№ 62
гр. София, 25.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО V ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на шести декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Вера Чочкова
Членове:Тони Гетов
Мирослав Стоянов
при участието на секретаря Цветанка Б. Делова
в присъствието на прокурора Г. Г. С. М.
като разгледа докладваното от Тони Гетов Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20211100603305 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда от 22.03.2021 г., постановена по НОХД № 7459/2019 г. по описа на СРС,
НО, 94 състав е признал подсъдимия Д.П. Д. за ВИНОВЕН в това, че на 17.06.2018г., около
11.50 часа, в гр. София, по бул. „Сливница“, с посока на движение от бул. „Княгиня Мария-
Луиза“ към ул. „Опълченска“ е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил
марка „Фолксваген” с ДКН № *******, след употреба на наркотично вещество - канабис,
установено по надлежния, посочен в чл.6 ал.9 от Наредба № 1 за реда за установяване
употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози ред - чрез показанията
на техническо средство „Драг тест 5000“, с фабричен № ARJF-0040, проба № 439, като в
случая деецът е отказал да даде кръв и урина за химическо лабораторно изследване, явяващо
се престъпление по чл. 343б ал. 3 НК, поради което и при условията на чл. 54 НК му
наложил наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година и „Глоба“ в размер на
500, 00 /петстотин/ лева.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК, районният съд е отложил изпълнението на така
наложеното на подсъдимия Д. наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година с
изпитателния срок от 3 години.
На основание чл. 343г вр. с чл. 343б, ал. 3, вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК на подсъдимия
Д. е наложено и наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от осемнадесет
месеца, от което е приспаднато на основание чл. 59, ал. 4 от НК, времето, през което
подсъдимият е бил лишен от упражняването на това право по административен ред със
Заповед № 2526/17.06.2018г., издадена от инспектор при СДВР, ОПП.
Съдът на основание чл. 189, ал. 3 НПК, е осъдил подсъдимия Д. да заплати в по сметка
на СРС и в полза на бюджета на съдебната власт – сумата от 40, 01 /четиридесет лева и една
1
стотинки/ лева – разноски в съдебната фаза
Против така постановената присъда, в законоустановения срок е постъпила въззивна
жалба от защитника на подсъдимия Д. в лицето на адв. Р.Л., в която се излагат аргументи за
незаконосъобразност и неправилност на постановения съдебен акт. Твърди се, че от
събраните по делото доказателствени материали не се установява по категоричен начин, че
подсъдимия е извършил престъплението, за което е предаден на съд и то при
претендираната от обвинението форма на вина – пряк умисъл. Изтъква се, че разпита на
полицейските служители в хода на първоинстанционното съдебно следствие не доказва при
подсъдимия да са били налице признаци навеждащи на употреба на наркотични вещества
към момента на извършената му проверка. Акцентира се на липсата на медицинско
образование и специални знания от страна на полицейските служители, поради което се
твърди, че същите излагат единствено субективните си възприятия за състоянието на водача
на МПС при изготвяне на съответната документация. Допълнително се отбелязва, че
единственото нещо, с което служителите на реда разполагат е тестовия уред за употреба на
наркотични вещества, който обаче не бил точен и не винаги отчитал верен резултат. Твърди
се, че липсата на употреба на наркотични вещества и причината за нервното състояние на
подсъдимия в момента на извършената полицейска проверка намират подкрепа и логично
обяснения в показанията на майката на подсъдимото лице. Присъствието на последната
обаче, се сочи че не било отразено в докладните записки на полицаите, което поставяло под
съмнение достоверността на същите. Прави се искане за отмяна на постановения
първоинстанционен съдебен акт и постановяване на нова, оправдателна присъда спрямо
подс. Д.. Алтернативно се желае корекция на наложеното на подсъдимия наказание в посока
неговото намаляване.
В разпоредително заседание на 08.11.2021 г. въззивният съдебен състав по реда на чл.
327 НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на
подсъдимия и свидетели, изслушване на вещи лица и ангажирането на други доказателства.
В хода на съдебните прения пред настоящия съд, упълномощеният защитник на
подсъдимия – адв. Л., поддържа подадената въззивната жалба по изложените в нея
съображения. Пледира за оправдателна присъда, като се позовава на липсата на достатъчно
доказателства в подкрепа на обвинителната теза.
Представителят на Софийска градска прокуратура моли въззивната жалба да бъде
оставена без уважение, а първоинстанционният съдебен акт да бъде потвърден Споделя
изцяло съображенията и анализа на доказателствения материал на първостепенния съд,
които са му дали основание да приеме, че подсъдимият действително е извършил
престъплението, за което е признат за виновен.
В правото си на последна дума, подс. Д. се присъединява към развитите от адв. Л.
доводи, без да излага своя самостоятелна аргументация
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, обжалвания
съдебен акт, изложеното във въззивната жалба, както и доводите, направени в съдебното
заседание и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши
цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт по отношение на неговата
законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл. 314 от
НПК, намира за установено следното:
Упражнявайки правомощията си за цялостна проверка на атакувания съдебен акт,
настоящият въззивен състав счита, че първоинстанционната присъда е постановена при
изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните по
делото доказателства, обсъдени подробно в мотивите на присъдата.Предвид това
настоящата инстанция се солидаризира изцяло с приетата от първостепенния съд фактическа
обстановка и не счита за нужно същата да бъде преповтаряна отново.
2
При постановяване на съдебния акт първостепенният съд е обсъдил събраните пред
него и на досъдебно производство относими гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства, способи за доказване, в това число – обясненията на подсъдимия
Д. - частично, показанията на свидетеля Р.Г. /вкл. и приобщени в цялост от протокол за
разпит на л. 9 от ДП на основание чл. 281 ал. 4 вр. ал. 1 т. 2 НПК/, К.К. /вкл. и приобщени в
цялост от протокол за разпит на л. 10 от ДП на основание чл. 281 ал. 4 вр. ал. 1 т. 2 НПК/,
Р.К., В. Д.а, писмените доказателства - талон за медицинско изследване №
0025388/17.06.2018г. /л. 37 ДП/, протокол за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества и/или техни аналози
/л. 38 ДП/, лист за преглед на пациент /л. 39 ДП/, извлечение от книга за регистрация на
лицата за медицински преглед по реда на Наредба № 1/2017г., водена в Клиника "Спешна
токсикология" при ВМА /л. 40 - л. 43 ДП/, АУАН № 429255/17.06.2018г. /л. 45 ДП/, ЗППАМ
№ 2526 /18 - 4332-003703/ от 17.06.2018г. /л. 46 ДП/, протокол за извършване на проверка за
употреба на наркотични или упойващи вещества /л. 47 ДП/, справка - картон на водача /л. 49
ДП/, копие на протокол № *********-10000 за сервизна проверка на техническо средство
Drug Test 5000, № 0040 /л. 51 ДП/, справка за съдимост, заповед за задържане на лице №
22633/354/17.06.2018г. /л. 6 ДП/, вещественото доказателство - техническо средство Drug
Test 5000, № 0040.
Въззивният съд намира, че вътрешното убеждение на първоинстанционния съдебен
състав по съставомерните факти е формирано въз основа на правилен анализ на събрания по
делото доказателствен материал като изцяло споделя доводите и съображенията му.
Този съдебен състав се присъединява към преценката на предходния съд да
кредитира показанията на полицейските служители Р.Г. и К.К. като достоверни,
еднопосочни и последователни. Районният съд правилно е съобразил обстоятелство, че
свидетелите нямат ясно съхранен спомен относно подсъдимия и осъществената спрямо него
проверка за наркотични вещества поради спецификата на служебните задължения на
разпитаните полицейски служители. В тази връзка свидетелят К. успява да възпроизведе
своите спомени по отношение на инкриминираното деяние, като свързва подсъдимия Д. с
осъществена проверка за употреба на наркотици, но не знае дали е при настъпило ПТП или е
вследствие на рутинна проверка, както и какви са резултатите от проверката. Независимо от
установената липса на ясен спомен от страна на двамата свидетели при приобщаването на
показанията им досъдебната фаза това обстоятелство е преодоляно с изричното изявление
на полицейските служители, че се придържат към показанията си от досъдебното
производство. Твърденията на Г. и К. се припокриват с наличната писмена доказателствена
съвкупност, състояша се в протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични
или упойващи вещества, АУАН № 429255/17.06.2018г., протокол за медицинско изследване
и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества и/или
техни аналози, лист за преглед на пациент, извлечение от книга за регистрация на лицата за
медицински преглед по реда на Наредба № 1/2017г., водена в Клиника "Спешна
токсикология" при ВМА.
По отношение на свидетелските показания на Р.К. правилно районният съд е отчел
липсата на информативност на същите, като основателно е приел, че същият е присъствал на
състоялата се проверка спрямо подсъдимия.
Въззивния съд се присъединява към анализа на предходната инстанция по отношение
на показанията на свидетелката Д.а, която се намира в роднинска връзка с подсъдимото
лице. При обсъждането им резонно проверяваният съд е приел, че представените от нея
обстоятелства, касаещи нейното незнание, че синът и употребява марихуана следва да се
приемат като житейски обяснимо обстоятелство, предвид това, че свидетелката е майка на
подсъдимия. Съдът кредитира показанията на свидетелката частично, с изключение на
твърдението, че подсъдимият не е бил в превъзбудено състояние. Това обстоятелство се
3
намира в противоречие със свидетелските показания на полицейските служители, които
изтъкват, че са забелязали, че подсъдимият е имал странно поведение, състоящо се в честа
смяна на настроения от превъзбуда към раздразнение, както и че същият е бил с разширени
зеници в светлата част на денонощието. В тази връзка субективните възприятия на
свидетелите Г. и К. по отношение външните белези на подсъдимия са в унисон с
резултатите от осъществената проверка за наркотични вещества с техническото средство
Drug Test, от които се е установява, че подсъдимият Д. е дал положителна проба за употреба
на канабис. Съгласно приобщения протокол № *********-10000 за сервизна проверка на
техническо средство Drug Test 5000 се установи изправността на апарата.
По отношение на обясненията на Д.Д., въззивният съд се присъединява към мнението
на предходната инстанция да ги кредитира частично по отношение на обстоятелствата,
касаещи извършената проверка и отказът на същия да даде кръвна проба и урина за
изследване. Относно твърдението на подсъдимия, че не е употребявал наркотични вещества
резонно същото е ценено като опит за изграждане на защитна теза и съответно в тази част
обясненията не са ползвани с доверие.
Въз основа на изложеното съдът кредитира в посочените части приобщените гласни
доказателства като достоверни, последователни, непротиворечащи си и установяващи
сравнително еднотипна фактическа обстановка, от която не възниква съмнение по
отношение на относимите към инкриминираното деяние обстоятелства. Свидетелските
показания се намират в синхрон с установеното и от приобщените писмени доказателства по
отношение на резултатите от извършената рутинна полицейска проверка спрямо
подсъдимия. Протокола за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества и
талонът за медицинско изследване са съставени съобразно изискванията на Наредба №
1/19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества
или техни аналози.
По отношение на съдебното минало на подсъдимия Д., съдът даде вяра на
приложената по делото справка за съдимост, от която се изведе данни за липса на предишни
осъждания, с оглед на което към датата на извършване на престъпните посегателства,
подсъдимият е с чисто съдебно минало.
С оглед задълженията си, съгласно чл. 339, ал. 2 от НПК въззивният състав в
решението си дължи отговор на доводите и възраженията, изложени във въззивната жалба,
както и на тези от съдебно заседание, поради което намира за необходимо да посочи
следното:
Съдът е сезиран с въззивна жалба, с която са отправени критики по отношение на
процедурата по установяване на наркотичните вещества. Въззивната инстанция намира
възражението за неоснователно. На първо място употребата на наркотично вещество –
канабис от страна на подсъдимия не е доказано единствено със свидетелските показания на
полицейските служители, а по реда и правилата, заложени в Наредба №1/19.07.2017 г. за
реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози.
Компетентните органи са осъществили по надлежен и законосъобразен начин извършената
проверка за наркотични вещества. Същите са спазили изискванията, заложени в Наредбата.
След като са констатирали, че са налице външни признаци, в настоящия случай разширени
зеници и превъзбудено поведение, полицейските служители са извършили проверка на
подсъдимия чрез техническо средство Drug Test 5000. Резултатите от проверката са
попълнили съгласно изискванията на наредбата в съставените документи, като видно от
тяхното съдържание е, че изследваното лице е отказало да приеме показанията на
техническото средство. Съобразно данните от приобщената медицинска документация от
ВМА се констатира, че лицето е отказало да бъде изследвано, предвид което съгласно чл. 6,
ал. 4, изр. последно от Наредбата се приемат за достатъчни и релевантни отчетените
показания от техническото средство. В тази връзка към доказателствената съвкупност е
4
приобщен протокол за сервизна проверка на техническото средство, с който е удостоверена
неговата годност към момента на инкриминираното деяние.
Съдът не намира за релевантен и изтъкнатия довод от страна на защитата, свързан с
липсата на отразяване на присъствието на свидетелката Д.а в докладните записки на
полицаите, което поставяло под съмнение достоверността им. Това обстоятелство не е
необходимо, тъй като свидетелката няма отношение към извършената рутинна проверка
спрямо подсъдимия Д.. От друга страна от свидетелските показания на В. Д.а се
потвърждава, че е осъществена проверка на сина й в посочения времеви период, а относно
резултатите от нея субективните възприятия на свидетелката няма как да бъдат взети
предвид при преценката дали подсъдимият е шофирал под влиянието на наркотични
вещества.
При така установената фактическа обстановка предходната инстанция напълно
обосновано от правна страна е приела, че с действията си подсъдимият Д.П. Д. е осъществил
обективните и субективните признаци на състава на престъплението по чл. 343б ал. 3 НК.
От събраните по делото доказателствена съвкупност се доказа безспорно, че на
17.06.2018г., около 11.50 часа, в гр. София, по бул. „Сливница“, с посока на движение от
бул. „Княгиня Мария-Луиза“ към ул. „Опълченска“ е управлявал моторно превозно средство
– лек автомобил марка „Фолксваген” с ДКН № *******, след употреба на наркотично
вещество - канабис.
От обективна страна са установени по безспорен начин, че подсъдимият в
посоченото място и време е управлявал лек автомобил марка „Фолксваген” с ДКН №
*******, както и че е шофирал след употребата на наркотични вещества. В процесния
случай, както районният съд е отбелязал, е установен отказ на подсъдимия да даде проби за
изследване, с оглед на което употребата на наркотичното вещество е установена с
резултатите от техническото средство.
Деянието е осъществено и от субективна страна при форма на вина – пряк умисл. В
този смисъл съдът не приема за основателно наведеното от защитата възражение за липса на
съставомерност на престъплението от субективна страна. За субективните признаци на
престъплението се преценява с оглед обективните действия на подсъдимия. В настоящия
случай от поведението на Д.Д., подсъдимият отказва да се даде кръвна проба и урина, в
случая сочи, че лицето е съзнавало, че след употреба на наркотично вещество е предприел
управление на МПС.
По отношение на наложените на подсъдимия наказания „лишаване от свобода“ за
срок от 1 година, отложено с изпитателен срок от 3 години и наказанието „лишаване от
право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 18 месеца, както и глоба в размер
от 500 лева:
Съдът счита, че наложените наказания на Д.Д. се явяват законосъобразни и
справедливо определени като при индивидуализацията им са отчетени всички обстоятелства
свързани с дееца. Съдът се съгласява с приетите от съда смекчаващи отговорността
обстоятелства. По отношение на отегчаващите такива настоящата инстанция прецени, че
следва да отече като такова, че все пак подсъдимият е бил повлиян от въздействието на
наркотичното вещество, в тази насока са показанията на полицейските служители. Това
обстоятелство следва да бъде отчетено като отегчаващо такова, тъй като не е включено в
съставомерността на деянието. За осъществяване на състава на престъпното посегателство
не се изисква деецът да е бил повлиян от употребата на наркотични вещества. Това е така,
защото законодателят не се интересува от степента на повлияване на дееца от наркотичното
вещество, поради изначалната забрана да се употребяват такъв тип вещества. С оглед на
което при констатирано повлияване съдът няма как да не отчете, че извършеното
престъпление е с по-висока степен на обществена опасност. Въпреки това районната
инстанция правилно е определила размера на така наложеното спрямо подсъдимия
5
наказание. В тази връзка резонно е преценила, че не може да приложи чл. 55 от НК, въпреки
наличието на няколко смекчаващи отговорността обстоятелства.
По отношение на приложението на чл. 66 от НК, съдът намира, че основателно е
съобразено, че наложеното наказание на подсъдимия не е необходимо да бъде изтърпяно
ефективно и в настоящия случай следва да бъде приложено условно осъждане с изпитателен
срок от 3 години.
Правилно предходната инстанция е определила размера на кумулативно
предвиденото в санкционната част на престъпния състав наказание „глоба“ да е в
минималния размер от 500 лева.
Предвид обстоятелство, че подсъдимият има призната правоспособност на водач на
МПС, спрямо същият адекватно е приложен репресивният ефект на предвиденото в чл. 343г
от НК наказание „лишаване от право“ по чл. 37, ал.1, т. 7 от НК, а именно „лишаване от
право да управлява МПС“. Същото му е наложено за период от 18 месеца, като размерът му
е съобразен с обществената опасност на дееца.
Съобразно изхода на делото съдът е дал законосъобразен отговор и във връзка с
направените по делото разноски. С
оглед на гореизложеното, солидаризирайки се с правните изводи на районния съд и на
основата на така изяснената фактическа обстановка, въззивният съд намира, че обжалваната
присъда е правилна и законосъобразна и като такава следва да се потвърди. Мотивиран от
горното и на основание чл. 334, т. 6 във вр. чл. 338 от НПК, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда от 22.03.2021 г. по НОХД 7459/2019 г. Софийски
районен съд – НО, 94 състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6