Решение по дело №72/2019 на Окръжен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№361 18.08.2020г., гр. Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски окръжен съд,

Гражданска колегия ХХІІ-ри гр. състав

На двадесет и осми юли две хиляди и двадесета година

в публично заседание в следния състав: Председател: Пенка Стоева

Секретар: Елена Ангелова

като разгледа докладваното от председателя Пенка Стоева

търговско дело №72 по описа за две хиляди и деветнадесета година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Обективно кумулативно съединени искове за обезщетения за неимуществени и имуществени вреди по чл.432,ал.1 от КЗ и законна лихва по чл.429,ал.2,т.2 във вр. с чл.493,ал.1,т.5 от КЗ.

Ищецът А.А.Ч., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, адв.Р.М., моли съда да осъди ответника ЗД „Бул инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район „Лозенец“, бул.“Джеймс Баучер“ №87, със съдебен адрес:***, адв.Н.Ш., да му заплати по сметка *** в ***, на която е титуляр:

сумата от 150 000лв.- обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на исковата молба-01.02.19г.;

сумата от 5 583.78лв.- обезщетение за забава върху главницата от 150 000лв., за времето от 21.09.18г., на която дата е предявил застрахователната си претенция, до датата на исковата молба- 01.02.19г.;

сумата от общо 3303.59лв.- обезщетение за имуществени вреди, от които: 58лв.- заплатена потребителска такса за болничен престой, 260лв.- заплатени за санитарни материали; 45.59лв.-заплатени за лекарствени средства /конкретизирани с молби от 20.02.19г. и 27.03.19г./; 2940лв.- заплатени за титаниева мрежа с 10 винта, поставена при извършена оперативна намеса, всички, ведно със законната лихва върху тях от 01.02.19г.

Основал е исковете си на обстоятелствата, че :

На ***г., на АМ „Тракия“, км.137+500м., в посока ***, при управление на л.а. „Фолксваген Голф“ с рег.№ СА 2694 ВР, водачът му Й.Г.Г. загубил контрол на мпс и ударил авариралия, паркиран автомобил- влекач „Даф ФТ 95 Х Ф 430“ с рег.№РВ 2686 РА, при което ищецът, водач на последния автомобил, пострадал. Във връзка с причинените му травматични увреждания, ищецът претърпял няколко хирургични интервенции и понесъл сериозни физически и психически страдания, и бил признат за временно нетрудоспособен, като все още не се е възстановил, а освен това направил и парични разходи, свързани с лечението си.

По повод на описаното птп бил съставен констативен протокол от ***г. и образувано ДП №57/2018г. по описа на сектор РПТ –***, производството по което било прекратено с постановление на прокурор при ОП-***, след като били събрани данни, че основна причина за птп били действията на водача Й. Г., в кръвта на когото било доказано наличие на употреба на амфетамини, но който починал след удара на управлявания от него автомобил.

Към датата на птп автомобилът, управляван от Й.Г.Г., бил застрахован за риска гражданска отговорност при ответното дружество, по силата на застрахователна полица ***, валидна за периода 06.12.17г.-05.12.18г.

Ищецът отправил на 21.09.18г. към ответника претенция за заплащане на обезщетение, на която, макар че срокът за отговор бил вече изтекъл, застрахователят нито му определил, нито му изплатил такова обезщетение, поради което го търси по съдебен ред /виж искова молба вх.№3423/01.02.19г., молба вх.№5635/20.02.19г. на л.34-л.36 и молба вх.№9821/27.03.19г. на л.56-л.57/.

В двуседмичния срок по чл.367,ал.1 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба с вх.№13431/25.04.19г. /виж съобщение на л.62 и отговора на л.63-л.69/, с който е признал предявените искове за допустими, но ги е оспорил изцяло като неоснователни.

Съображенията, които е навел във връзка с оспорване основателността на исковете са, че: за да бъде ангажирана отговорността на застрахователя е необходимо ползването и управлението на мпс да се осъществява на законно основание, за което е необходимо съгласието на собственика му, каквото той твърди в случая да не е било давано от собственика му Н.И.И., и не само, а и като водачът на лекия автомобил Й. Г.Г. е придобил владението върху Фолксваген Голф рег.№СА 2694 ВР чрез кражба, грабеж или престъпление, в хипотезата на чл.346 от НК, което обстоятелство изключва отговорността на застрахователя; оспорва съставения констативен протокол в частта му, относно обстоятелствата и причините за птп, тъй като същите не са пряко възприети от длъжностното лице- негов съставител, а и там е описано, че са в процес на изясняване, като твърди, че няма данни за деликт от страна на водача на лекия автомобил Фолксваген Голф рег.№СА 2694 ВР и достатъчно данни къде точно е бил пострадалият ищец по време на птп, а оттам- и за причинно следствена връзка между твърдените от него като претърпени вследствие на птп вреди; в случай, че съдът не зачете горните две негови съображения за липса на основание да се ангажира отговорността му, то заявява, че : прави възражение за съпричиняване на птп от пострадалия, основано на твърденията, че: законът забранява при движение по автомагистрала спиране на мпс на места, извън изрично обозначените за целта, а ищецът не твърди да е бил спрял на такова място, когато птп се е състояло; в случай, че пострадалият е бил извън спряното мпс, управлявано от него, той е следвало да бъде със светлоотразителна жилетка, а няма данни това да е било така; бидейки извън ппс, пострадалият не е спазил общото правило на чл.5, което създава задължение за всеки участник в движението да не създава опасност за движението и да пази живота и здравето на хората, включително собственото си; прави възражение за прекомерност на търсеното обезщетение за неимуществени вреди, тъй като е несъобразено с принципа за справедливост.

В двуседмичния срок по чл.372,ал.1 то ГПК ищецът е изпратил по пощата допълнителна искова молба, заведена в канцеларията на съда с вх.№16902/03.06.19г. /виж л.74-л.77/, с която: е поискал от съда да се отдели като безспорно между страните обстоятелството за наличие на валидно застрахователно правоотношение по полица *** за периода 06.12.17г.-05.12.18г., тъй като ответникът не го е оспорил изрично с отговора си; оспорил е твърденията на ответника, на които последният е основал съображенията си за липса на основание да се ангажира отговорността му, тъй като : липсват данни за наличие на противозаконно отнемане от Й. Г. на управляваното от него при птп мпс; той не е извършил твърдените от ответника нарушения, свързани с механизма на птп, доколкото: при възникнала неизправност по време на движение в автомобила му- спукана задна дясна гума на втория мост на полуремаркето, е отбил в лентата за принудително спиране, поставил е обезопасителен триъгълник на необходимо разстояние и е започнал отстраняването на повредата, когато Й. Г., загубвайки контрол върху управляваното от него мпс, е навлязал безпричинно в лентата за принудително спиране, като неговото поведение е станало единствена причина за състояване на птп; оспорил е и повдигнатите от ответника възражения за съпричиняване и за прекомерност на търсеното обезщетение за неимуществени вреди, като е развил доводи в подкрепа на застъпената от него теза за тяхната неоснователност. Заявил е, че е несъгласен с извършеното от ответника оспорване на констативния протокол за птп, като е подчертал, че следва да се цени като официален свидетелстващ документ относно извършените пред и от актосъставителя действия и конкретно- направените пред него изявления от очевидците на местопроизшествието, които е закрепил в протокола.

В двуседмичния срок по чл.373,ал.1 от ГПК ответникът е подал допълнителен отговор с вх.№21885/17.07.19г. /виж л.89-л.91/, с който е заявил, че поддържа изцяло становището, оспорванията и възраженията, взети и повдигнати с отговора му.

Ищецът пледира по същество за уважаване на исковете и за присъждане на направените в производството разноски по списъка, представен в с.з. от 28.07.20г. /виж л.403/. Не представя писмени бележки в поискания и даден от съда едноседмичен срок от датата на приключване на протокола от съдебното заседание.

Ответникът пледира по същество за отхвърляне на исковете, евентуално- за уважаването му при съобразяване на съпричиняването на вредите от ищеца и при съблюдаване принципа на справедливост по отношение на обезщетението за неимуществени вреди. Претендира разноски по списъка, представен в с.з. от 28.07.20г. /виж л.405/, по които ищецът е повдигнал в същото с.з. възражение за прекомерност на заплатения от ответника адвокатски хонорар.

Съдът, като взе предвид твърденията, оспорванията и възраженията на страните и събраните от тях в производството доказателства намери, че :

Предявените искове са допустими.

Разгледани по същество са частично основателни, тъй като част от твърдените неимуществени вреди не се установи да са реално претърпени, а за част от установените като реално претърпени имуществени вреди не се установи да стоят в пряка причинна връзка с травматичните увреждания, понесени от ищеца при птп от ***г., а не поради основателност на оспорването на ответника, че няма данни за извършен от страна на водача на л.а. „Фолксваген Голф“ деликт и на възражението му, че отговорността му не може да бъде ангажирана в случая, тъй като владението върху управляваното от Й. Г. ппс е било придобито чрез кражба, грабеж или престъпление.

Размерът на претендираното обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде намален освен поради недоказаност на реалното претърпяване на част от неимуществените вреди, за които се търси плащането му, и поради основателност на възражението на ответника, че търсеното обезщетение е прекомерно с оглед принципа на справедливост.

Следващите се за основателните искове обезщетения за неимуществени и имуществени вреди не трябва да се намаляват на основание чл.51,ал.2 от ЗЗД в случая, тъй като възражението на ответника за съпричиняване на птп и на вредите от ищеца остана неустановено в производството.

Искът за присъждане на лихви за забава върху обезщетението за неимуществени вреди е основателен за целия посочен период, но следва да се уважи частично, поради частичното уважаване на иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди- т.е. поради разликата в сумата на главницата, върху която се начислява претендираната лихва за забава.

С оглед гореказаното:

Искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 150 000лв. е частично основателен и следва да се уважи до размер от 50 000лв., а за разликата до претендираните 150 000лв. да се отхвърли, като върху сумата на присъденото обезщетение се следва и търсената законна лихва от датата на исковата молба -01.02.2019г. до датата на окончателното плащане;

Искът за присъждане на обезщетение в размер на законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди е основателен за периода от 21.09.18г.-01.02.19г., но следва да се уважи до размер от 1847.23лв., а за разликата до претендираните 5 583.78лв. да се отхвърли;

Исковете за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размери от 2940лв. и 58лв., или за обща сума от 2998лв., са основателни и доказани за пълния им размер, тъй че следва да се уважат изцяло, като върху сумата на присъдените обезщетения се следва и търсената законна лихва от датата на исковата молба -01.02.2019г. до датата на окончателното им плащане, а за разликата до претендираната обща сума от 3303.59лв. и конкретно, за исковете за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размери от 260лв. и 45.59лв., следва да се отхвърлят, като изцяло неоснователни,

воден от следните съображения:

I.По допустимостта.

Предявените искове са допустими.

Ищецът е спазил изискването на чл.498, ал.3 от КЗ, преди отнасяне на спора пред съд, да отправи претенцията си до застрахователя, където тя е била получена на 21.09.18г. /виж молбата на л.25-л.26/, и към датата на завеждане на делото-01.02.19г. е изтекъл тримесечният срок по чл.496,ал.1 от КЗ, а ответникът не твърди в отговора си да му е определил или изплатил обезщетенията, които търси, в определения от закона срок.

Обстоятелствата, на които искът е основан- че ищецът е претърпял имуществени и търпи и към датата на исковата молба неимуществени вреди от телесни увреждания, причинени му при птп, състояло се на територията на страната, при управление на мпс, рискът задължителна гражданска отговорност на автомобилистите на което е бил застрахован към датата на птп при ответника, попадат в хипотезата на чл.432,ал.1 от КЗ, която дава право на увреденото лице, включително пострадалото по смисъла на чл.478,ал.1 от КЗ, да предяви пряк иск срещу застрахователя за изплащане на обезщетение за вредите, причинени му от застраховано по смисъла на чл.477,ал.2 от КЗ лице, за които то носи отговорност по българското законодателство.

По допустимостта на исковете съдът се е произнесъл и с Определение №957/05.02.19г. /л.30-л.31/.

II.По основателността.

1.В с.з. от 26.11.19г. съдът е приел като окончателен доклад по делото проекта, съобщен на страните с Определение №1556/22.07.19г., с който са очертани релевантните за спора факти и е разпределена между страните тежестта за установяването на онези от тях, които са спорни и нуждаещи се от доказване в процеса, както и за установяване на повдигнатите от ответника възражения, с допълнението, щото между страните следва да се счита за безспорно обстоятелството, че към датата на птп- ***г., л.а. „Фолксваген голф“, с рег.№ СА 2694 ВР, е имал валидна задължителна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите при ответното застрахователно дружество /виж: протокола от с.з. на 309-л.315; Определение №1556 на л.92-л.96/.

2.По спорните между страните факти, нуждаещи се от доказване в процеса, със събраните доказателства се установи, както следва:

2.1. Относно факта състояване и механизма на птп, участието на ищеца и на застрахованото лице в него, по оспорването на ответника да са налице данни за деликт от страна на водача на л.а. „Фолксваген голф“, по фактите, на които е основано възражението на ответника за съпричиняване на птп от ищеца и по твърдението на ответника, че мпс, застраховано при него към датата на птп, е било придобито от водача му чрез кражба, грабеж или престъпление.

2.1.1.На ***г., около 16.20ч., на АМ „Тракия“, км.137,500 в посока ***, се е състояло птп с участието на л.а. „Фолксваген Голф“ с рег.№ СА 2694 ВР, собственост на Н.И.И., управляван от Й.Г.Г.- участник №1, влекач „Даф ФТ 95 Х Ф 430“ с рег.№РВ 2686 РА, собственост на ***-гр.***, управляван от А.А.Ч.- участник №2 и л.а „Мерцедес Е 350“ с рег.№СТ 9504 ВХ, собственост на *** ЕООД- гр.***, управлявляван от К. П.- участник №3, с пострадали лица Й. Г., И. Щ., А.А. и К. П. /виж констативен протокол за птп с пострадали лица на л.13/.

Съгласно констативния протокол, механизмът на птп е бил при съставянето му в процес на установяване, като събраните данни сочели, че участник №1 загубил контрол над управлението на мпс, блъснал се в авариралия паркиран участник №2, завъртял се на пътното платно и бил блъснат от движещия се в крайна лява лента участник №3 /виж протокола на л.13/. Казаното значи, че съставеният протокол не може да обвърже съда с материална доказателствена сила относно механизма на състоялото се птп, макар да е официален документ, тъй като съставителят му не е възприел лично описаните в съставения протокол събития, отнасящи се до механизма на птп.

За случая е било образувано ДП №57/2018г. по описа на сектор РПТ при ОД на МВР- ***, прекратено с Постановление от 27.12.18г. на прокурор при ОП-***, по пр.пр.№6788/18г. /виж л.245-л.249/, тъй като в хода на разследването били събрани данни, че основната причина за птп е поведението на Й. Г., който е управлявал л.а. „Фолксваген голф“ след употреба на амфетамини и като неправоспособен водач, е допуснал мпс да напусне платното за движение, в което се е движел, на място и по време, когато това не е било безопасно, а при същото птп той е починал /виж приложеното към настоящото дело ДП №57/18г., както и преписите от документация по ДП на л.245-л.305, представени от ищеца преди изискване на ДП за прилагане, за да послужат за целите на допуснатата по делото СМАТЕ/. Изводите на прокурора относно причините на птп, закрепени в постановлението за прекратяване на ДП, също не ангажират съда със задължителна сила, защото актът му не е измежду онези, задължителни за зачитане при разглеждане на гражданските последици от деянието, съгласно чл.300 от ГПК.

2.1.2. Във връзка с изясняване механизма на състоялото се птп, както и на приноса на ищеца и на водача Й. Г. към него, в производството по делото се събраха гласни доказателства и експертиза, като:

Разпитан в с.з. от 26.11.19г., св.И.Т. е заявил, че е станал очевидец на птп, малко преди ***, на отбивката за ***. Докато той пътувал в дясната лента, червен л.а „Голф“3 се ударил в спрял в аварийната лента товарен автомобил, завъртял се и влезнал в крайна лява лента, където се блъснал с черен „Мерцедес“. По време на станалото, св.Т. управлявал камион, който не може да се движи със скорост по-висока от 85км/ч, а червеният Голф го изпреварил с малка разлика в скоростта, може би не повече от 15-20км/ч и точно защото го изпреварил бавно, св.Т. имал възможност да забележи, че водачът на Голфа бил мъж, а спътникът му жена, и че двамата били наведени към средата на автомобила, към конзолата. След като го изпреварил, Голфът продължил още не повече от 500м, след което започнал да се носи плавно надясно, към аварийната лента, където се ударил със своята дясна част в лявата част на спрелия там тежкотоварен автомобил, без да използва спирачки. Св.Т. забелязал спрелия в аварийната лента товарен автомобил, който бил изцяло в нея и с поставен триъгълник, който сигурно бил на повече от 20м., но не бил забелязал човек на мястото на катастрофата, преди да спре и да слезе от колата, което направил след като видял удара между тези два автомобила. Отишъл първо към автомобила в аварийната лента и чак тогава видял, че под него има човек- главата му се намирала в задната част по ширина на ремаркето, по средата между двата стопа, лежал неподвижно и от главата му течала кръв. Св.Т. няма спомен как е бил облечен този човек и дали е бил със светлоотразителна жилетка /виж показанията на св.Т. л.311лице-л.311гръб/. Показанията на този незаинтересуван свидетел по отношение причината на състоялото се птп са изцяло в подкрепа на твърденията на ищеца, че птп е било причинено от водача на мпс, застраховано при ответното дружество, в унисон с онова, което е било прието и при прекратяване на ДП от прокурора, въз основа на фактическата обстановка, изяснена в рамките на воденото ДП.

Св.К., разпитан също в с.з. от 26.11.19г., е работодател на пострадалия А.А., който към датата на птп работел в неговата фирма „***“. Св.К. е заявил, че преди птп получил обаждане от А. по телефона, че е спукал на магистралата гума и къде точно се намира, а той му казал да сложи триъгълник, жилетка и всичко, което трябва, и че тъй като мястото е близо до базата му в ***, ще изпрати човек да му помогне, а след това се обадил на свой приятел-М. и го помолил да отиде, за да станат нещата по-бързо и да не е сам А. на магистралата, защото е опасно. След това момчето му се обадило да отива бързо там, защото А. е блъснат и убит, така че той веднага потеглил и сам към мястото, защото и живее в ***, и бил там дори преди линейката. Когато стигнал бегом до камиона, А. си бил още на земята, целият в кръв, жилетката си била на него, и триъгълникът си бил зад камиона, но не помни точно на какво разстояние. Спуканата гума била на ремаркето, средната гума от дясната страна, към банкета, а не към платното за движение /виж показанията на св.К. на л.314лице-л.314гръб/.

С приетото по делото в с.з. от 28.07.20г. заключение вх.№4525/10.02.20г. на допусната по делото комплексна СМАТЕ /виж л.352-л.401/ се установи, щото птп е настъпило на хоризонтален, равен и прав участък от пътя, при добра видимост, на дневна светлина, при пътна настилка асфалт, която е била суха и чиста, и че в него са участвали трите ппс, описани в констативния протокол за птп, посочен по-горе. По време на птп, л.а. „Фолксваген голф“ се е движел със скорост от около 102.5км./ч, която най-вероятно е останала същата и при сблъсъка със спрелия в аварийната лента товарен автомобил, доколкото липсват данни преди удара водачът на лекия автомобил да е задействал спирачната му система. При тази пътна обстановка, водачът не л.а. „Фолксваген голф“ е имал техническа възможност да избегне произшествието, ако беше продължил движението си по платното, вместо да го напусне отдясно, както и ако след напускане на платното за движение се бе върнал в дясната активна пътна лента, при преминаване покрай поставения в лентата за принудително спиране авариен предупредителен триъгълник, а причината за неговото състояване е, че Й. Г. не е управлявал безопасно автомобила си, а е допуснал той да напусне платното за движение отдясно, на място, по време и по начин, когато това не е било безопасно, и не е реагирал на опасността от удар със спрелия в лентата на принудително спиране товарен автомобил /виж отговорите на в.8-в.20 включително/.

Обезопасителният триъгълник, за който са дали показания свидетелите, е ясно видим и на снимка №7 от фотоалбума на л.24 от приложеното към делото ДП №57/18г., но възражението на ответника за съпричиняване на птп от ищеца няма връзка с непоставяне на такъв, а с това, че в случай, че е бил извън ппс, ищецът е следвало да бъде с поставена светлоотразителна жилетка. В случая със събраните доказателства се установи категорично, че по време на птп ищецът е бил извън ппс, най- вероятно на мястото, заснето на снимки 13 и 14 от фотоалбума в приложеното ДП /виж л.27 от ДП/, на което има следи от червена течност под резервната гума, както е посочило в.л. С. в с.з. от 28.07.20г., св.К. е дал показания, че служителят му е бил с жилетката, когато той е пристигнал на местопроизшествието, много скоро след състояването му и преди линейката, а според заключението, тежестта на понесената травма изключва почти изцяло възможността пострадалият ищец да се е самоувредил при извършване на ремонта, като е ударил главата си в товарния автомобил, а наличните деформации в задния край на товарния автомобил и следите от преместването му сочат, че най-вероятен механизъм за съприкосновението на автомобила и пострадалия е придвижването на товарния автомобил, макар и с половин метър, след удара без никакъв спирачен път, тъй както е посочил и св.Т., на лекия автомобил „Фолксваген голф“, управляван от Й. Г. със скорост над 100км./ч, в спрелия за ремонт товарен автомобил, по който ищецът е извършвал работи за отстраняване на спукана гума на ремаркето /виж отговорите на в.л. С. на л.411гръб-л.412лице; деформациите на товарния автомобил на сн.8 на л.24 от албума на местопроизшествието в приложеното ДП; спуканата гума от страна на банкета на л.12 на л.26 от фотоалбума в ДП/.

2.1.3.Не се установи твърдението на ответника лекият автомобил „Фолксваген голф“, управляван от починалия при птп Й.Г., да е бил придобит от него чрез кражба, грабеж или престъпление, доколкото, макар от представената застрахователна полица №*** да личи, че застраховащ по нея е Д. Т. И. /виж полицата на л.308/, разпитан в с.з. от 26.11.19г. като свидетел, той е дал показания, че още през 2010г. е продал на човек, който бил познат на негов приятел, лек автомобил Голф тройка, номерът на който вече не помни, но без да го е прехвърлил, че затова автомобилът се води още на негово име и че през 2012г. наистина отишъл да обяви в 3-то РПУ-***, че този автомобил е откраднат, защото не го бил прехвърлил и защото документите му били още у него, но не успял да го обяви за откраднат, защото оттам му казали, че след като го е продал, това не може да стане /виж показанията на л.311гръб-л.312лице/.

2.2. Във връзка с твърденията на ищеца за причинените му при състоялото се на ***г. птп телесни увреждания, понесени във връзка с тях болнични лечения и търпени вследствие на тях неимуществени вреди.

Освен показанията, дадени от св.Т. и св.К. за видимата веднага след състояване на катастрофата травма /окървавена глава/ на А.А., с приетите по делото писмени доказателства / виж л.16-л.20, л.84, л.85, л.134-л.237, л.306/, заключение на допуснатата СМАТЕ, отговорите, дадени от вещите лица С. и Н. в с.з. от 28.07.20г. на зададените им въпроси/ виж експертизата на л.352-л.401 и протокола на л.409-л.415/ и показанията на св.И., живуща на семейни начала с ищеца и св.К., негов приятел и работодател, снети в с.з. от 26.11.19г /виж л.312лице-л.314лице/, се установи, че:

При приемането му в болница, извозен на *** от мястото на птп с Бърза помощ и насочен към клиника по неврохирургия след преглед в спешен хирургичен кабинет, където е пролежал до ***г., А.Ч. е бил в увредено общо състояние и оплаквания от силно главоболие, слабост и тръпнене в левия крак, без спомен за птп. При прегледа му са констатирани: разкъсно- контузна рана с дължина 5-6см. париетално вдясно и централно, което е в потвърждение на събраните гласни доказателства от св.Т. и св.К., която е била обработена хирургично; оток на меките тъкани вляво париетално; левостранна централна хемипареза 2 степен, по-тежка за крака; контузия на дясно рамо. При проведени рентгенографии, ехографии и компютърна томография на главен мозък, не са установени травматични промени на бели дробове, на дясна лакътна и дясна раменна стави и са установени изразени дегенеративни промени на лумбални прешлени и многофрагментарна фрактура на лява париетална кост, преминаваща средна линия като линеарна такава, пневмоцефалия /наличие на мехурчета въздух под черепните кости/ високо париетално, контузия на мозъка вдясно париетално и малко количество кръв в задния рог на десен латерален вентрикул. След обсъждане и преценка, че се касае до открита импресионна многофрагментарна фрактура на черепа бипариетално и с лезия на синус сагиталис супериор, е извършена спешна оперативна интервенция от същата дата- ***г., при която е извършена ревизия на раната, отстранени са няколкото фрагмента на проникващата фрактура и извършена декомпресия на мозъка, а по повод дефекта /лезията на синуса е извършена хемостаза и пластика на синуса с фасция лата от пациента /виж епикризата на л.15 и етапната епикриза на л.16-л.17, отговора на в.л. С. в с.з. от 28.07.20г. относно понятието пневмоцефалия/.

Според заключението, претърпяната от А.А. отворена черепно-мозъчна травма е средно тежка към тежка, тъй като счупването на черепните кости в областта на свода на черепа, хлътване на костните фрагменти с притискане на мозъка, разкъсването на голям кръвоносен съд на мозъка, контузията на мозъка и излива на кръв и въздух в черепната кухина, са създали реална опасност за живота на пострадалия и това е наложило спешната оперативна интервенция за отстраняване на костните парчета, декомпресия на мозъка и кръвоспиране на важен венозен дрениращ разкъсан кръвоносен съд с пластика, а освен това са довели и до засягане на двигателната и сетивна дейност на леви крайници /пареза на леви крайници от 2-ра степен/, тъй като при травмата на мозъка са увредени центрове, които командват движенията, и поради тази причина, освен преките поражения в областта на черепа и мозъка /многофрагментарната фрактура и мозъчната контузия/, черепно-мозъчната травма, претърпяна от ищеца, обхваща и парезата на левите крайници /виж заключението и отговорите в с.з./.

Изцяло съответни на приетото заключение по отношение тежестта на претърпяната от ищеца черепно- мозъчна травма са и показанията на св.И., че когато го търсела в болницата, след като и съобщили за птп, санитарят, който и казал, че ще оперират мъжа и, че ще му отварят главата, непрекъснато му повтарял „Човеко, не мърдай, положението е много сериозно“, както и че след като върнали мъжа и от операцията, в стаята започнали да се изреждат всякакви доктори и никой не и давал гаранция какво ще се случи, а само казвали, че положението е много сериозно, че трябва да мине известно време, от което тя подразбрала, че никой не искал директно да и каже, че той може да умре, и едва по-късно и обяснили, че черепът му е бил начупен и че е имало парченца, забити в самия мозък, които отстранили при операцията, но не се знаело в каква степен е увреден мозъка и чак по-нататък ще стане ясно как ще бъде той. Кореспондират на данните, закрепени в епикризата от първия болничен престой и извършената при него оперативна интервенция в частта относно пластиката на синуса, констатираната пареза и контузията на дясното рамо, и показанията на св.И., че още след операцията мъжът и се оплакал от болки в левия крак и дясната ръка, както и че на левия крак имал голяма марля, като лекарите и казали, че от там е взимана кожа, която е присадена на главата, на която всъщност нямало череп, а една дупка, която тя видяла при смяната на превръзките.

Макар ищецът да е изписан на ***г. със заздравяла гладко оперативна рана и след настъпил регрес в наличната хемипареза, като е вертикализиран /изправен/ успешно, с нарочно изследване е установено, че парезата на ляв крак е останала /персистира/, макар и като латентна – т.е при налична, макар и минимална разлика в мускулната сила на крайника, в сравнение със силата на нормалния крайник, като при втора степен на парезата лицето не е напълно обездвижено, както при четвърта, най-тежката, и движенията съществуват, но има слабост в тях, крайникът не е пълноценен, без самата пареза да предизвиква болки, освен ако не доведе до контрактури на мускулатурата, които предизвикват болка, но без при ищеца да има данни за такива.

И при извършения му на 14.10.19г. за целите на производството преглед, ищецът е имал оплаквания от изтръпване на пръстите на левия крак, както и обективни данни за снижение на лява подбедрица /запис, касаещ наличната латентна пареза/ и за хипестезия /намалена чувствителност/ на пръстите на ляво стъпало /виж: епикризата на л.15, експертизата и отговорите на вещо лице С. в с.з. от 28.07.20г./.

На горните данни кореспондират показанията на св.И., че в края на първата седмица докторите казали, че трябва малко по малко да започнат да вдигат съпруга и, което станало първо със сядане в леглото, а после с изправяне и разходка до вратата на стаята, облегнат на нея, както и че и досега /показанията са дадени в с.з. на 26.11.19г./ съпругът и има болки в крака и постоянно си куца с единия крак.

С приключване на първия болничен престой не е приключило и лечението на понесената тежка черепно мозъчна травма, извън аспекта и, касаещ парезата, като от данните от извършената по време на този престой компютърна томография от 11.07.18г., от епикризата за болничен престой от 15.10.18г.-26.10.18г. и от снимките на л.34 от приетото по делото заключение /л.385 от делото/ личи, че при ищеца е останал голям костен дефект с размери 12см. на 4 см. по свода на черепа, високо срединно, вляво париетално и линеарна фрактура вдясно париетално и частично темпорално, което е наложило нова оперативна интервенция за корекция на описания костен дефект, като над него е поставена титаниева пластина, фиксирана с 10 винта 6мм. /виж л.15гръб и л.18/.

Макар в.л. С. да е отговорил на въпрос на адв.Н. в с.з. от 28.07.20г., че няма спомен от прегледа, извършен на ищеца за целите на производството, след тази извършена операция той да има деформации и/или дефекти на черепа, различни от видимия оперативен срез за възстановяване на черепната кутия, той също тъй е заявил, че при наличието на инплантирана титаниева пластина, организмът винаги прави реакция тип „чуждо тяло“, при която или се получава хлътване около оперативния срез, точно където е пластината, или се получава издигане, като рогче, при което завършекът на отговора му, че в случая не може да каже дали в бъдеще тези неща ще се случат и с ищеца, се намира от съда необоснован и в противоречие с изявлението му, че такива деформации се случват винаги в подобни случаи, извън несигурността му, дали те вече не са били налични при прегледа на ищеца, извършен на 14.10.19г. Затова съдът ще счита за целите на производството, че дори към 14.10.19г. да не е сигурно дали някой от двата дефекта, породен от типа реакция „чуждо тяло“, е бил наличен при ищеца, е сигурно, че някой от тях със сигурност ще се прояви, тъй като такова проявление е винаги налице при поставени за затваряне на черепа импланти, а на него му е поставен такъв. Извън тези деформации или дефекти, които ила са вече проявени или със сигурност ще се проявят, имплантираната при ищеца титаниева пластина създава у него и реалното усещане за носено от организма чуждо тяло, за което съдът цени дадените от св.И. показания, щото съпругът и имал след операцията по поставяне на пластината неприятното усещане, че непрекъснато има опряно студено желязо на главата си, което му носело неприятно преживяване, особено в студа.

Според приетото по делото заключение, засегнатите от травмите места са довели със сигурност до претърпяване на болка, най-интензивна в първите дни след понасянето на травмите, която пострадалият твърди, че има като остатъчна и сега, но липсва възможност тя да се определи количествено, тъй като усещането за болка е субективно и няма мярка за болката, и макар пострадалият да се оплаква от хронифициращи болки вляво в областта на черепната травма и пластика, в дясно рамо и във врата, както и да съобщава за постоянно изтръпване на пръстите на ляв крак, и обективно по отношение на сетивността да е отчетена при прегледа му хипестезия /намалена чувствителност/ на ляво стъпало, заключението на експертизата е, че възстановяването на пострадалия е много добро, че е приключило с извършване на пластиката на черепа при болничния престой от 15-26.10.18г., а бъдещи последици от понесените травматични увреждания от птп няма как да бъдат предвидени /виж заключението и отговорите на в.л.С. в с.з. от 28.07.20г./.

Закрепените от експертизата изводи, че възстановяването на пострадалия е много добро и е приключило до извършване на пластиката на черепа при болничния престой от 15-26.10.18г. и че бъдещи последици няма как да бъдат предвидени, отговорите във връзка с търпяната от него болка и във връзка с причините да не отразят контузията на дясна раменна става като претърпяно от ищеца при птп телесно увреждане, не се ценят от съда, поради това, че: с дадените за експертизата от в.л. С. в с.з. от 28.07.20г. отговори на въпроси на адв.Н. и на съда, експертите сами са отстъпили до голяма степен от тези закрепени в заключението изводи или от обосновката им може да се направи точно обратен на закрепения в експертизата извод; от дадените в с.з. отговори става ясно, че експертизата не е взела предвид при изготвяне на заключението и при оценката на възстановителния процес при ищеца налична в кориците на делото медицинска документация и съответни на нея гласни доказателства, касаещи продължаващите оплаквания на ищеца от болки, част от които са пряко свързани с претърпяното птп, и конкретно:

Въпреки посочения в заключението краен за възстановяването на ищеца момент 26.10.18г., в с.з. в.л.С. е дал за експертизата отговор, че всъщност възстановителният период от подобни травми обичайно трае до година след инцидента, което значи около ***г., преценено спрямо момента на претърпяното от ищеца птп, при който отговор и при тежестта на описаната като претърпяна от ищеца травма от самата експертиза, неясно остава защо за ищеца е прието обратно на обичайното, че се е възстановил не една година след птп, а около четири месеца след птп /виж отговора на в.л. С. на л.410гръб в абзац втори на същия лист/;

От друг даден за експретизата от в.л. С. отговор в с.з. от 28.07.20г. става ясно, че всъщност под добро и пълно възстановяване на ищеца към посочената в заключението дата 26.10.18г., експертизата е имала предвид не възстановаването му от всички понесени от птп травматични увреждания и във всичките му възможни аспекти, а единствено възстановяването във връзка с големия черепен дефект, понесен при пътния инцидент и конкретно- извършването на оперативната намеса за поставяне на пластиката и за затваряне на този дефект, за възстановяване на празнината на черепа /виж отговора на в.л. С. на л.410гръб в абзац трети на същия лист/. Че именно този е бил смисълът на даденото заключение за много доброто възстановяване на пострадалия, личи и от отговорите, даден от в.л. С. за експретизата в с.з. от 28.07.20г., че : след операцията има и възстановителен период за зарастване на оперативната рана, който трае около 10-12дни след операцията и в който може да се прояви реакция за отхвърляне на импланта, за който възстановителен период в заключението не се споменава; че болките може да ги има и цял живот, но те говорят за фрактурата и за това, че щом черепният дефект е затворен, значи може да се каже, че възстановителният период е приключилен; рехабилитациите са също част от възстановителния период на травматичните увреждания, тъй че може да се смята, че възстановителният период от тези увреждания е продължил и в рамките на провежданите рехабилитации /виж отговора на в.л. С. на л.410гръб в абзац пети, седми и предпоследен на същия лист/;

Доколкото контузията на дясно рамо е изрично описана в епикризата на л.15 от делото, като травма, налична при ищеца в деня на птп и приемането му в болницата за лечение в спешен порядък, съдът намира, че тя е претърпяна от ищеца при птп и е в пряка причинна връзка с него, макар да не фигурира в отговора по т.1 от заключението като понесено от него телесно увреждане. Всъщност, от отговорите, дадени от вещите лица С. и Н. в с.з. от 28.07.20г. на въпроси на адв.Н. и на съда личи, че обсъжданата контузия не е включена в отговора на въпрос 1 не защото експертите не смятат, че е понесена или че не е в пряка причинна връзка с птп, а защото в посочената им от съда и страната епикриза липсвали рентгенографски данни за значими увреди, за фрактура или изкълчване на дясната раменна става, тъй като контузията не била клинично значима, а ставата просто е била ударена и е преминала от само себе си, със съответните обезболяващи /виж въпросите и отговорите на л.409гръб- л.410лице/- т.е, като вещите лица са счели, че те следва да направят сами и вместо съда преценката кои увреждания да се вземат предвид като претърпени в случая и че това следва да са само значимите такива, която преценка нямат компетентност да правят за целите на производството, а следва само да отговорят налични ли са данни в подкрепа или отричане твърденията на ищеца за претърпените телесни увреждания и лечения, проведени във връзка с тях, което не са сторили при изготвяне на заключението.

Отговорите им, че контузията на дясното рамо е преминала от само себе си и без последствия, както и че в общ план възстановяването на пострадалия е много добро и приключило още с края на втория болничен престой на 26.10.18г., не се споделят от съда и защото:

Не са съобразени с обективните данни, съдържащи се в приложената на л.19 от делото епикриза от болничен престой на ищеца в клиниката по физикална и рехабилитационна медицина при ***, в периода 04.12.18г.-11.12.18г., които по време следват с почти два месеца момента, в който според експертизата възстановителният процес при пострадалия е приключил, при който трети престой в болнично отделение пациентът е постъпил с оплаквания от болки в кръста, във врата, в двете раменни стави и двете ръце- по-изразена в дясната ръка, придружена с изтръпване на ръцете, и със слабост в левия крак, и е претърпял терапия по повод Последици от вътречерепна травма, а тя е получена именно при птп, както категорично се установи от събраните доказателства, обсъдени по-горе, като в кориците на делото липсват данни за други междувременно търпени от ищеца травматични инциденти, и при прегледа му обективно е установен вертебрален синдром за цетвикален и лумбален дял на гръбначен стълб, напрегната паравертебрална мускулатура, силна палпаторна болка паравертебрално вдясно и в дясна раменна става, с болезнени движения за цервикален отдел на гръбначния стълб, както и с леко изразена слабост на ляв долен крайник по централен тип.

За част от описаните в предходния абзац оплаквания е установено да се дължат освен на мозъчно-черепната травма и на много вероятното разтежение на вратните сухожилия, претърпяно при птп, и на други съпричиняващи фактори, несвързани с птп, въпроси за които е задал адв.Ш. в с.з. от 28.07.20г., доколкото в епикризата от първото болнично пролежаване на ищеца са описани рентгенографски данни за изразени дегенеративни промени на лумбални прешлени и леко снишение на предната част на Л1 /виж л.15граб/, а в епикризата от болничния престой за физикална терапия, по отношение обективния статус на общата двигателна активност ОДА/ е посочено, че е налице вертебрален синдром за цервикален и лумбален дял на гръбначен стълб- изгладена цервикална лордоза и гръбначна кифоза и ограничени и болезнени движения за цервикалния отдел на гръбначния стълб, но от тях само оплакванията от болки в лумбалния дял /в кръста/ следва да се изключат от онези, имащи за причина травматичните увреждания от птп и дължащи се на дегенеративни, а не на травматични промени, защото тези в цервикалния дял /в шията, врата/, очевидно се дължат на птп, като от рентгенографията на шийни прешлени при първото болнично пролежаване е видно, че същите са без отклонение-б.о., а това добре съответства на отговора на в.л. С., че най-вероятно болката във врата е плод на разтежение на вратните сухожилия, което не може да се установи рентгенографски, докато дегенеративните промени са установими по този начин и ако такива имаше и в шийния отдел на гръбначния стълб, тъй както са установени в лумбалния дял при първото болнично пролежаване, щяха да са установени и за шийния дял, но той е даден като такъв без отклонения.

Не са съобразени с данните от амбулаторния лист от 10.04.19г., видно от които, по повод оплаквания от силни болки в дясно рамо, при ищеца са констатирани обективни данни за флексионно- абдукторна контрактура на дясна раменна става, ограничени и болезнени движения в същата става, хипотонична мускулатура на дясната ръка, довела до слабост, и нарушени фини движения на същата ръка, за което са му назначени физиотерапевтични процедури /виж на л.85/, а в.л. С. е обяснило в с.з. от 28.07.20г. понятието контрактура, макар и във връзка с въпрос на съда предизвиква ли парезата болка и там да се е отнасяло до контрактура на мускулатурата, и от обяснението му е станало ясно, че именно състоянието на контрактура е онова, което предизвиква болката;

Не са съобразени с обективните данни, закрепени в амбулаторния лист за извършен на 23.07.19г. преглед на ищеца от невролог, извършен поради оплаквания от почти всекидневно стягащо главоболие, замайване, умора, затруднено отвеждане на дясна ръка и слабост в ляв крак, че се касае до Постконтузионен синдром, вследствие откритото счупване на свода на черепа, след като прегледа е установена ограничена абдукция на дясна ръка- не повече от 90 градуса и затруднена екстензия на предмишница, както и левостранна хемипареза- латентна за ръката и умерено тежка за крака, при съхранен мускулен тонус, но при налична хипестезия за ляв крак /виж амб.листа на л.84/;

Не са съобразени с данните от извършения на 14.10.19г. от вещите лица преглед на ищеца, при който преглед той отново е съобщил оплаквания от болки в главата, врата, дясното рамо и краката, както и слабост и тръпнене в левия крак;

Не са съобразени с показанията на св.И., че и досега съпругът и се оплаква от болки във врата, дясната му ръка няма сила и има болки в крака и куца с единия крак, и на св.К., че ищецът и досега се оплаква от болки в главата и единия крак, който усеща като чужд, и от болки във врата, заради удара /л.314гръб/, като показанията им са дадени на 26.11.19г.;

По отношение на болките във врата и раменната става, от обяснението на в.л. С. в с.з. от 28.07.20г., макар да не третира тези болки като част от оздравителния процес, а по-скоро като посттравматично проявление от уврежданията, понесени при птп, става ясно, че е много вероятно да е имало преразтягане на връзки в ставата и на вратните сухожилия при инцидента, които не са видими на рентгенографските изследвания, и които, дори да ги е имало незабавно след птп, пострадалият обикновено не ги усеща в този момент, а доста по-късно, тъй като по-силната болка заглушава по- слабата, а първоначално най-силна е била болката в главата, поради многофрагментарната фрактура на черепа- т.е. като търпените в тези области болки са отново свързани пряко с птп и понесените от ищеца при същото увреди, без за тях да е настъпило възстановяване, а напротив- като той е продължавал да търпи и не лека болка, и ограничение в движението на дясната ръка, повече от година и четири месеца след датата на инцидента.

По отношение непрекъснатите оплаквания от хронифицираща болка в главата, твърденията на ищеца за които са потвърдени от събраните гласни доказателства, опровергават извода за приключен възстановителен процес отговорите за експертизата, дадени в с.з. от 28.07.20г., че не е рядко след понесени черпо-мозъчно травми да има невралгични болки в главата, които да не отшумят никога и да останат за цял живот, макар те да считат, че тогава тези проявления на болка са по-скоро посттравматични, а не част от оздравителния процес, както и че несъмнено влияние в случая има и обстоятелството, че ищецът е понесъл не е една, а две черепни операции- първата в деня на птп, на ***г., а втората- на 17.10.18г., за възстановяване на големия черепен дефект, което означава, че нервите е трябвало да се срежат два пъти и отново да зараснат, тъй като са били два пъти увреждани, поради неизбежна необходимост, а като се знае още и това, че всички подкожни нерви са били още при понасяне на черепно-мозъчната травма смачкани, поради което се възстановяват и бавно, както и че е имплантирано чуждо тяло, обичайно последствие би било тази болка да хронифицира и вследствие на всичко това, извън болката от травмата при птп /виж л.411лице/.

В обобщение, при горните събрани доказателства преценени в тяхната съвкупност, съдът счете за установено за целите на това производство, щото :

възстановяването на ищеца от травматичните увреждания, понесени при птп на ***г., със сигурност не е било приключено до ноември на 2019г., към който момент са последните събрани данни за него, противно на отговора, даден от приетото заключение, че е приключено с края на втория болничен престой, продължил от 15-26.10.18г.;

възстановяването на ищеца от травматичните увреждания, понесени при птп на ***г., не е много добро, противно на отговора, даден с приетото заключение, а напротив: макар с извършените две успешни оперативни намеси да са били отстранени счупените фрагменти от черепа, притискащи при хлътването си мозъка, да е възстановен големия разкъсан кръвоносен мозъчен съд и да е затворен големия черепен дефект, и оперативните рани от тях да са заздравели добре, понесената от ищеца открита многофрагментарна фрактура на черепа с контузия на мозъка е оставила трайни последици, под формата на хронифицирало постоянно главоболие, довела е и до латентна пареза на леви крайници, а не само на ляв крак, макар и по-тежка за него и с изразена хипестезия за пръстите на същия крак, ако не са били налични към 14.10.19г., със сигурност може да се смята, че при ищеца ще се прояват и деформации/дефекти, обичайни за реакцията „чуждо тяло“, каквито винаги се проявяват при инплантиране на такова тяло, в областта на оперативния срез; претърпяната при птп контузия на дясно рамо, не е отзвучала безпрепятствено, а напротив- и през 2019г. дясната раменна става е останала силно болезнена, в състояние на контрактура и с ограничени движения във всички посоки /сгъване, разгъване, завъртане/, както и с нарушени фини движенията на дясна ръка; налични са и болки във врата, най-вероятно от настъпило при птп разтежение на вратните сухожилия, невидимо при рентгенографско изследване, каквото е направено при постъпване на ищеца в болница в деня на птп; изцяло е зараснала единствено разкъсно- контузната рана, хирургически обработената при постъпване на ищеца в болница на ***г., за която не се споменават други данни, освен в епикризата от първия негов болничен престой /л.15/,

а при всичко описано в предходния абзац, необосновано остава и не се цени от съда приетото заключение в медицинската му част и по отношение на записа, че бъдещи последици от претърпените от ищеца при птп телесни увреждания няма как да се предвидят, защото да, бъдещи последици няма как да се предвидят, но заключението не е взело предвид и не е закрепило наличните вече след датата ***г. множество такива, за които в кориците са били налични достатъчно данни при изготвянето му.

Извън вече коментираното подробно по-горе за твърдените от ищеца като понесени при птп телесни увреждания, лечения, възстановителен процес и търпени от него неимуществени вреди, изразяващи се в непрекъснати болки в областта на травмите -в главата /главоболие/, врата и дясната раменна става, парезата и свързаните с нея затруднения в движението, което се установи да е изцяло съответно на неговите твърдения, ищецът твърди като претърпени в пряка причинна връзка с птп още и следните неимуществени вреди : неспокоен сън и кошмари; замайване и обща слабост; потиснатост и честа смяна на настроенията; лесна плачливост, приливи на чувство за безпокойство и безпомощност; притеснения; отказ от срещи с хора, извън семейния кръг; емоционална лабилност; тревожност; затруднена концентрация.

За реалното претърпяване на част от тях и на причините, довели до претърпяването им, както и за общото физическо и психо-емоционално състояние на ищеца след птп и търпените от него други неудобства и промени в начина на живот, свързани с понесените травматични увреди, са събрани гласни доказателства, които ги установяват, и конкретно:

Св.И., която е била придружител на ищеца и при двата му болнични престоя с проведени оперативни намеси и се е грижила непрекъснато за него и в домашна обстановка, поради което има и най-пълни и непосредствени впечатления за преживяванията му, е дала показания, че непосредствено след птп, макар и да бил контактен, единственото, което и повтарял, било, че са го ударили, че след операцията е бил за известно време неадекватен- нито буден, нито спящ, но още веднага и се оплакал от болки в левия крак и дясната ръка, че е трябвало да остане в състояние на пълен покой, без шум, без някой да влиза и да излиза от стаята, и без никакво движение от негова страна за времето на първия болничен престой, като за всичко, от което имал нужда, е бил обслужван от нея. След сваляне на катетъра е бил на подлога и едва след седмица станало първото му вдигане, първоначално до седнало положение в леглото, а след това- с изправяне и разходки до вратата на стаята, придържан от нея, тъй като бил със силен световъртеж. След изписването, на А.Ч. също не му било позволено да се движи самостоятелно, тъй че го извели на количка и след прибирането му у дома, отново лежал през цялото време и абсолютно всичко, от което имал нужда- тоалетна, преобличане, ставало с чужда помощ- нейна или на баща и, който я е подпомагал в обгрижването му. Същото се повторило и при следващия болничен престой, когато била сложена пластината на черепа му и казаното от св.И. има подкрепа в препоръките, дадени при изписването на ищеца от тези два болнични престоя, като в първия случай е препоръчано спазване на лечебно-охранителен режим за 30дни, а във втроия- щадящ централната нервна система режим за неопределено време напред /виж л.15гръб и л.18гръб/. Така претърпяното коренно променило ищеца- било му трудно, непрекъснато усещал някакво опъване и студенина от пластината на главата, било му непрекъснато студено, продължавали да го болят врата, ръката, крака, от който му били вземали кожа за операцията, всичко продължавало да го боли доста силно. Въпреки физиотерапията, която трябвало да облекчи болките, А.Ч. продължил да изпитва болка и ходейки, и неходейки, което също има подкрепа в епикризата за престоя в клиниката по физикална медицина от декември 2018г., доколкото в статуса при изписването е посочено, че болката в шийната област и в дясната ръка е редуцирана, но не и изчезнала, както и че е повишена мускулната сила на горни крайници и ляв долен крайник и е стабилизирана походката, но не и че те са достигнали нормалните граници и че движението е напълно възстановено /виж л.19лице/. Едва след втората рехабилитация ищецът бил вече в състояние да се придвижва самостоятелно, без чужда помощ, защото дотогава все бил нестабилен, но и досега продължава да се оплаква от болки във врата, главата и крака, дясната му ръка няма сила и на моменти пада. А. се чувствал много притеснен от това, че близките му трябва да го обслужват- да се изходи и за личната му хигиена, както и че ги затормозява да се грижат за него. Преди катастрофата той бил много деен човек и непрекъснато обикалял балканите с дъщерята на св.И., правели планове кои върхове да изкачат, общувал с всички, помагал на всички, бил любознателен за света и за хората, интересувал се от всичко, а след катастрофата се затворил в себе си, не иска да излиза навън, предпочита да стои сам, често се унася, хваща се за главата и сякаш преживява отново всичко /виж л.312лице-л.314лице/.

Св.К. също е дал показания за настъпила у ищеца психо-емоционална промяна след птп – станал по-изнервен, спрял да ходи на банкети с колегите си, както преди, държи се по-особено, както и за негови оплаквания от болки от тогава и досега в главата, врата и в крака, както и за усещането, че единия му крак е чужд /виж на л.314лице и гръб/.

При тези дадени показания, при липса на други събрани по делото доказателства и при посоченото в амбулаторния лист от прегледа му на 27.03.19г., че координацията е без отклонения /виж л.84/, неустановени са останали в процеса твърденията на ищеца, че в пряка причинна връзка с птп и телесните увреждания, получени при него, е претърпял като неимуществени вреди от птп замайване, неспокоен сън и кошмари, потиснатост, честа смяна на настроенията, лесна плачливост, приливи на чувство за безспокойство безпомощност, емоционална лабилност, тревожност и затруднена концентранция.

2.3. Във връзка с твърдените като претърпените от А.А. имуществени вреди, се установи, че след състоялото се на ***г. птп, ищецът е направил следните парични разходи:

На ***г. е заплатил за 10-дневен болничен престой в ***, за времето от ***г., потребителска такса в размер на 58.00лв. /виж фактура с фискален бон на л.154, същи и на л.22, и квитанция на л.161/;

На 16.10.18г. е заплатил сумата от 2940лв. за титаниева мрежа и 10винта /виж фактурата на л.212, съща и с фискален бон, и на л.24/, като видно от оперативен протокол от 17.10.18г. и епикризата за престоя му в *** за времето от 15.10.18г.-26.10.18г., титаниевата пластина и болтовете са послужили за поставяне над костния постоперативен дефект, останал след операцията, извършена при престоя му в същата болница за времето от *** /виж протокола на л.225-л.225 и епикризата на л.205-л.206, съща и на л.18/;

На 13.07.18г. и на 17.08.18г., от А.Ч. са заплатени още и сумите от съответно 260лв.-за закупени санитарни материали / виж фактура и фискален бон на л.21/ и от 45.59лв.- за закупени лекарствени средства /виж фактурата и трите фискални бона на л.23/.

За първите два разхода може да се заключи категорично , че са в пряка причинна връзка с претърпяното птп и понесената при него ЧМТ.

По отношение на другите два разхода, съдът съобрази, че:

В епикризата на А.Ч. за болничния му престой от ***, в частта препоръки и съпровождащи епикризата изследвания и документи, липсват данни за дадени препоръки, свързани с необходимост от правене на превръзки на главата, и за назначена медикаментозна терапия. Такива данни липсват и в другите две епикризи- от престоя му в периодите 15-26.10.18г. и 04-11.12.18г., но съдът обсъжда първата епикриза, доколкото в деня на изписването от този престой е направена първата покупка- на санитарни материали, а втората такава- на лекарствени средства, е от август 2018г. и също предхожда другите два болнични престои.

В с.з. от 28.07.20г., в отговор на въпрос на съда относно тези два разхода, в.л. С. е заявило категорично за експертизата, че при налични в епикризите от първия и втория болничен престой данни, че след извършените операции са налице зараснали оперативни рани и липса на дадени препоръки за обработка на раните в къщи, няма нужда и от използване на описаните санитарни материали- марли, бинтове, памучни тампони и от памперс, тъй като пациентът на практика не е бил с памперс, за които разходът е направен, а по отношение на втория разход, за лекарствени средства, е посочил, че също не е бил необходим, тъй като не личи описаните медикаменти да са били предписани като необходимо на пациента лечение след болничния престой, както и че никой от описаните медикаменти няма обезболяващ ефект, та да се счита, че би могъл да е използван за успокояване на болките, които пострадалият се установи да е търпял /виж л.414лице и гръб/.

В двете епкризи, с данните от които в.л. С. е обосновало отговора си относно тези два разхода, в частта за постоперативния статус на пациента е наистина видно, че раните и при двете операции са зараснали първично и конците са снети в срок още при болничните престои /виж л.15гръб и л.18гръб/, както и че в частта препоръки за режим и терапия в дома са дадени само препоръки за режима, които вече се описаха в това решение в т.2.2., но не и назначения за провеждане на медикаментозна терапия с лекарствени средства, включително с конкретните медикаменти, които ищецът е посочил като закупени с фактурата от 17.08.18г.

При горните данни, съдът намери за неустановено от ищеца в производството разходите от 260лв.-за закупени санитарни материали и от 45.59лв.- за закупени лекарствени средства, да стоят в пряка причинн авръзка с птп и понесените от него телесни увреждания.

3.Въз основа на тези установени в производството факти, съдът направи следните правни изводи по съществото на спора.

Правната рамка, която урежда отношенията между страните по спора в случая, се съдържа в КЗ, и съгласно нея:

Увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност", /чл.432,ал.1 от КЗ/.

По задължителната застраховка гражданска отговорност на автомобилистите, обект на застраховане е гражданската отговорност на застрахованите физически лица за причинените от тях на трети лица неимуществени и имуществени вреди, свързани с притежаването или използването на мпс, за които застрахованите лица отговорят съгласно българското законодателство /чл.477,ал.1 от КЗ/.

Съгласно българското законодателство, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното /чл.45,ал.1 и ал.2 от ЗЗД/.

По задължителната застраховка гражданска отговорност на автомобилистите:

застраховани са собственикът, ползвателят, държателят на мпс, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което извършва фактически действия по управлението или ползването на моторното превозно средство на законно основание, като не е необходимо водачът да притежава изрично писмено пълномощно от лицата по изречение първо за управлението или ползването на моторното превозно средство /чл.477,ал.2 от КЗ/;

Пострадало е лицето, на което е причинена смърт или което е претърпяло телесно увреждане от моторно превозно средство /чл.478,ал.1 от КЗ/, а увредено е лицето, включително пострадалото лице, което има право на обезщетение за вреди, причинени от моторно превозно средство /чл.478,ал.2 от КЗ/.

Застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица, в това число пешеходци, велосипедисти и други участници в движението по пътищата, вреди вследствие на притежаването или използването на моторно превозно средство по време на движение или престой, включително неимуществените и имуществените вреди вследствие на телесно увреждане или смърт и лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 /чл.493,ал.1,т.1 и т.5/-т.е. лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2

или от датата на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна /чл.429,ал.2,т.2 и ал.3 от КЗ/.

Застраховката "Гражданска отговорност" на автомобилистите покрива и отговорността за вредите по ал. 1, причинени от виновния водач и в случаите, когато не е изрично или мълчаливо упълномощен за управление на моторното превозно средство, при условие че не е придобил владението върху него чрез кражба, грабеж или престъпление по чл. 346 от Наказателния кодекс /чл.493,ал.2,т.1,б.“а“ от КЗ/ и когато водачът е недееспособен /чл.493,ал.2,т.2 от КЗ/, като застрахователят може да откаже заплащане за тези от пострадалите лица, за които успее да докаже, че доброволно са се качили в моторното превозно средство и са знаели, че владението върху моторното превозно средство е отнето чрез кражба, грабеж или престъпление по чл. 346 от Наказателния кодекс /чл.493,ал.3 от КЗ/.

Съгласно Закона за движението по пътищата:

Всеки участник в движението по пътищата, с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди /чл.5,ал.1/;

На водача на ппс е забранено да управлява пътно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози /чл.5,ал.3,т.1/;

На пътя, водачът на пътно превозно средство се движи възможно най-вдясно по платното за движение, а когато пътните ленти са очертани с пътна маркировка, използва най-дясната свободна лента /Чл. 15,ал.1/;

Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват , да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението /чл.20,ал.1 и ал.2,изр.2/.

При движение по автомагистрала на водача е забранено: да спира пътното превозно средство за престой или за паркиране извън специално обозначените за това места; да се движи или спира в лентата за принудително спиране, освен при повреда на пътното превозно средство /чл.58, т.1 и т.3/;

При възникване по време на движение на повреда или неизправност в пътно превозно средство, която застрашава безопасността на движението, водачът е длъжен да спре и да вземе мерки за нейното отстраняване. В този случай, ако спряното пътно превозно средство се намира в обхвата на пътното платно, водачът, когато се намира извън превозното средство, трябва да е облечен със светлоотразителна жилетка /чл.101,ал.1/.

Всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач /чл.150,изр.1/ и за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство /чл.150а,ал.1/.

По смисъла на този закон, съгласно пар.6 от ДР:

2. "Пътна лента" е надлъжна част от пътя, очертана или не с маркировка и осигуряваща движението на недвуколесни пътни превозни средства в една посока едно след друго.

3. "Платно за движение" е общата широчина на пътните ленти. Пътят може да има няколко платна за движение, видимо отделени едно от друго.

4. "Граница на платното за движение" е линията, очертана или не с пътна маркировка, която отделя платното за движение от другите конструктивни елементи на пътното платно - банкет, тротоар, лента за принудително спиране и други.

7. "Пътно платно" е общата широчина на банкетите, тротоарите, платното за движение и островите на платното за движение.

28. "Участник в движението" е всяко лице, което се намира на пътя и със своето действие или бездействие оказва влияние на движението по пътя. Такива са водачите, пътниците, пешеходците, както и лицата, работещи на пътя.

Взети предвид в очертаната по-горе правна рамка, установените по делото факти имат следния смисъл:

Ответникът е признал, че рискът задължителна застраховка гражданска отговорност за л.а. „Фолксваген голф“, взел участие в състоялото се на *** птп, е бил към същата дата валидно застрахован при него, а за Й. Г. се установи, че при състоялото се птп е извършвал фактически действия по управление на същото мпс, което е било в негово държане, независимо, че не е бил негов собственик, и не се установи да е придобил владението върху автомобила чрез кражба, грабеж или престъпление- т.е ответникът има качеството на застраховател, а Й. Г. на застрахован по смисъла на чл.432,ал.1 то КЗ.

Застрахованият Й. Г. е отговорен по българското законодателство по отношение на ищеца А.Ч., като деликвент, доколкото в пряка причинна връзка с противоправното негово поведение при използване на л.а. „Фолксваген голф“, по време на неговото движение, на А.Ч. са били причинени неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесни увреждания.

Сложният фактически състав на деликта изисква да се установи наличие на противоправно деяние- действие или бездействие, претърпяване на вреда и пряка причинна връзка между нейното претърпяване и противоправното деяние на дееца.

В случая Й. Г. е нарушил изискванията и забраните на ЗДвП:

като е управлявал мпс по път, отворен за обществено ползване- автомагистрала Тракия, макар да е неправоспособен водач, въпреки изискването на чл.150,изр.1 от ЗДвП участието в движението по такива пътища да се осъществява само от правоспособни водачи;

като е управлявал ппс след употреба на амфетамини, които съставляват наркотични вещества или техен аналог по смисъла на чл.5,ал.3,т.1 от ЗДвП, въпреки забраната за това, закрепена със същата разпоредба;

като е нарушил изискванията на чл.15,ал.1 и чл.20,ал.1 и ал.2,изр.2 от ЗДвП да се движи по платното за движение и да контролира непрекъснато ппс, което управлява, а в случай на необходимост да спре, когато възникне опасност за движението, като вместо това е загубил контрол над управлявания от него л.а. „Фолксваген голф“ и му е позволил да излезе извън платното за движение, граница на което в случая е съставлявала лентата за принудително спиране,

вследствие нарушаване на описаните вече разпоредби, е нарушил и изискването на чл.5,ал.1 от ЗДвП да не създава с поведението си опасност за движението и да не поставя в опасност живота и здравето на хората, като се е блъснал при напускане на платното за движение в спрелия за ремонт товарен автомобил с водач А.Ч., преместил го е при удара, макар и минално, и така се е стигнало до причиняване на телесните увреждания, установени като понесени от ищеца в производството- респективно- на неимуществените и имуществени вреди, които установи да е претърпял реално във връзка с тях, което го прави пострадало лице по смисъла на чл.478,ал.1 КЗ и му дава право да получи обезщетение за вредите, причинени му от мпс, а с това му придава и качеството на увредено лице по смисъла на чл.478,ал.2 и чл.432,ал.1 от КЗ, което може да насочи претенцията си за обезщетяване на претърпените вреди пряко към застрахователя, в лицето на ответника, включително лихвите за забава, които застрахованият му дължи, считано от по –ранната дата- тази, на която застрахованото лице е уведомило застрахователя за настъпване на покрит от застраховката при него риск или на подадената от пострадалато лице пред застрахователя претенция за плащане.

Съдебната практика по приложение на разпоредбата на чл.51,ал.2 от ЗЗД е безпротиворечива и праволинейна в продължение на години, че за да се намали отговорността при съпричиняване, не е достатъчно само да е налице нарушение на определена правна норма от пострадалия, а и нейното нарушение да е довело до претърпяване на вредите, за които той търси обезщетение.

В конкретния случай не се установи А.Ч. да е извършил твърдените от ответника нарушения на изискванията на ЗДвП, нито поведението му по какъв и да е начин да е допринесло за състояване на птп, при което е понесал телесните увреждания, установени в производството, тъй като:

ЗДвП наистина забранява на водачите при движение по автомагистрала да спират ппс извън обозначените за това места, която част от нормата на чл.58,т.1 ответникът непълно е възпроизвел, за да се ползва от нея в защитата си, но тази забрана е ясно отнесена от цитираната разпоредба към спирането за паркиране или престой и като е ясно отграничена от хипотезата на чл.58,т.3 от ЗДвП, съгласно която е забранено на водачите да се движат или да спират в лентатта за принудително спиране, освен при повреда на ппс. В конкретния случай ищецът действително не твърди да е бил на изрично обозначено на автомагистралата място за спиране или паркиране, но това няма значение за основателността на иска му, защото събраните данни категорично отнасят случилото се в хипотезата на изключението от забраната по чл.58,т.3 от ЗДвП- ищецът е спрял управляваното от него ппс в лентатта за принудително спиране, поради повреда, налагаща незабавното и отстраняване /смяна на спукана гума/- т.е., действал е в изпълнение на задължението, вменено му от чл.101,ал.1,изр.1, тъй че да не застраши безопасността на движението, и е използвал за целта лентата за принудително спиране, предназначена да обслужи именно такива нужди, което е законодателно предвидено с изрично посоченото в нея изключение- т.е. спирането на ищеца в лентата за принудително спиране, за да извърши ремонт на повредилия се товарен автомобил, който е управлявал, не съставлява нарушение на никоя от двете цитирани законови разпоредби, нито само по себе си е довело до състояване на птп, защото товарният автомобил не е извършил никакво движение, ръководено или предизвикано от водача му, за да се стигне до неговата увреда, а се установи, че се е преместил, за да причини травмите на ищеца, вследствие силата на удара, понесен от връхлетелия го без спирачен път, със скорост над 100км./ч., лек автомобил, управляван от Й. Г., който не би следвало изобщо да напуска платното за движение, тъй че да се сблъска със спрелия извън границата на платното за движение товарен автомобил.

Законът наистина изисква от водачите на ппс, в случай, че се наложи да спрат, поради повреда в ппс, за да предприемат отстраняването и, ако спряното ппс се намира в обхвата на пътното платно, а те се намират извън него, да са облечени със светлоотразителна жилетка. В конкретния случай товарният автомобил се е намирал в обхвата на пътното платно, защото то обхваща и банкетите, а при наличие на лента за принудително спиране, те са разположени встрани от същата, тъй че тя попада в обхвата на пътното платно, и ищецът е бил извън автомобила по време на птп- най-вероятно под него на мястото, където е видим поставен крик и петно с червен цвят във фотоалбума от приложеното ДП, т.е. той бил следвало да спази цитираното изискване. В случая св.К. е дал показания, че това изискване е било спазено, но дори да не беше така, само поради неспазването му не би могло да се счита, че ищецът е съпричинил птп, доколкото от конкретно установения негов механизъм става ясно, че той е пострадал докато е бил легнал под товарния автомобил и жилетката не би способствала по никакъв начин неговото забелязване, независимо дали е била облечена или не, т.е., не защото не се е направил „видим“ за останалите участници в движението, каквото е предназначението на жилетката, а защото при ясната видимост, посред бял ден /през лятото, около 16.00ч./, спрелият за ремонт товарен автомобил е бил блъснат от застрахованото при ответника ппс, ако и да е бил ясно забележим според показанията на св.Т. от достатъчно далече, обозначен включително и с триъгълник-т.е, ако водачът на л.а. „Фолксваген голф не е бил в състояние да забележи товарен автомобил, той едва ли би забелязал и ищеца със светлоотразителна жилетка или без нея.

Последният довод на ответника за съпричиняване на птп и на вредите от ищеца, изразяващ се в твърдението, че съпричиняването се изразява в неспазване от ищеца на изискването на закона всеки участник в движението да не създава опасност за същото и да пази живота и здравето на останалите участници в движението, се счита от съда за толкова очевидно несъстоятелен, че няма нужда и от нарочен коментар, но все пак съдът ще си позволи да отбележи, че събраните доказателства също не установиха от страна на А.Ч. да са извършени каквито и да е действия, с които да създаде опасност за останалите участници в движението и конкретно за водача Й. Г., тъй че да способства напускането от последния на платното за движение и сблъсъка му с товарния автомобил, спрял за ремонт в лентата за принудително спиране, нито съдът вижда правната логика как това, дори да беше станало, щеше да съставлява съпричиняване на вредите от птп, които самият ищец е претърпял.

Затова, в заключение на казаното, съдът намери по възражението на ответника за съпричиняване на птп и на вредите от ищеца, че е останало недоказано в процеса и не може да доведе до намаляване на отговорността му по отношение на исковете, за които се призна да са основателни.

И накрая, съдът намери възражението на ответника за прекомерност на търсеното от ищеца обезщетение за неимуществени вреди основателно, а размер от 50000лв. достатъчен, за да удовлетвори изискването за справедливост, установено от чл.52 от ЗЗД, при следните конкретните съображения:

Справедливостта не е абстрактно понятие, а изисква обезщетението за неимуществени вреди да се определи като се намери най-добър баланс тъй, че пострадалият да бъде възможно най-пълно възмезден за претърпените вреди, но без да се стига до нарушаване на принципа за недопускане на неоснователно обогатяване, като се съблюдава стандарта на живот в страната и промяната в икономическата обстановка, и при спазване на критерии, които практиката е приела, че служат за ориентир на тази преценка, водещи от които в случаи на телесни увреждания са тежестта на понесената телесна увреда, интензитета и продължителността на търпените болки и страдания, понесените от пострадалия други неудобства и отражение на телесното увреждане върху начина на живот, наличие или липса на трайни и невъзвратими последици за здравословното му състояние.

В конкретния случай, съдът съобрази, че:

Претърпяната от ищеца черепно-мозъчна травма е била средно тежка към тежка, с описаните вече в решението конкретни проявления по засягане целостта на черепа, контузията на мозъка и на нерви, свързани с движението и довели до пареза, и е довела до наличие на реална опасност за живота на ищеца поне за няколко дни, докато се установи дали първата оперативна интервенция ще даде целения с нея и очакван необходим резултат- отстраняване на пряката опасност за живота на пациента, което обстоятелство изисква само по себе си определяне на обезщетение в размер по –висок отколкото в случаи на травматични увреждания, които не са свързани с пряка опасност за живота на пострадалия и не са тежки от гледна точка на медицинската наука;

Освен първата операция, която е животоспасяваща, ищецът е следвало да претърпи и втора оперативна интервенция, също от жизнено важен характер, за да се постави импланта за затваряне на големия черепен дефект, останал неотстранен при първата операция, тъй като тежестта на травмата не е позволявала едновременно отстраняване на всички понесени увреди, а е било необходимо времето от началото на *** до средата на октомври 2018г., около три месеца и половина, за възстановяване на организма, преди да се премине към втората операция, през което време ищецът е следвало да остане на лечебно- охранителен режим при пълно щадене на централната нервна система, поради това, че раната на черепа е била затворена само с парче кожа, без да се възстанови целостта на черепната кутия, и както незавършеният процес по физическото възстановяване на пораженията от травмата на главата, така и съществувалият риск от отхвърляне на титаниевата пластина като чуждо тяло и неизвестността дали тя ще се възприеме от организма, са също факти, изискващи на ищеца да се определи обезщетение в размер по –висок отколкото в случаи, в които не се налагат оперативни интервенции или една операция е достатъчна, за да се постигне с нея пълен ефект по отстраняване и/или възстановяване на последиците от понесените телесни увреди;

Както към момента на понасяне на черепно- мозъчната травма, така и за времето на болничен престой, следващ двете оперативни интервенции и свързан със зарастване на оперативните рани от тях, ищецът е търпял интензивни болки, обхващащи основно главата, която е понесла най-тежката травма, по принципа, че по-силната по степен болка подтиска по-слабата или поне не позволява тя да бъде усетена, а между двата болнични престоя за оперативно лечение, така и до ноември 2019г., към която дата са последните събрани по делото доказателства, свидетелстващи за търпяната от ищеца болка, той продължава да търпи като последица от травмите, понесени при птп, под формата на т.нар. постконтузионен синдром - хронифицирала и непрекъсната болка в главата, болки в дясната раменна става, ограничаващи движението и, както и болки във врата, въпреки двете проведени лечения за рехабилитация, което изисква също да му се определи обезщетение в размер по-висок отколкото на пострадали, при които възстановителният процес е приключил в обичайния за това с оглед понесеното телесно увреждане срок, който е в случая едногодишен, и е приключил без да има последици, каквито са налични в случая, независимо дали те ще се третират като посттравматични или като част от възстановителния от понесената черепно- мозъчна травма процес;

По отношение на икономическата обстановка в страната, съдът взе предвид две стойности на суми, които понякога се използват в практиката за сравнение, когато се обосновава справедливия размер на обезщетението и тенденцията, за която са показателни, а именно: увеличената от 10 000 000лв. към датата на птп на 10 420 000лв. към датата на постановяване на решението минимална застрахователна сума за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт, за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите лица, за която е необходимо да има сключена задължителна застраховка гражданска отговорност на всяко мпс, което се намира на територията на страната и не е спряно от движение; увеличената от 510лв. за 2018г., година на птп, на 610лв. за 2020г., година на приключване на устните състезания по делото минимална месечна работна заплата за страната- т.е., като и двете суми сочат на увеличение и налагат то да се съобрази, но заедно с това, като се вземе под внимание, че на фона на посочената за 2020г. минимална месечна работна заплата, претендираното от ищеца обезщетение надхвърля двадесет пъти размера на годишната минимална работна заплата от 7320лв., което на фона на доказаните като претърпени неимуществени вреди е прекомерно.

В насока, довела до намаляване на претендираното обезщетение, за да стане то съответно на изискването за справедливост, съдът взе предвид следните обстоятелства:

Като неотминала от понесеното тежко увреждане трайна последица, при ищеца е останала и латентната пареза от втора степен за ляв долен крайник, с изтръпване на пръстите на същия, която обаче не засяга значително функцията на движение на този крайник и затова, въпреки наличието и, като се вземат предвид и двете обстоятелства в тяхната съвкупност, не изисква определяне на обезщетение в толкова висок размер;

Аналогично стоят нещата с установената сигурна възможност от изява на деформация в областта на оперативния срез около поставената титаниева пластина, било чрез хлътване, било чрез издигане, под форма на рогче, който дефект ще е траен /докато чуждото тяло се носи от организма/, но той би бил повече еститичен, а и не се установи в производството неговото наличие да води до малоценностни преживявания за ищеца, който има оплаквания единствено от неприятното усещане за студенина от чуждото тяло, но без те да имат степен или интензивност, изискващи и толкова висок размер на обезщетението, което да ги възмезди;

В рамките на обичайните за лица, претърпели оперативни намеси и последици от тежки телесни увреждания, се намират от съда и негативни преживявания на ищеца, свързани с необходимостта от спазването основно на постелен режим за времето на болничен престой, както и ограничаване на възможността за изцяло самостоятелно обслужване във времето между двете операции, за около три месеца и половина, придружени от неудобството да бъдеш в тежест на близките, и по този начин, също неизискващи определяне на обезщетение в толкова висок размер;

Както се установи от показанията на св.К., ищецът вече е започнал да работи, макар и не на длъжността, изпълнявана преди птп, тъй че каквато и тежест да имат понесените от него увреждания и независимо от повлияване на начина му на живот, чрез отказ от част от плановете в семен кръг и от социалния живот, който е поддържал до датата на птп, е налице един стартирал вече процес на реинтеграция и възможност в тези насоки животът му да се доближи до онзи, който е водил преди;

Ищецът е вече мъж на възраст, близка до пенсионната- роден *** година, тъй че и без претърпяното птп, животът му в професионално-социален план скоро би търпял значителни промени по отношение възможността за контакти и срещи с колеги;

За част от оплакванията на ищеца се установиха като налични съпричиняващи фактори /дегенеративни промени на лумбален дял на гръбначния стълб/, които нямат никакво отношение към отговорността на застрахованото лице към него, респективно- на ответника, който покрива отговорността на застрахования, към него.

Търсеното обезщетение е такова за всички твърдени като претърпени неимуществени вреди, а част от тях не се установи да са реално понесени.

При съвкупната преценка на тези именно обстоятелства, съдът счете, че в случая сумата от 50000лв. е справделива да обезщети ищеца за претърпените и търпени от него и досега неимуществени вреди, вследствие не телесните увреждания от птп, претърпяно на ***г., както и че претендираното от него обезщетение от 150000лв. за същите вреди е прекомерно с оглед принципа на справедливост, както и ответникът е възразил.

Основателността на иска за присъждане на лихви за забава върху обезщетението за неимуществени вреди, което се следва, произтича от обстоятелството, че законът изрично включва лихвите за забава в обхвата на отговорността на застрахования зе причинени на трети лица вреди вследствие на телесни увреждания, в застрахователното покритие, следващо се от застрахователя по задължителната застраховка гражданска отговорност на автомобилистите, и в случая няма данни за по-ранна дата на уведомяване на ответника от датата 21.09.18г., когато пред него е постъпила застрахователната претенция на ищеца, по която ответникът не е сочил да е определил, нито да му е изплатил обезщетение преди датата на исковата молба.

Що се касае до размера на този иск, който е доказан по своето основание, съдът се възползва от правото на преценка, дадано му от чл.162 от ГПК, и използвайки он-лайн програма за изчисляване на законната лихва върху сумата на намереното за справедливо в случая обезщетение от 50000лв. установи, че размерът на лихвата върху него, която се следва на ищеца, е 1847.23лв., до който искът ще се уважи, а за разликата до претендираните 5 583.78лв., изчислени върху главница от 150000лв., искът ще се отхвърли като недоказан по размер.

В частта за разноските.

С частично уважаване и частично отхвърляне на предявените от ищеца искове, на основание чл.78,ал.1 и ал.3 от ГПК, на всяка от страните се следват разноски по съразмерност, съответно с уважената част, възлизаща на общо 54 845.23лв., и с отхвърлената част, възлизаща на общо 104 042.14лв.

Ищецът е бил освободен от такси и разноски в производството, на основание чл.83,ал.2 от ГПК /виж определението на л.59/, поради което и на основание чл.78,ал.6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати следващата се за производството държавна такса, изчислена върху размера на уважените претенции, както и направените от бюджета на съдебната власт разноски за заплащане на вещи лица по задачите, поставени от ищеца към допуснатата по делото експертиза, и конкретно: 2000лв.- следваща се такса върху уважения иск за обезщетение за неимуществени вреди, присъдено в размер на 50000лв.; 119.92лв.- следваща се такса върху уважените искове за имуществени вреди, присъдено в размер на общо 2998лв. /2940лв.+58лв./; 73.89лв.-следваща се такса върху уважения иск за лихва за забава върху сумата от 50000лв., присъдена в размер на 1847.23лв.- или общо за държавни такси- 2193.81лв.; разноски от общо 150лв.- по 75лв., изплатени като възнаграждение за две вещи лица по задачите, поставени от ищеца към допусната по делото комплексна СМАТЕ- или общо такси и разноски в размер на 2343.81лв.

Ищецът претендира по списъка на разноски, който е представил в с.з. от 28.07.20г., единствено присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38,ал.2 във вр. с ал.1,т.2 от ЗА, ведно с ДДС, тъй като адв.М., която го е представлявала в процеса по пълномощие, е регистрирана по ЗДДС /виж списъка на л.403 и доказателството за регистрация на л.404/.

Когато адвокат окаже безплатно адвокатска помощ на материално затруднено лице, в случай, че насрещната страна в производството е осъдена за разноски, адвокатът има право на възнаграждение, което се определя от съда в размер не по –нисък от предвидения в наредбата по чл.36,ал.2 от ЗА и което другата страна се осъжда да заплати.

В конкретния случай ищецът е бил представляван по пълномощия в процеса от адв.М., при условията на безплатно представителство /виж пълномощното и договора съответно на л.10 и л.11 от делото/, и противната страна му дължи разноски с частично уважаване на исковете му, поради което са налице и предпоставките на адв.М. да се присъди адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл.38,ал.2 от ЗА, а изчислено съобразно уважената част на исковете, на основание чл.7,ал.2,т.4 от Нар.№1/04г. в редакцията преди изменението с бр.68/20г., в сила от 31.07.20г., тъй като устните състезания са приключени на 28.07.20г., същото възлиза на 2 175.36лв. Върху същото се следва и сумата от 435.07лв., доколкото се установи, че адв.М. е регистрирана по ЗДДС и с трайна и непротиворечива практика на ВКС се приема, че при присъждане на възнаграждение за оказана безплатна помощ на адвокат, регистриран по ЗДДС, във вр. с пар.2а от ДР на Нар.№1/04г. следва да се включва и ДДС /виж напр.: Опр.№306/06.06.17г. по ч.т.д. №2559/16г.-ІІт.о на ВКС; Опр.№699/18.12.18г. по ч.т.д. №2908/18г.-ІІт.о. ВКС; Опр.№41/25.01.17г. по ч.т.д. №2127/16г.-Іт.о. ВКС- или общо се следва присъждане на възнаграждение от 2610.43лв., с включен в същото ДДС.

Ответникът претендира по представения списък на разноските си присъждане на сумата от общо 5 838лв., от която 5 508лв.- платен адвокатски хонорар, 300лв.- платени за вещи лица по допуснатата по делото експретиза и 30лв.- внесени за призоваване на свидетел /виж списъка на л.405/.

Ответникът е установил в производството изцяло направата на разноските, описани в списъка му /виж съответно: договора за правна защита и съдействие на л.70 и проформа фактура, фактура и нареждане за кредитен превод на л.406-л.408, за плащане на уговорения хонорар от 4590лв., ведно с включен ДДС от 918лв.; нареждането на л.108 за сумите от 300лв. и от 30лв./.

В с.з. от 28.07.20г. пълномощникът на ищеца е повдигнал възражение за прекомерност на заплатения от противната страна адвокатски хонорар /виж л.415гръб/, за което не са развити никакви съображения, на които съдът да отговори конкретно, тъй че го разглежда през призмата на чл.78,ал.5 от ГПК, доколкото е своевременно.

Разгледано по същество, възражението на ищеца за прекомерност на заплатеното от противната страна възнаграждение на адвокат е неоснователно.

По делото са съединени за разглеждане три осъдителни искови претенции на обща стойност 158 887.37лв., което, макар производството и по трите иска да е стандартно и единият да е акцесорен, усложнява спора процесуално, и са повдигнати възражения за съпричиняване и за прекомерност, първото от които е било свързано и с установяване на факти, и това също го усложнява. От фактическа страна делото е с обичайна сложност, тъй като са събрани заключение на една експертиза / в едно заседание/ и гласни доказателства /в друго заседание/, а в останалите две заседания е отложено поради неизготвяне на заключението по допуснатата експертиза. При тези данни, съдът счита, че заплатеното от ответника възнаграждение за адвокат не е прекомерно съобразно правната и фактическа сложност на спора. Но дори да се стигне до обратен на този извод, то не може да бъде намалено, защото е уговорено и изплатено в размер на 4590лв., без включен ДДС, и е по-ниско от минималното следващо се такова, изчислено по чл.7,ал.2,т.5 от Нар.№1/04г., което възлиза на 4707.75лв., без включен ДДС, а не може да бъде намалявано под този минимум.

Ето защо, при направени от ответника разноски от общо 5 838лв., ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски по съразмерност с отхвърлената част от исковете му, в размер на 3822.82лв.

Налице са към датата на постановяване на това решение и останали несъбрани разноски, дължими от ответника, за които, на основание чл.77 от ГПК следва да се постанови определение за принудителното им събиране, доколкото в с.з. от 28.07.20г. съдът е постановил увеличение с 200лв. на възнаграждението, следващо се на вещото лице С., и е задължил ответника да го внесе в едноседмичен срок от датата на съдебното заседание, като го е уведомил, че при невнасянето ще издаде определение за принудителното му събиране, определеният срок е изтекъл на 03.08.20г. и към 18.08.20г. по делото няма представен от ответника документ за неговия внос /Виж л.415лице/

При тези мотиви, съдът

Р Е Ш И :

Осъжда ЗД „Бул инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район „Лозенец“, бул.“Джеймс Баучер“ №87, със съдебен адрес:***, адв.Н.Ш., в качеството му на застраховател за риска задължителна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите на л.а. „Фолксваген голф“ с рег.№СА 2694 ВР, по застрахователна полица ***, валидна за периода 06.12.17г.-05.12.18г., да заплати на А.А.Ч., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, адв.Р.М., в качеството му на увредено/пострадало лице от птп, състояло се на ***г., на АМ „Тракия“, км.137+500м., в посока ***, причинено виновно от Й.Г.Г., по банкова сметка ***, на която А.Ч. е титуляр, както следва:

сумата от 50 000- петдесет хиляди лева- обезщетение за неимуществените вреди, изразили се в болки, неудобства, ограничения и затруднения в движението, социална изолация и промяна в начина на живот, претърпени вследствие на тежката черепно-мозъчна травма и контузия на дясна раменна става, с постконтузионен синдром, обхващащ болка в главата, болка във врата и дясната ръка, както и латентна пареза на ляв долен крайник, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на исковата молба-01.02.19г. до окончателното и плащане, като отхвърля иска за разликата до претендираните 150 000лв., поради основателност на възражението за прекомерност на търсеното обезщетение с оглед принципа на справедливост и поради недоказаност на твърдените като претърпени неимуществени вреди, изразили се в замайване, неспокоен сън и кошмари, потиснатост, честа смяна на настроенията, лесна плачливост, приливи на чувство за безспокойство безпомощност, емоционална лабилност, тревожност и затруднена концентранция;

сумата от 1847.23- хиляда осемстотин четиридесет и седем лева и двадесет и три стотинки, съставляваща лихва за забава в плащането на главницата от 50000лв. за времето от 21.09.18г.-31.01.19г. включително, като отхвърля иска за разликата до претендираните 5 583.78лв., като лихва за забава в плащането на главница от 150000лв., за същия период от време;

сумата от общо 2998- две хиляди деветстотин деветдесет и осем лева, като обезщетение за имуществени вреди, от които 58лв.- заплатена потребителска такса за болничен престой и 2940лв.- заплатени за титаниева мрежа с 10 винта, поставена при извършена оперативна намеса, ведно със законната лихва върху тази сума от 01.02.19г., като отхвърля иска за разликата до претендираните общо 3303.59лв., и конкретно- за сумата от 260лв.- заплатени за санитарни материали и за сумата от 45.59лв.-заплатени за лекарствени средства.

Осъжда на основание чл.78,ал.6 от ГПК ЗД „Бул инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район „Лозенец“, бул.“Джеймс Баучер“ №87, със съдебен адрес:***, адв.Н.Ш., да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Пловдивски окръжен съд, сумата от общо 2343.81- две хиляди триста четиридесет и три лева и осемдесет и една стотинки, от които: 2000лв.- следваща се такса върху уважения иск за обезщетение за неимуществени вреди, присъдено в размер на 50000лв.; 119.92лв.- следваща се такса върху уважените искове за имуществени вреди, присъдено в размер на общо 2998лв. /2940лв.+58лв./; 73.89лв.-следваща се такса върху уважения иск за лихва за забава върху сумата от 50000лв., присъдена в размер на 1847.23лв.- или общо за държавни такси- 2193.81лв.; разноски от общо 150лв.- по 75лв., изплатени като възнаграждение за две вещи лица по задачите, поставени от ищеца към допусната по делото комплексна СМАТЕ.

Осъжда на основание чл.38,ал.2 от ЗА ЗД „Бул инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район „Лозенец“, бул.“Джеймс Баучер“ №87, със съдебен адрес:***, адв.Н.Ш., да заплати на адвокат Р.И.М.,*** единния адвокатски регистър при ВАС №***, с адрес на упражняване на дейността: ****, сумата от 2 610.43- две хиляди шестстотин и десет лева и четиридесет и три стотинки, с включен в нея ДДС от 435.07лв.

Осъжда на основание чл.77 от ГПК ЗД „Бул инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район „Лозенец“, бул.“Джеймс Баучер“ №87, със съдебен адрес:***, адв.Н.Ш., да заплати на В.Г.С. сумата от 200- двеста лева, съставляваща постановено от съда увеличение на следващото му се възнаграждение за работата му като вещо лице по приетото в с.з. от 28.07.2020г. заключение вх.№4525/10.02.2020г., невнесено в определения от съда срок.

Осъжда А.А.Ч., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, адв.Р.М.,да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, със съдебен адрес:***, адв.Н.Ш., сумата от 3 822.82- три хиляди осемстотин двадесет и два лева и осемдесет и две стотинки-разноски в производството, по съразмерност с отхвърлената част от исковете му, като оставя без уважение искането на ищеца за намаляването на основание чл.78,ал.5 от ГПК на заплатения от ответника хонорар за адвокат.

Решението подлежи на обжалване пред ПАС в двуседмичен срок от връчването му на страните, а в частта на присъдените разноски от 200лв. в полза на в.л. С., в която има характер на определение- пред ПАС, с частна жалба, в 1-седмичен срок от връчването му на ответника.

Окръжен съдия:

Номер на акта:	361
Дата:	18 август 2020 г. (в сила от 17 ноември 2020 г.)
Съдия:	Пенка Кръстева Стоева

Дело:	20195300900072
Тип на делото:	Търговско дело
Дата на образуване:	1 февруари 2019 г.

Решение по дело №72/2019 на Окръжен съд - Пловдив

Съдържание на акта