РЕШЕНИЕ
№ 66
гр. Бургас, 17.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Петя Г. Георгиева С.а
Членове:Радослава Н. Маждракова
Красимира Т. Донева
при участието на секретаря Румяна Андр. Анчева
като разгледа докладваното от Красимира Т. Донева Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20252100600048 по описа за 2025 година
Производството пред Бургаския окръжен съд е по реда на чл. 313 и сл.
от НПК и е образувано по жалба на частния тъжител К. П. М., депозирана
чрез повереника адв. С. А., против Присъда № 178, постановена на 29.10.2024
г. по НЧХД № 4723/2023 г. по описа на Районен съд – Бургас.
С обжалваната присъда първоинстанционният съд е признал
подсъдимата В. Д. Д. за невиновна, поради което на основание чл. 304 от НПК
я оправдал по повдигнатото й частно обвинение за престъпление по чл. 148,
ал. 1, т. 2, вр. чл. 146 от НК и е осъдил тъжителката К. П. М. да й заплати
направените в производството разноски в размер на 500 лева.
В жалбата и подаденото допълнително писмено изложение към нея са
развити съображения за необоснованост на присъдата, постановяването й в
противоречие на закона и при съществено нарушение на процесуалните
правила. Аргументира се доказаност на обвинението срещу подсъдимата по
текста на повдигнатото й обвинение. Прави се искане въззивната инстанция
да упражни правомощията си по чл. 334, т. 2, вр. чл. 336, ал. 1, т. 2 от НПК,
като отмени присъдата и постанови нова, с която да осъди подсъдимата по
предявеното й обвинение. Алтернативно се иска връщане на делото на
първата инстанция за ново разглеждане от друг състав.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция, частният тъжител К.
М. и нейният повереник – адв. Пламен Калев от АК – Бургас,
1
преупълномощен от адв. С. А. от АК – Пловдив, поддържат всички развити
във въззивната жалба и в допълнителното изложение съображения, както и
направеното искане за отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на
нова осъдителна присъда. Претендират се и разноски по делото.
Защитникът на подсъдимата В. Д. – адв. Т. Д. от АК – Бургас, изразява
позиция за обоснованост и законосъобразност на атакуваната
първоинстанционна присъда и пледира за потвърждаване на същата.
Подсъдимата Д. се присъединява към становището на защитника си и моли за
потвърждаване на присъдата на районния съд.
Съдът, след като се запозна с изложеното във въззивната жалба и
нейното писмено допълнение, доводите на страните и обсъди поотделно и в
съвкупност доказателствата, след цялостна проверка на атакувания съдебен
акт и в съответствие с правомощията му по чл. 313 и сл. от НПК, констатира,
че жалбата е процесуално допустима, като подадена от лице, имащо право и
интерес да обжалва и в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, а разгледана по
същество, се преценява като неоснователна. Всички налични по делото
доказателства, анализирани от въззивната инстанция, не обуславят нова
фактическа обстановка и други правни изводи при решаване на делото,
различни от тези на районния съд.
Фактическата обстановка е подробно изяснена от Районен съд – Бургас.
По делото са събрани в съответствие с процесуалния ред необходимият обем
доказателства, имащи съществено значение за правилното му решаване.
Доказателственият материал, проверен и приобщен по реда на НПК, е
анализиран от първоинстанционния съд поотделно и в своята съвкупност. БРС
е направил подробен и пълен анализ на събраните доказателства, като е
достигнал до категоричния и правилен извод за липсата от обективна и
субективна страна на деяние от частен характер по чл. 148, ал. 1 от НК. От
събрания по делото доказателствен материал се установява следната
фактическа обстановка, която се споделя изцяло и от настоящия съдебен
състав:
Подсъдимата В. Д. Д. е родена на ***** г. в гр. П., с постоянен адрес в
гр. П., ул. „К.“ № **, ет. *, ап. ** и настоящ адрес в гр. Б., ул. „Р.“ № **, ет. *.
Тя е **** гражданка, с ******образование, работи към *******, с ЕГН
**********.
Частният тъжител К. П. М., с образователно –квалификационна степен
магистър по специалността „Предучилищна и начална училищна педагогика“,
е назначена на длъжност младши учител детска градина в ОДЗ 7 „Р. К.“ – гр. Б.
от 14.09.2015 г., а с допълнително споразумение към трудовия договор,
считано от 01.01.2023 г. длъжността й е променена на старши учител детска
градина в същото детско заведение. Получила е множество сертификати за
успешно завършени обучения и квалификационни курсове, както и грамоти за
бакалавър – отличник и магистър – отличник в специалност „ПНУП“. От
името на децата на Випуск‘2019, група „Златна рибка“ й е връчена и Грамота
за всеотдайност и добрина.
2
Частният тъжител К. П. М. има наложено със Заповед № 165/19.12.2022
г. на вр.и.д. Директор на ДГ „Р. К.“ – Бургас дисциплинарно наказание
„Забележка“ за това, че на 15.12.2022 г. в 11:00 часа е отсъствала от работното
си място, заличено със Заповед № 162/15.12.2023 г. на вр.и.д. Директор на ДГ
„Р.К.“ – Бургас.
Със Заповед № 333/25.05.2023 г. на вр.и.д. Директор на ДГ „Р.К.“ –
Бургас, на основание чл. 187, ал. 1, т. 10 КТ, чл. 76, т. 8 от Правилника за
вътрешния трудов ред на ДГ „Р. К.“ – Бургас за учебната 2022/2023 г. и чл. 4, т.
1 от Етичния кодекс на ДГ „Р.К.“ – Бургас, във връзка с постъпила жалба с вх.
№ 375/07.04.2023 г. по описа на ДГ „Р. К.“ – Бургас, на старши учител К. М. е
наложено дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение“,
отменено със Заповед № 382/26.06.2023 г. на вр.и.д. Директор на ДГ „Р.К.“ –
Бургас.
Подсъдимата В. Д. работила с деца от детска градина ОДЗ „Р. К.“ в гр.
Бургас като ръководител на танцова група по танци от 2018 г., като при
посещенията в детската градина наблюдавала работата на преподавателите и
отношението им към децата. Д. не одобрявала подхода на тъжителката М. за
работа с децата, като дълго наблюдавала нейното отношение и говорила с
Директора на детската градина – св. Б., устно, но тя й обяснила, че за да се
извърши проверка, следва да се подаде жалба.
На 07.04.2023 г. подс. Д. изложила наблюденията си в жалба, която
входирала в ДГ „Р. К.“ – гр. Бургас с вх. № 375/07.04.2023 г.
В жалбата подсъдимата запознала Директора със становището си
относно работата й с г-жа М. и това, че присъствала и наблюдавала
отношението й към децата от нейната група. Изложила подробно преките си
наблюдения от съвместната работа при подготовка и организиране на
тържества в ДГ и наблюдения в работна ситуация:
„През 5-годишния ми период на трудови взаимоотношения,
професионално общуване и съвместни изяви и тържества с г-жа М.,
преподавател в ДГ „Р. К.“, съм присъствала и наблюдавала непрофесионално и
лошо отношение към децата от нейната група.
Преките ми наблюдения от съвместната работа при подготовка и
организиране на тържества в ДГ и наблюдения в работна ситуация са, че има
неприемлив педагогически подход при работата си с деца, не работи
обективно и безпристрастно с тях, няма еднакво отношение към всички.
Изгражда в тях чувство на малоценност и некомпетентност чрез иронични
забележки и коментари, насочени към тях в присъствието на цялата група: „Не
знаеш, не можеш; не ставаш, дай пак отначало; тоя пък; тая пък". Проявява
неуважение към детската личност. Иронизира ги, унижава ги. Не ги хвали, не
ги подкрепя, не изгражда в тях самочувствие, увереност в личните им
способности и умения, въпреки че децата имат изграден респект към
преподавател и добра училищна готовност. Несъзнателно или умишлено
използва шизофреногенни патерни на манипулация спрямо децата, което е в
ущърб на крехката детска психика. Например: „Аз съм винаги права, ти не
можеш, не разбираш, за нищо не ставаш“, с което децата се чувстват безсилни,
3
неспособни да се справят, некомпетентни. Другото, което прави е: „Не е това,
не е така, не се прави така“ започва да ги кара да повтарят нещо, спира ги по
средата, връща ги от началото и така няколко пъти, като децата все не успяват
да се справят според нея. Хваща се без основание за нещо незначително,
дребно и го повтарят прекалено много пъти като го прави по обиден и
унизителен начин. Това поведение е много вредно не само за децата, но и
натоварващо за колегите, които присъстваме на това.
Например при последните репетиции относно Лазаровден на 20 март
2023г според нея И.правила прекомерно големи кръгове с кошничката и не
разбирала какво иска г- жо М. 1. Г-жа М. я накара няколко пъти да го повтаря
с непрекъснати критики, след което 2. Накара И. да отиде на интерактивната
дъска и да покаже с двете ръце „Как се мият прозорци“ няколко пъти, пред
всички деца, след което г-жа М. се изказа, че най - накрая това било
необходимото движение за танца и да се връща на мястото си. При което
помощник- възпитателната М., която също беше на репетицията, стана и
напусна стаята.
След това продължи да се заяжда с Г*. „Г., наляво въртим кошниците, а
не надясно. Колко пъти да ти обяснявам. Сядаш си наказана на мястото. Няма
да участваш в танца. Наказана, че не се справяла! А това дете бе едно от
първите, които научи песента. При първите репетиции, когато децата
разучаваха танца и хореографията с мен, преди да я предам на г-жа М., се
справяше отлично. Сложих я за водачка - да води децата на хорото, има я
заснета на работно клипче, но впоследствие както ми казаха и г-жа Г. и
възпитателната М., то г-жа М. ще направи всичко възможно да я махне. Което
тя наистина направи на следващата репетиция и с действията си накара Г. да
се почувства неспособна, малоценна и унижена. Това не е обективно и
безпристрастно отношение към дете, в случая към Г.. Детето впоследствие се
отписа от танци. Не знам дали е взела участие в представянето на този танц.
През 10 годишния ми опит на хореограф и танцов ръководител съм
имала деца с леки форми на СОП, които са посещавали часовете ми и са
участвали в танцови изяви. А в дадения случай децата са здрави, малки, това
не е хореографска паралелка, а масова дейност и те могат да се справят с
поставения танц. Следващото дете, което не ставало според г-жа М. и тя бе
предрешила, че няма да участва беше П.: „Тя за нищо не става, няма да я
включа в танца, ще я бутна отстрани да пее“, още преди да види какво ще
покаже П.. Критикуваните деца - И., Г., П. са деца, които посещават танцовата
школа и имам преки наблюдения върху тях.
В нейния стил на работа с деца няма „похвалени деца“, а има „пощадени
деца“, поради страх от родителите или „проявена милост“ от нейна страна.
Например „пощадени“ са А., защото майка му работи в детската градина, В.
М., М., Н.. За периода ми на работа в детската градина, не съм чула г-жа М. да
похвали, да окуражи някое дете, да му каже„Браво“, напротив само негативни
коментари - за П., Г., Р., А., С.. Това са деца, с които и аз съм работила.
Децата в нейно присъствие се напрягат, стягат се, изпитват страх и
неувереност да отговорят, да не сбъркат, да не им се скарат, да си кажат
4
отчетата. На репетициите на 12,13,14 септември по случай тържеството за 15
септември и откриването на учебната година Р.бе едно от децата, което знаеше
и отказа да си каже стихнете и да вземе участие в танца, заради отношението
на г-жа М. към него. „Хайде, Р.! Ще го кажеш или не! Няма да те чакаме до
утре. Няма кои да те търпи. Ясно, няма да участваш“ и детето съответно се
отказа и само присъстваше на тържеството без да вземе участие. Към А. също
прояви грубо физическо отношение - крещеше й силно и грубо я хвана и
разтърси в коридора. Когато правим репетиция с другата преподавателка г-жа
Г. децата са спокойни, артистични, казват си репликите, работният процес тече
гладко, децата са спокойни.
За едно Коледно тържество 2021/2022 искаше децата да изпълнят
някакъв танц в групата, без да присъствам, което допълнително затруднява
децата, като и тя няма да им помага и насочва по време на танца. За солистка
бях посочила С., но тя коментира: „Теб като те няма С. не знае нищо, не може
да се оправи, не танцува". Как така С. в мое присъствие е спокойна, сигурна,
уверена, показва това, което знае и може и как като остане само с г-жа М. се
сковава, не се помръдва и не танцува.
През лятото на 2022г август, сутринта, на входа, когато събирах таксите
за танци, станах свидетел на изключително грубо, зверско отношение на г-жа
М. към Н. от група „Мики Маус“, детето три години е идвало на танци при
мен. Н. не искаше да влиза в детската градина и да пусне майка си. Последва
такова дърпане, търкаляне, борба, разтърсване на детето, писъци, чак му одра
бузата. То дойде при мен да се успокои. Г-жа М. не му разреши, за да не
свиквал така. След повече от час, когато си тръгвах от детската градина, г-жа
Д. все още го успокояваше отвън на площадката.
Към К., която е племенница е на г-жа Г. също е проявявала
преднамерено грубо отношение. През 2022г, когато вземах децата за танци
следобед, по време на следобедната закуска, г-жа М. беше сложила К. да
закусва на една маса заедно с Д. (дете със СОП), една срещу друга. При това
положение К. се въртеше, не ядеше, очите й бяха пълни със сълзи, но М. не я
премести. К. има брат близнак със СОП и ситуацията със закуската и Д.
вероятно допълнително я травмира. На масата имаше още две деца, които не
смущаваха и не реагираха на присъствието на Д.. Когато другата
преподавателка г-жа Г. е на смяна, К. не се храни заедно с Д..
Относно двете колежки, с които е работила в екип е изразявала пред мен
само негативно мнение и коментари по отношение на работата им. За г-жа Д. е
заявявала през 2019г, че не може да се справя с децата от групата, че за нищо
не става. Впоследствие колежката се премести в екип с друг преподавател в
същата детска градина. Налага само своето мнение, не се съобразява с
чуждото, иска нещата да станат по начина, по който тя е решила. Не дава
възможност на други колеги да се изявят, да вземат участие в изготвянето на
сценарий или организирането на изява, но на самия празник пред родителите
застава до уредбата и оставя другата колежка сама да води тържеството и да
се оправя, в случая г-жа Г.. При съвместната ни работа за тържеството по
случай 15 септември дори възпрепятства или затруднява тяхната и моята
работа - намесва се в хореографията на песните, което бе неуместно, само за
5
да наложи своето, не дава възможност на г-жа Г. да изрази своето мнение, да
направи предложение, напротив следват се само инструкциите на г-жа М. или
в противен случай се стига да конфликт и разправии пред децата,
разстройване на г-жа Г.. Всичко това в присъствието на децата, което също е
вид травма за тяхната психика да присъстват на такива сцени. Г-жа Г. ми е
споделяла, че иска да напуска работа, заради ежедневните конфликти и
тормоз от страна г-жа М..
Към помощник възпитателя на групата М. в мое присъствие също е
проявявала унизително и подигравателно отношение в групата пред всички
деца: „Аз на теб, М., колко пъти да ти казвам, че тази дума се произнася с „Е“,
а не с „И“,
Не може да планира и организира добре работата си, което натоварва и
моя график, води до пресиране на работата, пренатоварване на децата
физически и емоционално, за да успеем да влезем в срок. През април 2022
прави Великденско тържество. Уведоми ме 2-3 седмици преди изявата.
Искаше да й донеса народни костюми и да се включим с нов народен танц.
Моите посещения за този срок са 4-5, има отсъстващи деца и много трудно
спокойно да се организира работния процес. За подготовката на тържеството
за 15 септември също за една седмица трябваше да се справим, което също е
недостатъчно, свързано е с напрежение в работата и за преподавателите, и за
децата. За изготвянето на танца за Лазаров ден ме информира на 16 Февруари.
Музиката, която бе избрала ми я даде на 06 Март. Започнахме да го работим
на 09 март, а изявата бе на 3 Април. Аз трябваше да ходя допълнително 2-3
пъти, децата непрекъснато трябваше да репетират, за да се справят до първата
изява, за която даже не ме информира и изпаднах в неловко положение. Като
компенсация ме покани на следващата изява като ме инструктира да не се
намесвам с „дирижиране" по време на танца. Тя щяла да се оправя. Да, беше
се постарала максимално да следва моите указания и децата да заучат
правилно хореографията. Максимално се старае да им даде знания, но за да
подчертае и изпъкне нейната личност и качества, а не от всеотдайност и обич
към децата. Възползва се от помощта и работата ми, но няма признателност
или благодарност от нейна страна.
При подготовката на тържеството по случай 15 септември и
откриването на новата учебна година отново в мое присъствие прояви не
уважение към авторитет, несъобразяване и неизпълнение на препоръките на
директора, влизане в конфликтни отношения с него пред децата и
преподавателите.
Според мен г-жа М. с поведението си на работното място води до
уронване репутацията на детското заведение, лошо мнение на родителите за
детската градина; колеги, които искат да напускат или да сменят работното си
място заради нея и най-вече вероятните поражения върху психиката на
децата, с които работи.“.
В резултат от подадената жалба св. Белчева образувала и посоченото
по-горе дисциплинарно производство по отношение на тъжителката. Била
издадена Заповед № 329/18.05.2023 г. на вр.и.д. Директор на ДГ „Р. К.“ –
6
Бургас за искане на обяснения от старши учител К. М.. Последната
предоставила писмени обяснения от 20.05.2023 г.
Със Заповед № 333/25.05.2023 г. на вр.и.д. Директор на ДГ „Р.К.“ –
Бургас на основание чл. 187, ал. 1, т. 10 КТ, чл. 76, т. 8 от Правилника за
вътрешния трудов ред на ДГ „Р. К.“ – Бургас за учебната 2022/2023 г.,
утвърден със Заповед № 528/12.09.2022 г. на Р. Б. - вр.и.д. Директор и чл. 4, т.
1 от Етичния кодекс на ДГ „Р. К.“ - Бургас, утвърден със Заповед №
513/12.09.2022 г. на Р. Б. – вр.и.д. Директор, във връзка с подадена жалба с вх.
№ 375/07.04.2023 г. по описа на ДГ „Р. К.“ – Бургас било наложено
дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение“ на старши учител
К. М., отменено със Заповед № 382/26.06.2023 г. на вр.и.д. Директор на ДГ „Р.
К.“ – Бургас.
Свидетелката Н. В. М. – майка на детето Р. Ж., споменато в жалбата,
съобщава, че дъщеря й не си е казала стихчето, защото имала „сценична
треска“ и няма никакви оплаквания от отношението на г-жа М. към децата й.
Свидетелката Е. Г. Т. – майка на детето А. Н., също заявява, че не е имала
оплаквания от г-жа М. по отношение на нейното дете. Научила от св. Н. М. за
подадената жалба, а самата жалба видяла от адвоката на г-жа М..
Свидетелката съобщава, че по време на обучението дъщеря й е споделяла, че е
била наказвана, но го приемала.
Свидетелката Р. Б. Б. заявява, че действително са имали „ситуации“, в
които е обсъждано поведението на г-жа М. относно това как се държи с
децата, относно начина, по който се говори, дори и „децибелите“. За
свидетелката Б. работата на детския учител не изисква да се вика
непрекъснато. Обстоятелството, че г-жа М. говори на висок тон, се установява
и от св. К. М. Г.. Според св. Б. децата могат да се овладеят и по друг начин, а
не с викане и крещене. През последната година смята, че това било абсолютно
коригирано и заявява, че са работили много добре. Установи се по делото, че
действително били подготвяни тържества в градината на 15.09.2022 г., на
които св. Б. присъствала и детето Р. се разплакало. Това се потвърждава и от
свидетелите М. (нейна майка) и Т.. Спомня си също, че това се случвало и с
други деца през годините.
Изградените фактически изводи, до които е достигнала и първата
инстанция, се извеждат въз основа на преценката на събраните в хода на
наказателното производство гласни доказателствени средства – показанията
на разпитаните свидетели Н. М., К. Г., Р. Б., Е. Т. и обясненията на
подсъдимата В. Д., както и от писмените доказателства, прочетени и приети от
първоинстанционния съд по реда на чл. 283 от НПК.
Първостепенният съд е обсъдил в пълнота сведенията, получени чрез
разпит на свидетелите и на подсъдимата, обсъдени са противоречията между
тях по основните факти, имащи значение за изясняване на обстоятелствата по
делото, посочени са съображения кои от гласните доказателствени източници
се кредитират по отношение на определени факти и кои се игнорират спрямо
други такива. Процесуалната дейност на първата инстанция по събиране и
проверка на доказателствата не може да бъде упрекната в нарушение на
7
принципните правила на чл. 14, ал. 1 и чл. 107, ал. 5 НПК. Обясненията на
подсъдимата като израз, от една страна, на процесуалното й право на защита и
от друга – като доказателствено средство, след анализ и съпоставка с
останалите гласни и писмени доказателства по делото, правилно БРС е
кредитирал. Обосновано съдът е приел, че подс. Д. е станала свидетел на
изложените в жалбата твърдения и действията й са били насочени към това да
се извърши проверка и да се промени отношението на М. към децата.
При установяване на фактическите положения по делото правилно
първоинстанционният съд е дал вяра на показанията на свидетелите Н. М., Р.
Б., Е. Т. и К. Г. относно професионалните качества на тъжителката, като е счел
същите за логични, последователни и кореспондиращи помежду си. Частният
тъжител К. М. е учител, който възпитава и преподава на децата чрез средства
и методи, които е усвоила в резултат на преминалите обучения. Заявеното от
свидетелите се подкрепя и от представените по делото писмени доказателства.
Установи се също от показанията на свидетелите Б. и Г., че по принцип
тъжителката разговаря на висок глас. По този повод св. Б. е заявила, че през
годините действително е имало разговори с тъжителката относно нейното
отношение към децата, говоренето на висок тон, образувано е дисциплинарно
производство, но през последната година, след подадената жалба, наблюдава
положителна промяна в поведението й, в цялостното й държание. В
показанията на свидетелите М. и Т. се съдържа само позитивна информация за
професионалното поведение на М. спрямо техните деца. Единствено св. Г.
споменава, че в хода на работата им е имало разногласия, влизали са в спор,
понякога и с повишаване на тона, но обяснява, че това е неизбежна последица
от екипната работа. Не е споделяла за това на подс. Д., но последната е ставала
свидетел на тези разногласия, които са имали по време на работата.
След обсъждане на противоречията, обосновано не са кредитирани
показанията на св. М. в частта относно по какъв начин е разбрала за
подадената от подсъдимата жалба до директора на детската градина. Първо св.
М. заявява, че не знае да е подаван сигнал или жалба против г-жа М., а след
това, че била уведомена от двама родители, които й се обадили по телефона,
след което тя уведомила частния тъжител. По-нататък в показанията си
съобщава, че „когато госпожа М. ме уведоми, тя беше много разстроена и
дори плачеше по телефона, че е чула такива неща по неин адрес. Не знам как
ги е чула тези неща.”, „От госпожа М. знам какво е написано в жалбата”.
Съобщените от св. М. факти са крайно нелогични, неубедителни,
опровергават се от останалите доказателствени източници, поради което
правилно не са преценени като достоверни.
На следващо място, тъжителка е тази, която е разпространила
съдържанието на жалбата, след като е била уведомена от директора за
постъпването й, като е коментирала съдържанието на жалбата със св. М.,
както и със св. Т., чрез своя повереник. В този смисъл са показанията на св. Т.,
която заявява, че е била уведомена от св. М. за подадената жалба, а със самото
съдържание на същата е била запозната от повереника на М..
Обосновано първоинстанционният съд е дал вяра на обясненията на
подсъдимата, приемайки, че същите са логични, последователни,
8
кореспондиращи помежду си и съответстващи с останалите, събрани по
делото, доказателства.
Действително от събраните по делото доказателства се установи, че
подсъдимата е сезирала директора на детското заведение. Въпреки, че
съдържа като цяло негативна оценка за работата на частния тъжител с
конкретно цитирани факти, безспорно се установява, че подадената от подс. Д.
жалба е целяла инициирането на проверка относно системния неправилен
подход на М. към децата, а изложените в жалбата обстоятелства са
представени по начин, лично възприет от подсъдимата. В случая се касае за
интересите на деца, които са в крехка възраст и в резултат от своите виждания
за възпитание подсъдимата е решила да сигнализира директора, като в
жалбата е описала случаите, на които е станала свидетел. Жалбата не съдържа
информация, засягаща честта и достойнството на частната тъжителка, нито е
имала за цел да доведе до някакви негативни изживявания у нея, а единствено
сигнализиране на компетентния орган, оправомощен да извърши контрол и
проверка, за възприети от подсъдимата неправомерни според нея действия на
М., както и да се реагира по надлежния ред. Преди да сигнализира директора,
подсъдимата е споделила наблюденията си от непрофесионалното според нея
поведение на М. със св. Б. и именно последната я посъветвала да представи
писмено мнение с оглед провеждане на законосъобразна процедура. Това не се
отрича от св. Б., която заявява, че е била информирана устно от подсъдимата,
че има нередности в съвместната им работа с децата и смята, че трябва да се
обърне внимание и да се вземат мерки това да не се случва повече. Съобщава
също, че преди подаването на жалбата, е имало ситуации, в които са
обсъждали поведението на частния тъжител М. и по-точно как се държи с
децата, начина, по който говори, вкл. повишаването на тон. Споделя, че са
коментирали с тъжителката начинът й на работа, с оглед да бъдат отстранени
установените от св. Б. нередности. Категорична е обаче, че в последната
година има положителна промяна в цялостното й поведение. Свидетелката Г.
също потвърждава, че подсъдимата е ставала свидетел на разногласия, които
са имали по време на работа, но според нея няма как да не се случи при работа
с деца, която понякога е напрегната. Въпреки, че според св. Б. жалбата описва
ситуации, случили се назад във времето и през по-продължителен период (т.е.
не еднократно) и възможността да се проверят е ограничена, по делото се
установи, че се касае за реално случили се събития, които са били възприети от
подсъдимата. Свидетелката М. съобщава, че дъщеря й Р. действително е
отказала да си каже думите на организирано тържество, а св. Т. споделя, че по
време на обучението детето й било наказвано, но тя го приемала.
Законосъобразно и обосновано първоинстанционният съд е изградил
своите изводи и на основата на приобщените по делото писмени
доказателства.
Предвид изложеното, оплакването на частния тъжител за
необоснованост на фактическите констатации и несъответствието им на
събраните доказателства, настоящата инстанция намира за неоснователно.
На базата на възприетите фактически обстоятелства и въз основа на
логичния и безпротиворечив анализ на доказателствения материал,
9
първоинстанционният съд е приложил правилно материалния закон, като е
оправдал подсъдимата Д. по повдигнатото й с тъжбата обвинение за
престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 2, вр. чл. 146 от НК.
Частният тъжител М. твърди, че чрез депозираната от подсъдимата
жалба до директора на детското заведение й е нанесена обида, разпространена
в писмен вид. Съдържащите се думи и изрази, чрез които в жалбата е изразено
мнение относно професионалната дейност на М., подробно описани в тъжбата,
са квалифицирани като обидни.
Няма спор в теорията и практиката каква е същността на
престъплението по чл. 146 от НК, като в тази насока правните съображения на
БРС изцяло се споделят от настоящия съдебен състав. Фактическият състав на
престъплението по чл. 146, ал. 1 от НК – нанасяне на обида, се осъществява
чрез отправяне на думи, унизителни за честта и достойнството на лицето в
негово присъствие, като в случая се твърди, че е налице и квалифицираният
състав на престъплението по чл. 148, ал. 1, т. 2 от НК. Извършителят на такова
деяние изразява с думи личната си негативна оценка за лицето, по отношение
на което ги употребява, като пряката му цел е да засегне личната чест и
достойнство на адресата на обидата с цел да се въздейства пряко върху
неговите вътрешни чувства и преживявания. Съотнасянето на тези принципни
разбирания по тълкуването и прилагането на закона за това престъпление към
установените по делото факти сочи, че в инкриминираните с тъжбата части от
жалбата, за които се твърди, че са обидни, не се съдържат квалификации,
които по своето съдържание да засягат честта и достойнството на адресата, а
са изложени твърдения за неприемливост от подсъдимата на използваните от
страна на М. средства и методи за възпитание на децата. Касае се за
субективна оценка за личността на тъжителката, която макар и негативна,
няма обиден характер.
Обобщавайки изложеното настоящата инстанция счита, че
доказателствената съвкупност по делото налага извода, че подавайки
процесната жалба, подс. Д. е целяла единствено да се инициира проверка във
връзка с изложените от нея наблюдения, свързани с работата на тъжителката в
детската градина и субективно е считала, че по този начин ще се подобри
отношението към децата, а не е целяла да засегне чувството й за чест и
достойнство. В конкретния случай подсъдимата е упражнила конституционно
гарантираното й право на изразяване на мнение и критика. Този извод на
районния съд е съобразен както с националното законодателство, така и с
практиката на ЕСПЧ. Реализирайки тези си права, подсъдимата не е
осъществила нито от обективна, нито от субективна страна състава на
престъплението „обида”. Липсва и квалифициращото обстоятелство по чл.
148, ал. 1, т. 2 от НК по посочените по-горе съображения. Не е налице
осъществено изпълнителното деяние и на клевета.
С оглед на изложените съображения, в съответствие със закона и
основавайки се на събрания по делото доказателствен материал, правилно
районният съд е оправдал подс. Д. по повдигнатото й с тъжбата обвинение за
деяние по чл. 148, ал. 1, т. 2, вр. чл. 146 от НК.
10
Правилно и в съответствие с императивната разпоредба на чл. 190, ал. 1
от НПК първоинстанционният съд е осъдил тъжителката да заплати на
подсъдимата направените от нея разноски по делото за адвокатско
възнаграждение в размер на 500.00 лева.
При извършена служебна проверка, въззивната инстанция не констатира
допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, които да налагат
изменяване на присъдата или нейното отменяване.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 338, във вр. чл. 334, т.
6 от НПК, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 178, постановена на 29.10.2024 г. по
НЧХД № 4723/2023 г. по описа на Районен съд – Бургас.
Решението е окончателно.
На основание чл. 340, ал. 2 от НПК да се уведомят страните, че
решението е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11