Решение по дело №732/2020 на Районен съд - Казанлък

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер ........                                                             02.09.20 г.                                             Град Казанлък

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Казанлъшки районен съд                                                                          V-ти наказателен състав

На тридетесет и първи август

Година 2020

В публично заседание в следния състав:

                                                                                                                   Председател: Деян  Илиев

Секретар: Радиана Грозева

като разгледа докладваното от съдия-докладчика Деян Илиев

АН дело № 732 по описа за 2020 година за да се произнесе съобрази:

 

Обжалвано е Наказателно постановление № 20-0284-000673 от 18.03.20 г. на РУМВР Казанлък. Жалбоподателят М.С.Т., недоволен от наложеното му наказание, моли съда да го отмени. Оспорва извършеното нарушение.

В с.з. редовно призован, не се явява. В писмена защита на процесуалния му представител - адв. Х. Петрова се иска отмяната на НП. Претендират се разноски по делото.

Въззиваемата страна, редовно призована в с.з. не изпраща представител. В писмено становище на гл. юрисконсулт Алексиев се излагат доводи за неоснователност на жалбата. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение.

Съдът, като извърши цялостна проверка на констативния акт (АУАН) и Наказателното постановление (НП), взе предвид становищата на страните, и прецени заедно и поотделно събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е основателна.

Административнонаказващият орган (АНО) е приел за установено, че на 03.12.2019 г. около 13.28 часа в гр. Казанлък на ул. "Св. Св. Кирил и Методий" на общински паркинг, южно от № 4, северно от сградата на НПА, жалбоподателят е паркирал л.а. "Фолксваген Бора" с рег. № СТ 6943 РК на място, определено за хора с трайни увреждания без да представи документ, разрешаващ паркирането на място за хора с трайни увреждания, с което виновно е нарушил чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП.

Описаната фактическа обстановка се установява отчасти от АУАН № 625252 от 02.03.2020 г., докладна записка,  експертно решение № 3624 от 10.10.2019 г., заявление-декларация, карта за паркиране за хора с трайни увреждания, глоба с фиш № 0741957 от 03.12.2019 г., справка на Община Павел баня, справка на Община Казанлък и показанията на св. Ц.Х..

Съгласно чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП Паркирането е забранено на места, определени за хора с трайни увреждания.

Съгласно чл. 178д от ЗДвП наказва се с глоба в размер 200 лв. лице, което, без да има това право, паркира на място, определено за превозно средство, обслужващо хора с трайни увреждания, или за превозно средство, приспособено и управлявано от хора с трайни увреждания.

От Експертно решение № 3624 от 10.10.2019 г. се установява, че жалбоподателят е с 90% трайно намалена работоспособност с диагноза Застойна сърдечна недостатъчност, от което следва.

Следователно съдът приема, че жалбоподателят е лице с трайни увреждания, като това е очевидно и без да е необходимо мнение на вещо лице.

Безспорно жалбоподателят не е имал документ, удостоверяващ това право. Искане за такъв документ е бил подаден от жалбоподателя на 27.11.2019 г. към Община Павел баня и разрешение е било издадено с № 208/19 със срок на валидност до 01.10.20 г.

Съгласно чл. 99а, ал. 1 от ЗДвП картата за паркиране на инвалид с трайни увреждания се издава от съответната община и е валидна за територията на цялата страна. Картата обаче има само доказателствено значение пред контролните органи, но не е част от състава на разпоредбата на чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП.

Ето защо жалбоподателят не е извършил вмененото му нарушение, поради което НП следва да се отмени.

Съгласно чл. 63, ал. 3 от ЗАНН В съдебните производства  страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Поради отмяната на НП възиваемата страна следва да понесе разноските по делото. Искането за разноски е било направено с жалбата и писменото становище, като за изготвяне на жалба се претендират разноски в размер на 150 лв. и за процесуално представителство в размер на 400 лв. Отделно се претендират разноски в размер на 150 лв. за изготвяне на жалба против фиш, какъвто първоначално е бил съставен и оспорен.

По жалбата срещу фиша е било образувано АНД № 140/20 г., което е било прекратено с определение от 06.02.20 г. и изпратено на РУМВР Казанлък по компетентност.

Следователно разноските за жалбата против фиша следва да се решат в производството по АНД № 140/20 г. и не са предмет по настоящото дело, тъй като те не касаят сегашното наказателно производство. Същото е било започнало със съставянето на АУАН съгласно чл. 36, ал. 1 от ЗАНН.

С писменото становище на въззиваемата страна се прави възражение за прекомерност на възнаграждението.

Съгласно чл. 18, ал. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения  за изготвяне на жалба срещу наказателно постановление без процесуално представителство възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 от Наредбата на базата на половината от размера на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 50 лв.

Жалбоподателят е бил наказан с глоба в размер на 200 лв., от което следва, че по правилата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата минималното адвокатско възнаграждение е 300 лв. Прилагането на разпоредбата на чл. 18, ал. 2 във вр. ал. 1 от Наредбата, когато наказанието е глоба, води до извод за същия размер на възнаграждението, както по ал. 1.

Тъй като чл. 18, ал. 1 или ал. 2 от Наредбата предвижда адвокатско възнаграждение за изготвяне на жалба, но само, когато не се осъществява процесуално представителство, а в случая такова е било осъществено с представянето на пълномощно и  становище, съдът счита, че не следва да присъжда разноски за изготвяне на жалба.

За осъществяване на процесуално представителство по административно наказателно дело минималното адвокатско възнаграждение е 300 лв. - чл. 18, ал. 4 от Наредбата.

От договора за правна помощ е видно, че жалбоподателят е платил възнаграждение за процесуално представителство в размер на 250 лв., което е под минимума, предвиден в Наредбата.

Следователно възнаграждението не е прекомерно и въззиваемата страна следва да понесе разноски в размер на 250 лв.

Водим от горните мотиви съдът

 

 

Р     Е     Ш     И     :

 

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0284-000673 от 18.03.20 г. на РУМВР Казанлък, с което на жалбоподателя М.С.Т. ЕГН ********** е било наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 200 лв.

ОСЪЖДА ОДМВР Стара Загора, ЕИК ********** да заплати на М.С.Т.  ЕГН ********** сумата от 250 лв. за направените по делото разноски за адвокат.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред Административен съд гр. Стара Загора.

 

 

 

                                                                                  Районен съдия,