Р Е Ш Е Н И Е
Номер 10.02.2020г. Град
П.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен
съд X-ти състав
На двадесет и втори януари Година
2020
В открито заседание в
следния състав:
Председател: КАМЕЛИЯ НЕНКОВА
Секретар: БОЖУРА АНТОНОВА
Като разгледа
докладваното от съдията гр.д. №975 по описа на съда за 2019 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.
Предявени са обективно съединени искове от “Топлофикация П.” АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление:гр.П., жк. Мошино, ТЕЦ “Република”, срещу А.Р.С., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.415, вр. чл.410 ГПК, с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от общо 792,77 лв., представляваща стойността на доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия, от които главница-743,35 лева за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в гр. П., ул. „***, за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2018 г. включително, сумата от 49,42 лв., представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 09.07.2017г. до 15.10.2018г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане, за които суми по ч. гр. дело № 7357/2018г. по описа на Районен съд – гр. П. е издадена Заповед за изпълнение на парични задължения по чл. 410 от ГПК.
В законоустановения срок ответникът А.Р.С., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, чрез своя особен представител адв. С., е оспорил вземанията по основание и размер, поради което и иска отхвърлянето им като неоснователни. Ответникът оспорва наличието на облигационно правоотношение с ищеца, както и собствеността на твърдяния обект. Ответникът твърди, и че не следва да се кредитират представените извлечения по сметка, приложени към исковата молба. В отговора на исковата молба, се оспорва, и че приложеното извлечение от сметки не е подписано и няма доказателствена сила. Оспорва верността и съдържанието на същото. Възразява, че не е посочено, на какво основание, за какво количество топлоенергия за цитираните суми и как същите са били изчислени. Възразява и че ответникът има качеството –клиент. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени като необосновани и недоказани.
В проведените по делото няколко съдебни заседание, двете страни поддържат, респективно оспорват исковата молба, като от страна на ищеца във връзка с оспорванията, направени от ответната страна са били събрани и множество допълнителни писмени доказателства. По делото е била изслушана само СИЕ, като още в първото по делото с.з., по искане на страните е отделенокато безспорно, че процесният имот е топлофициран и до него е доставена топлинна енергия, поради което и ищецът е оттеглил искането си за изслушване на СТЕ по делото.В последното по делото съдебно заседание, процесуалният представител на ищеца, сочи, че счита претенцията за доказана по основание и размер и моли съдът да постанови решение, с което да я уважи- Процесуалният представител на ответника не се явява,депозира молба по даване ход на делото в негово отсъствие. В допълнително даден срок за писмени бележки депозира такива, като оспорва иска и моли за отхвърляне на заявените претенции. Сочи доводите, описани и в отговора по чл.131 ГПК.
След
като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият
районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По
допустимостта:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.415 ал.1, вр.чл.410 ГПК за процесните суми, за които е издадена издадена Заповед №5344/24.10.2018 г. по ч.г.д.№ 7357/2018 г. на ПРС, поради което съдът намира, че исковете са допустими и следва да се произнесе по същество.
По основателността:
Ищецът “Топлофикация-П.”АД, освен производител на топлинна енергия, извършва и пренос на тази енергия, съгласно легалната дефиниция на пар.1 т.44 ДР към ЗЕ, поради което се явява и топлопреносно предприятие по смисъла на чл.129 ал.1 ЗЕ, чиято дейност е рамкирана от задълженията, предвидени в разпоредбата на чл.130 от същия закон.
При осъществяването на дейността си по централизирано подаване и продажба на топлинна енергия, дружеството се съобразява с разпоредбата на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, която предвижда, че продажбата на топлинна енергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди, вкл. за общите части в сгради - етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Следователно облигационната връзка възниква ex lege, по силата на закона, от момента, в който за определено лице възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови нужди”.Това качество е определено в разпоредбата на чл. 153, ал.1 ЗЕ, според която клиенти на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. От анализа на горепосочените разпоредби е видно, че за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за битови нужди не е необходимо да се сключва писмен договор, като съдържанието на облигационната връзка се определя от закона и се доразвива с общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Общите условия определят правата и задълженията на топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия за битови нужди; реда за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията; реда и условията за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; реда за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни приспособления.
В настоящия случай от съвкупната преценка на всички приети по делото писмени доказателства: удостоверение от Община П., Дирекция “Местни приходи”, както и приложената към него данъчна декларация, подадена от трето за спора лице- С.Б.С., като видно от придружаващата го подадена декларация по чл. 14 от ЗМТД, от която е видно, че е отбелязано в графа „собственици“ името на ответника – А.Р.С., както и е приложен нотариален акт за покупко-продажба на процесния имот, №43, том4, рег.№5233, дело №610/2006г., както и от представено по делото удостоверение за семейно положение, съпруг и деца с изх.№ 19/ГРС-5830 от 26.08.2019г. на ответницата и писмо от Община П. с изх.№ 20/ГРС-281 издадено на 13.01.2020 г.представено в последното по делото съдебно заседание се установява, че ответникътА. Р.С., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: *** и С.Б.С. са съпрузи от 2002 година, както и до настоящия момемнт. Видно от цитиратия нотариален акт на 22.01.2006 г. двамата са закупили процесния имот, поради което и същият се притежава от тях при условията на СИО, което е видно и от съдържанието на подадената декларация по чл.14 ЗМДТ, откъдето се установява, че имотът е деклариран като ½ съсобствен между ответникътА. Р.С., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: *** и С.Б.С..
Съгласно чл.32 СК разходите за задоволяване на нужди на семейството се поемат от двамата съпрузи, като съпрузите отговарят солидарно за задължения, поети за задоволяване на нужди на семейството. Поради това и съдът намира, че основен признак на СИО е че същата е бездялова и съпрузите отговарят солидарно за породилите се по повод ползването на такива вещи разходи, какъвто несъмнено е и разходът за доставяна топлинна енергия. Следователно кредиторът по вземания насочени срещу солидарни длъжници сам определя към кого да насочи претенциите си, като всеки един от тези длъжници отговаря до пълния размер на вземането, което е предмет на предявените искови претенции. Ето защо съдът намира, че ответникът е пасивно материално правно легитимиран да отговаря за пълния размер на вземанията на ищеца за топлинна енергия, доколкото същият е предявил именно срещу него исковите си претенции, като възраженията в тази насока, наведени от особения представител на ответника, съдът намира за неоснователни.
Съдът намира, че ответникът, като съсобственик на процесния имот, се явява клиент на топлинна енергия, като облигационната връзка между страните по делото е възникнала ex lege, по силата на закона, от момента, в който за определено лице възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови нужди”.
В сгради - етажна собственост, разпределението на топлинната енергия се извършва по системата за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, е определена от закона като разлика между общото количество топлинна енергия за разпределение в сградата и количеството топлинна енергия за гореща вода. От своя страна топлинната енергия за отопление се разделя на топлинна енергия за отопление на имотите, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на общите части (чл. 142, ал. 1 и 2 ЗЕ), като последните два вида топлинна енергия съгласно чл. 143, ал. 3 ЗЕ се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект. Според чл. 153 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
От изложеното е видно, че договорът между страните по делото е специфичен такъв, който възниква по силата на закона и чието съдържание се определя от закона и общите условия, поради което и приложението на общите принципи на гражданското право е силно ограничено. Топлофикационните дружества имат не привилегията, а задължението да доставят топлинна енергия на всички потребители, без каквато и да е възможност да избират своите контрагенти, което е характерно при свободата на договаряне. Цената, по която предлагат топлоснабдителните услуги се регулира административно от КЕВР и не може да бъде свободно договорена от доставчиците. Закона за енергетиката не предвижда друга система за разпределение на топлинна енергия между потребителите в сгради - етажна собственост, освен системата за дялово разпределение. При тази система потреблението на топлинна енергия е строго индивидуално за всеки отделен потребител, независимо от обема на жилището и се отчита от монтираните в имота уреди за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на отделните имоти в сградата се разпределя въз основа на дяловите единици, определени по индивидуалните разпределители, монтирани на отоплителните тела. За разлика от топломера, измерващ във физически мерни единици, разпределителите отчитат бездименсионна величина (брой деления), която е реципрочна на потребената енергия от отоплителното тяло. След отчета на показанията на всички индивидуални разпределители, монтирани в СЕС се вижда енергийната равностойност на една дялова единица (посочва се в изравнителните сметки). Произведението на отчетените деления във всеки отделен имот с енергийната равностойност на дяловата единица определя реалната консумация на топлинна енергия в имота, която се остойностява по действащата за периода на изравнение цена на топлинната енергия. При тази система от значение за размера на сумите, дължими за топлинна енергия са индивидуалното реално потребление, което от своя страна зависи в голяма степен от характеристиките на отоплявания имот като изложение, местоположение (етаж, разположение сред останалите имоти), наличие на изолация и др. подобни.
Следва да се отбележи, че договорът между страните по делото възниква по силата на закона и съдържанието му се определя от закона и общите условия, поради което и приложението на общите принципи на гражданското право е силно ограничено. В този смисъл и процесът на доказване на дължимите суми се различава съществено от този на другите търговски сделки. Съгласно чл.26, ал.1 от Общите условия продавачът изпраща писмени уведомления на купувачите за определените от него месечни дължими суми за топлинна енергия със съдържание определено в същата разпоредба, като съгласно чл.27 ал.4 от същите Общи условия едва след плащане на дължимите суми продавачът издава документ- квитанция. Ищцовото дружество ежемесечно изготвя квитанции с подробни данни за начисляване на суми за топлинна енергия по компоненти:за отопление на имот, сградна инсталация, общи части, топла вода, такса мощност, сума за дялово разпределение и т.н., като потребителят получава квитанцията след заплащане на сумата. Счетоводството се основава на изготвените квитанции, а потребителите получават разписка с идентично съдържание за дължимите суми ежемесечно. С оглед на изложеното, съдът намира за неоснователни и тези възражения на представителя на ответника.
Съгласно чл.34 от Общите условия купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в тридесетдневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като дължимата сума от изравнителните сметки се заплащат също в такъв тридесетдневен срок. Видно от изложеното по-горе, по делото е отделен като безспорен факт по искане на страните, че се касае за топлофициран имот и не е била изслушвана съдебно- техническата експертиза по делото.
Същевременно видно от съдебно- икономическата експертиза на в.л. В.Ж.П. на ищцовото дружество се дължи за процесния имот, с абонат ответникът- сумата от 792,77 лв., представляваща стойността на доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия, от които главница-743,35 лева за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в гр. П., ул. „***, за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2018 г. включително, сумата от 49,42 лв., представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 09.07.2017г. до 15.10.2018г. В счетоводството на ищцовото дружество в.л е посочило, че до 10-то число на всеки месец са отразявани дължимите суми за ползвана и консумирана топлинна енергия в счетоводна сметка 411 “Клиенти”, абонатен № **********.При проверката в електронната система на ищеца не се установяват извършвани плащания от страна на ответника по задължението за топлинна енергия.В счетоводството на ищеца, сумите от изравнителните сметки, подадени от Фирмата за дялово разпределение “ Нелбо ” ЕАД за периода 01.05.2017 г. - 30.04.2018 г. са въведени в системата за реално консумирана топлинна енергия, като възраженията и в тази насока, досежно размера на претенциите, въведени от ответната страна, съдът намира за неоснователни.
Водим от всичко изложено, съдът намира, и че ищецът е доставил топлинна енергия на процесния апартамент, поради което и установителният иск следва да бъде уважен.
Съгласно чл.34 от Общите условия купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в тридесетдневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като дължимата сума от изравнителните сметки се заплащат също в такъв тридесетдневен срок, а съгласно ал.6 на същата разпоредба при неизпълнение в срок на задължението за плащане купувачите заплащат на доставчика обезщетение за забава в размер на законната лихва от деня на забавата до окончателното изплащане на дължимите суми.
Видно от съдебно- икономическата експертиза на в.л. на ищцовото дружество се дължи и сумата от 792,77 лв., представляваща стойността на доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия, от които главница-743,35 лева за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в гр. П., ул. „***, за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2018 г. включително, сумата от 49,42 лв., представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 09.07.2017г. до 15.10.2018г..
Поради това и съдът намира, че и тази претеция се явява, основателна, като доказана, както по основание, така и по размер и установителният иск за лихва следва да бъде уважен.
На основание чл.86 ЗЗД съдът намира, че се дължи и законната лихва за забава върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното и плащане.
По
разноските:
Съгласно Тълкувателно решение №4/2013г. на ОСГКТ с решението по установителния иск, съдът се произнася по дължимостта на разноските както в заповедното, така и в исковото производство.
Ищецът претендира направените по делото разноски, като ищецът е бил представляван от юрисконсулт както в заповедното, така и в исковото производство. На основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 Закона за правната помощ, вр. чл.26 Наредбата за правната помощ, съдът следва да определи размера на юрисконсултското възнаграждение. В процесния случай, след като взе предвид конкретния интерес, както и фактическата и правна сложност на делото, ПРС намира, че следва да присъди поисканото и обективирано в спикък по чл. 80 ГПК /стр. 77 от делото/ юрисконсултско възнаграждение в размер на общо 150,00лв. общо за заповедното и исковото производства-100 лева в исковото и 50 лева в заповедното производство, което е и в минималните изискуеми предели.
Предвид гореизложеното съдът намира, че ищецът е доказал разноски за държавни такси, експертизи, юрисконсултско възнаграждение и възнаграждение на особен представител в заповедното и исковото производство в общ размер на 515 лв., които в съответствие с уваженатаизцяло претеция по делото, следва да му бъде присъдена.
С оглед изложеното Пернишкият районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове, предявени от “Топлофикация- П.”АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление:гр.П., жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, срещу А.Р.С., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, че ответникът дължи на ищеца сумата от общо- 792,77 лв., представляваща стойността на доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия, от които главница-743,35 лева за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в гр. П., ул. „***, за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2018 г. включително, сумата от 49,42 лв., представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 09.07.2017г. до 15.10.2018г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане, за които суми по ч. гр. дело № 7357/2018г. по описа на Районен съд – гр. П. е издадена Заповед за изпълнение на парични задължения по чл. 410 от ГПК.
ОСЪЖДА
А.Р.С., с ЕГН: **********,
с постоянен и настоящ адрес: ***, да заплати на Топлофикация- П.”АД, с
ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление:гр.П., жк. „Мошино“, ТЕЦ
“Република”, сумата от 515 лв., представляваща направени в заповедното и исковото
производство разноски за държавни такси,
юрисконсултско възнаграждение и възнаграждение за експертизи, и издадени
съдебни удостоверения.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила ч.г.д.№ 7357/2018 г. на ПРС да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.
ДА СЕ изплати на особения представител на ответника сумата от 200 лева, от внесения депозит за особено представителство по делото.
Районен съдия:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.