Определение по дело №2127/2019 на Районен съд - Сливен

                                                О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№.........              07.05.2019г.              гр. СЛИВЕН

 

СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                   VІ-ти ГРАЖДАНСКИ състав

в закрито заседание на 07.05., в следния състав:

                                                                                       Председател: МИНЧО МИНЕВ                                                       

 

 като разгледа докладваното от СЪДИЯ МИНЕВ

 гр. дело № 2127 по описа за 2019 година.

 

Делото е образувано по молба съда да приеме за установено, че ищеца не дължи на община Сливен парична сума, представляваща данък за превозно средство за периода 2016-2017г., за която е издаден акт за установяване на задължения по чл.107 ал.3 от ДОПК. Актът не е обжалван от ищеца, а той счита, че не дължи сумата по него, защото времето, което касае, той-ищеца, вече не е бил собственик на автомобила.

Съдът намира, че иска е недопустим. Така е, защото законодателя е предвидил друг вид защита и тя е по административен ред. Съгласно споменатата правна норма, органа по приходите установява размера на дължимия данък с акт, който може да се обжалва пред директора на териториалната дирекция. Явно е, че настоящия ищец е пропуснал тази възможност, което е превърнало акта, представен с исковата молба,изпълнително основание. А пропускането на срока за обжалване е явно поради това, че връчването на акта е извършено по реда на чл.32 от ДОПК, което обаче не променя горното становище на съда, в т.ч. не дава право на задълженото по него лице да търси установяване, че не дължи по пътя гражданския исков процес, освен в хипотезата на чл.439 от ГПК. Тя обаче в случая не е налице, защото ищеца твърди, че не дължи поради обстоятелство, което е могъл да изтъкне в административното производство. Щом не е сторил това, той сам се е лишил от възможността да има право на търсената в настоящото дело защита.

При горните разсъждения съда намира, че пътя на защита за Х.И.П. е изчерпан и той не разполага с право на иск, което е една от абсолютните процесуални предпоставки за редовното учредяване на исков процес. За наличието й съда следи служебно, дори още при образуването на исковата молба в дело- чл.130 от ГПК, а липсата й налага прекратяване на производството, като недопустимо.

 

Ето защо и на осн.чл.130 от ГПК, Сливенски районен съд  

 

                                                        О П Р Е Д Е Л И :

 

ПРЕКРАТЯВА, като НЕДОПУСТИМО, производството по предявения от Х.И. *** установителен иск, че не й дължи сумата 200.90лв. по Акт за установяване на задължения по чл.107 ал.3 от ДОПК, № АУ0000987-1/16.07.2018г.

 

Определението подлежи на обжалване- от ищеца, пред Сливенски окръжен съд, с частна жалба, в 1-седмичен срок от връчването му на ищеца.

 

 

                                                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: