№ 3716
гр. София, 05.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря НАДЯ СТ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА Гражданско дело
№ 20231110144688 по описа за 2023 година
Предявени са от ищеца ЗК „Уника“ АД срещу ответника И. М. В.
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
заплащане на сумата 12360,00 лева, представляваща вреди от договорно
неизпълнение на задължението на ответника да му предаде владението върху
останките на л.а. марка „Ауди“, модел „Кю 7“, с рег. № СВ 7723 СМ, ведно със
законната лихва от депозиране на исковата молба – 09.08.2023 г. до
окончателното плащане и сумата 3293,98 лева – мораторна лихва за забава
за периода от 19.01.2021г. до 31.07.2023г.
Ищецът ЗК „Уника“ АД твърди, че в периода от 29.04.2021 г. до
28.04.2022 г. между него и ответника е съществувало валидно застрахователно
правоотношение по договор за застраховка „Каско“ на л.а. марка „Ауди“,
модел „Кю 7“, с рег. № СВ 7723 СМ. Поддържа, че на 11.05.2021г. е настъпило
застрахователно събитие – ПТП, за което ищецът е образувал преписката по
щета № ********** от 11.05.2021г. Излага доводи, че в хода на разглеждане на
щетата е констатирано, че стойността на необходимия ремонт надхвърля 70 %
от стойността на автомобила, поради което щетата следва да се ликвидира
като тотална. Съгласно т.12.9. от Общите условия към договора за застраховка
„Каско“ страните са се уговорили, че при настъпване на тотална щета на
застрахования автомобил, застрахователят заплаща 100 % от действителната
стойност на автомобила, като задържа останките на същия. Твърди, че във
връзка с настъпилото застрахователно събитие на 11.05.2021 г. и на основание
т. 12.9. от ОУ е заплатил на ответника сумата от 81335,65 лева, след
приспадане на неплатените вноски от разсрочената застрахователна премия,
но последният не е изпълнил задължението си да му предаде останките на
автомобила, поради което застрахователят е претърпял вреди под формата на
пропуснати ползи от това неизпълнение, изразяващи се в нереализирана
1
продажба на останките на автомобила. Моли съда да уважи предявените
искове. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът И. М. В. в срока по чл. 131 ГПК е депозирал отговор на
исковата молба, с който оспорва предявените искове. Поддържа, че от датата
на настъпване на процесното ПТП на 11.05.2021 г. не е упражнявал
фактическа власт върху автомобила. Твърди, че след настъпване на инцидента
е уведомил застрахователя, който е репатрирал автомобила от мястото на ПТП
до паркинг в кв. Красна поляна, където впоследствие са извършвани огледи.
Твърди, че е предал и ключовете за автомобила на ищеца. Излага доводи, че е
изпълнил задълженията си по т. 12.9. от ОУ към застрахователния договор,
като е прекратил регистрацията на л.а. марка „Ауди“, модел „Кю 7“, с рег. №
СВ 7723 СМ – същият е снет от отчет на 22.07.2021 г. и е предоставил на
ищеца правото да се разпорежда с останките от него. Поддържа, че на
20.08.2021 г. ищецът му е заплатил дължимото застрахователно обезщетение
по процесната щета. Излага доводи, че ищецът не е положил необходимата
грижа за съхранение на останките от автомобила. Оспорва твърдението на
ищеца до неговото знание да е достигала покана за последващо предаване на
останките на автомобила. Моли съда да отхвърли предявените искове.
Претендира разноски.
След като взе предвид изложеното в исковата молба и отговора,
събраните по делото доказателства и изявленията на страните, съдът
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на облигационно отношение между него и ответника по договор
за застраховка „Каско“ на л.а. марка „Ауди“, модел „Кю 7“, с рег. № СВ 7723
СМ, по силата на който и при настъпване на застрахователно събитие, при
което е налице тотална щета на застрахованото имущество, ответникът се е
задължил да прехвърли собствеността върху останките от застрахованото
МПС на застрахователя, като в резултат на неизпълнение на това задължение
на ответника е претърпял вреди, изразяващи се в невъзможността да
реализира продажба на останките на автомобила.
Не се спори по делото, поради което и с доклада е обявено за безспорно
и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че страните са били обвързани
от валидно облигационно правоотношение по договор за застраховка „Каско“
на л.а. марка „Ауди“, модел „Кю 7“, с рег. № СВ 7723 СМ; че в срока на
застрахователно покритие на договора е настъпило събитие, за което ищецът
носи риска, при което необходимият ремонт на щетите на застрахования
автомобил надхвърлят 70 % от стойността му; че ответникът е изпълнил
задължението си да прекрати регистрацията на МПС преди изплащане на
застрахователното обезщетение, както и че ищецът е заплатил
застрахователно обезщетение на ответника в размер на 81335,65 лева.
Видно от разпоредбата на т. 4 от Специални условия на сключената
между страните застрахователна полица, залегнала и в чл. т.12.9. от Общите
условия към договора за застраховка „Каско“, при настъпване на тотална щета
на застрахования автомобил, застрахователят заплаща обезщетение в размер
2
на 100 % от действителната стойност на автомобила към деня на
застрахователното събитие, като застрахователят задържа останките на същия.
Застрахованият е длъжен преди изплащане на обезщетението да представи
доказателства за прекратяване на регистрацията на застрахованото МПС,
както и да прехвърли собствеността на увреденото МПС в полза на
застрахователя. Видно от приобщената по делото застрахователна преписка,
застрахования ответник е изпълнил задължението си за прекратяване на
регистрацията на МПС и е предал ключа на автомобила /приемо-предавателен
протокол, находящ се на лист 246 от делото/.
Не се установява обаче от събрания по делото доказателствен материал
ищецът да е изпълнил задължението си по договора да прехвърли
собствеността на увреденото МПС в полза на застрахователя. Представеното
пълномощно в полза на застрахователя за прехвърляне собствеността върху
процесното МПС, включително на себе и неподписания Договор за покупко-
продажба не са достатъчни в тази насока, доколкото не доказват реално
предаване на останките на застрахователя или упълномощено от него лице.
Нито показанията на разпитания по делото свидетел Николай И. В.
установяват по категоричен начин изпълнение на поетото с договора
задължение от страна на ответника. Свидетелят, син на ответника, споделя че
след обаждане от баща му посетил мястото на катастрофата и придружил
автомобила, който бил откаран с пътна помощ по указания на застрахователя в
сервиз в гр. София до стадион Септември, ж.к. „Красна поляна“. Показанията
на свидетеля досежно заявеното, че ответникът не е ходил в КАТ и
застрахователят е придвижил процедурата по дерегистрация на автомобила, в
тази им част се оборват от събрания по делото доказателствен материал, а
именно писмо от ответника вх. № 98850321/22.07.2021 г. /лист 248 от делото/.
Със същото ответникът уведомява застрахователя и представя доказателства,
че е изпълнил задължението си за прекратяване на регистрацията на МПС.
От показанията на свидетелите Нанко Николов Степанов и Петър Илиев
Друмев се установява, че огледът е бил извършен в сервиз на застрахования,
както и че автомобилът е докаран с автомобил на пътна помощ до сервиз
„Порше – запад“ за диагностика. В тази насока са и показанията на свидетеля
Р. И. З.. Съдът на основание чл. 172 ГПК прецени показанията на посочените
свидетели като логични, последователни, вътрешно непротиворечиви и
кореспондиращи си с останалия събран по делото доказателствен материал,
поради което изцяло ги кредитира. Свидетелите Степанов и Друмев, макар и
служители на ищеца, излагат фактите и обстоятелствата, които лично да
възприели и добросъвестно признават за кои обстоятелства не формират
спомени. И двамата свидетели сочат, че доколкото си спомнят автомобилът се
е намирал в сервиз в гр. Банкя и отричат да са организирали превозването или
да са стопанисвали останките на автомобила.
Предвид изложеното, не се установява по категоричен начин от
събрания по делото доказателствен материал, ищецът да е изпълнил поетото с
писмения договор за застраховка задължение да прехвърли собствеността на
увреденото МПС в полза на застрахователя. Не се твърди, нито се установява
3
по делото невъзможността за изпълнението се дължи на причина, която не
може да се вмени във вина на застрахования ответник.
Поради изложеното ответникът дължи обезщетение за причинените на
застрахователя вреди от неизпълнението. Обезщетението съгласно
разпоредбата на чл. 82 ЗЗД обхваща претърпяната загуба и пропуснатата
полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и
са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението. Размерът на
реалната стойност на вредата в случая следва да се определи в размер на
действителната стойност на останките на автомобила, а не по полученото най-
високо предложение. Съдът определя същата на основание чл. 162 ГПК и на
база представените от ищеца обвързващо предложение и останали
наддавателни предложения в размер на сумата 9500,00 лева. До посочената
сума исковата претенция се явява основателна, а за горницата до пълния
предявен размер следва да бъде отхвърлена. Предвид изрично направеното
искане в тази насока, следва да се присъди и законната лихва върху
главницата от датата на исковата молба до окончателното изплащане.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието на
главен дълг и изпадането на длъжника в забава. Видно от представената с
исковата молба Нотариална покана – същата е изпратена от ищеца на
посочения в застрахователния договор адрес на ответника, който е и
регистриран постоянен и настоящ адрес на страната, съобразно изготвената от
съда служебна справка НБДН. Поради изложеното може да се направи
законосъобразен извод, че ищецът застраховател е поставил ответника в
забава с връчване на нотариалната покана на 04.01.2022 г. на основание чл. 47,
ал. 1 ГПК. Съдът счита, че връчването е надлежно, доколкото съгласно
препращащата норма на чл. 50 от Закона за нотариусите и нотариалната
дейност, нотариусът може да възложи на определен служител в нотариалната
кантора да връчва съобщения и книжа при условията и по реда на чл. 37 - 58
от Гражданския процесуален кодекс.
С оглед частичната основателност на главната претенция, основателна се
явява и акцесорната претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва за
забава за периода 19.01.2021 г. – 31.07.2023 г. в размер на сумата 2531,69 лева,
който размер е изчислен от съда на основание чл. 162 ГПК с помощта на
онлайн калкулатор. За горницата над уважената сума до пълния предявен
размер искът следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора, право на разноски възниква за двете страни.
Предвид изрично направеното искане в тази насока, в полза на ищеца следва
да бъдат присъдени направените деловодни разноски съобразно представения
списък по чл. 80 ГПК за държавна такса в размер на 626,15 лева и реално
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1814,40 лева. Съобразно
уважената част от исковете следва да се присъди сумата 1875,81 лева.
Доколкото ответникът в настоящото производство е представляван
безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 2 от Закона за адвокатурата, в
полза на процесуалния представител следва да се присъди адвокатско
възнаграждение в размер от 2000,00 лева, определен от съда на основание чл.
4
78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗА вр. чл. 5, ал. 3 вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа съобразно
материалния интерес, извършените действия и правната и фактическа
сложност на делото. Съобразно отхвърлената част част от исковете следва да
се присъди сумата 462,79 лева. Не следва да се присъжда разноски за депозит
за свидетел, тъй като същият не е изплатен и подлежи на възстановяване.
Мотивиран от гореизложеното, настоящият състав на Софийски
районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. М. В., ЕГН ********** с адрес гр. Банкя, ул. „Варна” №
212 ДА ЗАПЛАТИ на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ УНИКА“ АД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Тодор
Александров № 18 на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
сумата 9500,00 лева, представляваща вреди от договорно неизпълнение на
задължението на ответника да му предаде владението върху останките на л.а.
марка „Ауди“, модел „Кю 7“, с рег. № СВ 7723 СМ, ведно със законната лихва
от депозиране на исковата молба – 09.08.2023 г. до окончателното плащане и
сумата 2531,69 лева – мораторна лихва за забава за периода от 19.01.2021 г.
до 31.07.2023 г. и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1875,81 лева –
разноски в производството пред СРС като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за
горницата над посочената сума до пълния предявен размер от 12360,00 лева и
иска за мораторна лихва за забава за горницата над посочената сума до пълния
предявен размер от 3293,98 лева като НЕОСНОВАТЕЛИ.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ УНИКА“ АД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Тодор
Александров № 18 ДА ЗАПЛАТИ на адвокат К. С. П., САК, личен номер
********** с адрес гр. София, ул. „131“ № 2А, ет. 1, ап. 3 на основание чл. 38,
ал. 2 ЗАдв сумата от 462,79 лева – адвокатско възнаграждение за
осъществено безплатно процесуално представителство на ответника в
исковото производството пред СРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5