ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ ……………
гр. Варна, 24.10.2022г.
Варненският административен съд – ХХІ-ви състав, в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора
година в състав:
Административен
съдия: СТОЯН КОЛЕВ
като разгледа докладваното адм.д. № 1479 по описа за 2021 год.
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на
Глава Десета, Раздел Четвърти АПК вр. чл. 103, ал. 3 АПК.
Производството по делото е образувано по жалба на Н.А.Н.
ЕГН ********** с която сочи че обжалва изричен отказ на Директора на ОД на
МВР Варна, обективиран в писмо изх. № УРИ
365.000-27067/28.06.2021 г. постановен по негово заявление с вx. №
365000-24895/14.06.2021г. с което на основание чл. 99, т. 2 АПК е поискано
възобновяване на производството по волеизявление/ административен акт от
09.12.2019 г. на служители при Второ РУ при ОДМВР Варна.
В жалбата си излага оплаквания за
незаконосъобразност на така постановения отказ с доводи за злоупотреба с
правомощия и превишаването им от страна на Директора на ОД на МВР Варна.
Съдът намира, че жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице в
преклузивния 14-дневен срок по чл. 197, вр. чл. 103, ал. 3 АПК срещу подлежащ
на съдебен контрол административен акт и пред компетентния да се произнесе съд.
Поради това решаващият делото състав намира оспорването за процесуално
допустимо.
Административен съд Варна, като съобрази събраните по делото доказателства
и като взе предвид изявленията на страните
прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Със заявление с вx. № 365000-24895/14.06.2021г. основание чл. 99, т. 2 АПК
жалбоподателят Н.А.Н. е поискал възобновяване на административното производство
по издаване на волеизявление/административен акт от 09.12.2019 г. на служители
при Второ РУ при ОДМВР Варна с което според твърденията в молбата на
9.12.2019г. между 17:30 до 18:30ч от стана на тези служители е извършено негово
фактическо задържане. Позовал се е на обстоятелството, че през юни 2021г. е
получил електронен достъп до адм. дело № 885/21 при Адм. Съд Варна където се е
запознал с приложена по делото докладна записка. Към молбата си прилага
цитираната докладна записка от полицейски служител Д. Петракиева (л. 57 от
делото).
С обжалваното писмо изх. №
УРИ 365.000-27067/28.06.2021 г.
Директорът на ОД на МВР Варна е отказал да възобнови на основание чл. 99 т. 2 АПК производството по отношение действията на служителите на Второ РУ при ОДМВР
Варна осъществени спрямо жалбоподателя на 9.12.2019г. между 17:30 до 18:30ч.
Като мотиви за отказа си административния орган се е позовал на пропуснат срок
по чл. 102, ал. 2 АПК.
Съгласно чл. 99 АПК влязъл в сила индивидуален или общ административен акт,
който не е бил оспорен пред съда, може да бъде отменен или изменен от
непосредствено по-горестоящия административен орган, а ако актът не е подлежал на оспорване по административен
ред – от органа, който го е издал. Материално-правните основания за
възобновяване на административното производство са изчерпателно регламентирани
в общо седем точки на чл. 99 АПК като съгласно чл. 100 АПК само в хипотезите на
чл. 99 т. 2 - 7 вкл. страната в производството е легитимирана да поиска
възобновяване.
По смисъла на чл. 99 АПК компетентен да се произнесе по такова искане е
директорът на ОД на МВР - Варна като орган, който е непосредствено по-горестоящ
на служителите на Второ РУ при ОДМВР Варна.
Искането до директора на ОД на МВР – Варна за възобновяване на основание чл. 99 т. 2 АПК на
административното производство по действия на служители на Второ РУ при ОДМВР
Варна осъществени спрямо жалбоподателя на 9.12.2019г. между 17:30 до 18:30ч. е
подадено от адресата на тези действия, поради което същият се явява процесуално
легитимирано лице по смисъла на чл. 100 АПК.
Заявлението на жалбоподателя е депозирано в тримесечния срок по чл. 102 ал.
2 АПК, като се има предвид, че е предявено на 14.06.2021 г., а от служебна
справка по адм. дело № 885/21 при Адм. съд Варна се установява, че Н. е получил
достъп по ЕПЕП на 27.04.2021 г. и за която дата същият твърди, че е узнал за
наличието на обстоятелствата по чл. 99, т. 2 АПК.
Съгласно чл. 102, ал. 2, изр. 2 вр. чл. 99, т. 2 АПК искане за
възобновяване на административното производство на основание, предхождащо
издаването на административния акт, каквото е и нови обстоятелства или нови
писмени доказателства от съществено значение за издаването на акта, които при
решаването на въпроса от административния орган не са могли да бъдат известни
на страната в административното производство, може да се направи не по-късно
от една година от влизането на акта в сила.
В настоящия случай не се спори, а и от приложената от самия жалбоподател
докладна записка и приложената по преписката справка относно извършена проверка
(л. 21 – 24 от делото) е видно, че фактическото задържане на жалбоподателя е
извършено по повод конфликтна ситуация, възникнала във връзка с пътен инцидент
между жалбоподателя и трети лица. Това означава, че основанието за задържането
е настъпило преди самото задържане но на същата дата - 09.12.2019г.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че едногодишният срок по чл. 102,
ал. 2 АПК започва да тече от узнаването на обстоятелството, съответно на
доказателството. Текстът на алинея 2 на чл. 102 АПК е категоричен и ясен –
искането по чл. 99, т. 2 АПК може да се направи не по-късно от една година от
възникване на основанието, а когато възникването на основанието предхожда
издаването на административния акт, началният момент на срока за възобновяване
е влизането в сила на акта.
Жалбоподателят твърди, че оспорва фактическо задържане, което е осъществено
на 09.12.2019г, поради което правилно и законосъобразно Директорът на ОДМВР
Варна е приел, че подаденото на 14.06.2021г. заявление с вx. № 365000-24895 от
същата дата е просрочено.
В случая се оспорва фактическо задържане, волеизявление чрез действие, за
което са приложими съответните срокове по АПК. Същото може да бъде обжалвано в
14-дневен срок от съобщаването, съгласно чл. 149 ал. 1 АПК. В жалбата си и
уточняващите я молби Н. признава, че не е обжалвал действията по задържането си
и същите са влезли в сила. Твърдяното фактическо задържане е осъществено на
09.04.2019г., а искането основано на чл. 99, т. 2 АПК е направено на
14.06.2021г, т.е. след изтичане на законоустановения едногодишен срок.
В съвкупността си изложеното сочи неоснователност на жалбата, поради което
тя следва да се отхвърли от съда съгласно правомощието му по чл. 200, ал. 1 АПК, вр. чл. 103, ал. 3 АПК.
Воден от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.А.Н. срещу изричен отказ на Директора на ОД на МВР Варна,
обективиран в писмо изх. № УРИ
365.000-27067/28.06.2021 г. постановен по негово заявление с вx. №
365000-24895/14.06.2021г. с което на основание чл. 99, т. 2 АПК е поискано
възобновяване на производството по фактическо задържане извършено на 09.12.2019
г. от служители при Второ РУ при ОДМВР Варна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна касационна жалба пред Върховен
административен съд в седемдневен срок от връчване на съобщението.
СЪДИЯ: