка“ и
се завърнали в с.*** при бабата и дядото. След месец и половина П. отишъл да живее при
майка им, тъй като се притеснявал и срамувал от хорските приказки, затова, че ги наричали
"убийци". Никой в селото не общувал с тях, заради този инцидент, дори направили подписка
да ги изгонят от селото.
6
Преди инцидента, П. работил в месарски комбинат в Нидерландия около 6 месеца и се
завърнал в Р.България поради отпуск. И двамата братя имали предходни прояви, като били
задържани, поради шофиране без притежаване на свидетелство за правоуправление.
Преди задържането му П. бил спокоен работил на частни начала в с.***, а в момента
работи във хотел „Вила Марк“ с.***, като работник по поддръжката. Майка им отглежда
животни(крави, прасета, овце и кози) и П. й помага, тъй като тя има малко дете на една
година и 9 месеца. Съжителства с друг мъж, който също работи в хотела по поддръжката и
помага на майка им.
Свидетелят посочва, че наказателното производство било прекратено, защото са
невинни и не са извършили деянието, за което били обвинени.
От така изложената по-горе фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
I. ПО ИСКА ЗА НЕИМУЩЕСТВЕНИ ВРЕДИ.
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, Държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани от разследващите органи,прокуратурата или съда,при обвинение в
извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно
производство бъде прекратено поради това,че деянието не е извършено от лицето или че
извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е
образувано след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е
амнистирано.Тази отговорност на правозащитните органи е обективна и възниква при
наличие на изчерпателно посочените в закона основания.
Съгласно чл. 2, ал.1, т.1,пр.1-во от ЗОДОВ, Държавата отговаря и за вредите от
незаконно задържане под стража като мярка за неотклонение, но според възприетото в т.13
от ТР № 3/22.04.2004 г. по тълк. дело № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, ако лицето е оправдано
или образуваното наказателно производство е прекратено, отговорността е по чл. 2, ал.1, т.3
от ЗОДОВ,като обезщетението за неимуществени вреди обхваща и вредите от незаконно
задържане под стража.
Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ Държавата дължи обезщетение за вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. Отговорността на държавата, за действията на
правозащитните органи е обективна, безвиновна, т.е. тя отговаря независимо дали органите,
чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинили вреди. В конкретния
случай вредите са причинени от незаконните действия и актове на Прокуратурата, тъй като е
било образувано досъдебно производство и ищецът е бил привлечен като обвиняем за
извършено престъпление.
Нормата на чл. 2 от ЗОДОВ има за обект на защита честта, достойнството и доброто
име на гражданите. Държавата може да накърни законно това право единствено когато чрез
своите органи упражнява свое материално право по предвидения за това ред. В наказателния
процес това е правото на държавата да счете някого за престъпник и да му наложи наказание
за извършено престъпление по реда предвиден в НПК. Неоснователността на материалната
претенция на държавата води до незаконност на предприетите за реализацията й
процесуални действия. Щом обвинението не съответства на истината, то задължението за
разкрИ.ето й е станало неизпълнено и то е незаконно, в това число незаконно се явява и
ограничението, чрез метода на процесуална принуда. Обвинението е незаконно, когато
неговата основателност не е доказана по предвидения в закона ред, както е в процесния
случай.
От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че срещу
ищеца е било водено досъдебно производство № 370/2022 г. по описа на РУ-Бяла Слатина,
пр.пр. № 986/2022 г. по описа на Окръжна прокуратура-Враца, като на същият е повдигнато
обвинение в извършването на престъпление по чл. 199, ал.1, т.3, алт.2 вр. чл.198, ал.1
7
вр.чл.20, ал.2 от НК, което се наказва с лишаване от свобода от пет до петнадесет години, т.
е. обвинението е за тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 НК. Впоследствие с
Постановление от 14.03.2023г. е частично прекратено наказателното производство на
основание чл.243,ал.1,т.2 от НПК по отношение на обвиняемите П. А. Б., Г. А. Б. и К. М. К.,
поради недоказаност на обвиненията по които са привлечени, приравнено на влязла в сила
оправдателна присъда./т.7 на ТР № 3/2004г./
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди от непозволено увреждане е
свързан с критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл. 52 ЗЗД, спрямо който
настъпилата вреда се съизмерява.
Настоящият съдебен състав намира, че безспорно установеното обстоятелство по
повдигане на обвинение в извършване на престъпление, по което ДП е прекратено по
отношение на ищеца, само по себе си е достатъчно, за да бъде направен извод, че е
осъществен фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2 ЗОДОВ и за Държавата е
възникнало задължение да обезщети пострадалото лице за причинените му неимуществени
вреди. Това е така, тъй като е житейски логично наказателното преследване да породи
негативни психически преживявания в емоционалната сфера на ищеца. В трайната си
практика ВКС приема, че фактът на незаконното обвинение е достатъчен да индицира, че
ищецът е претърпял вреди, рефлектиращи върху неговата чест и достойнство, а също и че по
човешка презумпция е сигурно, че е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в
емоционално негативни изживявания, страх от неоснователно осъждане, укор от близките,
ограничения в личния живот. Наличието на тези негативни изживявания се презумира от
повдигане на незаконното обвинение и през целия период на висящност на наказателното
производство. Доказани ли са увреждащите действия и бездействия, искът е установен в
своето основание и съдът е длъжен да определи неговия размер по своя преценка /в този
смисъл Решение № 427 от 16.06.2010 г. по гр. д. № 273/2009 г. на ВКС, ГК, III ГО; Решение
№ 483 от 09.06.2020 г. по гр. д. № 1091/2009 г. на ВКС, ГК, III ГО, постановени по реда на
чл. 290 ГПК/.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя глобално по справедливост /арг.
от чл.52 ЗЗД; ТР 3/22.04.2005г. по т.гр.д.№.3/2004г. на ОСГК на ВКС/. В задължителната
практика, вкл. т.ІІ от ППВС № 4/23.12.1968г.,Решение № 350/2011г. на ВКС по гр.д.№
1382/2010г. IVг.о. Решение № 70/2012г. на ВКС по гр.д.№ 748/2011г. III г.о., Решение №
158/2012г. на ВКС по гр.д.№ 708/2011г. IVг.о., Решение № 59/2016г. на ВКС по гр.д.№
3340/2015г. III г.о., Решение № 215/2014г. на ВКС по гр.д.№ 1287/2014г. III г.о., Решение №
182/2016г. на ВКС по гр.д.№ 1331/2016г. III г.о., Решение № 18/2014г. на ВКС по гр.д.№
2721/2013г. IVг.о., Решение № 267/2014г. на ВКС по гр.д.№ 820/2012г. IVг.о., Решение №
15/04.02.2020г. на ВКС по гр.д.№ 1510/2019г. III г.о. и др.са определени критериите за
понятието "справедливост". Постановено е, че то не е абстрактно, свързано е с преценката
на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат
предвид от съда при определяне на размера на обезщетението, а в мотивите към решенията
на съдилищата трябва да се посочат както релевантните конкретни обстоятелства, така и
значението им за присъдения размер.
С Решение № 40/13.05.2020г. на ВКС по гр.д.№ 2683/2019г., IIIг.о. са обобщени
критериите, които съдът следва да използва при определяне на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди по следния начин: Справедливостта като законов критерий за
определяне на паричния еквивалент на моралните вреди включва освен тяхната
общовалидна значимост на всяко човешко същество, така и конкретни факти, свързани със
стойността, което засегнатите от непозволеното увреждане блага имат за увреденото лице.
Поради това съдът по иска по чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ е длъжен да обвърже обществения
критерий за справедливост с преценка на конкретно проявените и установени по делото
8
обстоятелства, които са от значение за определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди, доколкото чл.4 от ЗОДОВ препраща към чл.52 от ЗЗД.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди от незаконно
обвинение в извършване на престъпление съдът следва да прецени характера и степента на
увреждането, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и
степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение(вземат се
предвид преди, по време и след наказателното производство), принудителното задържане на
лицето от полицейските органи/обезщетяват се всички вреди, без оглед кой държавен орган
е конституиран като субституент на държавата на страната на ответника по иска-ТР №
5/15.06.2015г. на ОСГК на ВКС по т.д.№ 5/2013г./, броя на повдигнатите обвинения,
тежестта на престъпленията и предвидените за тях наказания, взетите МНО, тяхната тежест
и продължителност, общата продължителност на наказателното производство,фазите през
които е преминало до основанието, което прави обвинението незаконно по см.на чл.2,ал.1,т.3
от ЗОДОВ, процесуалните действия предприети от органите на наказателното производство
с участието на увреденото лице, съдебното му минало, както и всички обстоятелства, имащи
отношение към претърпените морални страдания, преценявани с оглед конкретиката на
случая. Неимуществените вреди са конкретно определими и глобално присъденото парично
обезщетение за тях следва да съответства на необходимостта за преодоляването им в тяхната
цялост, следва да е достатъчно по размер за репарирането им – в съответствие с
общоприетия критерий за справедливост етапа на обществено-икономическите условия,
конкретна икономическа конюктура и средностатистическия стандарт на живот в страната,
но най-вече – с оглед особеностите на конкретния случай. Същевременно обезщетението не
следва да надвишава този достатъчен и справедлив размер, необходим за обезщетяването на
конкретно претърпените неимуществени вреди.
При определяне на обичайните вреди според общовалидния обществен критерий за
справедливост съдът не прилага субективни виждания, а отразява общите схващания на
даден етап от общественото развитие, като по-тежките по характер и степен увреждания се
обезщетяват с по-големи по размер обезщетения, респективно определяне на парично
обезщетение, по-голямо от необходимото за обезщетяване на претърпените вреди, не е
проява на справедливост, а в дисхармония със същата /решение №.832/10.12.2010г. по г.д.
№.593/2010г. на ІV ГО, решение №.321/26.11.2014г. по г.д.№.2516/2014г., ІV ГО., Решение
№ 180/01.12.2017 г. по гр.д.№ 715/2017г. на III г.о на ВКС, Решение № 50154/13.12.2022г. на
ВКС по гр.д.№ 4756/2011г. III г.о./.
От друга страна, на настоящият състав е известна и формираната съдебна практика,
която приема, че претендираните неимуществени вреди, които са в рамките на обичайните
негативни преживявания (т.е. тези, които нормално, обичайно и предвидимо по правилата на
житейската логика едно обвинено и впоследствие – оправдано лице преживява), както и
причинноследствената връзка между тях и незаконното обвинение, не подлежат на
формално доказване. След като е доказано увреждащото действие, което е безспорно в
случая, то искът се явява доказан по своето основание. Това е прието и в Решение № 434 от
25.11.2015 г. по гр. д. № 2934/2015 г. на ВКС, ІV г. о., че не е в тежест на пострадалия да
докаже всяко свое негативно изживяване, изразило се в душевно страдание, неудобство,
безпокойство и др. подобни, в рамките на обичайното за подобни случаи, тъй като е
нормално да се приеме, че по време на наказателното производство лицето, незаконно
обвинено в извършването на престъпление, е притеснено и тревожно, чувства се несигурно,
накърнено е социалното му общуване. Само когато се твърди причиняване на болки и
страдания над обичайните размери или конкретно увреждане на здравето, съдът ги
обезщетява при успешно проведено пълно главно доказване.
В конкретния случай от приложеното НОХД № 306/2023 г. по описа на ОС-Враца,
9
ведно с приложените към него пр.пр. № 986/2022 г. по описа на Окръжна прокуратура-
Враца, съответно ДП № 370/2022 г. по описа на РУ-Бяла Слатина се установява, че с
Постановление на ОП-Враца за привличане на обвиняем от 09.06.2022г. на П. Б. му е
повдигнато обвинение в извършването на престъпление по чл. 199, ал.1, т.3, алт.2 вр. чл.198,
ал.1 вр.чл.20, ал.2 от НК и на същата дата/09.06.2022г./ е разпитан в това качество. С
постановление от 09.06.2022г. на ОП-Враца, обв. Б. е задържан за 72 часа и приведен в
ареста в гр.Враца.
На обв.Б. с Определение № 265/12.06.2022г. по ЧНД № 298/2022г. по описа на ОС-
Враца, влязло в законна сила на 16.06.2022г.му е взета МНО“Задържане под стража“ за
престъпление по чл. 199, ал.1, т.3, алт.2 вр. чл.198, ал.1 вр.чл.20, ал.2 от НК, а впоследствие с
Определение № 326/13.07.2022г. по ЧНД № 358/2022г. по описа на ОС-Враца, влязло в
законна сила на 19.07.2022г.е оставено без уважение искането му за изменение на взета
МНО“Задържане под стража“ в по-лека.
С постановление от 19.09.2022 г. на ОП-Враца МНО на ищеца П. А. Б. е изменена в
"Подписка".
ОП-Враца с Постановление от 14.03.2023г. частично прекратила наказателното
производство в частта по обвиненията на Г. А. Б., П. А. Б. и К. М. К., като били отменени и
мерките за неотклонение "Подписка", взети по отношение на тримата обвиняеми.
По отношение на обв.Г. Б. Б. е внесен обвинителен акт, въз основа на който било
образувано НОХД № 306/2023 г. по описа на ОС-Враца, приключило с осъдителна присъда,
влязла в законна сила.
От приложена справка за съдимост на ищеца П. А. Б. е видно, че същият е осъждан,
както преди инкриминароното деяние, по време и след прекратяване ДП по отношение на
него, с влезли в сила присъди. Освен това към настоящия момент е налице висящо
наказателно производство срещу него по образувано ДП № 232/2020г. на РУ-Долни Дъбник,
пр.пр.№ 437/2021г. по описа на РП-Плевен за престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и т.4 от НК
вр.чл.194,ал.1 от НК вр. чл.26,ал.1 от НК вр. чл.20,ал.2 вр.ал.1 от НК, по което внесен
обвинителен акт, което не е приключило.
За установяване на претърпените неимуществени вреди са събрани и гласни
доказателства, чрез разпита на свидетелите А. Б. Б.(майка на ищеца) и Г. А. Б.(брат на
ищеца) които свидетелстват, че в периода на воденото наказателно производство и
наложените му мерки за процесуална принуда е имало и видима промяна в ищеца – бил
много притеснен, паднал духом и плакал в ареста от факта, че не е извършил
престъплението за което му е повдигнато обвинение,имало осъществен тормоз от
съкилийниците му, храната и хигиенните условия в ареста били лоши. След
освобождаването му от ареста, заминал да живее при майка си в друго населено място, тъй
като не могъл да понесе приказките на хората в с.*** отправени по негов адрес, като го
наричали „убиец“, отбягвали го и не общували с него. Дори направили подписка да го
изгонят от селото. Промяната в психо-емоционалното състояние на ищеца била драстична,
тъй като преди повдигане на обвинението срещу него, същият бил спокоен, общителен
човек и не бил конфликтна личност, а след това станал доста затворен в себе си и не излизал
никъде.
Настоящият съдебен състав преценява показанията на свидетелите съобразно чл. 172
ГПК, отчитайки личната им заинтересованост, тъй като са от кръга на най-близките му
роднини.
В случая, за да определи справедливия размер на обезщетението за неимуществени
вреди, което се дължи на Б., съдът взе предвид характера на престъплението, за което е
повдигнато обвинението и тежестта на предвиденото наказание - обвинението е за тежко
умишлено престъпление по смисъла на НК, тъй като за него е предвидено наказание
10
лишаване от свобода от 5 до 15 години. Съдът съобрази, че спрямо ищеца са били наложени
мерки за неотклонение „Задържане под стража“ и „Подписка“, които той е търпял в периода
от 09.06.2022г. до 14.03.2023г. или общо 9 месеца, които мерки са довели до известни
ограничения на личните му права и свободи за сравнително продължителен период от време,
като в периода от 09.06.2022г. до 21.09.2022г. е бил в ареста при лоши хигиенни и битови
условия. Съдът съобрази и общата продължителност на наказателното преследване – от
09.06.2022г., когато на ищеца е повдигнато обвинение до 07.04.2023г., когато е влязло в сила
постановлението на прокурора за частично прекратяване на наказателното
производство/л.24-29 от НОХД № 306/2023г. по описа на ОС-Враца/ или общо 9 месеца и
няколко дни. Отчете и, че ищецът е участвал в извършването на процесуално следствените
действия и лично се явявал при разпитите в досъдебната фаза на производството, като с
поведението си не е препятствал наказателното производство.
За да определи справедливия размер на обезщетението, дължимо на ищеца съдът
съобрази и установената от гласните доказателства промяна в психическото му състояние и
поведение след повдигането на обвинението, по време и след престоя му в ареста поради
изтърпяване на мярката „Задържане под стража“, който се чувствал безсилен, изпитвал
страх от осъждане, социално се дистанцирал.
Настоящият съдебен състав приема, че образуването на всяко едно наказателно
производство е естествено да предизвика състояние на стрес, притеснения и тревожност,
като по делото се установи,че е имало негативна обществена реакция спрямо обвиняемия,
правена била подписка за неговото изселване от с.***, обидните думи „убиец“ отправяни
към него и избягване общуването с Б.. Освен това притесненията по време на отделните
процесуално-следствени действия (явяване пред разследващите органи, провеждане на
разпити и т.н.) с оглед взетото пряко участие на обвиняемия в тях и неизвестността от изхода
на процеса също са една съвсем естествена реакция на човек, обвинен от властта за
извършено престъпление.
Същевременно съдът отчита, че няма твърдения и данни за увреждания на
здравословното състояние на ищеца вследствие воденото наказателно производство.
Следва да се отчетат и предходните и последващи осъждания на ищеца, поради което
не може да се направи извод, че той е изпитал типичните за един неосъждан човек
притеснения и стрес, както и че тези притеснения и стрес се дължат само и единствено на
повдигнатото обвинение по ДП № 370/2022 г. по описа на РУ-Бяла Слатина, пр.пр. №
986/2022 г. по описа на Окръжна прокуратура-Враца. Съдът счита, че негативните
изживявания, свързани с процесното повдигнато обвинение не са се отразили на ищеца в
такава степен отрицателно, тъй като същият преди това е бил обект на наказателно
преследване.
С оглед гореизложеното и доколкото не са ангажирани други доказателства в подкрепа
твърденията на ищеца, съдът приема, че са претърпени вреди, които обичайно се търпят в
такива случаи, при обвинения с такава тежест и при подобни продължителност на
наказателното производство и интензитет на процесуално следствените действия с участие
на обвиняемото лице, изразяващи се в душевно безпокойство, несигурност и психически
стрес от възможността да попадне в затвора.
При определяне размера на обезщетението по реда на чл.52 от ЗЗД съдът взема
предвид, че му е повдигнато незаконосъобразно обвинение за тежко умишлено престъпление
и предвиденото за него наказание, което е прекратено, поради недоказаност на обвинението,
периода на ограничаване на личната му свобода – вкл. право на свободно придвижване и
право на труд, вследствие процесуалните мерки за процесуална принуда, общата
продължителност на наказателното производство около 9 месеца, че ищеца не е предаван на
съд, а НП спрямо него е прекратено в досъдебната му фаза, обществен отзвук на
11
наказателното преследване и социална изолация на ищеца, видът и интензитетът на реално
претърпени неимуществени вреди - безпокойства, неудобства, притеснения, страх,
тревожност.
По делото не се твърди, нито са ангажирани доказателства процесното наказателно
преследване да е оставило трайни негативни последици върху живота и здравето на ищеца.
Съобразявайки всичко това, както и обществено-икономическите условия на живот в
страната в процесния период, и възрастта на ищеца към датата на повдигане на
обвинението-20 годишен, настоящия съдебен състав намира, че сумата 5000,00 лева е
справедливият размер, който ще репарира причинените му неимуществени вреди от
воденото срещу него незаконно наказателно преследване. Според съда, това е размерът,
който съответства на степента и характера на търпените морални вреди, както и на вида на
упражнената процесуална принуда спрямо ищеца. По делото липсват доказателства, които
да установят, че ищецът е претърпял неимуществени вреди в по-висок размер и с по-силен
интензитет от отчетените. Съдът взема предвид и факта, че самото осъждане на ответната
страна-Прокуратурата на РБ има репариращо действие, предвид моралния, а не имуществен
характер на претендиращите вреди.
Искането на ищеца за присъждане на обезщетение в по-висок размер е в противоречие
с изискването за определяне на обезщетение по справедливост и не е съобразено с
установените в настоящия случай конкретни обстоятелства, имащи отношение към
преценката за размера на дължимото обезщетение. В случая наказателното производство е
приключило в разумен срок; по отношение на ищеца не е постановявана осъдителна
присъда; наказателното производството по отношение на него е прекратено, недоказаните
твърдения за влошено психическо и здравословно състояние след освобождаването му от
ареста; невъзможността да упражнява трудова дейност докато е бил с изменена МНО
“Подписка“, образувани и водени срещу него наказателни производства преди и по време на
процесното повдигнато обвинение, по които има постановени влезли в сила присъди.
Изложеното обаче обосновава единствено по-нисък размер на търсеното парично
обезщетение, преценявано с оглед критериите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, но не и
въобще изключване на възможността за присъждане на такъв, доколкото искът принципно е
основателен с оглед формалните предпоставки за деликтната отговорност на Държавата.
Ответникът е направил възражение за освобождаване от отговорност по чл. 5, ал. 1
ЗОДОВ, а в условията на евентуалност – за намаляване на обезщетението в условията на чл.
5, ал. 2 от същия закон. Настоящият съдебен състав намира тези възражения за
неоснователни.
В ТР № 3/22.04.05, т. 3, ОСГК на ВКС, е изяснено, че държавата не отговаря за вреди,
ако увреждането е причинено по изключителна вина на пострадалия - чл. 5, ал. 1 ЗОДОВ; в
този случай се изследва доколко поведението е в причинно-следствена връзка с настъпилия
вредоносен резултат от незаконното действие на държавния орган и доколко го освобождава
от отговорност; ако единствен каузален фактор е поведението на пострадалия, държавният
орган не отговаря; ако само е допринесъл, обезщетението се намалява с оглед особеностите
на всеки случай /чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ/. В постановени впоследствие по реда на чл. 290 ГПК
решения /напр. Решение № 244/25.07.2013г. по гр. д. № 1205/2012г., IV ГО, Решение № 112
от 14.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 372/2010 г., IV г. о., ГК и др. / се сочи изрично, че
съпричиняване по смисъла на чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ е налице, когато настъпилият вредоносен
резултат е в причинноследствена връзка с поведение на пострадалия, когато с действията си
по време на наказателното преследване той недобросъвестно е създал предпоставки за
повдигане и поддържане на незаконно обвинение /напр. при недобросъвестно направени
неистински признания; при въвеждане на органите на разследването в заблуждение с цел да
се прикрият определени обстоятелства, да се забави или опорочи разследването на
12
престъпление/. Действията на лицето, по повод на които е образувано наказателното
производство и във връзка с които е повдигнато обвинението, са неотносими към
законността на действията на правозащитните органи при привличането му към наказателна
отговорност и осъществяването спрямо него на процесуална принуда, доколкото те не
съставляват такива по време на висящността на самото производство. Ето защо не могат да
бъдат квалифицирани като основание за изключване на отговорността по смисъла на чл. 5,
ал. 1 ЗОДОВ или като принос по смисъла на чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ.
Отговорността по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ е обективна и се поражда в резултат
на незаконното повдигане и поддържане на обвинение на прокуратурата като държавен
орган, на който е предоставена функцията по обвинение в наказателния процес.
Възникването й е поставено единствено в зависимост от крайния резултат, с който е
приключило производството, а в случая той е прекратяване на НП, поради недоказаност на
повдигнатото обвинение спрямо ищеца.
При изложените по-горе съображения, съдът намира за доказана по основание и
претенцията за присъждане на неимуществени вреди в размер на 5000,00 лв. В останалата
над уваженият размер от 5000,00 лв. до пълния претендиран размер от 40 000 лв. иска
следва да се отхвърли, като неоснователен и недоказан.
II. ПО ИСКА ЗА ИМУЩЕСТВЕНИ ВРЕДИ.
Изразходваните средства за адвокатско възнаграждение в наказателното производство,
приключило с оправдателна присъда или прекратено на основанията, посочени в чл.2, ал.1
ЗОДОВ, са имуществена вреда за лицето, подложено на неоснователна наказателна
репресия, тъй като то има право на адвокатска защита във всеки стадий на това
производство.
От приложеното ДП № 370/2022г. по описа на РУ-Б.Слатина е видно, че П. Б. е имал
служебен защитник адв. Румен Николов назначен с Постановление от 09.06.2022г./л.158 от
ДП-1 том/.
Впоследствие е ангажирал договорен защитник адв.И. В. от АК-Плевен с подписано
надлежно пълномощно и договор за правна защита и съдействие 23.07.2022г./л.88 от ДП-3
том/. С постановление от 18.08.2022г. е освободен служебния защитник адв.Румен Николов
от ВрАК.
В приложения договор за правна защита и съдействие е видно, че в досъдебното
производство между П.Б. и адв.В. е договорено и заплатено в брой адвокатско
възнаграждение в размер на 400,00 лв. Няма данни да е договорен, респ. заплатен по-голям
размер на адвокатското възнаграждение.
Според чл. 190, ал.1 НПК, когато подсъдимият бъде признат за невинен или
наказателното производство бъде прекратено, разноските по дела от общ характер остават за
сметка на държавата, т.е. за сметка на държавата остават извършените разноски от бюджета
на съда или на съответния орган на досъдебното производство, като не е уреден въпросът за
разноските, извършени от подсъдимия. Липсата на процесуална възможност да се упражни
претенцията за разноски в наказателния процес налага извод,че изразходваните средства в
хода на наказателното преследване, приключило с оправдателна присъда или прекратено в
хипотезите на чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ представляват имуществени вреди за лицето,
подложено на неоправдана наказателна репресия, за която държавата дължи обезщетение на
основание чл.4 от ЗОДОВ./ Решение № 781-2010г. на ВКС IVг.о. и Решение № 442-2016г. на
ВКС IVг.о. и др./. При тези данни, настоящия съдебен състав намира имуществените вреди,
т.е. доказаните реално направени разходи за платено адвокатско възнаграждение в
наказателното производство, възлизат на 400,00 лв. и исковата претенция следва да бъде
уважена до този размер, а в останалата част над тази сума до пълният предявен размер от
1200,00 лв. следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
13
Ответникът е направил възражение за прекомерност на така договореното адвокатско
възнаграждение, което настоящият съдебен състав намира за неоснователно, тъй като то е
под минималният размер на дължимото възнаграждение за защита на подсъдимия по
повдигнатото обвинение за престъпление, което се наказва с лишаване от свобода до 15
години, съгласно чл. 13, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, в редакцията към момента на сключване на договора за
правна защита и съдействие. (Д.В.бр. 68 от 31.07.2020 г.).
Пред съда не стои правна възможност за неговото намаляване, тъй като хипотезата на
чл.78, ал.5 ГПК предвижда намаляване на направени от страната разноски по делото, но не и
такива предмет на иск за имуществени вреди.
Поради гореизложеното, следва да се присъди на ищеца сумата от 400,00 лв., за която
има и доказателства за реално заплатено адвокатско възнаграждение, а искът следва да
отхвърлен за разликата до пълния претендиран размер от 1200,00 лв., като неоснователен и
недоказан.
III. ПО РАЗНОСКИТЕ.
Съгласно чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът
осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца
внесената държавна такса, както и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв,
съразмерно с уважената част от иска.
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат
присъдени деловодни разноски за държавна такса в размер на 1,25 лева, съобразно
уважената част от иска.
На основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата на процесуалния представител
адв. И. В. от АК-Плевен следва да бъде определено възнаграждение за осъщественото
безплатно процесуално представителство пред настоящата съдебна инстанция в размер на
840,00 лв., съобразно уважената част от исковите претенции и разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т.
2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от гореизложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 вр.т.1
от ЗОДОВ ДА ЗАПЛАТИ на П. А. Б., ЕГН ********** с адрес: с.***, обл.Враца, общ.Бяла
Слатина, обл.Враца, ***,чрез пълномощника му адв. И. В. от АК - Плевен, със съдебен
адрес: *** сумата от 5 000,00 (Пет хиляди) лева представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, вследствие на повдигнато незаконно обвинение в извършване на
престъпление по чл. 199, ал.1, т.3, алт.2 вр. чл.198, ал.1 вр.чл.20, ал.2 от НК по пр.пр. №
986/2022 г. по описа на Окръжна прокуратура-Враца, ДП № 370/2022 г. по описа на РУ-Бяла
Слатина, приключило с частично прекратяване на образуваното наказателно производство с
Постановление от 14.03.2023г. на ОП-Враца на основание чл.243,ал.1, т.2 от НПК-
недоказаност на обвинението по отношение на ищеца, изразяваща се в неправомерно
задържане, лишаване от право на свобода и свободно придвижване, на осъществяване на
трудова дейност, чувство на срам и преживени негативни емоции, чувство на безполезност
към семейството, безпомощност, безнадеждност, както и сумата от 400,00 (Четиристотин)
лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, дължимо на същото основание,
изразяваща се в заплатен адвокатски хонорар по пр.пр. № 986/2022 г. по описа на Окръжна
прокуратура-Враца, ДП № 370/2022 г. по описа на РУ-Бяла Слатина, сумата 1,25 лв. /един
лев и двадесет и пет стотинки/, представляваща направени деловодни разноски за държавна
14
такса пред настоящата съдебна инстанция, съобразно уважената част от исковите
претенции.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от П. А. Б., ЕГН ********** с адрес: ***,чрез
пълномощника му адв. И. В. от АК - Плевен, със съдебен адрес: *** против Прокуратурата
на Република България, в останалата част над уважените размери до пълните
претендирани размери от 40 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди и от 1200,00 лв. -
обезщетение за имуществени вреди, като НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 от ЗА, Прокуратурата на Република България ДА
ЗАПЛАТИ на адв. И. В. от АК - Плевен, със съдебен адрес: ***, сумата 840,00 /осемстотин
и четиридесет/лева, представляваща адвокатско възнаграждение, за безплатно процесуално
представителство и защита на ищеца П. А. Б., ЕГН ********** от *** пред настоящата
съдебна инстанция, съобразно уважената част от исковите претенции.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд-София, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
15