Определение по дело №1571/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.166 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/ вр. чл. 77 от Закона за защита срещу дискриминацията.

Образувано е по жалба на УМБАЛ „Света М. “ЕАД, представлявано от изпълнителен директор С. П. А.-А. против Решение № 191/27.06.2024 г. постановено по преписка №138/2021г. на Комисията за защита от дискриминация.

В жалбата се релевират подробно доводи за незаконосъобразност на издадения административен акт. Направено е особено искане за спиране на изпълнението на постановените от състава на КЗД принудителни мерки до произнасянето на съда по законосъобразността на Решение № 191/27.06.2024 г. с влязло в сила решение.

За да се произнесе по направеното искане за спиране на предварителното изпълнение на Решение № 191/27.06.2024 г. постановено по преписка №138/2021г. на Комисията за защита от дискриминация, Съдът съобрази следното:

С Решение № 191/27.06.2024 г. постановено по преписка №138/2021г. на Комисията за защита от дискриминация са наложени на основание чл.76, ал.1, т.1 от ЗЗДискр. Вр. чл. 47, т.2 и т.4 от ЗЗДискр. следните принудителни административни мерки на УМБАЛ „Св.Марина“ ЕАД, представлявано от изпълнителния директор проф. С. А.:

1.да предприеме мерки за предотвратяване на всички форми на дискриминация спрямо работниците и служителите в дружеството и

2.да постави на достъпно място текста на Закона за защита от дискриминация на територията на дружеството, както и всички разпоредби на вътрешни правила, отнасящи се до защитата от дискриминация (чл.22 от ЗЗДискр.).

Съгласно нормата на чл.77 от ЗЗДискр. „Решенията на комисията за прилагане на принудителни административни мерки по този раздел могат да се обжалват по реда на чл. 68. Обжалването не спира изпълнението на принудителната административна мярка, освен ако съдът разпореди друго.“ Тази формулировка на разпоредбата оправомощава съда да постанови съдебен акт, по силата, на който да спре изпълнението на решението на КЗД.

Искането за спирането на Решение № 191/27.06.2024 г. постановено по преписка №138/2021г. на Комисията за защита от дискриминация, се разглежда по реда чл.166 от АПК и е допустимо, като направено от надлежна страна в предвидената форма и при наличието на императивната предпоставка – оспорен по съдебен ред административен акт, но е неоснователно.

В искането не са посочени конкретно по вид и размер вредите, които ще настъпят за жалбоподателя от предварителното изпълнение на оспорения административен акт и не са приложени доказателства относно такива вреди.

Разпоредбата на чл.166, ал.4 вр. ал.2 от АПК поставя в тежест на жалбоподателя да установи причините, които да обосноват спирането на предварителното изпълнение на акта - факти и обстоятелства, от които да се заключи, че изпълнението на обжалвания акт би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда.

При постановяване на настоящия съдебен акт, Съдът съобрази дадените тълкувания на относимите норми в Определение № 3635 от 18.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2847/2021 г., III о., докладчик съдията Ю. К. ( в мотивите на което е прието, че „Съгласно разпоредбата на чл. 166, ал. 2 АПК, съдът може да спре изпълнението на оспорен административен акт до влизането му в сила, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. В конкретния случай доказателства за такива обстоятелства не са представени, впрочем дори и твърденията на лицето не обуславят извод, различен от изведения от съда. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, във връзка с правнорелевантните факти, относно условията и предпоставките, посочени в чл. 166, ал. 2 от АПК за спиране на предварителното изпълнение. …В случая общественият интерес, свързан с изпълнението на решението е защитен с оборима презумпция, поради което за да бъде уважено искане за спиране на предварителното изпълнение жалбоподателят следва да установи свой особено важен интерес или че ще му бъде причинена значителна или трудно поправима вреда.“).

Съгласно разпоредбата на чл.166, ал.2 и ал.4 от АПК „При всяко положение на делото до влизането в сила на решението по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл. 60, ал. 1, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда.“ и „Допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2.“

От съвместния и нормативен анализ на цитираните разпоредби се налага извод, че релевантни за спирането на допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон са фактите, от които може да бъде обоснован извод, че предварителното изпълнение на акта ще причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда.

В жалбата не са изложени твърдения, че за жалбоподателя ще настъпят имуществени или трудно поправими вреди от изпълнението на принудителните административни мерки.

Освен това съгласно съдържанието им, принудителните административни мерки наложени на жалбоподателя, представляват негови задължения императивно вменени му от закона. Така в първата принудителна административна мярка са инкорпорирани забраната по чл.4 от Закона за защита от дискриминация и задълженията на работодателя по Раздел I
Защита при упражняване правото на труд от Глава втора
„ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ“ на ЗЗДискр. Втората принудителна административна мярка съдържа в себе си задължението на работодателя по чл.22 от ЗЗДискр., съгласно което „Работодателят поставя на достъпно за работниците и служителите място в предприятието текста на закона, както и всички разпоредби на вътрешните правила и на клаузите от колективния трудов договор, отнасящи се до защитата от дискриминация.“

Съдът няма правомощието да спира принудителни административни мерки съдържащи в себе си задълженията на правните субекти произтичащи ex lege, т.е. по силата на закона, каквито са принудителните административни мерки в настоящия случай. От изпълнението на разписаните в закона задължения за жалбоподателя не могат да настъпят вреди от вида на визираните в чл.166, ал.2 от АПК.

Предвид изложеното не може да се обоснове извод за наличието на обстоятелства от категорията на визираните в нормата на чл.166, ал.2 от АПК, от които за жалбоподателя ще настъпи трудно поправима вреда или значителна такава.

На горното искането за спиране на предварителното изпълнение на Решение № 191/27.06.2024 г. постановено по преписка №138/2021г. на Комисията за защита от дискриминация, направено от УМБАЛ „Света Марина “ЕАД, представлявано от изпълнителен директор С. П. А.-А. се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за спиране на предварителното изпълнение на Решение № 191/27.06.2024 г. постановено по преписка №138/2021г. на Комисията за защита от дискриминация.

Определението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Р България с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването.

Препис от определението да се връчи на страните.