№ 947
гр. *, 17.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – *, XLVII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ТОДОР Д. МИТЕВ
при участието на секретаря ДИЛЯНА ИВ. БОДУРОВА
като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно
наказателно дело № 20222120202618 по описа за 2022 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на П. Б. А. с ЕГН: **********, адрес:
гр. *, ж.к. „*“, *, срещу Наказателно постановление № */18.11.2021г., издадено от Началник
група, Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-*, с което за нарушение на чл. 140, ал.1 от
ЗДвП, на основание чл. 175, ал.3, пр.1 ЗДвП на жалбоподателят е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 200 лева и „Лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 6 месеца.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление, като се
посочва, че жалбоподателят не е знаел, че регистрацията на автомобила е била служебно
прекратена.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от
адв. * от АК-*, който доразвива изложените в жалбата доводи.
Административнонаказващият орган, надлежно призован, се представлява от юрк. *,
която моли за потвърждаване на постановлението.
Съдът след като се запозна с материалите по делото и становищата на страните,
приема, че жалбата е подадена в рамките на срока за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН. Видно
от разписката НП е връчено на жалбоподателят на 12.07.2022г., а жалбата е депозирана по
пощата на 18.07.2022 г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след
като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си
по съдебния контрол намира за установено следното:
Жалбоподателят П. А. бил собственик на лек автомобил „Киа Карнивал“ с рег. №*.
На 16.04.2021 г. Гаранционният фонд изпратил уведомление до Сектор „Пътна полиция“
към ОДМВР-Кърджали, че за МПС липсват данни за сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“, като на 28.05.2021 г. регистрацията на
1
автомобила била служебно прекратена, за което жалбоподателят не бил уведомен.
На 06.06.2021 г., около 21.00 часа, докато се движел в гр. *, ж.к. „*“ до бл. 51 в
посока бул. „Тракия“, горепосоченият автомобил, управляван от А., бил спрян за проверка
от полицейски патрул, в състава на който влизал и св. К. М.. Била направена справка за
автомобила, при което се установило, че същият е с прекратена регистрация.
За констатираното на място служителят Г. Д. съставил АУАН № *, квалифицирайки
тези факти като нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП. Актът бил предявен на нарушителя,
който го подписал.
За случая била образувана преписка, като резултатът от същата бил докладван в РП-
*, ведно с обобщена докладна записка по случая. С постановление от 11.11.2021г.
наблюдаващият прокурор преценил, че не са налице данни за извършено престъпление по
чл. 345 от НК.
Въз основа на АУАН, на 18.11.2021г. било издадено и атакуваното НП, в което била
пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият
орган взел предвид фактите, установени от разследването по случая и решил, че с
поведението си * е осъществил състава на нарушението по чл. 140, ал.1 ЗДвП, поради което
и на основание чл. 175, ал.3, пр. 1 ЗДвП му наложил административно наказание „Глоба” в
размер на 200 лева и административно наказание „Лишаване от право да управлява МПС” за
срок от 6 месеца.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на
съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. От обстоятелствената част на акта
за нарушение, който като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено
средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява
гореописаната фактическа обстановка, в каквато насока са и показанията на свидетеля,
които са еднопосочни и безпротиворечиви и които съда кредитира изцяло. Фактическата
обстановка, като цяло не се оспорва и от жалбоподателят, който не отрича, че той е
управлявал процесния автомобил, но заявява, че не е бил наясно с това, че регистрацията е
била служебно прекратена.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез
него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.
Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи
наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
обвързан нито от твърденията на жалбоподателят, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН във вр.с чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган –Началник група,
Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-гр.*, видно от приложените по делото заповеди.
АУАН също е съставен от компетентно (териториално и материално) лице.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а
наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е
съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е
спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателят нарушение
е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво
2
да се защитава.
Действително, от обективна страна се установява, че жалбоподателят е управлявал
собствения си лек автомобил, като регистрацията на последния е била прекратена на
основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП.
Въпреки това съдът счита, че в конкретния случай не се доказва субективната страна
на вмененото нарушение, поради което и извършеното от А. неправилно е било
квалифицирано като административно нарушение. Това е така по следните причини:
За да е налице административно нарушение от субективна страна, следва деянието да
било извършено виновно - т.е. подведеното под отговорност лице да е наясно с фактите и
обстоятелствата относно състава на вмененото му деяние и да го извърши, било то
умишлено или непредпазливо /съгласно указаното в чл. 7, ал. 1 от ЗАНН/.
Съгласно разпоредбата на чл.18, т.2 от Наредба № I- 45 от 24 март 2000 година за
регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторни превозни
средства и на ремаркетата, теглени от тях е, че регистрацията на съответното превозно
средство се прекратява служебно, като това служебно може да стане съгласно разпоредбата
на чл.18 б, ал.1, т.8 от същата наредба - по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП след уведомление
от Гаранционния фонд по чл.574, ал.11 от Кодекса за застраховането, като съгласно
разпоредбата на чл.143, ал.10 от ЗДвП, възпроизведена в разпоредбата на чл.18б, ал.2 от
горепосочената наредба, задължително следва да бъде уведомен собственика на превозното
средство от съответните органи на отдел КАТ към съответното ОДМВР за тази прекратена
регистрация. От писмените доказателства се установява, доколкото нищо не сочи
противното, че лекият автомобил, управляван от жалбоподателя, е с прекратена регистрация
поради липса на гражданска отговорност, считано от 28.05.2020 г., но за това действие не е
уведомен собственика на автомобила. По делото е представено уведомление от
Гаранционния фонд, но никъде не е удостоверено, че същото е получено от жалбоподателя.
Също така, липсват каквито и да е данни за уведомяване и от страна на ОДМВР.
Следователно при извършеното служебно прекратяване на регистрацията наказващият орган
не е изпълнил задължението си по чл.143, ал.10 от ЗДвП да уведоми собственика за
извършеното служебно прекратяване на регистрацията. Не е изпълнил и задължението си по
ал.11 да изиска и получи регистрационните табели. Липсата на уведомяване и наличието на
поставени регистрационни табели на автомобила са попречили на нарушителя да осъзнае
общественоопасния характер на извършеното от него действие по управление на
автомобила и да предвиди или да допусне настъпването на тези последици.
Изискването за уведомяване при прекратяване на регистрация в тази хипотеза следва и
от съпоставителното тълкуване на разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП с разпоредбата на
чл. 143, ал. 15 от закона, която предвижда единствено отбелязване в автоматизираната
система на прекратяването на регистрацията на МПС, което не е регистрирано в двумесечен
срок от придобиването му. Двете разпоредби очевидно включват различни елементи, което
произтича от обстоятелството, че служебното прекратяване по чл. 143, ал. 10 от закона не е
скрепено с точно определен срок. Оттук следва, че не може да се очаква от водачите да са
могли да предполагат (т.е. не може да се приеме и форма на вина непредпазливост), че
регистрацията е действително прекратена, както е в случая по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП.
Всичко това обуславя извод, че реално жалбоподателят не е действал виновно, а от там
извършеното от него не съставлява административно нарушение. В този смисъл са и
мотивите на РП-*, обективирани в постановлението за прекратяване на ДП.
В горепосочения смисъл е и константната съдебна практика- Решение № 1497 от
15.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1765 / 2021 г. на XVI състав на Административен съд- *,
Решение № 1461 от 30.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1838 / 2020 г. на XIII състав на
Административен съд – *, Решение № 1192 от 24.09.2020 г. по к. адм. н. д. № 1773 / 2020
г. на XV състав на Административен съд – *, Решение № 38 от 12.01.2021 г. по к. адм. н.
3
д. № 2293 / 2020 г. на XIX състав на Административен съд – * и др.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че незаконосъобразно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като в хода на
производството не са ангажирани доказателства за наличие на виновното извършване на
вмененото нарушение, поради което и атакуваното наказателно постановление следва да се
отмени изцяло.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019 г., в съдебните
производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения
акт или отказ. От изложеното следва, че в полза на жалбоподателя действително следва да
бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 144 АПК
субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. В случая е представен договор за правна защита
(л. 41), в които е отразено, че е заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 300
лв. По делото е направено възражение за прекомерност, а съгласно чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН,
ДВ, бр. 94 от 2019 г., ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане
на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-
малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В
случая, претендираният размер съответства на минимално предвидения размер в Наредбата,
който е 300 лв. Доколкото се прилага чл. 205 от АПК, по аргумент от който за разноските,
направени от жалбоподателите при обжалване на актове отговаря юридическото лице,
представлявано от органа, издал акта, съдът намира, че следва да осъди ОДМВР-* да
заплати сторените в настоящото производство разноски в цялост по съображенията,
изложени по-горе.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл. 3 ЗАНН, *кият районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № */18.11.2021г., издадено от Началник група,
Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-*, с което за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, на
основание чл. 175, ал.3, пр.1 ЗДвП на П. Б. А. с ЕГН: **********, адрес: гр. *, ж.к. „*“, *, е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 лева и „Лишаване от право
да управлява МПС” за срок от 6 месеца.
ОСЪЖДА ОДМВР-* да заплати на П. Б. А. с ЕГН: **********, адрес: гр. *, ж.к. „*“, *,
съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 (триста) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.* в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – *: _______________________
4