Решение по дело №62396/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 208
Дата: 4 януари 2024 г.
Съдия: Господин Стоянов Тонев
Дело: 20221110162396
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 ноември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 208
гр. София, 04.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ
при участието на секретаря С.О.
като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Гражданско дело №
20221110162396 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на "ФИРМА" ЕАД, с която против Б. Б. Д. са
предявени по реда на чл. 422, вр. чл. 415 ГПК установителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и с правно основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД – за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните
суми: 272,42 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за
периода 05.2018 г. – 04.2020 г., ведно със законна лихва от подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 20.07.2022 г. до окончателното изплащане;
61,94 лв. - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода
15.09.2019 г. – 27.06.2022 г.; 13,62 лв., представляваща цена на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия за периода 06.2019 г. –04.2020 г.,
ведно със законна лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК
20.07.2022 г. до окончателното изплащане; 3,20 лв. - мораторна лихва върху
цената на услугата дялово разпределение за периода 31.07.2019 г. –
27.06.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 30.07.2022 г. по ч. гр. д. № 38994/2022 г. по
описа на СРС, 178 състав.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало договорно
правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови
нужди за топлоснабден имот: апартамент № 22, находящ се в ..., въз основа на
договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия от 2016 г., чиито
клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителите без да е необходимо
изричното им приемане. Сочи, че ответникът има качеството на "битов
клиент" като съсобственик – носител на правото на собственост върху
процесния имот. Поддържа, че съгласно общите условия от 2016 г. е доставил
1
за процесния период до имота на ответника топлинна енергия, като купувачът
не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно приложимите общи
условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена
в 45 - дневен срок от датата на публикуване на месечните дължими суми на
интернет страницата на ищцовото дружество, а като не е сторил това,
ответникът е изпаднал в забава, поради което дължи обезщетение за забава
върху главниците в посочените по горе размери. Поддържа, че съгласно чл.
139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между клиентите в сграда –
етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при
наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ.
Сочи, че услугата дялово разпределение на топлинна енергия в сградата се
извършва от "ФИРМА" ЕООД, поради което се дължи и възнаграждение за
услуга дялово разпределение на топлинна енергия. Моли за уважаване на
предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Б.
Д.. Ответникът оспорва исковете по основание и размер. Не оспорва, че е
съсобственик на процесния имот. Релевира възражение за изтекла
погасителна давност. Излага, че отоплителните тела в имота били
премахнати, а подаването на топла вода до имота - прекъснато. Моли за
отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното
от фактическа страна:
Със заявление от 20.07.2022 г. ФИРМА е сезирало съда с искане за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Б. Д. за следните суми: 272,42
лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода
05.2018 г. – 04.2020 г., ведно със законна лихва от подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК – 20.07.2022 г. до окончателното изплащане; 61,94 лв. -
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2019
г. – 27.06.2022 г.; 13,62 лв., представляваща цена на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия за периода 06.2019 г. –04.2020 г., ведно
със законна лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 20.07.2022 г.
до окончателното изплащане; 3,20 лв. - мораторна лихва върху цената на
услугата дялово разпределение за периода 31.07.2019 г. – 27.06.2022 г.
Съдът е издал исканата заповед за изпълнение, като в полза на заявителя е
присъдена и сумата от 25 лв. - държавна такса и 50 лв. - юрисконсултско
възнаграждение.
Заповедта е връчена на длъжника на 29.09.2022 г., който е депозирал
възражение в срока по чл. 414, ал. 1 ГПК, поради което съдът е дал указания
на заявителя, че може да предяви искове, като в срока по чл. 415, ал. 1, т. 2
ГПК заявителят е предявил искове за установяване на вземанията си.
В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в срока
по чл. 415 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК. Целта на ищеца е да се установи със
сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на
вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
За да се уважи искът за установяване вземане на ищеца за стойността на
2
доставената топлинна енергия и цена на услуга дялово разпределение следва
да се докаже, че за процесния период между страните е съществувало
валидно правоотношение, по силата на което ищецът се е задължил да
доставя на ответника топлинна енергия срещу задължение на последния да
заплаща стойността, че ищецът е изпълнил своите задължения и е доставил
конкретно количество топлоенергия, начислил е суми за него съобразно с
действащата към съответния момент нормативна уредба, че е извършена
услугата дялово разпределение на топлинна енергия в полза на ответника,
който е поел задължение да заплати тази сума на ищеца и договорения размер
на възнаграждението.
По отношение на акцесорните искове за обезщетение за забава в плащането
на главниците ищецът следва да установи, че главните задължения са
възникнали, че е настъпила тяхната изискуемост, както и че размерът на
законната лихва възлиза именно на спорните суми.
Ответникът следва да докаже възраженията си (правоунищожаващи,
правоизключващи или правопогасяващи) срещу съществуването на
вземанията, респективно срещу изискуемостта им.
Във връзка с възражението за изтекла погасителна давност, в тежест на
ответника е да докаже изтичането на законоустановения давностен срок, а в
тежест на ищеца настъпването на обстоятелства, водещи до спиране и/или
прекъсване на погасителната давност.
По делото не е спорно, а се установява и от приетите доказателства, че през
исковия период процесният имот е бил топлофициран и че сградата - етажна
собственост, в която се намира, е била присъединена към топлопреносната
мрежа.
Понятието "потребител на топлинна енергия за битови нужди" е определено
в § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г., а именно: физическо
лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Съгласно
разпоредбата на чл. 153 ЗЕ - в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са "потребители на топлинна енергия". След
отмяната на § 1, т. 42 ДР на ЗЕ и с влизане в сила измененията на ЗЕ от
17.07.2012 г. се въвежда понятието "клиент на топлинна енергия", което е
еквивалентно по смисъл на понятието "потребител на топлинна енергия".
Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.)
"Битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Съгласно чл.
153, ал. 1 ЗЕ (редакция след 17.07.2012 г.) всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат
цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
3
наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. Посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1
ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, са собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху имота. Клиенти
на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти,
различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот
със съгласието на собственика, съответно - на носителя на вещното право на
ползване, за собствени битови нужди и същевременно са сключили договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично
известните общи условия с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза
третото ползващо имота лице придобива качеството "клиент" на топлинна
енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна
енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Сключването на
договора с третото лице следва да се докаже с всички допустими по ГПК
доказателствени средства, например с откриването на индивидуална партида
на ползвателя при топлопреносното дружество (ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк.
д. № 2/2017 г. по описа на ОСГК на ВКС).
В мотивите на тълкувателното решение е посочено, че предоставяйки
съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от
ДКЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. С оглед на изложеното, собственикът или титуляр на вещно
право на ползване в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция
на закона се смята потребител на отдадена от сградната инсталация и
отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. По силата
на закона между битовия клиент и топлопреносното предприятие възниква
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни
общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя.
Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните собственици за
присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен
собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.
Договорът за доставка на топлинна енергия за имот, част от сграда, намираща
се в режим на етажна собственост, може да бъде както изричен писмен (при
постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора), така и
презюмиран (сключен със самия факт на придобиване на собствеността или
вещното право на ползване), като всеки нов договор за този имот, сключен по
който и да е от двата начина (изричен или презюмиран), преустановява
действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго
лице. За преценката с кого дружеството – ищец е в облигационни отношения
за доставка на топлинна енергия за процесния имот през процесния период,
от значение е обстоятелството с кое лице последно по време е бил сключен
договор за доставка на топлинна енергия (изричен или презюмиран).
Настоящият състав на съда приема, че ищецът е изпълнил доказателствената
си тежест да установи, че през процесния период ответникът е имал
качеството клиент на топлинна енергия, доставяна до процесния имот и
дължи заплащане на цената на същата и цена на услуга дялово разпределение
на топлинна енергия.
От приетите по делото доказателства се установява, че ответникът е
4
собственик на процесния имот.
Видно от нотариален акт за покупко-продажба на идеални части от недвижим
имот №92, том 1-А, рег. № 18353, дело № 82 от 15.09.2006 г., съставен от
нотариус Румен Богданов, район на действие – СРС, ответникът се
легитимира като собственик на описания в исковата молба апартамент и
прилежащите към него ид.ч. от общите части на сградата.
+По делото са приети и документи, представени от ищеца – протокол от общо
събрание на ЕС на сградата, в която е разположен топлоснабденият имот, от
26.11.2002 г., в който ответникът се е подписал като собственик на описания
имот.
С оглед така приетите доказателства и разясненията на посоченото
тълкувателно решение съдът приема, че ответникът в качеството си на
собственик имота е клиент на топлинна енергия за битови нужди по аргумент
на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ и има задължение да заплаща
стойността на доставената топлинна енергия в процесния имот за исковия
период.
Ето защо съдът приема, че през исковия период като съсобственик на имота
ответникът се намира в облигационно правоотношение с ищцовото
дружество, тъй като качеството клиент на топлинна енергия се свързва с
принадлежността на правото на собственост.
Няма данни правото на собственост да е било прехвърлено впоследствие на
трето лице, да е било учредено вещно право на ползване или да е сключен
изричен писмен договор с топлофикационното дружество с трето за делото
лице, а такива твърдения не са и изложени от ответника.
В случая единствен правнорелевантен факт за възникване на договорното
правоотношение между страните е кой е носителят на правото на собственост
върху имота за исковия период, като е без значение кой фактически е
използвал имота и е живял в него.
Нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на потребители (клиенти) на топлинна енергия за
битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на договора. Договорното
правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия
възниква между топлопреносно предприятие и потребителя (клиента), по
силата на закона – чл. 150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на
ответника – потребител, включително и относно приемането на Общите
условия, в който смисъл е и съдебната практика, обективирана в решение №
35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013 г. по описа на ВКС, ІІІ г. о.
С оглед тази нормативна уредба съдът приема, че между главните страни по
спора за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди при публично известни общи условия за продажба,
каквито са Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № 0У-
1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник "Монитор" от 11.07.2016 г.,
в сила от 11.08.2016 г., което правоотношение е възникнало по силата на
закона с оглед качеството на ответника на съсобственик на имота и той дължи
цената на доставената до имота ТЕ през процесния период съобразно квотата
5
си в съсобствеността.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ (чл. 139 - чл. 148) и в Наредбата за топлоснабдяването. В
нормата на чл. 156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради -
етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на
границата на собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи
заплащането на реално потребената въз основа на отчетните единици
топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на
отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
От събраните по делото доказателства, включително от заключението на
съдебно – техническа експертиза (СТЕ), неоспорено от страните, което съдът
кредитира по реда на чл. 202 ГПК, както и от документите, представени от
ФИРМА, се установява, че в процесния период в имота не е доставяна и
потребявана топлинна енергия за отопление на имот. Не е доставяна и топла
вода. През очертания период е начислявано единствено задължение за
сградна инсталация. Вещото лице установява, че общо дължимата сума по
ФДР за сградна инсталация за процесния период възлиза на 261,77 лв. От
СТЕ се установява, че в имота не е имало отоплителни тела, монтирани
разпределители на ТЕ или водомер.
Според вещото лице по СТЕ дяловото разпределение на топлинна енергия е
извършено от ФИРМА съобразно нормативните изисквания, технологичните
разходи в абонатната станция са отчислявани от доставената в абонатната
станция топлинна енергия и са приспаднати за сметка на ФИРМА. За
процесния период общият топломер в абонатната станция е преминавал
метрологична проверка на 10.10.2017 г., като не са констатирани отклонения.
Ответникът не твърди и няма данни за извършени плащания на сумите,
дължими за процесния период.
Въз основа на така събраните доказателства съдът приема, че до имота на
ответника е доставяна ТЕ, отдадена от сградна инсталация, на обща стойност
261,77 лева.
Следва да се посочи, че заключението на СТЕ е изготвено не само на база
едностранно съставени от ищеца частни документи, но и въз основа на
данните, предоставени на вещото лице от фирмата за дялово разпределение -
изравнителни сметки за потребена топлинна енергия в имота, и на документи,
представени от топлофикационния район, т. е. изводът за реално доставената
до имота топлинна енергия и нейната стойност е направен не само въз основа
на представени от ищеца частни документи, като не са налице данни, които
да разколебават заключението на СТЕ. Поради което съдът приема, че искът
за главница е доказан по основание и по размер до сумата от 261,78 лв.
От ответника своевременно е направено възражение за погасителна давност,
по отношение на което съдът намира следното:
Задълженията на потребителя за заплащане стойността на топлинната енергия
са такива за периодични плащания, тъй като са налице повтарящи се през
6
определен период от време еднородни задължения, чийто падеж е уговорен в
общите условия на ищцовото дружество, като не е необходимо плащанията да
са еднакви по размер (така ТР № 3/18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. по
описа на ОСГК на ВКС). Същите се погасяват с изтичане на тригодишен
давностен срок. Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня,
в който вземането е станало изискуемо, а в чл. 114, ал. 2 ЗЗД е предвидено, че
ако е уговорено вземането да става изискуемо след покана, давността започва
да тече от деня, в който задължението е възникнало.
Разпоредбата на чл. 116, б. "б" ЗЗД предвижда, че давностният срок се
прекъсва с предявяване на иск относно вземането. Според Общите условия за
продажба на топлинна енергия от ФИРМА от 2016 г., купувачите са длъжни
да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45 - дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. Тъй като настоящият иск се
счита предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК – 20.07.2022 г., на основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
то от 20.07.2022 г. давността е прекъсната, като в периода 13.03.2020 г. –
20.05.2020 г. срокът на погасителната давност е спрял да тече на
основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13
март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на
ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г.).
Поради това, вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 12.05.2019 г. (с
прибавяне на 69 дни, през които давност не е текла), са погасени по давност.
В случая вземането за м. 03.2019 г. е станало изискуемо на 15.05.2019 г. (за
цена на ТЕ), поради което не е погасено по давност, съответно и следващите
вземания не са обхванати от погасителна давност.
Погасени по давност се явяват вземанията за главница за топлинна енергия,
възникнали в периода от м. 05.2018 г. до м. 02.2019 г., включително, т.е. за
сумата от 91,87 лв., изчислена от съда при прилагане правилото на чл. 162
ГПК, отчитайки дължимите суми по ФДР.
Ето защо искът за главница за топлинна енергия е основателен за сумата от
169,9 лв. и за периода 01.03.2019 г. – 30.04.2020 г., до който размер следва да
бъде уважен, при липса на данни за извършени плащания. Като законна
последица от уважаването на иска, върху главницата следва да се присъди и
законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК
20.07.2022 г. до окончателното плащане.
Върху погасената по давност главница за периода м. 05.2018 г. – м. 02.2019 г.
лихва не се дължи по аргумент от чл. 119 ЗЗД.
В отговора на исковата молба не е въведено своевременно възражение, че
топломера в абонатната станция не е преминал своевременно метрологична
проверка, поради което и по отношение на тези оплаквания е настъпила
предвидената в разпоредбата на чл. 133 ГПК процесуална преклузия и по тези
въпроси съдът не дължи произнасяне.
По претенцията за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия:
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия за
периода са приложими Общите условия от 2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от
тях, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
7
енергия в 45 - дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Лихва за забава обаче на основание чл. 33, ал. 3, вр. ал. 2, вр. чл. 32, ал. 3 от
Общите условия от 2016 г. започва да се начислява единствено след 45
дневен срок след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне
на изравнителните сметки от търговеца. Следователно, задълженията на
ответника за заплащане стойността на доставената енергия са възникнали
като срочни, поради което поставянето на потребителя в забава не е
обусловено от отправяне на покана от страна на кредитора или от
публикуване на общата фактура на интернет - страницата на дружеството. В
ОУ от 2016 г. падежът на задължението за заплащане стойността на ТЕ е
изрично определен – с изтичане на 45 - дневен срок след изготвяне на
изравнителните сметки след края на отоплителния сезон. Ето защо за
главните вземания за периода м. 03.2019 г. – м. 04.2020 г., спрямо които
приложение намират Общите условия от 2016 г., в полза на ищеца
съществува вземане за мораторна лихва, начислена в периода 15.09.2019 г. –
27.06.2022 г., в размер на 33,92 лв. , определен по реда на чл. 162 ГПК чрез
използване на лихвен калкулатор и при съобразяване на СТЕ, както и на
изравнителната сметка от 31.07.2019 г., с начало на начисляване на лихвата на
15.09.2019 г. и изравнителната сметка от 31.07.2020 г. с начало на
начисляване на лихвата на 15.09.2020 г., до която сума искът за мораторна
лихва върху главницата за топлинна енергия е основателен и следва да бъде
уважен, като за разликата над този размер до пълния предявен размер от 61,94
лв. следва да бъде отхвърлен.
По претенцията за услугата за дялово разпределение за процесния период:
По силата на чл. 22 от Общите условия на ищеца от 2016 г. дяловото
разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по
реда на чл. 61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на
търговец, избран от клиентите на ЕС, като съгласно ал. 2 на същите клаузи –
клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово
разпределение, извършвана от избрания от тях търговец.
Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите заплащат
цена на услугата дялово разпределение (извършвана от избран от клиентите
търговец), като стойността се формира от: цена за обслужване на партидата
на клиент и цена на отчитане уредите за дялово разпределение. В клаузата на
чл. 36, ал. 2 от Общите условия 2016 г. е предвидено, че редът и начинът на
заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците,
извършващи услугата дялово разпределение, и се обявява по подходящ начин
на клиентите. С общите условия, одобрени от ДКЕВР, се урежда
съдържанието на договора за продажба на топлинна енергия между страните,
който на основание чл. 20а ЗЗД има сила на закон за последните.
Предвид горните обстоятелства ищецът се легитимира като субект, който има
право да получи цената на извършваната услуга дялово разпределение,
съобразно което предявеният иск за установяване дължимостта на тази сума в
полза на ФИРМА – в качеството му на продавач на топлинна енергия, и при
наличните доказателства, представени от третото лице – помагач ФИРМА, че
през процесния период действително е извършвана услугата дялово
разпределение на топлинна енергия, е установен по основание. Наличието
или липсата на договор е ирелевантно, тъй като за ответника при всички
8
случаи е възникнало задължението за заплащане на стойността на
извършената по отношение на имота услуга. Таксата се дължи именно на
ищцовото дружество по силата на чл. 22, ал. 2 ОУ. Оплакванията на
ответника, че не е налице необходимото мнозинство и кворум за вземане на
решение за избор на фирмата за дялово разпределение не могат да бъдат
релевирани и изследвани в настоящото производство за първи път, при липса
на данни взетите решения на общото събрание на етажната собственост да са
били оспорени по реда на чл. 40, ал. 1 ЗУЕС и в срока по ал. 2 на чл. 40 ЗУЕС.
По делото е безспорно, че услугата дялово разпределение на топлинната
енергия е извършвана от "Техем Сървисис" ЕООД, което дружество е
изготвяло и изравнителните сметки за абонатите, без възражение от
представители на етажната собственост, поради което следва да се приеме, че
последните са се съгласили за това.
Претенцията за заплащане на дължимата годишна такса за извършваната
услуга за дялово разпределение е основателна13,62 лв. за периода 06.2019 г. –
04.2020 г. предвид, че тя не е включена в стойността на потребената топлинна
енергия. Съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-
334 за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на договорите
между "Топлофикация София" ЕАД и търговец за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда –
етажна собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на
ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените
услуги на дружествата за дялово разпределение.
Като законна последица върху главницата следва да се присъди и законната
лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 20.07.2022 г. до
окончателното плащане.
По претенцията за мораторна лихва върху цената на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия:
По отношение цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден
срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не
са представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на
това задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради което акцесорната
претенция за сумата от 3,20 лв. е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на разноски имат и двете страни съразмерно на
уважената, респективно отхвърлената част от исковете.
За исковото производство на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК на ищеца
следва да бъде присъдена сума в размер на 201,50 лв. от общо претендираните
в размер на 325 лв. (25 лв. – държавна такса, 200 лв. - депозит за експертиза и
100 лв. - юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 78, ал. 8
ГПК, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната
помощ, при съобразяване материалния интерес, фактическата и правната
сложност на делото), съразмерно с уважената част от исковете.
За заповедното производство на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК на ищеца
се следват разноски в размер на сумата от 46,50 лв. от общо 75 лв.
9
От страна на ответника се претендират разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 900 лева, като от ищеца своевременно е
направено възражение за прекомерност на претенцията за разноски, което
възражение настоящият състав намира за основателно. Възнаграждението
следва да се определи при прилагане правилата на НАРЕДБА № 1 ОТ 9 ЮЛИ
2004 Г. ЗА МИНИМАЛНИТЕ РАЗМЕРИ НА АДВОКАТСКИТЕ
ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ – в размер на 400 лв., от които с оглед изхода на спора
на ответника се дължат 152 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от ФИРМА, срещу Б. Б. Д.,
ЕГН **********, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл.
79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Б. Б. Д. дължи на ФИРМА,
както следва: сумата от 169,90 лв. - главница, представляваща стойност на
доставена топлинна енергия за топлоснабден имот: апартамент № 22,
находящ се в ..., за периода 01.03.2019 г. – 30.04.2020 г., ведно със законната
лихва от 20.07.2022 г. до окончателното изплащане; сумата от 33,92 лв. –
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2019
г. – 27.06.2022 г. и сумата от 13,62 лв. – главница, представляваща цена на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода 01.06.2019 г.
– 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 20.07.2022 г. до окончателното
изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение от 30.07.2022 г.
по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 38994/2022 г. по описа на СРС, ГО, 178 състав,
като

ОТХВЪРЛЯ предявените от ФИРМА, срещу Б. Б. Д., ЕГН **********, по
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.
149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване дължимостта на стойност на
топлинна енергия за сумата над 169,90 лв. до сумата от 272,42 лв. и за
периода 01.05.2018 г. – 28.02.2019 г. вкл., мораторна лихва върху нея за
сумата над 33,92 лв. до сумата от 61,94 лв. и мораторна лихва върху цената на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия в размер на 3,20 лв. за
периода 31.07.2019 г. – 27.06.2022 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение от 30.07.2022 г. по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 38994/2022 г. по
описа на СРС, ГО, 178 състав.

ОСЪЖДА Б. Б. Д., ЕГН **********, да заплати на ФИРМА, ЕИК ..., на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, сумата от 46,50 лв. - разноски за
заповедното производство и сумата от 201,50 лв. разноски за исковото
производство, съразмерно с уважената част от исковете.

ОСЪЖДА ФИРМА, ЕИК ..., да заплати на Б. Б. Д., ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 152 лв. – съдебни разноски,
съразмерно с уважената част от исковете.
10

Решението е постановено при участието на "ФИРМА" ЕООД като трето лице
помагач на страната на ищеца ФИРМА ЕАД.

Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11