№ 5
гр. Средец, 13.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СРЕДЕЦ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВЕНЕТА Д. СТЕФАНОВА
при участието на секретаря Костадинка Т. Лапова
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА Д. СТЕФАНОВА Гражданско дело
№ 20222170100147 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба, предявена от „ЕВН България Електроснабдяване”
ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.“Христо Данов“ №
37, чрез пълномощника юрисконсулт К.А., против А. В. А., ЕГН **********, с адрес
гр.Средец, ул.“А. К.“ № 42.
Ищецът твърди, че ответникът е собственик на обект - павилион, находящ се в
гр.Средец, ***, ИТН № 2518695, който е присъединен към електроразпределителната мрежа
на „Електроразпределение Юг" ЕАД, на чиято лицензионна територия се намира. За
процесния обект А. В. А. има качеството на небитов клиент, съгласно определение в § 1, т.
33а от Допълнителните разпоредби на закона, защото купуваната за обекта му ел. енергия е
за небитови нужди с оглед на предназначението на обекта - търговски обект - павилион. За
А. В. А. е открит клиентски номер ********** на база подадени документи относно
процесния обект с ИТН 2518695. В изпълнение на задълженията си по закона за периода
01.08.2021 г. - 30.11.2021г. ищецът твърди, че е доставил електрическа енергия и
предоставил мрежови услуги до посочения обект на ответника на обща стойност 164,18 лв.,
които до този момент не са заплатени. Поради забава в заплащане на горепосочената
главница, ответникът дължи законна лихва в общ размер от 4,18 лв. за периода 24.09.2021г. -
08.02.2022г. Законна лихва за забава се дължи по всяка една фактура отделно за период от
датата на падежа на същата до датата на образуване на настоящото производство.
Издадените фактури, техният падеж и период, както и размерът и периодът на дължимата
1
лихва за забава, са подробно описани в приложения препис - извлечение от клиентската
сметка на ответника. Сочи се, че по ч. гр. дело № 38/2022 г. по описа на РС – Средец за
горепосочените дължими суми е била издадена заповед за изпълнение, връчена на
ответника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, което обосновава интереса от настоящото
производство. Ищецът претендира съдът да постанови решение, с което да приеме за
установено, че ответникът му дължи горепосочените суми за главници и лихви, ведно със
законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в
съда до окончателното им изплащане. Заявена е претенция за присъждане на направените
по делото и в заповедното производство разноски.
В законоустановения срок по чл.131, ал.1 от ГПК е ангажиран отговор на исковата
молба от страна на ответника, чрез особения представител. Сочи се , че предявените искове
на неоснователни, като се сочи , че липсват доказателства за валидно възникнало
облигационно правоотношение. Релевират се и доводи за неоснователност на исковете и на
друго основание.
Предявените искове са с правно основание чл.422 вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл.79, ал.1
от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
От представеното заявление-декларация за започване на продажба на електрическа
енергия с вх.№ 17890524/14.07.2016г., подписано от А. В. А. и декларация за достъп до
мрежата от същата дата, се установява, че ответникът е пожелал да получава електрическа
енергия от ищцовото дружество за обект с ИТН 2518695, представляващ павилион, находящ
се в гр.Средец ,***, като в документите ответникът е посочил сам и клиентския си номер
**********. От съдържанието на същите се установява, че обектът вече е бил присъединен
от предишния му собственик към разпределителната електрическа мрежа. Към заявлението
е приложен договор за покупко-продажба на движима вещ –процесния павилион от
22.04.2016г., сключен между А. А., като купувач и ЕТ Еделвайс – С.Г. , като продавач, от
който е видно, че павилионът е поставен върху терен с площ от 20 кв. м . в кв.40а, по плана
на гр.Средец. Не се спори, че този преместваем обект е именно електроснабдения такъв, с
ИТН 2518695, в който е отчетено потребено количество енергия в процесния период.
Представен е и договор за отдаване под наем на общински терен от 11.07.2016г., сключен
между А. А. и Община Средец, видно от който Община Средец отдава на наемателя А. А.
за временно и възмездно ползване свой собствен недвижим имот – общински терен с площ
от 20 кв.м. с лице към ул.Ц.Р. , съгласно схема за временно поставяеми обекти на община
Средец , който представлява част от имот целия с площ от 2099кв.м., находящ се в УПИ I ,
кв 40 а, зона трета, по плана на гр.Средец, при граници на имота: от три страни улица, като
за имота е съставен АЧОС № 96/02.04.2013г. и договорът е със срок на действие пет години ,
считано от 15.07.2016г. Приложени са и Заповед № 890/08.07.2016г. на Кмета на Община
2
Средец за определяне на А. А. като спечелил търга с тайно наддаване за отдаване под наем
на процесния общински терен, Разрешение за поставяне № 04/26.03.2015г. на Гл. архитект
на Община Средец, издадено на ЕТ Еделвайс – С.Г., Договор за отдаване под наем на
общински терен от 17.03.2015г., сключен между Община Средец и ЕТ Еделвайс – С.Г..
Видно от заключението на извършената по делото ССчЕ процесните фактури - №
*********/10.09.2021г., № **********/12.10.2021г. , № **********/11.11.2021г., №
**********/10.12.2021г. за отчетен период 01.08.2021г.- 30.11.2021г., издадени от
дружеството-ищец, са осчетоводени редовно съгласно изискванията на ЗСч и приложимите
счетоводни стандарти. Същите са осчетоводени в деня на издаването им, като общата
дължима стойност по всички тях с ДДС е 164,18лв. Дължимата цена за консумираната
електрическа енергия е осчетоводена правилно, съгласно Решенията на КЕВР за процесния
ценови период. Размерът на претендираното обезщетение за забава е 4,34лв. до датата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК и 16.53лв. до датата на изслушване на експертизата.
Видно от заключението на изготвената по делото СТЕ за периода 01.08.2021г. –
30.11.2021г. е предоставена електрическа енергия до процесния обект. Електромерът е
отчитан дистанционно. Отчетените количества електроенергия съвпадат с фактурираните
количества за процесния период. Процесният електромер е с фабричен номер ********* ,
който е еднофазен двутарифен статичен електромер АДД NP71E, 230V , 5/80А, година на
производство – 2016г. Монтиран на място на потребление с клиентски номер ********** с
ИТН 2518695 на 26.05.2020г. – А. В. А., гр.Средец, ул.Ц.Р. № 53 със срок на валидност на
последната проверка - 02.2026г.
В случая не се спори, че обектът е присъединен към електроразпределителната
мрежа, а се оспорва наличието на валидно възникнало обигационно правоотношение между
страните, респ. ответникът има ли качеството потребител.
С решение № Л-413 на Комисията за енергийно и водно регулиране от 08.07.2013 г.
„ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД притежава лицензия J1-413-17/08.07.2013г. за
Доставчик от последна инстанция (ДПИ), която се добавя към вече притежаваната от
дружеството лицензия за Краен снабдител. Съгласно чл. 95а и § 196 от Закона за
енергетиката като ДПИ „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД има задължението да
снабдява с електрическа енергия клиенти, чиито обекти са присъединение на ниво средно
напрежение на лицензионната територия на „Електроразпределение Юг" ЕАД в случаите,
когато тези клиенти не са избрали друг търговец на електроенергия или когато избраният от
тях търговец не извършва доставка на електроенергия по независещи от клиента причини.
Съгласно чл. 94а, ал.1 от Закона за енергетиката клиентите, присъединени към
разпределителната мрежа на ниво средно напрежение, губят правото си да бъдат снабдявани
с електроенергия на регулирания пазар по чл. 94а, ал. 1 и трябва да бъдат снабдявани с ел.
енергия при свободно договорени цени по чл. 100, ал. 1 от закона. На основание § 196 от
Закона за енергетиката клиентите, които не са избрали доставчик на свободен пазар до тази
дата, ще бъдат снабдявани както и преди това от „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД,
но по цени, определени по методика на КЕВР. Съгласно чл. 104, ал.4 от Правилата за
3
търговия с електрическа енергия, цената, по която доставчик от последна инстанция продава
електрическа енергия на крайния клиент, се определя съгласно приета от КЕВР „Методика
за определяне на цените на електрическата енергия, доставяна от доставчик от последна
инстанция."
Ответникът не е избрал друг търговец на електроенергия и следователно съгласно
разпоредбите на Закона за енергетиката, негов снабдител може да бъде единствено „ЕВН
България Електроснабдяване" ЕАД по силата на издадената му лицензия J1-413-
17/08.07.2013г. в качеството му на доставчик от последна инстанция.
Според разпоредбата на чл. 104а от Закона за енергетиката потребителите използват
разпределителните мрежи, към които са присъединени обектите им. Обектът на ответника е
присъединен към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Юг" ЕАД, на
чиято лицензионна територия се намира. Потребители, присъединени към
електроразпределителната мрежа при публично известни общи условия, заплащат всички
мрежови услуги, каквато е и цената за достъп, на крайния снабдител/доставчика от последна
инстанция, съгласно чл. 28, ал. 2 и чл. 29, ал. 3 от Правилата за търговия с електрическа
енергия /ПТЕЕ/. Съгласно чл. 29, ал. 1 от Правилата за търговия с електрическа енергия,
одобрени от КЕВР, мрежовите услуги се заплащат от потребителите върху използваната ел.
енергия и/или предоставената мощност. Съгласно ал. 3 на същия член заплащаните от
клиентите мрежови услуги са достъп до електропреносната мрежа и пренос по
електропреносната мрежа, достъп и пренос по електроразпределителната мрежа и други
мрежови услуги. Цените за мрежови услуги се определят и заплащат на основание решения
на КЕВР, постановени на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 и чл. 30, ал. 1, т. 13 от Закона за
енергетиката, като същите не подлежат на договорна свобода.
За процесния обект А. В. А. има качеството на небитов клиент, съгласно определение
в § 1, т. 33а от Допълнителните разпоредби на закона, съгласно което небитов клиент е
клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или
природен газ за небитови нужди. В случая електроснабдения обект представлява павилион и
няма данни по делото за неговото използване за битови нужди. Напротив, от ищеца се
посочва, че същият е предназначен за търговска дейност и това твърдение не е било
оспорено, а се доказва от приложения договор за покупко-продажба на движима вещ от
22.04.2016г. В чл. 92 от ЗЕ са изброени изчерпателно субектите, които могат да бъдат страни
по сделките с електрическа енергия. Сред тях са "доставчик от последна инстанция",
какъвто е ЕВН ЕС, и "краен клиент", какъвто е ответникът. Според разпоредбата на пар. 1, т.
27 г от ДР на ЗЕ крайният клиент е клиент, който купува електрическа енергия или
природен газ за собствено ползване. Безспорно А. А. купува електрическа енергия за
собствено ползване, като се явява "небитов клиент", по смисъла на цитираната разпоредба.
Безспорно установено по делото е, че между страните е налице валидно възникнало
облигационно правоотношение. Ответникът, като собственик на процесният павилион,
поставен в гр.Средец, ул.Ц.Р. № 53 , за процесния период е бил ползвател на електрическа
4
енергия, която му била доставена от ищцовото дружество. Такъв е станал по силата на
нормативен акт -чл.98а от ЗЕ и по силата на ОУ на договорите за продажба на ел.енергия,
влезли в сила на 27.06.2008г. за потребителите, без да е необходимо изричното им приемане.
Това се установява от приложените към делото писмени доказателства, а именно заявление –
декларация за започване на продажба на електрическа енергия от 14.07.2016г., декларация за
достъп до мрежата, както и от приложения към делото договор за покупко-продажба на
движима вещ от 22.04.2016г. и договор за отдаване под наем на общински терен от
11.07.2016г., както и от заключенията на вещите лица. Обстоятелството, че не е приложено
разрешение за поставяне на преместваемия обект на името на ответника, както и изтеклия
към отчетния период по фактури договор за наем на общинския терен, според настоящия
съдебен състав не повлияват валидността на възникналата облигационна връзка, доколкото
видно от неоспореното по делото заключение на вещото лице по СТЕ за процесния период е
доставена електрическа енергия до процесния обект и отчетените количества съвпадат с
фактурираните. В павилиона е имало монтирано средство за търговско измерване на
консумация на ток електромер. Отделно от това във всяка от фактурите ищцовото
дружество е подавало до ответника информация както за срока за плащане на
остойностеното потребено за съответния период количество ел.енергия, така и за сумите
който се дължат за предходния на отчетния период, които не са били заплатени. Така след
като ответникът не е платил дължимите суми до посочената във фактурата дата за плащане,
от следващия ден е в забава и дължи обезщетение за забавено плащане, съгласно чл.86 ЗЗД.
По изложените съображения предявените искове се явяват основателни и следва да
бъдат уважени.
С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника
следва да бъдат възложени и направените от дружеството-ищец разноски, а именно: сумата
от 775 лв. – разноски в настоящото производство включващи държавна такса в размер на 75
лв., юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., определено по реда на чл. 78, ал. 8
от ГПК във с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, с оглед на
материалния интерес и степента на фактическа и правна сложност по делото, както и 200лв.
-възнаграждение за особен представител и 400 лв. – депозит за експертизи. Дължат се и
направените в заповедното производство разноски в размер на 75 лв., които съгласно
дадените указания в т. 12 от тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да
бъдат присъдени в настоящото производство.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 ГПК, Средецкият районен съд
5
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А. В. А., ЕГН **********, с адрес
гр.Средец, ул. “А. К.“ № 42, че в полза на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.“Христо Данов“ № 37,
съществува вземане в размер на 164,18 лв.(сто шестдесет и четири лева и осемнадесет ст.),
главница, представляваща стойността на доставена електрическа енергия по партида с
клиентски № ********** за обект – павилион, находящ се в гр.Средец, ул.Ц.Р. № 53, ИТН №
2518695, за периода 01.08.2021 г. -30.11.2021 г., както и сумата от 4,18 лв. (четири лева и
осемнадесет ст.), представляващи обезщетение за забава върху главницата за периода:
24.09.2021 г. -08.02.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаването на
заявлението по чл.410 от ГПК на 09.02.2022 г. до окончателното изплащане на
задължението, като за посоченото вземане е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 38/2022 г. по описа на Средецки районен съд.
ОСЪЖДА А. В. А., ЕГН **********, с адрес гр.Средец, ул.“А. К.“ № 42 да заплати
на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр.Пловдив, ул.“Христо Данов“ № 37, сумата от 775 лв. (седемстотин
седемдесет и пет лева), представляваща направените по делото разноски, както и сумата от
75 лв. (седемдесет и пет лева) – представляваща направените разноски по ч. гр. д. № 38/2022
г. по описа на Средецки районен съд.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Средец: _______________________
6