ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 845
гр. Пловдив, 12.06.2020г.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ граждански състав, в закрито заседание на дванадесети
юни две хиляди и двадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: Велина Дублекова
Като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 2491 по описа на съда за 2019
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по исковата молба, подадена от Д.Р.М., чрез
пълномощник адв. Н.Р., със съдебен адрес ***, офис **, срещу К.Р.Ф., с която са
предявени обективно кумулативно съединени искове за заплащане на сумата от 1150
евро, частично от 115000 евро, главница по договор за заем, ведно със законната
лихва от датата на завеждане на исковата молба, сумата от 34500 евро, лихва за
забава върху главницата, за периода 20.12.2016г. – 20.12.2017г. и сумата от
17250 евро, възнаградителна лихва за 2016г., с падеж 31.12.2016г.
Постъпил е писмен отговор от ответника К.Р.Ф., чрез пълномощник адв. Г.П.,
със съдебен адрес ***, офис **, с която е направено възражение за компетентност
на българския съд, по съображения, че и двете страни по спора са чуждестранни
граждани, постоянният адрес на ответника е в **, както и местоизпълнението по
договора не е в **.
Съдът, съобразявайки депозираната искова молба, ведно с приложените
доказателства, отговора на ответника, както и Конвенция относно
компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и
търговски дела, подписана в ** на 30.10.2007г., във вр. с чл. 3 КМЧП, прие за установено следното:
Възражението за компетентност на настоящия съд, направено от ответника, е
основателно, тъй като ответникът е физическо лице, с постоянен адрес в **,
която няма обичайно местоживеене на територията на Република България.
В настоящия случай приложима за определяне международната компетентност на
съда е Конвенцията относно компетентността, признаването и изпълнението на
съдебни решения по граждански и търговски дела, подписана в ** на 30.10.2007г. Съгласно
нея, когато в международното правоотношение участват субекти с местожителство
или седалище в Швейцария, Исландия и Норвегия, критерий за определяне на
юрисдикцията е местоживеенето на ответника /чл. 2 от конвенцията/. В случая постоянния адрес на ответника е в **,
както и същият няма обичайно местопребиваване на територията на България.
Разпоредбата на чл.
26 от същата конвенция повелява, че
когато срещу ответник с местоживеене в една държава, обвързана по настоящата конвенция, е предявен иск в съд на друга
държава, обвързана по настоящата конвенция,
и той не се яви в своя защита, съдът служебно прогласява, че не е компетентен,
освен ако компетентността му произтича от разпоредбите на настоящата конвенция. Депозираният писмен отговор от ответника
не може да бъде приет като действие в защита на ответника по смисъла на тази
разпоредба, нито като явяване на ответника пред настоящия съд, тъй като чл. 24
от Конвенцията изрично пояснява, че не се приема за явяване на ответника,
когато той се явява, за да оспори подсъдността на съда.
Липсва и основание да се приеме че компетентността на настоящия съд
произтича от нормите на конвенцията,
разписани в раздели от 2 до 7 от дял втори, каквото изключение от
местоживеенето на ответника предвижда чл. 3 от Конвенцията.
Спорът е облигационен, а не с вещен характер, в каквато насока са доводите
на ищеца. Това, че задължението за заемателя по договора за заем е обезпечено с
договорна ипотека по никакъв начин не мотивира извод, че с предявяване на настоящата
искова молба се касае за защита на вещни права, както и че предметът на спора е
защита на накърнени вещни права. От това, че спорът не е с вещен характер,
следва, че настоящият спор не попада в предметния обхват на изключителната
компетентност по чл.22 от Конвенцията.
Обстоятелството, че ищецът има местоживеене в Република България не
определящ фактор за международната компетентност на българския съд.
Не е налице основание за прилагане на чл.5, ал.1, т.1, б „а“ от
Конвенцията, в каквато насока се развиват доводи от ищеца, тъй като от данните
по делото не може да се приеме, че мястото на изпълнение по процесния договор
за заем е Република България.
Ето защо, съдът следва служебно да прогласи, че не е компетентен да
разгледа настоящия спор и да прекрати производството по делото.
По изложените
съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОГЛАСЯВА, че не е компетентен да разгледа предявените от Д.Р.М. срещу К.Р.Ф. обективно
кумулативно съединени искове за заплащане на сумата от 1150 евро, частично от
115000 евро, главница по договор за заем, сключен на 22.10.-2013г. в гр. **, **,
ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба, сумата от
34500 евро, лихва за забава върху главницата, за периода 20.12.2016г. – 20.12.2017г.
и сумата от 17250 евро, възнаградителна лихва за 2016г., с падеж 31.12.2016г.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 2491/ 2019г. по описа на Окръжен съд Пловдив,
ІІ гр. състав.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд Пловдив
в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: