РЕШЕНИЕ
№ 444
гр. Благоевград, 07.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Емилия Дончева
Вера Коева
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Вера Коева Въззивно гражданско дело №
20251200500526 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано по въззивна жалба с вх.№ 9051/10.04.2025г., подадена от
Община Благоевград, чрез юрк.Г. С., против Решение № 235/27.03.2025г по
гр.д.№1239/2024г. по описа на РС-Благоевград.
С въззивната жалба решението се обжалва изцяло. Жалбоподателят счита
обжалваното решение за неправилно и незаконосъобразно, като се излагат
подробни фактически и правни доводи в тази насока. Обосновава се тезата че
се касае до земя, която не може да се придобива по давност, както и че е
неправилен извода на съда, че процесният имот не е бил коопериран.
Поддържа се твърдението, че се касае до земеделска земя с предназначение за
пасище и за който имот е проведена процедурата по чл.19 от ЗСПЗЗ и на това
основание е станал общинска собственост. При подробно развити аргументи в
горната насока се иска отмяна на решението и отхвърляне на предявения иск.
Претендират се разноски. Не се правят искания за събиране на доказателства
1
Преписи от въззивната жалба са връчени на ответната страна, от която в
срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор. Въззивната жалба се
оспорва като неоснователна. Изтъкват се подробни мотиви в насока
доказаност на заявеното придобивно основание, както и за неоснователност
на доводите на жалбоподателя за кооперирането на процесния и имот и за
придобиването му от общината по реда на чл.19 от ЗПСЗЗ. Не се сочат
доказателства. Иска се потвърждаване на решението и присъждане на
разноски.
Жалбоподателят, редовно призован, чрез процесуален представител,
поддържа оплакванията в жалбата.
Въззиваемата страна, лично и чрез пълномощник, оспорва жалбата и
поддържа доводите в отговора към нея.
Страните не сочат доказателства. Въззивният състав не е констатирал
необходимост от събиране на такива, свързани с приложение на императивна
правна норма или за защита интересите на страни, за които служебно следва
да следи и прилага.
Съдът, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите и
съображенията, изложени от страните, и като разгледа и прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Производството пред РС е образувано по искова молба от С. Л. К., с която
срещу Община Благоевград е предявен положителен установителен иск – за
установяване спрямо ответника, че ищецът е собственик на недвижим имот,
проектен идентификатор № 07168.41.818 по КК на Б., целият с площ от 3744
кв.м., находящ се в гр. Б., с. Б., който е подробно и надлежно
индивидуализиран в исковата молба, на основание давностно владение,
осъществявано от 1995г. до подаване на иска.
От ответната страна искът е оспорен като неоснователен. Ответната община
оспорва, че ищецът е осъществявал владени по см. на чл. 68, ал.1 ЗС, като
противопоставя възражението, че е придобила имота на основание чл. 19, ал. 1
от ЗСПЗЗ и по отношение на имота не е могло да тече давност, поради
забраната на чл. 86 ЗС и § 1 ЗР на ЗС.
С обжалваното решение съдът е признал, по отношение на ответника
2
Община Благоевград, че ищецът С. Л. К., е собственик, на основание изтекла в
негова полза придобивна давност, на следния недвижим имот: Поземлен имот
с проектен идентификатор 07168.41.818, с.Бучино, община Благоевград, площ
3744 кв.м., Трайно предназначение на територията: земеделска, начин на
трайно ползване: пасище, при съседи на недвижимия имот: 03664.501.114,
03664.501.364, 03664.501.288, 03664.501.308, 03664.501.233.
От приетите писмени и гласни доказателства, техническа и агротехническа
експертизи се установява следното:
С молба-декларация от 08.03.2024г. ищецът е поискал от ответната община
издаване на удостоверение относно наличие на АЧОС върху процесния имот с
проектен идентификатор № 07168.41.818 по КК на Благоевград.
Видно от скица – проект № 15 – 194003/26.02.2025г. по заявление на ищеца
с вх.№ 01-68712-07.02.2024г. за процесния имот е издадена скица, на която
същият е нанесен с проектен идентификатор 07168.41.818, който имот, видно
от скицата – проект е част от имот с идентификатор 07168.41.817.
На 19.03.2024г. ответникът е издал удостоверение, с което е удостоверил, че
поземлен имот с проектен идентификатор 07168.41.818 по КККР на с.Бучино,
образуван от поземлен имот с идентификатор 07168.41.817 по КККР на с.Б е
общинска собственост, съгласно АОС № 9217/27.02.2020г. Видно от
съдържанието на този акт поземлен имот с идентификатор 07168.41.817 по
КККР на с.Б, местност „Междата“, с площ от 681 706 кв.м., трайно
предназначение: земеделска, начина на трайно ползване – пасище е актуван
като публична общинска собственост, като основанието за това е вписано
чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ и Протоколно решение № 3/25.07.2008г. на комисията по
чл.19, ал.2 ЗСПЗЗ.
Преди издаване на акта за публична общинска собственост за същия имот е
бил издаден Акт за публична общинска собственост № 5400 от 06.10.2015г., в
който поземлен имот с № 000817 с площ от 681 715 км. , в м.“М.“, с начин на
трайно ползване: пасище, мера, е актуван като държавна собственост на
същото основание чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ и Протоколно решение №
3/25.07.2008г. на комисията по чл.19, ал.2 ЗСПЗЗ.
По протоколно решение № 3/25.07.2008г. на комисията по чл.19, ал.2 ЗСПЗЗ
са определени имотите по чл.19 ЗСПЗЗ , вкл. и за землището на с.Бучино,
съгласно Приложение № 1, към раздел I, т.1 от протоколното решение, като
3
под № 556 е записан имот с № 817, начин на трайно ползване – пасище, мера.
Това решение, на основание чл.45в, ал.7 от ППЗСПЗЗ е одобрено със Заповед
№ РД 10-121/28.07.2008г. на директора на ОДЗемеделие Благоевград .
От заключението на приетата съдебно – техническа експертиза се
установява, че процесният имот с проектен идентификатор № 07168.41.818
по КККР на с. Б., общ.Благоевград, с площ от 3744 кв.м. е част от по-голям
имот с идентификатор № 000817 по КВС, землището на с.Б., общ.Б./очертан
на Приложение № 10 към експертизата/.
Към датата на изработване и обявяване на КВС и по –специално в частта,
засягаща експертизата в землището на с.Бучино, между 1994 год. и 1998 год. в
КВС не присъства имот № 000817, с площ от 681.706 дка, с начин на трайно
ползване - пасище, начин на възстановяване - в съществуващи стари реални
граници. В регистъра към КВС, процесния имот № 000817, фигурира от
датата на създаването му -10.11.2006 год. до датата на одобрение на КККР -
13.03.2019 год. Същият този имот е показан и тониран в сив цвят на скица -
извадка от КВС /Приложение № 7 към експертизата/ и с площ от 681 715 дка.
Към датата на обявяване на КК през 1989г. имот № 000817 не е съществувал,
като той е бил част от един имот още по-голям имот с № 000387, който е с
площ над хиляда и двеста дка. След това през годините след 1998г. по линия
на поддръжката и осъвременяването на КВС, поради възстановяване на бивши
земеделски имоти на частни лица, попадащи в границите на имот № 000387,
този имот е заличен и на негово място се появяват много нови имоти, с нови
номера. В тази връзка на дата 10.11.2006г. се появява и имот с № 000817 в
КВС, като част от този имот и е процесният с проектен идентификатор №
07168.41.818. Местоположението на процесния имот с идентификатор №
07168.41.818 е тониран в синьо на скица - Приложение № 7 към
експертизата/.
Според вещото лице като земеделска земя, имот № 000817 по КВС, е бил
част от масивите не стопанисвана земеделска земя на АПК/ТКЗС/ДЗС, но
няма данни от кого и кога е внасяна тази земя в ТКЗС, образувано през 1957г.,
както и вещото лице не е установило да са подавани заявления за
възстановяване на собствеността, отнасящи се до имот № 000817 по КВС, на
частни лица, включително и за процесния поземлен имот с проектен
идентификатор № 07168.41.818. В имота няма и реализирано строителство.
4
На Приложение № 11 от експертизата процесия имот е отразен и тониран в
синьо граници. Вещото лице е извършило и оглед на място, като в
заключението си е посочил, че на място проектния имот не е ограден с каквито
и да било по тип огради, на място представлява в по-голямата си част
/южната/ изоставена, запустяла суха ливада /пасище, мера/, а в северната част
присъстват храсти. В границите на искания имот присъстват една круша, една
синя слива, храсти - шипка, и няколко стари дъба и през имота преминават
два полски пътя, които се разминават по местоположение с пътя по КККР,
като тези данни са отразени на скици - Приложения №№ 11, 12,13 и 14 към
експертизата.
Към заключението вещото лице е приложило сателитни снимки от Google
/Приложение № 12, 3 и 14 към експертизата, от които се добива визуална
представа за състоянието на имота към три конкретни дати – към дата
18.07.2005г. имота, в по-голямата си част представлява „пасище, мера“, с
няколко дървета и редки храсти в северната част. Към дата 25.06.2021г.
имота, в по-голямата си част отново представлява „пасище, мера“, с няколко
дървета и повече храсти в северната част, а към дата 15.10.2024г. имотът, в
по-голямата си част отново представлява „пасище, мера“, с няколко дървета и
много храсти в северната част, а през южната му част вече преминава полски
път.
При изслушването му в с.з. от 21.01.2025г. вещото лице Ю отново поддържа
твърдението, че на място нищо не е обработвано и това се вижда от
приложените снимки – приложение 12 и следващите, от 2005г., съответно
2021г. и от 2024г., от които според вещото лице първоначално имотът е бил
„чист“, т.е. без храсти, а впоследствие към 2021г. вече една трета от имота е в
храсти и от цвета по сателитните снимки се вижда, че имотът представлява
пасище, мера.
По делото е приета и съдебно –агрономическа експертиза. Вещото лице,
при ползване на метода на оглед на намиращите се в процесния имот дървета
сочи, че в границите на процесния имот с проектен идентификатор №
07168.41.818 има общо 11 броя плодни дръвчета, от които: 2 броя сини сливи
на възраст над 25-30 години; 2 броя диви круши на възраст 20-3 години, 1 брой
дива круша на възраст 3-4 години; 2 броя диви круши на възраст 6-7 години; 1
брой дива круша на възраст 9-10 години, 1 брой дива круша на възраст 12-13
5
години, 1 брой култивиран летен сорт круша на възраст над 35 години, 1 брой
диворастяща ябълка – киселец на възраст 12 -13 години или общо 11 броя
плодни дръвчета /от които общо 2бр.сини сливи,1 бр.дива ябълка/киселица и 8
броя круши,от които само едно плодно дръвче е култивиран летен сорт/.
Освен плодните дръвчета в имота има и широколистни дървесни горски
дървета само от един вид-горски дъб-15 броя,които по възраст са както следва:
2 броя дъб с обиколка на ствола съответно 70см.и 98см.,което отговаря на 35-
40 г. възраст на дърветата при условията на процесния ПИ, 4 броя дъбове с
една коренова основа над 60-70 години, а самите дъбове над 40 години; 2 броя
дъбове на възраст 25-30 години; 1 брой дъб с два ствола на възраст 20-25
години, 3 бр. дъбове на възраст 6-8 години и 3 броя дъбове на възраст 3-5
години. Освен това в имота има и храстовидни горски дървесни видове – 3
броя храстовидни горски дървесни видове, 3 броя шипки – изкоренени на
границата на обработваемата част от ПИ , дребни храстчета в просеката с
ширина 1-2 метра и дължина 10-12 метра.
В заключението си , а и при изслушването в съдебно заседание вещото лице
–агроном сочи, че в една част терена е изоран и дърветата са с извършена
резитба и оформени корони. Експертът агроном обобщава, че от всичко
установено и описано от него от огледа, може да се направи изводът, че
имотът е стопанисван винаги, като през годините се е променяла земята за
различни начини на трайно ползване и видно от начина на формиране и
мястото на трайните дървесни видове.
Събрани са и гласни доказателства, чрез разпит на двама свидетели при
довеждане от въззиваемата страна.
Свидетелят С. Н. – *** Описва имота като такъв с площ от около три или
четири декара, не знае кои са собствениците на имот с номер41.703, на изток
граничи с имот на дядото на свидетеля, а на юг граничи с къщата на
свидетеля. Твърди, че имотът е на дядото на ищеца е това се знаело в селото,
придобито от ищеца по наследство от баща му. Когато се садило тютюн
всичко било държавна земя, но дали конкретно процесния имот е бил внесен в
ТКЗС не знае. Според свидетеля всеки имал право да сади тютюн където си
искал по това време, но нивата била наследствена. Ищецът не посещавал
имота всеки ден, а през пролетния сезон ходел да го коси, да бере плодове от
дърветата. Баща му също идвал с каручката, да бере сливи през септември.
6
Свидетелят Т. Ц. сочи, че също познава ищеца и знае, че има имот в махала
„Н“ в село Б. ****
Така установеното от фактическа страна, сочи на следните правни изводи:
Съгласно чл.269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. По
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Оспорваното решение е валидно и допустимо, поради което следва да се
провери неговата правилност, но само на поддържаните от жалбоподателя
оплаквания.
Въззивникът се позовава, че е собственик на процесния имот на основание
съставения АОС № 9217/27.02.2020г., с който имотът е актуван като
публична общинска собственост, на основание чл.56, ал.1, чл.2, ал.1, т.7 от
ЗОС и чл.19 от ЗСПЗЗ вр. с Протоколно решение № 3/25.07.2008г. на
комисията по чл.19, ал.2 от ЗСПЗЗ. Оспорва придобиването на имота от ищеца
по давност , като се твърди, че такава не е могла да тече, поради публичния
характер на собствеността, поради предназначението на имота като пасище.
Обосновава се тезата, че имотът не може да се придобие по давност, на
основание чл.7, ал.1, пр.2 от ЗОС, тъй като е публична общинска собственост,
част от общинския поземлен фонд и по отношение на такава земя давност не
тече.
Основанието, на което жалбоподателят сочи, че е станал собственик на
имота е това по чл.19 от ЗСПЗЗ. Касае се до основание за придобиване на имот
по силата на закона. По приложението на чл. 19 ЗСПЗЗ е формирана съдебна
практика в следния смисъл: в решение №50024 от 11.07.2023г. на ВКС по гр.
д. №1761/2022г. се посочва, че при предявен иск за установяване
принадлежността на правото на собственост върху недвижим имот страната,
която оспорва правата на предявилото иска лице, изтъквайки доводи за
наличие на пречка за осъществяване на твърдяното от ищеца придобивно
основание, по правилото на чл. 154 ГПК носи тежестта да докаже наличието
на пречки за осъществяване придобивното основание на ищеца. Ако
ответникът твърди, че ищецът не може да придобие по давност правото на
собственост по причина, че имотът попада в приложното поле на чл. 19
ЗСПЗЗ, негова е тежестта да докаже, че същият е бил включен в ТКЗС или
отнет или одържавен в някоя от хипотезите на чл. 10 ЗСПЗЗ, т. е., че е
7
подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. При предявен положителен
установителен иск за ищеца е достатъчно да докаже, че е собственик на
соченото придобивно основание. Тази страна не носи доказателствената
тежест да установи обстоятелството, че имотът не е подлежал на
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, респ. че не са били налице предпоставките
за издаване на акт за общинска собственост /решение № 798/16.11.2010 г. по
гр. д. № 3303/2008 г. на ВКС, I-во г. о.; решение № 21/04.02.2011 г. по гр. д. №
1327/2009 г. на ВКС, II-ро г. о.; решение № 249/04.07.2011 г. по гр. д. №
621/2010 г. на ВКС, I-во г. о.; Решение № 488/19.12.2011 г. по гр.д. №
1403/2010 г. на ВКС, I г.о.; Определение № 613/10.02.2025г. по гр.д.№
2483/2024г. на ВКС, 1ГО, 2 състав и др./. Наличието на пречки за придобиване
на имота на поддържаното основание – давност следва да се докажат пълно и
главно от ответната страна, която противопоставя възражението, че спорният
имот представлява земеделска земя по см. на чл.19 от ЗСПЗЗ и по отношение
на такъв имот давност не тече.
С решение №249/4.07.2011г. по гр. д. №621/2010г., решение
№488/19.12.2011г. по гр. д. №1403/10г. и решение №88/17.07.2015г. по гр. д.
№6225/2014г. на ВКС, се приема, че могат да бъдат придобивани по давност
имотите, за които е запазено владението в реални граници, защото владеещите
ги не са станали членове на ТКЗС, не са изгубили реалните си граници,
респективно върху тях не е установено кооперативно земеползване, поради
което такива земи не подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ,
респективно за тях не се прилага и разпоредбата на чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ.
Щом тези земи не подлежат на възстановяване по ЗСПЗЗ, те не могат да бъдат
включени във фонда по чл.19 от ЗСПЗЗ. В този фонд влизат само земите,
които подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но са останали незаявени
в законните срокове. Целта на реституцията, уредена в ЗСПЗЗ е да възстанови
правото на собственост, което юридически не е отнето, но фактически
владението върху него е отнето, като обособи обекта, върху който се
възстановява това право като установи съществуващите реални граници, или
ги възстанови /когато това е възможно/, а когато старите граници не са
запазени и не могат да бъдат възстановени, да обособи имоти в същата
местност, върху които да се възстанови собствеността. ЗСПЗЗ, като
реституционен закон няма за цел да отнема правото на собственост, чието
упражняване е продължило и след колективизацията. Следователно, земи по
8
чл.19 ЗСПЗЗ могат да бъдат само тези, за които се установи, че са били
внасяни в ТКЗС или други такива организации.
По делото липсват доказателства процесният имот, преди процесите на
масовизация в страната през периода 1956-1958г., да е бил собственост на
трето физическо лице или лица, липсват доказателства имота да е бил внасян
/коопериран/ в ТКЗС или други такива образувания, т.е. липсват доказателства
собствеността върху него да е бил отнеман физически или юридически от
трети лица. Следователно, не са налице предпоставките за придобиване на
собствеността върху този имот от общината, на основание чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ.
Независимо, че процесният имот има земеделски характер /пасище/ по см. на
чл.2 от ЗСПЗЗ, както към датата на влизане в сила на ЗСПЗЗ , така и към
датата на приключване на устните състезания, само по себе си това не е
достатъчно, за да се приеме, че тези земи, могат да бъдат придобити от
съответната община на основание чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ, тъй като не се установи
имотът да е бил одържавяван, отчуждаван или обобществяван в ТКЗС и след
влизане в сила на реституционния закон - ЗСПЗЗ за него да не е провеждана
процедура по възстановяване на собствеността му. Земи по чл.19 ЗСПЗЗ могат
да бъдат само тези, за които се установи, че са били внасяни в ТКЗС или други
такива организации. След като жалбоподателят не установи наличието на
предпоставките по чл.19 от ЗСПЗЗ процесният имот не може да се счете, че е
станал по силата на закона общинска собственост. След като не е станал
общинска собственост на поддържаното от ответната община основание то
спрямо него не е приложима забраната на чл.7, ал.1 от ЗОС, за придобиването
му по давност, на която разпоредба се позовава жалбоподателят.
Ето защо е достатъчно да се обсъдят ангажираните от въззиваемата страна
доказателства за установяване на соченото от него придобивно основание –
давност върху процесния имот за сочения в исковата молба период с оглед
оспорването от жалбоподателя, че по отношение на този имот изобщо давност
не е могла да тече.
Съобразно практиката на ВКС самата придобивна давност, като институт е
един от регламентираните в чл. 77 ЗС способи за придобиване право на
собственост върху вещи. Предвид разпоредбата на чл. 79 от ЗС правото на
собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато
владение в продължение на 10 години, а ако владението е добросъвестно - с
9
непрекъснато владение в продължение на 5 години. От своя страна нормата на
чл. 68 от ЗС дава и легално определение на термина "владение" – това е
упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично
или чрез другиго, като своя. Следователно е редно да се акцентира върху две
обстоятелства – това са т. нар. "фактическа власт" и факта, че веща се държи
"като своя". Презумпцията относно субективния елемент на владението, т. е.
намерението за своене на вещта (animus), е въведена в полза на владелеца и в
случай на отричане на владелческото му качество тежестта за оборването й
пада върху лицето, което оспорва осъщественото владение. Елементите на
фактическия състав на чл. 79 ЗС следва да се установят по делото при
условията на пълно и главно доказване. Няма спор, че основното
доказателство за установяване на придобивна давност са гласните
доказателства, каквито са били ангажирани в този процес. Единствено съдът е
този, които може по същество да прецени /след анализ/дали е основателно
позоваване на придобивна давност. При позоваване на придобивна давност
следва да се посочи от кого и от кога е установена фактическа власт върху
имота, до кога е продължило владението и на кого е противопоставено.
От събраните по делото доказателства липсват данни процесният имот да е
бил изобщо внасян в ТКЗС, както и да е бил одържавен на друго основание,
респ. да е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, каквото е
изискването на чл. 19 ЗСПЗЗ, както и имотът да е бил собственост на други
лица или организации, които към сочената дата на владение от ищеца 1995г. са
могли да бъдат носители на вещни права. След като към тази година – 1995г.
не се установява имотът да е имал конкретен собственик, то следва, че същият
е с неустановен такъв. Съгласно чл.6 от ЗС , в редакцията ДВ, бр.92/1952г.
земите с неустановен собственик по силата на закона са държавни.
Следователно, следва да се приеме, че ищецът твърди започнало давностно
владение от 1995г. върху имот, който е бил държавна собственост към този
момент. Едва след изменението на чл.86 ЗС с ДВ бр.33/01.06.1996г. с
отпадане забраната за придобиване по давност на частни общински или
държавни имоти следва да се счете, че спрямо процесният имот ищецът е
могъл да осъществява давностно владение.
В исковата молба ищецът се е позовал на начало на давностно владение
само за себе си, като не се е позовал на присъединяване на такова от неговите
праводатели /баща и дядо/, независимо, че от събраните гласни доказателства
10
се твърди за такова, поради което съдът не следва да взема предвид незаявено
основание – присъединяване на владение. Дари такова владение да е
осъществявано от праводателите на ищеца същото не може да се присъедини,
тъй като не следва да се отчита владение за период от време преди
изменението на чл.86 от ЗС, с ДВ бр.33/01.06.1996г., поради забраната за
придобиване по давност изобщо на държавна или общинска собственост.
В тежест на ищеца – въззиваем е да установи пълно и главно
осъществяването на твърдяното придобивано основание – давност, тъй като
предявения иск е положителен установителен. От събраните гласни
доказателства – чрез разпита на свидетелите Новоселски и Цурева, в
съответствие с данните от двете приети експертизи – техническата и
агрономическата не се установяват в кумулативност и двата елемента
/обективен и субективен/ на давностното владение.
Обективният признак е характеристиката на владението като фактическо
упражняване на власт спрямо конкретна вещ, като обективна възможност
(факт) за непосредствено въздействие върху вещта. Фактическата власт,
разбирана в контекста на настоящото изложение относно правните форми на
защита, следва да е установена трайно – поне в рамките на 6 (шест) месеца по
иска по чл. 75 ЗС, по начин, който позволява на владелеца да извършва
желаните от него въздействия спрямо вещта. Тези въздействия/действия могат
да бъдат различни, но по съдържание и като съвкупност следва да
съответстват на съдържанието на вещното право. Фактическата власт следва
да бъде пълна, за разлика от хипотеза на частично упражняване на действия,
които по съдържание сочат само частично упражняване на съдържанието на
вещното право.
Субективният признак е на владението се изразява в съзнанието да се
държи една вещ като собствена, като доказването на намерението като
психическо състояние, в случаите, различни от придобивния способ -
наследяване, е установена оборимата презумпция на чл.69 ЗС, според която
“се предполага държане за себе си, ако не се установи друго.
Други признаци на владението – това са признаци, които не са уредени
изрично от ЗС, макар и да ги има в по-старите закони (чл. 302 ЗИСС – отм.) и
според съдебната практика се изследват от съдилищата. При липса на някои от
тези признаци искът на заявеното основание – давност, се отхвърля.
11
Първият признак е владението да е постоянно - фактическата власт върху
вещта и държането като своя да нямат случаен характер, а да са израз на воля,
трайно да се държи вещта по начин препятстващ евентуалното владение на
други лица. Владението да е непрекъснато – в смисъл да не е било прекъсвано
за период по-дълъг от 6 (шест) месеца – чл. 81 ЗС. Владението трябва да е
несъмнено – да няма съмнение, че владелецът държи вещта, като и за това, че
я държи за себе си. Намерението да се държи вещта за себе си трябва да е
изразено по ясен начин, който не буди съмнение за отричане на чуждата власт
по отношение на вещта и не допуска чужди действия. Владението да е
спокойно – такова е, когато не е установено с насилие и не на последно място
– да е явно - когато фактическата власт се упражнява така, че всеки
заинтересован да може да научи за това, да не е установено по скрит начин,
тайно от предишния владелец.
С оглед на горното от събраните гласни доказателства – разпитаните
свидетели сочат, че въззиваемият е владял процесния имот, като е
осъществявал действия по косене на тревата веднъж годишно, както и с
разрешение от ищеца тези действия са извършвани от св.Новоселски. На
първо място – следва да се отчете фактът, че св.Новоселски е роднина на
ищеца /втори братовчеди/, поради което на основание чл.172 ГПК неговите
показания следва да се кредитират с известна критичност. Св.Цурева сочи, че
освен косене на имота от ищеца и св.Новоселски е виждала ищеца да бере
плодове от плодните дръвчета в имота. Други фактически действия,
извършвани от ищеца или трети лица в имота от събраните гласни
доказателства не се установяват. Показанията на свидетелите не са
достатъчни, за да се направи извод за осъществявано владение, както от
обективна, така и от субективна страна, както и че действията по косене на
трева в имота от ищеца и св.Новоселски и брането на плодове са достатъчни
действия, с които да се демонстрира намерение за придобиване на имот, като
собственост, както и такива действия, с които по ясен и недвусмислен начин
се манифестира владение спрямо неограничен кръг лица, които действия да се
възприемат нееднозначно от трети лица, че се касае до действия по своене на
имота като собствен с намерение за придобиването му по давност.
Показанията на свидетелите по обработване на имота по посочения то тях в
показанията си начин се опровергава напълно от приетата съдебно –
техническа експертиза. Налице е противоречие в данните от тази експертиза с
12
тези, отразени в приетата впоследствие и съдебно –агрономическа експертиза,
относно факта дали процесният имот се обработва и по какъв начин. Само по
себе си обработването, респ.ползването на една вещ, според нейното
предназначение, не е достатъчно, за да се счете, че тези действия
представляват такива достатъчни за давностно придобиване на имот. Самите
свидетели по делото сочат в показанията си, че става дума за имоти, които по
време на ТКЗС „всичко беше държавна земя“ и е било съдено с тютюн, като
„всеки имаше право да сади тютюн където си иска по това време /показанията
на св.Новоселски стр-94 – РС/, т.е. самите свидетели сочат в показанията си,
че става дума за имоти на тази територия, на които трети лица са засаждали
тютюн на място, което пожелаят, което сочи, че става думи за земи, ползвани
по предназначението им като земеделски от неграничен кръг лица, което
ползване не е прераствало в трансформиране на владение. С други думи, само
по себе си само установяване в случая на факта на ползване на една вещ
според свойствата й не означава намерение за ползващия за придобиването й
като собствена. Според техническата експертиза вещото лице е категорично,
че при огледа на място е установило, че става дума за необработван, запустял
имот - „Запустяла суха ливада“ /вж.заключението по САТЕ/. Няма данни
имотът да е бил ограден, както и че през него преминават два полски пътя.
Съдът дава вяра на данните от тази експертиза, а не на агрономическата
относно това дали имотът е обработван , по какъв начин, тъй като
агрономическата експертиза е допусната и изготвена след техническата.
Отделно от това, данните в техническа експертиза, относно състоянието на
имота – огледа е извършен преди огледа и изготвяне на агрономическата, а
така също състоянието на имота като необработваем имот се потвърждават от
приложените към техническата експертиза сателитни снимки от Гугъл, които
датират от 2005г., 2021г. и 2024г., от които не се установяват данни за
провеждани мероприятия по обработване на имота по начин, с който да се
демонстрира явно и недвусмислено намерение за своене на имота като
собствен от ищеца, както и няма данни същият да е ограден или отграничен
като част от земната повърхност. Също така в САТЕ , вещото лице сочи, че
считано от 2005г. в имота е имало редки храсти, след това през 2021г. храстите
в северната част се увеличават, а през 2024г. има много храсти в северната
част, а в южната вече преминава полски път. Това е още една индиция, че
имотът до САТЕ не е бил обработван и почистван от храсти. Нещо, което в
13
агрономическата експертиза вещото лице сочи, че вече имотът е почистен и
обработен. Следователно до 2024г. няма данни процесният имот да е бил
обработван по начина, описан от свидетелите. Свидетелите Новоселски и
Цурева сочат, че в имота имало поставени колчета, но този факт не се
установява от техническата експертиза и няма данни, кога това е станало, за
да се прецени дали това състояние е продължило поне 10 години. Според
агрономическата експертиза също така е установено, че в имота всички
широколистни и плодни дръвчета само с изключение на едно са съответно
дъбове с различни размери и диви плодни дръвчета, което също опровергава
твърдението на въззивника, че се касае до имот, който е стопанисван и
облагородяван по начина, описан от свидетелите. Касае се до имот, в който
преобладаващата част от установените от вещото лице агроном плодни
дръвчета / с изключение само на едно, за което няма данни, кой го е посадил и
кога/ са диви, т.е. диворастящи, което също е индиция, че няма данни имота да
е бил обработван от ищеца и стопанисван като собствен чрез косене на
тревата. Отделно от това от показанията на свидетелите и експертизите се
установява, че само част от него е ливада, а друга част е засаден с дървета,
вкл. и плодни – диворастящи, поради което не се установява от показанията
им по какъв начин процесният имот е отграничен в претендираните от ищеца
граници като обработван от него, доколкото на място няма стари, реални
граници, които да обособяват спорния имот като част от имота, заснет с
идентификатор 07168.41.817. С оглед на констатираните противоречия в
показанията на свидетелите с данните от САТЕ, която е изготвена на база
данни, за които няма основание да се счита, че са манипулирани, съдът не дава
вяра и не кредитира свидетелските показания като достоверни и правдиви.
По изложеното въззиваемата страна пълно и главно не е установила
придобиване на спорния имот на заявеното основание, поради което
обжалваното решение следва да се отмени изцяло като незаконосъобразно и
вместо това предявеният иск се отхвърли като неоснователен.
Доколкото от ответната страна не е изтъкнато като довод само за пълнота на
изложението следва да се изтъкне следното: след като земята, върху която
ищецът твърди установяване на владение към 1995г. към влизане в сила на
ЗСПЗЗ е заварена като такава със земеделски статут по см. на чл.2 от ЗСПЗЗ, с
неустановен собственик по арг. на чл.6 от ЗС, в редакция към 1951г. и при
липса на данни, че става дума за имот, който подлежи на реституиране по реда
14
на ЗСПЗЗ, то са налице в кумулативност материалните предпоставки на чл. 24,
ал.1 ЗСПЗЗ , според която разпоредба процесният имот е станала държавна
собственост. Съгласно чл. 47, ал.1, предл.2 от ППЗСПЗЗ държавният поземлен
фонд обхваща земеделски земи – държавна собственост, включително и
такива, които са застроени и представляват прилежащи площи към стопански
сгради. Следователно в държавния поземлен фонд се включват земи, които и
понастоящем служат за земеделско производство и не са подлежали на
земеделска реституция /решение № 79/12.06..2017г. на ВКС по гр.д.№
3792/2016г., 1 г.о., ГК/, каквато е процесната. Въззиваемият не е могъл да
установи владение върху имота за давностното му придобиване, доколкото
същият е земеделски , с предназначение пасище и част от държавния поземлен
фонд, независимо от липсата на позоваване за това от действителния
собственик. Съгласно императивната материална разпоредба на чл.24, ал.7
ЗСПЗЗ е установена забрана за придобиване на такива имоти по давност,
която разпоредба е специална по отношение на чл.86 ЗС. Съгласно т.1 от ТР №
1 от 9.12.2013г. по т.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС при проверка на
правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да
приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение
не е въведено като основание за обжалване.
По разноските:
С оглед изхода от спора въззиваемата страна дължи на жалбоподателя
направените пред двете инстанции разноски, както следва: 1600 лв.
възнаграждение на вещото лице по САТЕ, изплатени от въззивника и сумата
от 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение /арг.чл.78, ал.8 ГПК вр. с чл.37
ЗПП вр. с чл.25, ал.1 НЗПП/ - разноски пред първата инстанция и сумата от
100 лв. юрисконсултско възнаграждение и 25 лв. държавна такса, разноски
пред въззивната.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 235/27.03.2025г по гр.д.№1239/2024г. по описа на РС-
Бл. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Л. К., ЕГН **********, от гр. Б., ж.к. З.№, вх.,
15
ет., ап., чрез пълномощника адв. Р. Б., съдебен адрес: гр. Бл, ул. "К. М" №
против Община Б., ЕИК ., с адрес: гр. Бл., пл. “Г. И." №., представлявана от
кмета М.Б., установителен иск – за установяване спрямо ответника, че ищецът
е собственик, на основание изтекла в негова полза придобивна давност,
считано от 1995г. на следния недвижим имот: Поземлен имот с проектен
идентификатор 07168.41.818, с.Б., община Бл., площ 3744 кв.м., Трайно
предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване:
пасище, при съседи на недвижимия имот: 03664.501.114, 03664.501.364,
03664.501.288, 03664.501.308, 03664.501.233.
ОСЪЖДА С. Л. К., ЕГН **********, от гр. Бл., ж.к. З. № , вх., ет. , ап. , чрез
пълномощника адв. Р. Б., съдебен адрес: гр. Б., ул. "К.М." № да заплати на
Община Благоевград, ЕИК., с адрес: гр. Б., пл. “Г. И." №., представлявана от
кмета М. Б., сумата от 1700 /хиляда и седем стотин / лева разноски пред
първата и сумата от 125 /сто двадесет и пет/ лева разноски пред въззивната
инстанция.
Решението подлежи на обжалване в 1-месечен срок от връчването му на
страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16