№ 38054
гр. София, 25.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Гражданско дело
№ 20221110137392 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на „Застрахователно дружество
Евроинс“ АД срещу „ТНТ България“ ЕООД, с която е предявен иск с правно основание чл.
410, ал. 1, т. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД
Страните са представили относими и необходими писмени доказателства, които са
допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда
правен спор, поради което следва да бъдат приети като доказателства по делото.
По искането на ищеца за допускане на съдебно-техническа експертиза със задачи,
поставени в исковата молба съдът ще се произнесе в първото по делото открито заседание
след уточняване на спорните и безспорните въпроси.
За първото по делото заседание следва да бъде отложено и произнасянето по искането
на ищеца по чл. 190 ГПК.
Искането на ответника за допускане на съдебно-счетоводна експертиза със задачи
поставени в отговора на исковата молба следва да бъде оставено без уважение, тъй като не е
необходимо. Без уважение следва да бъде оставено и доказателственото искане на ответника
по чл. 190 ГПК за задължаване на ищеца да представи в цялост приложените към исковата
молба общи условия към застраховката „Товари по време на превоз“, доколкото не се
твърди и не са налице данни приложените такива да са непълни или да представляват
извлечение от Общите условия.
Следва да бъде насрочено открито заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба и към отговора на исковата молба
писмени доказателства.
ОТЛАГА на основание чл. 140, ал. 2 ГПК за първото по делото открито заседание
произнасянето по доказателственото искане на ищеца за допускане на съдебно-техническа
експертиза със задачи, поставени в исковата молба, както и по искането на ищеца по чл. 190
ГПК.
ОТХВЪРЛЯ доказателствените искания на ответника по чл. 190 ГПК и за допускане
1
на съдебно-счетоводна експертиза със задачи, поставени в отговора на исковата молба.
УКАЗВА на ищеца, че може да вземе становище по релевираните от ответника в
отговора на исковата молба доводи най-късно в първото по делото съдебно заседание, като в
противен случай губи възможността да направи това по-късно.
УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на
търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният
посочен в регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан
новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
НАПЪТВА страните към постигането на СПОГОДБА, като им указва, че при
постигането на такава ще бъде възстановена ½ от внесената държавна такса, и че с
постигането спорът им ще бъде разрешен окончателно още в производството пред първата
инстанция.
УКАЗВА на страните, че към Софийския районен съд действа Център по медиация,
към който страните могат да се обърнат за разрешаване на спора извънсъдебно. Центърът по
медиация се намира в гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 54, ет. 2, ст. 204. Повече
информация - на тел. 02 /895 54 23, моб. тел. 0889 515 423 и на ел. адрес:
********@***.*******.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 29.11.2023 г. от 10:20 часа, за когато да се
призоват страните.
ДА СЕ ИЗПРАТИ на страните препис от настоящото определение, а на ищеца – и
препис от отговора на исковата молба, ведно с приложенията.
СЪСТАВЯ на основание чл. 140, ал. 3 ГПК проект за доклад, както следва:
Производството е образувано по искова молба на „Застрахователно дружество
Евроинс“ АД срещу „ТНТ България“ ЕООД, с която е предявен иск с правно основание чл.
410, ал. 1, т. 1 КЗ за заплащане на сумата в размер на 3632,95 лева, представляваща
незаплатен остатък от регресно вземане за заплатено застрахователно обезщетение по
застраховка „Товари по време на превоз“ за вреди на товар, представляващ Дентална пещ за
синтероване на циркониев оксид ZirconMaster S, причинени по време на извършен
транспорт от ответника с товарителница № ********* от 23.04.2021 г., ведно със законната
лихва от 11.07.2022 г., до окончателното плащане, както и иск с правно основание чл. 86, ал.
1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 244,23 лева, представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва за периода от 11.11.2021 г. до 10.07.2022 г.
Ищецът основава претенцията си на твърдения, че на 23.04.2021 г. „Воп“ ООД,
изпратило до краен клиент Uluas Medikal Dis saglik Urunleri Pazatlama Tic. Ltd, Турция,
пратка, съдържаща зъботехнически апарати – 3 броя зъботехнически пещи за синтероване
на циркониев оксид ZirconMaster S (с единична стойност 3798 евро, всяка) и 1 брой
зъботехническа пещ за керамика Ceramicmaster E20 с вакуум (на стойност 1574,00 евро)
като стоката е изпратена чрез ответника. Поддържа, че при извършване на транспорта, при
претоварването на стоката на 30.04.2021 г. било установено, че една от зъботехническите
пещи за синтероване на циркониев оксид ZirconMaster S, била повредена – лицевият панел
на пещта бил изкривен, вследствие на което били засегнати компоненти, касаещи
правилната функционалност на вещта, за което превозвачът бил уведомен. Сочи, че в
изпълнение на задълженията си по договор за застраховка „Товари по време на превоз“,
обективирана в застрахователна полица № 20700100014465/2021 г., при ищеца била
образувана преписка по щета № **********/2021 г. Посочва, че след направен опис на
резервни части и труд, необходими за отстраняването на щетата било определено
обезщетение в размер на 2577,50 евро, с левова равностойност 5041,15 лева, което било
изплатено на правоимащото лице на 07.10.2021 г., вследствие на което ищецът се е
суброгирал в правата на увредения срещу причинителя на вредата. Излага твърдения, че
застрахователното събитие е реализирано при международен въздушен превоз, като от
момента на предаване на товара до предаването му на получателя, превозвачът носел
отговорност за опазването на товара е. Сочи, че след изпратена покана до ответника,
получена на 10.11.2021 г., за възстановяване на изплатеното от застрахователя обезщетение,
ответното дружество заявило, че отговорността му била ограничена до сумата в размер на
2
1408,20 лева, която била заплатена на ищеца на 17.02.2022 г. По така изложените доводи
предявява разглежданите искове и моли да бъдат уважени. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, в който
оспорва предявените искове. Оспорва да е бил сключван договор за въздушен превоз с
„ВОП“ ООД. Посочва, че не предлага услуга „Обявена стойност“, вследствие на което няма
механизъм да отговоря до размера на обявената стойност на пратката. Твърди, че
ползвателят на услуга не се е възползвал от допълнителните услуги предлагани от ответника
вкл. и увеличена ограничена отговорност, поради което и отговорността на куриера, ако се
установят предпоставки за такава, би следвало да е в посочените лимити, а именно 10 евро
на килограм. Оспорва настъпването на твърдените вреди, както и същите да са причинени от
превозвача. Излага съображения, че в случая са приложими общите условия на ответника,
съгласно които се приема, че пратката е била доставена в добро състояние, освен ако при
приемането й получателят не е отбелязал причинените вреди с документите, което в
процесния случай не е сторено. Поддържа, че не са спазени изискванията на общите условия
на застрахователя, свързани с уведомяването и установяването на настъпилите вреди в чл.
21 и л. 22 от ОУ. Поддържа, че в случая не е проведено надлежно рекламационно
производство съгласно сключения договор за куриерска услуга. Твърди претенциите на
„ВОП“ ООД, респ. на застрахователя, спрямо превозвача да са преклудирани, за което се
позовава на т. 18 „в“ от ОУ на ответното дружество. По така изложените съображения моли
за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.
По разпределение на доказателствената тежест:
За възникване на регресното вземане чл. 410, ал. 1, т. 1 в тежест на ищеца е да докаже
следните факти: 1. наличие на валидно сключен договор за имуществено застраховане; 2. в
изпълнение на този договор застрахователят да е изплатил на застрахованото лице
обезщетение в твърдения размер за настъпило застрахователно събитие, покрито от
застраховката и 3. отговорност на ответника за причиняването на вредите, за които е
изплатено застрахователното обезщетение и вредите да са в твърдения размер.
В тежест на ответника е да докаже наведените в писмения отговор правоизключващи
възражения, както и положителния факт на плащане на обезщетението.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи
наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава, в случая и с оглед
разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД – отправянето на покана и получаването ѝ от ответника.
Безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване са обстоятелствата, че за
процесния товар е бил сключен застрахователен договор по имуществена застраховка
„Товари по време на превоз“, че ищецът е заплатил на 07.10.2021 г. застрахователно
обезщетение по посочената застраховка в размер на 2577,50 евро, с левова равностойност
5041,15 лева, както и че ответникът му е възстановил сумата в размер на 1408,20 лева.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3