Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............
град Шумен, 23.05.2023г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град Шумен, в публичното заседание на двадесет и пети април две хиляди двадесет и трета година в състав:
Административен
съдия: Снежина Чолакова
при секретаря Св.Атанасова, като разгледа
докладваното от административния съдия АД № 67 по описа за 2023 година на Административен съд – гр.Шумен, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Съдебното производство по
делото е образувано по жалба на С.К.Х. с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, с настоящ адрес ***, със съдебен адрес ***, чрез адвокат Р.М.,
депозирана срещу Решение относно отказ за връщане на Разрешение за съхранение, носене и употреба на
огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях с № 323з-41 от 16.02.2023г., издадено от Началника на РУ-гр.Велики
Преслав при ОДМВР-гр.Шумен. С атакуваното Решение на основание чл.213, ал.5, във вр.с ал.4 от Закона
за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия
(ЗОБВВПИ) и чл.58, ал.1, т.8 от ЗОБВВПИ е отказано връщането на Разрешение за
съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях с №
20160222312, издадено от Началника на РУ-гр.Велики Преслав, със срок на
валидност 20.06.2026г. вкл., по Заявление с УРИ 323000-511/09.02.2023г. по
описа на РУ-гр.Велики Преслав, подадено от С.К.Х. с ЕГН **********.
В жалбата се навеждат доводи,
че атакуваната заповед е издадена при неспазване на материалния закон. Твърди се, че действително
спрямо оспорващия е налице издадена Заповед за незабавна защита № 13 от
13.12.2022г. по гр.д.№ 20223610100649 по описа за 2022г. на Районен съд –
гр.Велики Преслав (за краткост гр.д.№ 649/2022г. по описа на ВПРС), но от
доказателствата по делото се установявало, че молителката по посоченото
гражданско дело е живяла на семейни начала със С.К.Х., поради което не е била
налице необходимост от издаване на такава заповед. Въпросната заповед за незабавна
защита има временен характер и с приключване на съдебното производство по
гр.д.№ 649/2022г. по описа на ВПРС с влязла в сила спогодба, въпреки, че не е
отменена изрично, заповедта е преустановила своето действие. Сочи се още, че по
същество мерките по посоченото дело не са наложени от съда, а са определени по
споразумение между молителката и оспорващия, като съдът само ги е одобрил. По
изложените съображения се отправя искане за отмяна на атакуваното Решение за
отказ да бъде върнато Разрешение №
20160222312 за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси
за тях, издадено от Началника на РУ-гр.Велики Преслав към ОДМВР-гр.Шумен,
респективно да бъде разпоредено връщането на същото на неговия титуляр.
В проведеното
открито съдебно заседание оспорващият, редовно призован, не се явява и не се
представлява. От процесуалния му представител адв.Р.М. е депозирано писмено
становище рег.№ ДА-01-1032/24.04.2023г. по описа на ШАдмС, в което се излагат
аргументи по съществото на спора, идентични с обективираните в жалбата, такива.
Ответникът – Началник на РУ-гр.Велики Преслав към ОДМВР-гр.Шумен, представляван от пълномощник и процесуален
представител гл.юрисконсулт И.С., оспорва жалбата. Сочи, че решението е издадено от компетентния
за това орган, който се произнася по всички заявления, касаещи разрешителния
режим относно огнестрелните оръжия и боеприпаси на територията на РУ-гр.Велики
Преслав. Твърди, че от материалноправна гледна точка е налице влязло в сила Решение
за отнемане на Разрешение по чл.155 от ЗОБВВПИ, което, предвид хипотезата,
която е приложена – чл.58, ал.1, т.8 от ЗОБВВПИ, означава, че в продължение на
три години на лицето, на което са налагани мерки по Закона за защита от домашно
насилие (ЗЗДН), не могат да му се издават разрешения, свързани с огнестрелни
оръжия и боеприпаси. И доколкото този 3 годишен срок е по-продължителен от
срока, за който е издадено процесното разрешение, за оспорващия е налице
възможност единствено да се разпореди с притежаваните от него оръжие и
боеприпаси в срока по чл.213, ал.2 от ЗОБВВПИ, а след изтичане на 3 годишния
срок да се снабди с ново Разрешение за съхранение, носене и употреба на
огнестрелно оръжие. Въз основа на изложените аргументи се отправя искане за
отхвърляне на жалбата, като неоснователна. Претендира се присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като съобрази аргументите, изложени
от страните, събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
По делото няма спор, че по силата
на Разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия и
боеприпаси № **********, издадено от Началника на РУ-гр.Велики Преслав при
ОДМВР-гр.Шумен, с валидност до 20.06.2026г., С.К.Х. имал право да съхранява,
носи и употребява 1 брой дългоцевно огнестрелно оръжие с гладкостенна цев –
надцевка „ИЖ-27 Е“, калибър 12, с фабричен № 8842253.
С определение № 623 от
13.12.2022г. по гр.д.№ 649 по описа на 2022г. на ВПРС съдът разпоредил да се
издаде Заповед за незабавна защита срещу оспорващия с прилагане на мерките по
чл.5, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ЗЗДН, с действие до издаване на заповедта за
защита или отказа на съда по гр.д.№ 649/2022г. по описа на ВПРС, със следното
съдържание:
1 Задължава на основание чл.5,
ал.1, т.1 от ЗЗДН С.К.Х. да се въздържа от извършване на домашно насилие по
отношение на лицето А.И.И.с ЕГН **********, с постоянен адрес ***.
2. Отстранява на основание чл.5,
ал.1, т.2 от ЗЗДН С.К.Х. от съвместно обитаваното с А.И.И.с ЕГН **********
жилище, находящо се в с.Конево, община Върбица, област Шумен, ул.В.П.№ 2, до
издаване на заповедта за защита или отказа на съда по гр.д.№ 649/2022г. по
описа на ВПРС.
3. Забранява на основание чл.5,
ал.1, т.3 от ЗЗДН на С.К.Х. да приближава на по-малко от 100 метра молителката А.И.И.с
ЕГН ********** до издаване на заповедта за защита или отказа на съда по гр.д.№
649/2022г. по описа на ВПРС.
4. Забранява на основание чл.5,
ал.1, т.3 от ЗЗДН на С.К.Х. да да приближава на по-малко от 100 метра жилището,
което А.И.И.с ЕГН **********, обитава,
находящо се в с.Конево, община Върбица, област Шумен, ул.В.П.№ 2, до издаване
на заповедта за защита или отказа на съда по гр.д.№ 649/2022г. по описа на
ВПРС.
5. Забранява на основание чл.5,
ал.1, т.3 от ЗЗДН на С.К.Х. да приближава на по-малко от 100 метра жилището на
родителите на А.И.И.с ЕГН **********,*** до издаване на заповедта за защита или
отказа на съда по гр.д.№ 649/2022г. по описа на ВПРС.
Въз основа на цитираното
определение в полза на А.И.И.срещу оспорващия била издадена Заповед за
незабавна защита № 13 от 13.12.2022г., подлежаща на незабавно изпълнение, с която на основание чл.18, ал.1 от ЗЗДН били наложени въпросните мерки за закрила.
С Докладна записка рег.№ 323р-20540/14.12.2022г.
полицейският служител К.К.– МПИ „КОС“
при РУ-гр.Велики Преслав, уведомил Началника на посоченото РУ и ответник по
настоящото дело, че с оглед наличието на наложена мярка по ЗЗДН спрямо С.Х. и
предвид факта, че същият има издадени Разрешения за дейности с огнестрелни
оръжия и боеприпаси (ООБ), същите следва да бъдат отнети с Решение за отнемане
на разрешения за дейности с ООБ, издадено по реда на чл.155, ал.1 от ЗОБВВПИ.
Въз основа на Докладната записка,
с Решение № 323з-254 от 14.12.2022г., издадено от старши инспектор М.Г.,
подписал го „за началник“ на РУ-гр.Велики Преслав при условията на валидно
възникнало заместване (поради отсъствие на титуляра на основание заповед за
платен отпуск в периода 14-16.12.2022г. и заповед рег.№ 372з-4070/12.12.2022г.
на Директора на ОДМВР-гр.Шумен за определяне на М.Г.за заместник на Началника
на РУ-гр.Велики Преслав в периода на неговия отпуск) и на основание чл.155,
ал.1, във вр.с чл.58, ал.1, т.8 от ЗОБВВПИ ,от С.К.Х. било отнето Разрешение за
съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси № 20160222312,
издадено от Началника на РУ-гр.Велики Преслав, валидно до 20.06.2026г., както и
на основание чл.213, ал.1 от ЗОБППВИ с издаване на Решението било разпоредено да
бъдат иззети с протокол по образец един брой дългоцевно огнестрелно оръжие с
гладкостенна цев – надцевка „ИЖ – 27 Е“, калибър 12, с фабричен № 8842253 и наличните
боеприпаси за него, които да бъдат съхранявани при домакин при РУ – гр. Велики
Преслав за срока по чл.213, ал.2-4 от с.з. С Решението било разяснено изрично на
собственика на оръжието и боеприпасите, че може да прехвърли собствеността
върху същите в срока по чл.213, ал.2 от ЗОБВВПИ на лица, получили разрешения за
производство, търговия или придобиване по реда на чл.213, ал.2 от ЗОБВВПИ, като
в противен случай вещите се отнемат в полза на държавата, със заповед по реда
на чл.213а, ал.4 от ЗОБВВПИ.
Цитираното Решение било връчено
на адресата му на 14.12.2022г., като същият не се възползвал от правото си да
го обжалва в 14-дневен срок от постановяването му, в резултат на което Решението
за отнемане на ООБ влязло в законна сила на 30.12.2022г., като необжалвано.
С последващо решение № 5 от
23.01.2023г., постановено по АНД № 20223610200428 по описа за 2022г. на ВПРС
(за краткост АНД № 428/2022г. по описа на ВПРС), влязло в законна сила на
08.02.2023г., С.К.Х. бил признат за виновен в това, че на 13.12.2022г. за
времето от 14.55 часа до 17.05 часа не изпълнил Заповед № 13 за незабавна
защита от домашно насилие от 13.12.2022г. на Районен съд – гр.Велики Преслав по
гр.д.№ 649/2022г. по описа на ВПРС, с която бил задължен да не приближава жилището
на А.И.И., находящо се в с.Конево, общ.Върбица, обл.Шумен, ул.В.П.№ 2, на
разстояние по-малко от 100 метра, като приближил жилището на пострадалата –
престъпление по чл.296, ал.1 от НК. Със същото решение оспорващият бил освободен
от наказателна отговорност на основание чл.78а от НК и му било наложено
административно наказание "глоба" в размер на 1000 лева. Решение № 5
от 23.01.2023г. по гр.д.№ 649/2022г. по описа на ВПРС влязло в законна сила на
08.02.2023г., като необжалвано.
Впоследствие с протоколно
определение № 38 от 24.01.2023г., постановено по гр.д.№ 649/2022г. по описа на
ВПРС, на основание чл.234, ал.1 от ГПК съдът одобрил и утвърдил постигнатата
спогодба между С.К.Х. и А.И.И., по силата
на която оспорващият е бил отстранен от съвместно обитаваното жилище в
с.Конево, общ.Върбица, обрл.Шумен, ул.В.П.№ 2, за срок от 1 месец, считано от
24.01.2023г.; както и му било забранено да доближава жилището на родителите на А.И.И.в
с.Конево, общ.Върбица, обл.Шумен, ул.В.П.№ 16 на по-малко от 20 метра, за срок от 18 месеца, считано от 24.01.2023г.
Определение № 38 от 24.01.2023г., постановено по гр.д.№ 649/2022г. по описа на
ВПРС, влязло в з.с. на 24.01.2023г., като необжалвано.
Със Заявление № УРИ 323
000511/09.02.2023г. С.Х. сезирал Началника на РУ-гр.Велики Преслав с искане да
му бъде върнато Разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелни
оръжия и боеприпаси № 20160222312, валидно до 20.06.2026г., както и отнетите му
оръжие - дългоцевно огнестрелно оръжие с гладкостенна цев – надцевка „ИЖ – 27
Е“, калибър 12, с фабричен № 8842253 и наличните боеприпаси за него – 103 броя
патрони 12 калибър. Към Заявлението приложил Решение № 5 от 23.01.2023г. по АНД
№ 428/2022г. по описа на ВПРС и определение № 38 от 24.01.2023г. по гр.д.№
649/2022г. по описа на ВПРС.
Въз основа на Заявлението била
извършена проверка, която приключила с Докладна записка рег.№
323р-2778/14.02.2023г. на МПИ „КОС“ К.К., съдържаща предложение за издаване на Решение
за отказ за връщане на РНУСОБ на заявителя, тъй като спрямо него със Заповед №
13 за незабавна защита от домашно насилие от 13.12.2022г. били наложени мерки
по ЗЗДН, а впоследствие, за неизпълнение на въпросната заповед, с Решение №
5/23.01.2023г. по АНД № 428 по описа за 2022г. на ВПРС същият бил признат за
виновен в извършване на престъпление по чл.296, ал.1 от НК и на основание
чл.78а от НК бил освободен от наказателна отговорност, като му била наложена
глоба в размер на 1000 лева. С последващо определение № 38/24.01.2023г. на
ВПРС, влязло в сила 24.01.2023г., била одобрена спогодба по гр.д.№ 649/2022г.
по описа на ВПРС, по силата на която С.Х. бил отстранен от съвместно обитаваното
с А.И.И.жилище за срок от 1 месец, считано от 24.01.2023г. и му било забранено
да доближава жилището на родителите й на по-малко от 20 метра за срок от 18
месеца, считано от 24.01.2023г.
С Решение относно отказ за връщане на разрешение за
съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях с №
323з-41 от 16.02.2023г., издадено от Началника на
РУ-гр.Велики Преслав при ОДМВР-гр.Шумен, на основание чл.213, ал.5, във вр.с ал.4 от ЗОБВВПИ и
чл.58, ал.1, т.8 от ЗОБВВПИ на оспорващия било отказано връщането на Разрешение
за съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях с №
20160222312, издадено от Началника на РУ-гр.Велики Преслав, със срок на
валидност 20.06.2026г. вкл., по Заявление с УРИ 323000-511/09.02.2023г. по описа
на РУ-гр.Велики Преслав. За да постанови този правен резултат,
административният орган приел, че притежаваните от оспорващия Разрешение,
оръжие и боеприпаси са били отнети на основание чл.58, ал.1, т.8 от ЗОБВВПИ,
въз основа на издадена Заповед за незабавна защита № 13 от 13.12.2022г. по
гр.д.№ 649/2022г. по описа на ВПРС, с която срещу С.Х. били наложени мерки за
закрила по чл.18 от ЗЗДН. С последващо определение № 38/24.01.2023г. по гр.д.№
649/2022г. по описа на ВПРС била утвърдена постигнатата между С.Х. и А.И.спогодба,
по силата на която оспорващият бил отстранен от съвместно обитаваното жилище в
с.Конево за срок от 1 месец и му било забранено да приближава жилището на
родителите на А.И.в същото село за срок от 18 месеца, считано от 24.01.2023г.,
т.е. по силата на влязлото в сила определение спрямо оспорващия били предприети
мерки за защита от домашно насилие по чл.5, ал.1, т.2 и т.3 от ЗЗДН. От друга
страна, с Решение № 5/23.01.2023г. по АНД № 428/2022г. на ВПРС С.Х. бил
освободен от наказателна отговорност на основание чл.78а от НК за това, че на
13.12.2022г. от 14.55 часа до 17.05 часа в с.Конево, ул.В.П.№ 2, приближил
жилището на на пострадалата, като не изпълнил Заповед за незабавна защита № 13
от 13.12.2022г. по гр.д.№ 649/2022г. по описа на ВПРС, в частта й, съдържаща
забрана да приближава жилището на А.И.на посочения адрес на по-малко от 100
метра – престъпление по чл.296, ал.1 от НК. Административният орган посочил, че
съгласно чл.58, ал.1, т.8 от ЗОБВВПИ, не се издават разрешения за дейности с
ООБ на лица, спрямо които през последните три години са налагани мерки по ЗЗДН.
По аргумент от цитираната разпоредба, при наличие на вече издадени разрешения
за дейности с ООБ, същите подлежат на отнемане за срока по чл.58, ал.1, т.8 от ЗОБВВПИ, независимо от вида на мярката по ЗЗДН, която е наложена. И доколкото в
случая спрямо С.Х. били наложени мерки по чл.5, ал.1, т.2 и т.3 от ЗЗДН с
влязло в сила определение за одобряване на спогодба, имащо характер на влязло в
сила съдебно решение за налагане на мерки по ЗЗДН, издателят на разрешението за
дейности с ООБ бил длъжен при условията на обвързана компетентност да го отнеме
по реда на чл.155 от ЗОБВВПИ. В случая това било сторено с влязло в сила Решение
№ 323з-254/14.12.2022г. на Началника на РУ-гр.Велики Преслав, издадено на
основание чл.155 от ЗОБВВПИ, във вр.с чл.58, ал.1, т.8 от с.з., поради което и
доколкото след издаването му липсва съдебен акт, който да отменя с обратна сила
наложените мерки по ЗЗДН или да постановява отказ за налагането им, не е налице
основание за прекратяване действието на издаденото Решение за отнемане на Разрешение
за извършване на дейности с ООБ, респ. за връщане на отнетите по силата на
същото ООБ.
Решението било съобщено на С.Х.
на 20.02.2023г. Несъгласен със същото, той го оспорил с жалба, подадена на
06.03.2023г. чрез административния орган до Административен съд-гр.Шумен, въз
основа на която е образувано настоящото съдебно производство.
Към делото са приобщени писмените
доказателства, представляващи цялата административна преписка по издаване на
обжалваното Решение.
От ответната страна са
представени доказателства за компетентността на административния орган, издал
атакуваното Решение, както и предхождащото го Решение за отнемане на
разрешението за дейности с ООБ. Представено е и Решение № 323з-65 от
23.03.2023г. за поправка на очевидна фактическа грешка в обжалваното Решение,
по силата на което датата на издаване на същото следва да се чете като
"16.02.2023г." Решение № 323з-65 от 23.03.2023г. за поправка на
очевидна фактическа грешка е връчено на адресата му на 24.03.2023г.,
респективно е влязло в законна сила на 08.04.2023г., като необжалвано.
По искане на ответната страна
като свидетел е разпитан полицейският служител К.И.К., заемащ длъжността младши
полицейски инспектор по "КОС" в РУ-гр.Велики Преслав, който
потвърждава, че оспорващият е притежавал Разрешение за носене, съхранение и
употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси, което, заедно със самите ООБ, са
му били отнети с Решение по чл.155, във вр.с чл.58, ал.1, т.8 от ЗОБВВПИ след
издаване на Заповед № 13 от 13.12.2022г. за незабавна защита, с която срещу
лицето са наложени мерки за защита по чл.5, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ЗЗДН.
Изложената фактическа обстановка съдът прие
за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното дирене годни,
относими и допустими доказателства. Същата се подкрепя от приобщените
доказателства, представляващи административната преписка по издаване на акта.
Въз основа на така установената фактическа
обстановка, съдът формира следните правни изводи:
Предмет на оспорване е Решение
за отказ за връщане на Разрешение за съхранение, носене и употреба на
огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях с № 323з-41 от 16.02.2023г., издадено
на основание чл.213,
ал.5, във вр.с ал.4 от ЗОБВВПИ и чл.58, ал.1, т.8 от ЗОБВВПИ от Началника на РУ-гр.Велики Преслав при
ОДМВР-гр.Шумен, по Заявление
с УРИ 323000-511/09.02.2023г. по описа на РУ-гр.Велики Преслав, на лицето С.К.Х. - индивидуален
административен акт, подлежащ на съдебен контрол по реда на АПК. Оспорването е
направено от лице с правен интерес, в качеството му на адресат на акта и лице, на което е
издадено въпросното Разрешение за дейности с ООБ, от което следва, че атакуваният
акт е породил за него неблагоприятни правни последици. Същият е съобщен на оспорващия
на 20.02.2023г., поради което жалбата, подадена на 06.03.2023г., се явява депозирана в срока по чл.149,
ал.1 от АПК и е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК съдът следва да се произнесе по законосъобразността на обжалвания
административен акт към момента на издаването му, като проверява дали е издаден
от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и
материално правните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която
преследва законът. Преценявайки фактическите обстоятелства, релевантни за
правния спор, както и след проверка на административния акт, съобразно
критериите, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, административният съд
приема жалбата за неоснователна, по следните съображения:
Обективираният в оспореното Решение отказ да бъде върнато Разрешение за
носене, съхранение и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси е издаден от
компетентен орган. Съгласно чл. 83, ал. 5 от ЗОБВВПИ, Началникът
на РУ на МВР е компетентният административен орган, издаващ разрешението за
НУСОБ. Нормата на чл. 152, ал. 1 от ЗОБВВПИ възлага
контрола върху дейностите с взривни вещества, с оръжия, с боеприпаси и с
пиротехнически изделия върху полицейските органи на МВР, какъвто е ответникът в
случая. Текстът на чл. 153, т. 6 от ЗОБВВПИ предвижда
възможност за същите органи да отнемат издадените разрешения по реда на закона
и да изземват взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия. От
друга страна, разпоредбата на чл. 155, ал. 1 от ЗОБВВПИ изисква в условията на
обвързана компетентност при настъпване на някое от обстоятелствата по чл. 58,
ал. 1, т. 2 - 8 или при отпадане на основателната причина по чл. 58, ал. 1, т.
10 издаденото разрешение да се отнема с решение на органа, издал разрешението.
Разрешението, съответно оръжието и
боеприпасите, в настоящия случай, са отнети с Решение на Началника на РУ-гр.Велики
Преслав при ОДМВР-гр.Шумен. Решението за отнемане е влязло в сила, Началникът
на РУ-гр.Велики Преслав е местно компетентният административен орган, с оглед
местожителството на С.К.Х. и разпоредбите на чл. 83, ал. 5, във
връзка с чл. 153, т. 6 и чл. 155, ал. 1 от ЗОБВВПИ.
Същият административен орган е бил компетентен и да
върне Разрешението на оспорващия по подаденото от
последния Заявление, съответно - да откаже връщане, както е процедирал
ответникът.
При издаване на оспореното Решение са спазени изискванията за форма, както и се изложени фактическите и
правни основания, въз основа на които административният орган е формирал
властническото си волеизявление. Този извод не се променя от неясното изписване
на датата на издаване на оспорения акт, доколкото от приложената по делото
разпечатка от Централизираната автоматизирана информационна система за
документооборот на МВР е видно, че въпросното Решение е регистрирано на дата
06.02.2023г. Нещо повече, с последващо Решение
е № 323з-65 от 23.03.2023г. за поправка на очевидна фактическа грешка в обжалваното
Решение, влязло в сила на 24.03.2023г., е поправена датата на издаване на
обжалвания акт, като същата следва да се чете "16.02.2023г.". Поради
това, дори и да се приеме, че е бил налице порок при изписване датата на
издаване на обжалваното Решение, този порок е отстранен с последващото издадено
и влязло в сила Решение за поправка на очевидна фактическа грешка.
Производството по издаване на оспорвания
индивидуален административен акт е проведено при спазване на административно
производствените правила, регламентирани в АПК. Към административната преписка
са приложени писмени доказателства, удостоверяващи наличието на фактическите
основания, мотивирали органа да издаде заповедта.
Предвид горното съдът приема, че
оспорваното Решение е валиден акт, издаден в надлежна форма, при липса на
съществени нарушения на процедурните правила.
Съдът намира, че Решението е издадено в
съответствие с материалния закон и неговата цел. Със същото административният
орган е приложил правилно относимите материално правни разпоредби и е действал
в съответствие с целта на закона, издавайки законосъобразен административен
акт.
При осъществяването на контрола върху
дейностите с взривни вещества, с оръжия, с боеприпаси и с пиротехнически
изделия полицейските органи имат право на основание чл. 153, т. 6 от ЗОБВВПИ да
отнемат издадените разрешения по реда на този закон и да
изземват взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия. В
случая Разрешението е отнето с предходен спрямо оспорвания в настоящото
производство акт и съответно е приложена и кумулативната мярка по чл. 213 от ЗОБВВПИ. След
издаване на предходния административен акт за отнемане на Разрешението е
подадено Заявлението за връщане, по което е постановено процесното Решение за
отказ да бъде върнато издаденото Разрешение за извършване на дейности с ООБ.
Спорът по делото се свежда досежно
наличието, респ. липсата на основание за връщане на отнетото Разрешение за
дейности с ООБ поради това, че съдебното производство, в рамките на което е
издадена Заповедта за незабавна защита от домашно насилие, послужила като
основание за отнемане на Разрешението с влязъл в сила административен акт
по чл. 58, ал. 1, т. 8
от ЗОБВВПИ, е приключило с определение за одобряване на спогодба
между оспорващия в качеството му на лице, срещу което е издадена заповедта за
незабавна защита и лицето, на което е предоставена тази защита.
Съгласно чл. 58, ал. 1, т. 8 от ЗОБВВПИ,
разрешения за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически
изделия, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на
огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, спрямо което през
последните три години са налагани мерки за защита по ЗЗДН. Според чл. 18, ал. 1 от ЗЗДН,
когато молбата съдържа данни за пряка, непосредствена или последваща опасност
за живота или здравето на пострадалото лице, районният съд в закрито заседание
без призоваване на страните издава заповед за незабавна защита в срок до 24
часа от получаването на молбата. В процесната Заповед за незабавна защита на
жалбоподателя е разпоредено да се въздържа от извършване на домашно насилие над
А.И.И., като същият е отстранен от съвместно обитаваното с последната жилище и
му е забранено да доближава пострадалото лице, както и жилищата, в които живеят тя и родителите й -
мерки за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1,
т.2 и т. 3 от ЗЗДН. По правните си последици съдебният акт
по чл. 18, ал. 1 от ЗЗДН не се различава от акта, постановен по реда на чл. 12 - чл. 15 от ЗЗДН. Поради това,
независимо с какъв
съдебен акт са наложени, налице е хипотезата на чл. 58, ал. 1, т. 8 от ЗОБВВПИ,
която задължава административния орган да изземе, респективно да откаже връщане
на отнетите оръжия и разрешителни. В чл. 58, ал. 1, т. 8 от ЗОБВВПИ се
съдържа изискването от налагането на тези мерки по ЗЗДН до издаване на акт за
възстановяване на Разрешението да е изтекъл тригодишен срок. В
настоящия случай тази задължителна материалноправна предпоставка, обвързана със
срока, не е налице. Действително, с протоколно определение от 24.01.2023г.,
постановено по гр.д.№ 649/2022г. по описа на ВПРС и влязло в сила на същата дата, съдът е одобрил и утвърдил постигнатата между А.И.И.и
С.К.Х. спогодба, по силата на която С.Х. се отстранява от съвместно обитаваното
жилище в с.Конево, ул.В.П.№ 2, за срок от 1 месец, считано от 24.01.2023г.,
както и му се забранява да доближава на по-малко от 20 метра жилището на родителите
на А.И.И.в с.Конево, ул.В.П.№ 16 за срок от 18 месеца, считано от 24.01.2023г.
Но по същество с въпросното определение не е отменена с обратна сила Заповедта за незабавна защита от домашно насилие, като
неговото действие е занапред и по същество не променя обстоятелството, че вече е
била издадена заповед за ограничение в правната сфера на оспорващия по реда на
ЗЗДН, явяваща се пречка по чл.58, ал.1, т.8 от ЗОБВВПИ за издаване, респективно връщане на Разрешение
за дейности, свързани с ООБ, по отношение на лицето, спрямо което са наложени
мерки по ЗЗДН, в следващите три години.
Нещо повече, с въпросното определение
спрямо С.Х. са наложени мерки за закрила по чл.5, ал.1, т.2 и т.3 от ЗЗДН, а
именно – отстраняване на същия от семейното жилище и забрана за приближаване
дома на родителите на пострадалата, явяващи се нова, самостоятелна пречка за
издаване, респективно за връщане на отнетото му Разрешение, доколкото чл.58,
ал.1, т.8 от ЗОБВВПИ забранява издаване на разрешения за ООБ за лица, срещу които през последните 3 години са налагани мерки по
ЗЗДН, а в случая последната такава мярка спрямо оспорващия е наложена със
съдебен акт, влязъл в сила на 24.01.2023г., респективно към датата на издаване
на оспорваното Решение - 16.02.2023г., не е
изтекъл три годишният срок, регламентиран в
чл.58, ал.1, т.8 от ЗЗДН.
От друга страна, отказът за връщане е бил
издаден, след като вече с предходен акт, както беше указано по – горе, е отнето
Разрешението за носене, съхранение и употреба на самото оръжие. Наличието на
акт за отнемане обвързва административния орган в последващите му действия, а в
случая този акт за отнемане е влязъл в сила като необжалван, което следва да
бъде съобразено. Влизането в сила на Решението за отнемане, предполага, че
жалбоподателят няма валидно разрешение за съхранението, носенето и употребата
на ООБ. Решението няма временно действие до отпадане на основанието за
издаването му, а представлява влязъл в сила стабилен индивидуален
административен акт. Възможността за носенето, съхранението и употребата на ООБ,
предмет на отнетото Разрешение, е чрез получаване на ново Разрешение.
Невъзможно е въведеният от законодателя разрешителен режим да бъде преодолян
чрез фактическото предаване на отнетите оръжия чрез тяхното връщане, след като
същевременно Разрешението за носене вече е отнето с влязъл в сила акт.
Изводът за липса на
предпоставките на чл.58, ал.1, т.8 от ЗОБВВПИ се подкрепя и от обстоятелството,
че с влязло в сила Решение по АНД № 428/2022г. по описа на ВПРС оспорващият е
признат за виновен и санкциониран с административно наказание за неизпълнение
на Заповед № 13 от 13.12.2022г. за незабавна защита от домашно насилие.
Ирелевантни за правния спор, но
обосновани са и направените в оспорваното Решение изводи, че след изтичане на 3
годишния срок по чл.58, ал.1, т.8 от ЗОБВВПИ оспорващият разполага с възможност
да се снабди с ново Разрешение по отношение на нови ООБ, тъй като
междувременно, ако не се разпореди с притежаваните в момента такива в сроковете
по чл.213, ал.2 от ЗОБВВПИ, същите подлежат на отнемане в полза на държавата на
основание чл.213, ал.5 от с.з.
С оглед изложеното, като е приел, че е
налице условието по чл. 58, ал. 1, т. 8 от ЗОБВВПИ, ответникът
законосъобразно е отказал връщане на отнетото Разрешение за извършване на дейности с ООБ, респективно атакуваното Решение с №
323з-41 от 16.02.2023г., издадено от Началника на РУ-гр.Велики Преслав при
ОДМВР-гр.Шумен, е постановено при съблюдаване на
материалния закон.
Без значение за този извод са причините,
поради които А.И.е сезирала съда с искане по реда на ЗЗДН. При положение, че
въз основа на нейното искане срещу оспорващия са наложени мерки по чл.5, ал.1
от ЗЗДН, Началникът на РУ-гр.Велики Преслав при ОДМВР-гр.Шумен е бил длъжен при
обвързана компетентност да откаже издаването на Разрешение за извършване на
дейности с ООБ, респективно, при наличие на издадено и отнето такова, да откаже
неговото връщане, без
значение какви мерки по ЗНДД са били наложени и с какъв съдебен акт, тъй като не притежава компетентност да
преценява законосъобразността на влезлите в сила съдебни актове, а напротив,
същите са задължителни за него (арг. от чл.297 от ГПК).
Решението е постановено и при съблюдаване
на законовата цел. ЗОБВВПИ урежда условията и реда за придобиване, съхранение и
употреба на взривни вещества и пиротехнически изделия и за придобиване,
съхранение, носене и употреба на оръжия и боеприпаси за тях /чл.1, ал. 1, т.3/.
Разпоредбата на чл. 50 от ЗОБВВПИ императивно регламентира разрешителен режим
за придобиване, съхранение и носене на огнестрелно оръжие от физически лица.
Законодателната уредба на тези специфични обществени отношения, характерни с
висока степен на обществена опасност, е подчинена на генерална цел - да
гарантира и защитава обществения ред и сигурност. Установената по законов път
възможност едно лице да придобие, съхранява и носи огнестрелно оръжие и
боеприпаси за него следва да се възприема като изключение от конституционния
принцип за неприкосновеност на правото на собственост. Оспорващият, като
собственик на оръжието и боеприпасите, предмет на процесното Решение, има право да се ползва от собствеността си, но
по реда и по начина, който съответства на установеното в закона, респективно
неспазването на императивните му разпоредби не може да обуслови извод за
нарушаване на неговата цел.
Въз основа на изложените съображения съдът
приема, че Решение относно отказ за връщане на разрешение за съхранение, носене
и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси за тях с № 323з-41 от 16.02.2023г.,
издадено от Началника на РУ-гр.Велики Преслав при ОДМВР-гр.Шумен, е правилно и
законосъобразно, а жалбата срещу него е неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
С оглед изхода от спора и поради
своевременното искане за присъждане на разноски, направено в придружителното
писмо, с което се изпраща преписката и поддържано в съдебно заседание от
процесуалния представител на ответника, на основание чл.143, ал.3 от АПК
жалбоподателят дължи заплащане на разноските по делото.
Съдът като съобрази характера на спора, разпоредбата на чл.37 от Закона за
правната помощ и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, намира,
че в полза на държавното учреждение ОД на МВР - гр.Шумен (в чиято структура е
издателят на акта), следва да се присъдят разноски, представляващи
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал.1 и ал.2 от АПК
съдът,
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.К.Х. с ЕГН **********, с постоянен адрес *** и с настоящ
адрес ***, депозирана срещу
Решение с № 323з-41 от 16.02.2023г., издадено от
Началника на РУ-гр.Велики Преслав при ОДМВР-гр.Шумен, с което на
основание чл.213, ал.5, във вр.с ал.4 от ЗОБВВПИ и чл.58, ал.1, т.8 от ЗОБВВПИ
е отказано връщането на Разрешение за съхранение, носене и употреба на
огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях с № 20160222312, издадено от Началника
на РУ-гр.Велики Преслав, със срок на
валидност 20.06.2026г. вкл., по Заявление с УРИ 323000-511/09.02.2023г. по
описа на РУ-гр.Велики Преслав, на лицето С.К.Х..
ОСЪЖДА С.К.Х. с ЕГН **********, с постоянен адрес
***, да заплати на Областна дирекция на МВР -
гр. Шумен направените по делото разноски в размер на 100 лева (сто лева).
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховния административен съд на Република България - гр. София
в 14-дневен срок от съобщаването чрез изпращане на препис по реда на чл.137 от АПК. Касационната жалба се подава чрез Административен съд – Шумен.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: