№ 156
гр. Благоевград, 25.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседА.е на тринадесети март през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Атанас Иванов
при участието на секретаря Герасим Ангушев
като разгледа докладваното от Атанас Иванов Въззивно гражданско дело №
20251200500148 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивното производство е образувано по въззивна жалба на К. Б. В.,
ЕГН **********, чрез адв. В. К., против Решение № 371/ 22.11.2024 г.,
постановено по гр. д. № 955/ 2024 г. по описа на РС – Петрич, в частта му, с
която е отхвърлен иска за намаляване на издръжката на децата.
Навежда се възражение, че съдебното решение е постановено при
съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като
първоинстанционния съдът се е огрА.чил до твърдения и просто изложение на
обстоятелства, без да достига до доводите си, изхождайки от конкретни
съображения по процесуалните действия на стрА.те и събрА.я доказателствен
материал. Навежда се, че изводите на съда, мотивирали крайния резултат са
крайно лаконични, в рамките само на две изречения и същевременно с това
изключително необосновА. и нелогични. Сочи се от съда, че не се установява
настъпването на някакви конкретни нови обстоятелства последващи
съдебното определяне на настоящата издръжка, конто да са обуславяли
намаляването й, както и че липсват конкректни практически значими промени
както в нуждите на децата, така и в материалните възможности на бащата.
Поддържа се, че от съдържА.ето на приложеното към исковата молба и
прието като доказателства по делото Решение № 124 от 08.04.2024 година,
постановено по гр. д. № 206 по описа на Районен съд - Петрич за 2024 година,
с което размера на издръжките е увеличен на 350.00 лева за всяко дете,
считано ог 09.02.2024 година се установява, че същото е постановено по реда
на чл. 238, ал. 1 ГПК - неприсъствено решение, понеже ответника не е
1
представил в срок отговор на исковата молба, не се явил в първото заседА.е по
делото, и не е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие. Сочи
се в неприсъственото решението, че същото не е мотивирано п се основава
само на твърденията на ищцата Установява се още, че решението е
постановено без ответника да е ангажирал и да е представил доказателства за
финансовите си и имуществени възможности да заплаща размера на
издръжката, предмет на претенцията по посоченото дело. Поддържа се, че от
декларация за семейно и материално положение и имотно състояние се
установява, че освен получаваното от ищеца трудово възнаграждение, той не
получава други доходи и не притежава недвижими имоти и моторни превозни
средства, като от трудовия договор се установява, че получавано от ищеца
трудово възнаграждение е в размер на 933.00 дева месечно. Прави се довод, че
са налице нови обстоятелства, след постановяване на съдебното решение,
които обстоятелства безспорно обуславят намаляването на размера
присъдените издръжки за двете деца, а именно посочените по - горе писмени
доказателства и съдържащите се в тях данни за финансовото и имуществено
състояние на ищеца. Сочи се, че в практиката на ВС - Постановление № 5 от
16.11.1970 година на Пленума на ВС, за обобщаване практиката на съдилищата
по някои въпроси на задължението за издръжка, размера на издръжката се
определя съобразно нуждите на лицата, които имат право на издръжка,
съобразно възможностите на даващия издръжка родител и съобразно
възможностите на другия родител при когото се отглежда детето. Съгласно
точка 19 и точка 20 от постановлението, за да се уважи искът за намаление
на издръжката, е необходимо да е налице трайна и съществена промяна във
възможностите на задълженото лице, като тази промяна следва да е в резултат
на настьпили обективни и независещи от волята му причини, в резултат на
които той получава по - малки доходи от придобивА.те по - рано.
Прави се искане пред въззивният съд за отмяна на против Решение №
371/ 22.11.2024 г., постановено по гр. д. № 955/ 2024 г. по описа на РС –
Петрич, в частта му, с която е отхвърлен иска за намаляване на издръжката на
децата, както и претендира сторените по делото разноски.
Във въззивната жалба не се правят искА.я за събиране на доказателства.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, е постъпил отговор по въззивната
жалба от въззиваемата страна.
Поддържа се в отговора, че въззивната жалба е неоснователна, тъй като
изложените оплаквА.я в същата, са предимно декларативни и бланкетни, без
конкретни аргументи какво точно от мотивите на атакувА.я съдебен акт води
на изводи за „съществени процесуални нарушения“, свързА. с обсъждането,
кредитирането и цененето от съда на събрА.те доказателства”, доколкото
процесуалните нарушения представляват изчерпателно посочени в
процесуалния закон такива, но не могат да се отнасят за действия като
обсъждане, кредитиране и ценене от съдебния състав на установените по
делото факти и обстоятелства. Сочи се, че съдът е обосновал всички значими
и релевантни за настоящия спор обстоятелства като е посочил, че размерът на
издръжката, се определя от нуждите на лицето, което има право на издръжка и
възможностите на лицето, което я дължи. Тъй като ищецът, баща на
2
малолетните деца е в трудоспособна възраст, не страда от заболявА.я, които да
го възпрепятстват да осъществява обичайните трудови дейности, липсват
данни за други задължения за плащане на издръжка в полза на други лица,
било възходящи или низходящи, липасата на данни относно кредитен дълг,
поради което и съгласно действащото законодателство, и не на последно място
задължителната практика при определяне на размера на издръжката за едно
дете, представляващо 1/4 идеална част от минималната работна заплата за
страната, както и липсата на фактори, които да се сочат от страна на ищеца, за
намаляване на размера на издръжката, съдът е постановил и крайното си
решение.
Окръжен съд – Благоевград, предвид така очертА.я обхват на въвзивното
обжалване, като прецени събрА.те по делото доказателства и обсъди доводите
на стрА.те, намира за установено от фактическа страна следното:
Поддържа се пред районният съд, че двамата малолетни ответници са
деца на ищеца, родени от съвместното му съжителство с тяхната майка – А. С.
Н., с която от 2019 г. са разделени. Заявява, че съобразно влязлото в сила
Решение № 124/08.04.2024 г., постановено по гр. д. № 206/24 г. на Районен съд
– гр. Петрич, той дължи на всяко едно от децата месечна издръжка за бъдеще
време от по 350 лв. Счита, че тази издръжка не отговаря на нуждите на децата
и на неговите материални възможности. Смята, че адекватният й размер е по
234 лв. за всяко дете.
Иска постановяване на съдебно решение, с което да бъде допуснато
посоченото намаляване. Претендира съдебни разноски.
Малолетните ответници – К. К. В., ЕГН ********** и С. К. В., ЕГН
**********, действащи чрез тяхната майка и законен представител – А. С. Н.,
с адрес в гр. Петрич, ул. „***“ № 13, ЕГН **********, намират ищцовите
претенции за неоснователни. Настояват за тяхното отхвърляне и за
присъждане на съдебно-деловодни разходи. Излагат доводи, че сегашният
размер на издръжката, която ищецът им дължи, не подлежи на намаляване.
Първоинстанционният съд, за да постанови решението, с което е отхвърли
искът за намаляване на издръжката за децата К. К. В., ЕГН ********** и С. К.
В., ЕГН ********** от по 350 лв. на по 234 лв. и която дължи техния баща
ищецът – К. Б. В. е приел, че паричният еквивалент на месечната издръжка,
която е нужно да бъде осигурявана на децата К. и С. В.и от техните родители,
общо се равнява на по около 600 лв. за всяко дете, от които на бащата се падат
по 350 лв., като не се установява настъпването на някакви конкретни нови
обстоятелства, последващи съдебното определяне на настоящата издръжка,
които да обуславят намаляването й. Оттогава досега липсват конкретни
практически значими промени както в нуждите на децата, така и в
материалните възможности на бащата, които да обосноват корекция във
величината на издръжката.
Подадената въззивна жалба срещу първоинстанционното решение е
подадена от страна, имаща правен интерес от обжалването и срещу подлежащ
3
на въззивно обжалване съдебен акт.
С оглед на разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси той е огрА.чен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо и оглед на изложените
оплаквА.я е правилно, поради което на основА.е чл. 272 от ГПК следва да
бъде потвърдено по следните съображения:
Установява се от писмените доказателства, събрА. в първата инстанция, че
ищеца е баща на ответниците – двете деца, които живеят в гр. Петрич при
тяхната майка, която полага непосредствените грижи по отглеждането им.
Учат в основно училище, намиращо се в същия град. Не посещават
извънучебни зА.мА.я, но по-малкото дете има желА.е да спортува, а по-
голямото – да получава допълнителни уроци по математика и български език.
Липсват доказателства за необходимостта от посрещането на някакви по-
особени разходи във връзка с грижите за тях. Видно от съдебно решение,
което е влязло в сила, издръжката, чието изменение се иска, е че размерът е по
350 лв. за всяко от децата.
По делото не се установява майката да е трудово ангажирана, като
последната е студент във висше учебно заведение, в дистанционна форма на
обучение. Няма данни тя да разполага с имущество, което да може да бъде
източник на допълнителни приходи, нито пък да е титуляр на кредитни
задължения. Разчита на трудовите доходи на настоящия си съпруг (свидетелят
В. Н.), които са около 3 000 лв. на месец, както и на помощ от страна на
нейните родители. Бащата също работи, като трудовото му възнаграждение е в
размер на минималната работна заплата, установена за страната. Липсват
доказателства същият да притежава имущество, от което да получава парични
доходи, както и да е сключил банков кредит. И двамата родители са млади
хора, в активна трудоспособна възраст (майката е на 26 години, а бащата е на
34 години), без сведения за здравословни проблеми, изискващи лечение и/или
пречещи на полагането на труд. Освен към малолетните ответници, майката е
адресат на алиментни задължения и към още едно нейно малолетно дете,
което е родено от сегашната й семейна връзка, докато бащата няма други
ненавършили пълнолетие деца, които да е длъжен да издържа.
При така установеното от фактическа страна съдът намира, че се налагат
следните правни изводи:
Разпоредбата на чл. 143, ал.2 от СК предвижда, че родителите дължат
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо от това, дали
са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Правото
да получи издръжка е безусловно, като е достатъчно наличието на качеството
"непълнолетно лице" по отношение на претендиращия издръжката, а размерът
на издръжката, съгласно чл. 142 от СК, се определя в зависимост от две
величини - нуждите на детето, което има право на издръжка и възможностите
на родителя, който я дължи, като при действието на чл. 142, ал. 2 от СК в сила
4
от 01.10.2009 г. определен е само минималния размер на издръжката на едно
дете и която е равна на една четвърт от размера на минималната работна
заплата, която до 31.12.2024 г. е 933 лв. или минималната издръжка е от 233.25
лв., като след тази дата и от 01.01.2025 г. минималната работна заплата е 1077
лв. или минималния размер на издръжката е от 269.25 лв.. Нуждите на детето
се преценяват с оглед на правилното му отглеждане, здравословното
състояние, възраст, нуждите от получаване на образовА.е на детето и
задоволяване на неговите потребности при преценка на нормалните,
обикновените, ежедневните нужди от храна, облекло, учебни спортни и
културни зА.мА.я. Възможностите на родителя да заплаща издръжка се
преценяват с оглед на неговите доходи, имотното му състояние,
квалификация, дали има задължения към други лица.
С оглед разпоредбата на чл. 150 от СК при изменение на обстоятелствата
при които е определена издръжката тя може да бъде изменена и в случая
ищеца се позовава на това, че след постановяване на първоначалната
издръжка от 08.04.2024 г. са намалели неговите доходи в следствие на
икономическата криза в страната.
За да е основателен предявения иск за изменение на издръжката е
необходимо да е налице трайно съществено изменение на нуждите на
издържА.те или трайна съществена промяна във възможностите на
задълженото лице, като в случая ищеца се позовава на такова изменение по
отношение на неговите възможности и следва да е налице изменение на което
и да е от двете обстоятелства. В тежест на ищеца е след като иска намаление
на издръжката и се позовава на невъзможност да я заплаща в определения
размер да докаже настъпването на такива обстоятелства, довели до трайна и
съществена промяна във възможностите му да осигурява дължимата издръжка
на непълнолетното си дете.
В конкретния случай при определяне на нужните средства за издръжката
на децата следва да се съобрази тяхната възраст – едното на 7 години, другото
на години, към завеждане на делото и към приключване на делото в
настоящата инстанция на 8, респективно на 9, това, че са ученици и с оглед на
техните потребности, свързА. с тяхната възраст възраст и образовА.е се
нуждаят от повече средства от средствата необходими за издръжката им през
2019 г., когато е определяна първоначалната издръжка, независимо, че по
отношение на нея е постигнато споразумение между родителите й и съгласие
на бащата да заплаща издръжка от по 140 лв. за всяко дете. По отношение на
възможностите на ищеца, като родител при когото детето не живее и който
дължи парична издръжка се установява, че същия получава възнаграждение
по трудов договор в размер на минималната работна заплата от 933 лв., а след
01.01.2025 г. в размер на 1077 лв. и какъвто доход не оспорва, че е имал и към
момента на първоначално определената издръжка, като не се установява по
делото, за да е основА.е за промяна на оценката на възможностите на
дължащия издръжка родител да има промяна на дохода. В случая не се
установи по делото по безспорен и категоричен начин, че доходите на ищеца в
5
сравнение с доходите му към първоначално определената издръжка и
повторно определената издръжка на 08.04.2024 г. да са намалели и то трайно и
съществено и което да се дължи на обективни причини. Същия е
трудоспособен, няма задължения към други непълнолетни деца, не е поел
задължения свързА. с ипотечен кредит и не е основА.е за намаляване на
размера на определената издръжка за непълнолетните му деца. След като
основно задължение за всеки родител е да осигури издръжка на
непълнолетните си деца, в случая когато не живее непосредствено с тях,
поемането на всякакви други задължения, на първо място и с приоритет е
задължението за заплащане на издръжка на деца пред тези за издръжка даже
на родител. С оглед на което намаляване на възможностите на дължащия
издръжка по причина която зависи от неговата воля, а не на обективни и
независещи от него причини, не е основА.е за намаляване на издръжката в
полза на неговите непълнолетни деца.
В тази връзка правилно първоинстанционният съд е приел, че не са налице
изменение на обстоятелства по отношение на възможностите на дължащия
издръжка родител, който е длъжен за използва най-добрите си възможности за
придобиване на средства, както за собствената издръжка, така и за издръжката
на своите деца. Също така с оглед и на ППВС № 5/70 г. и съдебната практика
не се освобождава от задължението да дава издръжка и лицето, което е
трудоспособно, но неоправдано не работи или получава пенсия или
обезщетение, както и, че дължащия издръжка не може да се основава на
промените, които са резултат на намерението му да осуети или намали
издръжката, която безусловно дължи на непълнолетното си дете.
Поради изложеното и при съвпадане на крайните изводи на въззивния съд
с тези на първоинстанционния, решението, като правилно и законосъобразно
следва да се потвърди.
При този изход на делото се дължат разноски на въззиваемата страна, но
такива не са направени пред въззивния съд. При неуважаване на въззивната
жалба не се дължат разноски на въззивника.
Съгласно новелата на чл. 280, ал. 2, т. 3 от ГПК, настоящият съдебен акт
не подлежи на касационен контрол.
Водим от гореизложеното и на основА.е чл. 271 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 371/ 22.11.2024 г., постановено по
гражданско дело № 955/ 2024 г. на Pайонен съд – Петрич.
Решението не подлежи на касационно обжалване пред ВКС.
Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан електронно
/ чл. 102а, ал. 1 ГПК/, поради което не носи саморъчен подпис на съдиите.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7