Определение по дело №442/2021 на Административен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ №935/31.5.2021г.

 

Гр.Пазарджик, 31.05.2021 г.

 

 

                   Административен съд – Пазарджик, девети състав в закрито заседание на   тридесет и  първи май,  две хиляди двадесет и първа  година, в състав:

Съдия:  Николинка Попова   

 

разгледа докладваното от   съдия  Попова адм. дело № 442   по описа на съда за 2021 г.    

 

            Производството е образувано е  по жалба  на Й.В.Ч. ЕГН *********** с адрес *** , със съдебен адрес ***, кантора № 21 чрез адв. П. Г.  против писмо  изх. № 1012-12-57 #1/31.03.2021 г. и.д. Директор на ТП на НОИ гр. Пазарджик .

             Жалбоподателката твърди, че  на 11.03.2021 г. е подала заявление до Директора на ТП на НОИ гр. Пазарджик , заведено с вх. № 1012-12-57 от  същата дата, с което е поискала на основание чл. 99, ал.1,т.2 б.“д“ от КСО да бъде изменено Разпореждане  № 18/12.09.2012 г. ,  с което  й е била отпусната ЛПОСВ и е определен размерът й. Вместо да се произнесе с разпореждане по така подаденото заявление, същото било  възприето от административният орган  като запитване, по което   било отговорено с оспореното писмо № 1012-12-57 #1/31.03.2021 г. и.д. Директор на ТП на НОИ гр. Пазарджик .Според жалбоподателката,   ответният административен орган  в случая отказвал да се произнесе с разпореждане по подаденото заявление,  а се произнесъл с писмен отговор, който не подлежал на обжалване по административен ред и поради това заявява правата си за обжалване пред съда. Излагат се подробни доводи  и по съществото на административно- правния спор.  Моли се съда  да бъде отменен отказът за произнасяне и да се върне преписката, като  бъде задължен  Директора на ТП на НОИ гр. Пазарджик  да се произнесе с разпореждане, с което да бъде изменено предходно разпореждане № 18/ 12.09.2012 г.

              Оспорването е  подадено  чрез административния орган, който е изпратил в АС-Пазарджик пълната административна преписка по издаване на обжалвания акт.

              От фактическа страна се установява следното:  

              С Разпореждане № 8 /13.07.2012 г. на жалбоподателката е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 68 ал.1-2 КСО  в минимален размер , считано от 04.06.2012 г., като с разпореждане № 18/12.09.2012 г. , пенсията й е изменена в действителен размер от началната й дата. В периода 2013 г. до 2020 г. размера на така определената пенсия на оспорващата е  бил изменян и увеличаван, със съответни разпореждания.

              На  11.03.2021 г. жалбоподателката  е подала до директора на  ТП на НОИ, гр. Пазарджик ,  заявление вх. № 1012-12-57, с което направила искане за изменение  на основание чл. 99, ал.1 т.2 б.“д“ от   КСО размера,като й бъде отпусната добавка по чл.69 В ал. 3 КСО от учителския пенсионен  фонд, с твърдения, че още към датата на отпускане на нейната пенсия – 04.06.2012 г.  е отговаряла на изискванията на чл. 68 ал.1 КСО .

          С обжалваното в настоящото производство писмо  изх. № изх. № 1012-12-57 #1/31.03.2021 г.,  и.д. Директор на ТП на НОИ гр. Пазарджик е уведомил жалбоподателката ,  относно правната и фактическа рамка,  на база на която е била отпусната ЛПОСВ и е обосновал становище, че не са налице предпоставките за изменение на разпореждането , с което е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като за периода 01.09.1979 г. до 01.03.1990 г., полагания от жалбоподателката труд не покрива критериите на положен „учителски „ осигурителен стаж .

             Писмото било получено от   жалбоподателката на 02.04.2021 г. видно от представеното известие за доставяне. На 08.04.2021 г.  в ТП на НОИ,  гр. Пазарджик била депозирана настоящата жалба.

            Съда намира жалбата за редовна, но по същество недопустима по следните съображения :  

            По силата на чл. 9, ал.1 от АПК административният орган е длъжен да  започне, проведе и приключи административно производство  с надлежен акт, ако са налице предвидените от закона предпоставки за това.  

             Процесуалните предпоставки  при наличието на които органът е длъжен  да разгледа по същество отправеното към него искане са посочени в чл. 27, ал.2 от АПК. В случай, че административният органа прецени , че поради липса на процесуална предпоставка или наличие на процесуална пречка  при предвидените в нормата на чл. 27, ал.2 от АПК хипотези, подадено искане е недопустимо,  същия го оставя без разглеждане като отказва да издаде акт  с исканото съдържание.          

             В случая  и.д. на Директор на ТП на НОИ – Пазарджик  е бил сезиран  със заявление   за издаване на индивидуален административен акт- Разпореждане за   изменение на пенсия по реда на чл. 99, ал.1  от КСО, в което заявление е било обективирано и  твърдение за наличие на предпоставките за приложение на чл. 68 ал.1 КСО по отношение на пенсионните права на жалбоподателката.

            С оспореното уведомително писмо,  Директорът на  ТП на НОИ е  дал отговор на направеното заявление на жалбоподателката,  като  й  е  разяснил правните норми и предпоставките при които е била отпусната първоначално  личната й пенсия за осигурителен стаж и възраст  и причинете поради които й  е бил определен този размер.

Писмото  не представлява   изричен отказ на административния орган-  Директор на  ТП на НОИ, гр. Пазарджик да  разгледа по същество отправено към него искане за издаване на  административен акт –Разпореждане за  изменение на пенсия, по смисъла  на чл.197 от АПК, доколкото със същото, пенсионният орган не се е произнесъл по допустимостта, респ. недопустимостта  на заявлението за изменение на отпуснатата на Й.Ч. пенсия ,  а единствено е взел отношение  по направеното заявление   за  погрешно първоначалното определяне на пенсията на оспорващия.            

 Настоящият съдебен състав намира, че в случая не е сформиран  и мълчалив отказ по  подаденото от Й.Ч.  заявление за изменение на пенсия,   тъй като за да е налице мълчалив отказ за издаване на административен акт, е необходимо да са налице следните предпоставки – искането  за издаване на акта да е отправено до компетентен орган, същото да е допустимо и редовно и  въпреки неговата редовност и допустимост компетентният административен орган да не се  е произнесъл в законоустановеният срок за това с изричен акт. Съгласно чл. 10 ал.1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж , пенсиите и добавките към тях се отпускат, изменят, осъвременяват, спират, възобновяват, прекратяват и възстановяват с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на НОИ или на други длъжностни лица, определени от ръководителя на териториалното поделение на НОИ, като длъжностното лице по пенсионното осигуряване се произнася в четиримесечен срок от подаването на заявлението.  Следователно, в конкретният  случай  към датата на депозиране на жалбата в съда, а и към настоящият момент   не е изтекъл  предвиденият в чл.10,  ал.1 от НПОС  срок в който длъжностното лице следва да се произнесе  по подаденото от оспорващия заявление на изменение размера на отпуснатата му ЛПОСВ, респ. не е налице и мълчалив отказ за издаване на административен акт. Едва след изтичане срока за произнасяне по подаването заявление от оспорващия  и при наличие на изричен отказ или липса на издаден акт по чл. 99 от КСО за оспорващият би възникнал правен интерес от оспорване  пред АС-Пазарджик  на неблагоприятен за него акт.

                Обжалваното писмо има само  уведомителен характер и не представлява индивидуален административен акт  по смисъла на чл.21, ал.1-ал.4 от АПК, тъй като  по никакъв начин не  създава права или задължения и не утежнява правната  сфера на  жалбоподателката.  

                По изложените съображения съда намира,че  оспореното уведомително писмо не представлява административен акт подлежащ на оспорване пред Административен съд, гр. Пазарджик,   в същото не се съдържа   изричен отказ да се разгледа по същество отправено до Ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ искане за издаване на административен акт –разпореждане за изменение на пенсия, както и не е налице мълчалив отказ на административният орган да издаде такъв. Ето защо   жалбата,  като подадена срещу акт неподлежащ на оспорване,  се явява недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото да бъде прекратено.

              В тази връзка , съдът ще следва да отмени свое протоколно определение от 25.05.2021 г., с което е отложил разглеждането на делото и е допуснал събиране на доказателства- изслушване на СИЕ, вместо което да се постанови определение , с което жалбата да бъде оставена без разглеждане , а производството по делото да бъде прекратено. След влизане в сила на настоящия съдебен акт по молба на жалбоподателката , следва да бъде разпоредено , внесеният от нея депозит за възнаграждение на вещо лице в размер на 200,00 лв. – да й бъде върнат.  

                Мотивиран така и на основание чл. 253 ГПК , във връзка с чл. 144 АПК и чл. 159, т.1 от АПК  съдът  :    

ОПРЕДЕЛИ:

 

          ОТМЕНЯ свои протоколни определения от 25.05.2021 г. постановени по настоящото дело, с които  съдът е допуснал изслушване на СИЕ и е определил внасянето на депозит в размер на 200,00 лв., както и е отложил делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 22.06.2021 г., вместо което :

          ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ  жалбата  на Й.В.Ч. ЕГН *********** с адрес *** , със съдебен адрес ***, кантора № 21 чрез адв. П. Г.  против писмо  изх. № 1012-12-57 #1/31.03.2021 г. и.д. Директор на ТП на НОИ гр. Пазарджик .

         ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 442   по описа на АС-Пазарджик за 2021 година.

       Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в   седемдневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                              Съдия:/П/