Р
Е Ш Е Н И Е
№ VІ – 14 Година
2019, 18 март град Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ-ро
Гражданско отделение, VІ-ти въззивен състав
На осемнадесети февруари, две хиляди и деветнадесета
година,
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Вяра КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ:1.Галя БЕЛЕВА
2.мл.с.Ваня
ВАНЕВА
Секретар Таня Михова
Като разгледа докладваното от
съдията В.Камбурова
въззивно гражданско дело номер 1678 по описа за 2018
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по чл.258 и сл. от ГПК и е образувано
по повод въззивна жалба
вх.№5056/26.09.2018г. подадена от „Кремиковци“ АД /в несъстоятелност/, ищец,
представлявано от Ц.Б.-синдик, чрез пълномощник юрк Татарчев, срещу Решение
№64/13.08.2018г., постановено от Районен съд-гр.Царево по гр.д.№614/2017г. по
описа на същия съд.
С
посоченото решение е отхвърлен предявения от „Кремиковци“ АД /в
несъстоятелност/ против ответниците М.В.И. и М.К.И., и двамата от гр.Димитровград, отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК за приемане за установено между страните, че ответниците не са собственици
на поземлени имоти, представляващи УПИ XII в квартал 47 по КККР на гр. Китен, с
идентификатор 37023.501.658 КККР на гр. Китен и площ от 367 кв.м. и УПИ XI в
квартал 47, с идентификатор 37023.501.657 по КККР на гр. Китен и площ от 307
кв.м., който е обективно съединен с искове по чл.537 ал.2 от ГПК за отмяна на
констативен нотариален акт по ЗСПЗЗ № 48 т.ІІ дело № 413/1996г., издаден от
нотариалната служба на РС-Царево и за отмяна на констативен нотариален акт за
собственост на недвижими имоти № 57 т.ІІ рег.№1494 дело № 211/2016г. на
нотариус М.Василева с рег.№ 370 на НК. Със същото решение ищецът е осъден
да заплати на ответниците сторените от тях разноски.
Жалбоподателят
изразяват несъгласие с решението поради неправилност и незаконосъобразност на
същото, като постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и
събраните по делото доказателства. Изложените доводи са в три линии на
разсъждение.
На
първо място се оспорва приетото от съда, че праводателите на ответниците са
придобили правото на собственост върху процесните имоти с Решение
№2237/19.10.1995г. на ПК-гр.Царево. Излагат се доводи, че с решението по
чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ единствено се признава или отрича правото за
възстановяване на правото на собственост, а самото възстановяване се извършва
от компетентния административен орган-ПК. Посочва, че силата не пресъдено нещо
на това решение се разпростира само между страните, но не и по отношение на
трети лица, които не са участвали, поради и което не съставлява пречка за
осъществяване на косвен съдебен контрол по чл.17, ал.2 ГПК за материална
незаконосъобразност на административния акт. Излагат се подробни доводи за
наличието на пречки за възстановяване правото на собственост върху процесните
имоти, които не са били разгледани от съда. Счита, че предвид функционалната
връзка на построените на територията на почивната база /част от която е
процесния имот/ масивни сгради, бунгала, басейни, паркинги, спортни площадки,
гаражи и пр.постройки, изградената инфраструктура, процесните имоти са
променили предназначението си и са загубили статута си на земеделска земя по
смисъла на чл.2, т.3 ЗСПЗЗ и чл.1, ал.1, т.3 ППЗСПЗЗ, поради и което е следвало
собствениците, респ.техните наследници, да бъдат обезщетени по реда на чл.10б, ал.1
ЗЗСПЗЗ. Посочва се, че почивната база е комплексно мероприятие, осъществен с
цел извършване на почивна дейност на работниците.
На
второ място се излагат доводи във връзка с твърдяния придобивен способ по чл.17а
ЗППДОП /отм./. Оспорва позоваването на съда на мотивите към решението по
гр.д.№145/1999г. Посочва, че мотивите към съдебното решение не се ползват със
сила на пресъдено нещо, а обвързващ за страните е само диспозитивът. Излага
подробни доводи относно заприходяването на целия комплекс с площ от 26 008 кв.м.
като дълготрайни материални активи в обект „Почивна станция Китен“ с посочена
стойност по баланса към 1991г. Изводът според жалбопадателя е, че към датата на
реституцията имотът е бил част от имуществото на преобразуваното дружество
съгласно чл.17а ЗППДОП /отм./, респ. е било пречка за реституция.
На
трето място се излагат доводи по отношение на придобивното основание изтекла в
полза на ищеца придобивна давност, считано от 21.12.2002г. Жалбоподателят
посочва, че нито едно от посочените в решението действия в периода след
21.12.2002г. не са прекъснали владението-иска по чл.59, ал. ЗЗД за периода
15.10.1996-18.07.2001г., предявен през 2004г., предприетите от ответниците действия по урегулиране на на процесните
имоти в един недвижим имот и издаване на виза за проектиране от 2004г.
Моли
за отмяна на обжалваното решение и постановяване на нова по съществото на
спора, с което исковете да бъдат уважени изцяло. Претендира разноски за двете
инстанции.
Във
въззивната жалба са изложени доводи за допуснати от съда процесуални нарушения
по повод оспореното заключение и отказа да бъде допусната тройна
съдебно-техническа експертиза. В тази връзка е поискано допускането й от
въззивната инстанция. Представени са и писмени доказателства.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор, с който се
оспорва въззивната жалба и се излагат подробни съображения за правилност на
обжалваното решение. Противопоставя се
на доказателствените искания.
Страните се
явяват лично в с.з. и се представляват от процесуални представители. Поддържат
подадените въззивна жалба, съответно отговор. Ангажират нови доказателства пред
въззивната инстанция.
Въззивната жалба е подадена в
законоустановения срок от надлежно упълномощен представител на страна, която
има правен интерес от обжалването. Жалбата отговоря на изискванията на чл.260 и
чл.261 от ГПК и е допустима, поради което следва да се разгледа по същество.
Бургаският
окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение, извършена
на основание чл.269 от ГПК, не установи съществуването на основания за
нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и
допустимо. Като взе
пред вид събраните по делото доказателства, становищата на страните и като
съобрази Закона намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК.
Ищецът
твърди, че е собственик на почивна база „Кремиковци“ в гр. Китен, която е с
плащ от 26 008 кв. м. ведно с изградените в нея сгради а именно: два
четиринадесет етажни блока, ресторант - столова на един етаж със сутерен и
гаражни клетки към него, четири дървени бунгала, всяка с по четири стаи със
самостоятелен вход и санитарен възел, шест броя бунгала за обслужване на
персонала, два басейна, паркинг, фитнес салон, открит бар, детска площадка,
перално помещение и други обслужващи сгради. Заявява, че е придобил
правото на собственост вследствие на
преобразуване на държавна фирма „Кремиковци“ с Разпореждане № 40/06.11.1991 г.
на Министерски съвет, която се явява
правоприемник на МК „Кремиковци“, съгласно Решение № 50/1989 г. на МС и
Указ № 56 за стопанската дейност, поради което ищецът се явява правоприемник на
всички активи, пасиви, права и задължения на МК „Кремиковци“ на основание чл.
17а ЗППОДП /отм./. Сочи, че е налице и друго придобивно основание,
удостоверяващо правото му на собственост, а именно – ищцовото дружество близо
50 години непрекъснато и необезпокоявано владее процесните имоти. Изтъква, че цялата почивна база /земя и
сгради/ е заприходена в счетоводния баланс на дружеството като дълготраен
материален актив.
С отговора
на исковата молба ответниците оспорват предявените искове изцяло като
неоснователни и недоказани. Твъдят, че са собственици на процесните имоти, като
провото на собственост произтича от праводателите им – наследниците на А.Николов,
на които е възстановено правото на собственост с решение № 2237/19.10.1995 г.
на ПК – Царево. Сочат, че решението на ПК е издадено на основание влязло в сила
решение № 2237/19.10.1995 г. по гр. д. № 554/1995 г. на БРС, с което е признато
правото на наследниците на Н.да възстановят правото си на собственост върху
нива с обща площ от 1 980 кв. м. След влизане в сила на съдебното решение,
имотът е бил нанесен в кадастралната карта на с. Китен като имот с пл. № 245 с
площ от 1 250 кв. м. и имот пл. № 246 с площ от 730 кв. м. Твърдят, че по
отношение на процесните имоти е бил налице предходен съдебен спор, по които
ищецът е претендирал, че е собственик на процесните имоти на основание
проведена отчуждителна процедура по реда на чл. 55 и сл. от ЗПИНМ, който спор е
приключил с влязло в сила решение, с което иска е отхвърлен. Същевременно
оспорват твърденията на ищеца, че почивната база е законно изградена, въз
основа на надлежно учредено право на строеж, както и верността на представените
по делото актове за държавна собственост. Оспорват и твърдяната от ищеца придобивна
давност, като сочат предприети от тях редица действия, докозвощи реално
влладение на процесните имоти от тях, включително и постановено в тяхна полза
съдебно решение, с което „Кремиковци“ АД е осъдено да им заплати обезщетение за
ползването без правно основание на процесните имоти за периода 15.10.1996 г. до
18.07.2001 г.
Страните ангажират доказателства в подкрепа на
становищата си, влючително пред настоящата инстанция. Събрани са гласни
доказателства, изготвени са единична пред районния съд и тройна пред въззивния
съдебна – технически експертизи, последната допусната на основание чл.266, ал.3 ГПК.
Представени са множество писмени доказателства.
Всяка страна,
независимо от процесуалното си качество, следва да установи фактите и обстоятелствата,
на които основава своите искания или възражения. При предявен отрицателния
установителен иск за собственост ищецът следва да докаже твърденията, с които
обосновава правния си интерес. Той следва да установи наличието на свое
защитимо право, засегнато от правния спор, като докаже фактите, от които то
произтича. Ответникът следва да докаже фактите, от които
произтича правото му.
Ответниците обосновават правото си на собственост с
нотариален акт № 57, том II, рег. № 1495, дело № 211/2016 г. на нотариус Мария
Василева, рег. № 370 на НК. От посочения документ е видно, че те са признати за
собственици на процесните имоти на основание чл. 587, ал. 1 ГПК, въз основа на
представени пред нотариуса документи - нотариален акт № 132, том II, дело № 742/1996 г.; нотариален акт № 84, том V, дело № 776/2002 г. на нотариус Мария
Василева; нотариален акт за поправка № 125, том IХ, дело № 1577/2004 г. на нотариус Мария
Василева и заповед № 77/05.02.2016 г. на кмета на община Приморско за
урегулиране на имот, вписана в СВ Царево; Решение № 141/2009 г. за одобрение на
ПУП-ПРЗ и др. От представените пред нотариуса документи е видно, че правото на
собственост е придобито от ответниците на деривативно основание.
Първоначално, на праводателите на ответниците – Г. А. В.,
Д. А. В., В. А. В. и Д. А. В., като наследници на А.В. Н.е възстановено правото
на собственост в стари реални граници върху нива с площ от 0,730 дка в с.
Китен, местността „Атлиман“, представляваща
имот пл. № 246. Посоченият имот е възстановен с Решение от 19.10.1995 г.
на ПК Царево, издадено въз основа на решение № 2237/19.10.1995 г. по гр. д. №
554/1995 г. на БРС. Посочените лица, с
нотариален акт № 132, том II, дело № 742/1996 г. продават в равни дялове на В.Т.С.и
М.В.И. /първия ответник/ собствения си недвижим имот, представляващ: незастроен
неурегулиран имот с площ от 730 кв. м., находящ се в строителните граници на с.
Китен, община Царево, в местността „Атлиман“, с пл. № 246 по плана на с. Китен,
с посочени в акта граници. Номерацията на имота е променена с одобряването на
нов кадастрален план на с. Китен със заповед № РД-02-14-2184 на Министъра на
регионалното развитие и благоустройството, в който имота е записан под № 455.
Със заповед № 182 от 15.04.2002 г. на
ОНС община Приморско, имотът е урегулиран в УПИ VIII-445, кв. 30 по плана с. Китен. С
нотариален акт № 84, том V, дело № 776/2002 г. на нотариус Мария Василева В.Т.С.и
Павлинка Вълева Стоянова продават на съсобственика си М.К.И. /втория ответник/ собствената
си ½ ид. ч. от съсобствен незастроен недвижим имот, представляващ ПИ с
пл.сн. № 455 по плана на с. Китен, община Приморско, съдържащ 730 кв. м. площ,
урегулиран в УПИ VIII-445, кв. 47, съгласно заповед № 182 от 15.04.2002 г. при описани в акта
граници. Посоченият нотариален акт е поправен с нотариален акт № 125, том IХ, дело № 1577/2004 г. на нотариус Мария Василева, като поправката се
изразява в посочване на верния квартал № 30, в който се намира процесния имот,
вместо квартал № 47. След приемане на кадастралната карта, по искане на
ответниците, имот № 445 е разделен в два отделни имоти с идентификатори
37023.501.123 и 37023.501.124 по КККР за гр. Китен. Със заповед № 77/05.02.2016
г. на Кмета на община Приморско, въз основа на решение № 141/29.10.2009 г. на
Общински съвет Приморско, на основание чл. 16, ал. 5 от ЗУТ, имот с
идентификатор 37023.501.123 е обособен като УПИ ХI в кв. 47 с площ от 307 кв. м. и записан
под нов идентификатор 37023.501.657, а имот с идентификатор 37023.501.124 е
обособен като УПИ ХII в кв. 47 с площ от 367 кв. м. и записан под нов идентификатор
37023.501.658.
Предвид гореизложеното, въз основа на представените
писмени доказателства по делото, съдът намира, че ответниците се легитимират
като собственици на процесните имоти.
Така придобитото право на собственост се оспорва от ищеца „Кремиковци“ АД,
като се твърди, че процесните имоти са възстановени на праводателите на
ответниците при нарушаване на разпоредбите на ЗСПЗЗ, поради което иска съдът да
се произнесе инцидентно по законосъобразността на решението на ПК. Посочва, че правният му интерес от предявяване на
отрицателен утановителен иск произтича от придобито от него право на
собственост върху процесните имоти на основание чл. 17а от ЗППОДП /отм./, както и на
оригинерно правно основание – изтекла в негова полза придобивна давност.
Във връзка с наведеното във въззивната жалба, че съдът
не се е произнесъл по възражението за материална незаконосъобразност на решение
№ 2237/19.10.1995 г. на ПК – гр. Царево и решение
по гр. д. № 554/1995 г. на БРС съдът намира следното:
Разпоредбата на чл. 17, ал. 2 ГПК предвижда, че съдът се произнася
инцидентно по валидността на административните актове, независимо от това дали
те подлежат на съдебен контрол, а по тяхната законосъобразност - когато се
противопоставят на страна по делото, която не е била участник в
административното производство по издаването и обжалването му. Производството
по възстановяване на собствеността върху земеделските земи е уредено в ЗСПЗЗ като административно.
То се развива между лицето, подало заявление за възстановяване и компетентния
административния орган. В това производство не могат да участват трети лица,
тъй като в него не се разрешават спорове за материално право. Съгласно чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ, постановените решение на общинската
служба по земеделие подлежат на обжалване пред районния съд, който решава спора
по същество. Неговото решение подлежи на касационно обжалване по реда на АПК. В производство по
обжалване на административния акт също не се допуска участие на трети лица.
Страни по него са оспорващият / жалбоподателят/ и административният орган,
издал акта - общинската служба по земеделие. Влязлото в сила съдебно решение е
задължително за страните и техните правоприемници. Следователно, когато
административният акт е бил предмет на пряк съдебен контрол, както е в настоящия
случай, гражданският съд може да се произнася инцидентно по неговата валидност
и законосъобразност само когато този акт се противопоставя на трети лица, които
не са били страни и не са правоприемници на страни в съдебното производство по
оспорването му. На тях административният акт е непротивопоставим, поради което
при направено възражение за материална незаконосъобразност на акта е допустимо
съдът да упражни върху него косвен съдебен контрол. В случая ищецът
не е участник в административното производство по издаване на решение № 2237/19.10.1995 г. на ПК – гр. Царево, както и в развилото се
съдебно производството по гр. д. № 554/1995 г. на БРС, поради което попада в
посоченото изключение и е допустимо да защити правата си по реда на косвения съдебен
контрол.
На първо място следва да се подчертае, че
производството по гр.д.№554/1995 по описа на БРС е било с основание чл.11, ал.2
от ЗСПЗЗ- иск за установяване по отношение на
съответната ОПК, че ищците имат право да
си възстановят собствеността върху земеделска земя, а въз основа на
постановеното съдебно решение ПК-гр.Царево се е произнесла с решение № 2237/19.10.1995 г. като е определила земите, върху които се
възстановява собствеността в съществуващи стари реални граници, а именно нива
от 0,730 дка, находяща се в строителните граници на с.Китен в местността
„Атлиман“ имот пл.№246 по кадастрания план от 1970 г. Твърденията на въззивника, че проведената реституционна процедура по реда
на ЗСПЗЗ е незаконосъобразна, поради наличието на проведено мероприятие по смисъла на
чл. 10б от ЗСПЗЗ и чл. 17а от ЗППДОП
/отм./, са неоснователни. По реда на ЗСПЗЗ се възстановяват и незастроени
имоти, или незастроени части от такива, които попадат
в урбанизираните територии в хипотезата на чл. 10, ал. 7 и чл. 10б ЗСПЗЗ. От събраните по делото доказателства се установява по категоричен начин, че
изграждането на процесната почивна станция не е засегнала процесните имоти, и че те не са
били част от имотите предоставени на държавното предприятие за изграждането й. От назначената в настоящото
производство тройна съдебно – техническа експертиза се установява, че
процесните имоти не са част от имотите посочени в удостоверение №
1522/23.11.1965 г. на СОНС – с. Приморско и скица № 984/16.09.1964 г. на ОНС –
Бурас, в тях няма реализирано никакво строителство, не е налице подземна или
друга инфраструктура. Стълбовете на парковото осветление не попадат в
процесните имоти, не са реализирани и подземни комуникации. Липсата на
застрояване в процесните имоти е била установена и в производството по гр. д. № 554/1995 г. на БРС. Предвид изложеното неоснователни са
твърденията на въззивника, че спорните имоти са част от реализирано мероприятие
по смисъла на чл. 10б от ЗСПЗЗ. В производството по делото не е установено проведено мероприятие,
което не позволява възстановяване на собствеността, съгласно в § 1в, ал. 1 и 2 ДР ППЗСПЗЗ. Съгласно практиката на ВКС, пречка за възстановяване
правото на собственост по ЗСПЗЗ е реализирането на
обществено мероприятие, каквото само по себе си не съставлява включването на
имота в заградена
територия. В случай, че тази площ е останала свободна от застрояване, не е необходим
прилежащ терен към сграда, или съоръжение и възстановяването й няма да затрудни
дейността за която е
реализирано мероприятието, няма пречка тя да бъде възстановена. Целта на нормата на чл. 10б ЗСПЗЗ е да изключи от реституция по ЗСПЗЗ земи, върху които е
реализирано обществено мероприятие, за да не се осуети, или затрудни
функционирането на обекта, съставляващ това мероприятие, но текстът няма за цел
да препятства реституцията на свободни терени, които са били предназначени за
общественото мероприятие, но то е реализирано и се обслужва реално от много
по-малко площ. Безспорно
в настоящото съдебно производство, а и в съдебните производство развили се
преди него, е установено, че процесните имоти не са били предназначени за
реализиране на твърдяното от въззивника – ищец обществено мероприятие, същите
са свободни – незастроени, няма доказателства те да
представляват необходима прилежаща площ към сграда или съоръжение, което да затрудни дейността на
обектите,
следователно върху тях реално няма реализирано обществено мероприятие и не е
била налице пречка за реституцията им. В настоящото производство не се
установиха твърденията на ищеца, че са налице предпоставките на чл. 10б от ЗСПЗЗ, поради което решение решение № 2237/19.10.1995 г. на ПК – гр. Царево е правилно и
законосъобразно.
От представените по делото доказателства се
установява, че с Протокол № 18/27.09.1960 г. на Бургаския окръжен народен съвет
е отстъпено право на строеж на Металоргичен комбинат „Кремиковци“ за изграждане
на почивна станция с капацитет от 300-400 легла. Представено е и удостоверение
№ 1522/1964 г. на Изпълнителния комитет на селски общински народен съвет с.
Приморско – Бургаски окръг, от което е видно, че на МК „Кремиковци“ е отреден терен
за изграждане на почивната станция, включващ имоти пл. №№ 12, 13, 14, 15, 16,
17, 18, 19, 20, 21,и 57, съгласно скица № 984/16.09.1964 г. В посоченото
удостоверение е отбелязано, че теренът се предава безвъзмездно, ведно с част от
млада общинска гора от източната част на морския бряг до шосето от местността
„Атлиман“ до почивната станция на народното здраве. Посочената „ част от млада
общинска гора“ не е определена с площ и граници - нито цялата гора, нито
предоставената на държавното предприятие част. За изграждането на почивната
станция е издадено разрешение за строеж № 89/16.12.1969 г. и Протокол № 20 за
даване на строителни линияи и определяне на ниво. В разрешението за строеж като
граници на имота, за който е издадено са посочени блок 8а и 8б местността
„Атлиман“. През 1968 г., на основание чл. 6 от ЗС, е съставен акт за
държавна собственост № 8078, с който са актувани – масивна ж.б. сграда на един
етаж със сутерен, представляваща стол и кухня с гаражни клетки към стола в с.
Китен, със застроена площ от 791 кв. с общо дворно място от 19 619 кв. м.
от имоти с пл. №№ 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18, 19, 20, 55 и 57 по плана селото. В
акта е отбелязано, че имотите са предоставени на МК Кремиковци – София. С
протокол от 19.08.1972 г. е въведен в експлоатация обект – „Почивна станция на
МК Кремиковци“ –блок „Б“ и „Преустройство на столова към почивната станция“ с.
Китен. С посочения протокол е констатирано, че обектът е завършен на 30 юни
1972 г. С приемателен протокол обр. 16 от 24.02.1973 г. обектът е въведен в
експлоатация и по отношение на „Веритикална планировка“, „Паркоустрояване“ и
„Алейно осветление“ на почивната станция. С Решение № 50/30.03.1989 г. на
Министерски съвет, на основание Указ № 56 за стопанската дейност е взето
решение МК „Кремиковци“ да се преобразува във фирма с държавно имущество с
наименование „Кремиковци“, която държавната фирма става правоприемник на
активите и пасивите на Технологичния металургичен комбинат „Кремиковци“ – с.
Ботунец и част от активите и пасивите на Стопанското обединение „Металургия“ –
София по баланса им към 28.02.1989 г. С Разпореждане № 40/08.11.1991 г. на МС,
държавната фирма е преобразувана в „Кремиковци“ ЕАД с капитал 720363 хил. лева. С Протокол №
16/10.09.1993 г. на Експертен съвет по комплексно изграждане на териториалните
единици е прието решение, че необходимата територия на почивна база
„Кремиковци“ – с. Китен е владяната от дружеството в размер на 26 008 кв.
м. Съставен е нов акт за държавна собственост № 1121/17.11.1993 г., с който е
актувана почивната база с подробно описание на изградените в нея обекти, както
и прилежащата територия, съгласно Протокол № 16/10.09.1993 г. на ЕСКИТЕ, в
размер на 26 008 кв. м. с граници: изток – море, запад – улица, север –
море и юг – частни имоти. Отбелязано е в документа, че имота е предоставен за
оперативно управление на „Кремиковци“ АД гр. София, а стойността на базата е
без стойността на земята. Представено е удостоверение № 7/20.06.1995 г.,
съгласно което в активите на дружеството ищец е заприходен като ДМА „Почивна
станция Китен“, състояща се от две масивни стоманобетонни сгради на по 14
етажа, една масивна сграда на един етаж и прилежащата територия към тях в
размер на 26 008 кв.м. с изградени върху нея спомагателни съоръжения –
паркинг спортни площадки бунгала и други. От извлечение за ДМА на
„Кремиковци“ АД /в несъстоятелност/ към
месец май 2017 г. е видно, че в активите на дружеството е заведена „Почивна
база Кремиковци“ – Китен, състояща се от петнадесет сгради и земя в размер
на 26 008 кв.м.
От събраните доказателства, включително гласните
такива, безспорно се установява, че почивната станция, за която е отстъпено
право на строеж е изградена. Пред въззивната
инстанция е приета тройна съдебно - техническа експертиза, неоспорена от
страните, от която се установява, че в
предоставеното на МК „Кремиковци“ строително петно по ЗРП № 8 има реализирана почивна база, но процените
имоти не са част от имотите, описани в
удостоверение № 1522/23.11.1965 издадено от СОНС с. Приморско, скица № 984/16.09.1964 г. на ОНС Бургас и АДС
№ 1121/17.11.1993 г. При така установените факти, съдът намира, че изводът,
който се налага е, че мероприятието по изграждане на почивната станция на МК „Кремиковци“
е реализирано, но не са налице
предпоставките на чл. 17а от ЗППОДП /отм./ за придобиване правото на
собственост от въззивника върху процесните имоти. Последните не са част от
имотите, описани в удостоверение № 1522/23.11.1965 издадено от СОНС с.
Приморско, скица № 984/16.09.1964 г. на
ОНС Бургас и АДС № 1121/17.11.1993 г., поради което не може да се приеме, че по
отношение на тях е отстъпено право на строеж от държавата на държавното
предприятие, съответно са преминали в собственост на приватизираното дружество.
Представеният протокол на ЕСКИТЕ е изготвен две години
след приватизацията на държавното предприятие и удостоверява единствено
необходимата прилежаща територия на почивната база, съгласно нормативните
изисквания към момента на изготвянето му, но не може да послужи за удостоверяване
правото на собственост на ищеца, което да е придобито по реда на чл. 17а ЗППДОП
/отм./. Последният се позовава и на представения по делото по делото АДС №
1121/17.11.1993 г., от който е видно че оценката на почивната база, предоставена
за оперативно управление на „Кремиковци“ АД е без стойността на земята, чиято
площ е посочена съгласно протокола на ЕСКИТЕ. Посоченият акт също не може да
послужи за удостоверяване, както за придобиване правото на собственост на ищеца
по реда на чл. 17а ЗППДОП /отм./, така и по отношение на площта на поземления
имот към момента на приватизацията на държавното дружество, съответно наличие
на добросъвестна владение. Само за пълното следва да се отбележи, че с акт за
държавна собственост се удостоверява правото на собственост на държавата, а не
на юридически лица, каквото е ищцовото дружество, поради което в настоящото
производство следва да се цени като косвено доказателство за площта на имота
към момента на съставяне на акта, а както бе посочено по – горе, площта е
посочена в размер на 26 008 кв. м. съобразно протокола на ЕСКИТЕ.
Съгласно посочената норма, при
преобразуваните държавни предприятия в еднолични търговски дружества с държавно
имущество имуществото, предоставено за стопанисване или управление на тези
предприятия с акта на преобразуването, се предоставя в собственост на тези
дружества, освен ако в него не е
предвидено друго. Аналогична е и разпоредбата на чл. 1 ПМС № 201/1993 г. В тълкувателно решение № 4/14.03.2016 г. по
т.д. № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС се приема, че фактическият състав на
придобивния способ, уреден в чл. 1 от ПМС № 201/1993 г., съответно чл. 17а
ЗППДОП /отм./ за прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти при
образуването, преобразуването и приватизирането на държавни предприятия включва
следните елементи: държавата да е била собственик на конкретно имущество; това
държавно имущество да е било предоставено за стопанисване и управление на
държавно предприятие; с акта на преобразуване на държавното
предприятие в търговско дружество това имущество да не е изрично изключено от
имуществото, което се включва в капитала на търговското дружество.
Вещно-транслативният ефект на сделката настъпва по силата на самия акт за
преобразуване на държавното предприятие в търговско дружество и от момента на
възникване на последното.
В настоящия случай не са налице посочените
елементи, което да доведе до извод, че е осъществен фактическия състав на чл.
17а ЗППДОП /отм./. По делото не са представени доказателства от които да е
видно, че процесните имоти са предоставени за стопанисване или в управление на ДП„Кремиковци“.
Не се установява те да са включени в капитала на преобразуващото се
предприятие, съответно да са били предмет на приватизацията. Ето защо не може
да бъде направен извод, че процесните имоти са се намирали в активите на
едноличното търговско дружество, поради което липсват доказателства, че ищеца е
придобил собствеността върху тях на основание чл. 17а от ЗППДОП. Не са
ангажирани и доказателства, от които може да бъде направен извода, че
въззивникът е придобил владението върху процесните имоти на някакво правно
основание, което да го направи техен владелец. Установява се единствено факта
на държане, поради, че това, че се намират в оградената територия на почивната
станция.
Неоснователни и недоказани останаха твърденията на
въззивника, че е придобил правото на собственост върху процесните имоти на
основание давностно владение, считано от 21.12.2002 г. Владението като фактическо отношение не трябва да е придобито
по скрит и насилствен начин. То трябва да е спокойно и явно. Съгласно Решение № 4 от 06.02.2012 г. на ВКС по гр.д. №
388/2011 г., I г.о., „насилствено отнемане на вещта има тогава, когато се използва физическа
сила или заплаха срещу лицето, което владее или държи вещта, както и когато се
употреби физическа сила по отношение на самата вещ, например чрез разбиване на
врата или ключалка”. От посоченото е видно, че насилствено отнемане на вещта
има не само когато се прилага насилие върху лицето, което владее или държи
вещта, но и когато се употреби насилие върху самата вещ. От събраните по делото доказателства е видно, че владението е придобито от
ищеца по насилствен начин, а именно – чрез премахване без знанието и съгласието
на ответниците, на поставената от тях ограда на имотите. От разпитаните в
първоинстанционното производство свидетели /св. Цветанов и св. Жечкин/ се
установява, че процесните имоти са били владени от ответниците и те са ги
оградили с телена ограда, която е премахната
от ищеца. Назначена е охрана на почивната станция и ответниците не са допускани до
имотите си. Така установената от ищеца фактическа власт, представлява
насилствено отнемане на веща от владението на ответниците, поддържа се с
насилие, чрез недопускането им до имотите и не може да обоснове наличието на
давностно владение, тъй като същото не е спокойно. Установяването на фактическа
власт върху спорните имоти е извършено с противоправни действия, поради което
ищецът не може да черпи облаги от тези си действия. От доказателствата по
делото е видно, че така установеното насилствено владение е смущавано
многократно от ответниците, които с действията си са се противопоставяли на
поведението на ищеца, по отношение на процесните имоти. Предвид изложеното не е
налице твърдяното владение на имотите за период по – дълъг от 10 години, тъй
като не са налице елементите на фактическия състав на давностното владение.
Като е достигнал до горните правни изводи за
неоснователност на предявения иск по чл. 124, ал.1 ГПК, първоинстанционният съд
е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде
потвърдено.
Страните са направили своевременно искане за присъжда
на разноски като предвид изхода на делото сторените такива се дължат на
въззиваемата страна. Представени са доказателства за заплатен адвокатски
хонорар в размер на 800 лв. за защита пред въззивната инстанция, който следва
да бъде възложен в тежест на въззивника.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Решение № 64/13.08.2018г., постановено от Районен съд- гр. Царево
по гр.д.№ 614/2017г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА „Кремиковци“
АД /в несъстоятелност/ ЕИК *********, представлявано от Ц.Б.-синдик, чрез пълномощник юрк
Татарчев да заплати на М.В.И. и М.К.И., и двамата от гр.
Димитровград,
ул. „Д. Благоев“, бл. 29, вх. А, ап. 2 сумата от 800 лв. /осемстотин лв./, представляваща направени разноски пред
въззивната инстанция.
Решението може
да бъде обжалвано пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.