Р Е Ш Е Н И Е
№ 260350/13.07.2021 година, град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд, Девети граждански състав
на двадесет и четвърти юни две хиляди двадесет и първа година
в публично заседание в следния състав:
Председател: Петър Вунов
секретар: Геновева Стойчева
прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов гражданско дело номер 2768 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на част II, дял I от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по искова молба от С.И.Б. с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), срещу „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД.
Ищецът твърди, че с влязло в сила Решение № 381/10.07.2020 г., постановено по гр. д. № 3894/2019 г. по описа на РС-Хасково, било прието за установено по отношение на ответното дружество, че не му дължи сума от 627,70 лв. с ДДС, представляваща корекция на неотчетена и неплатена стойност на ел.енергия за минал период от 18.11.2018 г. до 06.02.2019 г. за обект с ИТН *******, находящ се в с. Д., за което била издадена фактура № **********/30.10.2019 г. Въпреки несъгласието на ищеца с така начислената сума по горецитираната фактура, ответникът преустановил електрозахранването в обекта, което наложило извършване на плащането на оспореното вземане. Това обосновавало правния интерес на ищеца да предяви иск за връщане на сумата от 627,70 лв., доколкото се явявала получена без основание. Ето защо, се иска постановяване на решение, с което да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 627,70 лв., заплатена на отпаднало основание. Претендира присъждане на разноските по делото.
Ответникът признава предявения иск, като твърди, че не бил дал повод за завеждане на делото, поради което същият следвало да бъде уважен, но на основание чл. 78, ал. 2 ГПК съдебните разноски трябвало да бъдат възложени в тежест на ищеца.
В с.з. на 24.06.2021 г. ищецът, чрез пълномощника си по делото - адв. Н.Т., поддържа така предявената претенция и прави искане за постановяване на решение при признание на иска.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност и съобразявайки доводите и исканията на страните, намира следното:
В настоящия случай са налице предпоставките на чл. 237, ал. 1 ГПК, тъй като ответникът е изразил ясно и категорично съгласие и потвърждение относно обстоятелствата, на които се основава претенцията на ищеца и обоснования с тях петитум. Следователно, налице е признание на спорното право с неговите характеризиращи го белези, а ищецът е поискал постановяване на решение при признание на иска, който безспорно е допустим. На следващо място, не съществуват визираните в чл. 237, ал. 3 ГПК пречки, доколкото признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави и страната може да се разпорежда с него.
Предвид изложеното съдът намира, че следва да се постанови исканото решение, с което да бъде уважен предявеният иск, като на основание чл. 237, ал. 2 ГПК не е необходимо да излага мотиви съобразно чл. 236, ал. 2 ГПК, а само указва, че то се основава на признанието на иска.
С оглед изхода на делото и изричното искане на ищеца за разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, единствено на същия следва да се присъдят такива, а именно сумата от 400,00 лв. за внесена държавна такса и платено адвокатско възнаграждение. Настоящият състав не споделя доводите на ответника за приложението на чл. 78, ал. 2 ГПК. Действително, от негова страна е налице признание на иска, но с поведението си той е дал повод за завеждане на делото, тъй като и до момента няма данни да е платил процесната сума, а и ищецът не е бил длъжен да подава молба до дружеството. Още повече, че от съдържанието на тази разпоредба следва, че поначало от значение е поведението на ответника, а не това на ищеца. (В този смисъл вж. Решение № 185 от 29.05.2014 г. по гр. д. № 5196/2013 г. на ВКС, IV г.о.). Следователно, в случая липсва една от двете предпоставки, чието кумулативно наличие предполага освобождаване на ответника от отговорността за разноски по делото.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване„ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:
гр. Пловдив, ул. ”Христо Г. Данов” № 37, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, да заплати на С.И.Б., ЕГН **********, адрес: ***, съдебен адрес:***, офис **, чрез
адвокат Н.Т., сумата от 627,70 лева
с ДДС, представляваща
платена без правно основание стойност на електрическа енергия за минал период -
от 18.11.2018 г. до 06.02.2019 г., за обект с ИТН *******, находящ се в с. Д., за което е
издадена фактура № **********/30.10.2019 г.
ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване„ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. ”Христо Г. Данов” № 37, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на С.И.Б., ЕГН **********, адрес: ***, съдебен адрес:***, офис **, чрез адвокат Н.Т., сумата от 400,00 лева, представляваща направени разноски по делото.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: /п/ не се чете
/Петър Вунов/
Вярно с оригинала!
Секретар: М. С.