Решение по дело №2004/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 10 май 2023 г.
Съдия: Петя Тошкова Стоянова Владимирова
Дело: 20231110102004
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 януари 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 7299
гр. С, 10.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:П. Т. С. ВЛ.
при участието на секретаря С. ЕМ. Д.
като разгледа докладваното от П. Т. С. ВЛ. Гражданско дело №
20231110102004 по описа за 2023 година
Предявени са за разглеждане положителни установителни искове с правно основание
чл.422, ал.1 от ГПК във вр. чл.150 ЗЕ вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Софийският районен съд е сезиран с искова молба от “ф-ма” ЕАД за признаване за
установено по отношение на В. С. А. с ЕГН ********** и Е. С. К. с ЕГН **********, като
наследници на Л. А. А., починала на 07.06.2021г., че дължат в условията на разделна
отговорност на „ф-ма” ЕАД сума в общ размер на 2050, 61 лв., от които 1526,45 лв. -
главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от
01.07.2017 г. - 30.04.2020 г., потребена в топлоснабдения имот, находящ се на адрес: гр.С,
ж.к. "Р-К", бл. 82, вх. Б, ет. 13, ап. 82, аб.№ 246751, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на заявлението по ч.гр.д.№23931/2021г. по описа на СРС, 25 състав в съда на
27.04.2021г. до окончателното изплащане на вземането, 173,30 лв. - мораторна лихва за
забава върху главницата за топлинна енергия от 15.09.2018 г. до 13.04.2021 г., както и сума
за дялово разпределение за периода м.09.2018 г. - 30.04.2020г. в размер 22,48 лв. - главница,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението в съда до окончателното
изплащане на вземането, 3,27 лв. - мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение от м.03.2020 г. до м.06.2020г., при следните квоти:
1.В. С. А. – 1/2 ид.ч., а именно: сума в общ размер на 1025, 30 лв., от които 763,23 лв.
- главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от
01.07.2017 г. - 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането, 86,65 лв. - мораторна лихва
за забава върху главницата за топлинна енергия от 15.09.2018 г. до 13.04.2021 г., както и
сума за дялово разпределение за периода м.09.2018 г. - 30.04.2020г. в размер 11,24лв., ведно
със законната лихва от датата на депозиране на заявлението в съда до окончателното
1
изплащане на вземането, 1,64 лв. - мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение от м.03.2020 г. до м.06.2020г.
2. Е. С. К. – 1/2 ид.ч., а именно: сума в общ размер на 1025, 30 лв., от които 763,23 лв.
- главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от
01.07.2017 г. - 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането, 86,65 лв. - мораторна лихва
за забава върху главницата за топлинна енергия от 15.09.2018 г. до 13.04.2021 г., както и
сума за дялово разпределение за периода м.09.2018 г. - 30.04.2020г. в размер 11,24лв., ведно
със законната лихва от датата на депозиране на заявлението в съда до окончателното
изплащане на вземането, 1,64 лв. - мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение от м.03.2020 г. до м.06.2020г.
Ч.гр.д.№23931/2021г. по описа на СРС, 25 състав е образувано по заявление,
подадено от “ф-ма” ЕАД с искане да бъде разпоредено горепосочените суми да бъдат
заплатени от Л. А. А.. По делото са приети възражения по чл.423 ГПК, подадени от
наследниците на Л. А. А., като настоящата искова молба е подадена в срока по чл.415 ГПК и
исковете са допустими.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от В. С. А. и Е. С. К., които посочват,
че претендираните суми са заплатени. Посочват, че подаденото възражение е било
мотивирано от това, че не са били уведомени за съществуващото задължение. Молят на
основание чл.78, ал.2 ГПК, предвид извършеното признание на иска чрез плащане и тъй
като не са знаели за задълженията и не са дали повод за завеждане на делото, разноските за
настоящето производство да бъдат възложени върху “ф-ма” ЕАД.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл.235, ал.2 и ал.3
от ГПК, установи следното от фактическа и правна страна:
Видно от приложеното по делото ч.гр.д.№23931/2021г. по описа на СРС, 25 състав,
същото е било образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
ГПК, подадено от “ф-ма” ЕАД на 27.04.2021г., с искане да бъде разпоредено на Л. А. А. да
заплати сума в общ размер на 2050, 61 лв., от които 1526,45 лв. - главница, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 01.07.2017 г. - 30.04.2020 г.,
потребена в топлоснабдения имот, находящ се на адрес: гр.С, ж.к. "Р-К", бл. 82, вх. Б, ет. 13,
ап. 82, аб.№ 246751, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по
ч.гр.д.№23931/2021г. по описа на СРС, 25 състав в съда на 27.04.2021г. до окончателното
изплащане на вземането, 173,30 лв. - мораторна лихва за забава върху главницата за
топлинна енергия от 15.09.2018 г. до 13.04.2021 г., както и сума за дялово разпределение за
периода м.09.2018 г. - 30.04.2020г. в размер 22,48 лв. - главница, ведно със законната лихва
от датата на депозиране на заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането,
3,27 лв. - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение от м.03.2020 г. до
м.06.2020г., както и разноски по делото в размер на 84,51лв. – 34,51лв. за държавна такса и
50лв. възнаграждение на юрисконсулт. Заповед за изпълнение на парично задължение е
2
издадена на 10.05.2021г. и е приета за връчена поради изчерпване в цялост на процедурата
по чл.47, ал.5 ГПК, като е издаден и изпълнителен лист на 15.12.2021г. доколкото е прието,
че заповедта е влязла в сила.
На 27.04.2022г. е подадено възражение по чл.423 ГПК от Е. С. К., а на 05.07.2022г.
такова е подадено и от В. С. А.. Към възраженията е представен Препис-извлечение от акт за
смърт, от който се установява, че Л. А. А. е починала на 07.06.2021г., т.е. именно по
времето, когато е извършвано връчване на заповедта. Възраженията по чл.423 ГПК са
приети, поради което на “ф-ма” ЕАД са указани правата й по чл.415, ал.1, т.1 ГПК. Исковата
молба е подадена в срок, а исковете се явяват допустими.
По делото от Е. С. К. и В. С. А. са представени два фискални бона от 13.02.2023г.,
като с единя от тях е удостоверено заплащане на сума в размер на 2000лв., с която е
заплатена главница в размер на 1132,42лв., мораторна лихва в размер на 176,57лв., съдебни
разноски – 252,56лв., юрисконсултско възнаграждение в размер на 150лв. и законна лихва –
288,45лв. С другия фискален бон е заплатена сума в размер на 416,51лв. главница.
С молба от 14.03.2023г. “ф-ма” ЕАД признава плащанията и посочва, че паричните
задължения, предмет на исковото производство са погасени изцяло, с изключение на
задълженията за процесуално представителство в исковото производство в размер на 100лв.

Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна /купувач/ по договора за продажба на топлинна
енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и
„битовият клиент“, който според легалното определение, дадено в т. 2а от пар. 1 от ДР на ЗЕ
/обн. в ДВ, бр. 54 от 17. 07. 2012 г./, е клиент, който купува енергия за собствени битови
нужди.
С оглед представените платежни документи и изричното изявление на ищеца, че
всичките задължения са заплатени, не са на лице вземания за които ответниците да бъдат
осъдени да престират, поради което и предявените искове следва да се отхвърлят.
Видно от двата фискални бона е заплатено юрисконсултско възнаграждение и в
исковото производство доколкото е платена сума в размер на 150лв. Следователно не са на
лице и дължими разноски както в заповедното, така и в исковото производство.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. чл.150 ЗЕ вр.
чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, предявени от „ф-ма” ЕАД, със седалище и адрес на
управление: гр.С, ул.”Я” №23Б, против В. С. А. с ЕГН ********** и Е. С. К. с ЕГН
**********, като наследници на Л. А. А., починала на 07.06.2021г., за признаване за
установено, че ответниците ДЪЛЖАТ в условията на разделна отговорност на „ф-ма” ЕАД
сумата от 1526,45 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия
3
/ТЕ/ за периода от 01.07.2017 г. - 30.04.2020 г., потребена в топлоснабдения имот, находящ
се на адрес: гр.С, ж.к. "Р-К", бл. 82, вх. Б, ет. 13, ап. 82, аб.№ 246751, ведно със законната
лихва от датата на депозиране на заявлението по ч.гр.д.№23931/2021г. по описа на СРС, 25
състав в съда на 27.04.2021г. до окончателното изплащане на вземането, 173,30 лв. -
мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия от 15.09.2018 г. до
13.04.2021 г., както и сума за дялово разпределение за периода м.09.2018 г. - 30.04.2020г. в
размер 22,48 лв. - главница, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането, 3,27 лв. - мораторна лихва
върху главницата за дялово разпределение от м.03.2020 г. до м.06.2020г., за които суми е
била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№23931/2021г. по описа на
СРС, 25 състав, поради плащане постъпило в хода на процеса.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4