Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Ловеч, 30.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ловешкият окръжен съд, в открито заседание на първи февруари две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П. ПЕНОВ
при
секретаря Цветомира Баева, като разгледа докладваното от съдия Пенов т.д. № 59 по
описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе, съобрази:
Производството е образувано по искова молба от Д.П.Д., с ЕГН **********,***
против
„ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, с ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: гр. С. бул. „В.” № 89Б, с която е предявен иск по чл. 405, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от
27 000 лв. - застрахователно обезщетение по застрахователен договор тип „Каско+”, равняваща се на действителната стойност на
погиналото застраховано МПС към момента на застрахователното събитие, ведно със
законната лихва от настъпване падежа (две седмици след представяне на документа
за дерегистрация на застрахованото МПС) до
окончателното изплащане на обезщетението.
В исковата молба се твърди, че на 16.12.2019 г.
ищецът Д.П.Д. сключил с
ответното дружество „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ”
ЕАД договор за автомобилна застраховка „Каско+", с обект на застраховане – лек автомобил,
марка „Ауди”, модел „S8”, с рег. № СВ **** МА, с рама № *******, обективиран в
комбинирана застрахователна полица № 440119101002960, валидна от 00:00 часа на 17.12.2019 г. до 23:59 ч. на 16.12.2020 г.
Посочва се, че застрахователната полица е сключена за сумата от 30 000
лв., че застраховката включвала покрити рискове „КЛАУЗА ПЪЛНО КАСКО”, „ДОВЕРЕН
СЕРВИЗ” и КЛАУЗИ „ПРЕМИУМ” и „ЧУЖБИНА”, че по договора ищецът поел задължение
да заплати застрахователна премия в общ размер на 2467.40 лева, разсрочена на
четири вноски, всяка от тях в размер на 616,85 лв., че ищецът внесъл първата
вноска на 16.12.2019 г., в изпълнение на чл. 4.1.1 от Общите условия на
Автомобилна застраховка „КАСКО” на „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ”
ЕАД.
Ищецът твърди, че на 27.12.2019 г., около 19:00 часа, на прохода
с. Шипоково - с. Рибарица, в посока на движение към
с. Рибарица, застрахованият автомобил се управлявал от П. Д. П. (пълномощник по
нотариално пълномощно), че по същото време на движение водачът почувствал
миризма на пушек в купето на автомобила, че при първа възможност автомобилът
бил спрян на отбивка от пътя, че при отваряне капака
на автомобила от пространството под него избухнали пламъци. Посочва се, че
водачът по пълномощие П. Д. П. отворил дясната врата и взел документите на
колата, след което се опитал да вземе пожарогасителя от багажника, но се
появили силни пушеци и гърмежи, заради които водачът се отдалечил на безопасно
разстояние, че веднага след това се обадил на спешна помощ на телефон 112 и
съобщил за случая, като помолил да изпратят екип на служба Пожарна безопасност.
В исковата молба се твърди, че преди появата на служителите от пожарна
безопасност, П. Д. П. с още двама водачи се опитали да загасят пожара, но не
успели, защото пламъците станали доста големи, че при пристигане след около
тридесет минути от обаждането, служителите от Пожарна безопасност изгасили
остатъците от автомобила. Посочва се, че пълномощникът се обадил на колцентъра на ДЗИ и съобщил за настъпилото застрахователно
събитие, че от кол центъра изпратили автомобил на техни партньори от дружество
SDI c шофьор на име Х., който обаче не успял да репатрира обгорения автомобил,
поради липса на подходяща техника, след което направил снимки на автомобила и
обяснил на водача П. Д. П., че ще уведоми застрахователя за неуспешната репатрация. Ищецът твърди, че водачът също се обадил на колцентъра на ДЗИ, че от там му обаснили,
че не е проблем автомобилът да остане на място, че на следващия ден П. Д. П.
отново посетил мястото на произшествието и позвънил на кол центъра на ДЗИ, за
да му разяснят осъществяването на репатрацията,
откъдето му дали указания сам да си осигури репатриращ автомобил за сметка на
застрахователя. Твърди се, че двама ликвидатори от ДЗИ пристигнали на мястото,
идентифицирали автомобила и описали щетите по него, че поради празничните дни,
автомобилът бил репатриран едва на 31.12.2019 г., че дотогава всеки ден П.П. ден проверявал състоянието и местоположението на
превозното средство. Посочва се, че разноските по репатрацията
на автомобила не са заплатени до момента от ДЗИ, че към дата на подаване на
исковата молба автомобилът бил на съхранение в охраняван склад, собственост на
ищеца. Твърди се, че при спазване на всички срокове за заявяване и представяне
на документи при ответното дружество била заведена щета №
44012131939580/28.12.2019 г., че от служители на ответника са извършени необходимия опис и оглед, че на 31.12.2019 г. и на 02.01.2020
г. на застрахователя са представени всички изискани от него документи по
заведената щета.
Посочва
се, че нa 28.01.2020 г., поради липса на отговор от
застрахователя и на постъпили суми по претенция № *********/28.12.2019
г., ищецът подал молба с вх. № 94-Х-18, с която направил запитване дали са
необходими още документи и кога ще получи паричното обезщетение за възникналото
застрахователно събитие. Твърди се, че на 30.01.2020 г. ищецът получил на
електронна поща отговор по молбата с изх. № 0-92-1454/20.01.2020 г., с приложен
към него отказ с изх. № 0-92-2007/21.01.2020 г., с който ищецът е уведомен за
отказа на ответното дружество да изплати застрахователно обезщетение по
претенция № *********/28.12.2019
г., че мотивите за отказ са несъответствие в имената на собственика и модела на
застрахования автомобил и невъзможно настъпване на щетите от декларираното
събитие и липсата на доказателства за обстоятелствата, при които възникнал
пожарът.
От ищеца се поддържа, че позоваването на ответника застраховател на чл.
9.1.9 от общите условия е неоснователно, доколкото дружеството не е доказало
действия на застрахования, съставляващи измама или опит за измама, вкл.
деклариране на обстоятелства от застрахования или негов представител различни
от действително осъществилите се или представяне на документ с невярно
съдържание. В исковата молба се посочва, че пожарът по време на движение
представлява застрахователно събитие и покрит риск от застрахователя, с оглед
на което ответникът дължи заплащане на застрахователно събитие. Правните доводи на ищеца в
подкрепа на иска не следва да се докладват (чл. 146, ал. 1, т. 1 ГПК).
В писмения отговор на исковата молба, подаден от дружеството ответник, се правят правоизключващи
и правонамаляващи възражения. Правоизключващите
и част от правонамаляващите са основани на: оспорване
възникването на пожар по
време на движение на автомобила (възражение за липса на застрахователен риск); твърдение
за възникване на пожара, поради техническа неизправност на застрахования
автомобил (възражение за изключен риск по смисъла
на т. 9.1.20 от общите условия); твърдение за завишен и прекомерен размер на
застрахователното обезщетение от 27 000 лв., надхвърлящ средната пазарна
стойност на вредата към датата на настъпване на застрахователното събитие (на
твърдението за това несъответствие се прави и извод за наличие на надзастраховане, поради уговаряне на по-голяма
застрахователна сума от действителната застрахователна стойност на автомобила);
твърдение за наличие на увредени детайли (предна броня-деформация, преден
капак-за боя, предна решетка-за подмяна, преден ляв калник-за боя, задна лява
врата-за боя, заден ляв калник-деформация, задна броня-деформация, преден десен
калник-за боя), представляващи невъзстановени щети" към 17.12.2019 г.,
установени по време на огледа на автомобила при сключване на застрахователния
договор, неподлежащи на обезщетяване по условията на договора, за чието
отстраняване липсвало уведомяване на застрахователя (възражение за намаляване
на застрахователното обезщетение); твърдение за наличие на тотална щета и за
съществуващи годни агрегати, възли и детайли на автомобила, чиято
стойност подлежи на приспадане от действителната стойност на застрахованото МПС към
датата на настъпване на застрахователното събитие (възражение за намаляване на
застрахователното обезщетение);твърдение за липса на плащане на 2-ра /втора/,
3-та /трета/ и 4-та /четвърта/ поредна вноска от застрахователната премия по
застрахователния договор, всяка от които е в размер на 604.75 лева, с падеж на
плащане съответно 16.03.2020г., 16.06.2020г. и 16.09.2020г., общо в размер на
1814.25 лева и за настъпване на предсрочна изискуемост на вносните, с оглед
осъществяване на застрахователното събитие преди падежа им (възражение за
съдебно прихващане на сумата 1814.25 лева).
Ищецът Д.П.Д. взема участие в производството по
делото чрез процесуалния представител по пълномощие адв. Р., който в съдебно
заседание поддържа предявения иск, а в хода на устните състезания излага
съображения за неговата основателност и за доказаност размера на претендираното
обезщетение. Процесуалният представител на ищеца моли за присъждане на
претендираното обезщетение и за заплащане на разноските по делото.
Ответникът „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ”
ЕАД взема участие в съдебното заседание чрез процесуалния
представител по пълномощие адв. А., който в съдебно заседание оспорва
предявения иск, а в хода на устните състезания излага съображения за неговата
неоснователност и моли за отхвърлянето му, а при евентуалност, за присъждане на
обезщетение в по-нисък размер от претендирания, вкл.
чрез прихващане с насрещно задължение за заплащане на вноски по договора. От
процесуалния представител се претендират и разноските по делото.
Като обсъди събраните по делото доказателства по отделно
в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като съобрази становищата на страните,
съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Съдът е обявил за безспорно в отношенията между
страните и ненуждаещо се от доказване, че на
16.12.2019 г., между Д.П.Д. и „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД е сключен договор за автомобилна застраховка „Каско+”, с обект
на застраховане – лек автомобил, марка „Ауди”, модел „S8”, с рег. № СВ **** МА,
с рама № *******, обективиран в комбинирана застрахователна полица №
440119101002960, валидна от 00:00 часа на 17.12.2019
г. до 23:59 часа на 16.12.2020 г.; че към подаване на исковата
молба и след това липсва плащане на втора, трета и четвърта вноска от застрахователната
премия по договор за автомобилна
застраховка „Каско+”, с обект на застраховане – лек
автомобил, марка „Ауди”, модел „S8”, с рег. № СВ **** МА; че на 31.12.2019
г. ищецът е подал до ответника уведомление за щета за настъпило застрахователно
събитие на 27.12.2019г. на извънградски път Троян-Шипково-Рибарица-Тетевен, със
заявени претърпени материални щети на застрахования лек автомобил вследствие
настъпилото събитие - цялостно изгорял автомобил; че във връзка с подаденото
уведомление е образувана щета № ******** по описа на „ДЗИ-Общо
застраховане" ЕАД; че по тази щета е отказано плащане на застрахователно
обезщетение.
От приетите общи условия на застраховка „Каско“ на „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД се установява
уговорка, според която застрахователното покритие влиза в сила в деня и часа на
посочен за начало в застрахователния договор, при условие, че: е платена цялата
премия или първата вноска при отложено плащане на премията; е извършен оглед и
заснемане на застрахованото МПС от представител на застрахователя, удостоверено
с протокол; МПТ-то е снабдено с изправно действаща алармена система или имобилайзер и допълнителна система за защита, последното
изисквано от застрахователя при покриване на застрахователни рискове „кражба“
или „грабеж“ на цялото МПС (т. 4.1. от общите условия). От приетите общи
условия се установява уговорка, според която са изброени хипотези, изключващи предоставяне
на застрахователно покритие, сред които са: действията на застрахования,
представляващи опит за измама или измама на застрахователя или негов
представител,, различни от действително случилото се и/или представи документи
с невярно съдържание (т. 9.1.9 от общите условия), както и експлоатация и
управление на технически неизправно МПС (вкл. без валиден талон за технически
преглед), незаредено с необходимите смазочни материали, охладителна течност,
подходящо гориво, и други, от некачествени такива, или от замръзването им, или
експлоатация на МПС с износени или неподходящи за сезона гуми (т. 1.9.20 от
общите условия).
В деня след сключване на договора за автомобилна застраховка „Каско+”, с обект на застраховане – лек автомобил, марка
„Ауди”, модел „S8”, с рег. № СВ **** МА, на 17.12.2019 г. от
представител на застрахователя е извършен оглед на превозното средство, при
който са установени следните увреди по автомобила, изброени в протокол за оглед
№ 99114379: предна
броня-деформация, преден капак-за боя, предна решетка-за подмяна, преден ляв
калник-за боя, задна лява врата-за боя, заден ляв калник-деформация, задна
броня-деформация, преден десен калник-за боя. Протоколът е подписан от П. Д. П..
При сключване на застрахователния договор собствеността върху лек
автомобил, марка „Ауди”, модел „S8”, с рег. № СВ **** МА, е придобита от Д.П.Д.,
което е видно от договор за покупко-продажба с нотариална заверка на подписите
с рег. № 5841/13.12.2019 г. на Нотариус рег. № 525 на
Нотариалната камара. Видно от пълномощно с нотариална заверка на подписите рег.
№ 5842/13.12.2019 г. на Нотариус рег. № 525 на Нотариалната камара, собственикът
Д.П.Д. е упълномощил П. Д. П. да управлява автомобила в
страната и в чужбина, както и да извършван фактически и правни управителни и
разпоредителни действия с автомобила.
Лекият автомобил, марка „Ауди”, модел „S8”, с рег. № СВ **** МА е минал
технически преглед на 25.09.2019 г., което се установява от удостоверение за
техническа изправност по протокол № ****** от същата дата.
На 27.12.2019 г., около 19:00 часа, П. Д. П. (св. П.) управлявал лекия автомобил (марка
„Ауди”, модел „S8”, с рег. № СВ **** МА) по пътя Шипково-Рибарица, отивайки при свой приятел в гр. Тетевен. Той
се движел с около 60-70 км/ч, тъй като валяло сняг и пътната
настилка била заледена. Докато управлявал автомобила, св. П. усетил мирис на
изгоряло, поради което след около минута, при първата възможност отбил встрани
и спрял, за да провери какво се случва. При отваряне на предния капак, за да
установи какво се случва под него, веднага избухнали силни пламъци, при което
св. П. инстинктивно се отдръпнал назад. Той веднага отворил предната дясна
врата, за да вземе документите, а след това тръгнал към багажника, за да вземе
пожарогасителя. Когато започнал да гаси, пламъците станали големи, поради което
св. П. се отдръпнал встрани, на около десетина метра, за да не пострада,
опасявайки се, че автомобилът може да гръмне. Свидетелят се обадил на Телефон
112. В този момент, на около 30-40 метра от мястото спрели два автомобила, от
които слезли хора (свидетелят разпознава единия от тях като Н. Краев), за да му
помогнат в гасенето, но вече огънят бил обхванал целия автомобил. Около 30
минути след подаване на сигнала, пристигнал екип от пожарникари от гр. Тетевен,
които изгасили догарящите останки от автомобила. След това като водач на
автомобила св. П. се обадил на застрахователя, съобщил за случилото се и
поискал репатриране на автомобила. След няколко часа на място пристигнала кола
на ДЗИ, управлявана от мъж с име Х., която обаче не била пригодена за
репатриране, поради което водачът ѝ само направил снимки на опожарения
автомобил и обяснил, че ще ги предаде на застрахователя. При поискване на
последяващи указания, служители на застрахователя обяснили, че автомобилът
трябвало да остане на място. На 31.12.2019 г., по обяд, на мястото на инцидента
дошли двама служители на ДЗИ, които направили оглед на автомобила в присъствие
на водача (св. П.), описали констатациите в протоколи, след което казали на св.
П., че може да репатрира автомобила със собствена кола. Свидетелят П.
репатрирал автомобила, закарвайки го в гр. Троян (бивши халета на ДАП).
Показанията на свидетеля за запалване на автомобила и гасенето му от служители
на РСПБЗН се подкрепя и от приетите по делото телефонограма от 27.12.2019 г.,
статистически лист от същата дата и удостоверение на РСПБЗН Тетевен, от които
също се установява подаването на сигнала за горящия автомобил, отзоваване на
дежурните служители на РСПБЗН Тетевен и извършените от тях действия по неговото
загасяване, като телефонограмата и статистическия лист за произшествие, като
предполагаема причина за настъпване на произшествието е записано „късо
съединение“.
Така описаното от свидетеля
запалване се потвърждава и от заключението на приетата по делото
пожаротехническа, от което съдът приема за установено, че пожарът по автомобила
е възникнал по описания и деклариран от свидетеля П. Д. П., управлявал
превозното средство при възникване на инцидента. Според заключението не може с
пълна степен да се определи категоричната причина за пожара, тъй като
автомобилът е напълно изгорял, а поради развилата се висока температура, не е
запазена електрическата инсталация, чиито елементи са унищожени, вкл.
стопилките по проводниците от мястото на късото съединение. Веещото лице
обяснява, че пожарът при късо съединение протича със слаба интензивност, като в
началото се проявява тлеене, чиято миризма ще се усети от пътуващите в
автомобила, в каквато насока са показанията на свидетеля П.. Експертът не
изключва и фактора изтичане на гориво от разхерметизиране на горивопроводи,
предвид бързото разрастване на горенето и липсата на данни за неправилна работа
на автомобила - липсата на данни за прекъсване работата на двигателя, за
светване на аварийни индикатори по таблото и др.). Горенето с видими пламъци е
започнало с отваряне на предния капак, което ес обяснява с бързо навлизане на
големи количества кислород в пространството около двигателя и освобождаване на
събралия се дим. Независимо от липсата на сигурност относно конкретната причина
на самозапалването, с оглед нейния внезапен и случаен характер съдът приема, че
тя се свежда до техническа неизправност. Експертът обяснява хипотетична
възможност за ограничаване на пожара до мястото под капака, като предпоставките
за това се моментално своевременно спиране на автомобила и предприемане от
водача на действия по гасене с оборудвания пожарогасител.
От заключението на приетата
съдебно автотехническа експертиза се установява, че при установените изходни
данни за скоростта на движение (60-70 км/ч) и времето от
усетения мирис до спиране на автомобила (около минута) управляваният автомобил
е изминал разстояние от 1000 до 1600 метра. От заключението експертизата се
установява и че действителната стойност на застрахования автомобил марка
„Ауди”, модел „S8” към датата на увреждането е 25 273 лв. Тя е определена от експерта при прилагане на три метода за оценка (на
пазарните аналози, на заместителната стойност и на пазарните
аналози) и е израз на средната претеглена стойност от 25 473 лв., намалена
с цената от 200 лв., която би се получила от предаване на автомобила за скрап. В
резултат на горенето му е настъпила пълна загуба на вещта, тъй като в останките
на автомобила не се откриват отделни части или агрегати, годни за използване,
според функционалното им предназначение. Възстановяването на щетите,
констатирани по автомобила към моментна застраховането му и описани в протокола
от 17.12.2019 г., е 2 072,98 лв.
Регистрацията на автомобила е прекратена на 10.02.2020 г.,
което се установява от удостоверение рег. № 200906000046 на
МВР, сектор „Пътна полиция“ Ловеч и направеното върху регистрационния талон
удостоверяване в този смисъл. Тези документи се предявени на застрахователя с
молба от ищеца с вх. № 92-489/25.02.2020 г. на „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД за прилагането им към образуваната
претенция щета
№ *************.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Предявеният иск по чл. 405, ал. 1 КЗ е частично
основателен.
Между страните по делото е сключен валиден договор за автомобилна застраховка „Каско+".
Касае се за застрахователен договор за имуществено застраховане, тъй като
неговият предмет е право, което за застрахования е оценимо в пари (чл. 399 КЗ).
Основното задължение на застрахователя по дози договор е при настъпване
на застрахователното събитие, да плати застрахователно обезщетение в уговорения
срок, който не може да е по дълъг от нормативно установените срокове по чл.
108, ал. 1-3 и 5 от Кодекса за застраховане (чл. 405, ал. 1 КЗ). От цитираната
разпоредба следва, че освен валиден застрахователен договор за имуществена
застраховка, изплащането за застрахователното обезщетение е обусловено от
доказване и на настъпило застрахователно събитие. Застрахователният договор е с
„КЛАУЗА ПЪЛНО КАСКО”, поради което ответникът „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, в качеството му
на застраховател покрива всички рискове, причинени от застрахователни събития,
покрити по клаузи „Супер“, „кражба и грабеж на цялото МПС“, които могат до
доведат до пълна загуба или частична щета на застрахованото МПС (т. 2.3 от общите условия).
В този смисъл установеното по делото внезапно самозапалване на автомобила
по време на управлението му, довело до пълното му изгаряне, съставлява
застрахователно събитие, обхванато от застрахователното покритие на договора
между страните (т. 2.3, вр. т. 2.1.2.3 от
общите условия). Затова се явява неоснователно възражението на
ответника за липса на застрахователен риск и за изключен риск по смисъла на т.
9.1.20 от общите условия. Конкретният случай не попада в хипотезата на
последната клауза от общите условия (т. 9.1.20), защото тя има предвид
експлоатация и управление на технически неизправен автомобил или на автомобил,
който не е зареждан с качествени горива или пък обслужван и поддържан в
съответствие с установените в страната или от производителя изисквания за поддържане
на експлоатационна годност и безопасност. Обратното разбиране би изключило от
застрахователното покритие по клаузите „Супер“ и „Пълно каско“
изрично означените щети от пожар и/или експлозия вследствие на техническа
неизправност по време на движение (т. 2.1.2.3 от общите условия). В случая автомобилът
е бил технически изправен, преминал е технически преглед, а запалването му по
време на движение е резултат от внезапно и случайно проявила се причина, която
не се дължи на допуснато отклонение от изискванията за поддържане на
експлоатационната му годност и безопасно управление. Застрахователното събитие
е настъпило в срока на договора 19.12.2019 г. – 18.12.2020 г. При настъпването
му, водачът на застрахования автомобил е предприел всичко необходимо, за да
предотврати щетите или да ги минимизира – при първата възможност за спиране
след като усетил мирис на изгоряло, той е спрял, отворил предния капак и
веднага започнал да гаси появилите се откъм двигателя пламъци обадил се на
служителите на пожарната. А след като автомобилът бил изгасен, водачът веднага
се свързал с представител на застрахователя, уведомил го за настъпилото събитие
и изчакал за неговите указанията относно преместване на автомобила и
установяване на щетата. Това поведение на водача съставлява точно изпълнение на
задълженията по чл. 9 от Раздел II
от общите условия, както и на тези
за уведомяване по закон чл. 403 и 404 КЗ. Ето защо следва да се приеме, че за
застрахователя по договора за застраховка „каско“ е
възникнало задължението за заплащане на обезщетение (чл. 405, ал. 1 КЗ).
Настъпилото по автомобила
увреждане следва да се квалифицира като тотална щета по смисъла на чл. 390, ал.
2 КЗ, доколкото превозното средство е унищожено изцяло и ремонтирането му е
лишено от смисъл (не са останали годни по предназначение нито една отделна
част, агрегат или система).
Действителната стойност на
застрахования автомобил марка „Ауди”, модел „S8” към датата на застрахователното
събитие (увреждането) е в размер на 25 473 лв. Съдът приема тази сума за
действителна стойност на увредения автомобил, защото тя се явява еквивалент на стойността, срещу която може да се закупи автомобил със същите
характеристики. При
липса на запазени части, годни за употреба по предназначението им, от
последната сума следва да се приспадне цената, която би се
получила при предаване на остатъците от автомобила за скрап – 200 лв., при
което размерът на застрахователното обезщетение се равнява на сумата от 25 273 лв. Тя не
надхвърля установената в договора застрахователна сума, определена на 30 000
лв. (л. 20 т.д. 59/20 ОС Ловеч), а не на 25 000 лв., както се приема от
ответника. В този смисъл възражението на ответника за завишен и прекомерен
размер на застрахователното обезщетение се явява неоснователно – то е израз и
съответства на действителната стойност на застрахования автомобил към датата
на настъпване на застрахователното събитие, а от друга страна остава в рамките на договорената застрахователна
сума. Затова не може да бъде споделен и извода на ответника за наличие на надзастраховане по смисъла на чл. 388 КЗ. Неоснователно е и
възражението за редуциране на обезщетението със стойността на увредените
детайли, констатирани при огледа, непосредствено след сключване на
застрахователния договор. С приспадане стойността на тези детайли, би се
стигнало до неоправдано повторно намаляване на действително причинената вреда –
веднъж чрез отчитане възрастта на погиналото превозно средство при определяне
на оценката му и втори път, чрез приспадане стойността на тези негови детайли.
По тези съображения съдът
приема, че дължимото от ответника застрахователно обезщетение по договора за
автомобилна застраховка „Каско+“ е в размер на 25 273 лв.
Предвид извода за съществуващо задължение на застрахователя, следва да се
разгледа направеното от него възражение за прихващане с насрещно задължение на
ищеца за заплащане на остатъка от застрахователната премия по договора в общ
размер на 1814,25 лева (сбора от втора, трета и
четвърта вноски, всяка в размер на 604,75 лв.). Вноските не са платени от
ищеца, което се прие за безспорно в отношенията между страните, предвид
направеното от ищеца признание, поради което следва да се приеме, че ответникът
има вземане за тях в претендирания общ размер от
604,75 лв., чиято изискуемост е настъпила. При установяване в настоящето производство
на две насрещни изискуеми вземания и направеното компенсаторно изявление на
една от страните, съдът приема че са налице предпоставките по чл. 103 ЗЗД, с
оглед на което възражението за прихващане на ответника е основателно. Компенсацията
в случая е допустима закона (чл. 369, ал. 1 и 2 КЗ), като тя не попада в
обхвата на забраната по чл. 369, ал. 3 КЗ. Предвид основателността направеното
от ответника възражение за прихващане, застрахователното обезщетение от 25 273 лв. следва да се
намали със сумата от 1814,25 лв. (общия размер остатъка
от застрахователната премия по договора), поради което неговият дължим размер се равнява на 23 458,75 лв.
Последната сума следва да се
присъди с претендираната законна лихва. При
неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата. При настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения
срок, който не може да бъде по-дълъг от 15 дни от представянето на
застрахователя на всички изискуеми документи (чл. 405, ал. 1 КЗ). В този смисъл
е и уговорката в т. 10.5 от Общите условия на ответника-застраховател. Ищецът е
изпълнил всички свои задължения по завеждане и документиране на щетата,
представил е на застрахователя нужните документи за изплащане на застрахователно
обезщетение, като последният такъв е за прекратяване регистрацията на
застрахованото моторно превозно средство, получен от застрахователя на 25.02.2020 г. С изтичане на 15 дни от последната дата 11.03.2020 г.,
ответникът изпада в забава по отношение на задължението му да изплати
застрахователно обезщетение. Предвид неизпълнение на падежа, законната лихва се
дължи от 12.03.2020 г. до окончателно изплащане на обезщетението.
С оглед частичната основателност на предявения иск съдът
следва да разпредели разноските между страните съобразно правилата на чл. 78,
ал. 1 и 3 ГПК. С оглед направеното от ответника възражение за прекомерност по
чл. 78, ал. 5 ГПК, заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение в размер на
2500 лв. следва да се редуцира на 1340 лв., определен при защитавания
материален интерес (27 000 лв.) и според правилото на чл. 7, ал. 7, вр. ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба № 1/2004 г.). При
така намаления размер на адвокатското възнаграждение общият размер на сторените
от ищеца разноски (1080 лв. - заплатена държавна такса, 1340 лв. - адвокатско
възнаграждение и 580 лв. - депозити за вещо лице) се определя на 3000 лв. Съобразно
размера на уважената част от иска (23 458,75 лв.) и размера на
претендираното обезщетение (27 000 лв.), ответникът следва да заплати по
съразмерност разноски в размер на 2606,53 лв. (чл. 78, ал. 1 ГПК). От ответник
са сторени разноски в общ размер 2060 лв. Съобразно размера на отхвърлената
част от иска (3541,25
лв.) и този на претендираното обезщетение (27 000 лв.), ищецът
следва да заплати на ответника разноски в размер на 270, 18 лв. (чл. 78, ал. 3 ГПК).
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл. 405, ал. 1 КЗ „ДЗИ
- ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:
гр. С. бул. „В.” № **Б да заплати н Д.П.Д., с ЕГН **********,*** сумата от 23 458,75 лв., представляваща
неизплатено обезщетение по застрахователен
договор тип „Каско+”, обективиран в комбинирана застрахователна полица № *********, с обект
на застраховане – лек автомобил, марка „Ауди”, модел „S8”, с рег. № СВ **** МА,
с рама № *******, за установено на 27.12.2019г. застрахователно събитие - цялостно унищожен
застрахован автомобил от пожар по време на
движение, ведно със законната лихва от 12.03.2020 г. до
окончателното изплащане на
обезщетението, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 23 458,75 лв.
до 25 273 лв. като погасен чрез прихващане със
задължение на ищеца към ответника за сумата от 1814,25 лв., представляваща общ
размер остатъка от застрахователната премия по застрахователния
договор, а за горницата над 25 273 лв. до пълния претендиран размер от
27 000 лв. – като недоказан.
ОСЪЖДА „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ”
ЕАД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. С. бул. „В.” № 89Б да
заплати н Д.П.Д., с ЕГН **********,***
сумата от 2606,53 лв.,
представляваща разноски съобразно уважената част от иска (чл. 78, ал. 1 ГПК).
ОСЪЖДА Д.П.Д., с ЕГН **********,***
да заплати на „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, с ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление: гр. С. бул. „В.” № **Б сумата от 270, 18 лв., представляваща разноски съобразно
отхвърлената част от иска (чл. 78, ал. 3 ГПК).
Решението
може да се обжалва пред Апелативен съд Велико Търново, в двуседмичен срок от
връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: