Присъда по дело №1782/2021 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 16
Дата: 20 май 2021 г. (в сила от 5 юни 2021 г.)
Съдия: Андон Вълков Вълков
Дело: 20212120201782
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 31 март 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 16
гр. Бургас , 20.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LI СЪСТАВ в публично заседание на
двадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:АНДОН В. ВЪЛКОВ
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. АНДОНОВА
и прокурора Димитър Илиев Илиев (РП-Бургас)
като разгледа докладваното от АНДОН В. ВЪЛКОВ Наказателно дело от
общ характер № 20212120201782 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
въз основа на закона и данните по делото,

П Р И С Ъ Д И :

I. ПРИЗНАВА подсъдимия В. В. Ш., ЕГН: **********, роден на 02.06.1988 г., в гр.
Смолян, български гражданин, с висше образование, неженен, месторабота - специалист
доставки в „..., с постоянен адрес: гр. Чепеларе, обл. Смолян, ул. „В.., с настоящ адрес: гр.
Севлиево, обл. Габрово, ул. ,А..., неосъждан, ЗА ВИНОВЕН в това, че на 20.06.2020 г., на
главен път I-9, км. 219, в посока от гр. Бургас към гр. Поморие, обл. Бургас, при
управление на моторно превозно средство - лек автомобил, марка „Форд“, модел
„Фокус“, с peг. № ..., нарушил правилата за движение, регламентирани в Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/, а именно - чл. 21, ал. 1 от ЗДвП: „При избиране
скоростта на движение, на водача на пътно превозно средство е забранено да
превишава следните стойности на скоростта в км/h: Категория „В 90 км/час за извън
населено място”, и ал. 2 „когато стойността на скоростта, която не трябва да се
превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак“,
движейки се с превишена скорост от 153 км/ч, при ограничение на скоростта от 80
1
км/ч, допуснал самостоятелно пътно транспортно произшествие и по непредпазливост
причинил значителни имуществени вреди на лек автомобил, марка „Форд“, модел
„Фокус“, с peг. № ..., собственост на „М.., в размер на 19 599.75 лв., поради което и на
основание чл. 343, ал. 1, б. „а“ НК, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, вр. чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от
ЗДвП, вр. чл. 54, ал. 1 от НК, му НАЛАГА наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок
от 4 /ЧЕТИРИ/ МЕСЕЦА.
ОТЛАГА, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, изпълнението на така наложеното
наказание „лишаване от свобода“ за срок от четири месеца за изпитателен срок от ТРИ
ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
НАЛАГА, на основание чл. 343г, вр. чл. 343, ал. 1, б. „а“ НК, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от
НК. на подсъдимия В. В. Ш., ЕГН: **********, и наказание „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 8 /МЕСЕЦА/ МЕСЕЦА.

II. ПРИЗНАВА подсъдимия В. В. Ш., ЕГН: **********, роден на 02.06.1988 г., в гр.
Смолян, български гражданин, с висше образование, неженен, месторабота - специалист
доставки в „..., с постоянен адрес: гр. Чепеларе, обл. Смолян, ул. „В.., с настоящ адрес: гр.
Севлиево, обл. Габрово, ул. ,А..., неосъждан, ЗА ВИНОВЕН в това, че на 20.06.2020 г., в
съвкупност с деянието по т. I, на главен път I-9, км. 219, в посока от гр. Бургас към гр.
Поморие, обл. Бургас, управлявал моторно превозно средство - лек автомобил, марка
„Форд“, модел „Фокус“, с peг. № ..., с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на
хиляда, а именно - 1.97 на хиляда, установено по надлежния ред, със съдебна
химикотоксикологична /токсикохимична/ експертиза с peг. № 4-5902/08.07.2020 г. на
Военномедицинска Академия - гр. София, съгласно Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, поради
което и на основание чл. 343б, ал. 1 НК, вр. чл. 23, ал. 1 от НК, вр. чл. 54, ал. 1 от НК, му
НАЛАГА наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 8 /ОСЕМ/ МЕСЕЦА, както и
наказание „ГЛОБА“ в размер на 200 лева.
ОТЛАГА, на основание чл. 66, ал. 1 НК, изпълнението на наложеното наказание от 8
/осем/ месеца “лишаване от свобода” за изпитателен срок от 3 (ТРИ) ГОДИНИ, считано от
влизане на присъдата в сила.
НАЛАГА, на основание чл. 343г, вр. чл. 343б, ал.1 от НК, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК,
на подсъдимия В. В. Ш., ЕГН:**********, и наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА
УПРАВЛЯВА МПС“ за срок от 11 /ЕДИНАДЕСЕТ/ МЕСЕЦА.

НАЛАГА, на основание чл. 23, ал. 1 от НК, на подсъдимия В. В. Ш., ЕГН:
2
**********, едно общо най-тежко наказание измежду наложените му по-горе, а именно
наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от 8 /ОСЕМ/ МЕСЕЦА.
НЕ УВЕЛИЧАВА, по реда на чл. 24 НК, така наложеното наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от 8 /осем/ месеца.
ОТЛАГА, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, изпълнението на така наложеното общо
наказание “лишаване от свобода” за срок от 8 /осем/ месеца с изпитателен срок от 3 (ТРИ)
ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
ПРИСЪЕДИНЯВА, на основание чл. 23, ал. 2 от НК, към определеното общо най-
тежко наказание лишаване от свобода за срок от 8 /осем/ месеца наказанието „лишаване от
право да управлява МПС" за срок от 11 /единадесет/ месеца, като на основание чл. 59, ал. 4
от НК се ПРИСПАДА времето от 20.06.2020 г., през което подсъдимият е бил лишен от
право да управлява МПС по административен ред.
ПРИСЪЕДИНЯВА, на основание чл. 23, ал. 3 от НК, към определеното общо най-
тежко наказание лишаване от свобода за срок от 8 /осем/месеца изцяло наказанието
„ГЛОБА“ в размер на 200 /ДВЕСТА/ ЛЕВА.
ОСЪЖДА, на основание чл. 189, ал. 3 НПК, подсъдимия В. В. Ш., ЕГН: **********,
да заплати по сметка на ОДМВР - гр. Бургас сумата от 836.40 лв., представляващи сторени в
досъдебната фаза разноски.
ОСЪЖДА, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, подсъдимия В. В. Ш., ЕГН:
**********, да заплати 5.00 /пет/ лева държавна такса за служебно издаване на
изпълнителен лист в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Бургас.
ПОСТАНОВЯВА вещественото доказателство – 1 брой CD /л. 74, т. 1 от ДП/, да
остане приложено по делото за срока на съхранението му в архив и да се унищожи по реда
на ПАС.
ПРИСЪДАТА може да бъде обжалвана или протестирана в 15-дневен срок от днес
пред Окръжен съд - Бургас.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3

Съдържание на мотивите


МОТИВИ към Присъда № 16/20.05.2021 г. по НОХД 1782/2021 г. по описа на
Районен съд – Бургас, LI наказателен състав.


Производството по делото е образувано въз основа на внесен обвинителен акт от БРП
срещу В. В. Ш., ЕГН: **********, с който същият е обвинен в това, че на 20.06.2020 г., на
главен път I-9, км. 219, в посока от гр. Бургас към гр. Поморие, обл. Бургас, при управление
на моторно превозно средство - лек автомобил, марка „Форд“, модел „Фокус“, с peг. № ...,
нарушил правилата за движение, регламентирани в Закона за движение по пътищата /ЗДвП/,
а именно - чл. 21, ал. 1 от ЗДвП: „При избиране скоростта на движение, на водача на пътно
превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/h:
Категория „В 90 км/час за извън населено място”, и ал. 2 „когато стойността на скоростта,
която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с
пътен знак“, движейки се с превишена скорост от 153 км/ч, при ограничение на скоростта от
80 км/ч, допуснал самостоятелно пътно транспортно произшествие и по непредпазливост
причинил значителни имуществени вреди на лек автомобил, марка „Форд“, модел „Фокус“,
с peг. № ..., собственост на „Мото - Пфое Лизинг“ ЕООД, ЕИК: ..., в размер на 19 599.75 лв.
– престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „а“ НК вр. чл. 342, ал. 1 от НК, вр. чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от
ЗДвП; както и че на 20.06.2020 г., в съвкупност с горното деяние, на главен път I-9, км. 219,
в посока от гр. Бургас към гр. Поморие, обл. Бургас, управлявал моторно превозно средство
- лек автомобил, марка „Форд“, модел „Фокус“, с peг. № ..., с концентрация на алкохол в
кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно - 1.97 на хиляда, установено по надлежния ред, със
съдебна химикотоксикологична /токсикохимична/ експертиза с peг. № 4-5902/08.07.2020 г.
на Военномедицинска Академия - гр. София, съгласно Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда
за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози –
престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК вр. чл. 23, ал. 1 НК.
Пред съда, производството по делото протече по реда на Глава ХХVІІ от НПК, като
при условията на чл. 371, т. 2 от НПК подсъдимият призна изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства
за тези факти.
Прокурорът поддържа обвинението и пледира за осъдителна присъда. Предлага на
подсъдимия по отношение на престъплението по чл. 343, ал. 1, б. „а“ НК да се наложи
наказание пробация, а по отношение на престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК да се наложи
наказание лишаване от свобода за срок от една година, като на основание чл. 58а, ал. 1 НК
наказанието се намали с 1/3 до размер от 8 месеца, изпълнението на което да се отложи за
изпитателен срок от три години. Предлага да се наложи и кумулативно предвиденото
наказание глоба в размер на 300 лв., както и наказание лишаване от право да се управлява
МПС за срок от десет месеца. На основание чл. 23 НК да се определи едно общо, най-тежко
наказание измежду двете наложени, а именно наказание лишаване от свобода за срок от 8
месеца, към което да се присъдени наложеното наказание глоба, а също и да се приспадне
наказанието лишаване от право да управлява МПС за срок от десет месеца.
Защитникът на подсъдимия прави искане да се наложи наказание към минимума, с
оглед личността на подсъдимия и неговото процесуално поведение. Следвало да се отчете и
чистото му съдебно минало, както и че това е инцидентен случай за него. Към наказанието
1
лишаване от свобода да се наложи и наказанието глоба към минималния размер, както и да
се наложи наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 11 месеца и да се
приспадне реалното изтърпяване. Прави искане на основание чл. 23, ал. 1 НК да бъде
наложено едно общо най-тежко наказание, а именно лишаване от свобода за срок от 8
месеца за изпитателен срок от 3 години, глоба в размер на 200 лв. и 11 месеца лишаване от
право да се управлява МПС.
Подсъдимият се явява в съдебно заседание. Разбира обвинението. Признава се за
виновен, признава изцяло изложената фактическа обстановка в обвинителния акт. В
последната си дума моли за налагане на минимално наказание, като изразява съжаление за
случилото се.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по
отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК,
намери за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият В. В. Ш. е роден в гр. Смолян, с висше образование, неженен, работи, с
постоянен адрес: гр. Чепеларе, ул. В, с настоящ адрес: гр. Севлиево, ул. „А, блок „Хан
Аспарух“, ет., неосъждан, с ЕГН: **********. Същият е правоспособен водач на моторно
превозно средство със свидетелство за управление на МПС, валидно до 16.06.2026 г.
На 20.06.2020 г., подс. В.Ш. управлявал моторно превозно средство - лек автомобил,
марка „Форд“, модел „Фокус“, с peг. № ..., собственост на „Мото - Пфое Лизинг“ ЕООД,
ЕИК: ..., по главен път I-9, в посока от гр. Бургас към гр. Поморие, като преди това същият
бил употребил алкохол. На километър 291, където ограничение на скоростта било от 80
км/ч, след като преминал десен завой, подс. Ш. предприел внезапно спиране, като загубил
контрол над управляваното от него моторно превозно средство и излязъл от границата на
пътното платно, като продължил движението си преминавайки през банкета на пътя, ударил
се в дънер на дърво, изкъртил кол от оградата, след което автомобилът се преобърнал и
останал на четирите си колела. След като автомобилът спрял окончателно, подс. Ш. останал
в купето, тъй като бил притиснат на предната седалка.
На място пристигнали свидетелите СС и ИГ - младши автоконтрольори при сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР-Бургас, на които им направило впечатление, че подс. Ш.
бил във видимо нетрезво състояние, като му била извършена проверка за употреба на
алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен № ARNA 0787, което
отчело положителен резултат над 1.2 на хиляда, а именно - 2.14 на хиляда. Бил издаден
талон за медицинско изследване, като подс. Ш. написал собственоръчно, че приема
показанията на техническото средство. След това подс. Ш. бил съпроводен до УМБАЛ -
Бургас, където той дал кръв за изследване. От химикотоксикологичната експертиза на
кръвните проби, взети от подс. Ш., се установява алкохол в тях с концентрация над 1,2 на
хиляда, а именно - 1.97 на хиляда.
Съгласно заключението на авто-техническата и оценъчна експертиза, скоростта на
движение на лекия автомобил, преди да настъпи пътно-транспортното произшествие, е била
153 км/ч, при ограничение на скоростта от 80 км/ч., а стойността на причинените
имуществени вреди на автомобила в размер на 19 599.75 лв.
По доказателствата:
2
Самопризнанието на подсъдимия В.Ш. относно авторството на деянията напълно
кореспондира със събраните на досъдебното производство доказателства относно тези
факти.
С оглед разпоредбата на чл. 373, ал. 3 НПК във вр. чл. 372, ал. 4 НПК, вр. чл. 371, т. 2
НПК, настоящият състав счита, че гореизложената фактическа обстановка, изложена в
обстоятелствената част на обвинителния акт, се установява от направеното от подсъдимия
самопризнание, подкрепящо се от събраните на досъдебно производство доказателства, а
именно показанията на свидетелите – ИГ, СС, МД, ТТ и ЦП. Същите са обективни,
последователни, безпротиворечиви, логични и допринасят за изясняване на фактите по
делото. Показанията на свидетелите се потвърждават и от самопризнанието на подсъдимия
Ш.. Фактическата обстановка се подкрепя и от събраните писмени доказателства и
доказателствени средства - акт за установяване на административно нарушение, заповед за
прилагане на ПАМ, талон за изследване, протокол за медицинско изследване, справка за
нарушител, справка за съдимост, договор за лизинг, справка за собственост на МПС,
протокол за оглед на местопроишествие, ведно със снимковия материал, протокол за
изготвяне на веществени доказателствени средства, както и от химикотоксикологичната
експертиза и от комплексната авто-техническата и оценъчна експертиза. Посочените
доказателства допринасят за категоричното установяване на гореописаната фактическа
обстановка. По делото не се събраха доказателства, които да поставят под съмнение така
установените факти.
Предвид разпоредбата на чл. 373, ал. 3 НПК първоинстанционнният съд не
осъществи подробен анализ на доказателствата. В случая, доколкото всички кредитирани
доказателствени материали са еднопосочни и непротиворечиви, такъв доказателствен
анализ е и безпредметен.
От правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 НПК, за да постанови осъдителна присъда,
съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на инкриминираното
деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението.
С оглед приетата по-горе фактическа обстановка, настоящият състав счита, че
подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна всички признаци на състава на
престъплението по чл. 343, ал. 1, б. „а“ НК, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, вр. чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от
ЗДвП.
Обект на престъплението са обществените отношения, свързани с правилата за
движение по пътищата и преди всичко тяхното спазване от водачите на МПС.
В конкретния случай, от обективна страна безспорно на инкриминираната дата и
място подсъдимият е управлявал МПС. Съдът счита, че действията му по привеждане на
автомобила в движение и придвижването му в пространството представлява "управление"
на МПС по смисъла на закона. В тази връзка съдът отчита и задължителните указания на
ВС, дадени в т. 2а на ППВС № 1/1983 г., според които понятието "управление", включва
всички действия или бездействия с механизмите и приборите на превозното средство,
независимо дали превозното средство се намира в покой или в движение.
На следващо място от обективна страна, няма спор, че лекият автомобил, който
подсъдимият е управлявал, е "моторно превозно средство" по смисъла на § 6, т. 11 от ДР на
ЗДвП, доколкото е снабдено с двигател за придвижване и не е релсово превозно средство.
3
Съдът счита, че в конкретния случай при управление на МПС подсъдимият е
допуснал нарушения на правилата за движение по пътищата, в следствие, на което се е
стигнало и до настъпване на съставомерния резултат. След като движението се
осъществявало със скорост над пределно допустимата по чл. 21, ал. 2 от ЗДП, вр. с ал. 1
ЗДвП, както е в случая – с 153 км/ч., при разрешена от 80 км/ч., то отговорността на
нарушителя следва да се ангажира за нарушение на ЗДвП.
На последно място от обективна страна, съдът счита, че е налице и последното
съставомерно обстоятелство, а именно в следствие на нарушението на ЗДвП да са настъпили
"значителни имуществени вреди". В конкретния случай, в резултат на ПТП са нанесени
щети на лек автомобил Форд Фокус, с peг. № ..., собственост на „Мото - Пфое Лизинг“
ЕООД, в размер на 19 599.75 лв. Относно понятието "значителни имуществени вреди" в
практиката на съдилищата не съществува противоречие и същото се определя като 1/5 от
големите размери или 14 минимални работни заплати за страната към датата на деянието
(Решение № 76/17.02.2010 г. по н. д. № 679/2009 г. на ВКС, ІІІ н. о; Решение №
312/26.07.2008 г. по н. д. № 273/2008 г. на ВКС, ІІІ н. о.). Към 20.06.2020 г. минималната
работна заплата е била в размер на 610 лв. (ПМС № 350/19.12.2019 г.), поради което и за да
са налице значителните имуществени вреди то стойността на същите следва да е поне 8540
лв. В конкретния случай те са в размер на 19599.75 лв., поради което и това изискване на
закона е спазено.
От субективна страна деянието е извършено по непредпазливост по смисъла на чл.
11, ал. 3 НК - самонадеяност (съзнавана непредпазливост), доколкото подс. В.Ш. не е желаел
настъпването на общественоопасните последици, предвиждал е възможността за
настъпването им, но е действал с убеждението, че ще бъдат избегнати, като е разчитал на
своите собствени възможности и умения.
На следващо място, настоящият състав счита, че подсъдимият е осъществил от
обективна и субективна страна и всички признаци на състава на престъплението по чл.
343б, ал. 1 НК.
От обективна страна, изпълнителното деяние на престъплението се изразява в
„управление” на МПС. Съдът счита, че действията на подсъдимия по предвижване на
автомобила, изпълва със съдържание понятието „управление” на МПС по смисъла на
закона. За да бъде престъпно поведението на подсъдимия, законът изисква това управление
на МПС да се осъществява, след като същият е употребил алкохол и то с концентрация в
кръвта си – над 1,2 на хиляда, който факт следва да е установен по надлежния ред. От
химикотоксикологичната експертиза се установява наличие на алкохол у подсъдимия в
концентрация 1.97 на хиляда.
От субективна страна престъплението е извършено при форма на вина „пряк умисъл”
по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК, доколкото подсъдимият е съзнавал общественопасния
характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал
настъпването им. Интелектуалната страна на умисъла обхваща съзнаване от подсъдимия, че
е употребил алкохол, както и че с действията си същият привежда в движение лекия
автомобил и го предвижва в пространството, но въпреки това от волева страна подсъдимият
е искал да управлява МПС-то и то след като е употребил алкохол.
По вида и размера на наказанията:
Съдът взе предвид, че за извършеното от подсъдимия престъпление по чл. 343, ал. 1,
б. „а“ НК се предвижда наказание лишаване от свобода до една година или пробация. В
4
случая, с оглед установените по делото факти, съдът намира, че на подсъдимия Ш. следва да
се определи и наложи наказание лишаване от свобода, което в по-голяма степен съответства
на степента на обществена опасност на извършеното и размера на причинените с него
имуществени вреди.
В случаите на проведено съкратено съдебно следствие на основание чл. 372, ал. 4
НПК във вр. чл. 371, т. 2 НПК съдът следва съгласно чл. 373, ал. 2 НПК да определи
наказанието при условията на чл. 58а от НК. Съгласно разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 НК при
постановяване на осъдителна присъда в случаите по чл. 373, ал. 2 от НПК съдът определя
наказанието лишаване от свобода, като се ръководи от разпоредбите на Общата част на НК и
намалява така определеното наказание с една трета. В чл. 58а, ал. 4 от НК е предвидено, че в
случаите, когато едновременно са налице условията по ал. 1 - 3 и условията на чл. 55, съдът
прилага само чл. 55, ако е по-благоприятен за дееца. Настоящият състав счита, че в случая
не са налице изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства относно
подсъдимия, които да оправдаят приложението на чл. 55 НК, поради което размерът на
наказанието лишаване от свобода е определен от съда съобразно чл. 58а, ал. 1 НК вр. чл. 54,
ал. 1 НК.
При индивидуализиране размера на наказанието лишаване от свобода, съдът съобрази
степента на обществена опасност на деянието, която намери за по-висока от обичайната за
този вид престъпления, с оглед размера на причинените имуществени вреди и механизма на
ПТП, от една страна, а от друга – ниската степен на обществена опасност на личността на
подсъдимия, с оглед направеното в хода на производството самопризнание и липсата на
осъждания. Воден от горните съображения, съдът прецени, че на подс. Ш. следва да се
определи наказание лишаване от свобода при условията на чл. 54, ал. 1 НК в размер на 6
/шест/ месеца. Така определеното наказание, на основание чл. 58а, ал. 1 НК, следва да бъде
редуцирано с 1/3 до окончателен размер от 4 /четири/ месеца "Лишаване от свобода", и така
редуцираното наказание следва да се наложи на подсъдимия. С оглед добрите
характеристични данни на подсъдимия и изразеното от него съжаление за случилото се,
съдът счита, че определеното наказание не следва да се изтърпява ефективно, а следва на
основание чл. 66, ал. 1 от НК да се отложи за изпитателен срок от 3 /три/ години, считано от
влизане в сила на настоящата присъда.
Съгласно разпоредбата на чл. чл. 343 г НК вр. с чл. 343 НК, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 НК,
когато признае подсъдимия за виновен, съдът във всички случаи следва да му наложи и
наказание „лишаване от право”. При определяне на конкретния срок, през който
подсъдимият следва да бъде лишен от това право, съдът отчита, че подсъдимият е бил
многократно санкциониран с НП и фишове за нарушения по ЗДвП (включително и за
превишена скорост), както и че е управлявал МПС с много висока скорост, потенциално
застрашаваща живота и здравето на всички участници в движението. Всичко това кара
съдът да приеме, че времето, през което подсъдимият следва да се лиши от възможността да
управлява МПС следва да е в размер на 8 /осем/ месеца.
При определяне на наказанието за престъплението по чл. 343б, ал. 1 НК съдът
съобрази, че за това престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода от една до
три години и глоба от двеста до хиляда лева. При индивидуализиране на наказанията, като
смекчаващи обстоятелства съдът отчита направеното самопризнание и оказаното
съдействие на разследващите органи. Като отегчаващо обстоятелство съдът отчете
извършените нарушения по ЗДвП, които свидетелстват за склонност към незачитане на
правилата за движение по пътищата. Съдът формира извод, изложен по-горе, че в случая не
са налице изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства относно
подсъдимия, които да налагат приложението на чл. 55 НК, поради което размерът на
5
наказанието лишаване от свобода е определен при условията на чл. 54, ал. 1 НК на 1 /една/
година. След като го редуцира с 1/3, на основание чл. 58а ал. 1 НК, наложи наказанието
лишаване от свобода в размер на 8 /осем/ месеца. Съдът наложи и кумулативно
предвиденото наказание глоба в минимален размер от 200 лв.
Настоящият състав счита, че за постигане на целите на наказанието и преди всичко за
поправянето на осъдения не е необходимо наложеното наказание лишаване от свобода да се
изтърпи ефективно. Налице са и останалите предпоставки по чл. 66, ал. 1 НК, поради което и
съдът счита, че изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода, следва да бъде
отложено за срок от 3 /три/ години (минималния срок), считано от влизане в сила на
настоящата присъда.
На основание чл. 343г НК вр. чл. 343б, ал. 1 НК, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, съдът
наложи на подсъдимия и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 11
/единадесет/ месеца. При определяне на конкретния срок, през който подсъдимият следва да
бъде лишен от това право, съдът отчете и високата концентрация на алкохол в кръвта му.
Това кара съдът да приеме, че времето, през което подсъдимият следва да се лиши от
възможността да управлява МПС следва да е в размер на 11 /единадесет/ месеца. Този срок
ще е достатъчен за неговото превъзпитание и за оказване на превенция по отношение
извършването на бъдещи нарушения на правилата по ЗДвП.
На основание чл. 23, ал. 1 НК съдът определи и наложи на подсъдимия В. В. Ш. едно
общо наказание измежду наказанията, наложени му по настоящото дело в размер на най-
тежкото от тях, а именно "лишаване от свобода" за срок от 8 /осем/ месеца, тъй като
деянията са били осъществени преди да има влязла в сила присъда, за което и да е от тях.
Настоящият състав намира, че не следва да намери приложение разпоредбата на чл.
24 от НК по отношение на общото наказание от 8 /осем/ месеца лишаване от свобода,
наложено на подсъдимия. Съгласно Решение № 192/08.06.2009 г. по н. д. № 85/2009 г. на
ВКС, ІІ н. о., приложението на разпоредбата на чл. 24 НК поначало е предвидено като
изключение и само за случаите, когато с оглед определените наказания за отделните
извършени от един подсъдим престъпления - не могат да се постигнат целите по чл. 36 НК и
съответствие на наказанието с извършеното. В конкретния случай, настоящият състав счита,
че целите на наказанието могат да се постигнат и без най-тежкото наказание да бъде
завишавано по реда на чл. 24 НК, поради което и не прилага този институт.
Съдът счита, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на
подсъдимия не е необходимо наложеното наказание лишаване от свобода да се изтърпи
ефективно. Налице са и останалите предпоставки по чл. 66, ал. 1 НК, поради което и съдът
счита, че изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода от 8 /осем/ месеца,
следва да бъде отложено за срок от 3 /три/ години, считано от влизане в сила на настоящата
присъда.
На основание чл. 23, ал. 2 и 3 НК съдът присъедини към общото най-тежко наказание
лишаване от свобода за срок от 8 /осем/ месеца наложените наказания „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 11 /единадесет/ месеца и „глоба“ в размер на 200 лева.
На основание чл. 59, ал. 4 НК съдът приспадна времето от 20.06.2020 г., през което
подсъдимият е бил лишен от право да управлява МПС по административен ред.
Съдът счита, че с този размер на наказанието ще бъдат постигнати целите на
генералната и специалната превенция, а определения изпитателен срок ще даде възможност
6
на подсъдимия да осмисли извършеното и да се въздържа от подобни прояви.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 3 НПК, когато съдът намери подсъдимия за
виновен, го осъжда да заплати сторените по делото разноски. В настоящия случай по делото
има доказателства за сторени на досъдебната фаза разноски в размер на 836.40 лв., поради
което и подсъдимият следва да бъде осъден да ги заплати в полза на ОДМВР - гр. Бургас.
Подсъдимият следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС-Бургас и сумата от 5 лева за
служебно издаване на изпълнителен лист.
По веществените доказателства:
По делото има приложено веществено доказателство - 1 бр. СD /л. 74, т. 1 ДП/, което
следва да остане приложено по делото за срока на съхранение на същото, след което да бъде
унищожено с него съгласно правилата на ПАС.




По тези съображения съдът постанови присъдата си.
Да се съобщи на страните, че мотивите на присъдата са изготвени.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
7
Съобщи за изтекли лични данни